forum.levski.com

Форум на привържениците на ФК ЛЕВСКИ
Дата и час: Вто Мар 19, 2024 2:30 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]





Напиши нова тема Темата е заключена, не можете да променяте мнения.  [ 23 мнения ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: Вто Юни 05, 2007 4:24 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Ное 02, 2005 6:00 pm
Мнения: 4339
Виктория написа:
Георги Аспарухов

Изображение

Георги Аспарухов - Гунди е роден на 4ти май, 1943
година в кв. "Редута", София. Още от ранни години
природният му талант се проявява в много спортни
дисциплини - в училище той успешно играе волейбол,
баскетбол, футбол и е отличен гимнастик. Връзката с
футбола започва от 6-7 годишна възраст, когато е
заведен от баща си Аспарух Рангелов в детско-
юношеската школа на Левски, по това време под
ръководсвото на Коце Георгиев. Впечатлен от
физиката и уменията на момчето опитният треньор
не се поколебава да вземе Георги за подготовка в
школата. Гунди преминава успешно през всички
възрастови групи и печели две юношески шампион-
ски титли с Левски през 1960 и 1961 години. На 17-
годишна възраст Гунди записва първото си участие
в представителният отбор на Левски - на стадион
"Раковски" влиза през второто полувреме срещу
Локомотив (София). Привържениците на Левски
оценяват подобаващо талантът на младежа и не
след дълго той се превръща в техния любимец.
Славата му на великолепен играч и спорстмен на
терена привлича публиката като магнит и тя изпълва
стадионите до краен предел, за да наблюдава
"чудото" Гунди. На 4ти февруари Гунди преминава
в Ботев (Пд) - армейски тим, в който отслужва
военният си дълг към България. В същата година
Ботев спечелва Купата на Съветската Армия, а
през есента участва в Европейския турнир за
Купата на УЕФА. Пловдивския тим достига до най-
голямия си успех - четвъртфинал, отпадайки от
испанския гранд Атлетико (Мадрид). Забележително
постижение през този период са петте гола, които
Гунди отбелязва на Стяуа (Букурещ) за крайната
победа на Ботев с 5:1 и 2:3. През сезона 1962/63
Ботев е вицешампион на България. Гунди е много
популярен в града и за известно време се носят
основателни слухове за евентуалното му оставане
след уволнение. За радост на софийските фенове
Гунди се завръща в Левски след като изиграва
последния си мач в Ботев на 5ти октомври 1963.
През 1965 отборът на Левски става шампион на
България за първи път от 12 години. Гунди е
голмайстор на групата и получава многобройни
отличия за представянето си (вж. по-долу).
Въпреки непрестанните и тежки контузии, които
го съпътстват той донася във витрината на Левски
шампионската титла още два пъти - през 1968 и
1970 г. Големият му футболен дар не остава
незабелязан и на международното поле - след
неговото представяне в редиците на Левски на
Европейската турнирна сцена срещу Бенфика
(КЕШ '65/66) и Милан (КНК '68/69). Аспарухов е
първият български футболист с предложение за
игра в професионален тим - Бенфика. Най-голямо
признание обаче футболистът получава в срещите
за Националния отбор на България - паметни
остават мачовете през 1962 с/у Португалия - 3:1;
1963 с/у Португалия - 1:0; 1965 с/у Белгия - 3:0
и 2:1; 1967 с/у Швеция - 3:0; 1967 с/у Португалия
- 1:0; 1968 с/у Италия - 3:2; 1968 (на Уембли) с/у
Англия - 1:1 и много други. В последната среща
на своя кратък живот, Левски - лит(*кс-етрополе Гунди
получава един от малкото червени картони в
кариерата си - отговаряйки на Пламен Янчев, който
не престава да го малтретира и предизвиква през
целия мач. Още на следващия ден се събира
комисия - изненадващо, с три дни по-рано от
обикновено и го наказва с неучастие в 3 срещи.
В следствие на това Гунди решава да замине за
Враца с приятеля си Никола Котков за бенефисен
мач, на който ги канят от дълго време. Никога
няма да го изиграят... На 30 юни 1971, в 11
сутринта на 52ри километър (прохода Витиня) на
шосето София - Враца Алфа Ромео-то с познатия
на всички запалянковци номер СГ - 9999 тежко
катастрофира с висока скорост в камион ЗИЛ.
Двамата играчи изгарят за секунди. Слуховете за
тяхната смърт се разнасят със светлинна скорост
из България и скоро страната е в състояние на
национален траур. Стотици хиляди изпращат за
последно Гунди и Котков на Националния стадион
"Васил Левски", въпреки специалните усилия на
комунистическото правителство да ограничи
спонтанното събиране на масите.


Виктория написа:
ГЕОРГИ АСПАРУХОВ
ОНОВА, КОЕТО СЕГА Е ОСТАНАЛО ОТ НЕГО Е ВЕЧЕ САМО СПОМЕНЪТ.

Изображение
Роден на 4 май 1943 г. в София. Загива при автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 г.
Защитава цветовете на Левски в периода 1960-61 г. и 1963-71 г. Като войник играе в Ботев /Пловдив/ през 1962-63 г.
Първи мач: с Левски на 22.09.1960 г. срещу Локомотив /Сф/.
Последен мач: с Левски на 28.06.1971 г. срещу лит(*кс-етрополе.
Първи гол: за Левски 28.09.1960 г. в Пловдив - 1:1 срещу Ботев.
Последен гол: за Левски 13.06.1971 г. във Велико Търново срещу Етър.
Мачове в "А" РФГ: за Левски - 199, за Ботев - 45. Общо: 244.
Голове в "А" РФГ: за Левски - 125, за Ботев - 25. Общо: 150.
Мачове за купата: за Левски - 27, за Ботев - 8. Общо: 35.
Голове за купата: за Левски - 16, за Ботев - 4. Общо: 20
Общо клубни мачове: 326 с 209 гола.
Шампион на България: 1965, 1968 и 1970 г.
Носител на купата: 1962, 1968, 1970, 1971 /посмъртно/.
Международни срещи без КЕШ и КНК: за Левски - 32, за Ботев - 3. Общо: 35.
Голове в международни срещи: за Левски - 20, Ботев - 3. Общо: 23.
За КЕШ И КНК: за Левски - 8 мача и 9 гола; за Ботев - 6 мача и 7 гола. Общо: 14 мача - 16 гола!!!
Първи мач в "А" нац. тим: 06.05.1962 г. срещу Австрия.
Последен мач за "А" нац. отбор: 12.06.1970 г. срещу Мароко.
Мачове в "А" нац. отбор: 50
Голове за "А" нац. отбор: 19
Забележка: от 50 мача 18 са за световно първенство с 11 гола.
Играл е на световните финали през 1962, 1966 и 1970 г.
Голмайстор на страната - 1964-65 г. с 27 гола.
Спортист №1 на България през 1965 г.
В анкетата на списание "Франс футбол" - 8 място /1965 г./
Посмъртно носител на приза "Феър плей" - 1999 г.
"Футболист на века на България" - 1999 г.
В класацията на ФИФА за футболист на планетата, заема 40 място.
Изображение

НЕЗАБРАВИМИ МИГОВЕ ОТ ЖИВОТА НА ГУНДИ*


... 1950 г. ... Поляната на Редута край София дълго време през годината е покрита с трева. Здрави и пъргави момчета в махалата има достатъчно, липсва само топката. Това са годините след войната, когато не само кожените топки са проблем. Първите топки, с които Георги е играл са шити от баба му. Тези натъпкани с кълчища, дреб и какво ли не още кълба повеждат детето към приказният свят на футбола. Майката на Аспарухов, по-късно си спомня:
- Всяка вечер, като се върнеше в къщи от поляната, ще се завърти около баба си за нова топка. Баба му уж се сърди, ама преди да си легне, пак вземаше губерката с дебелия конец...
На махленската поляна - тази за времето си най-велика спортна забавачница и начално школо - постепенно започва да се откроява онова футболно умение, което сетне ще се превърне в синоним на световна класа.
...Когато един хубав ден пред треньора Коце Георгиев довеждат един източен малчуган и му казват да изпробва това момче, той решава да го подложи на тест. Не може който и да е да играе футбол, пък дори и в детския отбор! Упражненията са за водене на топката, за удари във вратата, за двигателни способности - за да се реши въпросът, има ли смисъл това момче да учи футбол или не. Бащата на момчето Аспарух Рангелов, стои настрани и се притеснява, че изпитът трае толкова дълго. Но накрая треньорът идва при него и му казва:
- Какво да го учим! Това дете е родено футболист.
Малкият Георги прави впечатление с онова, което футболистите наричат "да бъдеш на ти" с топката. Изумява с всеотдайността си в играта и с това, че всичко му се отдава. Той има една особено важна черта в характера - постоянството.
Тази любов към футбола идва от сърцето на бащата, който не пропуска нито един случай да хване за ръка малчугана и да го настани до себе си на трибуната.
- Водех го на всички мачове още от най-ранната му възраст. Все му сочех техничните играчи, все го карах да се вглежда в "звездите". И като се върнеше у дома, с часове се мъчеше в махленската игра да направи нещо от онова, което е видял. Додето не капне от умора, топката не падаше от краката му.
В мечтите си малкият Георги винаги се е виждал като централен нападател. И затова може би му става странно, че след приемнят изпит го поставят в защита. Вероятно ръстът диктиува това решение на треньорите или пък невероятният отскок и играта с глава. Когато бащата на Аспарухов се опитва да убеди треньора, че синът му не е за централен защитник получава отговор: "Нека си играе сега така, да ни помогне" Нямаме друг централен защитник, а той може всичко...!
Любовта на малкия Георги към футболната топка не е единствена. Той играе волейбол, баскетбол и е пръв в училище по земна гимнастика. И кой знае защо един ден Гунди се вмъква в стаята на треньора по волейбол и заявява: "Имам желание да тренирам волейбол!". На въпроса, защо бяга от футбола Георги отговаря: "Футболът ме привлича много, но не мога да понасям грубостите. "Във волейбола Аспарухов израства с всяка изминала тренировка и скоро се налага в основният състав. Опитът да балансира между двата спорта довежда до изостяне на отношенията между волейболният и футболният му треньор. След великолепното представяне на Гунди в решителен мач за градско първенство по футбол при юношите, треньорът му по волейбол казва: "Убеден бях, че волейболът губи един истински талант. А той би могъл да бъде и отличен баскетболист, атлет...!"
Ранното съзряване на Аспарухов му дава възможност още като дете да играе с юношите, а като юноша да се нареди сред мъжете. Така на 5 юни 1960 г. Георги Аспарухов записва първият си мач за представителният тим на Левски. На този двубой и на следващия - с пловдивския Ботев - не изпъква с нещо особено. Причината може би е в това, че Гунди играе с №6 и №5 (бел. ав. - тези номера са се носили от защитници, за разлика от днес, когато номерът няма значение).
По-късно Георги Аспарухов заминава с юношеския национален отбор за Австрия, за турнира на УЕФА. Гунди отбелязва невероятен гол, във вратата на домакините, с удар почти от центъра. "От този мач се обедих, че това момче не е за защитник", казва по-късно треньорът Кръстьо Чакъров.
...Треньорът на тогавашният ЦДНА многократно е упрекван в това, че не е забелязал Гунди. На тези обвинения той отвръща: "Какво? Не съм прозрял таланта на Гунди, не съм го искал? Има си хас! Та аз тогава бях наказан, че го задържам при нас и не го отпращам там, където бе определен по предназначение като войник. И ако искате моето искрено мнение, запомнете: Гунди за мене е най-големият футболист, който сме имали в България."
...След кратък престой някъде из южните поделения, Гунди се озовава в Ботев /Пд/ (бел. ав. тогава също армейски отбор). Първият му мач с "канарчетата" е срещу плевенския Спартак. С Аспарухов "Ботев" се превръща в по-мощен отбор, става челник в шампионата и печели купата на страната.
... Георги Аспарухов е поканен в националният отбор, когато е само 19 години. Едва ли някой си спомня за контролните мачове на националният отбор по време на подготовката му за Чили. Тогава Гунди получава истинският знак на признанието, след феноменални игри. Аспарухов става равен между равните. От този момент нататък Гунди се превръща в лидер, както на клубния си, така и на националният отбор.
Изображение
..Със завръщането си в Левски "камъкът пада на мястото си". Аспарухов започва да ниже гол след гол и да блести с хубави изпълнения. Левски се преобразява, набира сила и се изправя в цял ръст. Присъствието на Гунди се отразява благоприятно на всички. Играта на "сините" се подчинява изцяло на онова, което тяхната девятка подсказва. И всичко в отбора започва да става по-завършено, по-модерно, по-красиво.
...1965 година, годината на неговата слава... Още в първите кръгове Левски набира инерция, от пет последователни срещи печели четири и само веднъж завършва наравно. Отборът отбелязва 13 гола и 9 от тях на Аспарухов. Следва знаменита серия от няколко последователни срещи: с Локомотив (тогава основният претендент за титлата) 2:0 - с два гола Аспарухов решава мача; ... С лит(*кс-етрополе - 3:0, два от головете вкарва Гунди; с Академик (Сф) - 4:0 (четири гола на Аспарухов); със Славия - 2:2 (в последните пет минути два гола на Гунди). Аспарухов успява този сезон да подобри голмайсторското постижение на Диев от 26 гола, като отбелязва 27.
Така Георги Аспарухов става за първи път шампион, става и голмайстор, обявен е и за спортист №1 на страната...
...29 декември 1965 г. - Флоренция (решаващ двубой с Белгия за Световно първенство на неутрален терен)... Два гола, божествена игра на Аспарухов и България е на световни финали!...
...Аспарухов не се възгордява. Остава си все така сърдечен, скромен приветлив и благодушен към всички. Оставя спомена за верен приятел, искрен в отношенията си, неподправен с нищо към хората...
... Събува обувката и свлича чорапа, за да каже с болка: "Вижте...!" И гледката винаги бива поразяваща - издути глезени, деформирано стъпало, неестествено разположени костици, стави, сухожилия. И безброй следи от хирургическа обработка... Не това не е нормален човешки крак.
...Контузиите са неизбежен спътник на Гунди, трупат се една след друга и нанасят непоправими злини. При Аспарухов те се превръщат в истински бич, в негова съдба. Той е беззащитен срещу това печално явление, на което не е трудно да се намери обяснение. Много са защитниците, чиято задача се свежда единствено до "охраната" на Аспарухов. В такава компания той неведнъж става обект на жестоки стълкновения. Не, това не е спортна борба, а война на кръв показвана от неможещите. Жалкото, че зад тези уродливи прояви се крият съответните наставници, поставящи "тактически задачи" за опазването на опасният съперник.
Как болезнено изживява всичко това Аспарухов! Страда, но мълчаливо, със стиснати зъби отминава парещия досег с бутона на противника, острото съприкосновение с чуждия крак или лакът.
... Многобройните контузии влошават състоянието на Аспарухов от година на година от мач на мач. Вина имат и хората, които го вкарват в игра, оздравял-неоздравял, защото искат от него голове, победи. Те разчитат на неговата етичност, на дисциплината. Залагат на силната му обич към отбора, на неумолимото влечение по топката. Не веднъж му се внушава: "Трябва да играеш! Нужен си, дори и без да се напрягаш. Самото ти присъствие на терена удвоява силите на другите десет, ще смути и съперника"...
... 1971 г. започва като другите преди нея - с лечение процедури, специални грижи. И с надежди. Уви! Кой е допускал, че това ще бъде последната година от неговият живот.
... 28 юни. Заключителен шампионатен мач Левски - лит(*кс-етрополе. Изходът е без значение, но в този двубой престижът има висока цена. В един момент от мача Гунди се освобождава от "пазча" си, но е свирепо подкосен отзад. Нервите на Аспарухов отдавна са опънати до скъсване. И се скъсват, не издържат. Аспарухов посяга с крак към нарушителя и е изгонен от терена (за втори и за последен път в кариерата си)!

ДЕН КАТО КОШМАРЕН СЪН ...

Утрото на 30 юни 1971 година е ведро. Към 9:30 ч. Аспарухов пристига на стадион "Левски" в квартал Подуяне. Колегите му са вече в анцузи, подготвят се за поредната тренировка. Капитанът няма да бъде днес с тях, ще пътува за Враца заедно с Никола Котков, където и двамата са поканени да участват в юбилейния мач по случай 50-годишнината на тамошния Ботев. Винаги отзивчив, Гунди не може да отклони тази покана. Не бива да си мислят хората, че се големее. Мигът на тази раздяла се врязва завинаги в паметта на тези, които са изпращали двамата изтъкнати футболисти. Пред очите им са Аспарухов в тъмносиня спортна блуза и Котков в елегантен костюм, с вратовръзка. Усмихнати те се вмъкват в бежовата Алфа Ромео-Джулия ГТ, след като полагат автографите си върху снимките, които неизменните им поклонници и в тоя ден не пропускат да им поднесат. Колата потегля и само за секунди номерът СГ 9999 изчезва от погледа на изпращачите. Изчезва заедно с пътниците завинаги...
Витиня, бензиностанцията. Автоматът отчита бензина, а обслужващата жена в оранжева блузка и синя престилка се взира в тези така познати от многобройните фотографии и от страниците на вестниците образи. Тя и не подозира, че е последният човек, който ги вижда живи, че само след няколко минути тези образи ще се изпепелят. Към колата се приближава непознат мъж, който бърза за някъде и моли да бъде взет. Аспарухов не е от тези, които ще откажат. Подава на продавачката десетлевова банкнота, сяда зад волана и запалва мотора. Жената изтичва и обяснява, че бензинът струва 9,20 лв., иска да върне остатъка. Гунди махва с ръка и дава газ. По-късно като се знае развръзката, неговата майка ще спира с въздишка на тоя момент: "Да беше се проявил като скъперник, та да се забави за тези осемдесет стотинки още минута. Минутка, която щеше да го спаси..." Защото по-сетне при злополуката се изяснява, че разстоянието между сблъскването с товарната кола и разминаването, измерено във време, е тъкмо една минута.
Автомобилът ловко се измъква от стръмните серпантини, излиза и от последния завой. Но малко по-надолу, на 150-160 метра от страничния път, идващ от Петрохан, изскача товарен камион ЗИЛ с тежко ремарке, преграждащо фатално асфалтовия път.
Изображение
Изображение
По-нататък всичко се развива мълниеносно и трагично. Аспарухов прави енергичен опит да предотврати неизбежното - данните говорят, че алфата е оставила следи от своите гуми цели 30 метра. Напразно! Ударът е страшен, предната част на купето се врязва в резервоара на камиона. Върху автомобила плисва бензин и се възпламенява. Спортната Алфа Ромео гори като факла. Никой, нито шофьорът на самосвала, нито пристигналите с други коли хора не успяват да помогнат. Това става на 52-ия километър от София, в 11 часа на 30 юни 1971 година...
Така трагично и нелепо загива, заедно със своя съиграч и приятел Никола Котков, невероятният Георги Аспарухов.
...А едва беше навършил 28 години...
... Погребението на Гунди и Котков и до днес остава като ден на всенароден траур. По неофициални данни над 550 хил. души се сбогуват завинаги с гениалните футболисти. В прощалният ден към София с насълзени очи и черни дрехи се стичат хора от цяла България. В във влаковете и автобусите няма места, а освен с автомобили пристигат хора дори и пеша.
... На стадион "Герена", където е поклонението става страшно. Часове, някои дори от предишната нощ чакат да се отворят вратите. Тълпата расте като човешка лавина. В центъра на терена възрастен човек удря чело в земята и със стенание повтаря: "Защо ни ги взе, Господи?"
Изображение

... Цялата милиция, огромен брой военни, пожарникари и цивилни ченгета внасят ред около синият стадион. Но хората прииждат и многолюдието е неконтролируемо. Всеки иска да се докосне до закованите безмълвни ковчези.
... Процесията е безкрайна. Когато челото навлиза в столичните централни гробища, опашката на колоната с венците е още на Герена. Да не говорим за стотиците хиляди след тях, които така и не могат да стигнат до гроба. След края на траурната церемония огромни площи от гробищата са практически напълно унищожени.
Гробовете на Гунди и Котков месеци наред представляват грандиозни пирамиди от цветя и изписани листове с моливи, поеми, некролози, снимки.
Всекидневно листовете, снимките и некролозите се прибират от Държавна сигурност.
... Цяла България скърби в тези кошмарни дни.

БОГ ДА ПРОСТИ!
Изображение


*ЗАБЕЛЕЖКА: Изпoлзвани са материали от "Георги Аспарухов", Тодоров. С, М. Стефанов, 1978, София; сп. "Сините", Л. Неделчев, година II, бр. 6 и А. Иванов, година III, бр. 6.

източник: http://www.levskifc.hit.bg/gundi.html


Последна промяна ТуристО на Вто Юни 05, 2007 4:31 pm, променена общо 2 пъти

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Вто Юни 05, 2007 4:25 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Ное 02, 2005 6:00 pm
Мнения: 4339
ГЕОРГИ АСПАРУХОВ

СТАТИСТИКА
Участия Мачове Голове
в “Левски” (5.VI.1960 - 4.ХII.1968) 146 98
в “Ботев”-Пд (4.II.1962 - 5.Х.1963) 47 25
в “Левски-Спартак” (8.Ш.1969-28.VI.1971) 52 30
Общо 245 150

Мач №1 - 5.VI.1960 - срещу “Локомотив”(Сф) - 0:2
Гол №1 - 28.IХ.1960 - срещу “Ботев” в Пловдив - 1:1
Последен мач - 28.VI.1971 - срещу лит(*кс-етрополе - 1:0
Последен гол - 13.VI.1971 - срещу “Етър” във В.Търново - 1:1

Отбелязаните голове, разпределени по отбори:
13 – “Славия”;
11 – “Марек”;
10 – “Ботев”-Пд, “Ботев”-Вр.;
9 – лит(*кс-етрополе, “Берое”, “Черноморец”-Бс.;
8 – “Спартак”-Сф., “Черно море”;
7 – “Дунав”, “Локомотив”-Пд., “Академик”-Сф.;
6 – “Спартак”-Вн., “Спартак”- Пл.;
5 –Локомотив”- Сф.;
4 – “Добруджа”, “Спартак”-Пд., “Химик”-Димгр.;
2 – “Локомотив”-ГО., “Сливен”, “Миньор”- Пк., “Марица”-Пд., “ЖСК-Славия”
1 – “Етьр”,”Левски”, “Льсков”-Яб.

Отбелязани голове по периоди:
110 като домакин;
40 като гост;
66 през първото полувреме;
84 през второто полувреме;
в 2 мача е отбелязал по 4 гола;
в 7 мача -по 3 гола;
в 25 мача - по 2 гола;
в 71 мача - по 1 гол;
- В 137 мача не е отбелязвал гол във вратите на съперниците си;
- От 13 изпълнени дузпи е реализирал 11;
- Голмайстор на страната п-во 1964-1965 с 27 гола
- Републикански шампион -1965,1968,1970;
- Спортист № 1 на България - 1965;
- Осми в анкетата на „Франс футбол" - 1965 г.

МЕЖДУНАРОДНИ СРЕЩИ
в “Левски” – 44 мача – 29 гола;
в “Ботев” – 8 мача – 9 гола;

“А” НАЦИОНАЛЕН ОТБОР:
Мач №1 - 6.V.1962 - Австрия - България 2:0;
Последен мач - 12.VI.1970 - България - Мароко 1:1 (СП - гр.Леон).
Общо: 50 мача - 19 гола, участник на СП 1962,1966,1970;

ЮНОШЕСКИ НАЦИОНАЛЕН ОТБОР:
Мач №1 – 20.Ш.1960 - Турция - България 3:0;
Последен мач – 11.IV.1962 - България - Турция 2:0;
Общо: 6 мача - 2 гола;

В други сборни отбори - 55 мача - 33 гола;
За КСА - 36 мача - 18 гола;

Общ актив: 440 мача – 254 гола


Изявления на Гунди пред пресата в периода 1965-1971 г.
- Г-н Аспарухов, кога за първи път обухте футболните обувки?
- Като 14-годишен.
- Кой е първият ви мач?
- За първи път излязох на терена с детския oтбор на „Левски". Тогава играхме срещу “Славия”, а аз бях централен защитник.
- Спортните журналисти ви определиха за най-добър спортист на България за 1965 година. Считате ли, че е така?
- Моля ви, задраскайте този въпрос. Недейте толкова ме превъзнася. Какво съм аз без приятелите от отбора?
- Добре тогава, с какво ще запомните 1965 година?
- Случиха ми се три много хубави неща - роди ми се син, “Левски” стана шампион, България победи Белгия и се класира за световното първенство в Англия.
- Къде ви е по-лесно - в “Левски” или в националния отбор?
- В “Левски”, макар че и едната, и другата публика искат винаги победа.
- Кой е най-трудният съперник на “Левски”?
- Варненският „Черно море".
- А срещу кой вратар ви е най-трудно?
- Няма непреодолим вратар. Иска се само едно - да си в изгодна позиция за стрелба и да дожеш да сториш това.
- Кой защитник ви е опазил най-добре?
- Димитър Пенев.
- С кого се чувствате най-добре като партньор в нападението на националния отбор?
- С Никола Котков стигнахме до разбирателство, което беше от полза за националния отбор. Сетне трябваше да се обиграваме с Димитър Якимов. И в това отношение стигнахме до полезно сътрудничество. После във въртележката бе включен Петър Жеков, но с него не се сработихме по терените на световното първенство в Англия през 1966 година.
- Оценката ви за световното първенство в Англия?
- Знам колко горчивина причинихме на нашите сънародници. И то в оня мач, на който най-много разчитахме - срещу Португалия. Няма оправдание за нас. Картината на терена бе отчайваща. Голямото ни оръжие - волята, се беше изпарила от нас. И тук за сетен път се появи една наша основна слабост - неравномерната и непостоянна игра. След извоювания престиж срещу Бразилия ние заличихме хубавите впечатления. Ето задача за бъдещето - тези, които ще обличат националната фланелка, винаги в готовност. Имаме един хубав пример - Александър Шаламанов. Той даде всичко, на каквото е способен, а в някои моменти надмина себе си.
- Имаше ли деление в нашия отбор?
- При нас колективът не беше чак толкова лош, но е вярно, че се деляхме. Спяхме в стаите, хранехме се на групи според клубната ни принадлежност. Жалко, че малко се правеше, за да бъде прогонена скуката от нашето всекидневие. Иначе не можем да се оплачем. Полагаха се грижи за отбора.
- Как оценявате своето представяне в Англия?
- Играх слабо, въпреки че много се разчиташе на мен. Има обективни и субективни причини. Сам почувствах, че съм изостанал в редица отношения. Липсваше ми бързина, рязък старт, скоростна издръжливост, бойкост. Оказа се, че ми изневери и тактическата съобразителност. Обикновено се движех в един ограничен периметър, без да търся начини да се освобождавам от опеката на съперника. Изпадах в ролята на статист. И трябваше с горчивина да констатирам, че подобен маниер е анахронизъм. Футболисти като Пеле, Еузебио, Алберт и Торес се отличаваха с широк диапазон на действие, с неизчерпаема енергия и изобретателност, с големия си принос към колективната игра.
- Какво трябва да се направи за развитието на националния отбор?
- Нужен е наш, български стил във футбола. Засега подобно нещо не сме постигнали. В играта на отделните състезатели си личат различни влияния и стилове. Това е хубаво, но само ако цялата смесица бъде подчинена на едно общо начало и да се премахне разноезичието на терена.
- Кое според вас е основното във футболната игра?
- Игровата дисциплина. Само с дисциплина на терена, може да се постигне победа.
- Какво е футболът за вас?
- Незаменимо удоволствие, вълнение, което никога не ме напуска. Не знам какво точно преживява един артист преди да се появи пред публиката. Лично аз съм неспокоен, събуждам се по няколко пъти през нощта преди мача, ръцете ми са влажни. Това състояние не ме напуска и след края на играта. Все се питам: „Дали създадох удоволствие на зрителите?"
- На какво посвещавате свободното си време?
- На семейството си, на следването във ВИФ, на приятелите. Обичам да гледам филми, посещавам театрални представления.
- Кой е любимият ви писател, актьор и певец?
- Обичам книгите на Павел Вежинов. Много актьори обичам, но Георги Калоянчев ми е любимият. В областта на музиката най-много ми допадат песните и изпълненията на Пепино ди Капри.
- Аскет ли сте извън терена?
- Запалвал съм цигара, но не можах да се увлека. Смятам, че една чашка при специален случай също не е беда. Стига да не се повтаря.
- Щастлив ли сте в личния си живот?
- Да. Смущава ме само големият шум, който се вдига около мен.
- През миналата година (1970) бяхте контузен тежко. Как се чувствате сега?
- Ще направя всичко възможно да съм полезен и занапред и да върна старата си форма. Вярно е, че понякога усещам болки. Старая се да ги забравям. И, откровено казано, не искам да ми се повтаря непрекъснато за това.
- Вярвате ли, че отново можете да водите своя отбор, да решавате сам някои мачове, както правехте в миналото?
- Убеден съм, че сега играта ми може да бъде по-зряла и затова по-полезна за моя отбор. Футболът е колективен спорт.
- На кой треньор дължите огромната си популярност?
- На покойния бате Коце Георгиев и на Рудолф Витлачил.
- Какви са амбициите ви, след като свършите със състезателната кариера?
- Да стана преподавател или треньор. Знаете ли какво удоволствие за мен е, като видя малки момчета да ритат топката край клубния ми стадион. Винаги се спирам да ги погледам, да им се порадвам. Опитвам се понякога да им покажа нещо, без да им се натрапвам излишно.
- Колко години смятате да играете още на футболната сцена?
- Ще играя, докато публиката ме гледа с възторг, а не с досада.
- Ако се опитате да погледнете напред във времето, какво ще е бъдещето на българския футбол?
- Винаги съм вярвал, че България може и трябва да се нареди между първите футболни сили в света. И това ще стане тогава, когато всеки младеж, обул футболните обувки, заживее с тази мечта. Ние имаме толкова хубави и надарени момчета. Важното е да ги привлечем, да ги научим да играят красиво, всеотдайно и честно, да гледат на футбола като на изкуство, да го превърнат в непрекъснат труд и удоволствие, удоволствие от самата игра...
Иво Димитров, Кръстю Юруков


Незабравени мигове от един кратък живот

Той търсеше истината
Обичаше да си седи вкъщи. Славата му тежеше, уморяваше го. Веднъж го изпратих с Андрейчо за мляко. Забавиха се. По едно време на вратата се звъни. Отварям и пред мен стои непознат човек с брада, прошарена коса и очила. Докато мълчеше, не го познах. После дълго се смяхме. Минали покрай театър „Сълза и смях" и някои от многобройните му приятели артисти го поканили за минута в гримьорната. Тогава му хрумнало да го декизират, за да може спокойно да се движи инкогнито.
- Хайде сега обличай се и тази вечер отиваме на бар. Никой няма да ме познае - като дете подскачаше Георги.
В първия момент и аз помислих с радост за една такава вечер, където да не го сочат с пръст, да не му искат снимки или автографи. Но в следващия миг отказах:
- Ти какво искаш – утре цяла София да клюкарствува, че жената на Гунди ходи с чужди мъже по баровете? Така се смяхме, че на баба ми й се спука устната..

Мечтаеше за много деца
Този последен, дори мъчителен разговор бе ден или два преди смъртта му. Беше седнал на земята в хола, защото го болеше кракът и така му бе най-удобно. И както гледаше телевизия, ме попита: „Пита, искаш ли да отидем на лекарски преглед. Много искам да имаме още деца." Тежеше му това, че година по-рано ни се роди мъртво дете и тегнеше лекарска забрана или по-скоро някаква психическа наша травма. А той мечтаеше за много деца. Веднъж ми каза, че се „виждал" в една голяма кола-комби, в която отзад се „търкалят" купчина деца... За жалост съдбата бе решила друго. А как умееше да играе с деца. Когато Андрейчо бе в ръцете му – и за двамата беше празник.

