forum.levski.com

1986 или там накъде имаше летен турнир на Герена и играхме с Лутън. Ламята беше при нас и биеше уникални фалове

...20 години вече. 9-10 годишно лапе се занимавам с албуми със стикери на Панини, къде що издания книжни за световното...

Сладки спомени и за мен Гиби, Наско, Боби, Ники, Георги Йорданов-Ламята ми бяха любимци от шампионския отбор на Левски от 1988 г.

...ако някога и аз напиша книга, тя ще започва по същия начин...

"Левски,
Оле,
Оле-оле-оле!"
В класната стая на централно столично училище, по време на междучасието, няколко чина пред мен, съученикът ми Иван развяваше с двете си ръце шал на равномерни бели и тъмносини раета. Предстоеше час по руски език при другарката николова, дърта и съсухрена кокалеста и костелива комунистка с прическа на ритана зелка, специализирала в москва, ленинград и разни други такива коптори в "империята на злото - ссср"–, която същевременно ни се явяваше и класна.
- "Клас стани, клас мирно!"
- "Иване, намираш се в класната стая, а не на стадиона, освен това такъв отбор "Левски" няма, има "Витоша"!"
– "каква витоша ма?", "ти луда ли си?", Това е ЛЕВСКИ!" - над 2/3ти от класа беше наскачал, повечето прави, ядосани крещяха един през друг и почти всички в яростта си за пръв път се обръщаха към учител на "ТИ" и "МА"... и това си беше просто спонтанна реакция на децата. Излишно е да споменавам, че огромна част от класа бяхме все Левскари, имаше разбира се и няколко чорбари (при съотношение горе долу 4 към 1) и даже един Локомотивец така колкото за цвят. По правило всеки, който беше къдрав, рижав, кривоглед, разноглед, с едното ухо по-голямо от другото, с неправилна форма на главата или просто непропорционално несъразмерна спрямо тялото му - беше чорбар. Такива бяха те тогава - рожби на инцеста и кръвосмешението или в другия случай просто плачевният резултат в следствие на съвокупляването на уродливите им родители... а после ония от Перник били орки... Също така за някои от тях родителите ни предупреждаваха "недей да дружиш с еди кой си, понеже родителите му са партийци и той веднага ще им каже какво сте си говорили и може да навлечеш огромни неприятности на цялото семейство". В такива времена живеехме, а само след броени дни предстоеше "Мачът".
– "Иване, след часът в учителската стая!"
Обичах футболната игра, обичах Левски, вече бях гледал първия мач (в който паднахме с 2:0) по телевизията, а сега предстоеше реванша. Резервният ни вратар Владо Делчев го осакатиха в този първи мач при 0:0 на чужд терен, на негово място влезе титуляра Михайлов, който също беше контузен (а по онова време дори на снимката на календара нямахме трети вратар) и ония педераси ни биха с 2:0.
"Няма проблеми - щом Гибона ще играе - биеме ги 3:0 и готово!"- мислех си аз.....!

Стана ми интересно как хем телевизорът ви е бил на ремонт и не сте могли да гледате мача, хем после сте гледали новините

Добър ден и Само Левски! И аз се присъединявам към новите колеги във форума, НО няма да обяснявам от колко време чета и следя нещата тук, както другите го правят, защото е безмислено, а и почти сигурно и евентуално и мен може да ме набедят за припок/чорбар/журналист... От много време се каня да напиша нещичко, но реших първото нещо е да споделя и за моя първи мач на любимият син отбор, но тази тема не беше активна доста време. Е, днес видях, че е писано и реших хем да споделя първия мач в живота ми, а и това да е първият ми коментар по някоя от темите във форума.
Та, да си дойдем на думата. Датата е 29 май 1999 година /тогава съм 6 годишен/ (признавам си, проверих го, а и дори, когато Димитър Иванков стана треньор на вратарите се сетих за този двубой) - баща ми ме заведе за пръв път на Герена. Тогава наш съперник беше Нефтохимик. Помня, че когато стигнахме стадиона с баща ми, той ме уреди да изляза на терена, хванат за ръка с Иванков, който при излизането от тунела ме потупа по главата (това тупане до ден днешен го помня). Честно казано резултата не го помня тогава, освен, ако наистина не го проверя по архивите, но има нещо друго. След мача, когато с баща ми се прибрахме от стадиона създадохме традиция да гледаме винаги обзорните предавания за БГ футбола. Е, тогава беше модерно предаването на Сашо Диков по Канал 3 и, след като започнахме да гледаме предаването с баща ми се видяхме и дори на телевизора, когато бяхме на трибуните.
Та, това е моята кратка история за първия мач на любимият клуб на милиони, който посещавам благодарение на баща ми.
П.С От този мач има една снимка преди мача и до ден днешен се мъча да я намеря, но не знаем с баща ми кой е бил фотографа, а наскоро разбрах, че ИМА вероятност да е публикувана в някой от спортните вестници по онова време. Ще съм благодарен, ако някой даде съвет как бих успял да я открия.
Благодаря за вниманието и Само Левски!

Добър ден и Само Левски! И аз се присъединявам към новите колеги във форума, НО няма да обяснявам от колко време чета и следя нещата тук, както другите го правят, защото е безмислено, а и почти сигурно и евентуално и мен може да ме набедят за припок/чорбар/журналист... От много време се каня да напиша нещичко, но реших първото нещо е да споделя и за моя първи мач на любимият син отбор, но тази тема не беше активна доста време. Е, днес видях, че е писано и реших хем да споделя първия мач в живота ми, а и това да е първият ми коментар по някоя от темите във форума.
Та, да си дойдем на думата. Датата е 29 май 1999 година /тогава съм 6 годишен/ (признавам си, проверих го, а и дори, когато Димитър Иванков стана треньор на вратарите се сетих за този двубой) - баща ми ме заведе за пръв път на Герена. Тогава наш съперник беше Нефтохимик. Помня, че когато стигнахме стадиона с баща ми, той ме уреди да изляза на терена, хванат за ръка с Иванков, който при излизането от тунела ме потупа по главата (това тупане до ден днешен го помня). Честно казано резултата не го помня тогава, освен, ако наистина не го проверя по архивите, но има нещо друго. След мача, когато с баща ми се прибрахме от стадиона създадохме традиция да гледаме винаги обзорните предавания за БГ футбола. Е, тогава беше модерно предаването на Сашо Диков по Канал 3 и, след като започнахме да гледаме предаването с баща ми се видяхме и дори на телевизора, когато бяхме на трибуните.
Та, това е моята кратка история за първия мач на любимият клуб на милиони, който посещавам благодарение на баща ми.
П.С От този мач има една снимка преди мача и до ден днешен се мъча да я намеря, но не знаем с баща ми кой е бил фотографа, а наскоро разбрах, че ИМА вероятност да е публикувана в някой от спортните вестници по онова време. Ще съм благодарен, ако някой даде съвет как бих успял да я открия.
Благодаря за вниманието и Само Левски!