Много тАпа статия на жАлтата свиня Бареков
Цитат:
Събуждам се тази сутрин на Гергьовден с тежък махмурлук. Но не от пиянство. По-добре да се бях напил от мъка, та да забравя снощния резил, ама нямах никакво настроение да надигам повече бирата. И аз като вас чаках реванша с Манчестър, за да покажем, че Арсенал може да отстрани английски отбор в шампионската лига. След снощната катастрофа на емирството срещу най-неприятните типове на света - Роналдо и Рууни - Арсен Венгер и неговата философия изглеждат тотално съкрушени от хитрия шотландски селяк сър Алекс.
Нелепата грешка на младока Гибс в началото не беше случайност. Близко е до ума, че като пуснеш в такъв супер мач момче на 19 години с два мача като титиляр в кариерата си от него можеш да очакваш всичко. Дори и да не знае как се стъпва по терена без подхлъзване. Само треньора на Арсенал не се сети. Сега Арсен плаче, че отборът му играл все едно е без грам опит на полуфинали. Ами то си е така, от предишния финал срещу Барса в отбора са останали двама-трима души. Освен Сеск, Коло Туре, Ебуе и Перси аз поне за други не се сещам. Ето малко факти за последните пет години пък после и коментара.
Арсенал не взе нито един значим трофей от 2004 година насам. През това време Челси, Пуул и Манчо дръпнаха светлинни години пред нас като селекция и отборен манталитет. Те не продадоха нито един свой важен играч, а ние се разделихме с цяла плеяда твърди титуляри като Анри, Хлеб, Фламини, Ашли Коул, Робер Пирес, Виера, Бергкамп, който единствен закачи обувките на пирона. В замяна дойдоха перманентно контузените Росицки и Едуардо и младата надежда Самир Насри. Това са ни значимите трансфери за последните четири години, ако не броим твърде закъснялото идване тази пролет на Аршавин. В резултат на тази прекалено мизерна политика за един голям клуб, топчийте се закотвиха на последното място от голямата четворка в Англия. Пет години без нищо е огромен психологичски проблем за всички в клуба, включително и за нас, вярната публика. За да се излезе от дупката са необходими радикални ходове в близко време. Включително и публично самопризание от ръководството, че политиката на клуба и треньора през това време е тотален провал. Арсенал разви комплекс за малоценност и започна да губи важни битки на финалната права. Тази година на полуфинал за лигата, а миналата загуби титлата след като беше лидер цял сезон. Това показва липса на характер.
Играта на Арсен Венгер даваше резултат в миналото, когато той разполагаше с великолепни играчи и с непробиваема защита. Големите майстори играеха с лекота неговия фубол с многото пасове и бележеха гол след гол. Днешните изпълнители са далеч от тяхната класа и просто мъчат топката и играят твръде неефективен футбол, дори мъчителен за феновете. И децата вече разбраха, че французинът нищо не разбира от защитници и трябва да бъде назначен спешно негов помощник, който да купува бранители и да ги подрежда правилно от негово име. Недоразумения като Сендерос, Паскал Сиган и Клиши са лично „откритие“ на мосю Венгер. Единствената свястна защита на артилеристите от ерата на Арсен Венгер беше наследството начело с Тони Адъмс, което французинът получи от своя незабравим предшественик Джордж Греъм.
Започвам да изпитвам съмнение и в тактическата способност на нашия треньор. Миналата година той провали сезона, като загуби нехайно с 1:5 един мач срещу вечния враг Тотнъм, който уж беше без значение. След това отбора зареди един след друг десет мача без победа. В първенството голямата издънка дойде след една груба грешка на младия Гаел Клиши, който подари дузпа на касапите от Бирмингам в 94-тата минута. Не ви ли прилича това изпълнение на глупавата грешка на юношата Гибс от снощи! Въобще Арсенал на Венгер винаги е страдал от една странна слабост да повтаря едни и същи елементарни тактически грешки с години. С четири поредни нулеви равенства срещу средняци в Лондон Арсенал изгуби всички шансове в първенството. Как не се намери едно правилно тактическо решение за цели 360 минути футбол, което да разбие каръка. Този сезон падението започна по традиция с една издънка точно преди важната поредица мачове. На полуфинала за купата на „Уембли“ срещу Челси най-небрежно Венгер предпочете крехкия Ван Перси вместо набиращия скорост Аршавин. Резултатът – загуба в мача, която разби психиката преди важните двубой и контузия на холандеца за първия мач срещу Юнайтед. Финалът този сезон е направо катастрофа за неустойчивия манталитет на отбора. Два загубени полуфинала срещу най-големите ни съперници на Острова Челси и Юнайтед. Финалът на годината за Венгер демонстрира пълната несъстоятелност на отказа му да води отбора на предсезонни комерсиални турнета из Азия, защото не желаел да нарушава режима на подготовка. Юнайтед всяка година пътува по цял месец на такива, а видяхте каква физическа форма демонстрира снощи.
Лошото е, че провалът тази година може да накара ключови футболисти като Фабрегас и Ван Перси да си стегнат багажа в посока големите испански и италиански грандове. Ако това стане, догодина ще имаме огромен проблем с топ 4. Време е новият силен човек в клуба американският билионер Стан Крьонке да веземе нещата в свои ръце. Някой трябва да измъкне Арсенал от летаргията на комунизма, в която Венгер го вкара, и да наложи силово нови пазарни стандарти. Отбор и треньор, които нямат ясно поставени цели, не могат да спечелят нищо. Така е в живота, където владеят пазарните правила на успеха, така е и в безпощадния свят на професионалния футбол. Без пръчка няма желание за победа. Пет години чакахме на спокойствие треньорът да сглоби отбор с алхимични абракадабри, но времете му изтече. Венгер се оплете в своите умозрителни, но безплодни схеми. Американецът Крьонке ще трябва да го научи как се печелят купи и как се правят трансфери на големи звезди за милиони.
Барек, що не си гледаш перманентно потъващия Ботев , ами се пъхаш да гледаш в чуждите канчета .
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
