forum.levski.com

Форум на привържениците на ФК ЛЕВСКИ
Дата и час: Чет Мар 28, 2024 5:23 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]





Напиши нова тема Отговори на тема  [ 421 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13 ... 15  Следваща

Въпросираме
Бий чорбата по главата 36%  36%  [ 128 ]
бий 20%  20%  [ 72 ]
бий 23%  23%  [ 84 ]
бий 21%  21%  [ 75 ]
Общо гласове : 359
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: Пон Фев 03, 2014 11:46 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Вто Сеп 23, 2008 11:47 am
Мнения: 3723
Местоположение: Ловеч
Моят първи мач беше Литекс - Левски за купата в края на 90-те, когато ни биха 3:1, след като съдията беше бит в съблекалнята от хора на Ганчев и даде на домакините 2 дузпи второто полувреме :lol: Ние се класирахме обаче след 2:0 на Герена в първия мач :strkstrk

_________________
Изображение Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Вто Фев 04, 2014 2:27 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 31, 2009 12:52 pm
Мнения: 6261
На 11 май 2003 на Герена срещу прасетата. Свършихме 1:1 и Тройчо се прави на играч пред Сектор А, но след няколко бутилки и какво ли още не :grin: избяга към центъра. Тогава си купих и първия шал от един дядо в парка, и до днес съм си с него по мачовете.
Иначе неофициално беше на бенефиса на Пламен Гетов през 2001 в Плевен, тогава като видях Гонзо на 2 метра пред мене и не ми се вярваше :D


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Вто Фев 04, 2014 8:04 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Чет Авг 05, 2010 11:01 pm
Мнения: 26695
Първият ми мач е за купата, на 04.11.2000 година, срещу коравия :loser2 отбор на Сокол Марково, който тогава е горд представител на В група :bigok Спомените ми са леко мътни, тъй като съм бил на респектиращата възраст от 13 години. Помня обаче, че бяхме 4-5 корави типа, които нахлухме с байкове :strkstrk от съседното на Марково, топ олигархско село - Белащица. :sm_cigar
"Стадионът" на този топ отбор, не беше успял да събере всички любители на футболната игра и беше цирк :strkstrk

Иначе първият ми евро-мач, беше срещу :loser2:pool (03.03.2004 г.) :bigok

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Сря Фев 05, 2014 11:22 am 
Offline

Регистриран на: Сря Мар 19, 2008 2:37 pm
Мнения: 987
Местоположение: София
Добре, че са ти смътни спомените :lol: .. Деба и пробитото Сокол Марково.. Не го даваха по телевизията, слушах го по радиото... Треперене до последно - тия за малко можеха да сътворят бахти и сензацията - помня, че беше страшна клизма и реално за много малко можеше да не се класираме (тогава още не бяхме свикнали с тия неща..)

Levski Sofia - късащи ни нервите for long time ago :bigok


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Съб Фев 08, 2014 8:31 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Вто Сеп 17, 2013 9:38 pm
Мнения: 8812
trikilarakiq написа:
Макарона написа:
Въпреки срама ще разкажа и за моя първи мач на Левски...
Трябваше да бъде Левски-Ювентус, но заради едно безгръбначно прасе го изпуснах и това много ме разочарова.
Въпреки, че винаги съм харесвал идеята Левски, въпреки че съм Коньовичар и тренирах години наред футбол...първия мач на Левски ми е с прасетата преди 2 години, великите ми братовчеди ме заведоха... Но както и да е съдбата си каза думата и имам привилегията да съм на всички гостувания


Копеле, искал си да отидеш на мач 99та година, не си отишъл и си чакал 13 години, за да отидеш ли бе :bigok

Шибана работа, кво да ти кажа.. а тренирах до 2005 :loser2


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Пон Мар 03, 2014 4:04 pm 
Offline

Регистриран на: Чет Май 15, 2008 10:42 am
Мнения: 3845
Точно преди 10 години :smt007


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Чет Мар 20, 2014 4:59 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Яну 29, 2014 3:15 am
Мнения: 8382
Местоположение: Там
Направете темата важна, хубаво е всеки да си спомни защо е от точно този отбор преди предстоящите събития. :smt023

