forum.levski.com

Форум на привържениците на ФК ЛЕВСКИ
Дата и час: Чет Мар 28, 2024 10:54 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]





Напиши нова тема Отговори на тема  [ 161 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пет Юни 22, 2007 4:05 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 14, 2004 4:16 pm
Мнения: 326
Местоположение: Haskovo
STALKER написа:
Ivan63 написа:
Змей Горянин написа:
Иване, разкажи нещо за прословутия мач в Сплит, Югославия - България 3:2...Чувал съм, че това е бил един от най-силните моменти на Гибона...
Интересно,че всъщност това е от тези луди мачове,които искаш да ги гледаш пак и пак,и не можеш да разкажеш кой знае какво.Мачът се игра около Коледа 1983 и беше последен в групата за класиране на ЕП във Франция.Беше много драматично,защото 3 отбора можеха да се класират-УЕЛС,Югославия-при задължителна победа над нас и ние,но ни трябваше победа май с 3 гола!Гибона беше невероятен ,мисля че това му беше най-добрия мач за нац.отбор ,откри резултата през 1-вото полувреме,скоро сърбите изравниха и така свърши полувремето!Второто започна като 1-вото -с непрекъснати атаки и към 2-те врати и с един магьосник Искренов-финтираше така както само той умееше,даваше пасове,абе всичко му спореше-голяма звезда,а беше само на 21 г.А иначе за мача сърбите поведоха с 2:1към 60мин.,не след дълго Георги Димитров изравни и до края на мача непрекъснати голови атаки и към 2-те врати и в последната мин. сърбите отбелязаха и се класираха!
По това време треньор беше Ив. Вуцов и нали Гиби си беше палавник от малък,го взимаше да живее в тях-опити за пълен контрол,а на Гибона на ташак почнаха да му викат синът на Вуцов!

Точно преди последния гол на югославяните, нашите са имали чисто положение...Гиби извежда Ради Здравков сам срещу вратаря, обаче Ради се осира нещо и ония ни хващат на контра и вкарват...После в съблекалнята Гиби му се развикал:Що не я вкара, бе цървул?!? :lol:


Само да добавя: Не ни трябваше победа с три гола разлика, а с един, при положение 3:2 , 4:3 и повече, както и с два гола разлика... В 90' мин. цитирания по горе цълвул и Гибона бяха двама с/у вратаря, но оня би, вместо да подаде... А първия гол Гиби го вкара от 25-30 метра на празна врата... За редовността на третия гол на сърбите в продължението на редовното време и до ден днешен се съмнявам, дали не действаше комунистическия интернационализъм...

_________________
Aut inveniam viam, aut faciam!
Седем:Едно написа:
От Хасково ли си или просто говориш и пишеш като Мъри? :lol:


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пет Юни 22, 2007 8:05 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Окт 09, 2005 9:41 pm
Мнения: 13788
http://www.youtube.com/watch?v=mC1jjsk1c00&search=delic

_________________
"Писна ми на кура да чета за тия смешници от да българия или както им е там фьешан името дейба майка му да еба."
dabulgaria.bg


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пет Юни 22, 2007 11:44 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Ное 29, 2006 8:49 pm
Мнения: 312
STALKER написа:


Ебати,добре че не съм бил роден и не съм го гледал тоя мач... Сигурно щех да се гръмна след него. Трима наши на празна врата в 93-ата минута,не вкарваме и в ответната атака сърбите ни вкарват и отиват вместо нас на ЕП :?


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Съб Юни 23, 2007 12:24 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Вто Мар 14, 2006 8:53 pm
Мнения: 432
Местоположение: Дупница
Ivan63 написа:
Змей Горянин написа:
Иване, разкажи нещо за прословутия мач в Сплит, Югославия - България 3:2...Чувал съм, че това е бил един от най-силните моменти на Гибона...
Интересно,че всъщност това е от тези луди мачове,които искаш да ги гледаш пак и пак,и не можеш да разкажеш кой знае какво.Мачът се игра около Коледа 1983 и беше последен в групата за класиране на ЕП във Франция.Беше много драматично,защото 3 отбора можеха да се класират-УЕЛС,Югославия-при задължителна победа над нас и ние,но ни трябваше победа май с 3 гола!Гибона беше невероятен ,мисля че това му беше най-добрия мач за нац.отбор ,откри резултата през 1-вото полувреме,скоро сърбите изравниха и така свърши полувремето!Второто започна като 1-вото -с непрекъснати атаки и към 2-те врати и с един магьосник Искренов-финтираше така както само той умееше,даваше пасове,абе всичко му спореше-голяма звезда,а беше само на 21 г.А иначе за мача сърбите поведоха с 2:1към 60мин.,не след дълго Георги Димитров изравни и до края на мача непрекъснати голови атаки и към 2-те врати и в последната мин. сърбите отбелязаха и се класираха!
По това време треньор беше Ив. Вуцов и нали Гиби си беше палавник от малък,го взимаше да живее в тях-опити за пълен контрол,а на Гибона на ташак почнаха да му викат синът на Вуцов!


само да вметна, че минута преди сръбетата да ни полазят с трети гол, детето чудо на свинекомплекса Ради здравков, прецака 1000% гол за България. Представете си трима срещу вратаря на сръбетата - здравков, ст. младенов и Гиби и тоя лешпер не подаде, а се полакоми да вкара. Сръбина изби топката и в следващата атака те ни вкараха третия гола. Куриозното е, че това се случи в последните 2 минути на мача. При равен резултат отиваха Уелс, а при победата ние или сръбетата. От тогава омразата ми срещу чорбаспор нарастна хилядократно.

сори, че се повтарям с колегата по-горе. не дочетох постовете до края :roll:

_________________
Ако искаш да станеш звезда - сядай на елхата!!!
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Съб Юни 23, 2007 9:11 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Чет Окт 20, 2005 4:00 pm
Мнения: 7925
Местоположение: София
Продължението на разказа от вчерашният брой на Топспорт на наистина големият Теко Абаджиев
Стефан Абаджиев - Теко: Левски е моята пътеводна звезда

http://topsport.ibox.bg/comment/id_1867100050

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Нед Юли 01, 2007 6:22 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 13, 2004 7:33 pm
Мнения: 7374
Местоположение: Sofia
Това е от днешния 7 дни спорт

Цитат:
Кирил Миланов: Вкарах 13 пъти, но не ми дадоха дори флагче

- Г-н Миланов, какво помните от мачовете с финландския Рейпас?
- Вкарах 10 гола в двата мача. Можех и повече, но се стараех да работя за колегите около мен. Тъкмо бях възстановен от операция на коленни връзки. Чудех се дали да играя. Докторът ми каза, че не иска да рискува с мен, но аз пожелах да играя. Треньорът каза: "Щом поемаш ангажимента, взимай фланелката и излизай." И като ги почнахме финландците, един, два, три, та 12:2.
- След това Левски стигна четвъртфинал за КНК, но бе отстранен от Атлетико М.
- Да, точно така. Победихме 2:1 в първата среща, но в реванша отпаднахме. Завърших с 13 гола и станах голмайстор на турнира. За съжаление тогава и едно флагче дори не ми дадоха. Впоследствие Раванели вкара 5 гола на лит(*кс-етрополе и каза: "Съжалявам, че не успях да изравня рекорда на Киро Миланов от Левски." Сега съм господин Никой.
- Какви са сегашните шансове на Левски срещу евентуалния финландски съперник Тампере?
- Скандинавските отбори напреднаха много в сравнение преди 15-20 години. Вече не са слабаци. Дано всичко е с нас и сега и да се класираме за групите на Шампионската лига. Един Бог знае докъде ще стигнем. Зависи и от жребия. Според мен миналогодишният жребий бе благоприятен, защото срещнахме най-добрите, от които само можем да се учим.
- Днес се навършват 36 години от смъртта на Гунди. Какви са спомените ви за него?
- Току-що се връщам от фенклуба на Гунди в Редута. Почетохме паметта му, ходихме до гроба му. Той е първият футболист, който става и спортист на България. Преди време бяха питали Гунди: "Един ден, като се откажете от футбола, кой искате да ви замени?" Знаете ли какво отговори той? "Има едно момче в Марек - Киро Миланов." А аз бях само на 17! Още изтръпвам. Къде ме е видял, къде ме е чул? По стечение на съдбата наистина стана така, че аз отидох в Левски.
- Вярно ли е, че сте скрили фланелката с №9?
- Абсолютно. На първата контрола треньорът по физическа подготовка ми даде деветката на Аспарухов. Почуствах, че не мога да я облека посмъртно. Който е по-достоен, нека я носи, аз не можах. И я хвърлих зад шкафчето! Излъгах домакина, че нямам екип. Той се учуди, но ми донесе фланелка №14. Само тя беше останала. Затова играех с нея.
- През 1966 г. като играч на Марек подарявате шампионската титла на лит(*кс-етрополе.
- Ооо, това ми тежи още на съвестта и оттогава не съм стъпил на стадион "Българска армия". Тогава Левски водеше на лит(*кс-етрополе с една точка. Сините гостуваха на Черно море, а червените - на Марек. Мачът беше уреден. Умишлено започна с 20 минути закъснение, за да знаем резултата от Варна. Титулярният ни нападател Трайчо Спасов не излезе нарочно. Аз бях само на 17, но им шибнах два гола и ги поведохме 2:0. На почивката ме извика първият секретар на партията Станоев: "Кире, недей така. Догодина влизаш войник. Оставаш в Станкето, при нас. Ще служиш в КЕЧ. Всичко сме уредили. Ние с тях не бива да се караме." По телефона разбрахме, че Левски губи. Взехме да им пускаме. Накрая биха 3:2 и станаха шампиони. С нашата аванта участваха и за КЕШ. Стигнаха полуфинал! На следващата година ние изпадахме. Те вървяха четвърти-пети и не играеха за нищо. За мерси ни праснаха с 4:0. Пощурях от тая неблагодарност.
- Едва на 28 години кариерата ви е пречупена. Защо се стигна до това пресилено наказание?
- Това бе едно еднолично решение на Милко Балев. Той си мислеше, че ще бъде вечен, ама... Случи се, скарахме се с Йордан Стойков от Локо (Сф). Има си съдилища, ако съм сбъркал нещо в живота. Но той каза да го няма този повече по терените и толкова. Балев замина на официално приятелско посещение в Япония. От Левски издебнаха момента и внесоха нов указ за помилване. Заместникът го парафира. Като се прибра, Милко побесня: "Издебнахте, че ме няма, и амнистирахте най-големия хулиган!" Изключиха ме завинаги от физкултурното движение. Уволниха ме и като офицер от МВР. Балев нареди на шефа на клуба: "Тоя гаден хулиган повече да не го виждам!"


