Капитаните на Рома - Франческо Тоти (вляво), и на Лацио - Томазо Роки (вдясно), позират с брата на загиналия Габриеле Сандри преди мача
Снимки: АФП
Невероятно дерби! На Габо (Габриеле Сандри), младия привърженик на Лацио, застрелян от полицай през ноември, щеше много да му хареса. Неговите любимци победиха 3:2 Рома с гол на Бехрами в 92-ата минута. Какво по-сладко от това?! Победа, която на всичкото отгоре сложи край и на минималните надежди на Рома за титлата.
Един справедлив резултат, защото Лацио търсеше повече победата. Дори и при 2:2 в края, когато силите напуснаха всички, Орлите опитваха да атакуват. И вярваха. Тадеи, Пандев, Роки от дузпа, Перота и накрая Бехрами - това бяха големите герои на това дерби. Дербито на бащата.
В деня, в който Италия празнуваше Деня на бащата, на трибуните на "Олимпико" цареше невероятна атмосфера. Габриеле Сандри го нямаше, но обичта към него и споменът за него не напуснаха нито агитката на Лацио, нито тази на Рома. "Сълзите не познават цветове. Габо завинаги един от нас", се четеше на огромен плакат, опънат от тифозите на Рома. Сърцата на феновете родиха нов химн - Дербито на братята. От Лацио и от Рома. Историята се пренаписва. Агитката на Лацио и тази на Рома се обединиха. Нямаше я онази омраза, нямаше ги побоищата, напрежението.
Истинските братя на дербито бяха капитаните Томазо Роки и Франческо Тоти. Двамата поднесоха цветя преди загрявката пред огромния лик на Сандри пред "Курва Норд". Пипнаха лика му и се прекръстиха. Тоти, символът на романистите, стисна ръката на тифозо на Лацио, а после заедно с Роки опъна огромния плакат с надпис: "Сълзите не познават цветове. Габо завинаги един от нас." Двамата капитани се прегърнаха с Кристияно Сандри - братa на Габриеле.
Оттук започнаха спомените. Часът бе 20,37. Татко Сандри отиде в агитката на Рома, закичен със своя синьо-бял шал. Придружаваше го Габриеле. Но не неговият покоен син, а Габриеле Папарели - син на Винченцо (първия фен, загинал по време на дерби Рома - Лацио). "Тифозите на Рома бяха много доволни, че съм сред тях. Поздравиха ме и се опитаха да ми вдъхнат кураж. Държаха се страхотно." Джорджо Сандри бе на първия ред, но не виждаше нищо. "Не разбрах много. Плаках в продължение на 10 минути. Трудно ме успокоиха." Двамата бяха заедно. Бащата, който е изгубил син, и синът, изгубил баща си. Всички искаха да им стиснат ръцете. А песните бяха в един и същи тон. "Габриеле, завинаги ще бъдеш в сърцата ни", пееха в "Курва Норд". "На синьото небе свети една звезда. Сбогом, Габриеле", отвърнаха от "Курва Суд", като перефразираха химна на Лацио.
Колко различно бе това дерби. Какво разбирателство и уважение цари между двете агитки. Това бе уникално дерби. Първото, започнало 45 минути по-късно заради телевизиите. Никога неизживявано и невиждано. Трагично, заради смъртта на Габриеле. Сладко и горчиво едновременно. Едно дерби, в което спечелиха тифозите.
Интересено ми е, ако не дай си боже, такова нещо се случи тук, как ще реагираме......И ние, и чорбата...???
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