Първи ми мач, който си спомням галатасарай-Левски 2-1, по радиоточката на съседа го слушах :bigok
Първият, който посетих беше Ботев-Левски 1:2, когато взехме титлата 2006, когато ония паднаха от Родопа пред 50 човека май на армията :strkstrk . Помня как всеки в сектора чакаше инфо, интернет по телефоните нямаше :smt005 Пет минути преди края се зацкли на Левски шампион, ония ни вкараха за 1-2 и бях супер впечатлен как никой не спря да пее, даже не реагираха хората около мен. В ачалото ме беше срам да пея :lol: Бях си взел топка и маркер, мислех, че ще си взема автограф от играчите. А първо влезнах при жълтите :bigok За да не ме сметнете за пълен ретард, бях на 12 :lol: Иначе като много малък 5-6-7 годишен се информирах от вестник Трета Възраст за класирането, с дядо ми обсъждахме "сините".
Първи мач на Герена чак с Гент. Ама ебем ти, никой не иска да те докара до София за мач, накрая си хванах влака и на мач в Сектор В, заобиколих от А към Г, докато стигна до В :smt005 :strkstrk

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Чет Мар 20, 2014 2:30 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пет Апр 12, 2013 9:58 am
Мнения: 183
Не помня кой е първия мач, и нашите не помнят. Бил съм много малък. :bii_chorbata


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Чет Мар 20, 2014 3:12 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 12, 2013 10:33 am
Мнения: 1642
Местоположение: София
Баси яката тема.
Първият мач който гледах и при това не целия беше 7:1, помня че си бях счупил ръката на първия учебен ден и нашите ме бяха завели на цирк (за награда ли, за успокоени ли, не знам :smt005 ), няма да забравя как като се прибрахме сестра ми викаше - бързо идвайте да гледате стана като хандбал :fuck6crb беше 1:6 :levski
Първият ми опит за гледане на живо беше срещу Ювентус - учех средно в Благоевград и без билет за мача с един съученик решихме да ходим. Естествено билети нямаше, а на черно бяха колкото седмичните ми пари и то за 2 седмици :loser2 та "слушахме" мача в парка (още си помня пейката :smt005 )
А първият мач, който посетих беше реванша за купата със селтакс през пролетта на 2001, бяхме паднали там 4:0 (мисля че Йовов ни мушна 2 след някакви зверски простотии на Иванков :smt017 ), а после в Универсиада раздаваха знамената на фенклубовете :lsclapp
И така започна..... :levski

_________________
Сърце, душа за ЛЕВСКИ София!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Чет Мар 20, 2014 3:28 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Съб Окт 15, 2005 6:59 pm
Мнения: 33008
Местоположение: София
Аз като си счупих ръката се утеших с Frogger в една малка барака близо до националния, на 20 метра от дървото, от което паднах и счупих ръката. Не отидох и на лекар и си пренощувах със счупената китка :strkstrk После в пирогов ми наместваха костта :strkstrk

_________________
Не е важна истината, важен е имиджът.


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Чет Мар 20, 2014 3:30 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Мар 13, 2005 3:57 am
Мнения: 1859
Местоположение: София
Първия който поне аз лично си спомням беше 2001г. с Динамо Киев. :bigok
Баща ми ме е водил и преди това и реално е било на мача с Хайдук.Абе и в двата случая съм отгледан и отраснал с европейски футбол. :bigok

_________________
:pastor


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Чет Мар 20, 2014 3:37 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 12, 2004 4:51 pm
Мнения: 12573
Местоположение: Герена
2002-ра играхме с Динамо :)

_________________
When all are one and one is all
To be a rock and not to roll

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Чет Мар 20, 2014 4:46 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Мар 13, 2005 3:57 am
Мнения: 1859
Местоположение: София
Вярно бе,е 2001 играхме с турците. :ohmygod2 Старост-нерадост. :bigok

_________________
:pastor


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Чет Мар 20, 2014 4:49 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Чет Сеп 20, 2012 11:53 am
Мнения: 14150
Местоположение: София
Нямам спомен кой ми беше първия мач. Само, че беше някъде преди 30-тина години. :ohmygod2