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Нед Юли 01, 2007 6:38 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Ное 08, 2006 7:55 pm
Мнения: 1149
Местоположение: Вашият град - моята столица
Boyo написа:
Това е от днешния 7 дни спорт

Цитат:
Кирил Миланов: Вкарах 13 пъти, но не ми дадоха дори флагче

- Г-н Миланов, какво помните от мачовете с финландския Рейпас?
- Вкарах 10 гола в двата мача. Можех и повече, но се стараех да работя за колегите около мен. Тъкмо бях възстановен от операция на коленни връзки. Чудех се дали да играя. Докторът ми каза, че не иска да рискува с мен, но аз пожелах да играя. Треньорът каза: "Щом поемаш ангажимента, взимай фланелката и излизай." И като ги почнахме финландците, един, два, три, та 12:2.
- След това Левски стигна четвъртфинал за КНК, но бе отстранен от Атлетико М.
- Да, точно така. Победихме 2:1 в първата среща, но в реванша отпаднахме. Завърших с 13 гола и станах голмайстор на турнира. За съжаление тогава и едно флагче дори не ми дадоха. Впоследствие Раванели вкара 5 гола на лит(*кс-етрополе и каза: "Съжалявам, че не успях да изравня рекорда на Киро Миланов от Левски." Сега съм господин Никой.
- Какви са сегашните шансове на Левски срещу евентуалния финландски съперник Тампере?
- Скандинавските отбори напреднаха много в сравнение преди 15-20 години. Вече не са слабаци. Дано всичко е с нас и сега и да се класираме за групите на Шампионската лига. Един Бог знае докъде ще стигнем. Зависи и от жребия. Според мен миналогодишният жребий бе благоприятен, защото срещнахме най-добрите, от които само можем да се учим.
- Днес се навършват 36 години от смъртта на Гунди. Какви са спомените ви за него?
- Току-що се връщам от фенклуба на Гунди в Редута. Почетохме паметта му, ходихме до гроба му. Той е първият футболист, който става и спортист на България. Преди време бяха питали Гунди: "Един ден, като се откажете от футбола, кой искате да ви замени?" Знаете ли какво отговори той? "Има едно момче в Марек - Киро Миланов." А аз бях само на 17! Още изтръпвам. Къде ме е видял, къде ме е чул? По стечение на съдбата наистина стана така, че аз отидох в Левски.
- Вярно ли е, че сте скрили фланелката с №9?
- Абсолютно. На първата контрола треньорът по физическа подготовка ми даде деветката на Аспарухов. Почуствах, че не мога да я облека посмъртно. Който е по-достоен, нека я носи, аз не можах. И я хвърлих зад шкафчето! Излъгах домакина, че нямам екип. Той се учуди, но ми донесе фланелка №14. Само тя беше останала. Затова играех с нея.
- През 1966 г. като играч на Марек подарявате шампионската титла на лит(*кс-етрополе.
- Ооо, това ми тежи още на съвестта и оттогава не съм стъпил на стадион "Българска армия". Тогава Левски водеше на лит(*кс-етрополе с една точка. Сините гостуваха на Черно море, а червените - на Марек. Мачът беше уреден. Умишлено започна с 20 минути закъснение, за да знаем резултата от Варна. Титулярният ни нападател Трайчо Спасов не излезе нарочно. Аз бях само на 17, но им шибнах два гола и ги поведохме 2:0. На почивката ме извика първият секретар на партията Станоев: "Кире, недей така. Догодина влизаш войник. Оставаш в Станкето, при нас. Ще служиш в КЕЧ. Всичко сме уредили. Ние с тях не бива да се караме." По телефона разбрахме, че Левски губи. Взехме да им пускаме. Накрая биха 3:2 и станаха шампиони. С нашата аванта участваха и за КЕШ. Стигнаха полуфинал! На следващата година ние изпадахме. Те вървяха четвърти-пети и не играеха за нищо. За мерси ни праснаха с 4:0. Пощурях от тая неблагодарност.
- Едва на 28 години кариерата ви е пречупена. Защо се стигна до това пресилено наказание?
- Това бе едно еднолично решение на Милко Балев. Той си мислеше, че ще бъде вечен, ама... Случи се, скарахме се с Йордан Стойков от Локо (Сф). Има си съдилища, ако съм сбъркал нещо в живота. Но той каза да го няма този повече по терените и толкова. Балев замина на официално приятелско посещение в Япония. От Левски издебнаха момента и внесоха нов указ за помилване. Заместникът го парафира. Като се прибра, Милко побесня: "Издебнахте, че ме няма, и амнистирахте най-големия хулиган!" Изключиха ме завинаги от физкултурното движение. Уволниха ме и като офицер от МВР. Балев нареди на шефа на клуба: "Тоя гаден хулиган повече да не го виждам!"


Това е за отделна тема, да четат малките и да знаят, че когато пеят "Милко Балев е вашия баща", то това е само малка част от истината събрана в 2 стиха и огромната разлика между отбора на народа и отбора с петолъчката. А когато те обиждат Левски, то е от безсилие и безпомощност и служи само за да ни разсмива.

Кирил Миланов - :fgod :fgod :fgod :fgod :fgod

_________________
Ако всеки заделя по 5 лева на месец, ще сме мега МОЩ. В този живот нищо не става на готово и трябва да го осъзнаем най-накрая.
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пон Юли 02, 2007 9:56 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Чет Дек 16, 2004 3:01 pm
Мнения: 4125
Местоположение: СОФИЯ
КИРО МИЛАНОВ Е ИСТИНСКА ЛЕГЕНДА! :!: :!: :!:

Цитат:
Кирил Миланов - Байко
1948
Кирил Миланов е роден през 1948 година. Нападател. 5 сезона с екипа на "Левски". Футболист на клуба в периода 1973 - 1978 година. Има 110 мача с екипа на "Левски" (за първенството, купата на страната и европейските турнири) и е отбелязал 55 гола (средно по 0,5 гола на мач)! Два пъти шампион на България (1974, 1977). Два пъти носител на купата на България (1976, 1977). Юноша на "Марек" Дупница. Има 21 мача в националния отбор на България и е отбелязал 4 гола. Европейски рекордьор по най-много вкарани голове в един официален международен мач. Той прави това постижение през 1976 година срещу "Рейпас" Лахти, Финландия, мач завършил при резултат 12:2, а 6 от головете са дело на Кирил Миланов! В "Левски" идва от "Академик" София през 1973 година и веднага става голмайстор на отбора. Изключително силен и мощен централен нападател! Нерядко двама и трима защитници се наемат с опазването му. Така Кирил Миланов, освен, че бележи много голове, освобождава пространства в атаката на "синия" отбор за своите съотборници. Притежава неограничен спортен хъс и заразителна страст за победа. Част от легендарния "син" тим справил се с "Аякс", "Боависта", "Дуисбург" и направил знаменити мачове срещу "Барселона" и "Атлетико" Мадрид. Превръща се в жертва на ЦК на БКП през 1978 година, когато е наказан до края на живота си да не се занимава с футбол! Предтекста е сбиване с футболиста на "Локомотив" София Бумбо Стойков. Така ненавършил още 30 години, кариерата на Миланов е прекършена завинаги. Дълги години след това на "Герена" публиката продължаваше да пее за своя кумир и любимец. И днес много по-възрастни привърженици, при добра проява на някой от съвременните футболисти, сравняват качествата и сърцатата игра с незабравимия Кирил Миланов!

_________________
Един ден ВЕЛИКИЯТ Сектор Б ще се възроди!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Вто Юли 03, 2007 12:50 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Юни 04, 2006 6:45 pm
Мнения: 10730
Ivan63 написа:
Божидар Искренов - Гиби(1962)
Малко са играчите, които са оставяли толкова ярка следа в историята на един клуб. Още по-малко са играчите, който освен в историята остават и в сърцата на феновете след като приключат кариерата си. Това в пълна степен може да се каже за Божидар Искренов - Радостта на народа! Така го наричат всички, които поне веднъж са могли да се докоснат до неговото творчество. И като става въпрос за творчество, това не е преувеличение - Гиби е един от най-големите артисти, които футболните терени са виждали някога. Феновете никога няма да забравят перфектните финтове, невероятния дрибъл и изключителната атрактивност и въображение, с които Гиби отиграва всяко едно отделно положение. Освен обичта на претенциозната левскарска публика Божидар Искренов печели и редица трофеи през 10-те години, в които се състезава на Герена. Прави дебюта си за Левски едва 18 годишен. Става трикратен шампион на България (1984, 1985, 1988), трикратен носител на купата на страната (1982, 1984, 1986). От 1980 до 1990 изиграва цели 208 шампионатни мача с фланелката на Левски, в които бележи 41 гола. За купата на страната записва 40 мача с 12 гола. На международна сцена е не по-малко впечатляващ - записва 66 мача и 17 гола, като е в основата на отбора достигнал до 1/4 финал на КНК през 1986. За националния отбор изиграва 52 мача с 5 гола.За Гибона каквото и да се допълни все ще е малко!Кокъла има какво да каже!