Не доживя да види Андрей на терена
Неведнъж съм си мислила, че може би така е по-добре. Толкова болезнено премина футболната „кариера" на сина ни, че може би и приживе щеше да бъде същото. Всички искаха в Андрей да видят баща му. А това се оказа непосилно бреме за един юноша. И все пак, ако не беше Васил Методиев и днес можеше да е с фланелката на “Левски”. По непонятни причини тогавашният треньор на “Левски” обидно го пренебрегваше. Не му даде и най-малката възможност да опита. Просто не го забелязваше. Веднъж Андрей ми каза:
“Ако не отида на тренировка, Методиев няма и да забележи отсъствието ми.” Толкова му бе неудобно, че отказа да се храни с отбора. Не искаше милост и дори не отиваше да получи 80-те лева стипендия, която му определиха. Тогава беше войник и поиска да го откомандироват другаде. Искаха го в Търговище. И за голяма изненада тогава Методиев не разреши... После дойдоха травмите, болестите – тромбоза, хепатит и когато мислехме, че всичко е зад гърба, на първия мач в „Спартак" (Варна), когато вкара и гол, отново го контузиха и всичко свърши.
Но любовта му към футбола остана. След дипломата във ВИФ, наскоро успя на конкурс в „Ефир 2" на телевизията и помага в предаването „Маратон". Но промяната в характера му от футболните неуспехи май си остана. Андрей беше едно открито, весело момче. Сега е затворен в себе си. Непрекъснато го преследва мисълта за милост заради името на баща му. Даже в репортажите си сега се подписва Георгиев, за да не подразни някого “фирмата” Аспарухов!? Просто от баща му е наследил една особена ранимост, деликатност, от която и Гунди страдаше и ако бе останал жив, щеше да страда.

Бащичко, купи цветя
На една майка е присъщо да търси у детето си черти на бащата - и физически, и морални. Аз не съм го правила настойчиво, но понякога малки случки са ме връщали към Георги.
Помня една есенна вечер. Георги беше на гости у Сашо Костов. Обади ми се по телефона, че след малко се прибира вкъщи. Беше без кола. Звъни на вратата, целият мокър и с един голям, но оръфан букет от хризантеми.
- Аз такива цветя ли заслужавам? – питам почти обидено.
- Чакай бе, Лита. Пред Военното училище в този дъжд стоеше една възрастна жена с тези цветя. Ако й бях дал само пари, пак щеше да остане, докато ги продаде. Затова купих всичките и тя си тръгна за вкъщи.
Минаха години след смъртта на Георги. Една вечер се прибира Андрей с подобен невзрачен букет от нарциси. За случката с баща му той нищо не знаеше, беше много малък тогава. Андрей също бе купил всичките цветя на съсухрена стара жена, за която просто му домъчняло в късния час на улицата.

Милан го оцени колкото Ривера
Днес, когато във футболните трансфери се разиграват огромни пари, съм чувала да подхвърлят ехидно, че какво пък толкова са предлагали на Гунди да играе в чужбина. Поне за един случай знам всички подробности, защото бях участничка в разговорите. Беше 1967г. и в Милано “Левски” играеше с “Милан” за купата на носителите на националните купи. Отборът замина със самолет, а ние, пет съпруги на футболисти, тръгнахме с влак и с по 30 долара в джоба. Никой не ни чакаше на гарата и сами си намерихме едно “алберго” – пансионче, където за стая с 5 легла можехме да платим с оскъдните пари. По-късно отидохме при футболистите в хотела. Неочаквано любезно веднага към мен се “залепиха” двама от представителите на миланския клуб. Попитаха ме къде сме настанени, защото не открили имената ни сред гостите. Казах, че току-що сме пристигнали, защото ми бе неудобно да призная за пансиона.
На следващия ден след разходка из града се връщаме в стаята и на леглото си намирам разкошен букет от рози с визитната картичка на ФК“Милан”.
По-късно стана ясно защо е голямото ухажване. Открито в разговор, на който присъствувах, ни предложиха да емигрираме и Георги да играе в “Милан”. Той смутено гледаше в земята. Не продума и настъпи неудобно мълчание. Все пак, за да наруша тишината, аз попитах при какви условия го канят. Разговорът бе с главния мениджър на “Милан” и отговорът му бе бърз и точен: “Петстотин хиляди долара на ръка веднага, 2 хиляди месечна заплата, от 600 до 1500 долара премии на мач, безплатно жилище и автомобил!”
Предложението наистина бе зашеметяващо. Какво означаваха тогава тези пари си спомням от това, че за 10 долара си бях купила разкошни обувки.
Георги продължаваше да мълчи. Италианците помислиха, че може би не е доволен от предложението. Обясниха ни, че това е “цената” на най-високо платените “звезди” на “Милан” тогава – Ривера, Шнелингер и Сормани... Трябваше аз да продължа разговора с някакъв деликатен отказ. Казах, че е чест за всеки футболист да облече фланелката на “Милан”, че предложението е отлично, но... ние имаме двегодишен син в София, без който животът ни би бил немислим,
С усмивка, без забавяне италианците имаха готов отговор:
“Госпожо, до един месец синът ви жив и здрав ще бъде в Милано. Как ще го направим, е наша работа...”
Тогава проговори Георги: “Не, не, аз просто ще играя в България.”
Спомням си и това, че при разговорите ме попитаха колко получава в “Левски”. За да не бъде много смешно, им казах – 150 долара (истината беше, че заплатата му бе 150 лева) и на учудените им физиономии продължих да хваля стандарта на живота у нас, че с тези пари имаме вила (тя беше на баща ми), кола, а и мога да придружавам мъжа си в чужбина. По-късно, когато италианците дойдоха за реванша, станах за срам, защото журналистите бяха открили адреса ни в “Хаджи Димитър” и, изкаляни до ушите, позвъниха вкъщи. Бях разкрита за лъжата. Италианците бяха разбрали къде и как живеем, но и това, че от Георги до авантюрата има светлинни години. После, когато си говорехме за Милано, нещата не се въртяха само около детето, нито само за репресиите, които можеха да се струпат на главите на роднини и приятели. Той говореше с истински патриотизъм за България. Човешки обичаше родината, а не с онези помпозни фрази на социалистическото ни общество.

Вебер: “Ти си по-добър от Аспарухов!”
Тази история е свързана с две любопитни случки от живота ни. Наближаваше новата 1969г. Бяхме решили да я посрещнем в Троянския манастир при отец Геласий, който е голям приятел и поклонник на Георги. С нас щеше да бъде и един германец – Оскар Бутс, който въртеше бизнес у нас (във Видин му правеха ризите „Шварце розе").
И така ден преди заминаването решихме тайно да направим църковен брак (5 години след гражданския). Бяхме съвсем спортно облечени и Геласий ни венча в игуменарията, за да няма публика в църквата. Кум ни стана Бутс, а най-куриозното, че докато свещените корони бяха на главите ни, погледът ми падна зад гърба на отеца – от стената ни гледаше Тодор Живков.
Не знам колко сме запазили тайната около брака в манастира, но скоро след това ни забраниха да се срещаме и да дружим с Оскар.
Затова пък при една възможност му отидохме на гости в Германия. По същото време в Линдау се организираше един аматьорски турнир на отбори на различни фирми. Кумът ни предложи на Георги да направят отбор с няколко момчета от неговата фирма. Представиха го като хер Рангелов от измислената фирма “Синтетик”. Заиграха мачовете и побеждаваха.
Гледах ги и виждах, че нашият човек се мъчеше да не играе, както може, за да не направи впечатление, Но стигнаха финала. Противникът им поведе с 1:0 и тогава кръвта на Георги явно кипна. Вкара два гола в негов стил — първия от 25—30 метра, а вторият с глава и спечелиха купата. След мача седнаха да се почерпят с бира. В състава имаше двама работници сърби и един австриец, който на младини е играл сериозен футбол. Та този Вебер в един момент казва: “Ей, българино, аз съм гледал Аспарухов, но ти си по-добър от него!” Аз и Оскар едва се въздържахме да не се изсмеем. Година по-късно, като гледали по телевизията един мач на националния отбор срещу Германия, тези мъже в Линдау разбрали, че са спечелили турнир с Аспарухов в своя тим.

На колене пред военния клуб
Когато се срещам с много от неговите приятели, в съзнанието ми се пробуждат какви ли не интересни спомени. Но никога няма да забравя една случка с големия левскар Рихард Езра. Беше точно по времето, когато се разиграваха разправиите около връщането на Георги от „Ботев" (Пловдив) в София.
Беше съботен ден и тримата се разхождахме из софийските улици. И точно се радвахме, че поне за малко бяхме останали без “опашка” – пред Военния клуб ни среща Езра. Без да каже нито дума, застава пред нас и пада на колене на тротоара с вдигнати за молитва ръце. Георги се притесни страшно. Хората наоколо се заоглеждаха с любопитство. Събра се народ. А Езрата не мърда от земята: “Докато не ми обещаеш, че ще се върнеш в “Левски”, няма да мръдна оттук!” Идеше ни да потънем в земята. И чак когато му обещахме, че се връщаме, стана, а ние с бързи крачки избягахме от мястото на случката.

От деликатност можеше да се раздели с “Левски”
Думата ми е за Пловдив. В лит(*кс-етрополе не го харесаха и като войник си отиде в казармата на 4-и километър. След клетвата го повикаха в “Ботев”. Трудно му беше в началото. Старши треньорът Георги Генов не го харесваше. Имам чувството, че ако не беше помощникът - тогава бай Стефан Паунов, Гунди можеше да си остане в казармата далеч от футбола. Мисля, че по едно време имаше и заповед за откомандироването му.
И все пак птичето кацна и на неговото рамо - след “мъките” на резерва, а той най-често сменяше Стоичко Пешев. Мисля, че решаващ беше един мач с румънския “Рапид”. Бяха загубили в Букурещ с 2:3. В Пловдив нашите победиха с 5:1, а Гунди вкара три гола с глава.
Пловдивчани го обичаха много. И играчите, и запалянковците, и най-обикновените хора. А и той ги обичаше. Помня, че около него винаги вървяха по десетина деца. Имаше и циганчета. А той им се “отплащаше” за любовта с това, че играеше в свободното си време с тях на малки вратички. С футболистите бяха страхотни приятели. Най-често беше с Чико (Дерменджиев), Видин и Ампето (Харалампиев).
От “Ботев” Аспарухов влезе и в националния отбор. За Чили беше още на 19 години. До последния момент се колебаеха него ли да вземат, или Кольо Йорданов от Русе. Навивахме го и аз, и приятелите му “да се стегне”. Замина и вкара първия гол за България на световни финали.
После дойдоха скандалите около оставането му в Пловдив. За един мач в София го бяха повикали да подсили “Левски” в приятелски мач с “Шалке 04”. Игра добре. Но след мача дочул първите клюки. Някои от по-старите играчи казали: “Този ще ни вземе хляба.” С неговата деликатност толкова му трябваше. Реши, че в Пловдив го обичат повече, че е нужен. Още бяхме гаджета. Обажда се по телефона и ми казва: “Ще остана в Пловдив, но ако ти дойдеш и се омъжиш за мен!” Щях да изпусна слушалката. След разговора ми стана лошо. Родителите ми изобщо не бяха възхитени от връзката ми с “един” футболист, а камо ли да ги оставя и да замина за Пловдив. Без да разбера, майка ми дотичала до един комшия - голям левскар, и му казала. “Кайо, бягай в клуба! Гунди иска да остава в Пловдив.”
Георги беше обещал на ботевци да остане с обещанието на федерацията да получи права след казармата. Но тогавашният председател Донски промени становището и го заплаши, че няма да играе другаде освен в “Левски”. Чувствувахме се като предатели. Вече бе минала сватбата ни. Клубът ни подари една спалня. Трябваше да се прибираме в София и решихме да не я взимаме. Просто ни беше неудобно. Тогава баща ми изпрати до “Ботев” запис със сумата за спалнята. Днес това може да е смешно, но тогава при онази чувствителност на Георги - беше някакъв отдушник.
Заминахме. Плакаха всички. И ние, и приятелите му в “Ботев”, които и днес, когато го няма, го обичат, често идват на гости, а и аз когато съм в Пловдив, не пропускам да видя.

Яшин го пакани, но федерацията го спря
Този случай остана едва от най-тежките обиди в живота на Гунди. Големият вратар изпраща лична покана до него за юбилейния мач в Москва. Това се разчу. но неофициално. Но Георги знаеше. В петък вечерта си седяхме вкъщи и гледахме телевизия. Спортният коментатор каза: “Радостно за българския футбол е поканата в световния отбор да играят... (пауза) Петър Жеков и Христо Бонев.”
Скри лицето с длани. Дълго не продума нито дума. А предните дни сутрин упорито разтриваше болния крак. Веднъж каза – това е мач на моя живот, федерацията с председател Данаил Николов подло му отне тази радост. Беше като смазан. Той беше човек, които никога няма да отиде и да удари с юмрук на масата, за да си потърси правото.
Чудех се как да го успокоя. Казах му. “Гладна съм и ми се пие чаша бяло вино. Да отскочим до близката махленска кръчма “Хладна почивка”. Тръгна. Поръчахме си бутилка, събрахме стотинки и за някакво мезе. Аз едва преглъщах, а той не посегна към чашата. По едно време от съседна компания дойде непознат възрастен човек. “Ти не си ли Гунди”, “Аз съм и какво?” – мрачно му отговори. “Моля ти се бе, човек, нека да те пипна. Само да те докосна. Утре цялата махла ще знае, че съм те пипнал...”
Този човек ми дойде като от небето. Веднага го атакувах: “Какво си овесил нос. Голяма работа, че няма да заминеш – виждаш ли колко те обичат хората.”

В Мексико си измиха ръцете с него
Наближаваме края на неговия живот, преминал между славата и огорченията Да оставим, че го обвиняваха в симулации, а вкъщи ревеше от болки. Три “мишки” от глезена му бе извадил проф.Йелинек при последната операция “Мислех да се откажа, но ще играя още година, за да им докажа...” Какво имаше да доказва? Не беше ли доказал. Но искам да разкажа за мексиканските финали. Играеше с блокади. Кракът го болеше. Не искаше да замине. Уговаряха го, молеха го... лъжеха го. Представиха работата, че само ще бъде с отбора и няма да играе. Но като е с момчетата, ще им дава кураж. Така и тръгна. Там не тренира, Пие кампари с началниците, ходи на басейна (там му спретнаха “история” с холандки) и неочаквано Божков му казва, че го слага в резервите, за да е на скамейката. После всичко е известно. Когато вече мачът е загубен, 13 минути преди края го вкарват в игра. Куц, нетренирал... само за да си измият по-късно ръцете с него. Името му бе първо в уводната статия за провала, между изгонените от отбора – и той. Душата го болеше. Болеше и когато го малтретираха, а несправедливо го наказаха. Така тръгна за Враца. Добре, че не взе със себе си и Андрей. Отказал се е в последния момент. После стана най-лошото. За него не ми се говори. Само дето се гавриха с паметта му – беше страшно...

ДРУГИТЕ ЗА НЕГО

Николай КОЛЕВ
1968г. не беше лоша година за националния ни футболен отбор. През април той пропусна да нанесе тежко поражение на италианците в първия и единствен досега четвъртфинален мач, който е играл за европейско първенство Победи само с 3:2.
През октомври “спарингът” Турция и Холандия (за световно първенство) бяха надиграни с по 2:0. Накрая дойде поканата от Англия за приятелски мач в Лондон.
Тази покана бе дълго обсъждана. От тогавашната федерация по футбол се опасяваха да не бъде влошен хубавият актив на първия ни тим. От голямата къща казаха, че такава покана не е за пропускане. Това означаваше, че мачът ще се играе.
Беше 11 декември. Двубоят започна късно вечерта Англия преди две години и половина бе станала световен първенец. Някои от тогавашните герои - Бенкс, Стаил, Коен, Дж.Чарлтън, отсъстваха, но истински големите бяха на терена - капитанът Боби Мур, героят на финалния мач Хърст, идолът Боби Чарлтън. В леко мъгливата вечер 80 000, колкото е капацитетът на стадиона, бяха дошли да подкрепят своите. И нашите играчи, и съпровождащите ги лица за първи път се срещаха с непознатата никъде по света стихия на фоновете. Предишния ден, на практикуваните по онова време “мероприятия” за мобилизиране, председателят на БФФ Н.Донски обеща двойна премия, нещо смешно, от порядъка на 600-700 лева!?
Играта започна, премина и завърши при очакваното надмощие на островитяните. Главните действащи лица бяха играчите от нашата защита, блестящ бе вратарят Симеонов, а Иван Димитров сигурно още се държи за главата след топовните изстрели на Боби Чарлтьн и останалите. Българският отбор на моменти показваше добра класа. Такъв епизод през първото полувреме роди знаменития гол и направи Аспарухов големия герой на този мач...
...Една изчистена от нашата защита топка падаше от непрогледния мрак на лондонското небе, по-точно от неговия отвор над стадиона. Аспарухов беше на централната линия, малко вляво. .Той я сграбчи веднага, инстинктивно се огледа. Нямаше никого, с когото можеше да си взаимодейства. Тогава сам пое своя триумфален марш към вратата на Уест. Някой го засичаше отстрани, премина го без усилия. Тогава се завтече централният защитник Лабоун. Последва чудесен финт. Аспарухов набираше малка преднина и водеше топката с типичната си широка крачка. Вратарят нямаше избор, той излезе напред. И точно когато трябваше, и точно както трябваше последва изумителният фалцов удар, след който топката не толкова бързо, колкото неумолимо, отиваше към долния ляв ъгъл на вратата и премина някак тържествено голлинията - 1:0.
Ние, малцината българи, бяхме загубили ума и дума от това възхитително изпълнение. Играчите (най-силният български тим за всички времена, твърдя го без уговорки) обляха със сълзи и смачкаха в прегръдките см нашия любимец. Пишещият тези редове забрави къде е микрофонът. Минути след това със силен изстрел отблизо и отдясно Хьрст изравни. Това бе всичко. 1:1. Този мач остана като един от най-слолучливите в историята на националния ни отбор, а голът на Георги Аспарухов “влезе” в съкровищницата на “Уемблм”, както писаха на другия ден английските вестници.
Три години по-рано, двата гола на Гунди във Флоренция срещу Белгия имаха висока цена. Този ще остане творение на изкуството. И ще се помни. Тогава Англия бе световен шампион, а “Уембли” и до днес се смята за светилището на футболната религия.

Сандро МАЦОЛА
„Когато научих за гибелта на Аспарухов, се разплаках. Защо такава участ за един голям футболист. Цяла нощ не можах да заспя. Той беше пред очите ми в головите положения в мача срещу Белгия. Оттогава го залюбих. Вечен поклон."

Джани РИВЕРА
„Много го обичах, много ми допадаше. На срещата в София България – Италия, без да исках, го ритнах... Дано ми е простил..."

ЕУЗЕБИО
„Жадувах просто да играя с Аспарухов. На срещата „Бенфика"—„Левски'* той покори Лисабон. До този момент нито един футболист от чужд отбор не бе постигал два гола в нашата врата в един мач. Аспарухов беше първият. Горчиво скърбя за него."

АЛБЕРТ
„Малцина са тези футболисти, които умеят да създадат наслада, истинска наслада на зрителя. Аспарухов беше от малцината в света истински футболист-артист. Затова всички скърбим за него."

Жан-Клод КИЛИ
„Разбрах, че Аспарухов няма да играе в Норвегия и се отказах да гледам срещата. Аз съм поклонник на големия красив футбол. Вашият Гунди беше рядък талант - футболно дарование. Залюбих го в Италия на мача с Белгия. Жалко, че така бързо си отиде."

Герд МЮЛЕР
„Сега вече съжалявам, че не можах да играя отдясно в отбора на света. Аспарухов имаше свои любимци в Германия. За него се пише много често в спортните колони на нашите вестници. Голямо нещастие за българския футбол. Загубата на Гунди е несравнимо голяма."

Динко ДЕРМЕНДЖИЕВ
Като днес помня първия му мач с фланелката на “Ботев” в Пловдив. Загубихме от “Спартак” (Плевен) с 1:3. Не бях гледал играта му. Почти не го познавах. Но в един миг направи един финт с топката и публиката “ахна”. Когато по-късно заигра с пълни сили и често “връзваше” противниковите състезатели с брилянтната си техника, си спомнях за това “Добър ден, пловдивчани”, което бе казал с играта.
Но не всички мислеха добре за него. Лека му пръст на бай Георги Генов, но старши треньорът ни от първия мач гледаше с лошо око на този “чатрак”, както го нарече. В същото време за бъдещата съдба на Аспарухов голяма роля изигра помощникът Стефан Паунов. Той уверяваше и “шефа”, и нас, съиграчите му, да не бързаме. “Светът ще му се радва, не само българският футбол.”
И беше прав. Много малко доверие трябваше на Гунди, за да разцъфти. А дойде и приятелството, прекрасната атмосфера в “Ботев”, която бе започнала още с Патрата и Сашо Костов. Ние бяхме истински и неразделни приятели - Гунди, Ампето, Тумбето и аз. Той ми викаше Чиче. Никога няма да забравя това негово обръщение.
Ходехме заедно. По улиците около нас вървяха тълпи. В един момент пошепнах на другите леко да се отделим от Гунди. Да видим ще тръгне ли някой след нас. С Ампето и Тумбето спряхме, но почитателите продължиха след него, без да ни забележат. Той вече беше големият кумир. Беше спечелил сърцата на хората не само с играта си. А играеше като бог. Помня, че за Панаирната купа срещнахме “Рапид”. В Букурещ загубихме с 2:3, а в Пловдив ги пребихме с 5:1, когато Гунди им вкара три гола с глава. Дни наред след това в града се говореше само за него.
А той се държеше с всички човешки, сякаш не разбираше колко е голям. Много са спомените ми за него, особено когато преливаше от човещина. Живеех в схлупена къщичка, в една стая с жена си и току-що родения Светозар. Бебето ревеше по цели нощи. Не можех да спя, загубих тонус в играта си, а идваха финалите в Англия Аспарухов беше този, който не само ми вдъхваше сияй. В последните решителни няколко мача преди “избора” на Витлачил, той сякаш играеше за мене, да ми вдигне самочувствието, да ме “видят” по-добре. И успя.

Иван КОЛЕВ
Бил съм с Гунди на две световни първенства - в Чили и Англия. Като човек той беше прекрасен - възпитан, културен, една обаятелна личност и на терена, и извън него. Винаги ми е било най-приятно да съм с него в нападението на националния отбор - аз отляво на крилото, а той - в центъра. Разбирах се с него почти интуитивно - стигах до крайната линия и центрирах, без да гледам, а той винаги бе там, за да нанесе своя неотразим удар с глава. На световната квалификация с Израел в Тел Авив през 1965 г. оставаха няколко минути, а резултатът бе равен - тогава аз пробих по крилото и центрирах, а Гунди ефектно с крак насочи топката в мрежата. Този гол ни позволи да играем третия мач с Белгия във Флоренция, където пак след мой пробив по фланга и изсипана пред вратата топка, Гунди се извиси над защитниците и отбеляза първия от двата си “златни” гола, класирали ни на световните финали в Англия. Истинско удоволствие бе да се играе с него. Той бе весел, жизнерадостен човек - веднъж бяхме в хотел в Кайро, а в една стая Гунди, Вуцов, Здравков и аз. Аз и Гунди се завихме с чаршафи като арабите и се скрихме в гардероба. Когато Витлачил мина на проверка в 22.30 ч, ние изскочихме оттам, а той се уплаши и побягна. Тези хубави и весели спомени остават. А футболист като него в България не е имало и едва ли ще има!..

Видин АПОСТОЛОВ
Неговото човешко сърце бе толкова голямо, колкото и футболният му талант. Мъча се и сега да си спомня да е огорчил някого, да съм чул някой да каже лоша дума за Гунди и не мога. Той просто бе безупречен човек.
Когато дойде в Пловдив, беше без всякакво самочувствие. В лит(*кс-етрополе бяха успели да го “смачкат”. Погледнали го на някакъв мач и го отпратили в казармата. А там правилата са за всички. Разказваше, че при едно занятие трябвало да се окопава. „Копая аз със сапьорската лопатка и поглеждам около мене. На другите им е по-лесно, а за мене, за да се скрия в окопа, трябва два метра яма. Копах, копах и успях да скрия само главата си...”
Не само нетренираност, но и някаква неприязън имаше към него и в първите му дни в Пловдив. Времето минаваше, а не го пускаха да играе. Явно не беше във форма, но и недоверието на треньора още повече го потискаше. Мисля даже, че по едно време имаше заповед за откомандироване в казармата. Разбирате ли колко малко още е трябвало, за да се лиши нашият футбол от най-големия си талант?
Слава Богу, в “Ботев” тогава беше бай Стефан Паунов. Син да му беше Гунди, нямаше така силно да се бори за съдбата му.
После, когато всичко се оправи, когато заигра като “ас” не само в Пловдив, но и толкова млад влезе в националния отбор, се отвориха очите на всички.
И угнетен, и на върха на славата си неговото човешко сърце и доброта не се промениха. Бяхме семейни приятели и това остави и досега толкова болка. Тя не отминава, а се засилва, когато се виждаме и сега с Величка, с Андрей...
Беше непорочен като дете. Винаги имах чувството, че няма да те излъже, няма да те подведе. Не делеше хората на богати и бедни, на бели и черни, дори на добри и лоши. На всеки бе готов да се притече на помощ. Като ходеше по улиците, най-често около него подтичваха десетина деца. Имаше и “бразилчета”. Те му бяха постоянната “свита”, но кой му е виновен, когато сам ги подкокоросваше и в свободните минути играеше с тях на малки вратички, а те на 20-те му години не му викаха “бате”, а “бай Гунди” и понякога дори му се караха, че не вкарал гол, или подал лошо...

Георги ЦВЕТКОВ
Няма да забравя мача във Велико Търново (1:1), които реши тогава съдбата на титлата през пролетта на 1971 г, защото на нас ни трябваше победа, за да сме първи (лит(*кс-етрополе ни изпревари само с по-добра голова разлика). Водехме с 1:0 и Гунди ми свали една топка с глава на крака, която аз от дузпа уви изпратих в аут. Този удар можеше да реши мача. Този последен сезон няма да забравя и с нашите контузии и операции. Когато се върнах от “Академик” в “Левски-Спартак”, поиграхме в началото заедно двамата като централни нападатели, после той ме заведе при д-р Дагоров, за да ме оперират. През зимата пък контузиха него и се стигна до операцията в Австрия. Първите 6-7 пролетни кръга (за първи път) аз играх с №9, докато Гунди се оправи. Когато стана нещастието, негласно фланелката му стоя няколко (аз лично помня поне два) шампионата недокосвана.
Няма да забравя и тези хиляди хора, които се стичаха като на митинг към “Софийска комуна” в онзи злокобен ден. Обади ми се Лида по телефона, вече и бяха казали, че нещо е станало по пътя, и искаше да отидем до дружеството (от обединението още бяхме и семейни приятели, ако някои се изненадва, защо именно на мен е позвънила). Когато наближихме с колата и видяхме как се стича народ от всички улици, тя разбра, че е станало сигурно най-лошото.

Александър КОСТОВ
С Гунди бяхме неразделни приятели от 1960г. Аз бях един от тези, които го накараха да се Върне в “Левски”, след като беше войник в пловдивския “Ботев” и мисля, че това бе важна стъпка. Гунди бе един изключително честен и скромен човек даже често и срамежлив. Той не можеше да направи лошо нещо на никого, но бе и амбициозен. В отношенията си - за истинския приятел даваше всичко. С онзи отбор на “Левски” от 1965г. имахме навик след мач (дори и загубен) да сме заедно. Той беше чудесен компаньон, но щом станеше 21 часът, веднага си тръгваше и нищо не бе в състояние да го застави да остане. Бяхме идеален тандем и много голове станаха след наши синхронизирани до съвършенство комбинации. Понякога по един час след тренировка оставахме да репетираме – аз вдигах топката, а той стреляше с глава. Разбирахме се дори със завързани очи и понякога центрирах напосоки, а той като гръмоотвод улавяше посоката на топката. Взаимно се уважавахме и слушахме. Стигаше се и до куриози – веднъж на контролен мач на националния отбор в Израел аз бях сред резервите а водехме с 5:0. Малко преди края отидох настрана, за да не ме чуе Витлачил, и викнах на Гунди: ”Хайде, излизай, смяна”. И Гунди покорно тръгна към тьчлинията. Тогава Витлачил се развика: “Къде”. “Как къде? Сашо ми каза, че ще има смяна.”. “Какъв ти е Сашо? Да не би да е треньор?!” - Витлачил не можеше просто да проумее шегата. А на сутринта на зловещия 30 юни 1971 г. бях на стадиона със сина си и пожелах и ние да отидем във Враца заедно с Гунди и Котков. Гунди каза, че не е редно и аз отстъпих. Те тръгнаха. Още са ми пред погледа – няма никога да го забравя!”

Добромир ЖЕЧЕВ
Трудно може с малко думи да се каже всичко за Гунди. Бяхме добри приятели и съперници преди обединението на “Левски” и “Спартак”. За неговото футболно майсторство е казано всичко, но аз имам доста впечатления за него и извън терена, тъй като и семействата ни бяха близки. Той впечатляваше със своето човешко обаяние, топлота и сърдечност, демонстрирани и при случайни срещи със съвършено непознати хора. Славата на “звезда” не го замая – беше неподправен и естествен, въпреки че бе най-големият ни футболист. Веднъж наши привърженици от Стара Загора ни поканиха семейно - посрещането беше като митинг. Националният ни отбор беше на лагер-сбор в Кюстендил, когато от едно училище ни поканиха да им гостуваме. Това бе неповторимо събитие за града, интересът бе огромен, а Гунди отговаряше непринудено на въпросите, шегуваше се - беше си все така неподкупен със своята честност и доброта.

Димитър ПЕНЕВ
Приятел в живота. Съперник на игрището. Минаха тридесет години, откакто загубихме Гунди и Котков като футболисти и като хора. Играх заедно с Котков в “Локомотив” срещу Аспарухов, още когато беше в “Ботев”, а след това - и когато се върна в “Левски”. За един футболист е трудно да бъде на върха в период от шест, осем или десет години. Още като юноша той показа, че е талант със специфични качества. В този период нашият футбол имаше и други големи таланти, но това, което Аспарухов носеше със себе си, го отличаваше. Той слагаше завършека на това, което правеха другите - головете, фигурата му, финесът, с които играеше, го правеха любимец на всички зрители, независимо дали са привърженици на “Левски”, или на другите отбори. Много направи за него с идването си у нас - нека не ми се обиждат някои колеги, тогава не съм бил треньор - един голям специалист - Витлачил. Той разви и усъвършенствува тези качества, за които говорим и сега.
Всеки от нашето поколение може да си спомни различни неща за него, тези, които не го помнят, могат да прочетат във вестниците отпреди повече от двадесет години какъв е бил. Не трябва да го сравняваме с никого. Той си беше Георги Аспарухов, такъв го знаят футболна Европа и светът. Бяхме заедно на много мачове, на световни първенства. Но бяхме и много близки семейни приятели. Така беше в живота. Но на игрището всеки защитаваше интересите на своя отбор. Възхищаваха ме качествата му на играч, на които трябваше да се противопоставям като защитник. Надигравал ме е, надигравал съм го и аз. Но всички - зрители, футболисти и журналисти - знаят, че двубоите ни винаги бяха коректни и независимо от резултата, винаги сме оставяли добро впечатление у всички на трибуните. Дори и когато не сме се представяли в най-добра светлина, играта ни е намирала отражение в пресата, подчертавана е коректността.

Павел ПАНОВ
Не искам да говоря само за спортно-техническите качества на Георги Аспарухов. Защото той беше идол за всички. От него човек можеше да научи много. Дори и само от едно съприкосновение. След три десетилетия събитията са поизбледнели. Но тези, които са били с него, винаги ще го помнят. Не искам да го величая, да го издигам над останалите - всяко поколение си има своите кумири. Но за мен той си остава единственият.
По това време България имаше доста футболисти на високо ниво, които постигнаха успехи не само във вътрешното първенство, но и на международното поле. Могат да се изброят много хора, дори целият национален отбор, който играеше през 1970г. Всички те заслужават уважение.
С Гунди бях две години като млад играч в големия футбол. Съприкосновението, близостта с него оставиха у мен следи за цял живот. Държанието и изявите му на терена вдигаха във въздуха публиката и играчите, възхищаваха дори и противниците.
Такова бе и поведението му извън терена - с неговата топлота, с лъчезарната му усмивка. Той беше човек, който възприемаше всеки по всяко време. Човешкото у него, готовността му да помогне на всеки не се забравят. Не искам да говоря, че сме били заедно, да показвам стари снимки. С него беше заедно цяло едно поколение както в “Левски”, така и в националния отбор. За всички нас Гунди си е Гунди. Незабравимият.
Тогава бях млад футболист и ми правеше впечатление как се държи с мен и с останалите - повече от колегиално. Беше човек, който не можеше да те наругае, дори и да сбъркаш, който покриваше грешките ни. През 1970г. за втори път треньор на отбора беше Рудолф Витлачил, който имаше навика да оставя на лагер играчите и след мач. По разпределение се паднахме заедно. Тогава в хотела в Горна баня бяха и други отбори. В “моята” стая, защото това бе стаята на Гунди, идваха младите футболисти, за да ме питат как съм, що съм. Целта им не бях аз, те искаха да се докоснат до него. В тази стая аз също бях гостенин.
Не знам какво е чувствувал самия той, когато беше на върха на кариерата си - не става дума за надиграването му, защото винаги беше трудно да бъде опазен, но докато футболисти като Пенев в лит(*кс-етрополе и Давидов в “Славия” винаги играеха срещу него честно, други, които тогава още навлизаха в големия футбол, не бяха толкова коректни, преминаваха границите на позволеното. Преживял много контузии, претърпял операция, той пак искаше да бъде джентълмен. Но други не го разбираха. За това на онзи последен за него мач с лит(*кс-етрополе, при един груб фаул на Пл.Янков, нервите му най-сетне не издържаха.