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Чет Мар 20, 2014 7:02 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Вто Сеп 23, 2008 11:47 am
Мнения: 3723
Местоположение: Ловеч
Като казахте Динамо, някой да има записи от този мач? :smt026

_________________
Изображение Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Съб Мар 22, 2014 3:16 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Ное 01, 2009 7:31 pm
Мнения: 5198
Местоположение: Градски стадион Ловеч
Преди мача с Динамо бяхме взели един Вава от Беласица, влезе през второто полувреме и направи един не лош пробив с финтове и т.н....това му беше при нас :bigok

_________________
ЦCКА-СОФИЯ=ЛИТЕКС
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Пон Мар 24, 2014 12:40 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Вто Юли 12, 2005 11:44 pm
Мнения: 3869
Местоположение: СОФИЯ
Честно казано не си спомням първия си мач :smt017. Спомням си, че играхме на "Васил Левски" още преди ремонта и само в "А" сектор пускаха хора, може би 97-98 година да е било. Ходех с на един приятел баща му, нашите не ме пускаха сам :slap. Иначе по телевизията първият ми мач е 7:1. Всички във фамилията бяха за "червените", аз на пук бях за "сините" и оттам нататък всичко е ясно.


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Съб Апр 05, 2014 12:55 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Дек 21, 2008 4:59 pm
Мнения: 48812
Местоположение: ШОПландия
Позбрави се това божество Марсело Вава. :bigok

_________________
"Когато стане трудно остават най-верните."


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Пон Апр 21, 2014 9:18 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Фев 03, 2014 2:16 am
Мнения: 107
Местоположение: София
Левски - Черноморец 5:1 на Герена. Беше 1 кръг от сезон 1990-91г. Преди това гледах мачовете само по телевизията и тогава вече на 12г. нашите ме пуснаха да отида сам на мач-нещо за което имах мерак от доста преди това.

_________________
Подкрепяй Левски докрай! На стадиона!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Сря Апр 23, 2014 9:45 pm 
Offline

Регистриран на: Съб Мар 05, 2011 5:10 pm
Мнения: 493
Не знам дали не се повтарям, но- финал за купата с прасетата 2005 г. Бихме с 2-1 и май това беше антирекордът за най-ниска посещаемост на мач със свинските изпражнения.


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Сря Апр 23, 2014 10:39 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Чет Дек 16, 2004 3:01 pm
Мнения: 4125
Местоположение: СОФИЯ
относно антирекорда, да не бъркаш мача ;)...може за ония години да е било анти-рекорд, не съм следил медиите :)
http://www.ultraslevski.org/0405/0405f_ ... index.html

_________________
Един ден ВЕЛИКИЯТ Сектор Б ще се възроди!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Чет Апр 24, 2014 7:36 pm 
Offline

Регистриран на: Чет Авг 08, 2013 4:00 pm
Мнения: 428
Първия ми мач не помня кой е щото беше доста одавна, но първия мач след който бях пиян цяла нощ и после три дни страдах от мега махморлук е Левски - Глазгоу Рейнждърс в далечната 1993г. Беше велико!!! :lsfc3


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Чет Апр 24, 2014 11:57 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Съб Апр 23, 2005 9:25 am
Мнения: 6444
Местоположение: Х Х Х
Първият ми мач на Левски беше Добруджа - Левски 90 и някоя година. Никаква идея коя точно е била, само си спомням, че Серж Йофу още беше в Добруджа. Баща ми ме заведе, бях пленен от псувните. :strkstrk Първият мач на Герена ми беше контрола България - Германия през 2002г., Б сектор. Всички вдигаха десни ръце, и аз също посегнах да вдигна, ама баща ми ми се скара. :smt005
Иначе първият ми мач на Левски на Герена не си го спомням много добре, но мисля, че беше едно равенство с прасетата на Герена - 1:1. Един съсед, лека му пръст, ни заведе няколко лапетии, но много смътен спомен имам, за жалост. И от тогава - няма спирка :!: :levski


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Пон Май 12, 2014 5:30 am 
Offline

Регистриран на: Нед Яну 05, 2014 7:26 am
Мнения: 38
...ако някога и аз напиша книга, тя ще започва по същия начин...