Божидар Искренов - Гиби





Извинявайте, 87 набор съм, не помня Гибона, гледал съм мачове и изпълнения, но само на запис естествено. Чак сега видях, че е играл две години за Чорбата. Някой може ли да ми каже как го е приела публиката тогава това, за предател ли са го обявили и после кога чак е имало "прошка" и т.н. Бе изобщо да разкаже някой, който помни.

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Вто Юли 03, 2007 9:38 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 12, 2004 4:51 pm
Мнения: 12573
Местоположение: Герена
Аз също няма как да го помня, но доколкото съм чувала далеч не е било по негово желание... По онова време ако те нарочат или отиваш в отбора на партията, или правят така, че завинаги късаш с футбола... :?

_________________
When all are one and one is all
To be a rock and not to roll

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Вто Юли 03, 2007 10:24 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Чет Дек 16, 2004 3:01 pm
Мнения: 4125
Местоположение: СОФИЯ
Каква партия :lol: :lol: :lol: Гибона игра за цС*ка 1993 година...
Цялата работа се разигра защото ЛАФЧИС (основата на скандалите през 90-те години) не го прие веднага в отбора след като се върна от чужбина
а каза че трябвало да мине проби - ТОЙ ЛЕГЕНДАТА НА КЛУБА...
И Гиби се обиди и отиде напук в цС*ка при това с лимузина :lol:

Абе с доста смесени чуства се прие и от двете агитки си спомням...чорбарите го мразеха неистово защото ги беше правил луди 10 години единствено ги кефеше че могат да се бъзикат как Гиби се е "продал"...много от нашите не искаха да повярват че най-големия им идол е облякъл омразният свински парцал...имаше доста крайно настроени хора но освирквания към него аз лично не съм чул (за разлика от педераса Донков примерно)...

А реалният резултат беше е че "преминаването" на Гиби в цС*ка се изрази в 5-6 мача (защото през останалото време контузен) и 1 гол за купата, после ходи някъде в друг отбор не се сещам кой и после се "завърна" в цС*ка за още няколко мача преди да премине в Ботев Пловдив или Шумен .......и за двата му периода му платиха по 80 000 долара което бяха доста пари тогава и прасетата почнаха да се усещат че всъщност тва е бил най-скъпият футболист (делено на 10-тина мача) вкарал най-скъпият 1 гол :lol:
А на едно дерби го пуснаха срещу нас, но той не направи нищо за свинския отбор освен дузпа в наша полза :lol:

та това си спомням аз около "Гиби в цС*ка".......в Ботев имаше доста по-добри мачове и успехи ;)

Но като цяло тази цялата работа остави у всички ЛЕВСКАРИ неприятно чуство...общо взето въпреки всичко това си остава едно срамно петно в кариерата му...

_________________
Един ден ВЕЛИКИЯТ Сектор Б ще се възроди!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Вто Юли 03, 2007 11:47 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 12, 2004 4:51 pm
Мнения: 12573
Местоположение: Герена
Опа, моя грешка :lol: Не знаех, че толкова късно е играл в лит(*кс-етрополе... Никога не съм знаела всичко около историята всъщност, само съм чувала отделни неща.
А след боя на вечното дерби през 85-та ли бяха наказали Кокала, Наско Сираков и компания доживот? :?

_________________
When all are one and one is all
To be a rock and not to roll

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Сря Юли 04, 2007 10:23 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 13, 2004 7:33 pm
Мнения: 7374
Местоположение: Sofia
Гиби игра в Шумен при легендарното им евроучастие - отпадането от Анортозис Фамагуста :D Шогуните тогава беха насъбрали много "звезди"


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Сря Юли 04, 2007 9:22 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Чет Дек 16, 2004 3:01 pm
Мнения: 4125
Местоположение: СОФИЯ
Aspirina написа:
incheto_1914 написа:
Опа, моя грешка :lol: Не знаех, че толкова късно е играл в лит(*кс-етрополе... Никога не съм знаела всичко около историята всъщност, само съм чувала отделни неща.
А след боя на вечното дерби през 85-та ли бяха наказали Кокала, Наско Сираков и компания доживот? :?

Да, дето свинете са ни правили фаул след фаул и накрая нервите на Кокала мисля не му издържали и ги почнал.


http://www.youtube.com/watch?v=f1Y52oSjzNU

Гледайте клипа от 7:00 нататък (въпреки че е качван от СВИНЯ)
Общо взето никакъв бой няма нито нещо особенно но просто Милко Балев отдавна е чакал повод да разформирова омразния му ЛЕВСКИ при положение че преди тоя мач 7 пъти ПОДРЕД сме били нещастното му свинско отборче, отделно и че сме се представяли добре в ЕВРОПА а той винаги е казвал че цС*ка трябва да бъде витрината на социалистическа България пред Европа... :x :evil:

иначе за 1985 беше казано всичко в една огромна тема ама като форума се трие...накрая ше направя един сайт с всички тия работи...

Цитат:
Финалът за купата на България, игран на 19 юни 1985г., и до ден остава като най-черния ден в историята на Левски, а в много отношения и на българския футбол изобщо. Мрачните събития последвали този мач са най-категоричното и тъжно доказателство за драматичната и “полудесидентска” съдба през време на комунистическия режим на най-популярния клуб у нас. А името на бившия партиен функционер Милко Калев Балев остава не само като това на най-големия маниакален враг и злосторник на Левски, но и като символ на нетърпимостта, стигаща до неприкрито желание за пълно заличаване на “отбора на народа”.

Известна е и “крилатата” фраза на Балев - болен привърженик на Ц(*КА: “НЕ ВСЕКИ ФАШИСТ Е ЛЕВСКАР, НО ВСЕКИ ЛЕВСКАР Е ФАШИСТ!”. Именно този човек е почти единодушно сочен като главния фактор за разбиването на “синия” тим, връхлетяло като гръм от ясно небе, само часове след завършване на финалния мач за купата на България през 1985 с Ц(*КА. Ударът на Балев е прикрит зад “колективната отговорност” на решение на Секретариата на ЦК на БКП, но подбудителят е ясен на всички. И до днес обаче технологията на това по същество престъпно деяние остава в сянка, точните подробности продължават да бъдат неразкрити, впрочем подобно на още хиляди бели петна от тоталитарната ни история.

След финала през 1985 (спечелен с 2:1 от Ц(*КА) следва разформироването на Левски, смяната на името му - новото е Витоша, както и жестоки наказания за ръководители, треньори и състезатели. Изхвърлени са изобщо от спорта с презумпцията “завинаги” председателят на футболния клуб Кръстьо Чакъров, старши-треньорът Васил Методиев и четирима основни футболисти - Боби Михайлов, Пламен Николов, Емил Велев и Емил Спасов. За една година са наказани Наско Сираков и Мирослав Байчев. Какво толкова е станало? Формално: един мач изпъстрен с много грубости и нерви, един бързо потушен сблъсък между няколко играча от двата отбора и няколко прояви на безцеремонно оспорване на съдийски решения (най-фрапантната - блъскане на рефера в гърдите от страна Боби Михайлов). Т.е налице са т.нар. непристойни сцени, но без да има нещо нечувано или невиждано, просто случили са се неща наблюдавани десетки пъти по нашите и световните стадиони. Безспорно подобни инциденти заслужават и строги санкции - като резултат от един подробен и справедлив анализ на случилото се. Нищо подобно обаче няма. Наказанията са повече от драконовски и показват абсолютно безпринципен и тенденциозен подход.И те идват не от футболната федерация, а от един запалянко от партийната върхушка. Кои са фактите, зад които можем да открием желанието пътят на Левски да бъде спрян и отборът разрушен? Тези факти са наистина болезнено жестоки за един зареден с “революционна омраза” човек от противниковия лагер". През 1985г. Левски става за втори пореден път шампион на България, нещо което не е правено от друг клуб освен Ц(*КА от десетилетия. Но най-страшното за противниците на “отбора на народа” е класата и перспективата пред този състав. Левски вече трайно се е утвърдил като безспорно водещия и най-силен отбор в България за момента, набрал е скорост и е натрупал опит. До злополучния финал “сините” имат 7 (седем!) поредни победи над Ц(*КА, което до тогава е абсолютен и немислим рекорд. Също така, предишния сезон Левски става и първия отбор спечелил и трите купи за една година. “Сините” са детронирали и безапелационно доминират над този състав на Ц(*КА който в самото начало на 80-те не само е спечелил четири пъти поред първенството но бележи и сериозни успехи в турнира на шампионите като елиминира отбори като първенците на континента Ливърпул и Нотингам както и силния Реал (Сосиедад) а в София побеждава на полуфинал и Байерн (Мюнхен), макар да спира до тук. Именно Левски на Искренов, Спасов, Николов, Михайлов, Велев, Вълчев, Гочев, Ники Илиев, Сираков, Пламен Цветков, Петров и пр. предвождан от треньора Васил Методиев няма проблеми с тази генерация на “европейския клуб” Ц(*КА и го праща във “втора глуха”.