Димитър ЛАРГОВ
Георги Аспарухов е явление в нашия футбол. Той умееше да излиза извън рамките на своя клуб, да поддържа и контакти с колегите си от други отбори, да разговаря на принципна основа за доброто на нашия футбол, за това, че футболът е нещо голямо, че трябва да доставяме наслада на всички онези, които идват на стадиона. И го правеше по един безупречен начин.
Има и други срещи, в които сме играли заедно, но за мен една - победата в третия мач над белгийците във Флоренция, стои над всички. А доколкото си спомням и Гунди казваше, че тя най-много го е развълнувала и най-много й се радва. Неговото цялостно поведение - на терена и извън него, постъпките му бяха човешки. Едно другарство, едно поведение, което беше пословично и ни караше да се учим от него, към това се приближаваше още един футболист от нашето поколение - Георги Найденов. У Гунди нямаше грубост, дори забележката, която правеше, беше с приличен тон. Той не искаше да обижда никого, отнасяше се благородно и към тези, които грешаха, и към тези, които имаха добри прояви. Беше изключително момче, мисля, че няма да се намери между нашите футболисти човек, който да не каже, че стоеше на върха. Разбира се, имаше и други, които бяха там. Заедно с него. Но той се открояваше - с човечност, усмивка и настроение. Беше шегобиец, закачките му бяха приятелски, не уязвяваха никого.
Като се прекланям пред майсторството му като футболист и човешките му качества, искам да съобщя, че преди два месеца, на среща в Германския футболен съюз, на която присъствуваха генералният секретар Шмидт и ковчежникът Браун, направих предложение в началото на май 1993г. да се играе мач между ветераните от националните отбори на Германия и България по случай петдесетгодишнината от неговото рождение. Приеха го с внимание и с известна готовност. Да се надяваме, че такава среща ще има и ще можем да уговорим подробностите за нея в началото на идната година. Още повече че на разговора присъствуваше и треньорът на националния отбор Берти Фогтс. Това ще бъде още едно доказателство, че ние не сме забравили Гунди.

Иван ВУЦОВ
Разбира се, футболът ни запозна. Като си помисля, за периода между 1962-1969 година аз съм прекарал повече време с него, отколкото със семейството си.
Да се говори за Гунди като футболист сега е ненужно. Да във времето, когато пресата бе по-затворена, за него се пишеше повече от всички. И с право. Познаваше го цял народ, да не говорим за популярността му в чужбина. Пред очите ми е незабравимият трети мач с Белгия във Флоренция, когато ни изми очите с два прекрасни гола, а дълго след мача неутралните италиански запалянковци не пускаха автобуса ни, докато не го докоснат, и не вземат автограф.
Аспарухов бе не само футболист, той беше спортсмен номер едно на България. Жалко, че си отиде от живота толкова рано. Той беше човек, каквито днес има малко. Имал съм, имал сега приятели, но като него няма да се повтори.
Той надживя и със смъртта си времето. Заплашваха ни не лепим невролозите му, а след нас минаваха и ги късаха, преследваха ни на панихиди... Тези генерали днес са никои, а той живее в сърцата на милиони.
В квалификациите за световните финали в Англия се бяхме срещали вече два пъти с Белгия. Първия мач нашият отбор бе спечелил в София на стадион “Славия” с 3:0, а вторият бе загубен в Брюксел с 0:5. Тогава головата разлика не се вземаше под внимание и ФИФА насрочи в самия край на декември 1965 г. трета среща във Флоренция. Белгийците бяха пристигнали в италианския град с 4-5 чартърни самолета и демонстрираха самочувствието на богоизбрани, докато ние бяхме по-ниски от тревата. От мача, в който “червените дяволи” ни бяха разгромили, в основния състав Рудолф Витлачил бе запазил само двама футболисти - Аспарухов и Гаганелов. Останалите деветима бяхме нови: Найденов, Шаламанов, Вуцов, Жечев, Ларгов, Ив.Колев, П.Жеков, Якимов, Абаджиев. Според правилника тогава нямахме право на смяна. Белгийците разполагаха с безспорно много силен тим и в него личаха имената на известни в Европа футболисти като Журион, Ван Хим, Пюис, Вербес, Пласке, Стокман.
За пръв път нашият отбор излезе на терена с двама изявени централни нападатели - Аспарухов и Жеков. Ние започнахме мача предпазливо, бяхме се затворили добре в своята половина, Теко Абаджиев неутрализира Журион, Шаламанов се справи с Пюис. И както никой не очакваше, в две минути Гунди постави белгийците в мат. В 42-а минута получи от дълбочина пас от Якимов, финтира защитник и стреля неспасяемо с левия крак - 1:0. Докато малката българска агитка още се радваше на прекрасния гол, Гунди надскочи при центриране всички бранители на противника и грациозно заби топката с глава. Възторгът ни не може да се опише.
Запазихме резултата, а след мача десетки флорентинци чакаха Аспарухов пред стадиона, искаха да го докоснат, да получат автографа му. Той беше безспорният герой на двубоя. 1965 г. бе най-силната в кариерата му, а головете във Флоренция бяха новогодишното украшение. Тогава Гунди стана и спортист №1 на България. Щастлив съм, че играх с Аспарухов в този мач. Щастлив съм, че бяхме приятели с него. Гунди бе футболист, който можеше всичко.

Влодзимеж ЛЮБНАНСКИ
Роден е на 28 февруари 1947 г. Носил е фланелката на “Гурник” (Забже) от 1963 до 1975 г. След това е в “Локерен” (1975-1982), за един сезон във “Валансиен”, за два - в СК “Куимпрес”. През 1972 г. бе олимпийски шампион с отбора на Полша. Взе участие в квалификациите за световното първенство през 1974 г., но има нещастието да получи тежко нараняване в първия мач с Англия (2:0), да бъде извън строя при втория на “Уембли” (1:1), както и по време на финалния кръг в Германия, когато „бело-червените" станаха трети в света. Все пак бе сред участниците на Мундиал-78. В националния отбор има 80 мача (1963-1980) и 50 гола. Като състезател на “Гурник” е завоювал 7 шампионски титли и е бил носител на купата на страната четири пъти. “Крал на стрелците” в родината си е бил четири пъти. Избран е два пъти за футболист на годината (1967,1970). Сега в Локерен е спортен мениджър.
“С голяма благодарност и аз бих споделил чувствата, които питая към незабравимия Аспарухов като към един от най-големите футболисти в Европа, а и извън нейните граници. Неведнъж трябваше да мерим сили на зеления терен. През 1969г. в София претърпяхме тежка загуба с 1:4. Оказахме се слаби да попречим и на него при оформянето на крайния резултат. А той - и при такива партньори като Бонев, Дерменджиев, Пенев, Жечев, си оставаше централната фигура и главният вдъхновител. Как да не се върна и към големите двубои между “Гурник” и “Левски” през началото на 1970г. В София - след американското ни турне - бързо взехме преднина, но Гунди изравни. После пък ние възстановихме равенството - 2:2. И накрая пак Аспарухов си каза тежката дума, вземайки връх във въздушен двубой с нашия гигант Горгон - 3:2 за “Левски”. Помня добре, разбира се, и реванша на сто-хилядния стадион в Хожов, където аз се изплъзнах на пазачите си, за да вкарам и гол. Но много усилия трябваше да положим за неутрализирането на Аспарухов, удържайки победа с 2:1... Впрочем отново трябваше да оценя фината му техника, забележителната му игра с глава, високата му интелигентност, организаторския му замах. А и интуицията, с която се освобождаваше от “телохранител” или решаваше сложна ситуация. Деликатността при трик, ловкостта при финт. Изпъкваше с поведението си на истински спортсмен, с обноските си на добър човек. С него бе приятно да се разговаря. От него лъхаха добродушие, уважение към околните.
Голяма бе покрусата ни в Полша, когато се разнесе вестта за трагичния му край. Това бе наистина ужасяващ шок. Знаехме какъв голям спортист и човек няма да е между нас. Така с дълбоко вълнение през пролетта на 1972 г. като капитан положих цветя на гроба му от името на полските футболисти, прекланяйки се пред светлата му памет, преди да отпътуваме за олимпийската квалификация в Стара Загора. Там вече го нямаше на терена, а и аз трябваше да изпия горчива чаша в нервната обстановка. Но спомня ли си за Гунди, всяко огорчение избледнява. Казвате, че ако той бе в отбора си, нямаше да се стигне до неприятните сцени, до моето отстраняване за първи път. С присъствието си наистина такива като него възпитават, облагородяват... Предайте моите почитания на дълбокоуважаваната му съпруга. Пожелавам и на сина му успех в спортните предавания по телевизията.”

Стоян ЙОРДАНОВ
Дългогодишният вратар на футболния отбор на лит(*кс-етрополе, сега треньор в щаба на представителния отбор, е спокоен, тих човек. Но винаги се оживява, когато темата го вълнува. Така стана и при нашия разговор с него за Гунди. За съперника ли, за приятеля ли, възможна ли е дружба между един централен нападател на “Левски” (при това истинско страшилище за играчите с номер 1) и един вратар на лит(*кс-етрополе?
- Стояне, мисля, че е редно да започнем с въпроса какви са спомените ти за Гунди?
- Ха, преди всичко смятам, че за Гунди не трябва да се говори в минало време. Той трябва да е винаги с нас, винаги сред нас, защото заслужи това с футболните си качества, с човешкото си достойнство. Но все пак, ако миналото време е граматически задължително, ще започна от детството ни. Родени сме в една и съща махла, до 7-и клас учихме заедно в IV училище, само паралелките ни бяха различни - той беше в “А”, аз - в “Б” клас. Дори и началото на футболните си кариери започнахме заедно - в “Академик”(София), тренирахме на терена на Медицинска академия. Разделихме се по-късно по стечение на обстоятелствата - тогава съществуваше принципът на териториално разпределение на столичните дружества - където учиш, там трябва и да играеш! И той остана в “Левски”, а аз отидох в “Локомотив” (София) до завършването на юношеската възраст. Тогава минаваха годините като съперници в различни отбори, сега минават годините, откакто него го няма, а аз знам едно – загубих не познат, не колега, загубих приятел!
- Добре, приятелството ви не беше тайна, как в онези години се гледаше на такива отношения между играчи на “Левски” и лит(*кс-етрополе?...
- Не знам, мисля, че и двамата не сме имали неприятности от това. А може би и точно тогавашното време ни научи, когато се срещаме, да не минаваме по отсрещния тротоар! Събирахме се заедно и с различни сборни формации, винаги сме разговаряли с открити лица и с честни сърца. Гунди уважаваше хората, уважаваше и тези, които му бяха съперници. Етичност и уважение - това беше характерно за него и на терена, и на тренировки, и в живота. Как можеше да му се отговори с друго?...
- А твоите треньори, ръководителите на лит(*кс-етрополе знаеха ли за вашето приятелство?
- Никога не съм крил. Не знам дали Ст.Орманджиев знаеше, но на М.Манолов лично бях казал - той нямаше нищо против, беше и разбрал, че сме от една и съща махла. А пък и за какво ли можеха да се сърдят - Георги беше играл в състава на лит(*кс-етрополе срещу “Ростов на Дон” даже беше отбелязал и гола, а след това го изпратиха в “Ботев”(Пловдив). И там имаше късмет - заигра заедно с такива футболисти, като Дерменджиев, Попов, Карушков, Сотиров и вродените му качества се обогатиха твърде много...
- Забелязвам, че от време на време казваш Георги, вместо Гунди, защо?
- А, няма значение. За мен започна като Георги, после стана Гунди. Мисля, че само Мъро бе запазено за съотборниците му...
- Как се осъществява, възможна ли е дружбата, приятелството между един вратар и един централен нападател и по време на мач?
- Че каква разлика можеше да има за нас това дали сме в живота, или на игрището. Уважаваш ли този, който е срещу теб - уважаваш и себе си. Ние с него противници не сме били, бяхме съперници. И взаимното ни уважение и приятелство не можеха да се ръководят от това кой какви цветове защитава.
- Спомняш ли си по-ярко от останалите един мач помежду ви, мач един срещу друг?
- Веднага ще кажа - срещите, които сме играли един срещу друг, в повечето случаи са преминавали съвсем нормално, но фрапиращ остана един мач. Когато нашият отбор загуби с 2:7, естествено е това да не се забравя. По стечение на обстоятелствата аз бях на вратата, а и това е мач, който се помни от много хора. Не знам как ще прозвучи след толкова години, но още след първия гол бях в комоция, треньорът ни Орманджиев поиска да ме смени, но Станчо Бончев отказа и аз трябваше да остана до края на мача. В никакъв случай не искам това да прозвучи като оправдание или омаловажаване успеха на “сините”. Контузията получих при първия гол на Гунди, в наказателното поле аз плонжирах в краката му и той, нанасяйки удар по топката, ме закачи. Умисъл нямаше, такава просто бе ситуацията. След мача лежах в болница, след това у дома Гунди дойде да ме види с думите “Извинявай, знаеш че не съм искал...” Как да не знам, Георги не би контузил никого умишлено, а все си мисля - най-малко пък мен! Всичко това изобщо не се отрази на отношенията ни, останахме си добри приятели. И най-важното — той ми говореше така, когато се виждахме, че у мен като вратар да не остане “комплекс Гунди”...
- Разказваш нещата, сякаш са станали вчера?-
- Пак ще повторя думите си от началото — за Гунди няма вчера, няма отдавна, няма минало време!
-Добре, израснали сте заедно, играли сте заедно – можеш ли да кажеш какъв го виждаш сега ако съдбата не бе толкова жестока?
- В тези тежки времена за България, за българския спорт, за футбола ни хората, които са начело трябва да имат качествата на Гунди. Не е сега моментът да обвинявам някои ръководители, но точно такъв човек можеше да бъде обединител, можеше да води българския футбол. С човешките си качества, с международното си признание.

Пламен НИКОЛОВ
Този спомен е един от най-скъпите в живота ми. И е заел в паметта ми такова място, където нищо не е в състояние да го заличи. Аз съм габровче и за разлика от моите връстници-софиянци съм гледал много по-малко мачове на Гунди. Но това съвсем не означава, че го обичам по-малко. Възпитаван съм в левскарство още от пелени. Баща ми е един от популярните хора в града и мнозина го наричат Коко-Левски заради лудата му привъзраност към “синия” клуб. Уловен за ръката му, не пропусках мач на “Чардафон Орловец” и непрекъснато питах къде е Гунди. Всичко ми ставаше безинтересно, когато ми обясняваха, че габровският отбор още не е достатъчно силен, състезава се в “Б” група и Гунди не може да играе срещу него. Гледах го само по телевизията, после и в София на живо. после и в Габрово. Няма да забравя никога думите му във в-к“Спорт”, че есенната преднина на лит(*кс-етрополе от пет точки не е голяма и че тя ще бъде стопена през пролетта, когато Аспарухов се възстанови след поредната си операция във Виена.
Оставаха само два мача до края на шампионата. Нужна ни беше победа над “Етър” във Велико Търново и над лит(*кс-етрополе - в последния кръг. Стадион “Ивайло” беше претъпкан. “Виолетовите” и тогава не бяха лесен за преодоляване отбор. Мачът вървеше тежко, гол не падаше, Патеров ловеше всички топки, отправени към вратата му. Помогна му и гредата в една такава ситуация: Павел Панов, още съвсем млад, пое топката в центъра, напредна, потърси двойно подаване с Гунди, но пасът му бе много остър, топката отиваше право към слабините на майстора и тогава той със светкавична скорост взе гениално решение - срина се на колене на тревата, изпъчи гърди, кълбото рикушира в тях като в стена и попадна точно на левачката на Панов, чиито шут разтресе напречния стълб. Не вървеше. Седяхме близо до разпалената “болярска” агитка с баща ми и с чичо ми, които бе служил в София и скоро се бе уволнил. Оставаха десетина минути до края и тогава той ми рече: “Пламка, знаеш ли какво скандират на “Герена”?” “Пазете се от Гунди в последните секунди.” Толкова му трябва на един деветгодишен хлапак. Започнах да крещя с пълно гърло и сякаш и Господ, и Гунди ме чуха. Ъглов удар, Панов центрира, Аспарухов се извисява, Патеров безпомощно протяга ръце, не може да го достигне и Гунди сърдито сваля топката под гредата - гол! “Виолетовата” агитка побесня и тръгна да ни бие. Едва се отървахме, но аз все пак отнесох два шамара от баща ми за това, че много съм крещял. “Етър” за съжаление изравни и в последния мач ни трябваше победа от 8 гола над лит(*кс-етрополе. Бихме ги само с 1:0 и не станахме шампиони. Това бе последният мач на Гунди, комуто стисках палци пред телевизионния екран. После неутешимо плаках за него и може би в тези тежки минути след кошмарното съобщение по радиото се зарекох, че никога няма да забравя последния гол в кариерата на легендарния футболист. Най-големия за всички времена.

Бодо ЦИЗЕНХЕНИЕ
Беше през декември 1968г. и аз бях при приятели в Лондон. Идеята беше да отидем на футболен мач на стадион “Уембли”, където щеше да се състои международната среща Англия- България.
”Коя е България? – се питаха всички - Една малка държава срещу световния шампион Англия, майката на футбола. На теория една неравностойна битка.” Но не бях преценил правилно. Всички знаем как завърши този мач Гунди вкара забележителен гол и Европа беше изненадана от резултата – 1:1. За мен срещата в Лондон беше повод, за да се запозная по-отблизо с българския футбол и преди всичко с този играч, който се открояваше сред съотборниците си
Дойде време, когато пристигнах в България и можах отбчизо да се възхитя, наблюдавайки Георги Аспарухов.
Какъв беше всъщност той? Реализатор или организатор, или по малко от двете? Човек е склонен да прави съпоставки. Големи играчи от футболния свят биха се наели да правят сравнения с Аспарухов, но аз мисля, че той беше по свой начин несравним. Той обичаше чрез смяна на темпото с бързи атаки и финтове да прорязва противниковата защита, и то с майсторска игра с топката. Неговото изкуство да играе с топката беше пропито с изключителна точност, прецизност. Неговото влияние бе всестранно, спокойно, но същевременно искрящо, импулсивно, експлозивно. Имаше мачове, където не беше само добър играч, но и способен водач на отбора. Макар че беше индивидуалист, често предоставяше спо собностите си в служба на отбора. Не трябва да се забравя, че Гунди имаше и гениални съотборници.
За него съм говорил с трима големи футболисти: Уве Зеелер, Волфганг Оверат и Франц Бекенбауер. Почти единодушно беше мнението им - Аспарухов беше играч от висока класа и се числи към най-добрите в света. Неговото разбиране за играта беше превъзходно. Той играеше 70 процента с главата (не само като игра, но и като мислене) и 30 процента с краката. Такъв се ражда веднъж на 100 години. Всички приятели на футбола ще го помнят с уважение.”
За мен, имайки честта да го познавам и лично той беше особен човек с радост към живота и любов към семейството и родината си. Във футболната история на България продължава да живее споменът за този голям майстор на топката и стратег, за реализатора и превъзходния играч, когото всички нежно наричаха Гунди.






Последна промяна ТуристО на Вто Юни 05, 2007 11:34 pm, променена общо 4 пъти

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Вто Юни 05, 2007 4:27 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Ное 02, 2005 6:00 pm
Мнения: 4339
... 1950 г. ... Поляната на Редута край София дълго време през годината е покрита с трева. Здрави и пъргави момчета в махалата има достатъчно, липсва само топката. Това са годините след войната, когато не само кожените топки са проблем. Първите топки, с които Георги е играл са шити от баба му. Тези натъпкани с кълчища, дреб и какво ли не още кълба повеждат детето към приказният свят на футбола. Майката на Аспарухов, по-късно си спомня:
- Всяка вечер, като се върнеше в къщи от поляната, ще се завърти около баба си за нова топка. Баба му уж се сърди, ама преди да си легне, пак вземаше губерката с дебелия конец...
На махленската поляна - тази за времето си най-велика спортна забавачница и начално школо - постепенно започва да се откроява онова футболно умение, което сетне ще се превърне в синоним на световна класа.
...Когато един хубав ден пред треньора Коце Георгиев довеждат един източен малчуган и му казват да изпробва това момче, той решава да го подложи на тест. Не може който и да е да играе футбол, пък дори и в детския отбор! Упражненията са за водене на топката, за удари във вратата, за двигателни способности - за да се реши въпросът, има ли смисъл това момче да учи футбол или не. Бащата на момчето Аспарух Рангелов, стои настрани и се притеснява, че изпитът трае толкова дълго. Но накрая треньорът идва при него и му казва:
- Какво да го учим! Това дете е родено футболист.
Малкият Георги прави впечатление с онова, което футболистите наричат "да бъдеш на ти" с топката. Изумява с всеотдайността си в играта и с това, че всичко му се отдава. Той има една особено важна черта в характера - постоянството.
Тази любов към футбола идва от сърцето на бащата, който не пропуска нито един случай да хване за ръка малчугана и да го настани до себе си на трибуната.
- Водех го на всички мачове още от най-ранната му възраст. Все му сочех техничните играчи, все го карах да се вглежда в "звездите". И като се върнеше у дома, с часове се мъчеше в махленската игра да направи нещо от онова, което е видял. Додето не капне от умора, топката не падаше от краката му.
В мечтите си малкият Георги винаги се е виждал като централен нападател. И затова може би му става странно, че след приемнят изпит го поставят в защита. Вероятно ръстът диктиува това решение на треньорите или пък невероятният отскок и играта с глава. Когато бащата на Аспарухов се опитва да убеди треньора, че синът му не е за централен защитник получава отговор: "Нека си играе сега така, да ни помогне" Нямаме друг централен защитник, а той може всичко...!
Любовта на малкия Георги към футболната топка не е единствена. Той играе волейбол, баскетбол и е пръв в училище по земна гимнастика. И кой знае защо един ден Гунди се вмъква в стаята на треньора по волейбол и заявява: "Имам желание да тренирам волейбол!". На въпроса, защо бяга от футбола Георги отговаря: "Футболът ме привлича много, но не мога да понасям грубостите. "Във волейбола Аспарухов израства с всяка изминала тренировка и скоро се налага в основният състав. Опитът да балансира между двата спорта довежда до изостяне на отношенията между волейболният и футболният му треньор. След великолепното представяне на Гунди в решителен мач за градско първенство по футбол при юношите, треньорът му по волейбол казва: "Убеден бях, че волейболът губи един истински талант. А той би могъл да бъде и отличен баскетболист, атлет...!"
Ранното съзряване на Аспарухов му дава възможност още като дете да играе с юношите, а като юноша да се нареди сред мъжете. Така на 5 юни 1960 г. Георги Аспарухов записва първият си мач за представителният тим на Левски. На този двубой и на следващия - с пловдивския Ботев - не изпъква с нещо особено. Причината може би е в това, че Гунди играе с №6 и №5 (бел. ав. - тези номера са се носили от защитници, за разлика от днес, когато номерът няма значение).
По-късно Георги Аспарухов заминава с юношеския национален отбор за Австрия, за турнира на УЕФА. Гунди отбелязва невероятен гол, във вратата на домакините, с удар почти от центъра. "От този мач се обедих, че това момче не е за защитник", казва по-късно треньорът Кръстьо Чакъров.
...Треньорът на тогавашният ЦДНА многократно е упрекван в това, че не е забелязал Гунди. На тези обвинения той отвръща: "Какво? Не съм прозрял таланта на Гунди, не съм го искал? Има си хас! Та аз тогава бях наказан, че го задържам при нас и не го отпращам там, където бе определен по предназначение като войник. И ако искате моето искрено мнение, запомнете: Гунди за мене е най-големият футболист, който сме имали в България."
...След кратък престой някъде из южните поделения, Гунди се озовава в Ботев /Пд/ (бел. ав. тогава също армейски отбор). Първият му мач с "канарчетата" е срещу плевенския Спартак. С Аспарухов "Ботев" се превръща в по-мощен отбор, става челник в шампионата и печели купата на страната.
... Георги Аспарухов е поканен в националният отбор, когато е само 19 години. Едва ли някой си спомня за контролните мачове на националният отбор по време на подготовката му за Чили. Тогава Гунди получава истинският знак на признанието, след феноменални игри. Аспарухов става равен между равните. От този момент нататък Гунди се превръща в лидер, както на клубния си, така и на националният отбор.
...Със завръщането си в Левски "камъкът пада на мястото си". Аспарухов започва да ниже гол след гол и да блести с хубави изпълнения. Левски се преобразява, набира сила и се изправя в цял ръст. Присъствието на Гунди се отразява благоприятно на всички. Играта на "сините" се подчинява изцяло на онова, което тяхната девятка подсказва. И всичко в отбора започва да става по-завършено, по-модерно, по-красиво.
...1965 година, годината на неговата слава... Още в първите кръгове Левски набира инерция, от пет последователни срещи печели четири и само веднъж завършва наравно. Отборът отбелязва 13 гола и 9 от тях на Аспарухов. Следва знаменита серия от няколко последователни срещи: с Локомотив (тогава основният претендент за титлата) 2:0 - с два гола Аспарухов решава мача; ... С лит(*кс-етрополе - 3:0, два от головете вкарва Гунди; с Академик (Сф) - 4:0 (четири гола на Аспарухов); със Славия - 2:2 (в последните пет минути два гола на Гунди). Аспарухов успява този сезон да подобри голмайсторското постижение на Диев от 26 гола, като отбелязва 27.
Така Георги Аспарухов става за първи път шампион, става и голмайстор, обявен е и за спортист №1 на страната...
...29 декември 1965 г. - Флоренция (решаващ двубой с Белгия за Световно първенство на неутрален терен)... Два гола, божествена игра на Аспарухов и България е на световни финали!...
...Аспарухов не се възгордява. Остава си все така сърдечен, скромен приветлив и благодушен към всички. Оставя спомена за верен приятел, искрен в отношенията си, неподправен с нищо към хората...
... Събува обувката и свлича чорапа, за да каже с болка: "Вижте...!" И гледката винаги бива поразяваща - издути глезени, деформирано стъпало, неестествено разположени костици, стави, сухожилия. И безброй следи от хирургическа обработка... Не това не е нормален човешки крак.
...Контузиите са неизбежен спътник на Гунди, трупат се една след друга и нанасят непоправими злини. При Аспарухов те се превръщат в истински бич, в негова съдба. Той е беззащитен срещу това печално явление, на което не е трудно да се намери обяснение. Много са защитниците, чиято задача се свежда единствено до "охраната" на Аспарухов. В такава компания той неведнъж става обект на жестоки стълкновения. Не, това не е спортна борба, а война на кръв показвана от неможещите. Жалкото, че зад тези уродливи прояви се крият съответните наставници, поставящи "тактически задачи" за опазването на опасният съперник.
Как болезнено изживява всичко това Аспарухов! Страда, но мълчаливо, със стиснати зъби отминава парещия досег с бутона на противника, острото съприкосновение с чуждия крак или лакът.
... Многобройните контузии влошават състоянието на Аспарухов от година на година от мач на мач. Вина имат и хората, които го вкарват в игра, оздравял-неоздравял, защото искат от него голове, победи. Те разчитат на неговата етичност, на дисциплината. Залагат на силната му обич към отбора, на неумолимото влечение по топката. Не веднъж му се внушава: "Трябва да играеш! Нужен си, дори и без да се напрягаш. Самото ти присъствие на терена удвоява силите на другите десет, ще смути и съперника"...
... 1971 г. започва като другите преди нея - с лечение процедури, специални грижи. И с надежди. Уви! Кой е допускал, че това ще бъде последната година от неговият живот.
... 28 юни. Заключителен шампионатен мач Левски - лит(*кс-етрополе. Изходът е без значение, но в този двубой престижът има висока цена. В един момент от мача Гунди се освобождава от "пазча" си, но е свирепо подкосен отзад. Нервите на Аспарухов отдавна са опънати до скъсване. И се скъсват, не издържат. Аспарухов посяга с крак към нарушителя и е изгонен от терена (за втори и за последен път в кариерата си)!


ДЕН КАТО КОШМАРЕН СЪН ...

Утрото на 30 юни 1971 година е ведро. Към 9:30 ч. Аспарухов пристига на стадион "Левски" в квартал Подуяне. Колегите му са вече в анцузи, подготвят се за поредната тренировка. Капитанът няма да бъде днес с тях, ще пътува за Враца заедно с Никола Котков, където и двамата са поканени да участват в юбилейния мач по случай 50-годишнината на тамошния Ботев. Винаги отзивчив, Гунди не може да отклони тази покана. Не бива да си мислят хората, че се големее. Мигът на тази раздяла се врязва завинаги в паметта на тези, които са изпращали двамата изтъкнати футболисти. Пред очите им са Аспарухов в тъмносиня спортна блуза и Котков в елегантен костюм, с вратовръзка. Усмихнати те се вмъкват в бежовата Алфа Ромео-Джулия ГТ, след като полагат автографите си върху снимките, които неизменните им поклонници и в тоя ден не пропускат да им поднесат. Колата потегля и само за секунди номерът СГ 9999 изчезва от погледа на изпращачите. Изчезва заедно с пътниците завинаги...
Витиня, бензиностанцията. Автоматът отчита бензина, а обслужващата жена в оранжева блузка и синя престилка се взира в тези така познати от многобройните фотографии и от страниците на вестниците образи. Тя и не подозира, че е последният човек, който ги вижда живи, че само след няколко минути тези образи ще се изпепелят. Към колата се приближава непознат мъж, който бърза за някъде и моли да бъде взет. Аспарухов не е от тези, които ще откажат. Подава на продавачката десетлевова банкнота, сяда зад волана и запалва мотора. Жената изтичва и обяснява, че бензинът струва 9,20 лв., иска да върне остатъка. Гунди махва с ръка и дава газ. По-късно като се знае развръзката, неговата майка ще спира с въздишка на тоя момент: "Да беше се проявил като скъперник, та да се забави за тези осемдесет стотинки още минута. Минутка, която щеше да го спаси..." Защото по-сетне при злополуката се изяснява, че разстоянието между сблъскването с товарната кола и разминаването, измерено във време, е тъкмо една минута.
Автомобилът ловко се измъква от стръмните серпантини, излиза и от последния завой. Но малко по-надолу, на 150-160 метра от страничния път, идващ от Петрохан, изскача товарен камион ЗИЛ с тежко ремарке, преграждащо фатално асфалтовия път.
По-нататък всичко се развива мълниеносно и трагично. Аспарухов прави енергичен опит да предотврати неизбежното - данните говорят, че алфата е оставила следи от своите гуми цели 30 метра. Напразно! Ударът е страшен, предната част на купето се врязва в резервоара на камиона. Върху автомобила плисва бензин и се възпламенява. Спортната Алфа Ромео гори като факла. Никой, нито шофьорът на самосвала, нито пристигналите с други коли хора не успяват да помогнат. Това става на 52-ия километър от София, в 11 часа на 30 юни 1971 година...
Така трагично и нелепо загива, заедно със своя съиграч и приятел Никола Котков, невероятният Георги Аспарухов.
...А едва беше навършил 28 години...
... Погребението на Гунди и Котков и до днес остава като ден на всенароден траур. По неофициални данни над 550 хил. души се сбогуват завинаги с гениалните футболисти. В прощалният ден към София с насълзени очи и черни дрехи се стичат хора от цяла България. В във влаковете и автобусите няма места, а освен с автомобили пристигат хора дори и пеша.
... На стадион "Герена", където е поклонението става страшно. Часове, някои дори от предишната нощ чакат да се отворят вратите. Тълпата расте като човешка лавина. В центъра на терена възрастен човек удря чело в земята и със стенание повтаря: "Защо ни ги взе, Господи?"
... Цялата милиция, огромен брой военни, пожарникари и цивилни ченгета внасят ред около синият стадион. Но хората прииждат и многолюдието е неконтролируемо. Всеки иска да се докосне до закованите безмълвни ковчези.
... Процесията е безкрайна. Когато челото навлиза в столичните централни гробища, опашката на колоната с венците е още на Герена. Да не говорим за стотиците хиляди след тях, които така и не могат да стигнат до гроба. След края на траурната церемония огромни площи от гробищата са практически напълно унищожени.
Гробовете на Гунди и Котков месеци наред представляват грандиозни пирамиди от цветя и изписани листове с моливи, поеми, некролози, снимки.
Всекидневно листовете, снимките и некролозите се прибират от Държавна сигурност.
... Цяла България скърби в тези кошмарни дни.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Вто Юни 05, 2007 4:28 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Ное 02, 2005 6:00 pm
Мнения: 4339
Гунди и Котков: Легендата, която не умира

Древните римляни казвали, че дори световната слава отминава бързо. И най-големите герои в човешката история, влезли в епопеята на незабравимите, един ден минават в кохортата на забравените. Българският футбол не прави изключение от традицията, но има две имена, които и днес ни припомнят, че има легенди, които не умират. Преди 33 години изключителните като хора и футболисти играчи на Левски Георги Аспарухов и Никола Котков минаха в небитието, за да останат завинаги в нашите сърца.

