forum.levski.com

Спокойно тълкувам, че 72 ако го приема за % от 100, то на всеки 10 държавни служителя, 7,2 взимат подкуп, което е малко под истината. От 10 - 10 взимат по мои наблюдения.

Числата са позицията в класацията, т.е. има 71 по-некорумпирани от нас страни.

Въпроса е..... на кой е единия глас за бесепето.

Въпроса е..... на кой е единия глас за бесепето.

Една от предизборните шатри - "червена точка" на кандидата за евродепутат Илияна Йотова изгоря тази нощ.

По първоначални данни палежът е умишлен. Сигналът в пожарната е подаден чак тази сутрин към 9:30 часа, а запалването е станало към 4:00 часа през нощта.

Оперативна група от 9-о РПУ е пристигнала на място и извършвала оглед на шатрата.

От инспектората на Банкя са настояли снощи охраната на шатрата да бъде изместена, се посочва в съобщение на пресцентъра на Градския съвет на БСП в София.

Въпреки инцидента Илияна Йотова участва в предвидената среща с избиратели в Банкя.

Желаещите да гласуват в чужбина трябва да го заявят до 14 юни

Българите в САЩ и Канада няма да гласуват за Европарламент на 7 юни, защото в двете страни няма да има нито една избирателна секция. Това стана ясно през уикенда, след като живеещи там алармираха за липсата на възможност. От Министерството на външните работи (МВнР) обясниха, че никой не е декларирал желание да гласува до законовия срок - 17 май, и затова няма организация.

Спорно е доколко дипломатическите мисии в тези страни са информирали българите за ограниченията и за срока за вота за евродепутати. Пред Re:TV български студент в Ню Йорк обясни, че консулството не е изпратило никаква информация при какви условия могат да упражнят правото си на глас. "Ние сме изпълнили всичките си задължения и сме учудени защо български граждани зад граница дни преди изборите са изненадани от условията", заяви говорителят на външно министерство Драговест Горанов.

Недостатъчната информираност за евровота даде сигнал, че е важно да се популяризират сроковете и изискванията за парламентарните избори, на които ще могат да гласуват всички българи, живеещи зад граница. До 14 юни те могат да подават заявления за гласуване. След въвеждането на мажоритарен избор на 31 депутати - колкото са избирателните райони в страната, те ще могат да избират само от партийните листи. Според закона за парламентарния вот МВнР трябва да отвори избирателни секции във всички населени места, където има българско дипломатическо или консулско представителство. В градовете, в които няма дипломатическа мисия, но живеят много българи, също може да бъде отворена секция, ако не по-малко от 100 избиратели са заявили лично желанието си да гласуват най-късно 20 дни преди изборния ден (виж карето как).

"Нека да минат първо европейските избори", така Драговест Горанов отговори на въпрос какви мерки ще вземат дипломатите ни, за да информират българските граждани зад граница как да участват в парламентарните избори. Според него ЦИК още не е изпратила указания до външно министерство. Срокът, в който ЦИК определя условията и реда за гласуване в чужбина, обаче вече е минал - 15 май.

А след като мине евровотът, ще има само 7 дни, в които дипломатите трябва да информират живеещите по места. Българи в различни точки на света вече се самоорганизират за подаване на заявления и вчера си разменяха полезна информация във форума на dnevnik.bg, за да не останат без възможност да гласуват. На последните парламентарни избори през 2005 г. в чужбина гласуваха 77 020 души в 344 избирателни секции. Тогава в САЩ бяха разкрити 50 секции в 23 щата и гласуваха 5200 българи.

За евроизборите ще може да се гласува в 30 държави в 51 секции (виж картата). Право на глас в избора на Европейски парламент имат само тези, които са живели постоянно най-малко последните три месеца у нас или в друга страна от ЕС - това е т.нар. принцип на уседналост. Според закона за избор на евродепутати, за да бъде разкрита секция в чужбина, са необходими заявления от поне 20 българи, които отговарят на това изискване. В градовете, в които няма дипломатическо или консулско представителство, избирателна секция се разкрива по писмено желание на поне 100 избиратели и то само в държави от ЕС. На евроизборите през 2007 г. също нямаше секции в САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия.

"Защо питате за Вашингтон, а не за Огнена земя и Аржентина - логично е, че там няма достатъчно българи, които да участват в евровота, защото не отговарят на условията. В крайна сметка гласуването в България не е задължително, а е по лично намерение", обясни Драговест Горанов. Попитан как дипломатите ни са информирали желаещите да гласуват зад граница, говорителят каза, че външно министерство е използвало интернет страницата си. На 7 май т.г. на www.mfa.government.bg наистина е публикуван формуляр и две декларации, с които българите зад граница могат да участват в евровота.

Те обаче са описани като "заявление-приложение 13" и декларация-приложение 14 и 15". Горанов допълни, че "трябва да се мисли логично - в Лос Анджелис например дори заедно с броя на дипломатите ни пак няма достатъчно хора, които да отговарят на условието за уседналост. И няма никаква логика да информираме останалите 5 хиляди българи, които така или иначе не отговарят на условията. Нашата логика е такава - да се прецени къде е възможно да има такива хора и къде - не". "Там, където има много такива българи, нашите посолства са си свършили работата, а там, където реално се преценява, че няма как да има българи, отговарящи на условието - какво да правим, да ги агитираме ли", коментира говорителят.