Съставът на “сините” е изключително балансиран, млад (през юни 1985г. със средна възраст 24 години и 8 месеца) и до днес се смята за комплексно най-силния отбор в историята на клуба. Именно тази перспектива за дългосрочна доминация на Левски на родната сцена, както и очертаващия се пред отбора европейски пробив ужасява Милко Балев и подобните му. И с действията си те наистина успяват да “променят хода на историята”. Защото когато говорим; за европейските измерения на Левски от това време трябва да отбележим двете поредни елиминирания на, “Щутгарт” (единият път като шампион на ФРГ}, драматичните отпадания от първенеца на Съветския съюз Днепър {начело с Литовченко и Протасов) след 3:1 в София и 0:2 навън, както и от вицешампиона на Англия Уотфорд след продължения, Левски, показал за две поредни години в евротурнирите класа и потенциал нареждащи го сред елитните клубове на Стария континент е натрупал вече и опита, необходим, за да стигне по-далеч и очаква следващото си участие в турнира на шампионите през есента на 1985г., но му е отнета титлата без финалът за купата да има отношение към първенството!}, отборът е полуразрушен и той е лишен от възможността да направи нещо голямо, а с това са осуетени и реални шансове за изява и евентуални значими трансфери в чужбина на “сини” играчи. Преди този погром именно футболистите на Левски са и гръбнака на националния отбор, който преждевременно се класира за световното първенство в Мексико, като буквално прегазва в София и европейския шампион Франция (без щастливи развръзки в последните секунди). С наложените наказания на трима национали е нанесен удар и върху националния отбор, може би защото негово лице в голяма степен е Левски, а помощникът в представителния тим е старши-треньорът на “сините” Васил Методиев. Освен това три дни преди “черния финал” Емил Спасов е подписал срещу 80’000 долара перфектен 4-годишен договор с португалския Порто. (А Пламен Николов пък е в процес на преговори със същия клуб). Разбира се, след наказанието на Спасов дошло след първия червен картон в кариерата му! - на него не му е разрешено да замине. Две години по-късно през 1987г. “Порто” печели купата на европейските шампиони и по-всяка вероятност първият българин, който щеше да я вдигне над главата си щеше да се казва Емил Спасов (може би и в тандем с Пламен Николов).
Нека се върнем отново на самия мач и видим, доколко ОБЕКТИВНИ, според показаното на терена, са наказанията. Ц(*КА също е разформирован под някаква форма, шефът на футболния клуб Боби Станков и старши-треньорът му Манол Манолов са уволнени (без изключване от редиците на БСФС) и са наказали трима футболисти - никому неизвестния тогава юноша Христо Стоичков (ISP) - завинаги, Васил Тинчев - за 1 година и Костадин Янчев - за З месеца. А от Левски четирима основни футболисти (сред най-добрите в България тогава) – завинаги, плюс още двама - Сираков (национал) и Байчев - по една година. Какво излиза от наказанията - че наистина футболистите, треньорите и ръководителите на “синия” клуб са в основата на този скандал, че те са го провокирали, че те безспорно са доминирали в “хулиганските и несъвместимите със социалистическия спортен морал прояви”. Каква е истината обаче? Всичко в този мач тече нормално до 26-ата минута, когато Георги Славков си повежда топката с ръка - Николай Илиев и Борислав Михайлов спират да играят с вдигнати ръце, но “арменецът” бележи гол. Главният съдия Аспарух Ясенов и помощникът му не реагират - 1:0 за Ц(*КА, А човекът запалил искрата на пожара - Георги Славков изтичва веднага да поздрави “синята” публика с неприличен жест. Славков обаче - основен футболист на “червените” - изобщо не е наказан. А другият главен провокатор Костадин Янчев, макар и получил червен картон, е с най-малката санкция от всички потърпевши -З месеца. Янчев, който през целия мач малтретира безобразно Емил Спасов и има нарушения поне за три червени картона. В същото време, когато след поредната “балтия” нервите на Спасов не издържат и той хваща за гушата Янчев - това означава край за кариерата на един футболист, безспорно доказал се като коректен играч. Освен това фаловете извършени от футболисти на Ц(*КА са 42, докато левскарите са направили 29... Случайна ли е тази крещяща несправедливост? Не, тя не само е уродлива форма на запалянковщина, но е и арогантна и цинична демонстрация на сила, тя е показна жестока отмъстителност. Пешкира от Ц(*КА опират Васил Тинчев - само за това, че има жълт картон и някакъв си юноша Христо Стоичков (който е основно действащо лице при схватката между Спасов и Янчев, а в тунела след типична негова “словесна атака” изяжда един шамар от Велев и се прибира разплакан в съблекалнята - според Васил Тинчев). Макар по ирония на съдбата именно този Стоичков да се превърна много скоро след това в безспорния кумир на “червените” и вече дума не можеше да става за наказания свързани с “хулиганство и нарушаване на социалистическия морал”, независимо дали е счупил носа на футболист във Враца и, видял червения картон, едвам е озаптен при опита си за саморазправа със съдията или пък умишлено е контузил тежко Божидар Искренов (лятото на 1987г.) в стила на фала, след който (месец след като вдигна “3латната топка”) бе изведен под полицейски кордон от “Сантяго Бернабеу” и спасен от линча на публиката и играчи на Реал (Мадрид). Но връщайки се на наказанията от 1985 (шест месеца по-късно те ще започнат да бъдат отменяни тихомълком “на партиди”) трябва да отбележим и бруталността на подхода - решени са съдбите на хора, без те дори да са извикани за да се чуе и техния глас, тяхната гледна точка. А колкото до наказанията наложени в Ц(*КА, мълвата, пък и някои свидетелства, говорят, че тук вече Милко Балев няма пръст.
Твърди се, че след като вторият тогава- човек в партията влязъл при първия с кадри от мача и искането Левски да бъде унищожен, хитрият балансьор Тодор Живков казал: “И двата, Милко и двата”. Та нямало как.
Немаловажна тук е ролята и на съдията. Дали Аспарух Ясенов е “в играта”? Дори да приемем че не, неговото - в такъв случай неволно - съучастничество в разразилия се скандал, довел до погрома на Левски е безспорно. Ясенов не само не вижда играта с ръка на Славков, не само отсъжда несъществуващ фаул след който Ц(*КА повежда с 2:0, той прави нещо фатално - не пресича още от започването на мача със задължителните картони опитите за груба или не спортсменска игра, където първоначално “сините” футболисти: в никакъв случай не доминират. Дали това е направено нарочно? Колеги на Ясенов твърдят, че той просто е такъв съдия “по-мек” и “миролюбив”, който не обича да си служи с картони. Факт е, че след като изпуска мача, Ясенов не е наказан, Интересно е обаче, дали такъв мек и нерешителен съдия не е бил удобен някому. Човек поставен и под допълнително напрежение и зависимост: Ахмед Яшаров - Аспарух Ясенов – жертва на започналия: тогава “възродителен процес”.
А какво би означавал варианта ала “Дитер Паули”? Много просто -нова купа за Левски, осма поредна победа над Ц(*КА, червен картон за Янчев (както година преди това – за капитана Георги Димитров) и много по-радостни събития; в българския футбол.
Но радостта на едни винаги е мъка за други.
Колкото до широко ширещите се слухове, последвали наказанията за масов побой след мача в тунела на стадиона между футболисти и треньори от двата състава, счупена купа, съдията Ясенов откаран в болница с потрошени ребра и т.н. - всички участници отричат да е имало каквото и да е било (с изключение на краткия инцидент между Стоичков и Велев). Просто тази “достоверна” информация – в стила на тайните служби е - част от реализацията на дълго обмисляния сценарий за “преврат” в българския футбол.


_________________
Един ден ВЕЛИКИЯТ Сектор Б ще се възроди!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пет Юли 06, 2007 3:05 pm 
Offline

Регистриран на: Чет Сеп 08, 2005 1:40 pm
Мнения: 3610
Ivan63 написа:
Змей Горянин написа:
Иване, разкажи нещо за прословутия мач в Сплит, Югославия - България 3:2...Чувал съм, че това е бил един от най-силните моменти на Гибона...
Интересно,че всъщност това е от тези луди мачове,които искаш да ги гледаш пак и пак,и не можеш да разкажеш кой знае какво.Мачът се игра около Коледа 1983 и беше последен в групата за класиране на ЕП във Франция.Беше много драматично,защото 3 отбора можеха да се класират-УЕЛС,Югославия-при задължителна победа над нас и ние,но ни трябваше победа май с 3 гола!Гибона беше невероятен ,мисля че това му беше най-добрия мач за нац.отбор ,откри резултата през 1-вото полувреме,скоро сърбите изравниха и така свърши полувремето!Второто започна като 1-вото -с непрекъснати атаки и към 2-те врати и с един магьосник Искренов-финтираше така както само той умееше,даваше пасове,абе всичко му спореше-голяма звезда,а беше само на 21 г.А иначе за мача сърбите поведоха с 2:1към 60мин.,не след дълго Георги Димитров изравни и до края на мача непрекъснати голови атаки и към 2-те врати и в последната мин. сърбите отбелязаха и се класираха!
По това време треньор беше Ив. Вуцов и нали Гиби си беше палавник от малък,го взимаше да живее в тях-опити за пълен контрол,а на Гибона на ташак почнаха да му викат синът на Вуцов!

