forum.levski.com

Форум на привържениците на ФК ЛЕВСКИ
Дата и час: Чет Мар 28, 2024 11:57 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]





Напиши нова тема Отговори на тема  [ 22 мнения ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: Пон Фев 26, 2018 12:08 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пет Май 08, 2009 7:17 pm
Мнения: 3730
И Меци си е заминал :shock: Кво става, бе??


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Пон Фев 26, 2018 12:12 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Юли 08, 2012 3:37 pm
Мнения: 11305
Какво стана за 1 седмица ебаси..... Да почива в мир..

_________________
Дори да хулят и да мразят...


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Пон Фев 26, 2018 12:12 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Чет Мар 29, 2012 6:45 pm
Мнения: 1874
Почивай в мир
:( :( :(

_________________
I woke up this morning, I got myself a beer
The future is uncertain, and the end is always near.


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Пон Фев 26, 2018 12:23 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Съб Авг 25, 2012 5:06 pm
Мнения: 24110
Местоположение: СЕКТОР Б
Ужас...... Нека почива в мир!

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Пон Фев 26, 2018 12:27 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Чет Мар 24, 2011 11:23 am
Мнения: 1326
Не знам какво се случва. Нямам думи. Изключително свестен човек, с когото съм имал честта да разговарям.
Почивай в мир, Меци.

_________________
Завинаги и само ЛЕВСКИ!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Пон Фев 26, 2018 12:27 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Авг 22, 2014 9:31 pm
Мнения: 13541
Бог да го прости!

_________________
За ЛЕВСКИ - всичко! От ЛЕВСКИ - нищо!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Пон Фев 26, 2018 12:29 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пет Авг 20, 2010 1:09 pm
Мнения: 6703
Лека му пръст и Бог да го прости!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Пон Фев 26, 2018 12:37 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Яну 31, 2016 12:27 am
Мнения: 6114
Местоположение: Оркистан
Жалко, вчера гледах едно видео с него, в което говореше за Гунди... и плачеше

_________________
Мило Борисов, краен собственик на генералния спонсор на ПФК Левски - благодарим Ви.


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Пон Фев 26, 2018 12:40 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Юни 24, 2015 8:37 am
Мнения: 1422
Изображение
Цитат:
На 70-годишна възраст почина големият футболист на ЛЕВСКИ и националния отбор на България Цветан Веселинов - Меци.

Легендарното крило играе за "сините" от 1965 до 1975 г. Шампион на България през 1968, 1970 и 1974 г. Носител на Купата на България през 1967, 1970, 1971 г. В "А" група има 193 мача и 70 гола, а за Купата на страната 26 мача и 9 гола. За националния отбор има 6 мача и 2 гола. Сребърен медалист от ОИ-1968 в Мексико. В евротурнирите има 12 мача и 3 гола. "Майстор на спорта" от 1968 г. Като треньор работи в Тунис и школата на Левски.

ПФК ЛЕВСКИ изказва своите съболезнования на роднините и близките на големия български футболист!

Поклон пред светлата му памет!


Черната серия няма край. Нека почива в мир!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Пон Фев 26, 2018 12:43 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Вто Май 24, 2016 11:12 am
Мнения: 12154
Местоположение: София
Кво става, бе... :shock: :shock: Почивай в мир!

_________________
И само Левски обичаме те! :levski


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Пон Фев 26, 2018 1:27 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Съб Май 28, 2005 8:49 pm
Мнения: 6938
Местоположение: Монтана
Бог да го прости!

_________________
www.metacafe.com/watch/1136373


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Пон Фев 26, 2018 1:30 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Окт 06, 2010 1:27 pm
Мнения: 10699
Бог да го прости


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Пон Фев 26, 2018 2:02 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Чет Юни 21, 2007 7:23 pm
Мнения: 30001
Бог да го прости

_________________
Just get on stage AND FOOKING AVE IT


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Пон Фев 26, 2018 2:04 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пет Апр 02, 2010 1:43 pm
Мнения: 4547
Местоположение: сектор "А", блок 5
Ужас! Да почива в мир :(

_________________
СВОБОДА ЗА СЕКТОР "Б"!!!



Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Пон Фев 26, 2018 3:21 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Юни 25, 2008 10:52 am
Мнения: 347
Мамка му какво нещо е животът.Преди една седмица го срещнах и бях в голям възторг,тъй като това е Човекът заради когото станах левскар.Баща ми говореше само за него и пробивите му по крилото.Исках да намеря снимка за да си я сложа като аватар да увековечава спомена...Сега като се обадя да му кажа на баща ми ще му стане лошо. Беше му любимец. Почивай в мир ШАМПИОНЕ


