UGLYBLUE написа:
Няма кой знае каква причина чак да обичаме Мъри. По негово време имаше отбор готов от Гочето и Жужо. Човека бе сложен от Наско просто, като експеримент. (Някой да помни толкова млад и "наш" треньор изобщо?) Колко другите уважаваха Мъри е спорен въпрос, защото разполагайки с отлични футболисти, в ШАМПИОНСКАТА ЛИГА той не успя да намери начин да се противопостави на най-силните. Вярно лицето на ЛЕВСКИ бе приятно, но бяхме симпатичния и наивен аутсайдер - обречен да загуби всеки мач заради наивитета на треньора но отбора. Вижаднето на Мъри бе, че на Ноу камп трябва да атакуваме Барселона. Срещу Челси в София да играем открито и нападателно. При положение, че имаше възможност да играе сама няколко месеца по-рано със Шалке 04 и да загуби невероятно наивно мача в София с 10 души, след изгонването на Бардон. И какво уважение показа към публиката? Една и съща схема у нас и в ЕКТ, едни и същи оправдания - то не бяха терените виновни, времето, неравностите и т.н. Помним му резилите с/у Беверен, Публикум, Тампере и у нас няколко фрапантни загуби в прованса + 16 точки сезона на прасетата и с/у тях победа освен с 1-0 така и не направи за толкова време прехваления спец. А мачовете с/у Оксер и Херенвеен - водихме с по 1-0 и загубихме и в двата случая? Така и не постигна класа в отбора и то при идеални условия за работа. После си тръгна и до ден днешен мърчи като тутурутка за причините да си тръгне. Той се провали срещу Тампере - практически с отбора от ШЛ... айде стига с тоя Мъри и тая обич неосъзната,а?
Не мислиш ли, че квото и да бяхме на правили в тая група от ШЛ нямаше да добараме равен или поне 1. При Мъри отбора играеше. Когато свинете бяха 16 точки пред нас играехме. Паднахме от Локо и Литекс на Герена, но ги смазахме от футбол и това е факт. Вкараха ни по 1 гол, едните в началото другите в края. Нямахме шанс пред гола. Имахне сравнително добър отбор, който играеше правилно и можеше да се надиграва с средноевропейски отбори. Просто малшанса да ни прати в група в ШЛ с чак такива имена се оказа решаващ. С първото си влизане в групите се падаме с 2 от претендентите за спечелване и 1 от лидерите в страна, като Германия. Какво да направим? Трябва ли само и само да добараме точката да се приберем отзад. В крайна сметка имахме и добри положения, нямахме късмет в някои от мачовете.
Лично аз предпочитам да гледам футбол и да падаме, но поне да се вижда, че можем и че рано или късно пак ще бием.
А сега какво праим? Бием супер катъшки в ПРОФЕСИОНАЛНАТА ни А група.
И ако онзи отбор не е имал класа, кой има? Как паднахме от Марсилия, влезе Ники, те ни натискат извади квото можа. С Хееренвеен се бяхме класирали вече, кво като са ни обърнали.
И тия провали дето ги казваш, ами за сметка на тях нямаше ли радости. Хем от нищото направихме уникален сезон в Уефа, после ШЛ. Е неможе да няма издънки. Ние не сме Юнайтед, Барса или Реал. Вярно е, че апетита идва с яденето, но малко прекалихме. И него ако не обичаме кой? Само 1 ми кажи, който заслужава.