Жестоката катастрофа на Витиня, когато сблъсък с камион изпепели прочутото “Алфа Ромео” на Гунди, свърза навеки красавеца виртуоз, израснал на “Герена” и дошлият от “Надежда” мъжкар с топовния удар.
Двамата бяха като скачени съдове на терена, където замисляха и завършваха с голове по артистичен и недостижим за простосмъртните начин безброй непредвидими от съперника атаки. Бяха гросмайстори в играта, бяха две тела, водени от мислещи еднакво мозъци. Бяха предани на футбола до такова безумие, че нямаха нито време, нито желание да вземат нещо от страхотната си популярност, която им отваряше всички врати в България. Техният интерес не бе материалното, а онова духовно богатство, което любимият им кумир Левски наричаше “народното благо”.
Гунди бе надарен с всичко, което Бог би могъл да измисли, за да направи някого свое най-обично чадо. Ставаше и за киноартист с южняшката си хубост и тази снага на левент, който е наследил Крали Марко. Ставаше и за детски учител, защото се грижеше с еднаква бащинска любов и към своя наследник Андрей, и към всички деца на България, вперили огромните си като небето, благодарни очи към идола, решил да поиграе с тях на улицата. Ставаше най-много за перфектен централен нападател, защото можеше всичко в играта. Да пробива, да подава, да вкарва по изумителен начин. С левия и с десния крак, а най-вече с онези ненадминати и днес удари с глава, когато чуждите коментатори го наричаха “Българският Вилхелм Тел”. Затова Аспарухов стана играча – мечта за прочутия треньор на Милан Нерео Роко, който даваше баснословни суми за българина, но Гунди предпочете да остане в родината си. Затова светила като Пеле и Еузебио, като Алберт и Гаринча твърдяха, че той е магьосникът, който може да превземе всяка крепост.
Котето пък не говореше много, но и в Локомотив, и в Левски често печелеше сам решаващите дербита. Беше спокоен и безмилостен при дузпите и фаулите, късаше мрежите с топовния си шут, а със стоманения си характер и непримиримостта си напомняше за войводите от времето на Индже и Шибил. Бачо Кольо, както с уважение го наричаха даже по-възрастните съотборници и феновете, с ходовете си на терена бе истинско продължение на фантазията и финеса, които струяха от Гунди. Случайността ги събра двамата в един автомобил на път за Враца, но иначе те бяха достойни един за друг партньори. И цяла България дойде да ги изпрати в последния им път, по улиците на София имаше стотици хиляди покрусени почитатели. Толкова отчаяни и ридаещи като деца мъже не са се събирали оттогава на едно място и този всенароден изблик на огромната мъка донесе сътресения във властта. Този контраст между поклонението към Гунди и Котков и безразличието, с което хората се отнасяха към комунистическите вождове, накараха Първия вожд на БКП Тодор Живков и неговите слуги в Политбюро да уволнят министъра на вътрешните работи Ангел Солаков, който бе голям приятел на двамата и покровител на футбола в Левски.
“Минаха 33 години от смъртта на Гунди и Котков, а все не мога да повярвам, че ги няма на този свят. За мен те са живи, защото бяха Богове в играта и в живота. Неземни футболисти и рядко човечни приятели и бащи. Гунди го знаеше целият свят , у нас го обичаха дори запалянковците на лит(*кс-етрополе, които неведнъж е разплаквал. Затова цяла България страдаше и плачеше за любимото си чедо, което знаеше и можеше всичко в играта. Което страдаше жестоко от ударите на съперниците на игрището, но като истински ангел им прощаваше всичко. Играл съм срещу Аспарухов, той бе такъв джентълмен в двубоите, че не смеех да ритна отново обутите му в специални ортопедични обувки, жестоко насинени крака. После станахме съотборници, това бе кратък, 3-годишен период на безумно щастие, защото Гунди ми разкри великата философия на играта: Побеждавай, без да унижаваш другия! Където и да отидеше Левски или националният тим из страната, ставаха всенародни митинги. Хората чакаха с часове, за да видят и да пипнат Гунди. Той бе най-мощният магнит на света, който привличаше мало и голямо. Докато се качи в автобуса ни след мач, поне няколко хиляди се изреждаха да му стиснат ръката, нищо, че бе съкрушил техните любимци. А колко скромен и тих беше Георги, въпреки тоновете слава, качена върху яките му рамене. Господ му бе дал всичко – красота, чар, извънземен майсторлък, истинска човечност към всеки страдащ, че затова си го прибра толкова бързо до себе си. Вярно казват, че най-добрите си отиват най-рано. Най-жестокото нещо за мен обаче е издържалата цели 33 години вяра у милиони българи, че такъв като Аспарухов няма да се роди никога повече на тази земя!” Това е изповедта на Кирил Ивков - човека, който бе един от играчите, продължили делото на Гунди и Котков в Левски и в националния тим. Всъщност, така живеят легендите. Не само като ги помним, но и като се опитваме да бъдем поне в нещичко големи като боговете.

Асен Виденов


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Вто Юни 05, 2007 4:30 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Ное 02, 2005 6:00 pm
Мнения: 4339
SouthFront написа:

Това е за 60 години от РОЖДЕНИЕТО МУ

Скоро ще се навършат 60 години от рождението на легендата Георги Аспарухов-Гунди.Ето и няколко мнения на световни и родни капацитети за Гунди:
Сър Стенли Роуз:Харесвах Аспарухов заради неговата красива и елегантна фигура,заради умението му да твори на терена и да повежда другите за честна и спортсментска борба.Ако трябва да го охарактеризирам с 1 дума,тя е ВИРТУОЗ.

Райко Митич:При Аспарухов се наблюдаваше една завършена комплексност, която сега цяла Европа(интервюто е от 1982) търси , но не може да намери.Той имаше много почитатели в Югославия,които интимно го наричаха Гунди.Това е интересен феномен:рядко чуждестранен играч е обичан толкова много и страстно от нашите "навиячи", както стана с вашия Гунди.

Щефан Ковач:Вашия Аспарухов беше истинска предтеча на тоталния футбол-играеше бързо и технично по всички части на терена, с неповторим усет за комбинацията, за колективното начало и за индивидуалната изява.Това са най-характерните черти на тоталния футбол.Като прибавим към виртуозната му стрелба с глава,дрибъла,паса,верния поглед върху целия терен, ще си дадем сметка, че в случая става дума за един завършен, за един комплексен играч.

Сър Боби Чарлтън:Играч от ранга на Аспарухов не се ражда често.Помня добре мача с България на Уембли.Алф Ремзи беше добре проучил българите и тогава ни каза,че ще играят доста защитно, но единственият човек, който може да ни тревожи, защото е изключителен е Аспарухов.При посещениятя ми в България ме впечатли,че хората, които срещах, където и да е било, винаги говореха за Аспарухов с голяма любов, всички го изтъкваха като чудесен пример за младите играчи.Мисля , че това е прекрасно.Той беше голям играч не само заради своето умение, но и заради своята нагласа и отношение към играта.Аспарухов беше един от онези родени майстори, които никога не са се нуждаели от учители.да има и такива изключения и се броят на пръсти.

Флориан Алберт:Ще си призная , че когато на световното в Англия българите ни вкараха красив гол-наистина такъв гол само Гунди можеше да вкара.Нашите защитници,както по-късно признаваха, се улавяли, че като зрители са се заглеждали в неговите атракции, "забравяйки" че трябва да му противодействат.Аспарухов игра на световното в Англия с травма и именно той беше за нас и за португалците главния съперник, от който идваха всички главоболия.Правеше всичко с финеса на съзтезателите от фигурното пързаляне и художествената гимнастика.Всичко,което беше необходимо на един централен нападател го владееше до съвършенство.

Чезаре Малдини:След срещата Левски-Милан 1:1 в София Нереро Роко заяви, че Аспарухов е център-нападателят на неговите мети и предложи на ръководството на Милан да го закупи.За съжаление футболисти от Изтока не се предлагаха за трансфер на Запад и Милан остана без Гунди.В мача с Милан Розато беше безпомощен с/у Аспарухов и се налагаше да му помагат Шнелингер,Анкуилети и още един полузащитник.

Боби Мур:Моят двиз във футбола винаги е бил "Побеждавай красиво" и мисля, че той с пълна сила се отнасяше за Аспарухов.В ония години ние нямахме такъв универсален централен нападател и в един от нашите вестници се появи твърде висока за времето цена за евентуален трансфер на Аспарухов, макар да се знаеше, че той няма да наоусне своята страна.И помня , че се правеше уговорката:толкова много се котират само двама-трима на Острова.

Лев Яшин:Всеки ще познае майстора от пръв поглед.А само какъв майстор беше Георги Аспарухов.Той се открояваше със своята ярка индивидуал-ност дори над всички "звезди".Затова неслучайно, когато го поканих на моя бенефис , аз най-напред се сетих за него и имах страстно желание той да присъства на всяка цена.Защото Аспарухов може да украси всеки мач, да направи от него незабравим спектакъл.С голямо съжаление после чух, че получил травма и не е дошъл в Москва, защото трябвало да се възстановява от нея.Само след няколко месеца пък научих, че повече няма да се срещна с моя приятел Георги.А той беше необходим на всички ни.Истинските майастори като Аспарухов никога не са имали свои копия и подобия.Александър Костов:Гунди си остава най-големият, най-обаятелният, най-завършеният фуболист, който някога сме имали.Спортният режим , непознат за някои второкласни и третокласни футболисти беше за него закон.Всички знаем как народът обичаше и продължава да обича Гунди.Той народът-винаги знае кого да обича и никога не хаби чувствата си.

Никола Котков:Този голям майстор никога не нарежда на съотборниците си какво да правят, както в другите тимове има по един такъв “тартор”, а прави всичко заедно с тях и преди тях.Винаги съм мечтаел да играя заедно с Гунди и съм безкрайно щастлив, че мечтите ми се сбъднаха на два фронта: най-напред в националния отбор, а после и в Левски.

Иван Вуцов:Аз винаги съм подчертавал това, защото за мен беше наистина върховно щастие да бъда негов съотборник в ония хубави годинина столичния Левски и националния отбор.В душата ми са скътани големите спомени от Рим,Флоренция, Лондон, пред очите ми и сега е той-рядко самородният, навсякъде търсеният, винаги желаният талант.

Павел Панов:Едва ли има момче, което да не е играло футбол, едва ли има момче което да не си е пожелавало да бъде като Гунди.Дори тези мъничките, които не са го виждали.Аспарухов съвсем не се стараеше да изглежда изключителен.Беше си съвсем естествен.Играеше, защото обичаше да играе, тренираше много, за да поддържа високата спортна форма, която от него непрекъснато се очакваше, стараеше се да не разочарова тези, които го обичат.Един човек, който страстно обича футбола и който и който иска да бъде максимално добър, когато е на терена.Веднъж в Реякавик чуждестранни любители на футбола му подариха един великолепен фотоапарат “Кодак”.Той го взе и ме снима.Още пазя са спомен тази снимка на “фотографа” Аспарухов.Динко Дерменджиев(Чико):Когато той дойде да отбие военната си служба при нас в Пловдив нямаше свободно място в титулярния състав.Още с първите си изяви той подсказа, че в България изгрява едно много рядко дарование.Ударите му с глава по сила се равняваха с крак.Той беше над всички и не парадираше с това.Нему трябва да благодарим всички вкупом-играчи, треньори,спортни специалисти, публика.Достави ни толкова приятни преживявания, които с години не губят, а още повече засилват своето неповторимо очарование..Гунди си остава за нас един чародеец без заместник.

Симеон Симеонов:Винаги когато Гунди е бил в редовете на националният тим сме излизали на терена с по-голямо самочувствие.Беше един истински шампион по обаяние.

Димитър Якимов:Големият, истинският футболист винаги трябва да се издига над двете точки, над титлите и званията.И точно с това да ги заслужи.А Гунди беше точно от този тип играчи и затова печелеше симпатиите на всички.Ето един конкретен пример:Веднъж посъветвах дъщеря си да смени тапетите в своя апартамент, защото те са от двайсет години вече и нямат добър външен вид.тя отказа категорично:Тия тапети сме ги слагали двамата с Гунди и затова дъщеря ми никога нямало да ги смени с други, щели да и останат един спомен за него.Приех с разбиране този неин аргумент и на стените си останаха тапетите от времето на Гунди.Трябва да се радваме, че сме имали такъв талант.

Георги Соколов:Гунди беше преди всичко атмосфера.С него и около него всичко беше някак си по-лесно, трудно беше само на ония които бяха с/у него.Той беше такъв майстор, че нямаше с кого да го сравним.Обичах го като роден брат и той ме обичаше.Тези приказки дето ги разправяха, че сме си завиждали един на друг бяха празни приказки.

Тодор Диев:Най-радостният миг в моя живот изживях, когато научих че Гунди остава да играе в Пловдив.Той после се върна в Левски и моите надежди не се сбъднаха.Аз обаче го разбрах: хората при които беше започнал, също се нуждаеха от него и той се чувстваше техен длъжник.Често се питам дадохме ли му ние достатъчно.

Христо Бонев(Зума):Аспарухов беше истински магьосник.Знаеше абсолютно всички “тайни” на футбола, дори измисляше нови.Предвиждаше всеки ход на партньора си,всяко противодействие на съперника.като малък заради него ходех на мачове на Ботев и бях запален привърженик на канарчетата.Влязох в националния отбор, за да достигна майсторството му, но той си остана самотен,недосегаем връх.Цял живот ще сънувам, че играем заедно с Гунди.От всички събития в моя живот най-тежко понесох раздялата с него.всъщност изглежда още не съм я понесъл.

Петър Жеков:Никой не притежава универсалността и финеса на Аспарухов.Той най-добре от всички разбираше, че освен да се бележат голове,трябва и да се показва красива игра.Това съчетание му се отдаваше с необикновенна лекота, защото притежаваше много качества.Веднъж дойде при мен и ме попита как изпълнявам свободните удари тип “капещ лист” и аз го погледнох с почуда- та това беше Гунди, най-големият майстор в нашият футбол, който не се срамуваше да пита другите и да се учи от майсторството им, когато искаше да прибави и още нещо към и без това изключително богатият си репертоар.сега за младите останаха уроците на Гунди.Много красиви и много трудни уроци.

Атанас Михайлов:Поглднете всичките снимки на Гунди,направени на терена- на фона винаги са неизменно пълните трибуни.Мисля, че това е най-големият атестат за неговата магнетична сила, с/у която трудно може да се устои.Аз не знам български футболист, който тяйно или явно да не се е учил от него, той имаше своите поклонници и приятели и сред световните футболни майстори.

Христо Илиев(Патрата):Рядко са играчите като него, които така дълго могат да запазят своята отлична спортна форма, така умело да включват своята блестяща индивидуалност в колектива, с мислите и чувствата на всеки от единайсетте , които играят на терена.

Бисер Михайлов:За мен беше рядко щастие , че имах такъв съотборник като Аспарухов.Пък и не само за мен.Той беше водачът, стратегът,вдъхновителят и голмайсторът на Левски, той повдигна значително и равнището на националният отбор.Жалко , че не доживя най-хубавите си години.

Янко Кирилов:Куриозно беше, че най-голямата личност в историята на българкият футбол притежаваше неподражаемо чувство за колективизъм.И до ден днешен за мен си остава като неизследван психологически феномен колективизъм на голямата личност.

Цветан Веселинов(Меци):Когато топката бе у Аспарухов, аз веднага хуквах по крилото, защото помнех думите му: “Независимо дали съм с гръб или с лице, наляво или надясно от теб, щом съм с топката , знай че ще намеря начин да ти я подам.”

Иван Стоянов(Типеца):Аспарухов можеше да играе най-малко още 5-6 години.И все пак в своята 10 годишна кариера Гунди далеч надмина и тия, които играха по 20 години.

Добромир Жечев(Бобата):Играл съм срещу Гунди и с Гунди.И в двта случая за мен беше чест и изпитание.Неговата сила беше най-вече в изненадващата му мигновенна импровизация, родена от щедрата му фантазия.Ходовете му бяха почти неразгадаеми:докато го чакаш да спира и обработва топката, той веще я отправя в мрежата, дори от невъзможно на пръв поглед положение.Финт, дрибъл,пас,удар-какво ли нямаше Аспарухов.

Симеон Николов:Когато играеше Аспарухов, дори най-слабите съзтезатели надминаваха себе си.Той излъчваше странни биотокове, които действуваха на всички на всички останали стимулиращо.Гунди беше като някакъв вълшебен акумулатор, който ги зареждаше с допълнителна и солидна доза талант.

Георги Найденов:Аспарухов надмина всички ни.Спортист като него не сме имали.Съжалявам , че не играем в един и същ клуб-това би ми осигурило само радости и би ме застраховало от огорчения.Неговите да гола във Флоренция ме окуражиха да се хвърлям като тигър в краката на Ван Химст, Жюрион,Стокман, само и само да запазим победата ,до която той ни изведе.

Димитър Пенев:Гунди просто предизвикваше съперниците си да играят силно, той сякаш им хвърляше благословена ръкавица със своята забележителна класа.

Иван Колев:Аспарухов притежаваше умението да твори и да създава неповторими емоции.Повишаваше критерия на всички около него, извличаше по неподражаем начин всичко най-хубаво от съиграчите си.За мен самия си остава завинаги съперникът-приятел.

Александър Василев(Чоко):Защо всияки обичат Аспарухов, дори съперниците на Левски и националният отбор?Във футболното изскуство има такъв висш момент, когато изпитвайки неописуема наслада, ти забравяш за последствията от нея.Тоест за загубата.Но това е и един от благословените мигове в спорта.

Димитър Ларгов:Много приятно е да играеш заедно с Аспарухов.Съвсем друго обаче е положението,когато застанеш срещу него.

Александър Шаламанов:Аспарухов винаги изтъкваше, че се учи от Алберт, а аз му казвах:Че ти си по-голям футболист от него!Ако долу на терена сте равни, на “вторият етаж” ти си с няколко класи по-добър1И това съвсем не беше колегиален реверанс от моя страна, а пълна убеденост, че е така.

Костадин Георгиев(Бай Коце е първият треньор на Гунди):Още като го видях за първи път, се сепнах в радостно предчувствие:родил се е голям талант, трябва само другите да работят с него и тойда работи сам върху себе си.

Георги Пачеджиев(Чугуна):Силата на Аспарухов се криеше в невероятният му усет за време и пространство.Вярно той притежаваше богат арсенал от разностранни качества, но без този усет те нямаше да се рзагърнат на такава висота.Далеч преди топката да дойдеше при него, той вече знаеше какво ще прави с нея, не губеше време за мислене, когато трябваше да се действа.Така изпреварваше съперниците,макар и само със секунди, а и действията му винаги бяха изненадващи и неразгадаеми.Чрез най-добрият наш футболист много играчи,треньори,зрители вникваха в най-невидимите от пръв поглед детайли на футболната игра.

Кръстьо Чакъров:Рядко удоволствие е за един треньор да има играч като Аспарухов.Той не само умееше да работи непрекъснато върху себе си, но умееше да увлича и другите да правят това.Тоест явяваше се като един чудесен помощник на треньора.

Йончо Арсов:Може по по обясними причини да съм малко присрастен, но аз не съм видял по-универсален играч от Гунди.Нямаше оръжие от богатия футболен арсенал, което той да не владееше, дори някои оржия си измисляше сам.

Рудолф Витлачил:Той си може без мен, но аз без него не мога.

Васил Спасов(Валяка):Георги Аспарухов имаше друбъла на Якимов, финтовете на Дерменджиев, “златната глава” на Божин Ласков и Кукуша, орловият поглед в играта на Котков, организаторските способности на Христо Бонев, стрелковите достойнства на Жеков, а когато потрябваше- и мощта на Диев.Ето това е интересен феномен- да намериш в един изключителен майстор всички най-големи достойнства на другите големи майстори.

Христо Младенов:Аспарухов играеше виртуозен футбол на практика, а с това помагаше чудесно и чисто теоретическата работа на треньорите.Неговите изяви раждаха нови идеи в специалистите и наблюдателите, от таланта му имаше невероятен мултипликационен ефект.Ако го имахме сега щеше да е поне професор по футбол във ВИФ(НСА), защото той още преди 20 години си беше професор по футбол.

Д-р Стефан Божков:Имах щастието да работя с него заедно в националният тим на страната и да общувам по-близо не само с големият футболист Георги Аспарухов, но и с голямата личност Аспарухов.Имам една снимка с Гунди, нося я винаги в джоба, често си мисля за неговата житейска съдба: и толкова щастлива и толкова трагична едновременно.

Стоян Орманджиев:Гунди беше преварил своето време.Гунди просто “четеше” играта, предугаждаше отдалеч всички възможни ходове.Като истински голям талант чувствуваше играта. Той знаеше кога и как “ да натисне педала” и да реши мача , да обърне психологически цялата обстановка.Аз винаги съм мечтаел да бъда треньор на Аспарухов.През 1970-1971 бях назначен за треньор на националният отбор, който щеше да играе бенефисен мач с Ботев(Враца) по случай юбилея на клуба.Всички настояваха Аспарухов да играе на всяка цена, за да се напълни стадионът.И наистина имаше 50 000 зрители!Но Гунди... вече го нямаше.Дойде страшната вест, футболистите-всички до един се разплакаха и разотидоха.Мачът не се състоя, лично аз тръгнах веднага обратно,минах през мястото на катастрофата и до ден днешен не мога да се отърся от това невероятно дълноко чувство за някаква липса, за някаква фатална непоправимост.

Васил Методиев(Шпайдела):Гунди и Котков имаха еднакво щастлива у еднакво трагична участ.Никога не губеха своя блясък, дори и когато по едни или други причини не успяваха да достигнат своя максимум.В своите хиляда мача те ни дариха със своите хиляди спомени.

Когато през октомври 1983 година Дино Дзоф прекрати своята кариера, един жърналист го попита кои са най-трудните моменти в неговата кариера, които той никога не ще забрави.Оказва се , че мачът Италия-България(20.04.1968-2:0) остава паметен в кариерата на Дзоф. В 9-тата минута Аспарухов отправя изключително опасен и силен удар, който Дзоф избива с последни усилия в корнер.Този момент е илюстриран чрез графика на игровата ситуация в най-големият еропейски спортен ежедневник “Гадзета дело спорт”.

Костадин Николов(Замората):Съвсем не е нужно да разбираш от футбол, за да проумееш, че Аспарухов е някаква необикновенна “жар-птица” в нашия спорт, за да се насладипш на красивото му мъжество.Още в пръв поглед се набиваше в орловите погледи на световните футболни капацитети, които никога не можеш да излъжеш.

Джани Ривера:Много го обичах, много ми допадаше като голям футболист.В срещата България-Италия в София, без да искам случайно го ритнах.Дано ми е простил.

Еузебио:Жадувах просто да играя до Аспарухов.В срещата Бенфика-Левски той покори Лисабон.До този момент нито един футболист от чужд отбор не беше постигал 2 гола в нашата врата в един мач.Аспарухов беше първият.

Алесандро Мацола:Когато чух за гибелта на Аспарухов се разплаках.Защо такава участ за един чародеен футболист.Цяла нощ не успях да заспя.Той беше пред очите ми с головите положения в мача с белгийците.Оттогава го обикнах.

Герд Мюлер:сега вече съжалявам , че не можах да му играя отдясно в отбора на света.Очаквах, че все ще ми се удаде тази възможност в друг юбилеен мач от типа на този на Яшин.Аспарухов имаше свои почитатели в Германия.За него често се пишеше по спортните колони на нашите вестници.Голямо нещастие за българският футбол.Загубата на Гунди е голяма, несравнима.

Жан-Клод Кили:Разбрах, че Аспарухов няма да играе в мача с Норвегия и се отказах да гледам този мач.аз съм поклонник на големия, на красивия футбол.Вашият Гунди беше рядък талант, футболно дарование.Залюбих го в Италия, на мача с белгийците.

Във втората част от спомените за Гунди ще покажа отзивите за играта му и него самият от известни журналисти и специалисти в България и Европа.
През 1960 година юношеският национален отбор на България гостува на Австрия и завършва наравно с австрийците, като гола е отбелязан от Аспарухов.След двубоя австрийския печат казва:Аспарухов е българският Синделар.
1962 с хеттрик на Аспарухов Ботев елиминира Стяуа в евротурнирите.След двубоя вестник “Народен спорт” пише:Аспарухов блесна и стана централна фигура на терена.Това бе един наистина голям мач на младия централен нападател.Неуловим в лъжливото движение,безпогрешен в дрибъла, той възхити всички с широкия си поглед и всеотдайност в играта, прецизни и винаги находчиви пасове, с реализаторското си умение.
През 1963 година Аспарухов се завръща в Левски.Малко ще се отклоня от темата като ще обърна внимание на истината за неговото завръщане в Левски-така както я описва близкият му приятел журналиста-Георги Тодоров.Малко преди изтичането на срока на военната му служба до Гунди достига слухът, че е нежелан от някои играчи в Левски, тъй като не се знаело на кого ще изстине мястото..Поради тази причина той обмисля варианта да остане в Пловдив, тъй като тук е желан от всички-публика,играчи,треньор(както пише журналиста Петър Евтимов”цял един град му устройва митинги за да го задържи при себе си, да се радва на дарбата, с която го бе дарила природата”).Аспарухов казва:”Щом не ме желаят в Левски, няма да се натрапвам на никого, ще остана в Пловдив”. Скоро обаче се оказва , че този слух е неверен.Нещо повече- в Левски Аспарухов е очакван и желан от всички, мнозина борят дните до завръщането му.В този момент се оказва, че клубовете са два, а Гунди е един.Той взема най-правилното решение, съвсем в стила на етиката си:да се върне там, където за пръв път е подгонил топката.Нали е казал по-рано на журналистите:”Левски ме приюти от най-ранна възраст.”Футболистите на Ботев изпращат Гунди особенно сърдечно в София.Но да продължа с отзивите за Аспарухов.През есента на 1964г. в България пристига големият чехословашки треньор Рудолф Витлачил, който поема Левски и националният отбор по футбол.Витлачил отива в Русе за да гледа бъдещия си тим, който гостува на Дунав.След мача заявява:В левски има шампионски хялб.Аспарухов е на прага на голяма спортна кариера.
През 1965 година Левски води борба с Локомотив(Сф) за шампионската титла и играе решителен двубой с лит(*кс-етрополе.Съперникът е победен с 3:0.Ето го и коментара за играта на Аспарухов в Народен спорт:Аспарухов по такъв начин е направил топката послушна, сякаш е хипнотизирал и петимата играчи на лит(*кс-етрополе...След миг-третият гол за Левски.Идва и най-важният двубой за титлата с конкурента Локомотив.С два гола на Аспарухов Левски печели с 2:0,а след двубоя треньорът на столичните желизничари Крум Милев заявява:”Искам да подчертая, че в лицето на Аспарухов сините намериха играча, който да ги поведе с ентусиазъм в решителната част на първенството.Отдавна нашият футбол не е виждал нападател като Гунди, който да се задържи така продължително в отлична съзтезателна форма и да бъде така постоянен.”Ето го и коментара на турсия ревер Орхан,ръководил мача:”Рядко щастие бе за мен да видя отблизо играта на вълшебника Аспарухов.”
Есента на 1965г. Левски играе мач за Купата на еврпейските шампиони с Бенфика-резултата е 2:2.След него Народен спорт коментира:”Бъди винаги такъв Аспарухов!!Нка не скромничим, нека ценим своето.Става дума за Аспарухов, който вчера възхити зрителите в квартал Герена и бе най-добрият на терена.Бела Гутман(треньор на Бенфика):”Аспарухов е извън всякаква оценка.Ако някой ми беше казал, че България притежава играч от такава класа, нямаше да повярвам.Моето мнение е, че европейският футбол ще има в негово лице един нов Ди Стефано.Достоен е да играе в най-големите европейски отбори.Жалко, че не може да бъде преотстъпен.”Жозе Аугусто(дясното крило на Бенфика):”Възможностите на Аспарухов са колосални.”Рудолф Витлачил:”Показахме ,че и българите имат играчи от ранга на Еузебио.Аспарухов бе този играч.”На реванша в Лисабон,Левски гиби с 2:3, а головете за българският шампион бележи Аспарухов.След края на мача по идея на Еузебио играчите на Бенфика организират “ почетен кордон” на Аспарухов, а лично “черната перла” му стиска ръцете и го прегръща под бурните овации на публиката.Португалският журналист Карлос Пиняо пише:”Над всички като палма се издига Аспарухов, никой не може да ни убеди, че сме го причислили към световните първокласни футболисти.Той може да се сравни само с най-добрите играчи в Италия,Испания,Португалия!!” Португалският весник “А Бола” :”Играчът с номер 9 е враг номер 1 на португалският футбол- в 5 мача м/у най-добрите португалски и български футболисти е отбелязъл 6 гола.” Франс Футбол:”Аспарухов-един българин, който накара Бенфика да трепери.”
29.12.1965г. България побеждава Белгия с 2:1 в бараж за класиране на световното първенство в Англия през 1966г.Двата голоа за българите вкарва Аспарухов.Гунди и Ларгов се отправят към автобуса на нашите.Един италиански фен се е откъснал от карабинерите, застава пред Гунди и пердлага да купи фланелката му, уточнявайки че има вече екипи на Суарес,Ди Стефано,Пеле.Не я получава,понеже в България тогава не се е разрешавало да се подаряват фланелки(домакините имали проблеми с инвентаризацията).Вестник Екип:”Мачът протече под двойният успех на Аспарухов, който бе над всички.Той бе неудържим, дори когато се опитваха по двама-трима белгийски бранители да го неутрализират.” Констан Ван Ден Сток(треньор на Белгия):”Със своята виртуозна игра Аспарухов накара нашите да загубят нервите си.” Антонио Сбардела(съдия на мача):”Бях щастлив, че можах да видя отблизо такъв играч като Аспарухов.” Алдо Сбардели(гл.редактор на Стадио-Болоня):” Изпъкна фамозният Аспарухов, един централен нападател от европейска класа.” Луис Карниля(треньор на Ювентус):” Никога няма да забравя мача във Флоренция, удивително красивата и резултатна игра на Аспарухов.Той е съзтезател, който всеки треньор би желал да има в състава си.”Куето е сантош(португалски спортен журналист):” В анкетата на Франс футбол имах смелостта да поставя Аспарухов на второ място след Еузебио.Сега се убедих, че не съм сбъркал.Вие българите се заблуждавате ако си мислите, че Аспарухов е само ваш футболист.Той принадлежи на всички спортни естети по света.”РАИ(италианската държаввна телевизия):” Хан Аспарух преведе българите през Ламанша.”Същата година Гунди е на 8 място в анкетата на Франс Футбол за футболист номер 1 на Европа, като не е посочен в листата на Работническо дело, ако това е било факт, то той е щял да бъде 3-ти в класирането за Златната топка.Носителят на Златната топка за 1965 година Еузебио обаче заявява пред пресата , че най-достоен за отличието е българинът Аспарухов, от който е имал преки впечатления от двата двубоя Левски-Бенфика.
В първите дни на новата 1966г. полският вестник “Спортовиец” прави анкета за да бъде направен отборът на Европа за 1965-66 година.В повечето анкетни карти(сред тях тези на:Факети,Фони,Сарти,Добратц) присъства името на Георги Аспарухов.Друго отзив за Аспарухов- на френското списание “Футбол магазин” от 14.02.1966:”Аспарухов-може би най-добрият европейски централен нападател.”Малко след това Левски бие Славия с 3:0-хеттрик на Гунди.Ето го и отзивът за играта на синята звезда на вестник “Народна младеж”: “У нас зрее един истински футболист, един футболен талант.”. Идва ред и на световното първенство по футбол в Англия.Ето и няколко мнения за аспарухов в навечерието на най-голямото спортно събитие за годината.Франц Бекенбауер:”България с Аспарухов ще бъде опасен съперник.” Сеп Хербергер:” Благодарение на Аспарухов, един отличен спортист България вече се ползва с футболна популярност далеч зад границите си.” Хеленио Херера:”Сега в основата на всичко е интелигентността на футболиста.Център-нападателят на българите е един от най-интелигентните играчи в света и затова те ще объркат много сметки.”Андрей Старостин:” Щом имате Аспарухов, имате голям футболист.” Централният нападател на Унгария Флориан Алберт предизвиква шум със снимката си, в която държи 3 валета-най-опасните козове на съперниците на Унгария:Бразилия,България,Португалия, съответно Пеле,Аспарухов и Еузебио.В първият мач на Мондиала България губи от световният шампион Бразилия с 0:2(голове от фаул на Пеле и Гаринча), но нашите са равностойни на кариоките, а в големи периоди от срещата ги надиграват.Открояват се Жечев,Якимов и Аспарухов. Агенция “Ройтер”:” Бразилците имаха Пеле, но и българите разполагаха с Аспарухов и Якимов, които не му отстъпваха по артистичност и интелигентна игра.” Вестник “Дейли Мейл”:” Водени от превъзходния Аспарухов, може би най-ортодоксалният нападател в съвременният футбол, при отличната поддръжка на Колве и Якимов, българите неведнъж разстроиха бразилската отбрана и накрая получиха повече аплодисменти от публиката на “Гудисън парк” от световните шампиони.”С;ед третата ни загуба на първенството от Португалия “Сънди Таймс “ пише:”Българите разчитат единствено на Аспарухов, а противниците му орикачват по 3-4 телохранители.”
В началото на става известно, че се подготвя бенефисен мач по случай първата световна титла на Бразилия, като в отбора на света е включен Аспарухов.Поради контузия обаче той не участва в този двубой.Есента на същата година Левски играе с Милан за КНК.Първият мач е в Милано-отлична игра на Гунди, който вкарва 2 гола, единиат е отменен( на другия ден вестник “Ил джорно” пише, че съдията е отменил редовно попадение на Аспарухов), а Левски губи с 1:5.След мача Нерео Роко(тренчор на Милан) заявява:”Аспарухов е център-нападателят на моите мечти!!Бих дал всичко да го имам в своя отбор!!” Хеленио Херера(треньор на Интернционале):” Трябва да го взема в Интер.” Франко Караро(президент на Милан):” Аспарухов е от такава класа, че ударната сила на цял един отбор може да се съсредоточи в него.Един рядък футболист, който импонира с физическата си мощ, високата си техника и бързината си.” Анджело Пинази(Ил джорно):” На терена имаше само един отлично играещ футболист-Аспарухов, който бе малтретиран безжалостно от Розато.”Джанмарко Малето(Кориере дел информационе):” Аспарухов е най-добрият централен нападател в световният футбол в момента.” Идва време и на реванша в София. На него Розато така брутално играе срещу Аспарухов, че самият Джани Ривера му се скарва за грубата игра с/у Гунди.Мача завършва 1:1(гола за Левски е на ..Гунди).След мача Роко заявява за италианско радио:”Всеки голям тобор си има по един голям диригент, един играч-отбор. В милан това е Ривера, в Интер-Мацола, а в Левски-Аспарухов.” Вестник “Унита помества обширна статия със заглавие: ГУНДИ!
България играе европейска квалификация с Португалия.Бием с 1:0 (гол на Дерменджиев).Дни след мача с португалците Франс Футбол класира националният отбор на България на 5-то място в света за 1967г., а Гунди получава гласове в анкетата за Златната топка.В интервю в Братислава д-р Божин Ласков(именит нападател на Левски и националният отбор) заявява:” В София се запозах с моя наследник –централният нападател Георги Аспарухов.”
На 18.02.1968 г. италианското футболно списание “АБС” помества обширен материал за Георги Аспарухов.В подзаглавието пише:” Георги Аспарухов, 24 годишен стрелец на българският национален отбор, ще играе с/у Италия в ¼ финалите за европейско първенство.В момента той е един от най-силните централни нападатели в света.