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Пон Фев 26, 2018 3:28 pm 
Offline

Регистриран на: Пон Авг 24, 2009 1:20 pm
Мнения: 4365
Местоположение: Норич, UK
Лека му пръст :( Отвратителни седмици се наредиха. :(

_________________
105 ГОДИНИ НАЧИН НА ЖИВОТ!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Пон Фев 26, 2018 7:53 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Мар 29, 2006 6:34 pm
Мнения: 14822
Много тъжно. Един от първите ми автографи беше негов.


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Пон Фев 26, 2018 8:03 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Авг 27, 2006 9:50 pm
Мнения: 1672
Местоположение: Редута, София
Лека му пръст :( Отвратителни дни....


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Пон Фев 26, 2018 8:43 pm 
Offline
Site Admin
Аватар

Регистриран на: Сря Юли 22, 2009 9:00 pm
Мнения: 12450
Мир на праха му! :(

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Пон Фев 26, 2018 8:51 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Чет Юни 01, 2017 9:23 pm
Мнения: 7529
Това вече се превръща в една ужасна поредица.... :(

Лека му пръст! :(


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Пон Фев 26, 2018 9:03 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пет Юни 08, 2012 4:46 pm
Мнения: 5657
Дано почива в мир! Може би е единственият футболист в историята ни, играл от началото до края на кариерата си в Левски!






_________________
Ти какво пожертва, за да има и утре България?


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Нед Мар 04, 2018 10:39 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Май 07, 2008 5:17 pm
Мнения: 1473
Местоположение: Варна
Докато си разчиствах документите намерих едно старо интервю с Меци Веселинов :?



Меци Веселинов: Баща ми е мил и обличал Гунди и Котков за погребението
След боя над лит(*кс-етрополе със 7:2 комунистите съсипаха „Левски” п


Цветан Веселинов-Меци е роден на 27 април 1947 г. Играе в “Левски” от дете до 1975 г. Шампион през 1968, 1970 и 1974 г., носител на купата през 1967, 1970 и 1971 г. Има 193 мача и 70 гола в “А” група. С 6 мача в националния отбор от 1968 до 1971 г. Сребърен медалист от олимпиадата през 1968 г. в Мексико. Женен е. Има три деца – една дъщеря и двама синове-близнаци. Дядо е на трима внуци. Меци, който по принцип не обича да говори с медиите, даде дълго и интересно интервю за “ШОУ”.

-Кой те откри за футбола?
-Аз съм отраснал в Слатина. Живеехме бедно. Баща ми гледаше животни, майка ми домакинстваше. Играл съм само в “Левски”. Първият ми треньор е Христо Найденов – Траянчето, един учител по физическо. Видя ме на ученическо първенство и ме взе в “Левски”. Там до юношите изкарах под ръководството на Петко Николков – уникални хора и педагози.

Шапка им
свалям

Дебютирах за мъжете при Рудолф Витлачил. Чехът си беше жива легенда. Гледахме го с отворени усти. Сефтето за “Левски” ми беше срещу “Ботев” в Бургас. Отнесохме ги с 5:2, Гунди вкара 3 гола, аз – един. После ми тръгна много. Понеже титулярят по дясното крило Симо Николов беше контузен, Витлачил ми гласува доверие в два поредни мача на “Герена”. Спечелихме и двата, а аз вкарах по два гола. Оттам публиката буквално ме наложи като титуляр. Превърнах се в техен любимец и Витлачил нямаше къде да мърда. Егати и отбора бяхме – все великани, откъдето и да го погледнеш! Христо Илиев-Патрата, Теко Абаджиев, Бисер Михайлов, Сашо Костов, Гунди, Георги Георгиев-Дълга Мара, Златков от Перник, после дойде и Котето…

- Как те посрещнаха “старите пушки” на “Герена”?
- Страхотно. Да влезеш за пръв път в игра с “големите” и да си на една линия в нападението с Гунди – това беше огромно психическо напрежение и отговорност. Ама и голяма радост, защото Аспарухов като човек беше уникален. И днес помня как кротко и внимателно ме учеше дори по време на мачовете на терена. Казваше например: “Щом получа топката - няма да се подвеждаш по това накъде гледам и накъде тръгвам... Ти просто тичаш по крилото и чакаш пас – моя е грижа как ще го направя. После центрираш към дузпата...”
В евротурнирите дебютирах в Лисабон, паднахме от “Бенфика” с 2:3. Гунди тръгна сам от центъра, излъга всичко живо и вкара. Накрая публиката на “Луш” ни изпрати с аплодисменти. Като се прибрахме, на аерогарата нашите фенове ни понесоха на ръце. Спомням си един мач с “Динамо” (Берлин). Там паднахме 0:3, а бихме с 2:0, накрая изпортихме дузпа. Бобата Жечев игра като таран и вкара двата гола.