Първо полувреме
ftp://ftp.bulgarian-team.com:2100/yugoslavija-bulgaria_1983_half1.mpg
Второ полувреме
ftp://ftp.bulgarian-team.com:2100/yugoslavija-bulgaria_1983_half2.mpg


Репортаж
ftp://ftp.bulgarian-team.com:2100/bulgaria'83.avi


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Сини легенди
МнениеПубликувано на: Съб Мар 01, 2008 5:30 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Авг 01, 2007 8:17 pm
Мнения: 1013
Местоположение: София
Цитат:
Легендата Сашо Костов на 70 години

Изображение

"От седем милиона и половина българи, осем милиона са левскари, но не всички го осъзнават"

Eдин 70-годишен юбилей е повод за равносметки, при които преобладават най-вече цифрите, но пък не по-лошо е да си поговориш с „обекта” ей така на една чаша кафе. Още повече, че става дума за една истинска футболна легенда, а Сашо Костов е точно от тази катерогия, въпреки че етикета „легенда” вече се използва не по предназначение и излиза извън орбита. Срещу мен е седнал един от най-добрите български футболисти за всички времена, личи си, че се вълнува заради това, че кръглата годишнина ще го събере на една маса с всички онези, с които са минали най-добрите му житейски и футболни мигове. Той навършва 70 години на 2 март. Умишлено не искам да започна разговора с онзи мач между Левски на Сашо Костов и лит(*кс-етрополе, завършил 7-2. Макар, че години по-късно сините побеждават вечният си съперник със 7-1, мачът който е възпят в песни и дори има сайт (http://www.sedem-dva.com) е именно онзи, в който е участвал събеседника ми.

„Тези дни ме питат защо не съм треньор. Бях такъв за 5 години в Тунис, 5 години в Кипър, 2 години в Индонезия... Аз бях треньор на Хасково през 1982 година, когато отборът за първи път влезе в „А” група... Минали времена”, казва бате Сашо като уточнява, че в момента работата му е не по-малко интересна. Той е селекционер в детско-юношеската школа на Левски. „Ние сме особен клуб още от основаването си. Казват „отбора на народа” и това е така. Левски на никого не е отказал. При нас всяко дете е добре дошло и е прието с внимание. Много е важно да не лъжем децата и навреме да кажем на всяко от тях дали става. На други места има случаи след осем години един треньор да каже на юношата, че от него няма да излезе нищо”, обяснява синята легенда.
Сашо Костов е един от многото левскари, сблъскали се с особеностите на комунистическия режим и влиянието на Партията в спорта. „Лошото идваше, когато трябваше да се ходи в казармата. В София единствения избор беше лит(*кс-етрополе. Те обираха най-добрите футболисти по заповед, без пари.Даже и Гунди беше там, има снимки с фланелката на лит(*кс-етрополе, но не е играл мачове, защото тогавашния треньор Крум Милев не го хареса. Представяш ли си?! Мен ме взеха по-рано от годината, в която трябваше да влезна. Баща ми обаче беше страшен левскар и отсече – не! И лит(*кс-етрополе ме прати в Школата за запасни офицери във Велико Търново. Тръгнах с влака, а в този момент Печеников и Патрата бяха в Пловдив. И Печеников ме чакаше на пловдивската гара и ме свали от влака. Един генерал, Величко Георгиев, голям левскар, ме уреди в Пловдив. Когато си тръгнах от Ботев обратно към Левски, след мен в Ботев дойде Гунди. В Ботев винаги е имало много софиянци. Казвам това, за да знаят по-младите запалянковци каква беше „технологията” по онова време, когато лит(*кс-етрополе спечели многото си титли”, разказва Сашо Костов с лека въздишка.
„Сега е свобода. Няма казарма. И затова лит(*кс-етрополе няма успехите от едно време, защото сега правилата са еднакви за всички. Каквото било – край! лит(*кс-етрополе никога вече няма да бъде онзи лит(*кс-етрополе!”, категоричен е юбилярят.
По-старите запалянковци определят Сашо Костов като един от най-големите майтапчии, а самия той казва, че ако трябва да си спомни всички случки, трябва да отдели няколко дни. „Винаги съм казвал това, което мисля и във футбола това ми е помагало. Преди мача с лит(*кс-етрополе, който спечелихме със 7-2 на излизане от тунела на терена ги гледам червените нещо притеснени. Казах им: „Абе вие сте пребледнели, защо изобщо ще играете” и те пребледняха още повече. При 7-1 казах на Зафиров, че трябва да отиде до техния стадион да донесе таблото, че това няма да стигне. Такива работи... Ние бяхме железни характери”, продължава Костов.
Когато стигаме на темата „Георги Аспарухов”, бате Сашо отсича, че сравненията с Христо Стоичков били „голяма тъпотия”, защото става дума за различни епохи. „Преди всичко Гунди беше велика личност. Той самият искаше непрекъснато да става още по-добър и не спираше. На терена аз винаги знаех къде е той, както и той знаеш къде ще му подам. Сега чета разни класации за идеален отбор. Ами от едно време аз можех да посоча 20 вратари, 20 десни защитници и така нататък. Имаше невероятни футболисти”, казва той с мимика, която подсказва разочарованието от качеството на съвременния български футбол.
„Не мога да приема чужденците. Левски прави много за школата, но си изпускаме талантите. Как да сравним Валери Домовчийски с новите бразилци... Затова са празни стадионите. Цели дванайсет футболисти продадохме. Но ходя на мачове с удоволствие. В Шампионската лига бях под напрежение. Уникална атмосфера, тръпка... Винаги искам Левски да побеждава, но в тези мачове не стана. Но има и друго. Как един родител да си заведе детето на мач, като някой може да го удари с изкъртена седалка? Това не може да продължава така!”, обяснява Сашо Костов.
Той подхваща темата и за чуждестранните треньори. „В България има кадърни специалисти, но не им се доверяват. Президентите с парите си им пречат. Сегашният треньор е обречен да слуша богатия си шеф. Това, че се бъркат в работата им е пагубно за футбола”, казва легендата и поглежда към минаващия покрай нас Стефан Павлов. А Фифи Перото също е доказана марка майтапчия. „Стига си говорил, теб кой ще те признае”, подхвърля Павлов, на което Костов отговаря с усмивка.
„Аз бях приятел с всички футболисти, много се уважавахме. С Митата Якимов и Пената си ходехме на гости. Бяхме врагове само на терена. Сега има някаква неприязън, не знам защо времето промени хората. На юбилея ми съм поканил и ветерани от други отбори, бяхме големи фигури. Да, времето промени хората, но футболния клуб Левски няма как да промени социалния си и обществен статус. Левски е школа за шампиони. Това май е добре за финал на разговора ни”, казва Сашо Костов и добавя нещо в типичния за него стил на шегаджия: „Така е. От седем милиона и половина българи, осем милиона са левскари, но не всички го осъзнават.”

_________________
"It was like a church in there as only the truly lost sit in bars on Tuesday mornings at 8:00 a.m."


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Сини легенди
МнениеПубликувано на: Съб Мар 29, 2008 12:09 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Юни 04, 2006 6:45 pm
Мнения: 10730
За Ники Тодоров нищо не видях, защо ?

Цитат:
Николай Тодоров – Кайзера е роден на 26 септември 1964 г. в Балчик.

Играл е като полузащитник в отборите на Добруджа, лит(*кс-етрополе, Левски, Локомотив (Сф), Септември (Сф), Монпелие (Франция), Кан (Франция), Анортозис (Кипър) и Саръйер (Турция).

Шампион на България през 1985, 1994 и 1995 г.

Носител на купата на страната през 1986, 1994.

Изиграл е 12 срещи за националния отбор и е отбелязал 3 гола.

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Сини легенди
МнениеПубликувано на: Нед Апр 06, 2008 5:46 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Яну 10, 2007 12:22 pm
Мнения: 30283
Местоположение: гр. Голямото село
Щом си написал за Кайзера не може да не се пусне това http://youtube.com/watch?v=G4FrcbRNPQI

:lsfc3

_________________
blanco написа:
Наско Сираков ще остане със златни букви в историята на Левски, след като ни спаси окончателно!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Сини легенди
МнениеПубликувано на: Пон Апр 07, 2008 5:33 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Авг 09, 2006 10:54 pm
Мнения: 3093
Местоположение: Плевен!
В днешния брой на "Само Левски" има интересна статия за Асен Пешев - Капуй.Преди 2 дена е имало 100 години от рождението му и тук никой от нас не се сети да го спомене,но мисля,че не е късно.Нека почива в мир!Ето и една история,която е публикувана в списанието,но реших да я препиша,защото вярвам,че си струва всеки да я прочете:

"В Цариград се играеше мач между националните отбори на Турция и България.Беше през 1932 г.Преди това това турците паднаха конфузно в София и бяха страшно амбицирани за достоен реванш.За зла участ,въпреки че дирижирахме играта,те първи ни отбелязаха гол.Ние атакувахме като ужилени.Неспирни атаки и шутове се сипеха към турската врата,но гол не падаше.Аллах ли, дяволът ли им помагаше и бе заключил вратата им.Капуй взе да става нервен.В един момент грабна топката,запя с пълно гърло "Шуми Марица" и яростно се понесе през противниковата отбрана.Турците го гледаха изумени о объркани.Той не спря да пее,докато не забоде със страшната си левачка гол.Изрева победоносно и падна в прегръдките на съотборниците си.Тогава българските футболисти играеха само и единствено за България."

Разказа е на Бачо Кольо,съотборник на Капуй.

Супер тъжно ми стана като го четох.Какво е било тогава и какво е сега...


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Сини легенди
МнениеПубликувано на: Съб Юли 26, 2008 12:47 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Чет Окт 27, 2005 7:01 pm
Мнения: 3127
Не знаех къде да го пусна. Ако решите че заслужава нова тема давайте.

Интервюто е малко дълго но пък за сметка на това е култово.