По рано споменах ,че и в трите проектосъстава на отбора нс света за бенефиса по случай първата титла на кариоките е включен Аспархов.Ето и сред ккави майстори попада Гунди:
Първи състав:Мазурекевич,Фазлагич,Шнелингер,Албрехт,Шестерньов,Мур,Доменгини,Ривера,Аспарухов,Еузебио,Джаич.
Втори състав: Бенкс, Уилсън ,Факети,Малберант,Перфумо,Бекенбаур,Бене,Фаркаш,Аспарухов,Адамец,Мацола
Трети състав:Яшин,Марзолини,Малдери,Албрехт,Перфумо,Пендо,Пъркалаб,Аспарухов,Верон,Алберт, Роча.
Левски бие лит(*кс-етрополе със 7:2.Ето и отзивите за играта на Гунди в този мач.Вестник “Футбол” за мача:”Една композиция на Аспарухов в богата гама.Той се превърна в една личност, за която се казва тим-играч.В тактическо отношение прояви тънък усет,когато пасовете му летяха десетки метри от единият фланг към другия, когато незабавно препращаше топката на свой партньор в изгодна позиция.” Вестник “Народен спорт”:” Как да се отмине моралната сила на капитана Аспарухов, с неговото старание, сумните ходове, с головете му, които украсяваха усилията на колектива.” Рефера на мача Димитър Руменчев:”Георги Аспарухов е изключителен футболен талант, който блести особено много, когати играе със сърце, с желание и с воля за непрестанно движение.”
Идва мача България-Италия в София.Ето го и коментара на Ривера преди двубоя:”Българите имат един Аспарухов, който прави голове от всяко положение.”

Мача завършва 3:2 за България.Коментари след мача.Феручо Валкареджи(треньор на Италия):” Ех този Аспарухов!!Той е една отлична индивидуалност, чиято техническа стойност и класа обогатява целият отбор и е винаги основен проблем за треньора на съперника.” Джачинто Факети:” Безспорно Аспарухов е голям футболист с богато въображение, чието опазване е основен проблем за нас.”
Вестник “Унита”: “ Българският отбор бе опасен при хрумванията на Аспарухов, които той изпълни с необикновенна техническа ловкост. През него минаха и трите гола на българите и той показа как една голяма звезда може да бъде колективист.”
Губим реванша в Неапол с 0:2.Съдиятя Динст допуска Италия да вкара гол от засада, а фаулове срещу Аспарухов и Попов в пеналта са подминати.Весник Стадио(Болоня):”Аспарухов и Попов бяха толкова добри, дори отлични, но ...сами.” Аугустин Пюжел(представител на ФИФА):” Няма съмнение, че България с Аспарухов е една от първите сили на континента.”
В квалификация за световно първенство бием Холандия с 2:0(голове на Аспарухов и Бонев).Холандския журналист Йоп Нилсен пише:”Асът на българите Аспарухов не бе в най-добрата си форма, но достатъчен за да създава грижи на тримата си телохранители.Играта му с глава е феноменална и напомня на тази на Денис Лоу през най-добрите му години.”
Идва и приятелският мач а Англия-1:1(гол на Аспарухов за България).Английската преса е във възторг от Гунди. Весник “Таймс”: “ Аспарухов, този играч от световна класа заби първият гол в мача.Това бе един гол, изпълнен с невероятно творчество и размах, каквито рядко могат да се видят в тази епоха на автоматизация и стереотипна организация.” “Дейли Мейл”: “Голът на Аспарухов разкри изключителната му класа и умението да преодолява с лекота противниковите защитници.” Вестник “Дейли Експрес”: “ Един гол, който заслужава да влезе в историята като един от най-големите моменти на Уембли, бе вкаран от любимото момче на България-Аспарухов.Това бе гол на един човек, не по-евтин от 250 000 паунда ан аднешния футболен пазар.Толкова се котират само двама-трима на Острова.Не е срамно да признаем, че с Аспарухов можемд а сравняваме само Боби Чарлтън. Явно е ,че и малка България е в състояние да даде на света един много голям футболист.” Френскиат “Екип”: “ Една експлозия на Аспарухов, която постави световните шампиони на колене. В този миг като вълшебен магнит централният нападател на българите събра всички погледи на Уембли.” Вестник “Мироар дьо футбол”: “В своя изваян стил, доминиращ със силата си Аспарухов премина 18 ярда, въпреки преградата на трима английски защитници и постигна изключителен гол.” Списание “Уърлд Сокър” пише , че Джеф Хърст изглежда несръчен в сравнение с артисти като Аспарухов и Якимов и че гола на Аспарухов е “гол-фантазия”. Френското списание “Мироар спринт” пуска класация на най-скъпите футболисти в света, като Аспарухов е на трето място с цена от 600 000 долара, на колкото се оценяват Ривера, Боби Чарлтън,Еузебио, Бест.Пред него са единствено Пеле и Сормани. По същото време треньора на Италия Феручои Валкареджи заявява в интервю: “ Аспарухов заслужава много висока оценка,защото освен че е природно надарен и играейки, демонстрира фината си елегантност, е от малкото звезди, които не се боят да вършат черна работа, да организират играта и на другите, а не да бъдат самовлюбени индивидуалисти като Джордж Бест например.” Берслинския спортен весник” Футболсхове” организира анкета за отгора на Европа.Ето го и него : Дзоф-Фазлагич, Шестерньов,Факети, Сюч-Бекенбауер, Боби Чарлтън-Бест,Джаич, Аспарухов, Алберт.
Началото на 1969г.Националният отбор бие бразилският клуб Сао Пауло с 4:1.Техническият директор на Сау Пауло Диарди Ламейро завявява:” Играчът номер 9-Аспарухов е футболист от най-висока световна класа.Той бе най-ярката фигура на терена в тази среща.”
Идва ред и на контролната среща с Италия в Торино.Мачът завървшва 0:0.Пуйя, който охранява Аспарухов по време на двубоя заявява след него:” Това е най-големият играч, с/у който съм играл.” Валкареджи:” Българите имат Аспарухов-една отлична единица, чиято техническа стойност и класа създават облика на целият отбор.” Едмундо Фабри(треньор на Интер):Аспарухов е м/у най-добрите нападатели в света.Лидерът на бъкгарският отбор не се боида поеме тежък ангажимент, да организира играта на другите, а и сам да нанася решителни удари.”
Идва ред и на втората световна квалификация с Холандия в Ротердам.Преди двубоя много холандски любители на футбола искат да видят отблизо Аспарухов и да си вземат афтограф, да си направят снимка за спомен.Двубоят завършва 1:1(гол на Бонев след пас на Аспарухов).Гунди обаче пропуска гостуването в Полша, което губим с 0:3.След двубоя полския треньор Концевич заявява:” Какъв парадокс- за тази победа ни помогна най-много точно човекът, от когото най-много се бояхме-Аспарухов.Помогна ни със своето отсъствие..? А преди мача Концевич заявява: “ Чудя се кому да възложа най-тежката задача:опазването на Аспарухов.Изглежда в цяла Полша няма такъв човек.” България се класира за световното в Мексико след победа в Люксембург с 3:1.Този път Гунди не е сред реализаторите, а подава за два от головете-на Бонев и Дерменджиев.Казимеш Гурски, който е наблюдавал срещата казва:” Аспарухов е на европейско равнище. С него българският футбол се представи достойно и ние (поляците) отпаднахме заслужено, още повече като се има предвид, българите загубиха само 1 мач- във Варшава , а той тогава не игра заради контузия.” В края на годината в България идват две световни светила.Бразилският треньор и журналист Жоао Салданя на въпрос какво знае за българският футбол отговаря:”Запазил съм споемна за забележителните индивидуални прояви на Аспарухов и майсторски отбелязаният гол с/у англичаните на собственият им терен.”Луис Карниля (треньор на Ювентус) преди мача Локомотив(Пд)-Ювентус заявява:” Спомням си, че в знаменития ви мач с/у белгийците във Флоренция вашият Аспарухов показа удивителна красота в играта и резултатност.Той е съзтезател, който всеки треньор би искал да има в състава си.” Френският специалист Жак Корню определя Гунди като “най-добрата деветка в Европа”.
1970г.-България попада в една група за световното в Мексико с ФРГ,Перу и Мароко.Перуанският “Ла Кроника” пише огромна статия под заглавие”Аспарухов-звездата на България”: “ Момчетата на Диди са изправени пред един изключителен проблем. Той се казва Георги Аспарухов, една от най-съвършенните “деветки” на европейският континент.Як като канара и силен като дъб.Скача с котешка пъргавина и пластичност, която е характерна за южноамериканските футболисти.Когато атакува е като танк.Ударът му има неподозирана сила.Добре пласирани ,неговите шутове са шеметни и топката свива гнездо в противниковата мрежа точно там, където не се е намирал вратарят.”Провала на първенството е широко дискутиран и разискван, затова няма да се спирам на него.Само ще спомена ,че Гунди играе отново контузен,както и в Англия 4 години по-рано.
Същата година Левски постига дубъл ,печелейки титлата и Купата на страната.След победния финал с/у лит(*кс-етрополе(2:1) вестник “Народен спорт” пише:” Централна фигура бе Аспарухов, който деиствуваше остро и разнообразно.Респектирани от него, армейците изтеглиха назад Никодимов да помага на изнемогващият Пенев.Левски отпада на 1/4 финал за Купата на УЕФА от Гурник(Забже) след победа с 3:2 и загуба 1:2.Зрител на мача в София е подпредседателя на УЕФА Шандор Барч, който заявява:" Според мен Аспарухов е един от най-добрите играчи не само в Европа, но и в света."
Идва и трагичната 1971г.Съветската федерация организира бенефисен мач на легендарният врата Лев Яшин. В отбора на света са поканени:Боби Чарлтън.Мур,Бенкс,Герд Мюлер,Оверат,Бекенбауер,Шнелингер,Аспарухов,Еузебио,Любански,Рива,Мацола,Факети,Джаич,Бене,Алберт.Седмици преди бенефиса,докато си стои вкъщи Гунди научава по ТВ, че няма да вземе участие в прощалния двубой на Яшин , понеже не бил възстановен от контузия.На негово място БФФ решава да изпрати Бонев и Жеков.Това всъщност е и последното признание , което получава Георги Аспарухов в богатата си 10 годишна кариера.Скоро след това във Велико Търново Левски завършва 1:1 с местния Етър и губи титлата, но този двубой остава в историята, че в него Гунди бележи последният си гол.Последният си мач знамениатата ”деветка “ изиграва с/у новият шампион лит(*кс-етрополе, в който след много грубости проявени с/у него, нервите му не издържат и той удря фаулиралия го Пламен Янков.Съдията Щерев ги гони и двамата, а БФФ назказва Гунди за 3 мача.По-късно става известно, че Пламен Янков е получил инзструкции от треньора на лит(*кс-етрополе Манол Манолов да да прави каквото иска, но да не позволи на Аспарухов да играе.
По повод кончината на Гунди и Котков аржентинският вестник “Кларин” пише:” Футболният трон на Балканите-вакантен за 100 години.” Известен западногермански вестник публикува статия по заглавие “Големият го няма”.




И все пак нека “дадем: думата и на самия Гунди.Да видим едно негово “интервю”.Така мислеше Гунди:
За футолният тим:Единадесет души-това още не значи отбор.Трябва да бъдат като един човек- с едни и същи замисли, с една обща цел и най-важното- с общи действия.
За футболната игра:Футболът за мен е едно с нищо несравнимо удоволствие.Ако един ден- не дай боже!!- ме освободят от отбора и не ме искат никъде другаде, ще ритам в махалата, но пак ще играя.Защото аз без футбол не мога!!
За изненадващата импровизация:Винаги съм разчотал на изненадата в играта и когато съперникът е съумявал да ме изненада с нещо, не съм успявал да се представя както трябва.Футболът е изключително богата игра.Трябва да се изнамери нещо ново, да се товри на терена.Точно тук възможностите на футбола са неизчерпаеми.Аз много ценя Сашо Костов и Митата Якимов-никога не знаеш, когато тръгнат с топката, какво ще направят с нея.За да бъдеш толкова добър импровизатор трябва да притежаваш много качества: орлов поглед,дрибъл,финт,удар, игра без топка,хубав пас и т.н. и т.н.
За феърплея:Грубостите във футбола са печално явление, което ме огорчава.Жал ми е за грубияните, които получават от треньорите си указания да опазят противника, без да подбират средстватаАко трябва да кажа какъв е моят девиз, ще го формулирам така “КРАСИВА, ЧЕСТНА ПОБЕДА!!
За треньора:Витлачил, Георги Генов и бай Коце Георгиев са тримата треньори, които са ми дали най-много.Бате Коце ме откри за футбола, бай Георги Генов ми помогна да се утвърдя в Ботев, а заслугите на Витлачил са най-големи.Благодарен съм още на Чори Петров, Кръстю Чакъров,Георги Пачеджиев, Йончо Арсов.
За съдията:Винаги съм се чувствал много неловко, когато съдиятя отсъжда свободен удар, без да е имало нарушение с/у мен. В такива случаи съм си признавал, че не съм бил фаулиран и не съм приемал никога такива “подаръци”.Има съдии, които непременно искат да направят впечатление, едва ли не да засенчат играчите на терена.Те забравят ,че публиката никога няма да е доволна, ако вместо играчите, герой на мача стане съдията.
За публиката:Щастлив съм, че винаги съм играл пред многобройна и ентусиазирана публика- и в Левски и в националният отбор и в Ботев.Пълните трибуни задължават, а като си представиш, че мача се предава и по ТВ.Няма къде да се скриеш, трябва да се представиш добре.Много ми харесва една думичка, с която в СССР наричат любителите на футбола “больещики”!!Наистина привърженикът на отбора трябва да более за него и в добри и в лоши дни.А ние футболистите трябва да си даваме сметка за това и да се отплащаме с хубави игри на най-верните си почитатели.
За спортните журналисти: Има журналисти и “журналисти”.Някои пишат за хората без въобще да се срещат с тях.Веднъж спортен журналист ми приписа цял коментар без да съм му видял очите преди това.”Защо бе Гунди, нямаше ли да ми кажеш същото?” – се оправда той.Нямате представа колко обиден се почувствах.През 1965 г. журналистите ,подведени от световните капацитети прекалиха с похвалите за мен, после когато играех контузен, те едва ли не ме ругаеха за най-малкото снижение на спортната ми форма.Това бе една несправедливост, която и до ден днешен ми тежи.Уважавам много Иван Делчев,Митьо Ексеров,Димитър Попдимитров, не защото са писали хубави неща за мен, а защото винаги имат обективно лично мнение.Според мен хвалебствията и ругатните са еднакво вредни.А всеки човек има за какво да бъде хулен или хвален.Може би съм несправедлив, но не обичам да давам интервюта.Каквото имам да го кажа, го казвам на терена-нали това ми е занаятът?Останалото са празни приказки.
За дълга и отговорността:В спорта чувството са дълг е много добре изразено.Дълг към публика,съотборници,треньора.А защо не и дълг към самия себе си?
За успеха и неуспеха:Когато отборът победи, винаги приемам успеха като дело на колектива, а когато загубим имам чувството, че аз съм виновен.Заради успеха съм се отказвал от много неща, но винаги съм се успокоявал, че човек като взема от себе си , дава на другите.Трябва да се гледа и на това как е постигнат успеха.Ако е благодарение на късмета, а не на майсторството, не си струва ръкоплясканията и овациите.Ако неуспехът е дошъл незаслужено, но ние сме дали всичко от себе си, но не сме имали ден, положението не е толкова печално.
За критиката и самокритиката:След Мексико ми беше болно, че се представихме толкова лошо.Човек обаче никога не трябва да търси извиненията за неуспехите си вън от себе си-защото, когато ние спечелим казваме, че не е случайно.
За спортната слава:Не смятам ,че съм постигнал чак толкова голяма слва, но изпитвам неудобство, когато изляза с пазарска чанта или отида в киносалон.
За изскуството:Най-много харесвам италианската музика, защото в нея има мелодия , а не шумни крясъци.таква музика успокоява, позволява да погледнеш в себе си, докато я слушаш.Винаги съм мечтал да свиря на пиано и винаги съм завиждал на тези, които могат да свирят.Музиката ме кара да мисля, да си представям различни неща.тя има свой език, с който говори на хората.
За хумора:Винаги съм обичал хората с чувство за хумор-те създават настроение за другите, което се отразява както на работата,така и на почивката.Мога да посоча много свои колеги с чувство за хумор:Сашо Костов,Котарака,Ицето Бонев,Патрата,Типеца,Митето Якимов,Тошо Диев.От треньорите бих посочил преди всичко Витлачил- той знаеше границата м/у сериозното и смешното, а покрай него и ние футболистите я научихме.









В неделя е синият Великден. На този ден преди 60 години се ражда светецът на футболен клуб Левски - Георги Аспарухов. Гунди не е просто прякор. Гунди е религия. Предавана от баща на син. Независимо от средата, интелекта, образованието. В едно отношение Гунди обединява България - талантът и поведението му извън терена са безспорни. Той е алфата в азбуката на българския футбол. И преди него е имало знаменити футболисти, и след него се родиха и ще се родят. Но Аспарухов изпревари времето си. Може би затова и преждевременно го застига смъртта. В последния учебен ден - 30 юни, когато митичната Алфа Ромео с него и Котков се разбива на Витиня. За да се превърне краткият му живот в една легенда.
А легендата започва в навечерието на Гергьовден - деня на победителите. Няма нищо случайно в пръста на съдбата, начертала пътя на момчето от Редута, негласно провъзгласено за гений. Той сякаш не може да носи друго име освен Георги. И както на всеки човек, докоснат от гениалността, някои неща му се удават доста по-лесно, отколкото на другите. Малкият Аспарухов е роден за спорт. Орисията на тялото му е да чувства топката като своя анатомична част. Било то дали ще я докосва с крак, глава, гърди или ... с ръка. Да, подобно на много български спортисти от първата половина на миналия век, Аспарухов играе еднакво добре футбол и волейбол. И ако беше останал на площадката, можеше да донесе и световната титла през 1970 г. Тогава начело с неговия откривател Димитър Гигов националният ни отбор пада 2:3 от ГДР във “Фестивална”.
Но всичко това са само предположения. Фактите пък са за статистиката. Цифрите и изявленията наистина говорят. Гунди винаги ще остане в историята на “Уембли”. Стадионът, който е една футболна библия, помни попадението му в приятелския мач със световния шампион Англия като едно от най-красивите на този терен. Нерео Роко го иска в легендарния Милан. Централният нападател на Левски сам класира България на световното през 1966 г. с двата си гола в белгийската врата във Флоренция. През 1965 става и първият футболист, признат за №1 в спорта на България. Само на 22. И става любимец на нацията. Но е достатъчно умен, за да осъзнае, че тази преждевременно дошла слава трябва да се заслужи. Затова думите са премерени, погледът се отклонява извън терена. Гунди е в театралния салон, до Георги Калоянчев, Нейчо Попов, Любомир Кабакчиев. Хора, които са оставяли интелектуалния елит на България без дъх.
Без дъх остават и тези, които от обед са отивали на Националния стадион, разстилали са вестниците със сухата храна и са чакали да видят Гунди, Котков, Пенев, Якимов. И десетки други.
За него важи приказката - роден в неточното време и на неточното място. Но Георги Аспарухов има своето място извън времето. В сърцето на всеки от нас.

Avtor:Ivo Tasev- 7 dni sport


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Вто Юни 05, 2007 4:33 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Ное 02, 2005 6:00 pm
Мнения: 4339
ЧИТАТЕЛЯТ ДОПЪЛВА-избрано



ВИКАХА МУ ФУТБОЛЕН ПРЕЗИДЕНТ...
Kогато Гунди се появеше на игрището,един от най-запалените левскари по онова време ,известен с прозвището "Национала",се провикваше с пълно гърло: "Давай,президенте!"Това Гунди си беше извуювал на терена,а не с изборна листа.Няма суперлатив за него,който да не е казан от сърце от всеки един зрител.А те бяха хиляди и десетки хиляди на стадиона,който сега носи неговото име.
Искам да допълня авторите за мача с "Бенфика"-с прочутите Еузебио,Колуна,Симоес,Аугусто-завоювали третото мясро в света.Гунди пое в движение топката,с невероятна каскада от финтове излъга Колуна и тръгна към вратата.Колуна се спря и започна да ръкопляска на майсторското изпълнение на своя съперник.Това беше неговата реакция,неговата оценка за голямото изкувство на "Президента"Във футбола това рядко се случва!
А как го обичаха хората!И покрай него целият отбор на "ЛЕВСКИ".Спомням си ,как през зимата на 1960г. тимът бе на подготовка в Хасково.Бащата на известния наш майстор на трите ракети (тенис,тенис на маса и бадминтон) Позант касабян, голям поклонник на футбола,покани на гости целия отбор на "ЛЕВСКИ",заедно с треньора им Рудолф Витачил.Стана чудесен празник,такъв,че после дълго се разказваше за него из Хасково.
Искам да припомня на сегашните майстори на коженото кълбо,че независимо от телевизионите предавания трибуните на стадиона на тренировките и на мачовете бяха пълни.Така изключителното ,атрактивното е винаги търсеното и цената му е без значение.
Гунди бе личност,бе човек!И никой от всички нас ,които притаили дъх или експлодирали от възторг,се възхищаваме от играта му,не е останал неуважен от "Президента"
Марин РУСЕВ
СОФИЯ


ОБИЧАЙТЕ ПРАВДАТА КАТО НЕГО

Предварително искам да поясня,че съм привържвник на лит(*кс-етрополе.Но винаги искрено съм се възхищавал от големия български футболист Георги Аспарухов-Гунди,който притежаваше и големи нравствени качества.Искам да посоча един пример.
В София наблюдавах мача между „ЛЕВСКИ” и „Берое”.Точно не мога да си спомня,но мисля,че беше в края на 60-те години.”ЛЕВСКИ”беше в много добра форма и водеше убедително в резултата.Към края на мача при едно сблъскване пред вратата на „Берое” съдията необосновано и пресилено отсъди дуспа в полза на „ЛЕВСКИ”,която не бе възприета дори от привържениците на сините.Няколко играчи отидоха до топката на бялата точка с желание да изпълнят удъра.Гунди стоеше на страна,но като видя какво става,се втурна към групата ,размаха ръце и пожела той да „изпълни” дуспата.Разбира се,нямаше кой да му възрази.Когато съдията даде знак,той се засили и с левия крак изпрати топката вдясно,към мястото...,където се изпълнява ъгловият удър.В първия миг останаха затаени от тази „несръчност” на своя любимец,но веднага разбраха неговия спортсменски жест,т.е. правдата да бъде възтановена и последваха скандирания „Браво,Гунди!”...”Да живее Гунди!”...”Гунди,Гунди,Гунди!”...Много пъти съм си спомнял този случай и съм се питал какъв висок морал и нравствени качества трябва да притежава един спортист,за да постъпи така.
...Близо 20 години бях директор на училище „Л.Каравелов” в Димитровград(сега съм пенсионер).Благодарение на положителното отношение на учителския колектив към любимата игра,възпитахме не малък брой футболисти,някои от които по-сетне играха в различни отбори и републикански групи.В момента Дончо Донев (също наш възпитаник) е в състава на лит(*кс-етрополе. Като техен директор и треньoр на обществени начала винаги съм съветвал младите футболисти:
„Момчета,мислете в играта като Гунди,обичайте правдата като него!”
Миньо ПЕНЕВСКИ
Димитровград

СКРОМНОСТТА БЕ НЕГОВ ОРЕОЛ


Като дълголетен кореспондент на в.”СПОРТ” в бившия Врачански окръг неведнъж съм се срещал и разговарял с незабравимия и непрежалим Гунди.Той бе обаятелна личност,защото притежаваше низ драгоценни човешки добродетели.
Скромността бе негов ореол!
Един случай с Гунди дълбоко ме трогна и впечатли,и никога няма да избледнее в паметта ми...
...Имах приятел-Христо Минков от врачанското село Кунино,който беше горещ привърженик на софийския „ЛЕВСКИ”.О,да знаете само колко силно и искрено обичаше,благоговешв и боготвореше Гунди!Ала Христо бе преживял страшна драма-оживял,но осакатял завинаги,неподвижвн,жив труп.В своя дом,до леглото на стената в стаята бе поставил десетки снимки на Гунди.И Христо дълги часове изпадаше в унес и се взираше в тях.
Осени ме мисълта да предложа на Аспарухов да споходим Христо.При едно от поредните гостувания на футболния отбор на „ЛЕВСКИ-Спартак” във Враца за мач за първенството,му разказах за тежката беда,която бе сполетяла Христо.Гунди видимо се трогна,вживя се тъй,сякаш то се бе случило с негов много близък и свиден човек.Натъжи се.
-Гунди,искам да те помоля ,когато на теб ти е удобно,да посетим Христо в село Кунино,-казах му аз.
А той като че ли бе чакал само тези мои думи и без много-много да се замисля,тутакси ми отвърна:”Предложението ти е чудесно.Ще отидем ,обезателно ще отидем,тъкмо синът ми Андрейчо ще види връх Вола във Врачанския балкан и лобното място на Христо Ботев.Ще дойда с него,ще се изкачим на Вола и сетне заедно с теб ще заминем за Кунино при Христо.”
Помълча минута-две и додаде:”Имам обаче една молба-да не му съобщаваме,че ще го посетим.Иска ми се да го изненадаме...”Склоних.Възрадван вметнах в разговора си-„аз ще напиша във вестника...”
-За какво ще пишеш?-озадачен ме попита Гунди.
-За човеколюбивия ти жест-да посетим един осакатял мъж,който е изоставен,забравен от хората-отвърнах му.
В тази минута Гунди реагира мигновено ,като ужилен.Постави ръката си на рамото ми и в скоропоговорка изрече:”Моля те много-не пиши нито думичка във вестника по този повод.Не бива.Не е нужно...”
Иван БОРИСОВ
Враца


ТОЙ БЕШЕ БОГ

Работя като рехалибитатор в ССК-Момин проход от 23 години.Помня,през лятото на 1970г.футболният отбор на „ЛЕВСКИ-Спартак” бе на почивка тук.Бях помолен от ръководството на отбора да правя тангентор (подводен масаж) на контузени и невъзтановени състазатели.Съгласих се с радост,защото бях горещ привърженик на отбора.
Един ден помолих Аспарухов,Войнов и още няколко футболисти да минат през двора на детския санаториум,където се лекуваха деца от детски паралич и други коварни болести.И тогава ставахме свидетели на онова,което после нарекохме „особен случай”.
Малкият ми пациент Райчо Гатев от Велико Търново седеше в количка.Посочих му Гунди и го попитах познава ли този човек?Той го позна,разтрепера се се от вълнение,трудно се изправи в количката и дори направи 5-6 крачки към него с разтреперани ръце,като викаше”Гунди...Гунди...!”,след което падна на земята.
Просълзих се.С това недъгаво момче бях работил 3 години и не можех да го науча да стои прав,а сега обаянието на прославения футболист го накара да направи дори няколко крачки!
Гунди се извини и каза да го почакаме малко.Той отиде до паркирания наблизо автобус и донесе една футболна топка,която носеше автографите на футболистите на отбора.Каква радост бе да притежаваш такъв скъп сувенир.
Друг случай.Играехме приятелска среща между отбора на Костенец и националния тим.На полувремето помолих Аспарухов да се снимаме заедно за спомен.Той с желание и приветлива усмивка застана до мен,селския футболист.След това увеличих тази скъпа за мен снимка и я поставих над леглото си,до иконата на Христос.
Гунди беше Бог!
Петър Пенчев
Момин Проход