Бяхме хванали
съдията – грък

Цяла седмица изкара преди това на “Копитото” на Витоша. Удавиха го от пиене, викаха му и курви. И наистина, гол от засада пусна, дузпа ни даде. Васил Митков-Шопа обаче я изпусна.

- В Хожув играете пред 90 000 души срещу “Гурник”?
- Съжалявам, че точно за тоя мач взех майка ми и сестра ми. Стадионът беше в една дупка, пълно с пияни поляци – миньори. Като ревнаха, трибуните щяха да паднат. После мама се вайкаше: “Къде ни доведе? Щяха да ни убият”. А иначе на “Герена” веднъж се изсипаха 60 000 души и то на мач срещу “Пирин”. 4:0 ги ударихме, имаше хора по дърветата и насядали долу по стълбите на стадиона. Игла да хвърлиш, нямаше къде да падне. С лит(*кс-етрополе през 1967 г. завършихме 1:1 с мой гол пред 70 000. Разписах се откъм ледената пързалка с шут с левия крак от границата на пеналта.

-Вкарваш гол и в последния мач на Гунди и Котков на 28 юни 1971 г. Какво си спомняш от този ден?
-Гунди беше пред отказване от футбола. Беше му писнало от всичко, имаше и семейни неприятности. Не беше в настроение. Пламен Янков се скъса да го рита и провокира. Накрая Гунди не издържа и го удари. Кой знае, ако не беше се случило това, двамата с Котето може би щяха да бъдат живи. Така завинаги Пламен си остана с клеймото “Убиецът на Гунди”. Майка му ми е споделяла, че това ужасно му е тежало. Знаеш ли, че тате е мил и обличал Гунди и Котков след катастрофата?

-Не, не знаех.
- Министър Солаков му нарежда да го стори, беше му дал и една кола. Тате цяла нощ виси по “Пирогов” в моргата. Беше се понесъл слух после, че в ковчезите е нямало нищо. Не е вярно, тате ги е ковал тия ковчези и е слагал моите приятели вътре. (Разплаква се). Питал съм го дали ги е разпознал. Вика ми: “Естествено, сине. Познах ги”. На Гунди ръцете му били сгърчени, сякаш още стиска волана. Така го е заварила смъртта. Котето бил с разцепена и изгоряла глава. Седял на седалката до шофьора, нафтата го била заляла. Краката му обаче били цели. Бай Весо го различил само по русите косми по краката. Тате ги облякъл с офицерски униформи, нали бяха ги направили посмъртно майори, сложил една топка в ковчега.



-Вярно ли е, че Гунди е бил слаб шофьор?
- Смъртта не пита кой е слаб шофьор, кой не. Чух и други глупости. Че били пияни, че не знам си какво. Котето знам, че е ударил едно малко, горе на Витиня, в ханчето. Гунди обаче е бил трезвен. Той и не можеше да пие, горкият. Съжалявам за семейство Коткови. Бях треньор на сина на Кольо. Боби беше уникален, защото риташе добре и с двата крака. Можеше да стане добър футболист. После се пропи, живя в мизерия. За жалост

научих, че
е починал

- Ти си считан за най-бързото крило в Европа?
- Взимах 100 метра за по-малко от 11 секунди! Баща ми беше домакин на “Левски”, отговаряше за охраната на стадиона. След един мач го питат: “Бай Весо, с какво храниш Меци, та търчи така, бе?” А той им отговаря сериозно: “Е, с какво, майка му беше варила днеска боб”.

- Откъде идва прякорът ти Меци?
- Още от дете ми викаха така в махалата. Имаше един лаф “Цеци-меци, би звънеци”. И сигурно оттам е тръгнало.

