Кой свали Борисов? Дянков! или “Добро утро, Кристалина.” България е имала и по-малко образовани финансови министри. Но никога не е имала по-некомпетенен от Симеон Дянков. Цената на Дянков ще плащаме през следващите десет години, така както той офука резерв, натрупан през предишните осем.
Ето го най-новото доказателсто – Вземането на 1 млрд. в заем ще … катурне борда с това, че всяка година след това ще се плащат по… 30 млн. лв. лихви, казва бившият министър с три оставки. Това е сметка на дребен бакалин. А 800 млн. лв., които току- що той взе назаем и милиарди други преди това – те са “дясна” политика на Дянков. Прав е обаче в едно: не е добра идея да се взема заем за да се плащат пенсии. Нищо лошо в пенсиите, но нито за държавата, нито за една фирма никога не е било добра идея да се яде на заем. Виж, да се инвестира за доход е друго нещо.
Цената на Дянков е депресията, в която тласна икономиката на България през 2009 г. И въпреки славата му, че е намалил бюджетния дефицит, което е статистически факт, политиката му не беше дясна, а лява, та чак левашка. Това е така защото наблегна на повишаване на бюджетните приходи, след като не можа да овладее бюджетните разходи. Това се вижда от всякакви “дребни данъчета” като данък върху застрахователните премии, данък върху лихвите и пр., както и от рекетьорското събиране на приходи, недоразплащане с фирмите за завършени обществени и общински поръчки от 2009 г. та до днес.
Тази левашка политика се стовари като чук върху бизнеса, но не беше само тя. Същият чук стовариха и банките като изтегляха по около 1 млрд. евро от икономиката за всяка от годините 2010-2012.
Е, как очаквате бизнеса да запазва работни места, камо ли да ги увеличава, под едновременните удари на два финансови чука? За Дянков макроикономическата диагноза на България е все още неясна. Но тя беше ясна за паркетчията, когото наех да ми нареди паркета през пролетта на 2010 г. “Дойде Бойко и скри парите”, отсече той.
Дългата история на икономиките, преживели многократно бизнес цикъла, показва, че от криза се излиза със стимули – или фискални или парични. Обратното, затягането на бюджетната политика и намаляването на парите води до депресия, безработица, разрушаване на производствен капацитет.Затова най-голямата грижа на политиците и в САЩ и в Европа беше да избегнат опасността от депресия. Защото от депресия се излиза или с война (Втората световна) или не се знае кога (Япония 1990 г. та до ден днешен).
Посочих възможността за избягване на депресия у нас на 10 юни 2009 г., когато в материал, предоставен на тогава президента Първанов написах: “Въпросът е как страната да преодолее кризисната ситуация, в която се намира и да преструктурира и настрои икономиката си за устойчив растеж в средносрочен план. … Ще приведем аргументи, че споразумение с МВФ е въпрос на управление на рисковете и че “цената” на временно официално финансиране от МВФ е по-малка от “разходите” за приспособяване на икономиката без такова финансиране.”
Затова, когато днес, почти четири години и 400 000 загубени работни места по-късно, европейският комисар Кристалина Георгиева оценява, че страната има известен капацитет да вземе заем, а някои “леви финансисти” се застъпват за същото, мога само да отговоря: “Добро утро, Кристалина.”
Защото не е все едно дали ще вземеш заем за да предотвратиш катастрофа или след като си закарал колата в канавката.
Депресията не е научна абстракция. Тя е безработица, беднотия, липса на перспектива и хора на улицата. Обицата от Дянков трябва да бъде: отговорността на икономическата политика на държавата не е просто и само за числа и рейтинги, а за перспективата на хората.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
Тая тв достига все нови и нови висоти в областта на журналистиката и е доказано, че няма невъзможни неща за тях 