Цитат:
През 1867 г. на този ден четата на Филип Тотю се сражава при с. Върбовка, Търновско. Тодор Тодоров Топалски е роден през 1830 г. в колибите Гърците (днес Градците) край Килифарево, Великотърновско. След възникнал конфликт с турците около 1850 г. той бяга с неколцина другари и дълго обикаля из Търновско, Еленско и др. По-късно преминава на юг от Стара планина и действа в Новозагорско. На няколко пъти е залавян и затварян в Търновския и Сливенския затвор, но успява да избяга и отново да стане хайдутин. През 1863 г. бяга от Сливенския затвор и се прехвърля в Румъния. За да прикрие следите си, променя името си на Тотю. В Румъния се запознава с Г. С. Раковски и под негово влияние осъзнава нуждата от организирана борба за освобождението на България и приема четническата тактика. След Освобождението живее в с. Две могили и в Русе. Занимава се със земеделие и получава пенсия за участието в националноосвободителните борби. Умира на 23 март 1907 г.
Цитат:
След неуспеха на Априлското въстание Панайот Волов се отправя на 26 май през 1876 г. за Румъния, но при с. Бяла е предаден и при опит да премине буйните води на река Янтра се удавя.
Панайот Волов е роден в Шумен в бедно занаятчийско семейство. Първоначално учи в занаятчийско училище в родния си град, а след това продължава образованието си в Букурещ, Болград, Одеса и Николаев. През 1873 г. Волов се завръща в Шумен и става учител, а след това и директор на класното училище. Едновременно с това се включва активно в обществения живот на града и влиза в състава на местния революционен комитет. Не след дълго е издигнат за негов председател. В това си качество през 1874 г. взема участие в Общото събрание на Българския революционен централен комитет. Волов става един от инициаторите, учредителите и главните дейци на Гюргевския революционен комитет. Той е и един от инициаторите за свикването на Оборищенското събрание през април 1876 г. Избухването на въстанието в Копривщица го заварва в Панагюрище, но той бързо сформира чета, с която обикаля Копривщица, Карлово, Клисура и околните им селища, за да оказва помощ на въстаналото население.
Цитат:
На 26 май 1916 г. загива полковник Борис Дрангов като командир на Девети пехотен полк при местността Завоя на р. Черна. Той е роден в Скопие на 3 март 1872 г. През 1891 г. постъпва във Военното училище в София, но през 1894 г. е освободен от него. Разжалван, той е изпратен в строева част и получава офицерско звание през следващата година. Дрангов посвещава целия си живот в преданост и служба на България. Във Военното училище дружи с Ал. Протогеров, Борис Сарафов, Петър Дървингов и др., отдали живота си за освобождението на Македония.
По време на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. Дрангов напуска военната служба и възглавява чета в Македония. След въстанието продължава образованието си в Генералщабната академия в Русия. През 1907 г. се завръща в България и продължава службата си в армията. Той взема участие в Балканската война 1912-1913 г. и Междусъюзническата война 1913 г. След въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. отново е на фронта.
Освен като храбър офицер Дрангов се проявява и като отличен педагог. Автор е на “Помни войната! Съвети за строеви офицери", "Подробна програма за обучение на младите и старите войници", "Юнаци, изпълнете клетвата", и "Началник - съвети".
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
Сърбай урината на ФИЛОСОФА Грън4аров, на лидера Костов, на фюрера Адолф... Сърбай я от старо войни6ко метално кан4е... Сърбай и не питай