Имах навик да си сипвам концентрат в безалкохолното. Вуцата се усъмни. Попита какво пия. Казах му, че съм на кола. Обаче той ме надуши. Помириса чашата и каза, че вътре май има нещо.
Аз отговорих: Ако няма водка, няма да мога да ритам. По мое време си беше така. Който не пиеше, не можеше да играе.
Не бях от режимлиите. Още като юноша в Плевен започнах с биричка. И после айде-айде, минах на концентрат. В "Левски" на ден пиех по 3-4 водки. А в Гърция минах на "Узо" заради климата. Там е горещо. Обаче не пуша. Това ми помагаше много.


http://www.sport1.bg/sport1/node/102580


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Сини легенди
МнениеПубликувано на: Съб Юли 26, 2008 12:50 am 
Offline

Регистриран на: Вто Ное 28, 2006 8:01 pm
Мнения: 2139
Абе човек недеи пуска тоя саит тука...по-добре цялата статия

_________________
Левски


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Сини легенди
МнениеПубликувано на: Вто Авг 19, 2008 5:30 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Юни 25, 2008 8:52 am
Мнения: 26522
Местоположение: София
Цитат:
Тодор Барзов
Тодор Барзов-Барзата е бивш български футболист, полузащитник. Роден е на 21 февруари 1953 г. в Долна Митрополия. Висок е 168 см и тежи 73 кг. Играл е за Спартак (Плевен) (1971-1976), Левски (София) (1976-1982), гръцките Докса (Драма) (1982-1984) и Паниониос (Атина) (1984-1986) и в Кипър (1986-1988). На 18 години става капитан на Спартак (Пл). Има 271 мача и 48 гола в "А" група (148 мача с 23 гола за Левски и 123 мача с 25 гола за Спартак Пл). Шампион и носител на Купата на Съветската армия с Левски през 1977 и 1979 г. Има 18 мача и 2 гола за "А" националния отбор. За Левски има 21 мача и 1 гол в евротурнирите (5 мача за КЕШ, 6 мача за КНК и 10 мача с 1 гол за купата на УЕФА). В Гърция вкарва 11 дузпи подред за Докса, с което поставя рекорд. В един мач с екипа на Паниониос отбелязва 2 гола срещу Олимпиакос. В момента е бизнесмен.






Цитат:
Синята легенда признава: "Пия от 16-годишен, като футболист удрях по четири водки!" Тодор Барзов продължава да превръща парите си в спомени. Той окачи бутонките преди 19 години. Но подвизите му още се помнят. Днес прочутият халф ги споделя с читателите на “БЛИЦ”.

В родата сме все Риби
Роден съм на 21 февруари 1953 г. Цялата родата сме все Риби. Дядо, татко, майка ми, синът ми все сме от тая зодия.

Израснах в Долна Митрополия
В детството ми тя беше още село. Родителите ми се трудеха в захарната фабрика там. Татко беше главен механик, а майка работеше в цеха за локум и халва. Блокът ни беше до игрището.
Там ритах по цял ден. След осми клас ме приеха в химическия техникум в Плевен. Увляках се по пинг-понга. Плевенската школа по тенис на маса е знаменита. Тръгнах и по състезания.
Но учителят по физическо ме включи в отбора на техникума по футбол. Станахме окръжни шампиони.

Лъсках обувките на Върбанов
И оттам ме харесаха в детско-юношеска школа След година тренировки заиграх в мъжете на "Спартак"-Плевен. Бях на 16.
Имахме ядро от прочути ветерани - Сашо Върбанов, Челестинов, Пешо Дамянов, Огнян Колев, Димо Димов, Ченков. Аз лъсках обувките на Върбанов. В това няма нищо срамно.
Беше масова практика.

И Наско, и Гибона лъскаха обувки
В "Левски" се заварих с Наско, Гибона, Боби и Кокала. Те дойдоха при нас още като юноши. И те лъскаха обувки на поразия. Например на Аладжата. Наско, Гиби, Кокала - всички действаха.
Аз вече бях стара пушка. Но не давах на никой да ми пипа обувките. Страхувах се да не ги урочасат.

Станах най-младият капитан в "А" група
В Плевен играех едно полувреме в мача на юношите, и едно - при мъжете. Но после се наложих като титуляр. Набързо ме взеха в юношеския и младежкия национален отбор.
Станах най-младият капитан в "А" група. На 18 години завързах лентата на "Спартак" - Плевен! Само Начко Михайлов го е правил у нас. Двамата сме най-младите капитани в българския футбол.

"Левски" ме взе безпроблемно
Треньорът им Валяка Спасов ме хареса. За трансфера удари рамо и Данаил Николов. Подписахме предварителен договор. Не взех нищо на ръка.
Обаче ме направиха младши лейтенант от МВР. Тогава всички започвахме така. Изчакахме да свърши първенство.
И през 1976 г. преминах в "Левски". От "Спартак" - Плевен не ми направиха проблем, защото изпаднаха.

На "Герена" дойдох с червен "Москвич"
Веднага ми казаха: "Или го пребоядисай, или си купи нова кола. И аз си взех една "Лада" 1300. Бях доста див като шофьор.
Щом пред стадиона заскърцаха спирачки, и всички казваха: "Оня малкият пристига!" Обаче карах добре. През целия си живот нямам тежка катастрофа. И жена ми е същата зад волана.

Всички ме приеха приятелски
Футболистите на "Левски" ме уважаваха, защото в Плевен играех коректно срещу тях. Не ги ритах. Аз по начало не секирех.
Не помня да съм гонен от терена.
Или да съм контузил някого. В краен случай правех тактически фал.
Най-много да хвана някой за фланелката или да го натисна при висока топка. На първата ми тренировка дойдоха 6000 души.
Само за да гледат двустранната игра между старите и новите играчи на "Левски". Сега толкова ходят на дербитата.
Публиката ме прие веднага. Хареса ме, защото все правех трикове.

Заиграх на мястото на Фифи
Бяхме много як отбор. Тази генерация елиминира "Аякс". С играчи като Киро Миланов, Панов, Стефан Павлов, Гошо Цветков, Спасов, Войнов, Стайков, Аладжов.
Но имаше жестока конкуренция. Особено в халфовата линия. За три места се конкурирахме осем души!
Два месеца търках пейката. Обаче Фифи се контузи във Варна. Замени го Типеца. Но Валяка не остана доволен от него.
Така дойде моят ред. Дебютирах направо срещу лит(*кс-етрополе. Бихме с 2:1. Единият гол вкара Павел Панов, другият - аз. И се наложих.

Средков ме риташе, Пламен Янков ме псуваше
В мачовете с лит(*кс-етрополе ме пазеха дефанзивните им халфове. Боре Средков играеше много твърдо и ме риташе. А иначе завърши английска гимназия. Той е много добро момче.
Но на терена няма приятелство. Във войската още играеше и Пламен Янков. Той беше як и влизаше много здраво. Същевременно псуваше.

Джони Велинов ме подгони по игрището
На едно дерби лит(*кс-етрополе ни поведе с 2:1 с десет души. Обаче Жежов даде дузпа за нас в 91-та минута. Предложих на Панов да я изпълни. Но Пальо ми каза: "Аз не мога да ходя. Бий я ти!"
Заложих топката. Преди удара при мен дойде Джони Велинов. И започна да ме обижда. Каза, че няма да я вкарам. И жена ми била такава-онакава. Правеше номера, за да ме разконценрира.
Аз шутирах в десния ъгъл. Топката се удари в гредата, но влезе. После не показах среден пръст на Велинов.
Вдигнах ръка към публиката на лит(*кс-етрополе и хукнах към нея. Обаче Джони пощуря и ме подгони по игрището. Добре, че са тези случки, за да има какво да си спомняме.
Дано да се оправи след операцията. Сега с него сме приятели. Но като играчи не дружахме с цесекарите.

Вуцов смени Валяка
През 1976 г. взехме всички купи. Но смениха Валяка. Той навъртя доста годинки. Освен това го сполетяха нещастия. Двамата му синове са баскетболисти. Единият загина при мотоциклетна катастрофа.
А другият нещо се контузи. От спорта получи коксартроза и закъса с таза. Накрая взе да куца. На баща им не му беше до футбол.
Аз непрекъснато правех разни атракции. И Вуцов все ми се караше: "Ти само за публиката играеш!" Той ми се разсърди и за друго.
Че си оперирах колянните връзки в "Пирогов". Искаше да ме оперира проф. Шойлев. Винаги ни пращаше при него.

Габровецът ми душеше чашите
Имах навик да си сипвам концентрат в безалкохолното. Вуцата се усъмни. Попита какво пия. Казах му, че съм на кола. Обаче той ме надуши. Помириса чашата и каза, че вътре май има нещо.
Аз отговорих: Ако няма водка, няма да мога да ритам. По мое време си беше така. Който не пиеше, не можеше играе.

Сръбвам си от малък
Не бях от режимлиите. Още като юноша в Плевен започнах с биричка. И после айде-айде, минах на концентрат. В "Левски" на ден пиех по 3-4 водки. А в Гърция минах на "Узо" заради климата. Там е горещо.
Обаче не пуша. Това ми помагаше много.

Не съм фен на дискотеките
В тях влизах по някакъв повод. И то с отбора. Обикновено след победа на "Левски". Не бях и женкар.
Ние двамата с жената сами си отгледахме децата. Живеехме в "Люлин" и бързахме да се прибереме вкъщи.
Аз съм съпруг на баскетболистката Красимира Барзова. Тя беше гард. Роди ми син и дъщеря. Сред раждането на второто дете Краси напълня.
Но съседката ни Петкана Макевеева я подкокороса да се върне на игрището. И Краси изведнъж ми каза: "Играе ми се баскетбол!" Аз й отговорих: Щом ти се играе, добре.

Хранов ми се караше, че не я аплодирам
А треньорът я хареса, защото стреляше под коша с лявата ръка. И тя му се отблагодари. Направи "Левски" европейски шампион! В Хасково на финала за "Ронкети" открадна една топка и взехме купата. Аз винаги й гледах спокойно мачовете. Никога не скачах и не крещях. Веднъж шефът на дружеството Стоян Хранов ми направи забележка, че не я аплодирам на мачовете й. Аз му тоговорих: "Защо да скачам. Тя да не би да скача след мой гол?"