-За епопеята в Мексико през 1968 г. сигурно можеш много да разказваш...
- Е, как не. Оттогава не сме се класирали на олимпиада. Имам чувството, че ни тегне някакво проклятие. Това беше преди 44 години, страх ме е да не чакаме още 44. А знаеш ли какво стана на отиване? Ръководителите на нашата делегация ни взеха предварително билети за връщане с първия полет още. Накрая стана така, че се прибрахме с последния.

- За разлика от подготовката за световното 2 години по-късно вашата е била организирана много по-добре.
- Така беше. Един месец подготовка изкарахме в страната на ацтеките, за да се аклиматизираме. Доктор Милтянов не ни ограничаваше в нищо. Вода и кока-кола пиехме нонстоп, понякога и биричка. Режимът беше свободен, нещо подобно на това, което правеха нашите в САЩ ’94. Бяхме отпуснати, спокойни. Обстановката беше страхотна. Ама и ние бяхме отбор: Начко Михайлов, Киро Ивков, Пилето Гайдарски, Петър Жеков, Паро Никодимов, Марашлиев, Гочо Василев, вратарят Стоян Йорданов, Христакиев, Ивайло Георгиев, Янчовски...Имахме и страхотен треньор – Георги Берков, Бог да го прости! Белия орел беше голям психолог.

- Полуфиналът срещу Мексико е цял епос.
- Никога няма да забравя този ден – 22 октомври 1968 г. Стадион “Халиско” в Гуадалахара. Близо 100 000 мексиканци създаваха страшен шум, страховита атмосфера. Жеката и Начко се разписаха и поведохме с 2:0. После те ни натикаха буквално в нашата половина. Изравниха ни. Мене ме изритаха и бях пълен статист през второто полувреме. Бяхме като опълченците на Шипка. По едно време 22 души бяха в нашето поле, а само аз и вратарят на Мексико бяхме в тяхното. Домакините налитаха, топката се разхождаше по голлинията, но не влизаше и не влизаше. Помня, че даже Начко Михайлов се беше върнал да играе като десен бек. Видя, че съм сам и ми “хвърли” убийствен пас от 40 метра. Сам се втурнах към вратата, ама почти на куц крак. Усетих, че двама защитници вече ме настигат и бих в отчаянието си. Топката се заби горе, в паяжината и остана там. 3:2 за България и вече бяхме на финала!Такава гробовна тишина се възцари на стадиона, каквато едва ли има и в ада. 100 000 немеят по трибуните, не разбират какво става. След мача летим от Леон за Мексико сити. На аерогарата при чекирането на полета, шефът на летището (беше типичен мексиканец с големи мустаци) ме извика, прегърна ме и ми каза: “Ако знаех, че си толкова добър, нямаше да те пускам да влезеш в града.”
Ние щяхме да станем и шампиони, ако не беше съдията Диего де Лео. На финала на “Ацтека” срещнахме Унгария. Награбихме ги от началото. Вкарах страхотен гол с глава след пас на Ивайло Георгиев – 1:0 за нас! Начко ги развинти. Те започнаха да се движат като лунатици по терена и само повтаряха “Нем тудом... нем тудом...” Не разбират какво става. И тук се намеси съдията. Във вестника преди това бях чел изказване на техния десен бек Панчич. “Няма да имам никакви проблеми с Веселинов”.

Викам си:
“Така ли?!”

Аз по принцип противниците не ги гледах визуално, но тоя го набелязах от самото начало. Унгарецът ме пазеше от дистанция, аз получих една топка, а той се засили към мен. Само му подложих крак и той изхвърча като тапа на пистата. Съдията побърза да ме изгони. И кво стана? Прибрах се в съблекалнята, след малко гледам и Киро Ивков идва. “Кво бе, Кире?”- “Абе, изгони ме и мене”. След няма и пет минути, хоп, идва и Начко Михайлов. Псува, кълне, страшна работа. Аз мисля, че е свършило полувремето, а те и него го пратили по-рано под душа...Останахме с 8 души на терена.
На почивката Георги Берков рева като малко дете: “Момчета, аман-заман, моля ви, излезте за второто полувреме. Дайте да довършим мача”, ни вика. Как и да е, доиграхме финала. Те , и унгарците спряха да ни вкарват. Паднахме “само” с 1:4. Като се върнахме в София, нас, тримата изгонени, веднага ни наказаха. Другите от отбора ги направиха заслужили майстори на спорта, дадоха им “Орден на труда”, а нас ни отсвириха. За сребърните медали ни дадоха премия по 1600 лева на човек. На летището нямаше един посрещач...Все едно бомба беше паднала. А все пак бяхме станали втори на олимпиада, мама му стара.