НЕПОВТОРИМ

Не,няма друг футболист,бих казал и спортист,който да се е ползувал с такова обояние,обич и признателност,както Георги Аспарухов.Спомням си,имаше една книжка на Антон Антонов-Тонич,с футболни истории.В нея има и виц,в който един запалянко пита друг-кой е най-големият български футболист?Бонев-получава отговор.Как Бонев-ами къде осравяш Аспарухов?-пита пак първият.И получава такъв отговор:Гунди ли?Той е Бог!
Да, Бог беше!Неповторим!Самото му появяване на терена излъчваше някакъв особен чар.Публиката лудееше по него.Този,който го видеше дори веднъж,оставаше завинаги пленен!Обичаме да величаем чуждите , а защо не и своите?Сега като сравнявам Гунди с Марадона ,бих казал ,че последният превишава българина само може би с дрибъла си.Но пък в колко други неща Гунди го превишаваше-и на първото място с възпитанието си,красотата си ,с благородния си характер.
След него вървяха тълпи.Всеки искаше да го пипне,да се докосне до него.Позволявам си дори това сравнение-Стоичков ли?...
В моите детски спомени Гунди живее най-вече с онзи знаменит мач в Фларенция с Белгия.Тогава бях едва 12-годишен и същата вечер написах стихотворение.Спомням си го и ето един куплет от него:
При таз напрегната игра
Гунди вкара гол с глава.
И изпъкна и после той
Като истински герий.
Мисля,че ще простите литературните грапавини и несъвършенства на едно малко момче,но всичко това беше написано тогава от сърце.Да помните досега да е било писано стихотворение за друг наш футболист?...
Христо БЕРБЕНКОВ
Добрич


СКЪПОЦЕННИЯТ АВТОГРАФ

През есента на 1969г.”ЛЕВСКИ”игра в Перник и победи „Миньор”с 5:0.След мача отидох за автограф.Край Гунди, както винаги ,имаше много хора и аз търпеливо чаках своя ред.Той,въпреки умората от блестящия си мач,търпеливо раздаваше автографи.Бяхме останали 5-6 души,когато се приближи жена му заедно с малкия му син Андрейчо и настоятелно му напомни,че е време да тръгват.Той им се усмихна приветливо и каза: „Ей сега,тръгваме!Ето,и на това момче да се разпиша...”И той положи своя автограф върху тефтерчето,което му поднесох.Тогава бях 17-18 годишен и досега пазя този скъпоценен за мен автограф.
Аз тогава тренирах борба при бай Кольо Маринов и имах амбицията да усвоя майсторството на Гунди.Е,от мен голям борец не стана,но тези,които бяха край него,израснаха.Един Павел Панов,например....
Михаил КРУМОВ
София



ИСТИНСКИ КАВАЛЕР


Присъствах на мача „Етър”-„ЛЕВСКИ” във В.Търново
През 1969г.,когато „Етър”влезе в „А” РФГ.Но отидох на стадиона повече,за да зърна на живо този легендарен футболист Гунди.По онова време още се довършваше реконструкцията на стадиона,та ни допуснаха на затревените площи досамия терена.Имах чуството,че ръка да протегна,ще докосна футболистите.”ЛЕВСКИ” победи с 2:0,като втория гол Гунди вкара от невероятно малък ъгъл фино,красиво,така както само той умееше.Не се въздържах и извиках:”Браво,Гунди!”.Той беше още в прегрътките на съотборниците си,но чул сред множеството аплодисменти женски глас,ме потърси с поглед и ми се поклони.Беше истински кавалер.
Вече 21 години работя над албуми на любимия ми отбор „ЛЕВСКИ”.Два от тях са посветени изцяло на Георги Аспарухов.Близо 200 страници снимки и текстове.Аз обикнах „ЛЕВСКИ” най-вече заради Гунди.
Кристина ДИМИТРОВА
Търговище


ПАЗЯ МУ ФУТБОЛНИТЕ ОБУВКИ КАТО РЕЛИКВА



Дълги години бях обущар на футболния отбор на „ЛЕВСКИ”.
Викаха ми бай Кольо.
Спомням си добре трагичния ден.Часът беше към 9.30.Идва при мен Гунди,както винаги весел и жизнерадостен,за да си вземе футболни обувки,тъй като отиваше на бенефисен мач във Враца заедно с Котков.Той имаше три чифта обувки.Едните бяха мое производство,направени по указание на лекарите,много по-леки и удобни и от „Пума”.Имаше и два чифта подарък от Пума.Той много бързаше,взе обувките мое производство и отпътува.След като малко по-късно научих за злополуката,бях потресен!
Останаха два чифта негови обувки производство на „Пума”.
Единия предадох в музея на „ЛЕВСКИ-Спартак”,а другия чифт съм го поставил на специални калъфи с надпис,че това са обувките на Гунди,които съхранявам като скъпа реликва.
Много хора след това ме съветваха да изпратя тези обувки на фирмата „Пума”,които биха били голяма реклама за нея.
От обич към него обаче аз никога няма да го направя докато съм жив.Като гледам обувките в дома си,все едно че всеки ден виждам отново незабравимия Гунди.
Бай КОЛЬО или
Никола КОСТОВ
София



А КОЛКО МНОГО ОБИЧАШЕ ДЕЦАТА
С Аспарухов бях личен приятел и искам да споделя един случай,който показва колко много той обичаше децата.
Случката е на стадион „Осогово” в Кюстендил,където тогава тренираше националният отбор.Отидох на стадиона,като взех със себе си и 6-годишната си дъщеря Таня,тъй като същия ден детската градина не работеше.Седяхме на трибуните и не съм и усетил,че малката Танечка е станала и влязла вътре в игрището.Аспарухов я видя,но точно в този момент получи пас от Якимов.Взе дъщеря ми в ръце,за да не прекъсва учебната игра,подаде топката на свой съиграч и след това излезе извън игрището,където аз поех детето.
Преди това Гунди я целуна по бузките и я попита:
-Таничка,сега ще станеш ли левскарка?
-Не,аз съм само от „Славия”!-отвърна тя.
-Добре,Таничка,добре!-заключи той и се включи отново в играта...
Иван ИЛИЕВ
Сандански


СЯКАШ БЕШЕ ФУТБОЛЕН СВЕТЕЦ

Годините минават,но изживяното остава,особено когато то е неповторимо.
Бях във Велинград.Там беше на подготовка националният ни отбор по футбол.На един негов контролен мач дойдоха 10-12 хиляди зрители кажи-речи от всички селища на Родопите.Най-вече заради Гунди.Всеки искаше да го види на живо,да се докосне до него.Сякаш беше светец!И той на всички се усмихваше малко стеснително,но приветливо.Не само с майсторството се харесваше.Излъчваше и някакво особено обаяние,което привличаше като магнит.
Ст.БЕЛЧЕВ
Гр.Станке Димитров


ВСЕОБЩ ЛЮБИМЕЦ

Винаги когато гледам мач на националния ни отбор,си спомням една от максимите на Аспарухов:”Щом играеш за България, не си играй!”Жалко,че някои сега не само си играят,но дори злепоставят националната фланелка!
Той беше любимец и на сини, и на червени,и на бели и т.н. Веднъж дочух разговор между двама привърженици на „ЛЕВСКИ” и лит(*кс-етрополе . Левскарят изтъкваше какъв голям играч от световна класа бил Гунди, а неговият събеседник от лит(*кс-етрополе го апострифира с думите:
Какво вие, левскарите,се хвалите толкова с Аспарухов?Че той да не е само ваш, той е на всички ни!

Кирилка МИХАЙЛОВА
Благоевград


РИЦАР БЕЗ БРОНЯ

Такива рицари,макар и без броня,са винаги необходими в спорта.Особено в днешния твърд,безкомпромисен и комерчески футбол.В него Гунди би изглеждал като романтичния Дон Кихот...Но сигурен съм,че би си признал сам вкарания с ръка гол,както не стори това един Марадона.

Никола БОЗДУГАНОВ
Русе


ПОГРЕБЕНИЕТО МУ НАДМИНА ТОВА НА ЦАР БОРИС II



В деня на катастрофата имах работа в центъра на София .Слязох от „тройката” на Халите и изведнъж ми направи впечатление,че е непривично тихо на едно такова шумно кръстовище.Първата ми мисъл бе: „мобилизация”,”война”,”тежко природно бедствие”?...Приближих се до едни младежи и ги попитах какво има.Отговориха ми:”Ама ,не знаете ли,че Гунди катастрофира и загина!”.Всичко ми стана ясно...
Като възрастна софиянка съм свидетелка и на погребението на Цар Борис ІІ .Но това на Гунди надмина всякакви очаквания.В потока към „ГЕРЕНА” възрастните хора бяха толкова,колкото и младите.Всички еднакво го обичаха.Единмой познат от МВР ми каза,че началникът му наредил да отбива от „Руски паметник”по страничните улички потока от хора,идващи по Княжеското шосе.”Какво да отбивам-възкликна той-то беше такава лавина,че нищо не бе в състияние да я спре!”
Ние,българите,не сме по онези манифестажии,които завършват обикновено с хулигански прояви.За щастие!Ако обаче в деня на погребението на Гунди милицията беше направила грешни стъпки,уверена съм,че София щеше да осъмне без здрава витрина,толкова силно беше вътрешното напрежение у всички ни.
Сега в света има много добри футболисти,които се оценяват с милиони долари.И се радвам,че по онова време не беше така.Иначе може би други щяха да му се радват,а така тпй завинаги си остана наш.
Екатерина АЛЕКСИЕВА
София




Величието на една неугасваща звезда




04.05.06 е не просто дата от календара, която машинално ще откъснем от календара си подвластни на забързаното ежедневие. Утре една част от България, а може би и цялото население, ще се извиси над битийното, ще се отръска от прахта на социалната апатия и ще чества 63 години от рождението на легендата Георги Аспарухов-Гунди.

Ръководствата на ПФК Левски и СК Левски, футболистите, ветераните, служителите, привържениците на отбора и обикновените граждани ще се изсипят пред сектор "А" на стадион "Георги Аспарухов", за да поднесат венци на бюст-паметника на синята легенда и да покажат преклонението си към човека и футболист Георги Аспарухов.

Древните римляни казвали, че дори световната слава отминава бързо. И най-големите герои в човешката история, влезли в епопеята на незабравимите, един ден минават в кохортата на забравените. Българският футбол не прави изключение от традицията, но има две имена, които и днес ни припомнят, че има легенди, които не умират. Преди 35 години изключителните като хора и футболисти играчи на Левски Георги Аспарухов и Никола Котков минаха в небитието, за да останат завинаги в нашите сърца.

Годината е 1971 : Трагедията край Витиня.

Георги Аспарухов - Гунди загива трагично на 28 години при автомобилна катастрофа. Хиляди хора излизат по софийските улици, за да дадат последна почит на една от най-ярките личности в българския футбол, превърнала се в легенда. Жестоката катастрофа на Витиня, когато сблъсък с камион изпепели прочутото “Алфа Ромео” на Гунди, свърза навеки красавеца виртуоз, израснал на “Герена” и дошлият от “Надежда” мъжкар с топовния удар.

Двамата бяха като скачени съдове на терена, където замисляха и завършваха с голове по артистичен и недостижим за простосмъртните начин безброй непредвидими от съперника атаки. Техният интерес към играта не бе материалното, а онова духовно богатство, което любимият кумир на всички истински българи Левски наричаше “народното благо”.

Гунди бе надарен с всичко, което е необходимо за перфектен централен нападател, защото можеше всичко в играта. Да пробива, да подава, да вкарва по изумителен начин. С левия и с десния крак, а най-вече с онези ненадминати и днес удари с глава, когато чуждите коментатори го наричаха “Българският Вилхелм Тел”. Затова Аспарухов стана играча – мечта за прочутия треньор на Милан Нерео Роко, който даваше баснословни суми за българина, но Гунди предпочете да остане в родината си. Aспарухов се запечата в сърцата на всички левскари с пророческата си реплика: "В България има един отбор, този отбор се казва Левски. В Левки съм се родил, в Левски ще умра." Затова светила като Пеле и Еузебио, като Алберт и Гаринча твърдяха, че той е магьосникът, който може да превземе всяка крепост.

Минаха 35 години от смъртта на Гунди, а той е все още е жив в сърцата на хората. Той бе боготворен на родна земя , обичаха го дори запалянковците на лит(*кс-етрополе, които неведнъж е разплаквал. Затова цяла България страдаше и продължава да страда за любимия си футболист.

А и няма как да не бъде обичан човек, чиято философия е: Побеждавай, без да унижаваш другия!
Където и да гостуваше Левски или националният тим из страната, ставаха всенародни митинги. Хората чакаха с часове, за да видят и да пипнат Гунди. Той бе най-мощният магнит, който привличаше всички почитатели на футбола.

Георги Аспарухов бе и остава да бъде една от най-ярките свтлини в българското битие. Човек легенда, човек обичащ и прощаващ, човек, който не заслужаваше да загине толкова млад. Но нали казват, че Господ прибира най-добрите си чада при себе си? Навярно мисията на Гунди е била изпълнена- той пося вяра, надежда, обич у привържениците на футбола. Накара няколко поколения футболисти да изучават магията на стила му, да се възхищават на неговото майсторство. Той роди мита за красотата на играта.

Всъщност, така живеят легендите. Не само като ги помним, но и като се опитваме да бъдем поне в нещичко големи като тях.

ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА ГЕОРГИ АСПАРУХОВ!!!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Вто Юни 05, 2007 4:36 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Ное 02, 2005 6:00 pm
Мнения: 4339
Спас Тодоров, Милко Стефанов

Георги Аспарухов




Съдържание
Встъпление
Едно обикновено момче
Като дете - юноша, като юноша - мъж
Стълбата става все по-висока
Отново със синия цвят на родното гнездо
Гол след гол, връх след връх
"Твори, измисляй, опитвай!"
С националния герб на фланелката
Славата не го измени
Бич и съдба
Извън футболното поле
Комсомолец, комунист, верен син на родината
Последен гол, последен мач
В утрото на 30 юни 1971 г.
Послеслов
Другите за него
Състезателен дневник
Отличия


* * *


Името на Георги Аспарухов стои в челната ранглиста на спортистите на социалистическа България, на онези наши обаятелни личности, които с високото си майсторство и нравствени добродетели, гражданското си поведение и непрекъснатия стремеж към съвършенство бяха и са пример за подражание.
Този документален очерк е посветен на големия футболист, с когото са свързани едни от най-ярките ни успехи на футболното поле в нашето победно социалистическо тридесетилетие, рожба на което е и Георги Аспарухов. Авторите не се увличат в художествено повествование, а от личните си контакти със спортиста приживе, от непосредствените наблюдения и впечатления, от разкази и спомени на негови близки, на негови треньори и другари ни повеждат по жизнения му път, разкриват ни онези черти на своя герой, които са и черти на съвременната наша младеж - трудолюбие, високи пориви, патриотизъм, скромност. Живо и увлекателно са предадени случки и събития, които наред с образа на Аспарухов, възкресяват и вълнуващите мигове от един победоносен период в летописите на родния футбол, в който особено ярко се откроява присъствието и на незабравимия Гунди.
Книгата ще задоволи вкуса и интересите на широк кръг читатели.
(c) Спас Тодоров, Милко Стефанов
c/o Jusauthor, Sofia, 1978
796,799


Встъпление

Георги Аспарухов - големият футболист, който привличаше хората на стадионите с великолепните си технически изпълнения, с високото си спортно майсторство - вече дълго време не е между нас. И по-точно - от оня юнски ден на 1971 година, когато при автомобилна катастрофа загина в разцвета на своя живот с приятеля, другаря и съотборника си Никола Котков - друга ярка фигура в нашия футбол.
Годините се нижат, но тези, които са се наслаждавали на играта му, няма да го забравят.
Пристъпихме към написването на тези редове с голямо вълнение и... боязън. С вълнение, защото човек наистина не може да го избегне, когато се заеме да пише за футболист като Георги Аспарухов, когото всички ласкаво наричаха Гунди. И с боязън, защото наистина не е лесно да се пише за такава обаятелна личност и голям спортист.
Придържали сме се строго към фактите. Давали сме си сметка, че написаното не трябва да звучи като "едноминутно мълчание", нито пък да се приема като паметник за Гунди. Още повече, че той беше един обикновен, весел и жизнерадостен момък, който никак, повярвайте ни, никак не обичаше тъжните неща... Скромният ни труд си поставя за задача да разкрие по-всестранно живота на големия футболист, който сме имали. И заедно с това добрият спортист да послужи като пример за подражание, а неговото умение - като основа за изграждане на висок критерий за майсторство, по което да мерим и сега, и в бъдеще класата на тези, които останаха и ще дойдат след Гунди.
Футболът е колективна игра. Но такава, в която най-ярко може да се прояви талантът на отделния изпълнител. Добре го беше казал в една своя статия големият съветски поет Евтушенко: "Футболът се мени като всичко на света, но той живее по законите на изкуството, а не по законите на технологията и във футбола индивидуалният талант е решаващ компонент, макар взет, разбира се, в колективни съчетания ... Нима колективизмът отменя личността...*" И си мислим, че в сегашния период от развитието на родния футбол, за да се избегне "потискащата заплаха на безличието" (цитатът е пак на Евтушенко, му е нужен може би както никога досега един нов Гунди и още други като него.
Всичко, свързано с живота, поведението и състезателния път на Георги Аспарухов, с основание дава право да виждаме в него събирателен образ на спортиста на днешна, социалистическа България: умен, талантлив, трудолюбив, идейно убеден, всеотдаен, скромен, физически съвършен атлет, обичан и уважаван, дал всичко, на което е способен, за спортната слава на скъпото отечество.
С такова разбиране пристъпваме към нашия документален разказ.
Авторите


Едно обикновено момче...

Онова, което сега е останало от него, е вече само споменът.
Стане ли дума за този наш футболист, непременно ще се намери някой да въздъхне и да разкаже за някой негов гол, за някой финт, за някоя преживелица с високото чернооко момче. Играчите от неговото поколение, които и да са те, завинаги са запазили в паметта си поне една случка, свързана с него - и то такава, която не се забравя цял живот. Ние може би сме по-богати в това отношение. Като журналисти сме съхранили и голям брой архивни материали и много снимки.
Какви ли не моменти са запечатали те! Веднъж ще го видим излетял с цял метър по-високо над скочилите срещу него защитници, друг път ще ни се представи в мигновението на удара, от който е последвал гол. Или ще застане пред нас, вдигнал ръце засмян, щастлив от победата. Стотици и стотици снимки имаме от него.
... Когато в един хубав ден пред треньора Коце Георгиев довеждат един източен малчуган и му казват да изпробва това момче, той решава да го подложи на тест. Не може кой и да е да играе футбол, па дори и в детски отбор! Упражненията са за водене на топка, за удари във вратата, за двигателни способности - за да се реши въпросът, има ли смисъл това момче да учи футбол или не. Бащата на момчето, бай Аспарух Рангелов, стоял настрани и се притеснявал, че изпитът трае толкова дълго. Но накрая треньорът дошъл при него и му казал:
- Какво да го учим! Това дете е роден футболист.
Тези думи може да звучат пресилено. Известно е, че талантът подлежи на развитие, че ролята на труда е огромна, че има своеобразно футболно образование, което трае с години. Но вярно е също, че талантът - тази щедрост на природата - е същевременно и нейна рядка прищявка. Той трябва и навреме да се открие, да се отвори пред него пътят. В това отношение 6-7-годишният Георги беше щастлив.
... Поляната на Редута край София беше дълго време през годината покрита с трева. Здрави и пъргави момчета в махалата - колкото щеш! Липсваше само топката - това са годините след войната, когато не само кожените топки бяха проблем... В замяна на това в едноетажната схлупена къщурка на семейство Рангелови, където на 4 май 1943 г. се беше родил врещящият ден и нощ Гошко, имаше една баба. И както за всички баби, така и за нея внучето беше целият й свят. Та тя, баба Иванка, умееше, освен всичко останало, да шие и парцалени топки. Тези натъпкани с кълчища, дреб и с какво ли не още кълба поведоха детето към приказния свят на футбола. Майката на Аспарухов, Мария (вече също покойница), по-късно си спомня:
- Всяка вечер, като се върнеше в къщи от поляната, ще се завърти около баба си за нова топка. Все се късаха пустите му парцали, все му ги крадяха. Баба му уж се сърди, ама преди да си легне, пак вземаше губерката с дебелия конец...
Пък и гальовно е било момченцето. Заради тази топка са му прощавали много неща.
... На махленската поляна - тази за времето най-велика спортна забавачница и начално школо - незабелязано започва да се откроява онова футболно умение, което сетне ще се превърне в синоним на висока класа. Впрочем във футболна Бразилия специалистите твърдят, че основното майсторство се придобива веднъж завинаги в детските квартални отбори. И те пишат за своеобразния дриблинг на Гаринча, с който той е удивлявал още на седемгодишна възраст; за тактическия поглед на Пеле, когато е ритал топката в родното си село; на "падащия лист" на Диди, с който той е бележел голове в мачовете между най-малките. Сега, когато разказваме за детските години на Гунди и когато сме разговаряли с десетки хора, които са го познавали оттогава, сериозно си мислим, че бразилците имат право. Малкият Георги Аспарухов прави впечатление с онова, което футболистите наричат "да бъдеш на ти" с топката. Изумява с всеотдайността си в играта. И с това, че всичко му се удава. И с една особена важна черта в характера - постоянството.
Тази любов и към футбола идва от сърцето на бащата, който не пропуска нито един случай, за да хване за ръка малчугана и да го настани до себе си на трибуната.
@8
- Водех го на всички мачове още от най-ранната му възраст. Все му сочех техничните играчи, все го карах да се вглежда в "звездите". И като се върнеше у дома, с часове се мъчеше в махленската игра да направи нещо от онова, което е видял. Додето не капне от умора, топката не падаше от крака му.
А е имало и какво да гледа и от кого да се учи тогава малкият футболист. На преден план бяха такива великолепни лектори по майсторство като Гацо Панайотов, Ив. Колев, Кр. Янев от ЦДНА, В. Спасов и Г. Кардашев от "Левски", като Д. Ташков от "Славия"... По-късно, в годините на своята слава Аспарухов никога нямаше да измени отговора на въпроса за неговия кумир в тази детска възраст: "Играта на Гацо Панайотов!" - отсичаше без колебание той. А Панайотов беше централен нападател...
И затова може би някак странно му бе, че след "приемния изпит" го поставиха в защитата. Вероятно ръстът му диктуваше това решение на треньорите или пък този отскок и този замах с главата... А него го е теглело напред, не се сдържал, когато зърне пред себе си коридор - втурвал се е като хала, бележел и голове.
- Биеше всички дузпи - казва Михаил Цветков, тогавашен председател на комисията за деца и юноши при дружеството. - И нямаше грешка! С Коце Георгиев виждахме, че по му приляга да е нападател, но тогава с номер девет играеше друго момче - Крум Миланов, - та Гошко трябваше да носи номер пет.
Ах, как му се щеше да бъде най-отпред! Но не споделяше това гласно, не го изразяваше и с поведението си на терена. Всичко му идеше отръки. Играеше със страст и неподправено увлечение, упорито усвояваше онова, което му се покаже в тренировките или което му подсказваше състезанието. Не се искаше кой знае колко труд, за да му се внуши този или онзи финт, тоя или оня прийом, тази или онази тактическа задача. Момчето ги усвояваше бързо и точно, сам влагаше нещо от себе си.
Заредиха се тренировки, дойдоха и мачове - истинските, ония с кожената топка, която трябва да направиш послушна. "Левски" печелеше първенствата на децата, побеждаваше в турнири. На срещите започна да се стича много народ - вече се носеше мълвата за "голямата фигура" в редиците на най-младите. Така, както няколко години преди това Христо Илиев, Котков, Якимов привличаха с вроденото си дарование зрителите на стадиона ... Тогава в състава бяха още и Бисер Михайлов, Иван Здравков, Георги Соколов, Александър Манолов. Към тях се присъедини и Янко Кирилов. Аспарухов се открояваше над всички. И зрители, и специалисти с удоволствие следяха неговото развитие, уверени, че се е родил един голям футболист. Хубаво бе, че ръката, която го водеше, беше опитна и грижовна.
Началните стъпки на Гунди във футбола са свързани с имената на вещи педагози като Петко Николков, Михаил Георгиев, Чори Петров... Но преди всичко с името на добрия, всеотдаен в работата с децата и юношите Коце Георгиев, бате Коце. На него всичко можеше да кажеш, всичко да изповядаш, да се довериш изцяло. И голобрадото още момче го питаше за какво ли не, споделяше с този наставник всичко. Само едно задържаше за себе си - мечтата да бъде централен нападател. Нея то разкриваше у дома.
- Не се стърпях един ден - разказва бай Аспарух - и се дигнах, та на "Герена". Намерих Чори Петров и се помъчих да го убедя, че Гошо не е за централен защитник - много е мек, разчита на техниката, а само с нея врата не се брани... "Нека си играе сега така, да ни помогне! Нямаме друг за централен защитник, а той може всичко..." Така ми рече Чори тогава.
Треньорът е имал право, защото по-късно юношите на "Левски" станаха шампиони. На финала срещу софийския "Спартак" други отбелязаха трите гола, но те нямаше да стигнат за победата, ако пред синята врата не беше високият, самоотвержен и ловък Аспарухов.
Започваше вече стръмнината по спортния му път. Но любовта към футболната топка като всяка детска любов е изменчива. Гунди играе и волейбол, и баскетбол, пръв е в училище по земна гимнастика. И кой знае защо един ден, тъкмо когато футболът вече е"навлязъл" в кръвта му, той най-неочаквано се вмъква в стаята на треньора по волейбол Димитър Гигов.
"По онова време - разказва сега Гигов - ние набирахме състезатели от училищата. Или аз ги обикалях, или учителите ми довеждаха подходящи за спорта момчета. Аспарухов дойде сам. Стоеше притеснен пред мене, гледаше надолу, към обувките си...
- Кой е другарят Гигов?
Представих му се.
- Имам желание да тренирам волейбол...
От две-три години бях започнал вече да работя с един състав. Но искрено се зарадвах, че такова едно спортно момче, с подчертано силни физически данни иска да дойде при нас. Приех го с удоволствие. Тогава беше практика да изискваме училищния бележник на всеки кандидат и да го приемаме, при условие че няма слаб успех. Аз постъпвах другояче. Не избързвах, изчаквах младежът да се позапали край мрежата. Така направих и с Аспарухов. Но мина доста време и той все "забравяше" да ми покаже бележника си. После, когато сам го донесе, разбрах на какво се дължало това закъснение - просто, за да поправи бележките.
Той растеше с всяка тренировка, напредваше с големи крачки. И скоро, само за месец-два, се наложи в основния ни състав. Ала заедно с радостта ме сполетяха и неприятности.
Един ден, беше в края на 1960 година, колегата ми Коце Георгиев нахлу в моя кабинет и ми направи цял скандал, че съм отвлякъл най-добрия му футболист. Стана голяма кавга, подхвърлихме си остри думи.
Реших да запитам Аспарухов, защо бяга от футбола, кое го е отблъснало. И го извиках на разговор.
- Твърдо съм решил да играя волейбол - рече ми той. - Футболът ме привлича все още, но не мога да понасям грубостите.
Това определи и моето поведение. Опасявах се, че ще бъде раздвоен, защото беше явно, че любовта към футбола си е свила гнездо в сърцето му. Казах му да идва при нас 4-5 пъти седмично. Ако има време, може и футбол да играе, но не спазили тези четири часа в седмицата за волейбол - хич и да не се вясва повече.
Беше най-редовен в тренировките. Правеше ми впечатление, че и баскетболната топка му бе много послушна, а при контролните изпитания за оценка на двигателните качества "новакът" надминаваше постиженията на най-добрите - и в тестовете по лека атлетика, и по гимнастика, по всичко...
Мислех си тогава, мисля си и сега. Играл е на воля и това, че му се отдаваше лесно всяка дисциплина, че за кратко време усвояваше тънкостите й, се дължеше на благотворния досег с махленския спорт, който ние пренебрегнахме и сякаш ликвидирахме. Бедата сега, според мене, е тясната основа на ранната специализация на децата.
Въпреки всичко Коце Георгиев продължаваше да разчита на своя възпитаник. Една неделя, не знам как, с някаква хитрина, той го примамил да играе този ден срещу "Славия" - важен мач, решителен за градското първенство на юношите. Не ми стана много приятно, но и аз отидох на старото игрище "Динамо". Тогава "Левски" победи, но не това бе важното - а че Аспарухов игра великолепно! Коце Георгиев гледаше не него, а мене - да види реакцията ми. Нямаше как. Гунди трябваше да изкара целия турнир. И през този сезон действуваше и на двата фронта - на волейболния и на футболния. После беше и по-естествено - остана си на зеления терен. Но и не ни забрави съвсем. Идваше на мои тренировки, дори и когато бе вече известен футболист в страната, включваше се в заниманията, в игрите. Мисля, че това много му помагаше за борбата във въздуха, за ударите с глава. С него идваше и Вуцов - и двамата не загубиха от тоя контакт с волейбола."
По-късно, няколко години след гибелта на големия футболист, доцент Димитър Гигов се върна на този случай и писа във в. "Народна младеж":
"Убеден бях, че волейболът губи един истински талант. Това беше Георги Аспарухов! А той би могъл да бъде и отличен волейболист, баскетболист, атлет.


Като дете - юноша, като юноша - мъж..