"Левски,
Оле,
Оле-оле-оле!"
В класната стая на централно столично училище, по време на междучасието, няколко чина пред мен, съученикът ми Иван развяваше с двете си ръце шал на равномерни бели и тъмносини раета. Предстоеше час по руски език при другарката николова, дърта и съсухрена кокалеста и костелива комунистка с прическа на ритана зелка, специализирала в москва, ленинград и разни други такива коптори в "империята на злото - ссср"–, която същевременно ни се явяваше и класна.
- "Клас стани, клас мирно!"
- "Иване, намираш се в класната стая, а не на стадиона, освен това такъв отбор "Левски" няма, има "Витоша"!"
– "каква витоша ма?", "ти луда ли си?", Това е ЛЕВСКИ!" - над 2/3ти от класа беше наскачал, повечето прави, ядосани крещяха един през друг и почти всички в яростта си за пръв път се обръщаха към учител на "ТИ" и "МА"... и това си беше просто спонтанна реакция на децата. Излишно е да споменавам, че огромна част от класа бяхме все Левскари, имаше разбира се и няколко чорбари (при съотношение горе долу 4 към 1) и даже един Локомотивец така колкото за цвят. По правило всеки, който беше къдрав, рижав, кривоглед, разноглед, с едното ухо по-голямо от другото, с неправилна форма на главата или просто непропорционално несъразмерна спрямо тялото му - беше чорбар. Такива бяха те тогава - рожби на инцеста и кръвосмешението или в другия случай просто плачевният резултат в следствие на съвокупляването на уродливите им родители... а после ония от Перник били орки... Също така за някои от тях родителите ни предупреждаваха "недей да дружиш с еди кой си, понеже родителите му са партийци и той веднага ще им каже какво сте си говорили и може да навлечеш огромни неприятности на цялото семейство". В такива времена живеехме, а само след броени дни предстоеше "Мачът".
– "Иване, след часът в учителската стая!"
Обичах футболната игра, обичах Левски, вече бях гледал първия мач (в който паднахме с 2:0) по телевизията, а сега предстоеше реванша. Резервният ни вратар Владо Делчев го осакатиха в този първи мач при 0:0 на чужд терен, на негово място влезе титуляра Михайлов, който също беше контузен (а по онова време дори на снимката на календара нямахме трети вратар) и ония педераси ни биха с 2:0.
"Няма проблеми - щом Гибона ще играе - биеме ги 3:0 и готово!"- мислех си аз. Божидар Искренов - Гибона беше моят идол, издигнат на пиетдестал със статута на полу-Бог ако не и направо Бог и в редките случаи когато Левски паднеше питах дядо ми:
- "Искренов игра ли?"
- "Игра..."
-"Е как тогава сме паднали?" - детският ми акъл не можеше да проумее как е възможно такова нещо. Вуйчо ми беше от тогавашните "тарикати" и "гъзари" - разбирайте такъв, който понякога има някакви долари, притежава касетофони и магнетофони от японски марки, носи дънки и маратонки, пуши вносни цигари и пие корекомско уиски, слуша западна музика. Караше ме да обещая да съм послушен и ме питаше:
-"С кой от футболистите на Левски искаш да те запозная?"
Аз разбира се исках с всички, но започвах да изреждам по приоритети:
-"Искренов, Наско Сираков..."
-"Най-близък съм с Краси Коев и Кокала Джеймс, Гибона също ми е партия, познавам се и с вратаря Михайлов - това може да се уреди ако слушаш, но с Наско Сираков не се познаваме"
-"Ами стани приятел и с Наско Сираков бе вуйчо!" - всичко ми изглеждаше толкова просто и лесно в детската главичка. Не че който и да е от другите не ми стигаше - та това бяха Футболисти на Левски! Идоли! Кумири! Полубогове! Или направо да си го кажеме - Богове! Сини Богове както по-късно разбрах че се пее в една песен, но ще стигнем и до там. Известно време по-късно, пак докато съм бил на училище, у нас звъннал звънеца, баба ми отишла да отвори вратата, изгледала от долу до горе Младежът, който стоял и търсел вуйчо ми, разбира се не го харесала както и всичките негови приятели и му се развикала:
-"Какво искаш ти от сина ми бе, гамен, с такива като тебе дето дружи и го разваляте, я да се махаш от тука и да не съм те видяла повече!"
Дядо ми бил зад нея и като видял кой търси вуйчо ми започнал да я дърпа назад и да и обяснява:
– "Ти знаеш ли кой е това бе, футболиста Искренов, Гибона"
а тя си нареждала:
- "Не ме интересува кой е, да се маха от тук, сина ми все с такива гамени като този дружи итн итн."