Дадохме титлата на "Локо"
Една година останахме трети. лит(*кс-етрополе и "Локомотив" - София се бореха за титлата. Обаче лит(*кс-етрополе загуби мача в Свищов и изостана. Казват, че някои от тях го продали. Това си е техен проблем.
Последният кръг "червените" играха със "Славия", а ние с "Локо". лит(*кс-етрополе би с 5:0! Публиката на "Левски" не искаше да правим лит(*кс-етрополе шампион. Започна да вика: "Ако биете, ще ви биеме!"
И ние дадохме на "Локо" да ни бие. За да прецакаме лит(*кс-етрополе.

Подпряхме и "Академик" - Свищов
Друг път бутнахме аванта на тоя отбор. Това стана след голямото земетресение в града. Ние вече бяхме станали шампиони.
Треньор на "Академик" - Свищов беше Иван Колев. А в "Левски" се налагаше неговият син Юлиан. Ние им ударихме едно рамо. Дадохме им равен, за да ги оставим в "А" група.

Исках от Ташков да направи насрещен план
Добромир Ташков събра добър отбор. Той беше балансиран, а не само от играчи на "Левски" и лит(*кс-етрополе. Блестяха и славистите Жужо, Чавдар Цветков и Ваньо Костов.
Бихме Дания на Алан Симонсен с 3:0. В Северна Ирландия направихме равен. Аз бях титтуляр. Играх на "Уембли" срещу Англия.
Обаче след като се прибрахме, ми се обади Ташков и каза, че повече няма да разчита на мене. Защото напуска.
Оказа се, че го накарали да си прави насрещен план.. И да обещае, че ще ни касира за европейското. Той отказа.
Поиска първо да го оставят да си направи отбора. А после да му искат насрещни планове. И го махнаха. Май го смениха с Вуцов. Повече не ме повикаха в националния.

"Левски" ме продаде за 300 000 долара
Гръцките мениджъри ме следяха. През 1981 г. не ме пуснаха да премина в Кавала.. Но 1982- ра ме продадоха на "Докса" - Драма. За 300 000 долара. "Интерспорт прибра парата.
Аз не взех една стотинка. И тръгнах за Гърция като вакло агънце. С два куфара, две деца и 200 долара в джоба.
На всичкото отгоре нашите ми удържаха и половината заплата. За капак ми събираха и партиен членски внос.
Удържаха ми толкова пари, че ако ми ги върнат, ще стана милионер. Добре, че в "Докса"-Драма играеше един център нападател - сърбин. Той ме взе под крилото си.
Каза на шефовете: "Дайте му някой долар, че човекът играе без пари. С две деца е!"
И гърците взеха да ми бутат пари под масата. Ако не беше това, нямаше да вържа двата края. Сърбинът ме отвори на игрите.
Светна ме как да си вземам моето. С елините всичко трябва да е подписано черно на бяло. Иначе няма пари.

Гърците в началото ме изолираха
Не ми подаваха. Но видяха, че съм добър и с моя помощ си взимат премиите. Станаха цар на наказателните удари.
Там поставих някакъв рекорд. Телевизията направи специално предаване за мене.
Вкарах единайсет дузпи подред! После две години играх в "Панионис". Това е третият отбор в Атина. Нещо като "Славия". Веднъж вкарах два гола на "Олимпиакос”.
След победи над тях и "Панатинайкос" ме изнасяха на ръце! И по таверните ми плащаха сметките. Там си бях пълен професионалист.
Дойдох , когато бяхме пред изпадане. А завършихме трети-четвърти. Това ми бяха най-силните ми години. Пикът във футбола!
Но нашите си взеха парите и ме зарязаха. Никой не ме следеше. Правех фурор, а не ме викаха в националния. Мислеха, че гръцкото първенство е по-слабо от нашето и не ме гледаха.

Завърших в Кипър
На острова имаше доста българи - Йончо Арсов, Румен Горанов, Спас Джевизов, Георги Денев. Но не можахме за направим българска мафия. Бяхме доста отдалечени един от друг. Виждахме се само в посолството, когато си плащахме членския внос.
Терените в Кипър са много твърди. Веднъж паднах лошо и ръката ми започна да се вади от рамото. Накрая болките в краката станаха непоносими. И през 1988 г. спрях.

Започнах бизнес с бои
От футбола си поправих живота. После търгувах с гърци. С тях направих магазин за бои на бул. "Мадрид". Никой не ме е рекетирал.
Аз в живота си кредит не съм теглил и пари в банка не държа. Предпочитам да превръщам парите в спомени.
С жена ми не се разведохме. Но си разделихме бизнеса. Тя се отдели. Направи си друг магазин.

Големият внук е много добър
От сина и дъщерята имам три внучета. Двете момчета ритат. Голямото вече играе в децата на "Левски". И е най-добрият!
Треньорите го харесват. И му дадоха да носи балоните на награждаването на мъжете на "Герена".
Свалих кръвното с хапчета
Не се оплаквам от здраве. Със сърцето съм добре. Но като повечето бивши спортисти качих кръвно. Беше доста високо. 160/110.
Но с едни лекарства го смъкнах на 120/80.

Спреш ли спорта, спирта, съня и секса, си заминал
Вече пия по две малки ракии и минавам на биричка. Обаче спортувам много. Четири пъти седмично ходя да плувам. Три пъти играя тенис.
Правя парни бани и джакузита. А петък ми е ден за масаж.
Човек не бива да спира четири неща: спорт, спирт, сън и секс. Трябва да ги поддържаш, докато си жив. Може да ги намалиш. Но не ги спирай. Спреш ли ги, и си заминал.

Как да ме забравят в "Левски", като не са ме запомнили?
Така отговарям на този въпрос. Една година бях треньор в Гърция. Но тук никой не ме е търсил. . Нито от футболния съюз, нито от "Левски".


Профила на Тодор Барзов както и едно интересно интервю с него

_________________
Само Левски - българското "Добър ден"!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Сини легенди
МнениеПубликувано на: Вто Авг 19, 2008 8:55 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Съб Яну 19, 2008 10:19 pm
Мнения: 2710
Пиел кат разпран и въпреки всичко е бил в невероятна форма.
Някой ако има негови снимки или клипчета да качи, защото егн-то не ми позволява да го помня :smt006

_________________
Passion is not a crime!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Сини легенди
МнениеПубликувано на: Вто Авг 19, 2008 9:58 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 19, 2006 11:47 pm
Мнения: 19469
Football Fan написа:
Пиел кат разпран и въпреки всичко е бил в невероятна форма.
Някой ако има негови снимки или клипчета да качи, защото егн-то не ми позволява да го помня :smt006


Изображение

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Сини легенди
МнениеПубликувано на: Сря Авг 20, 2008 9:36 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Юни 25, 2008 8:52 am
Мнения: 26522
Местоположение: София
Не видях профила на Стефан Аладжов, рекордиор по мачове за сините :

Цитат:
Стефан Аладжов
Стефан Атанасов Аладжов е български футболист, ляв защитник. Играл е за Спартак (София) (1964-1966), ДНА (Сливен) (1966-1967), Левски (1967-1981) и ЖСК-Спартак (Варна) (1981-1982). Той изиграва впечатляващите 378 мача и вкарва 9 гола в "А" група, от които 368 мача и 9 гола за Левски и 10 мача за Спартак (Сф). Има 473 мача и 9 гола с екипа на Левски (за първенството - 368, купата на страната - 65 и европейските турнири - 40: 9 за КЕШ, 12 за КНК и 19 за купата на УЕФА), 80 приятелски международни мача и над 70 други мача. Рекордьор на клуба по участия в официални мачове! С Левски е пет пъти шампион на България - 1968, 1970, 1974, 1977, 1979 г. и пет пъти носител на купата на страната - 1970, 1971, 1976, 1977, 1979 г. Има 30 мача и 1 гол в "А" националния отбор (1969-1979), 1 мач за "Б" националния, 9 мача и 1 гол за младежкия и 7 мача за юношеския национален отбор. Участва на финалите на СП в Мексико през 1970 година, в мача срещу Перу. Същата година е избран и за Футболист № 1 на България. Завършва ВИФ "Георги Димитров". "Заслужил майстор на спорта" от 1973 г. Футболист със сигурна игра в защита, добро взаимодействие със съотборниците си и спортсменски дух! След прекратяването на футболната си кариера става треньор в детско-юношеската школа на Левски.
Изображение

_________________
Само Левски - българското "Добър ден"!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Сини легенди
МнениеПубликувано на: Пон Сеп 29, 2008 12:30 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Съб Авг 06, 2005 4:47 pm
Мнения: 4470
Местоположение: София
Днес минавах през магазина на "Леге" видях тази книга:

Изображение

http://www.picvalley.net/u/1197/1583036407.JPG

Както се разбира от описанието, става въпрос за едни от първите футболисти на Левски, изградили и основата на националния ни отбор. Като гледам са описани сравнително набързо биографиите (книжката все пак е 68 страници), включени са и интересни подробности от мачове, довечера ще я разгледам по-старателно. Единадесетта футболисти са Борис Василев (Боркиша), Петър Иванов (Вертер), Симеон Янков, Александър Христов (Шкубата), Иван Радоев, Гено Матеев, Димитър Мутафчиев (Мърцо), Никола Мутафчиев (Колишчето), Цветан Генев, Константин Мазников и Кирил Йовович.

Книжката струва 5 лева.