- Кое е най-голямото предателство в живота ти?
- Това, че ме изхвърлиха от футбола на 28 години. Бях в разцвета на силите си. Само аз нямах връзки, не съм бил протеже на никого. Никога няма да забравя как ни изхвърлиха като кучета. Иван Вуцов имаше най-голяма вина. Беше и треньор, и шеф тогава. Не мога да му простя. Всички от отбора отидоха на море през лятото, а аз се качих на Цигов чарк. Ядях само планинска пъстърва, дишах чист въздух. Като се събрахме на първа тренировка, нямам спиране. Васил Спасов-Валяка след тренировката ми каза: “Отиди на “Софийска комуна”/там беше офисът на ръководството/, викат те”. Отивам аз, а там само ми
съобщиха, че ме уволняват. И знаеш ли кое е гадното? Че не ме пуснаха да отида никъде. Понеже съм бил капитан от Държавна сигурност, нямал съм право да излагам честта на пагона и да работя за друг клуб, освен за “Левски-Спартак”. Трябва да се прави разлика между “Левски” и “Спартак”. Това са си два съвсем различни клуба. Аз съм си левскар. Не че имам нещо против моите колеги спартаклии като Бобата Жечев, Павел Панов, Милко Гайдарски, Гошо Цветков-Цупето и т.н.



- Приемаш ли, че “Левски” е бил отборът на народа?
- Нашите фенове бяха обикновени бачкатори, хора от най-неблагородните професии. От лит(*кс-етрополе бяха богатите партийци. Да, знае се, че нас ни подкрепяха Борис Велчев, баба Цола, Солаков. Ама “червените” винаги са били по-толерирани. Буквално ни убиха с това обединение през зимата на 1969 г. От отбор на народа ни превърнаха в отбор на репресивния апарат – на милицията. Много от нашата публика се отказаха от “Левски” заради обединението. Знаеш ли кога решиха да ни събират?

- Не, кога?
- След историческия мач на 17 ноември 1968 г. – боят 7:2 над лит(*кс-етрополе. Феновете ни тогава обградиха паметника на Васил Левски и цяла нощ изкараха седнали там със запалени свещи. Това беше спонтанен протест срещу властта, срещу режима. Знаеш, че тогава станаха и събитията в Чехия, т.нар. “Пражка пролет” и навлизането на войските на СССР и останалите от Варшавския договор. Е, левскарите си имаха своята “Софийска есен”. Такова напрежение имаше, носеше се нещо във въздуха. Дори и един милиционер да беше се намесил и да беше ударил някой от нашите запалянковци около паметника, щеше да стане страшно. Именно тогава на висше държавно ниво решават да ни затрият като клуб, да убият нашата идентичност, обединявайки ни с отбора на милицията. Обидно беше да ни отнемат и клубната емблема. Сложиха ни някаква синя лопата. Това не беше нашата емблема. Да, гледал съм филма “Спартак”. Кърк Дъглас е голям юнак, но “Левски” си има емблема, бе.

- Вярно ли е, че Цола Драгойчева навремето е спряла трансфера ти в лит(*кс-етрополе?
- Не е баба Цола. Чичо му на моя приятел Стефан Аладжов беше заместник-министър на пощите и далекосъобщенията. Казали му, че ще ме взимат войник и той ме върна буквално от поделението. Министърът имаше секретен телефон, чрез който имаше връзка с всяко поделение. Мен на 2 май 1967 г. посред нощ буквално ме отвлякоха от вкъщи. Натовариха ме в една джипка и поех към Шумен. Ще ме правят танкист. За един ден бях командир на танк. Генерал Аладжов звъни в казармата и нарежда: “Лицето Веселинов да се издири и върне в София”. Спах една нощ на гарата в Горна Оряховица и с влака ме прибраха на 5 май, както си бях с униформата. Тогава станаха