Сега съм сигурен че Гибона, моят идол и кумир със статут на Бог е приел с насмешка цялата тази ситуация и гаранция още в момента го е напушвал смех и едва се е сдържал и като е слизал надолу по стълбите сигурно яко се е хилил. Прибрах се от училище, дядо ми веднага ми разказа какво е станало... Не можех да повярвам - веднага нападнах баба ми и я нарекох директно с всички мръсни думи и псувни, които бях научил и знаех какво означават, както и с тези, чието значение не ми беше ясно, но знаех че и те са някакви обиди. Баща ми пък такъв шамар ми отвъртя че... но това е друга тема. Гиби, ако някога прочетеш това - ако можеш прости и за невежеството и глупостта на тази стара жена, тя не е знаела какво прави, защото аз до смъртта и не можах да и простя за това.
Иван излезе от учителската стая, изобщо не го питахме какво му е пищяла ританата зелка другарката николова, а направо заваляха един през друг другите въпроси:
-"Какъв е тоя шал?"
-"Всички Левскари ходят с такива шалове"
–"Какво значи това "Левски Оле" дето го викаше?"
-"Така вика агитката на Левски на мачовете"
-"Какво е това "Агитка"?"
-"Това са тези, които ходят в "Сектор Б" зад вратата, развяват такива шалове, викат "Левски Оле" и разни други работи, пеят песни за Левски и подкрепят отбора. Най-изкуфелите се събират под таблото в Сектор Б."
-"А чорбата имат ли и те агитка и такива шалове?"
-"Имат, но са много по-малко от нас, те ходят в отсрещния сектор Г, обаче се завират в ъгъла до сектор В и понеже са малко и не могат да си запълнят сектора, от казармите докарват войници за да не е толкова празно. Имат и те такива шалове, червено бели, но Левскарите ги бият, взимат им ги и ги късат, след което ги закачат по дърветата. На това му се вика "наказване" на шалове."
Оказа се че баща му на Иван му е купил шала, а той сам няколко пъти е ходил на мач на Левски в агитката.
Наближаваше деня на мача, и почти всички Левскари от класа, плюс разни от другите класове решихме заедно да идеме на мача. Даже трима от по-нормалните чорбари (разбирайте тези от тях които бяха обикновени деца като нас, а не тези с които не беше целесъобразно да дружиме, понеже родителите им са партийци или военни) решиха и те да дойдат с нас и да викат за Левски. Дори единият от тях се зарече, че ако ги биеме с 3:0 и ги отстраниме - ще стане Левскар! А противника беше испанския Реал Сарагоса в среща реванш от 1/4 финалите за Купата на Носителите на национални Купи КНК. Купихме си билети. За Сектор Б. В агитката. Влязохме на стадиона през 7-ми вход, точно под таблото, там, където са "най-изкуфелите". Не знам сега как е по статистика, бях малък и сигурно не мога да преценя, бил съм и на мачовете с Глазгоу Рейнджърс и Вердер (Ливърпул, Челси и Барселона не ги броя, защото те са след реконструкцията на Националния стадион, който вече е с по-малък капацитет) не знам как е по официална статистика, но мачът с Реал Сарагоса за мен беше сигурно най-посетеният на който съм бил. За това само ще приложа един смехотворен факт. Бяхме в Сектор Б на горните редове под таблото, там при най-изкуфелите. По онова време Стадион "Васил Левски" още беше с онези кафявите бакелитени седалки. По онова време мачовете в агитката се гледаха главно от седнало положение, песните се пееха докато си седнал и се ставаше прав само при гол, голово положение или просто когато куфеехме. На една седалка на нашия ред някой бе лепнал една доста гнойна и гнусна синузитна храчка. Някои от нас започнаха на майтап да прибутват един от дошлите с нас чорбари към седалката с храчката, така че чорбара да седне на нея. Както го бутахме чорбара натам, няма и една минута, поглеждам къде е седалката с храчката, а тя - на около 10 седалки от нас. Прииждащата тълпа ни беше избутала. Стадиона беше препълнен, даже и отсрещния сектор Г, където по принцип се били събирали чорбарите беше пълен с Левскари, които развяваха синьо бели шалове и пееха и скандираха с нас.
"Е-Е-Е-Е, СИНИ БОГОВЕ, ЦЯЛАТА ЗЕМЯ, ПРЕД ВАС НА КОЛЕНЕ"