_________________
"Да отстояваш изгубените позиции без надежда, без спасение... е дълг!"


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Сини легенди
МнениеПубликувано на: Пет Окт 03, 2008 4:32 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Окт 01, 2008 3:07 pm
Мнения: 6794
Местоположение: София
Мисля, че е редно да има текст и за най-добрия футболист на Левски и България през 40-те години:

Васил Спасов-Валяка е бивш български футболист, нападател. Играл е за Бежанец (София) (1936-1940), Левски (София) (1940/ес.-1949, 1952-1953) и Академик (София) (1949/ес.-1952). Има 137 шампионатни мача и 47 гола за Левски, за купата на страната има 38 мача с 15 гола, а на международната сцена има 25 мача с 8 гола. Само в "А" група има 88 мача и 41 гола (51 мача с 23 гола за Академик и 37 мача с 18 гола за Левски). С отбора на Левски е петкратен шампион на България през 1942, 1946, 1947, 1949 и 1953 г., четирикратен носител на купата на страната през 1942, 1946, 1947 и 1949 г. и петкратен столичен шампион през 1942, 1943, 1945, 1946 и 1948 г. Има 17 мача и 5 гола за "А" националния отбор (1943-1951). Смятан е за най-силният нападател на Левски и националния отбор през 40-те години. Това признание получава заради перфектната си техника и невероятни тактически умения в играта. Завършва ВИФ "Георги Димитров". "Заслужил майстор на спорта" от 1964 г. Като треньор ръководи Левски в 5 сезона - 1953/54, 1954/55, 1955/ес., 1969/пр., 1976/77, като последния сезон завоюва шампионската титла и купата на страната. През 1990/91 е начело на клуба като президент. Има 30-годишна треньорска практика, реководил е още: Академик (Сф) (1957-1959), Ботев (Пд) (1966-1967), с който е шампион (1967), Спартак (Сф) (1968/ес.), няколко години ръководи националните отбори: "А" националния в 19 мача и "Б" националния тим в 1 мач. Работи в чужбина с Макаби (Израел) и Омония (Кипър), включително и с националния отбор на старната.

Да не забравим и човекът, от който самият Яшин се е учил:

Апостол Соколов е български футболист, вратар. Възпитаник на България (София), той играе в 6 сезона в Левски между 1939 до 1949 г., с прекъсвания.

Апостол Соколов участва в 57 шампионатни мача, 33 мача за Купата на България (Царската купа и Купата на Съветската армия), 9 международни и над 20 други срещи. Шампион на България през 1946, 1947 и 1949 и носител на националната купа през същите години. За "А" националния тим е играл 15 мача, а за "Б" националния тим - 1 мач. Той е първият български вратар, който започва да играе извън наказателното поле. Отличава се с блестящ рефлекс и пласиране. Играл е още за отборите на Спартак (София) и Княз Кирил (Този отбор впоследствие е прекръстен на Пощенски Спортен Клуб и през 1945 г. е обединен с Левски под името ПСК Левски).


Хайде да добавя и една друга позабравена легенда:


Димитър Йорданов (Кукуша) е бивш български футболист, нападател. Роден е на 1 ноември 1929 г., починал на 25 май 1996 г. Играе в "Славия" от 1945 до 1949 г., "Ботев (Пловдив)" от 1951 до 1952 г., ВМС (Варна) през 1952 г., "Завод 12" от 1953 до 1954 г., ВВС от 1954 до 1955 г., "Левски" от 1956 до 1966 г. (164 мача и 81 гола за първенство) и "Септември" през 1967/68 г. Шампион през 1965 г. и носител на купата на страната през 1956, 1957 и 1959 г. Има 239 мача и 102 гола в "А" група. Голмайстор през 1960 г. заедно с Любен Костов с 12 гола. Има 8 мача и 3 гола за "А" националния отбор през 1959–1960 г. и 11 мача за "Б" националния отбор. "Заслужил майстор на спорта" от 1964 г. Завършва ВИФ "Георги Димитров". Играч със завиден реализаторски нюх и отлична игра с глава.

_________________
数は数です

バンドーム


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re:
МнениеПубликувано на: Сря Окт 15, 2008 7:25 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Чет Яну 20, 2005 4:00 pm
Мнения: 2813
Местоположение: София
THE BLUE BEAST написа:
Ivan63 написа:
Добромир ЖЕЧЕВ- Бобата
(1942)
Дългогодишен футболист на столичните Спартак и Левски. Два пъти е шампион на България със "сините" (1970, 1974). Носител на Купата на България със Спартак (София) през 1968 г. и с Левски (София) през 1970 и 1971 г. В "А" група има 369 срещи. С екипа на националния отбор е записал 73 участия, влючително на три Световни първенства (1962, 1966 и 1970). Изключителен спортсмен,дълги години капитан.Беше и треньор за малко


Бе сред 22-та и 74год. в ФРГ.Имаше шанса да един от малцината играли на 4-ри световни първенстава.Срещу Холандия
загряваше,но Христо Младенов нему позволи да запише участие в мача.А Бобата заслужаваше.Мисля че не са повече
от 5 човека в света.


Сега като го видях в студиото на БНТ преди мача и се сетих, че той е играча за който баща ми е разправял, че прякора му е "Втора хирургия"... :mrgreen: Някой има ли инфо за този му прякор или той не е толкова популярен?

_________________
"Най-големият ми страх е да се преродя като футболист и да не мога да вържа едно изречение."


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Сини легенди
МнениеПубликувано на: Вто Яну 20, 2009 6:03 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Юни 04, 2006 6:45 pm
Мнения: 10730
http://img228.imageshack.us/img228/5531 ... 4ilhm9.jpg

Витачил и Гунди. Сигурно я има снимката, но просто аз не съмя виждал и затова и теглих скана.

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Сини легенди
МнениеПубликувано на: Съб Фев 28, 2009 3:57 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 19, 2006 11:47 pm
Мнения: 19469
Не знаех къде да го постна

http://www.sportline.bg/news/29980/%D0% ... 0%BB%D0%B0

Стоичко Пешев се роди преди 67 години, за да стане една от легендите на Левски, паднали в битка с алкохола

Цитат:
Като играч не само не пиеше, но и не пушеше! Беше като негрите - само мускули. В "Левски" се затвърди като титулярен десен бек. Наложи го Христо Младенов.
Аз играех пред него. Бях спокоен, че и да ме преодолеят, винаги ще ме подсигури. Фланелката му никога не оставаше суха. Тичаше много и се включваше в атаките. Въпреки поста си вкарваше и голове. Беше добряк. Не си спомням да е контузил някой или да са го гонили.
Пазеше Васил Митков. Шопа е труден за пазене, но Пешев се справяше. Двубоите им бяха завързани. В "Левски-Спартак" го измести Милко Гайдарски. Доколкото си спомням, Стоичко игра с Гунди и в "Ботев" - Пловдив.
Най-големите му приятели бяха Мони Николов и Трайчо Спасов. Ходеха неразделни, лека им пръст. Мончо го майтапеше много. Казваше му: "Абе на тебе по челото не могат да се разминат две мравки!" Или пък му викаше "Т-т-т!". С това намекваше, че е фатмак. Тогава пагоните на старшините бяха под формата на буквата "т".
Но най-голямото му изпълнение беше във Варна. Играхме срещу "Черно море". На почивката треньорът почна да ни прави разбор. А Стоичко извади сандвичите, които домакинът ни пазеше за след срещата и взе да набива.
Такова чудо не бяхме виждали! Не знам друг спортист да има апетит по време на състезание. Попитахме го как може да лапа по време на мач. А Стоичко отговори: "Ако не ям, не мога да търчам." Той говореше хем на шопски, хем на "р". Соколето не се бъзикаше с него. Той го харесваше за тичането и физиката.


Цитат:
ДОСИЕ
- Стоичко Пешев е роден на 28 февруари 1942 г.
- Има двама по-големи братя, които не са футболисти.
- В "Левски" играе от 1966 до 1971 г.
- За "сините" навърта 120 мача и вкарва 7 гола.
- Три пъти е шампион и два - носител на купата.
- Минава през "Миньор" - Бухово, "Локо" - София, "Ботев"- Пловдив, лит(*кс-етрополе и Лъсков" - Ямбол.
- Осем пъти облича националната фланелка.


Цитат:
Стоичко е като канара, но не фигурира сред топ-балтиите в родния футбол. Обаче веднъж се издънва на най-високо ниво. Баш пред съветския лидер Леонид Брежнев!
През 1969 г. на финала за купата на съветската армия застват лит(*кс-етрополе и "Левски-Спартак". За сефте "сините" излизат в дербито като отбора на МВР. Мачът между тимовете на войската и милицията е брутален.
ЛС повежда. Но Марашлиев пробягва игрището без обувка, паднала в една локва, и по чорап изравнява. Минута преди края говорителката на "Васил Левски" обявява: "Драги зрители предстои да се изиграят две продължения по 15 минути и при ново равенство ще бият по пет ду..." В този миг Жеков набабанва едно воле и вкарва победен гол. На терена цари Содом и Гомор. Десният бек на лит(*кс-етрополе Христо Маринчев се търкаля по терена и печели време за своите. Обаче Стоичко Пешев дотърчава разярен. Вдига го като Дан Колов и забива в тревата с главата надолу. По някакво чудо не успява да строши врата на съперника.
В ложите става страшно. Освен Брежнев там са посланикът и военноморският аташе на СССР плюс нашият Първи. Разформироването е най-малкото, което грози двата гранда. При само една дума на високите гости играчите им ще бъдат пратени в дисципа!
Обаче екшънът има обратен ефект. На руснаците мачът им харесва! Те се кефят, че българските отбори играят с такава жар за тяхната купа.

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 161 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 42 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Форума се задвижва от phpBB® Forum Software © phpBB Group
Преведено от yarnaudov.com