От името на ЦИК за евровота, Ралица Негенцова (БСП) заяви пред "Дневник", че комисията е провела разяснителна кампания, като е оповестявала в медиите и чрез интернет страницата си сроковете за подаване на съответните заявления от българи в чужбина. "Когато някой иска да упражни правото си на глас, той има и съответните задължения", добави тя.

Две седмици за подаване на заявления за парламентарния вот
Заявлението трябва да е в писмена форма, саморъчно подписано и се подава лично - чрез писмо или в електронна форма (с електронен подпис или сканиран формуляр) до посолството или консулската служба в съответната страна. На интернет страницата на външно министерство в секцията "Европейски избори" все още не е публикувано заявлението, с което живеещите зад граница могат да поискат откриването на допълнителни секции. Мисията ни в Берлин обаче е публикувала на страницата си формуляра на адрес http://www.mfa.bg/berlin/index.php?lang=bg. Избирателите трябва да посочат трите си имена, единния си граждански номер, адрес на пребиваване в съответната държава, както и постоянния адрес в България.

в. „Дневник“

98-99 беше най-блажната приватизация Тогава драгалевскиО русофоб и Ал Бож подариха Нефотихим на Лукойл

Агенция за приватизация Новият собственик на 58 процента от капитала на “Нефтохим” е “ЛУКойл Петрол”

Договор за приватизация на 58 % от капитала на “Нефтохим”АД – Бургас, подписаха днес изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков и Валентин Златев, председател на съвета на директорите на “ЛУКойл Петрол”АД – София.

На официалната церемония, която се състоя в Бургас, присъстваха министър-председателят Иван Костов, заместник-министър председателят и министър на промишлеността Александър Божков, посланикът на Руската федерация у нас Леонид Керестеджиянц. На нея бе подписан още договор за поръчителство по приватизационната сделка в размер на 300 000 000 долара с “ЛУКойл Европа”- Холандия.

Вицепремиерът Александър Божков и президентът на “Нефтена компания “ЛУКойл” Вагит Алекперов подписаха и меморандум за сътрудничество между българското правителство и нефтената компания.

Предмет на приватизационната сделка е продажбата на 58 % от капитала на бургаската рафинерия или 7 856 531 броя акции с номинал 1000 стари лева. За пакета купувачът “ЛУКойл Петрол”АД ще плати 101 000 000 щатски долара.

Първото плащане е в размер на 31 000 000 долара по сметка на Агенцията за приватизация, а второто – 70 000 000 долара. Второто плащане трябва да стане в срок до 10 дни след първото, като 50 000 долара ще бъдат преведени по сметка на Агенцията за приватизация, а другите 20 000 долара по доверителна сметка за покриване на скритите задължения на дружеството към държавата и загуби в междинния период.

След избирането на негови представители в съвета на директорите на дружеството (което трябва да стане не по-късно от 31 декември 1999 г.) купувачът “ЛУКойл Петрол” се задължава да осигури обслужването на всички изискуеми задължения на “Нефтохим” към негови кредитори, съществуващи към момента на подписване на договора:

- Към доставчици,

- Към Министерството на финансите, възникнали към бившия ДФРР, за срок от 15 години от датата на подписване на договора с петгодишен гратисен период,

- Произтичащи от дължими, но неплатени данъци и митнически сборове към държавния и общински бюджети,

- Към НОИ в срок от 9 месеца от датата на подписване на договора,

- Към кредиторите – търговски банки.

Предвижда се Агенцията за приватизация да съдейства на купувача за отписване на задълженията на дружеството по ЗУНК по предвидения в закона ред.

Държавата запазва “златна акция” в капитала на “Нефтохим”, която й дава право на решаващ глас при вземане на решения за: прекратяване или съществено намаляване на преработката на нефт или производството на горива, за предоставяне на достъп до пристанищни съоръжения или продуктопроводи на дружеството, за изменение на устава на дружеството, предвиждащо промяна на седалището и адреса на управление, за преобразуване, вливане, разделяне, сливане или прекратяване на дружеството чрез ликвидация.

За периода 2000 – 2005 година купувачът ще направи инвестиции в размер на 408 300 000 долара. Той се задължава да инвестира 268 300 000 долара в ново оборудване за рафинерията, нови преработвателни системи, спомагателни дейности и капитален ремонт, както и да направи непарична вноска в капитала на дружеството на нефтено находище в Западен Сибир на стойност не по-малко от 140 000 000 долара.

Задължение на купувача е и да внедри нова инсталация за каталитичен реформинг според изискванията на Националната програма за производство на безоловни бензини, която да влезе в експлоатация не по-късно от 1 януари 2003 година. “ЛУКойл Петрол” трябва да осигури и всички необходими инвестиции, за да може “Нефтохим” да произвежда безоловен бензин в съответствие с европейските стандарти и в достатъчни количества, за да задоволи нуждите на националния пазар на горива.