Не знам колко пъти я изпяхме тази песен, дори и когато вече падахме, отново с 2:0 и в срещата реванш. Освен шала на Иван, който когато пеехме "Сини Богове" го държаха поне 3-4 деца, едно момче от съседния клас и по-малкият му брат бяха дошли и те с шалове - пак тъмносиньо и бяло, но приличаха на домашно изплетени и много, ама мнооого дълги, сигурно по над 2 метра. поне по 7-8 келеша се бяха наредили под всеки от шаловете на двамата братя. Кой с две ръце, кой успял да хване с една ръка края на шала, но важното и той да го развява. Дори и тримата чорбари, които бяхме взели с нас пееха и развяваха шаловете. Куфееха с нас. "Ееее, Сини Богове..."
Паднахме и отпаднахме, а единия чорбар така и не стана Левскар. Беше ми много гадно, но вече знаех! Бях решил!
През следващата седмица случайно видях на една улична будка в квартала, където се продаваха зарчета за табла, конци и игли за шиене, джобни огледалца, Несесърдичовечета и всякакви такива джунджурии закачени два шала. Единия синьо бял на Левски и един чорбарски. Бяха от дългите - тоест от тези по 9 лева, късите бяха по 4. Бях се осведомил за цените, както и за това че рядко се намират, бързо свършват и после ги няма, защото са дефицитна стока. Прибрах се у нас, молих се, обещавах да съм послушен, да си уча уроците и какво ли не, само и само да ми купят шала. Защото ако се свършат - няма от къде, а не се знае кога пак ще пуснат. Е, купиха ми го, а аз бях на седмото небе от щастие. В интерес на истината чорбарския шал доста дълго време остана да се продава там, към него нямаше интерес, не и в този квартал.
Следващия мач беше пак на "Васил Левски" срещу Локо София. Бяхме пак в Сектор Б, под таблото, влязохме през 7-ми вход. Само трима, аз, Иван и още един съученик. Три деца с два шала. Иван понеже беше по-грамаден от нас развяваше сам своя шал, а аз благородно отстъпвах половината от моя на другото момче, да може и той да куфее с него. Бях отишъл на мача с едно ярко червено яке, ама толкова червено - досущ като фланелките на чорбарите. Такова са ми купили нашите, много ми е разбирала главата тогава, все още бях толкова малък, че носех каквото ми купят, без да имам претенции"
–"Ей, чорбар!"
Някакви големи батковци от агитката на Левски визираха мен, въпреки че синьо белия шал ясно се виждаше на врата ми. Обаче това "Ей чорбар" беше казано без никаква злоба, виждаше се насмешката в очите им и че ме бъзикат заради червеното яке. Даже един от тях бащински сложи ръка на рамото ми и ми обясни че не е хубаво да ходя облечен с този цвят. След мача се прибрах у нас и казах на нашите, че това яке вече не го искам и да ми купят ново, ама синьо. А те като ревнаха "Миналата седмица шал, тази ново яке, прави си сметката, да ни разориш ли искаш?". Отказаха да ми купят ново синьо яке, но вуйчо ми, който така и не ме запозна с Гибона, явно дочул разговорът ни, бръкнал в къшетата с доларите и се върна от Кореком със синьо яке за мен. И не само синьо, ами на всичкото отгоре и дънково! Полека започвах да приличам на един от агитката. От агитката на Левски!
"Е-Е-Е-Е, СИНИ БОГОВЕ, ЦЯЛАТА ЗЕМЯ, ПРЕД ВАС НА КОЛЕНЕ!"
Класната стая кънтеше от тази песен, сигурно в цялото училище сме се чували, а денят беше най-обикновен никакъв делничен ден, да кажеме примерно Вторник. Обаче наближаваше уикенда, а този уикенд предстоеше да играеме с чорбата.
"Е-Е-Е-Е, СИНИ БОГОВЕ, ЦЯЛАТА ЗЕМЯ, ПРЕД ВАС НА КОЛЕНЕ!"
По-голямата част от класа пееше, а чорбарите гледаха смутено в земята и никой от тях не си и помисляше да грухти там нещо си.
–"Клас стани, клас мирно!"
другарката николова с прическата на ритана зелка със сигурност беше чула какво се пее, та то цялото училище кънтеше, даже се чуваше как и от другите класни стаи Левскарчетата се включват в нашата песен. И тогава вместо "мирно" - по-голямата част от класа се изправи:
"КОЙ НЕ СКАЧА И НЕ ПЕЕ - ТОЙ ЗА ЛЕВСКИ НЕ МИЛЕЕ!"
Във въздуха се развяваха над десет синьо бели шалчета, няколко от тях дори от момичетата.
На другарката николова (НА КАФЕВО куpв0, смърт!) направо НЕ И СЕ ВЕРВАШЕ, не знам дали някое вратарче е умирало наскоро, но другарката николова, ако е пукнала вече (доста вероятно) - с удоволствие бих я изровил от миризливия и гроб и резко бих и се изcpaл на путкaтa! Амин!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Пон Май 12, 2014 6:39 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Яну 29, 2014 3:15 am
Мнения: 8382
Местоположение: Там
Края на историята е ебахти рязката кулминация :smt005 :smt005 :smt005