всенародни
протести

нашите фенове ме спасиха от лит(*кс-етрополе. Всички предприятия на гара Искър спряха да работят в знак на протест. Комунягите се видяха в чудо. Най-големият запалянко, шефът на “синята” агитка, беше Сашо Моряка. Той знаеш ли какво направи? Нещо нечувано и невиждано - причаква колата на Тодор Живков, спира я насред “Оборище”. Личната охрана на бай Тошо са двама служители от УБО с винаги заредени автомати. Те имали заповед да стрелят на месо срещу всеки, който спре Живков. После ми разказваха какво е станало. Сашо Моряка спира колата, в ръката си държи писмо. “Другарю Живков, докога ще ни взимат най-добрите футболисти?!”, директно пита Първия. Бай Тошо отвръща: “Защо, бе, момче, какво е станало?”. Сашо му обяснява: “Така и така...” Бай Тошо обещава да разгледа случая и си тръгва по живо, по здраво. През цялото време охранителите седят като гръмнати. Никога досега не им се е случвало подобно нещо. Вместо да застрелят Моряка, той стана герой. После го бяха издирили и го спукват от бой в ареста. Този Сашо Моряка беше голяма работа. Организираше феновете ни за гостуванията в провинцията. Винаги намираше най-модерните рейсове “Мерцедеси”, правеше т.нар. “Сини влакове”. Идваха по 1000 души на всеки мач.

- Значи феновете те прибраха обратно в “Левски”?
- Ами да. Когато влакът ни пристигна на гара София, ми бяха устроили невероятно посрещане. Слизам, както съм си с униформата, влакът спря, аз тръгнах по релсите. Гледам – страшна тълпа от хора се е събрала. Чудя се, кого ли чакат. По едно време чувам в тъмното: “Ето го, ето го.” Подхванаха ме и ме понесоха на ръце. (Разплаква се) Такова нещо не се забравя. И сега шапка им свалям на тези хора.

- Какво всъщност се случи в онзи злополучен мач “Берое” - „Левски” през март 1970 г.?
- През цялото време публиката и играчите на домакините ни провокираха. Един техен защитник ми счупи ръката и излязох. Голямата патаклама стана в 90-ата минута, когато Сашо Костов тръгна да бие корнер. Фенове го удариха с шише лимонада. Сашо взе шишето и се направи, че ще го метне в публиката. Целият сектор залегна, а той го пусна на тревата. Изпълни корнера, а Жечев изравни за 1:1. Стана страшно. Tогава разпръскваха хората след мача с пожарни, а съдията го облекли с милиционерска униформа и го извели отзад. Това се прие от властта като опит за бунт. Ангел Солаков беше в ложата заедно с личната си охрана Боян Радев. Побесня и уволни шефа на милицията в Стара Загора и всички, охраняващи двубоя. Тогава ме караха да съдя момчето, дето ме беше контузило, но аз се отказах. “Берое” ги извадиха от групата.

- Как се разви животът ти след футбола?
- Пет години стоях в ДЮШ, след това ме оставиха на улицата – с три деца и безработна жена. Добре че беше един голям левскар и мой приятел – Христо Христов. Бившо боксьорче, беше шеф в “Шератон”. Назначиха ме там на работа като барман, после бачках и в парк хотел “Москва”, в бар “Хавана”. Върнах се през 1987 г. във футбола като треньор на “Сбейтла” (Тунис). Изкарах 2 сезона там, вкарах отбора в елитната група. Върнах се в София. Държах една закусвалня в Южния парк. Исках да направя там клуб на ветераните на “Левски”. Помагах си с издръжката. Взеха ми и закусвалнята.Бях и на гурбет в Америка. Спечелих зелена карта. Първо живях във Флорида, в Сейнт Питърсбърг – градът беше пълен с руски емигранти. После опитах късмета си и в Чикаго. Работих какво ли не – шофьор, барман, даже чинии съм мил.

Всякаква черна
работа бачках

Сега съм шофьор в Института по металознание. Парите ми стигат, колкото да не умрем от глад.

- Защо не ходиш на мачове на “Левски”?
- На “Герена” не съм стъпвал от месец май 2007 г. Правехме честване на Гунди. Бяхме се събрали все стари муцуни. Очаквахме шефовете на клуба да поканят някой от нас да поднесе венеца пред паметника на Аспарухов. Вместо това, гледам по едно време някакво джудже – оказа се, че му викали Деко (има предвид Миро Иванов – б.а.), носи венеца. Стана ми страшно обидно и оттогава не съм стъпвал.
Милен ДИМИТРОВ

_________________
ЧЕРВЕН КАРТОН НА МАРИО МЕТУШЕВ И ВСИЧКО СИ ЕБАВА ПУТКАТА МАЙЧИНА!!!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 22 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 38 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Форума се задвижва от phpBB® Forum Software © phpBB Group
Преведено от yarnaudov.com