Ранното съзряване на Аспарухов правеше детската и юношеската дреха къса и тясна за него. Още като дете играеше с юношите, а като юноша се нареди и сред мъжете.
Знаете ли какъв момент е този, в който треньорът на батковците те извика и ти казва: "Утре ти си титуляр!"
Така повелително и неочаквано прозвуча гласът на бате Коце, който през пролетта на 1960 година ръководи представителния отбор на дружеството. Така го чува Гунди в този ден - деня преди шампионатния мач със софийския "Локомотив", на 5 юни 1960 г.
Какво вълнение! И приятно, и страшно... И малко тъжно, защото знаеш, че си на големия предел - там, където свършва волната игра и започва периодът на големия спорт.
Досега само си гледал тия винаги заредени с динамика драматични двубои между най-силните, между големите. Следял си с поглъщащи очи безбройните, изтъкани с тънкост отделни дуели и сблъсъци на колективните замисли. И е особено важно не само да гледаш, а и да виждаш и възприемаш тази драма и борба на волята, на характера, на умението.
Сега ти влизаш в боя*...
Фланелката и гащетата ще прегорят от гладене - не трябва да има каквато и да е гънчица. Обувките са излъскани, бутоните проверени. Уж всичко е както преди, но защо са тия предателски тръпки в краката?
Пред нас е специалната тетрадка, в която статистикът Димитър Пищийски е отбелязал всички участия и голове на Георги Аспарухов. Този мач с "Локомотив" (Сф) е записан като първия, като дебют в "А" РФГ. И това ни връща към спомена от тоя ден на стадион "Раковски", когато съвсем младият още Гунди влезе в игра през второто полувреме. По високоговорителя тогава го обявиха с презимето Рангелов.
И на този мач, и в следващия - с пловдивския "Ботев" - не изпъкна с нещо особено. Игра веднъж с N6, после с N5. "Левски" загуби и двете срещи и това особено много загорча на новака.
Едно е при юношите, друго - при мъжете. А той още си беше юноша - тъкмо бе навършил 17 години. С младите продължаваше да преследва втората титла, играеше турнирно ПОЧТИ през ден. Повикаха го и в юношеския национален тим за традиционните международни състезания във Виареджо. Но за малко да не отиде - треньорът Любомир Ангелов (Старото) държеше непреклонно на пълната изрядност. А училищното всекидневие на Гунди не се отличаваше всякога с радостни събития.
По-късно Георги Аспарухов заминава с юношеския национален отбор и за Австрия, на турнира на УЕФА.
...Мачът срещу домакините тече. Българите губят - 0:1... Но три минути преди края се намесва Гунди - някъде почти от центъра на игрището нанася "разстрелващ" удар и забива като куршум топката в мрежата - 1-1. Публиката в Грац става на крака, забравя, че този, когото аплодира, е вкарал гол във вратата на Австрия. Продължава да ръкопляска и след съдийския сигнал обгражда съблекалнята. На другия ден вестниците пишат: "Родил се е нов Синделар!", като напомнят за знаменития център-нападател на Вундертима.
- От този мач се убедих - казва сега треньорът Кръстю Чакъров, - че това момче не е за защитник, че не му отива такава роля. Направи ми силно впечатление, че притежава нещо друго, по-особено, нещо, което го няма у другите.
Но убежденията на някои са си убеждения, а фактите продължават да са едни и същи. Все още в отбора на големите Аспарухов не може да си намери място. Разбира се, това не е толкова проста работа. Нали, за да влезе той, някой трябва да излезе. Кой? Този снайперист Йорданов (Кукуша), който успяваше и по това време да вкарва голове, дори на такива отбори като "Сантос", в който играеше и Пеле? Трябва да разберем сега трудностите, пред които са стояли треньорите, деликатността на момента, с която те като спортисти и хора са били длъжни да се съобразяват.
Ала ето че Гунди, който продължава да играе с юношите, заминава с връстниците си за зоналния турнир във Видин. Като централен нападател той изпъква с необикновена сила и у всички присъствуващи специалисти категорично се налага впечатлението за поста, който по право му принадлежи - лидер на атаката. Би казал човек, че всичко е вече решено. Уви, но не е така. В живота, както и на футболния терен нещата винаги са по-сложни, утвърждаването на едно име никога не става изведнъж, като по чудо.
Идва финалът за шампионската титла на юношите. Оказва се, че Кръстьо Чакъров, треньорът на представителния тим на "Левски", който вече е включил момчето като титуляр, е забранил на Аспарухов да играе в този финал. За себе си е прав човекът - оспорвана битка, играе се на "или-или", могат да се случат контузии, а първенството на "А" РФГ е по-важно.
Михаил Георгиев, който тогава води юношеската чета, разказва:
- Съперникът ни "Септември" не беше кой да е. Играта ни през първото полувреме не вървеше. И няма никога да забравя как през почивката в съблекалнята влезе Гунди. Седна на края на една от пейките - стои и мълчи. Мълчаха и другите. По едно време ме погледна и ми кимна - жест, по който разбрах, че е готов да облече фланелката. И аз кимнах. Съобщих смяната. И за пръв път видях как на човек му треперят ръцете, когато си стяга връзките на обувките. Влезе, без да загрява, нямаше време. И като се появи в отвора на тунелчето под главната трибуна, публиката екна. Само няколко минути ми бяха достатъчни, за да разбера, че нашата игра се променя. Сложи се ред, пасовете станаха точни, нападението все по-често се озоваваше на стрелкови позиции. За да дойде оня момент, в който някой подаде силно ниско летяща топка пред вратата. Гунди излетя като пружина напред и с плонж по тревата я забоде с глава в мрежата. Спечелихме мача, станахме шампиони.
Мишо Георгиев разказва и други неща за младия футболист. И сега например той се чуди как още на оная възраст Аспарухов интуитивно е долавял много от ония тънкости на майсторството, които по-късно бяха достъпни за всички от учебниците по футбол. Сети се как веднъж са разговаряли за дрибъла:
- Стана дума, кога трябва да започне финтът срещу тичащия право насреща защитник. "Зависи - ми рече той. - Ако идва към мене с голяма скорост, трябва да започна финтът отдалеч, а ако се приближава по-бавно, ще трябва да го изчакам и да приложа лъжливото движение отблизо." Тези неща бяха вродени у него. Да не говорим пък с каква изрядност се отнасяше към всичко - обръщаше внимание от малък на дребните неща, на бутоните, на чорапите. Все беше неспокоен, ако нещо не бе в ред с екипа...
Мачовете следват един след друг. Стъпалата се редуват. Кои стръмни, кои не. Някои го приемат като безспорен, други все още пазят резервите си.

Стълбата става все по-висока

В Пловдив бележи и своя първи гол в "А" РФГ - срещу "Ботев". Неговият тим печели от това точка. После задълго не прави нищо, за да се отличи отново срещу "Славия" - два гола, които довеждат до равенство. На един мач добре, на друг нищо особено. Трудно се привиква сред големите. Но присъствието на момчето в редиците на "сините" се чувствува все по-благотворно, изпреварват "Ботев" с една точка. Вярно е, че ЦДНА е пак първенец и е с цели десет точки повече, но тогава това си беше в реда на нещата, тогава никой още не мислеше да атакува хегемонията на армейския отбор.
И идва денят, когато трябва да влезе в родната казарма. Странно е, но и до днес сред немалко приятели на футбола съществува погрешното убеждение, че големите специалисти в ЦДНА, този водещ наш отбор, не са го харесвали и затова след месец-два, през декември, той се озовава някъде на юг. При една случайна среща обаче на улицата преди известно време ветеранът, заслужилият треньор Крум Милев, човекът, който отгледа най-голямото съзвездие у нас през 50-те години и когото никой не може да подозре във футболно късогледство, ни каза:
- Какво? Не съм прозрял таланта на Гунди, не съм го искал? Има си хас! Та аз тогава бях наказан, че го задържам при нас и не го отпращам там, където бе определен по предназначение като войник.
И като помисли пак за миг, беловласият вече човек твърдо отсече:
- И ако искате моето искрено мнение, запомнете: Гунди за мене е най-големият футболист, който сме имали. Него аз съм оценявал много високо. Четирима поставям на най-високия футболен пиедестал у нас - Аспарухов, Якимов, Шаламанов, Пенев.
... Не можем да кажем точно колко е играл с топката в тези южни поделения. Но знаем само, че не е минало много време, когато бай Георги Генов, треньорът на "Ботев", се е намесил: "При вас там има едно добро футбулистче - я ми го преведете в Пловдив."
И ето го младежа във втората ни столица. Първият му мач с "канарчетата" е срещу плевенския "Спартак". Динко Дерменджиев и сега вижда като на екран развоя на събитията тогава:
- Поведохме с 1:0 и загубихме с 1:3. Помня, че при 1:1 Гунди се откъсна напред, излезе сам срещу вратаря на гостите и нанесе удар - хубав, ама... над дирека... Леле как се ядоса бай Георги: "Ще го върна обратно - викаше той след мача в съблекалнята, - така ако я кара, за какво ми е..." Намеси се бай Стефан Паунов, помощникът му тогава: "Не бързай, той ще бъде един ден сред най-големите - помни какво ти казвам!"
Колебанията продължават и тук. Играта му не всякога върви. Разбира се, да се каже "не върви" е пресилено, защото Гунди и сега прави голове, и сега ловко и красиво се стрелка между защитниците, и сега атаката с него е остра, както не е била никога преди. Но от него вече искат много, далеч повече от това, което той на тоя етап може да даде. Независимо че "Ботев" с този футболист е очевидно по-мощен, че става челник в шампионата, че печели и купата на Съветската армия!
Така или иначе обаче "репликите му кънтят" по стадионите така, че го забелязват и се вглеждат в него вече отвсякъде. Забелязват го и за националния тим, за отбора, който ще замине за Чили и ще отстоява спечеленото право да участвува на финалите за световната титла. Не е било лесно на Кръстьо Чакъров да убеди на заседанието на БФФ всички, че включването на Аспарухов в екипажа, който ще потегли през океана, ще бъде само от полза. Реакцията е силна, тя е и естествена. Та този момък не е навършил още 19 години.
- Трябваше да се утвърди националният отбор за Чили - връща се назад в спомените си Чакъров. - Представих пред бюрото на федерацията 25 имена. Едно от тях, последното в списъка, бе на Аспарухов. Какви спорове станаха!... "Добре, рекох накрая, нямам ли право като треньор да наложа аз едно име в списъка, да включа свой човек?" Отстъпиха. Помня, че и "Народен спорт" организира тогава анкета между специалисти - уместно ли е да се залага на тоя млад футболист.
За това време, за своята първа среща с този млад футболист в екипа на националните избраници ни разказва сега заслужилият майстор на спорта - Иван Димитров:
"За него вече се говореше много, нашумяло бе името му. "Ботев" бе станал изведнъж друг - самонадеян, дързък, силен. Аз не ходех по другите мачове, използувах свободното си време да чета за изпити. Но вече бях заинтригуван: кой е тоя Гунди?
Веднъж, май че тогава го бяха повикали за пръв път в националния отбор за един контролен мач, видях в съблекалнята едно войниче - височко, стройничко, с ниско остригана коса. Приготвяхме се да излизаме - събличане, обличане, масаж. А това момче не излиза от съблекалнята. Взех го за външно лице, запалянко, може би приятел на някой от отбора. Знаете каква нервност съществува в такъв момент и не се стърпях: "Абе кой е този - викам. - Няма ли да се разкара? Ние си имаме работа..." Веднага ме сбутаха: "Мълчи бе, това е Гунди!"
Малко по-късно ми се удаде да разбера наистина какво представлява това момче. "Локомотив" се срещна в София с "Ботев". Помня как в един момент Чико вдигна корнер. Аспарухов скочи над мене (ах, как ме измъчи той във въздуха, където дотогава превъзхождах всички!) и като посрещна топката с глава, шибна я като куршум. Аз за малко да вляза с нея в мрежата - паднах и ахнах. Но от почуда! Съдията помисли, че охкам, защото съм ударен или блъснат, а аз не бях докоснат. Свириха му фаул и го чух как реагира до мене (беше също паднал): "А-а!..." Нищо повече не каза. А голът му си беше гол. Ей така го помня от първия ни сблъсък. Взе ми всички високи топки, надскачаше ме през целия мач. "Разпра" ме! Игра така, сякаш искаше да ми каже: "Е, сега видя ли кой съм?" Но не го каза... После станахме приятели." Едва ли някой ще си спомни сега за контролните мачове на националния отбор по време на подготовката му за Чили. По-късно ще дойде времето, когато запалянковците ще ходят на стадиона да гледат дори как Гунди прави първите загревки след зимния сезон. Треньорите Кръстьо Чакъров и Георги Пачеджиев бяха избрали за база Пловдив. На 3 март 1962 година се игра приятелска среща за проверка с "Динамо" (Букурещ) - силен отбор, със седем-осем национали. Първото полувреме завършва с един гол в наша вреда. Но във втората част се разиграва като хала тъкмо този новак, чието място още не е сигурно. Аспарухов вкара два гола и за другите три дава последния пас. Публиката ликува! Когато вкарва първия гол, Иван Колев, на върха на славата си по онова време, изтичва и го прегръща сред възторжените викове на трибуните. След няколко минути, когато младокът подава като по конец една топка, която фалцово извива покрай защитата и попада на крака на Диев и той я изстрелва в мрежата, маститото крило също не удържа чувствата си и сграбчва тънкото момче в могъщите си прегръдки. Това вече бе истинският знак на признанието. Аспарухов е станал равен между равните.
От този момент нататък, както си спомнят всички треньори и футболисти, никой вече не се колебае за номера на фланелката, която Аспарухов трябва да носи. Никой вече не спори, че деветката е негова. Той става лидер на нападението и в "Ботев", и в националния отбор. Към него са отправени жадните очи на треньорите от "Левски", нетърпеливо чакащи мига, когато ще завърши военната си служба.
Въпреки това всички го смятат за млад във футбола, не пропускат случая да му подсказват едни или други елементи на висшето майсторство, да го поучават. А и той обича да слуша съвети (както ще го прави до края на живота си), обича да му сочат ония слабости в играта, които само едно опитно око е в състояние да забележи. Интересни моменти от съвместните тренировки в националния отбор по онова време си спомня Димитър Якимов, който играе от лявата му страна. Той разказа веднъж как Христо Илиев (Патрата) се е карал на Аспарухов. "Какво правиш! Като скачаш при корнер да биеш с глава, защо мижиш! Да се отучиш от това. Като скачаш и удряш топката, ще си държиш очите отворени, да гледаш къде я отпращаш! Затова изпускаш сега много голове."
Самият Гунди по-късно си спомняше за уроците на Патрата. Не само за начина, по който се бие топката с глава. Още повече, че русокосият хитрец, на терена трудно можеше да му го покаже на практика поради по-ниския си ръст. Но от Христо Илиев Аспарухов взе и изключително колегиалното отношение към съиграчите, научи тайните на неуловимия за противника пас, умението да се появява на открита стрелкова позиция точно там, където трябва, и точно в мига, когато е нужно. Като него Гунди можеше да излиза неочаквано зад гърба на защитниците, да стреля без всяка подготовка. С една дума, овладял беше едно от най-силните оръжия за футболната атака - изненадата. Може би и това му помогна да вкара единственият гол, с който България можеше да се похвали при участието си на световното първенство в Чили.
Постепенно настъпва времето на футболната зрялост, времето, когато състезателят става една от основните фигури в отбора си, когато не може да си позволи резки колебания в спортните си постижения, когато трябва да решава състезание, когато не играе вече за себе си, дори не и за своя отбор, а за целия български спорт. Времето на отговорността.
...Още е в "Ботев" (Пловдив). Решава мача с лит(*кс-етрополе, при това в София (2:1), като вкарва и двата гола. Отпраща четири топки във вратата на "Спартак" (Варна). В поредицата мачове през май 1963 година бележи непрекъснато гол след гол: срещу "Дунав", "Марек", "Спартак" (Пд), "Черно море".
През това време са и двата негови знаменити мача за европейската купа на купите с румънския "Стяуа", отбор на северната ни съседка, който дълги години оспорва шампионската титла. "Ботев" играе много силно - в Пловдив 5:1, в Букурещ 2:3. Пет от головете са дело на Аспарухов - три в първия мач, два във втория. И в останалите два неговата намеса е съществена. "Канарчетата" прескачат и тази бариера, после отстраняват от пътя си "Шамрок Роувърс" (Ейре) с две победи - 4:0 и 1:0. Стигат до четвъртфинала и отстъпват там пред мадридския "Атлетико".
Тогава тези успехи на пловдивските футболисти се приеха като малка сензация. Всички бяха заслужили за победоносния рейд в турнира, но присъствието на Гунди в ятото на канарчетата имаше важно значение.
Така премина военната му служба, така го запомниха и го помнят и до днес запалянковците на "жълто-черните". Времето изтича и остават броени дни до деня, в който деветката ще получи уволнителния билет и ще трябва да се върне в родното гнездо.
Всеки може да си представи какво означават тези последни дни не за други, а за хилядите почитатели на синия отбор. По всякакви поводи името на Гунди се преплита в бъдещите планове на отбора. То се свързва с надеждата, когато зажаднялата за победи публика ще отива на стадиона, "сигурна" в крайния успех и просто любопитна да узнае само една малка подробност - с колко гола ще бъде поразен противникът? Какво да се прави, всички запалянковци по света са едни и същи и рядко някой признава друг резултат освен победния.
Тъкмо в тези напрегнати за запалянковците дни, когато всеки ще се съгласи, че нетърпението им е стигнало до краен предел, идва ред на шампионатния мач "Левски" - "Ботев" в София. Това е едно от последните участия на Гунди с фланелката на пловдивския тим. Към стадион "Васил Левски" се стичат потоци привърженици на сините футболисти, възбудени, че скоро най-добрата деветка няма да бъде съперник, а свой човек. И, разбира се, в егоистичното сърце на запалянковците се прокрадва коварната надеждица, че Гунди няма да оскърби чувствата им. Нали след няколко дни ще бъде в "Левски"! Той едва ли ще играе с пълна сила сега срещу нас, дума да не става, да не е луд!
Мачът започва при благосклонна тишина, неприсъща на левскарската публика. И докато още играта не е навлязла в обичайните си релси, не е придобила истинския си ритъм, бъдещият водач на нападението на "Левски", сега с фланелката на "Ботев", се промушва неочаквано между неколцина защитници, финтира един, втори и докато те се усетят какво става, той изстрелва като снаряд една "диагонална" топка, която раздрусва единия дирек, отскача, удря се в другия и се хлъзва в мрежата - 1:0. А тече едва третата минута.
Зрителите онемяват. Малко е да се каже, че са потресени. Те не вярват на очите си. Освен това сърцето на запалянкото се чувствуваше и смъртно обидено. Как е възможно? На нас ли този гол? И от кого? Чуват се дори подсвирквания. Нечии нерви не бяха издържали... Ще добавим и това, че до края на мача Гунди игра с пълни сили като, истински спортист. Разбира се, и "Левски" отвърна със същите амбиции и спечели мача.
След няколко седмици Аспарухов бе вече в съблекалнята на "Левски", където отборът се готвеше за поредната си тренировка, В събота той щеше да пътува със своите за Стара Загора.


Отново със синия цвят в родното гнездо

- Бяхме се събрали в един пловдивски ресторант всички отбора на "Ботев", целият състав заедно с треньорите и водителите. Това беше прощалната вечеря в чест на Гунди, с когото се разделяхме. Беше ни тъжно и шегите, които се опитвахме да пускаме от време на време, никак не вървяха... И у него тъгата бе изписана по лицето. Чувствуваше се и уморен от последните дни, през които се бе разразила истинска "дипломатическа война" около завръщането му в "Левски". Дърпаха го и от двете страни, обещаваха му много неща, сваляха му звезди от небето. За миг и той бе проявил колебание - не заради съблазните, а защото бе свикнал с нас, с нашия колектив. Но това бе за кратко. Самият аз добре разбирах, че мястото му е в "Левски", че той има нужда от своя отбор, а и отборът му имаше нужда от своя голям футболист. Произнесоха се кратки речи, вдигнаха се и тостове. На излизане той се просълзи, приближи се до мене и развълнувано ми рече: "Прощавай, братко, виждаш - няма начин да остана при вас..." Потупах го по рамото, прегърнах го. И се разделихме.
Така, си спомня Динко Дерменджиев края на "пловдивския период" в кариерата на Георги Аспарухов. И сега след толкова години образът на Гунди от онова време е жив пред него:
- Той откри нов етап за "Ботев" и за пловдивския футбол. Талантът му още тогава бликаше и от него черпехме вдъхновение и сила и ние. С него пораснахме и се усъвършенствувахме. Помагаше на всички по време на играта, не беше егоист. Когато скачаше, за да удари топката или за да я свали, винаги се оглеждаше най-напред да види дали има партньор в по-добра позиция. Беше творец на терена - все с нещо ново и точно преценено и измерено ще се прояви. При него центрирането, лъжливото движение, комбинацията, тънкото двойно подаване станаха съкрушителни тактически ходове, съчетани със съвършено техническо изпълнение. На Гунди лично аз дължа много в състезателния си път!...
Престоят на Аспарухов в "Ботев" бе и за самия него особено благотворен. Там той възмъжа и се шлифова. Там той се хвана за водещата ръка на треньора Георги Генов, когото винаги после е споменавал с добра дума, с топло чувство на благодарност. Но и "Ботев", и Пловдив му дължат много. Присъствието му в града на тепетата допринесе за подема на футбола там. Като го гледаха и се учеха от Гунди, пловдивчани добиха самочувствие, поставиха си и по-високи цели. Случайно ли беше, че титлата през 1962/63 бе спечелена от "Спартак", а вицешампион стана "Ботев", в чиито редици тогава беше Аспарухов? Че с него "канарчетата" прегръщаха през 1962 година купата на Съветската армия и бяха финалисти на следващия турнир? Или че Пловдив постепенно се превърна в люлка на дарования, станали по-късно знаменитости в българския отбор - Дерменджиев и Попов от "Тракия", Бонев от "Локомотив"? Едно малко признание за този принос на великолепната деветка бе купата за най-добрия футболист на Пловдив, която му бе отредена от анкетата на в. "Комсомолска искра" през 1963 година. Същата тази година, от която започна и новият летопис в спортния живот на Георги Аспарухов.
... Камъкът падна на мястото си. Ако Георги Генов караше Аспарухов да "вършее" по-назад по конструктивни съображения, в "Левски" вече се озова като острие на атаката, беше водещата личност, ударната сила в последното настъпателно действие. Никак не му бе леко да си проправя път към вратите през купа от защитници, струпани там като плет от живи тела. А специално към него вниманието беше по-особено - поне двама зорко го охраняваха, неотлъчно го следваха накъдето и да тръгне.
И все пак той бе трудно уловим. Като радар долавяше импулсите в играта и се появяваше там, където тези импулси насочваха топката, още преди тя да е долетяла до адреса. Съприкосновението между нея и нападателя биваше мигновено, но достатъчно ефективно, за да се стрелне тя по най-неочаквана за всички парабола и да се укроти в мрежата.
Така той започна да ниже гол след гол и да блести с хубави изпълнения. "Левски" се преобрази, набра сила и се изправи с цял ръст. Сякаш и на другите мускулите се наляха. Присъствието на Гунди се отразяваше все по-благоприятно на всички. Играта на "сините" се подчини изцяло на онова, което тяхната деветка подсказваше. И всичко в интерпретацията на отбора започна да става все по-завършено, по-модерно, по-красиво. Щастие бе и за Аспарухов, че имаше край себе си такива футболисти като Илиев и Костов, в компанията на които той намери благодатната почва на своето развитие.
И "Левски" тръгна нагоре. През 1964 година стана втори, а неговият централен нападател се записа в листата на стрелците с 19 попадения. През следващия сезон стъпи и на шампионския пиедестал - за пръв път след цели 12 години!
Ще прескочим тази забележителна отсечка по спортния път на Аспарухов (за нея става дума на друго място в книгата) и ще продължим с 1966 година.
Тя не бе от успешните за него. Дори се заговори и за криза в играта му, след като в седем мача подред не бе успял да отбележи гол. Но това бе годината на първата операция и нападателят, макар и неукрепнал след нея, трябваше да защищава заедно с другите титлата. Не успяха да я задържат, но Гунди все пак направи много, за да остане отборът му втори, за да бъде и той сред челните голмайстори в първенството, остави следи, които и сега не се забравят.
Спомняме си оня първи пролетен дуел със "Славия" - важен и за двата съперника, очакван с интерес от всички. Как старателно се готвеха и "сините", и "белите" за него! Вечерта преди мача бяхме заедно. И го виждахме в домашна среда, сред близки и приятели, някак чужд на това, което става наоколо. Мълчалив, сдържан, притеснен. Нищо не говореше. Попитахме го тихо:
- Страх ли те е за утре?
- Да! Ще бъде много трудно, особено на мене, като имам пред вид, че Шаламанов ще ме пази... А трябва да победим! Не съм спокоен.
И ни показа дланите си - влажни.
- Вижте, потни ми са ръцете. Все такива са, когато ми предстои тежък ден. От притеснение...
Рекохме:
- Притеснението е присъщо на големите артисти. И те така са неспокойни, преди да излязат на сцената. Това е състоянието на творческата възбуда, а не на страха.
Маха с досада ръка - жест, с който винаги посрещаше похвалите. Не обичаше (ама никак) силните изрази. И макар и да не искаше да го признае пред нас или пред себе си, интуитивно той дълбоко преживяваше всяко идващо изпитание, потиснат от товара на отговорността, с която го обременяваха тези десетки хиляди, чакащи утре от него чудеса.
Каза ни, че иска да си ляга. Разбрахме, че трябва да си ходим. А беше едва 21 часа... Не ни беше за пръв път. Знаехме, че е безцеремонен към всекиго, когато става дума за нощния сън.
На другия ден "Левски" победи "Славия" с 3:0. Но няма да бъде пресилено, ако се каже, че всъщност победата до голяма степен изкова Гунди. Не само, защото той бе автор и на трите гола, но и за това, че бе основният двигател на отбора, пружината, която се обтягаше по целия фронт на атаката, която той организираше и завършваше едновременно. Сашо Костов и сега разказва как Гунди отпратил топката в 13-ата и 49-ата минута с неотразими изстрели, как майсторски е изпълнил и дузпата. И как в един момент, когато деветката се е готвила да хвърли тъч, той се е заял с малкия Мишев: - 3:0! Нещо да кажеш?...
А горнобанчанинът задъхано му отвърнал:
- Ама Гунди! Той бие тъчовете, той изпълнява фауловете и дузпите, той вкарва головете. Остава и корнерите да бие и да тича после да посреща топката пред вратата... А вие? Само ходите по него да го целувате след всеки гол.
Не беше особено щастлива за Аспарухов 1967 година. Появяваше се епизодично на терена и отсъствието му отново даде отражение върху класирането на неговия отбор - трето място. Но "Левски" изкачи друг връх - спечели купата на Съветската армия. С Аспарухов, повикан по спешност от морето за финала със софийския "Спартак" (3:0), отбелязал единия и съавтор на другите два гола във вратата на незабравимия Георги Найденов. Участието на Гунди в този мач бе коментирано в пресата така: Центърнападателят се появи... изненадващо-за финалния двубой! Приятно бе да го наблюдаваш на диригентския пулт в средата на терена. Оказа се, че има още много сили в мускулите на капитана на отбора, че има още много проницателност в неговия орлов поглед.
Като изразяваше недоволството от слабите игри на другите в "Левски" през този сезон, треньорът йончо Арсов даваше за пример Гунди: "И на Аспарухов често не подават, но той с тактическия си ход без топката е направил вече голямото, решителното."
И идва 1968 година - най-щастливата в спортната му кариера след славната за него 1965. Подготовката за новия сезон той започна още през зимата високо в планината. Чувствуваше се отлично и споделяше:
- Добре че не пропуснах този сбор. Когато и да съм участвувал в тази начална фаза на подготовката, в зимните условия, винаги съм имал след това сполучлив сезон .
И как добре започна всичко. Още в проверките през пролетта. След една контролна среща в пресата бе написано: ..Аспарухов в добър стил водеше играта от средата на терена до основните зони пред противника, действуваше вдъхновено и с желание, което стимулираше всички останали негови съотборници.
Той беше барометърът на отбора. Следваше успех след успех! и накрая "Левски" се поздрави с шампионската титла. Дялът на Аспарухов за тая победа бе пак най-голям. Не само с 14-те гола, които отбеляза през сезона...
През есента той игра - може би за пръв път в цялата си кариера - всички 15 срещи без нито едно отсъствие. В този период бе постигнато убедителното 7:2 срещу лит(*кс-етрополе, в което той вложи и енергия, и сърце, и цялото си умение, записвайки и хет трик като стрелец. Все през тези месеци до края на годината той бе и значима сила на националния отбор с личен принос в победата над Холандия в световните квалификации, със своя великолепен гол на "Уембли" срещу Англия. В анкетата на "Народен спорт" за десетте най-добри спортисти Аспарухов получи заслужено признание - седми в листата, единствен представител на футбола в почетната спортна колона на годината!
В началото на 1969 година прочетохме такова интервю с Аспарухов:
- Най-голямата ви радост през1968?
- Спечелването на титлата от "Левски", победата над Италия и равният мач с Англия.
- Кой футболист, срещу когото сте играли, най-много ви харесва?
- Айкенбрук - моя пазач срещу Холандия - и Боби Чарлтън.
- Най-големият български успех през годината?
- Второто място на олимпиадата в Мексико.
- Пожелания за Новата 1969 година?
- На себе си - да бъда това, което бях през 1965 година, а на българските футболисти - повече зрялост, самочувствие и участие за трети пореден път на световните финали!
"Левски" и "Спартак" се обединиха. Не стигнаха силите за високата цел и шампионската титла бе заслужено спечелена от лит(*кс-етрополе - със седем точки преднина! В редиците си армейският тим имаше забележителен снайперист, който изпращаше топката в мрежите от всяко положение. Той нанесе поправка и на рекорда който няколко пъти вече подобряваше като стрелец, завършвайки сезона с актив от 36 гола. С това постижение Петър Жеков спечели "Златната обувка" на вестник "Франс футбол . Аспарухов остана втори с 22 попадения.
Реваншът бе взет още на следващата година. С една чудесна победна серия "Левски-Спартак" посрещна края на сезона 1968/1970 год. с шампионската титла и с купата на Съветската армия в ръце. Решаващ за шампионската победа се оказа успехът срещу лит(*кс-етрополе с 5:2. А за него най-голяма бе заслугата на Аспарухов и Котков (вече рамо до рамо в отбора на "сините"), които показаха плодотворно взаимодействие помежду си. Една година по-късно двамата майстори изчезнаха от нашия живот по най-трагичен начин.


Гол след гол, връх след връх...