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Пон Май 12, 2014 11:44 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Окт 04, 2010 8:52 pm
Мнения: 11743
За пръв път чета толкова дълъг пост, и не съжалявам- ерата край :strkstrk


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Пон Май 12, 2014 11:54 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Чет Авг 05, 2010 11:01 pm
Мнения: 26695
Страшна история! С кеф я изчетох, а края е шостаназасаданемашели :strkstrk

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Пон Май 12, 2014 12:25 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Чет Юли 04, 2013 8:35 am
Мнения: 5251
Местоположение: София
Много народ от Руси във Форумът... Ама колко живеят там? :?

Да вземем да се организираме да махнем оново грозно знаме "Русе брани 7:2".

Моят първи мач беше с Черниморец на Герена, началото на сезон 99/00. Бихме с 2:0 мисля че, Кривия и Гонзо вкараха. Бях сам на мача. Хубави времена - на 14 години сам в Б. Тъкмо се бяхме преместили в София с наште.

Съучениците ми как ми завиждаха и исках да им разказвам после по телефона.

А колко народ имаше тогава на Герена... :smt085


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Сря Юни 25, 2014 10:23 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Авг 07, 2013 6:33 pm
Мнения: 2281
Срещу Славия - 0:0, есента 1998. Имаше една супер смешна засада срещу нас. Цял мач пропуски. Ако бяхме спечелили този мач, щяхме накрая да сме шампиони.

_________________
Ама точно сега ли му е времето? :bigok
Аз съм толераст и ей такива като мен ебаха мамата на Европа и света! :strkstrk :ls_bukake
#икурътмиразбираотфутбол


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Вто Юли 29, 2014 12:39 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Юли 27, 2014 2:10 am
Мнения: 15
Един от първите мачове с Нафтата беше.


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 421 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13 ... 15  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 39 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Форума се задвижва от phpBB® Forum Software © phpBB Group
Преведено от yarnaudov.com