За период от три години от подписването на приватизационния договор новият собственик се задължава да запази минимум 8000 работни места годишно.

Според приватизационния договор купувачът “ЛУКойл Петрол” се задължава още за срок от пет години да не променя основния предмет на дейност на “Нефтохим”, да не прехвърля акциите, правата и задълженията си по договора на трето лице без предварителното писмено съгласие на продавача, да не предприема действия, водещи до откриване на процедура по ликвидация, да не намалява придобитото 58-процентно участие в капитала на дружеството, включително и при увеличаване на капитала.

Придобиването на собственост върху 58 на сто от акциите на “Нефтохим”АД от страна на “Нефтена компания “ЛУКойл” е основа за дългосрочно взаимноизгодно сътрудничество, насочено към укрепване и модернизиране на българския нефтопреработващ и нефтохимически отрасъл, се казва в меморандума, подписан от вицепремиера Александър Божков и президента на “Нефтена компания “ЛУКойл” Вагит Алекперов. Според документа страните ще си сътрудничат в областта на преработката, транспорта и реализацията на нефт и нефтопродукти на вътрешния и външния пазар. Допълнително ще се изучат възможностите за изграждане на нефтопровода Бургас – Александруполис. Правителството ще окаже необходимата помощ за отпускане на терени за строителство на бензиностанции, петролни бази и обекти със социално-битово значение.

“Нефтохим” ще преработва около 7,5 млн. тона нефт годишно, като 3,8 млн. тона ще бъдат предназначени за вътрешния пазар, съобщи пред журналисти Валентин Златев. Той обяви, че компанията има намерение да изгради през следващите пет години мрежа от 100-130 бензиностанции в страната.

Бургаската рафинерия “Нефтохим” започва работа през 1963 година. Основната работна площадка на комбината е разположена на 8,3 кв.км. В капитала на дружеството са включени три продуктопровода и седем депа/терминали, съставляващи мрежа за пренос и разпределение на продукцията във вътрешността на страната. Предприятието ползва и пристанищен терминал в Росенец за внос на суровини и износ на готови продукти. Капиталът на дружеството е 13 545 743 000 стари лева. До сключването на приватизационната сделка 75 % от акциите са собственост на българската държава, а останалите 25 % са раздържавени по време на първата вълна на масовата приватизация.

Процедурата за приватизация на максимум 75 % от капитала на “Нефтохим”АД е открита на 22 април 1997 година. На 15 януари 1998 година с решение на Агенцията за приватизация е упълномощен консорциума Artur Andersen/CIAB да подготви сделката до етап на сключване на договор за приватизация. На 17 март 1999 година Агенцията за приватизация определя метод за продажба “чрез преговори с потенциални купувачи “ на пакет от 7 856 531 акции, представляващи 58 % от капитала на “Нефтохим”. Крайният срок за подаване на оферти е 7 юни 1999 година. Приватизационният договор с “ЛУКойл Петрол” е одобрен от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация на 8 октомври 1999 година, а на 11 октомври 1999 година договорът е одобрен и от Министерския съвет.

Дълговете или надеждите са повече в Нефтохим25.04.2001 11:59
ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас е най-голямата рафинерия на Балканския полуостров. Нейната продажба на руския петролен гигант ЛУКойл също така е най-мащабната приватизационна сделка в България. Преди една година 58% от акциите на комбината бяха продадени за 101 млн. USD в брой, а обещаните инвестиции за следващите 5 г. надхвърлят 260 млн. USD. Дълговете, които вече се покриват от новите собственици след раздържавяването на рафинерията също са значителна сума 490 млн. USD.

Състав на Апелативния съд във Велико Търново потвърди присъда на Ловешкия окръжен съд срещу привърженик на ФК Левски от Велико Търново, обвинен във футболно хулиганство и в нападение на полицай, съобщиха от пресслужбата на Съдебната палата.
Обвиненият Стойчо Д. е признат за виновен в това, че на 26-ти ноември 2006 г. в Ловеч след края на мача между Литекс и Левски нанесъл средна телесна повреда на полицай, който бил изпратен да охранява безпрепятственото изтегляне на привържениците на гостуващия отбор.
В хода на съдебното дирене е изяснено, че подсъдимият пътувал в микробус с търновска регистрация, на който с камък било счупено задното стъкло. Бусът спрял пред 35-годишния П.С., служител на РУ на МВР в Ловеч, който регулирал движението.
От него слезли почти всички фенове на синия отбор, които се държали агресивно, а Стойчо ударил полицая в лицето и му счупил носа. Поради това Апелативният съд потвърждава неговото наказание, наложено от Ловешкия съд - три години лишаване от свобода условно с петгодишен изпитателен срок и обезщетение в размер на 15 000 лв., което трябва да изплати на потърпевшия за нанесени неимуществени вреди.
Съдебното решение подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в 15-дневен срок, информират от Съдебната палата.

Da eba az negovata maika na Mitrev ,eitaka pravish Rossi ta dane gledam mach .sled kato vidq Mitrev na vratata ,pu maikamu da eba i umreloto kuche nekadurno