Тази 1965 година, годината на неговата слава, започна в подготвителната януарска школа на националния отбор, опънал "шатри" в Пампорово. На кормилото бе застанал Рудолф Витлачил, с който и "Левски" трябваше да си проправя път нагоре, към титлата. Но как щеше да стигне до върха, след като на старта през пролетта бе с шест точки след столичния "Локомотив", шампиона от миналата година. Пред треньора на сините стоеше и друга, по-важна задача - да изведе българския футбол през лабиринтите на квалификациите до финалите на световното първенство в Англия.
Там, в Пампорово, край хижа "Студенец", младият Аспарухов, който едва навършваше 22 години, ми каза:
- Започвам новата състезателна година с добро настроение. Към какво ще се стремя? Незадоволителната резултатност считам за моя основна слабост досега. Може би, защото психически не се чувствувах достатъчно стабилен. Ще работя за по-бързото обработване и изстрелване на топката. Особено внимание ще отделя на волетата, на ударите отдалече, на мигновеното решение пред вратата на съперника. Трябва, разбира се, да повиша и скоростите на движението си по терена. Сега пробягвам 100 м за 12, сек а съм си поставил за цел да сляза под 12 секунди. В националния отбор трябва да се научим да играем колективно, да се движим без топка. Моя грешка е, че предпочитам да я получа на крак. От крилата бих желал да центрират повече високи топки, за да използувам ръста и отскока си за удари с глава. Беда за мене е, че лесно натрупвам килограми, и затова ще бъда особено внимателен към храната и течностите.
Така виждаше и преценяваше момъкът себе си - самокритично, с мисъл да отстрани дефектите и да достигне възможно най-близко до съвършенството. А имаше основание да бъде доволен и от предшествуващия сезон, когато вече записваше името си като голмайстор почти във всеки мач и караше всяка защита най-напред да мисли за него. Ала като човек с изключителна скромност той нито за миг не би си позволил самодоволство, възгордяване или пренебрежение към другите. Напротив ...
Припомняме си сега оня случай по време на турнето на "Левски" в Израел, за който ни разказа треньорът Кръстьо Чакъров Срещу "А" отбора на Израел в Тел Авив сините вече водят с четири гола. И два от тях са от попадения на Гунди. В края на срещата Чакъров решава да направи смяна и изпраща на пистата за загряване Сашо Борисов. В един момент Сашо Костов се приближава към Аспарухов и му казва:
- Трябва да излизаш! Така нареди треньорът - Гунди да сеприбира!...
Аспарухов веднага тръгва към страничната линия и се отправя за съблекалните.
- Виждам аз - разказва Чакъров, - че Аспарухов напуска терена и кипвам за това своеволие. "Кой ти разреши? Къде" - викам му аз и изтичвам към него. Той гледа изумен: "Нали сте наредили аз да бъда сменен. Сашо Костов ми каза ..." Веднага разбрах, че е станал наивна жертва на още един "номер" на тоя непоправим зевзек Сашо Костов, който в това време се хилеше някъде до тъча близо до нас ... "Веднага се връщай обратно! - заповядах му строго. - Как пък тебе точно ще сменя!" ... И наистина как ще си позволя такова нещо, след като той до тоя момент беше хала на терена, преминаваше през израелските защитници, както експресен влак подминава малките гари.
През пролетния дял на шампионата в тая високосна за българския футбол година Аспарухов стартира изключително добре. Още в първите кръгове "Левски" набра инерция, в пет последователни срещи спечели четири победи и само веднъж завърши наравно. Отбеляза 13 гола и 9 от тях бяха дело на неговия централен нападател. Най-важният дуел бе с "Локомотив" (София), в който тогава бяха Котков, Сп. Дебърски, Пенев, В. Методиев, Ив. Деянов, Иван Димитров. Стадионът се пукаше от тежестта на претъпканите трибуни, откъдето развълнуваните зрители следяха с особено внимание яростната схватка между двама истински колоса на терена - централния нападател Аспарухов и централния защитник Иван Димитров. И двамата кръстосваха шпагите в най-сложни ситуации, срещаха се по високите етажи в наказателното поле, противопоставяха си воля на воля, умение на умение, фантазия на фантазия. Само два пъти майсторът на авангарда надделя майстора от тила и... 2:0.
Но това реши всичко - реши победата, реши, както се оказа впоследствие и шампионската титла. Вестниците тогава писаха: "Нападенията на "Левски" не бяха достатъчно ефикасни, но затова пък превъзходният Аспарухов отново изяви голямата си класа и като вкара още в първите 20 минути своите два гола, фактически реши мача..."
По-късно започна онази знаменита серия, с която никой дотогава, никой и досега не е ознаменувал своя възход и своето присъствие на голямата зелена сцена! "Левски" прескачаше преградите уверено и никому не се удаваше да блокира неговата деветка, която бележеше гол след гол и сигурно се приближаваше до новия стрелкови рекорд в шампионата. С лит(*кс-етрополе - 3:0, два от головете вкара Гунди( в пресата: "Над всички се открои Аспарухов - един играч, покоряващ със своята скромност и финес и поразяващ с реализаторските си качества. За кой ли път той реши изхода на мача и победата на своя отбор, с "Академик" (Сф) - 4:0 (четири гола на Аспарухов), със Славия - 2:2, след като белите водеха почти до края с 2:0... (в пресата: "Славия" беше вече победител, но веднъж Давидов изпусна от поглед Аспарухов и ... 2:1, а двадесет секунди преди последния съдийски сигнал Г. Стоянов вдигна топката пред вратата на Симеонов, над всички се извиси пак Аспарухов и я заби в мрежата - 2:2).
В Пловдив срещу "Локомотив", когато "Левски" се чувствуваше вече шампион, беше останала само една грижа - Аспарухов да прескочи бариерата на стария рекорд от 26 гола на Диев, до която той беше стигнал преди този последен мач на тракийската столица. Сините не бяха особено затруднени, победата им беше неоспорима, водеха с 2:0. Но радостта не бе пълна - трябваше Гунди да вкара гол. А нищо не излизаше, въпреки че всички топки биваха отправяни към него, че му се създаваха най-благоприятни възможности. Може би прекаленото напрежение пречеше на мерника... И все пак в 85-ата минута Г. Соколов плъзна една топка в коридор, деветката се провря в него и нанесе удар - този път точен! Това бе неговия 27-и рекорден гол. Целият отбор на "Левски" го захлупи върху тревата. Радостта на всички бе искрена и неизмерима. Поздравления поднасяха и съперниците, овации имаше и откъм трибуните в Пловдив...
Така Георги Аспарухов стана за пръв път шампион, стана и голмайстор, обявен бе и за спортсмен N1 на страната.
След завършването на първенството в."Футбол" писа:
"Георги Аспарухов се очерта като най-ярката фигура през тази пролет не само в "Левски", но и в нашия футбол. Природата щедро го е надарила с прекрасна физика (висок 186 см, тежък 79 кг) . Природата обаче не дарява майсторство и възпитание. Аспарухов наистина ги притежаваше в пълна мяра, но те бяха култивирани у него чрез пословично трудолюбие и спартански спортен режим. Аспарухов е много нещо за "Левски", но той не принадлежи само на "Левски". Обичат го и го уважават всички. Защото е образец на истински спортист.
И само на домашна сцена ли той разкри чародейното си футболно майсторство. В турнира на шампионите жребието определи за съперник на сините "Бенфика" - португалския първенец, който бе вече стъпвал два пъти на европейския връх. "Бенфика" с Еузебио, със Симоес, с Торес, с Колуна, Жермано, Коста Перейра, Аугусто... Какъв малшанс за един дебютант на голямата арена, какъвто бе в този момент "Левски".
Спомняте ли си първия дуел на "Терена"? Как ще се забрави оня изключително мощен рейд на синята деветка, която разпиля по пътя си бранителите, остави ги зад себе си и без да се суети, от около 30 м изстреля топката и тя като мълния се вряза в мрежата под напречната греда на португалската врата! ... "Левски" не успя да победи, завърши наравно 2:2, но Аспарухов отново даде повод да се изпишат много редове за него.
"Онова, с което нашите бяха силни и побеждаваха, остана да бъде поддържано само от Аспарухов. Наистина той беше борбен, волеви, неукротим и направи голям мач! Но можеше ли той да бъде навсякъде и да оправя всичко!
На реванша в Лисабон всеки у нас предвиждаше тежка загуба. Та това е "Бенфика", той ще бъде сега и домакин! ...
Загуба имаше, но не такава, каквато се очакваше. Това 2:3 даде повод на Аспарухов, автор и на двата гола, да възкликне след мача: "Ех, дяволът не е толкова черен!" В това се криеше съжалението - и неговото, и на всички от отбора, - че наивно са били подведени от респектиращото име на големия съперник.
За този двубой се писа: Аспарухов привличаше с майсторските си ходове като хипнотизирани защитниците на "Бенфика". В 75-ата минута той отново се понесе в стремителен слалом напред, премина няколко души и с технически удар постави за втори път Мело в матово положение ...
В такъв стил действуваше нападателят и с националната фланелка, която той облече през тази година осем пъти - все в тежки и отговорни срещи, пет от които бяха за квалификациите за световно първенство. В тези осем мача България спечели шест, завърши наравно един, загуби само един...
Най-ценни бяха победите срещу съперниците, с които водехме спор за визите за Англия. В София най-напред мина по реда си Израел - 4:0. Едно от попаденията беше на Аспарухов, други две - на Котков, четвъртото на защитника Ст. Китов. Забележителен е кадърът на комбинацията и изпълнението на удара, от който русокосият бомбардир с N 10 на фланелката отбеляза третия гол. Ето как е описано това във в. "Народен спорт".
"Завързва се жива комбинация, която разхвърля израелските защитници, а краят й бе великолепен: напред се понася вихрено с топката Аспарухов и бранителите вкупом го преследват, за да му попречат да стреля, но деветката неочаквано за всички връща в движение с пета коженото кълбо и тичащия като втора вълна Котков, без да се бави, нанася страхотен удар! Гол!"
На дневен ред е и Белгия - 3:0, с два гола на Котков и един на Аспарухов. Каква паметна битка бе тая между нашия централен нападател и неговия пазач от редиците на "червените дяволи" - стопера Вербиест! Но идва горчивият хап, който разклаща надеждите, че България ще бъде финалист - тежко поражение в Брюксел: 0:5...
Всичко зависи от мача в Тел Авив. Само победа ще съхрани шансовете ни за английската виза, и то ако се преодолее Белгия в третия двубой на неутрален терен. А на сухия израелски терен, под палещите лъчи на нажеженото слънце резултатът до 80-ата минута е 1:1... Аспарухов бе надиграл преди това няколко защитници и бе поднесъл топката като на тепсия на Иван Колев, който не пропусна отличния случай. Но по-късно идва и нещастният автогол в нашата врата. Часовникът безмилостно отброява последните минути, всичко вече изглежда решено - отпадаме от борбата!... И тъкмо в мига на примирението друг един не приема резултата за окончателен. Аспарухов! Той поема една топка, само за частица от секундата хвърля орлов поглед към отсрещната мрежа и я пронизва - 2:1 и победа, която води до третия мач с белгийците.
Този дуел, за арена на който бе избран стадионът във Флоренция, бе един апогей - и за Гунди, и за българския футбол. Кой-кого! Така стоеше въпросът. И трябва да признаем, прогнозите не клоняха към нас...
помним дълго това навъсено утро на 29 декември 1965 година и тоя дъжд, който се сипеше до обяд над прочутия град на музеите и изящните изкуства. Малко преди да започне мачът, небето се изчисти, слънцето блесна и стопли изстиналите ни от вълнение и напрежение сърца.
Когато българският отбор излиза на стадион "Комунале", мнозина продължават да коментират: не е ли авантюра смяната на почти целия тим с нови попълнения? Та от единадесетте, играли в Брюксел, сега само двама са останали в редиците! Събитията обаче ще покажат, че това не е било авантюра, а добре обмислен ход. Гласувано е доверие на най-добрите бойци в нашия футбол!
Какво динамично начало! Атаките се редуват една след друга пред двете врати. Първоначалният натиск на белгийците е бързо преодолян. И на свой ред нашите са в настъпление, мощни, непримирими, дръзки. И ето ги тези бляскави два мига, тези две непосредствено следващи една след друга минути на българския триумф.
Топката е разиграна продължително в наказателното поле на белгийците. Попада у Иван Колев, който незабавно я центрира. Над всички се извисява снажната фигура на Аспарухов и той в свой стил с глава я забива в мрежата - 1:0. Още не е стихнала голямата радост, едва топката е вкарана в игра от центъра и хубав, дълъг пас на Якимов намира нашата деветка. Следва дрибъл и удар! Топката минава край слисания белгийски вратар и спира зад гърба му - 2:0.
"Гол! Гол! Гол!" - задъхва се от вълнение по микрофона радиокоментаторът Митко Чуков и гласът му отеква из цялата страна, в сърцата на стотици хиляди, които в този момент са пред апаратите в България.
Темпераментните италианци възнаграждават с нестихващи аплодисменти българския отбор. Малкото българи на трибуните ликуват. Ликуват - от радост и гордост - в нашата родина,. Браво, българи! Браво, Аспарухов!
След победата с 2:1 в хотел "Медитеране" във Флоренция заваляха поздравителни телеграми. В тази на ЦС на БСФС се съобщаваше, че на всички участници в победната битка е присъдено званието "Заслужил майстор на спорта". Така само три месеца, след като стана "майстор на спорта", Георги Аспарухов заслужи и най-високото спортно отличие у нас.
Тогава Фабри, треньорът на италианския национален отбор, заяви: "Като най-добър играч в отбора на българите бих посочил Аспарухов. Той владее отлично топката и има поразяващо точен удар!" А Керучи, изтъкнатият италиански спортен журналист, каза: "Аспарухов надмина всякакви очаквания. Това е играч от голяма класа."
Сам Гунди обаче скромно подчерта: "Победата е на целия колектив и на никой друг! Какво съм аз без другите?"
Много бяха коментарите, безброй - похвалите. Но най-голямата награда след този паметен и победен двубой бе личната поздравителна телеграма на другаря Тодор Живков към героите от Флоренция:
"Изпращам ви сърдечни поздравления и благодарност за високия дух и мъжествената борба на целия колектив, за достойното представяне на родния спорт!"
Дни след това се провеждаше традиционната анкета за най-добрия спортист на България през годината. Никои не се учуди тогава, че за спортист N1 на страната бе избран единодушно Георги Аспарухов. За първи път (а и за последен - поне досега) на най-високото стъпало у нас застана футболист. През тази година Гунди получи и Народен орден на труда - сребърен, отредено му бе и осмо място в авторитетната анкета на "Франс футбол" за най-добрите футболисти на континента.
Каква плодоносна и паметна година.


"Твори, измисляй, опитвай!"

Талант или трудолюбие - кое е първостепенното, кое определя високата класа! Този въпрос още няма точен отговор, продължава да е дискусионен. За едни, талантът решава всичко, за други - пролятата пот в труда, за трети - вярната формула се корени в тясното вплитане на двата компонента, в равностойността на съчетанието талант - усилие. Без да се определят пропорциите.
Ако вземем примера на Аспарухов, везните се накланят към последното условие. Той прие футбола и като труд, без който е немислимо да се развие и разцъфти това, което ти е дала природата, колкото и в голямо количество да е то. За него престоят на терена бе огромна работа, изискваща и вдъхновение, и всеотдайност, и мъжество. Изискваше и любов.
Ярките личности се оформят под влиянието на творческата обстановка, която цари на спортното поле. В такава обстановка се раждат "звездите", чието присъствие сега във футбола е така нужно. Защото опитите да се нивелират футболистите, тенденциите да се заложи бъдещето на играта изключително върху "колектива", да се поставя ударението само на такива понятия, като увеличено натоварване, усъвършенствуване на физическата подготовка, усилен темп и издръжливост, понякога увреждат изпълнителското майсторство, ако не са съчетани с високата сръчност и творческата интерпретация на отделните силни личности. А над всичко стои първоопределящото условие - голямата любов към футбола. Любов, която се ражда в детското сърце и която остава в него за цял живот. Тази любов не идва сама по себе си, тя трябва да се запали, и най-добре с ярките примери.
С такава любов влезе във футбола Георги Аспарухов - малко закъснял, малко откъснат в ранната си възраст от класните занимания в детско-юношеските школи, но с талант, който изведнъж дръпна завесата пред него и който му позволи бързо да излезе на авансцената. Като ония високонадарени студенти, на които се разрешава да полагат изпити за две години едновременно.
И все пак в началния период на неговото възмъжаване - всичко е свързано повече с голямото.


Последна промяна ТуристО на Вто Юни 05, 2007 5:01 pm, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Вто Юни 05, 2007 4:41 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Ное 02, 2005 6:00 pm
Мнения: 4339
Снимки на Гунди!!!
http://www.postadelgufo.it/jpg/gundi.jpg

http://store2.data.bg/kubaka/USA%2094/gundi2.jpg

http://www.bulgarian-football.com/gif2/gundi.jpg

http://store2.data.bg/batg/Levski/65gundi3.jpg

http://www.sofiawest.com/archive/001/big/40.jpg

http://store2.data.bg/batg/Levski/gundi3.jpg

http://store2.data.bg/messerschmidt/mov ... _color.gif
http://www.pfc-levski1914.hit.bg/gundi/ ... iles/3.jpg

http://www.pfc-levski1914.hit.bg/gundi/ ... iles/1.jpg

http://www.pfc-levski1914.hit.bg/gundi/ ... les/4_.jpg

http://www.pfc-levski1914.hit.bg/gundi/ ... les/3_.jpg

http://www.pfc-levski1914.hit.bg/gundi/ ... les/1_.jpg

http://www.pfc-levski1914.hit.bg/gundi/ ... les/2_.jpg

http://www.pfc-levski1914.hit.bg/gundi/ ... iles/5.jpg


Последна промяна ТуристО на Вто Юни 05, 2007 5:10 pm, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Вто Юни 05, 2007 4:42 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Ное 02, 2005 6:00 pm
Мнения: 4339
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... Gundi1.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... Gundi2.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... Gundi3.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... Gundi4.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... Gundi5.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... Gundi6.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... Gundi7.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... Gundi8.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... Gundi9.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi10.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi11.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi12.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi13.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi14.jpg


Последна промяна ТуристО на Вто Юни 05, 2007 5:12 pm, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Вто Юни 05, 2007 4:43 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Ное 02, 2005 6:00 pm
Мнения: 4339
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi15.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi16.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi17.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi18.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi19.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi20.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi21.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi22.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi23.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi24.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi25.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi26.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi27.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi28.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi29.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi30.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi31.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi32.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi33.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi34.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi35.jpg


Последна промяна ТуристО на Вто Юни 05, 2007 5:14 pm, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Вто Юни 05, 2007 4:43 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Ное 02, 2005 6:00 pm
Мнения: 4339
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi36.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi37.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi38.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi39.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi40.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi41.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi42.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi43.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi44.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi45.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi46.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi47.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi48.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi49.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi50.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi51.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi52.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi53.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi54.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi55.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi56.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi57.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi58.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi59.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi60.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi61.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi62.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi63.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi64.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi65.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi66.jpg


Последна промяна ТуристО на Вто Юни 05, 2007 5:18 pm, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Вто Юни 05, 2007 4:44 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Ное 02, 2005 6:00 pm
Мнения: 4339
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi67.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi68.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi69.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi70.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi71.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi72.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi73.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi74.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi75.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi76.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi77.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi78.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi79.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi80.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi82.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi83.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi84.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi85.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi86.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi87.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi88.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi89.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi90.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi91.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi92.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi93.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi94.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi95.jpg


Последна промяна ТуристО на Вто Юни 05, 2007 11:18 pm, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Вто Юни 05, 2007 4:46 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Ное 02, 2005 6:00 pm
Мнения: 4339
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi96.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi97.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi98.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... undi99.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi100.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi101.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi102.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi103.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi104.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi105.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi106.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi107.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi108.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi109.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi110.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi111.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi112.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi113.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi114.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi115.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi116.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi117.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi118.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi119.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi120.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi121.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi122.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi123.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi124.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi125.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi126.jpg


Последна промяна ТуристО на Вто Юни 05, 2007 11:22 pm, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Вто Юни 05, 2007 4:47 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Ное 02, 2005 6:00 pm
Мнения: 4339
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi127.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi128.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi129.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi130.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi131.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi132.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi133.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi134.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi135.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi136.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi137.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi138.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi139.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi140.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi141.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi142.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi143.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi144.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi145.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi146.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi147.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi148.jpg
http://i172.photobucket.com/albums/w17/ ... ndi149.jpg


Последна промяна ТуристО на Вто Юни 05, 2007 11:27 pm, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Вто Юни 05, 2007 4:52 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Ное 02, 2005 6:00 pm
Мнения: 4339
Други материали свързани с Гунди:


http://www.georgiasparuhov.com
http://gundi.levskifootball.com/

Клипове за Гунди!!!
http://vbox7.com/play:fe7254fa
http://vbox7.com/play:c5b88e49
http://vbox7.com/play:656960ca
http://vbox7.com/play:1f44aa3a
http://vbox7.com/play:9fb339e3
http://vbox7.com/play:bd417b11
http://vbox7.com/play:73948df9
http://vbox7.com/play:43bb2aba
http://vbox7.com/play:9b7027ca
http://vbox7.com/play:4f709bd2
http://vbox7.com/play:f06703e7
http://vbox7.com/play:7fe57974
http://vbox7.com/play:f854322a
http://vbox7.com/play:a74f5bd4

http://www.youtube.com/watch?v=zGSZTGbUwUo


Последна промяна ТуристО на Сря Юни 06, 2007 12:20 am, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Вто Юни 05, 2007 4:59 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Ное 02, 2005 6:00 pm
Мнения: 4339
40 размисли на Георги Аспарухов за футбола и живота въобще, споделени от него по различни поводи. Почти всички звучат като максими и са актуални и днес. Съдете сами:


40 “максими” на Гунди

Аз съм безкрайно щастлив, защото моето хоби е...моята професия!

Футболът е с нищо несравнимо удоволствие, което ЗАДЪЛЖАВА.

Единадесет души- това още не значи отбор!Качествата на всеки може да бъдат индивидуални, но да се допълват взаимно...

Избери си от големите играчи един, на когото да приличаш, без обаче да губиш своя собствен почерк и да се превръщаш в напразен подражател.

Вярно е, че футболът не е балет, ама не е и ръгби!

Ако вдигах щанги и поставех някакъв рекорд, това щеше да е мой съвсем личен успех. Но футболът е колективна игра и победата винаги е обща!

Ако не си голям футболист като Котков, поне бъди спортсмен като него!

“Не разчитай на това, на което всички разчитат!”- никога няма да забравя тези думи на Витлачил. Аз самият винаги съм разчитал на изненадата....

Помни, че няма скрити недостатъци!

Вторият в много случаи е по-достоен за шампионска титла, отколкото нейния носител...Уважавайте вицешампионите!

Няма малки противници!

Най-често побеждава съперникът, който е имал по-бърза мисъл.

Спортният съперник не е враг!

Най-лесно се губи от тим, който винаги можеш да победиш!

Никога не разчитай на чуждия неуспех, а само на своята собствена победа!

Не оправдавай загубите си с лошия шанс! Това е равносилно да кажеш, че победите ти са съвсем случайни...

Играй за гол!

Бори се винаги за красива, честна победа!

Бъди неподражаем!

Публиката никога и за нищо не е виновна, тя винаги има право!


Когато излизам на терена, обичам да поглеждам към пълните трибуни. Като ти ревне тази публика, как да не се хвърлиш!

Понякога публиката е неблагодарна и жестока тъкмо към най-добрите, а към “средняците”, вероятно поради безразличие, е много щедра. А може би точно така трябва да бъде?

Публиката никога не е доволна, когато герой на мача стане съдията!

Помни не само успеха, но и мъката, с която си го постигнал!

Колкото и да съм уморен, победили ли сме, умората ми е сладка!

Ако си постигнал незаслужена победа, имай достойнството да не лъжеш поне себе си!

От много спортно щастие, от неописуема радост винаги ме хваща страх. Защото човек неволно се отпуска и тогава идват неприятни изненади....

И хвалебствията и ругатните са еднакво вредни!По-добре да се направят анализи, да се дадат препоръки...

Може би не съм справедлив, но не обичам интервютата. Каквото имам да кажа, казвам го с играта си на терена, доколкото мога. Останалото са празни приказки...

Най-много се огорчавам от това, че понякога не те разбират свои хора...

Не се сърди, че те замерят- те нямат друг начин да те достигнат!

Щом играеш за България, не си играй!

Когато отида в чужбина, не чуя ли българска реч, съм като болен! А като я чуя, все едно съм взел допинг...

Имам странното чувство, че когато играя, ме осветява някакъв огромен прожектор. И всички непременно следят дали няма да сбъркам. Това много ми пречи и много ми помага едновременно!

В спорта никога няма “таван”...

Учи се от малки и големи!

Помни кой на какво те е научил!

Човек трябва да бъде майстор или да се откаже!

Хората, които въобще не се интересуват от спорт, не са по-малко ограничени от онези, които не изпитват интерес към музиката, театъра или което и да е изкуство...
Събрани от Георги Тодоров


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Вто Юни 05, 2007 11:30 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Ное 02, 2005 6:00 pm
Мнения: 4339
Банчо БАНОВ
Писателят Банчо Банов е роден през 1925 г. в Сливен. Завършва медицина в София, но още като студент се ориентира към журналистическата професия. Работил е като репортер и редактор във вестниците “Изгрев”, “Вечерни новини”, бил е зам.главен редактор на Телевизионния театър в Българската телевизия, редактор и завеждащ редакция в издателство “Български писател” и драматург в Народния театър “Иван Вазов”.
Автор е на шест книги с басни, на три тома преводна средновековна френска литература, на 18 драматизации на романи и оперни либрета, преводи на пиеси, на много публикации в периодичния печат.
- Известна е и любовта ви към футбола и столичния “Левски”. Как се породи тя?
- Увлечението ми към “Левски” започна в далечното романтично време, когато не само футболът беше сладката лудост на квартала ни, но и привързаността към един отбор се явяваше нещо като религия. Вече казах, че това време отмина. Ако и днес съм заклет “левскар”, то е може би защото наивно вярвам, че един Георги Аспарухов например никога не би играл с друга фланелка освен със синята... Останах верен на този клуб завинаги, независимо че някои ръководители в миналото се чудеха как да пременят името му, за да разрушат неговите свободолюбиви традиции, да го превърнат в удобна казионна организация.
Във футбола винаги ме е привличала красотата на играта, а не победата на всяка цена. Този най-обичан спорт ми носи непозната духовна наслада. Той ме връща към детските ми години, а това е особено приятно усещане...
- Вие бяхте близък приятел на един от най-обичаните български футболисти. Ще разкажете ли някои впечатления от Георги Аспарухов?
- На игрището Гунди беше творец. Казвали са го мнозина, защото това е най-точното. Нелепата смърт го удари в момент, когато фантазията му в играта ни предлагаше все по-неочаквани изживявания. Справедливо е, че той победи и времето, звездата му продължава да свети.
Нека добавя, че този футболен гений беше, както може да се очаква, всестранна личност. Имаше приятели във всички среди. Свободното си време посвещаваше на театъра, операта и оперетата, концертните зали, обичаше да чете. И още нещо, характерно за него. Никога не определяше приятелите си според общественото им положение, според парите им или според изгодата, която можеше да има от тях.
- Накрая бихте ли посочили най-забележителното преживяване, свързано с Гунди, което ще помните винаги?
- Много са, но едно от тях няма да забравя никога. В мач за републиканското първенство на централния стадион (ще се въздържа да кажа името на съперника) Аспарухов вкара два великолепни гола с глава. Изчаках го след края на срещата пред главния вход на стадиона, за да го поздравя. Гунди изглеждаше като пребит. Казах му каквото е необходимо в такива случаи, бях радостно възбуден, направо се усещах щастлив, а той ме погледна известно време и вдигна ризата си. Между ребрата му имаше рани, върху които бяха сложени солидни лепенки. Когато скачал за топката пред вратата, бранителите на съперника го мушкали с пирони...
Смея да кажа, че тази клубна ненавист, която съществуваше в миналото и се подклаждаше от върховете, се отрази пагубно на българския футбол... Но това е друга тема.

Величка МАРКОВА-АСПАРУХОВА
Много сърца, много места в България пазят спомена за големия Георги Аспарухов. Аз самият с вълнение заставам пред пишещата машина и изписвам на белия лист хартия името му. Всичко, което знаех за него, научих от играта му - нямах удоволствието да го познавам. Години след гибелта им с Никола Котков се запознах със съпругата и сина му. За втори път съм в неговия дом, в подножието на столичния квартал “Лозенец”, в апартамента, запазил вече само със снимки, флагчета, сувенири физическото усещане за миналото му присъствие. Лита, въпреки мъката, и до днес не може да откаже разговор за Гунди:
“Като се оженихме, живяхме в Пловдив, Георги дори мислеше да остане в този град.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Вто Юни 05, 2007 11:33 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Ное 02, 2005 6:00 pm
Мнения: 4339
Величието на една неугасваща звезда




04.05.06 е не просто дата от календара, която машинално ще откъснем от календара си подвластни на забързаното ежедневие. Утре една част от България, а може би и цялото население, ще се извиси над битийното, ще се отръска от прахта на социалната апатия и ще чества 63 години от рождението на легендата Георги Аспарухов-Гунди.

Ръководствата на ПФК Левски и СК Левски, футболистите, ветераните, служителите, привържениците на отбора и обикновените граждани ще се изсипят пред сектор "А" на стадион "Георги Аспарухов", за да поднесат венци на бюст-паметника на синята легенда и да покажат преклонението си към човека и футболист Георги Аспарухов.

Древните римляни казвали, че дори световната слава отминава бързо. И най-големите герои в човешката история, влезли в епопеята на незабравимите, един ден минават в кохортата на забравените. Българският футбол не прави изключение от традицията, но има две имена, които и днес ни припомнят, че има легенди, които не умират. Преди 35 години изключителните като хора и футболисти играчи на Левски Георги Аспарухов и Никола Котков минаха в небитието, за да останат завинаги в нашите сърца.

Годината е 1971 : Трагедията край Витиня.

Георги Аспарухов - Гунди загива трагично на 28 години при автомобилна катастрофа. Хиляди хора излизат по софийските улици, за да дадат последна почит на една от най-ярките личности в българския футбол, превърнала се в легенда. Жестоката катастрофа на Витиня, когато сблъсък с камион изпепели прочутото “Алфа Ромео” на Гунди, свърза навеки красавеца виртуоз, израснал на “Герена” и дошлият от “Надежда” мъжкар с топовния удар.

Двамата бяха като скачени съдове на терена, където замисляха и завършваха с голове по артистичен и недостижим за простосмъртните начин безброй непредвидими от съперника атаки. Техният интерес към играта не бе материалното, а онова духовно богатство, което любимият кумир на всички истински българи Левски наричаше “народното благо”.

Гунди бе надарен с всичко, което е необходимо за перфектен централен нападател, защото можеше всичко в играта. Да пробива, да подава, да вкарва по изумителен начин. С левия и с десния крак, а най-вече с онези ненадминати и днес удари с глава, когато чуждите коментатори го наричаха “Българският Вилхелм Тел”. Затова Аспарухов стана играча – мечта за прочутия треньор на Милан Нерео Роко, който даваше баснословни суми за българина, но Гунди предпочете да остане в родината си. Aспарухов се запечата в сърцата на всички левскари с пророческата си реплика: "В България има един отбор, този отбор се казва Левски. В Левки съм се родил, в Левски ще умра." Затова светила като Пеле и Еузебио, като Алберт и Гаринча твърдяха, че той е магьосникът, който може да превземе всяка крепост.

Минаха 35 години от смъртта на Гунди, а той е все още е жив в сърцата на хората. Той бе боготворен на родна земя , обичаха го дори запалянковците на лит(*кс-етрополе, които неведнъж е разплаквал. Затова цяла България страдаше и продължава да страда за любимия си футболист.

А и няма как да не бъде обичан човек, чиято философия е: Побеждавай, без да унижаваш другия!
Където и да гостуваше Левски или националният тим из страната, ставаха всенародни митинги. Хората чакаха с часове, за да видят и да пипнат Гунди. Той бе най-мощният магнит, който привличаше всички почитатели на футбола.

Георги Аспарухов бе и остава да бъде една от най-ярките свтлини в българското битие. Човек легенда, човек обичащ и прощаващ, човек, който не заслужаваше да загине толкова млад. Но нали казват, че Господ прибира най-добрите си чада при себе си? Навярно мисията на Гунди е била изпълнена- той пося вяра, надежда, обич у привържениците на футбола. Накара няколко поколения футболисти да изучават магията на стила му, да се възхищават на неговото майсторство. Той роди мита за красотата на играта.

Всъщност, така живеят легендите. Не само като ги помним, но и като се опитваме да бъдем поне в нещичко големи като тях.

ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА ГЕОРГИ АСПАРУХОВ!!!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Вто Юни 05, 2007 11:40 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Ное 02, 2005 6:00 pm
Мнения: 4339
Тук са събрани в един документ всичките статии за Гунди от първата страница на темата.
За да седи чиста темата ще бъде заключена и ако някой има нещо да добави нека пише ЛС на някой от модераторите за да бъде прибавено . :wink:


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Сря Дек 18, 2013 9:59 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Съб Окт 15, 2005 6:59 pm
Мнения: 33008
Местоположение: София
Качил съм филма за Гунди от 1986г.
Благодарение на bate sasho

http://dox.bg/files/dw?a=1b85b1e2bb

_________________
Не е важна истината, важен е имиджът.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Пон Яну 30, 2023 10:36 pm 
Online
Аватар

Регистриран на: Пет Ное 02, 2007 11:24 pm
Мнения: 20346
Местоположение: Работа, честност и горд Левски
Цитат:
Както вече съобщихме, привържениците на Левски от Ultra Varna се сдобиха с досега непубликувани авторски фотографии от най-тъжния и мрачен ден в историята ни - погребението на Гунди и Котков.
Оригиналите на снимките ще бъдат дарени на музейната експозиция на Левски, дигиталните копия ще публикуваме на нашата страница, а дубликатите им ще бъдат пуснати на благотворителен търг.


Прикачени файлове:
327815327_564417042214098_5235299358759431796_n.jpg
327815327_564417042214098_5235299358759431796_n.jpg [ 587.78 KiB | Прегледано 6732 пъти ]


Прикачени файлове:
327996916_561507975889345_9000711552671553307_n.jpg
327996916_561507975889345_9000711552671553307_n.jpg [ 507.71 KiB | Прегледано 6732 пъти ]


Прикачени файлове:
328269786_2917919898340454_2927126545247375256_n.jpg
328269786_2917919898340454_2927126545247375256_n.jpg [ 636.21 KiB | Прегледано 6732 пъти ]

_________________
www.portretite.info
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Пет Фев 03, 2023 10:57 am 
Online
Аватар

Регистриран на: Пет Ное 02, 2007 11:24 pm
Мнения: 20346
Местоположение: Работа, честност и горд Левски
Прикачени файлове:
328541666_2996513043976825_505762837801472084_n.jpg
328541666_2996513043976825_505762837801472084_n.jpg [ 559.42 KiB | Прегледано 6490 пъти ]


Прикачени файлове:
328840903_2313838268782951_4891406365990764708_n.jpg
328840903_2313838268782951_4891406365990764708_n.jpg [ 577.74 KiB | Прегледано 6490 пъти ]


Прикачени файлове:
328985357_1934284596912913_8419812937617755018_n.jpg
328985357_1934284596912913_8419812937617755018_n.jpg [ 591.34 KiB | Прегледано 6490 пъти ]

_________________
www.portretite.info
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Вто Фев 14, 2023 11:21 pm 
Online
Аватар

Регистриран на: Пет Ное 02, 2007 11:24 pm
Мнения: 20346
Местоположение: Работа, честност и горд Левски
Прикачени файлове:
328982464_1625295701264408_2368110331596011917_n.jpg
328982464_1625295701264408_2368110331596011917_n.jpg [ 569.16 KiB | Прегледано 6025 пъти ]


Прикачени файлове:
329365679_2072401416484214_4007062409944308394_n.jpg
329365679_2072401416484214_4007062409944308394_n.jpg [ 610.31 KiB | Прегледано 6025 пъти ]


Прикачени файлове:
329572285_6374790542540318_965042553883315443_n.jpg
329572285_6374790542540318_965042553883315443_n.jpg [ 549.48 KiB | Прегледано 6025 пъти ]


Прикачени файлове:
329384955_661623879095858_2379944582830057663_n.jpg
329384955_661623879095858_2379944582830057663_n.jpg [ 584.84 KiB | Прегледано 6025 пъти ]


Прикачени файлове:
330989665_889213485746571_8930832567725718154_n.jpg
330989665_889213485746571_8930832567725718154_n.jpg [ 549.34 KiB | Прегледано 6025 пъти ]


Прикачени файлове:
330300961_866359127988539_1102652003657755380_n.jpg
330300961_866359127988539_1102652003657755380_n.jpg [ 30.31 KiB | Прегледано 6025 пъти ]

_________________
www.portretite.info
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Темата е заключена, не можете да променяте мнения.  [ 23 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 10 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Форума се задвижва от phpBB® Forum Software © phpBB Group
Преведено от yarnaudov.com