НАРОДНАТА ДЪВКА-БАЛОН
"Всяка година по същото време циркът идва в нашия град" - така се пее в една песен на групата "Тангра".
Всяка година, по същото време - около 9-ти септември, един и същи цирк се повтаря в скъпата ни татковина. Представлението започва още на 7-ми в Правец с празнуването на поредната годишнина на Тодор Живков. Тогава внучката Евгения изважда трофеите на дядо си пред телевизионните камери и показва седло за камила, подарък от Кадафи или ловна пушка, дарена от Леонид Брежнев. Тържествено внучката обявява какъв велик държавник е бил Живков и как всичко правел за народа си. Бил безкористен - подаръците не вземал за себе си...Че за какво му е камилско седло? - помним, че той не се возеше на камила, а на мерцедес. След внучката думата се дава на поклонници от цялата страна, дошли да почетат паметта на бившия Първи. Тази година дошлите на поклонение можеха да си купят сувенири - магнитчета с лика на Живков. Един щял да си го лепне на хладилника... Ами да върне и хладилника си в живковите времена и да си го гледа вътре само с парче салам "народен", наричан от народа "кучешка радост"... Накрая телевизионните репортажи завършват с речта на кмета на Правец, който по традиция изтъква, че Живков направил много за родния край и хората... Без да уточнява какво точно правеше за хората от тоя край. Правеше ги началници, зам. министри и министри, дипломати и служители по посолствата в чужбина. Щом е от Правец - значи става за всякакъв държавен пост.
Още не отшумяло първото действие на цирка, започва второто - честването на 9-ти септември. От сутринта медиите гръмват - празник ли е, или дата, който разделя българите? Тръгват дискусии по разните телевизионни канали с участието на леви и десни политици, историци, лаици и обикновени лъжици... Дето са готови да бъркат във всяка манджа. Тая година в ролята на лъжицата се изяви Любен Дилов-син на екрана на някаква телевизия. Освен политик, писател, сценарист, шоумен, коментатор във "Фейсбук" и бивш комсомолски секретар, той вече е и телевизионен водещ. И първата му тема бе да се криминализира ли честването на 9-ти септември! В едно предаване-буламач от безразборни приказки на водещ и гости в студиото, сред нелепо грухтене на прасе-кукла и изкуствени усмивки на девойки с бански костюми, зрителят (главно по-младият) трябваше да добие някаква представа за тая дата... А научи от червените Искра Баева и Иво Атанасов, че бащата на историка проф. Пламен Цветков може би е бил от ДС, но за сметка на това майка му не е била партиен секретар.
По-късно по същата телевизия (Нова) пак се яви Тодор Живков в ново (старо) предаване, а дъщеря му Людмила Живкова се мярна по друга (БиБиТи), за да ни напомни "да мислим за нея като за огън"... В новините по разните телевизии се показа Сергей Станишев, който обяви, че 9-ти септември е светла дата, защото слага начало на модерната българска икономика и селско стопанство. С това показа, че е достоен син и продължител на делото на баща си - секретаря на Живковия ЦК, Димитър Станишев. Ако европейските социалисти са чули оценката му, дали ще си го изберат за свой шеф?
Чак след него се появи президентът Плевнелиев, за да изкаже тревогата си от опитите за реабилитиране на социализма и за носталгията по Живков, наричан "Тато" и "баща на нацията". Това наистина беше нещо ново за тая година, защото предишният президент Първанов беше на обратното мнение и го демонстрираше открито.
На екраните се мярнаха, разбира се, и белокоси активни борци, които пееха "Партизан за бой се стяга", и хора със свещи, които почитаха паметта на близките си, убити с и без съд след 9-ти септември.
След като даде тия представления, "циркът си тръгна от нашия град". И като в песента на "Тангра" след него остана "станиолче от дъвка-балон"... Балона, който дъвчем всяка година по същото време...
И ще си го дъвчем още дълги години. Защото нямаме сериозна оценка на събитията - нито на 9-ти септември, нито на живковизма. Имаме само едно безкрайно говорене, преминаващо в дрънкане и чесане на езиците...
Другите бивши соц-страни отдавна се простиха с миналото си, не дрънкат, а действат. Затова те са пред нас, а ние още си живеем с портрета-магнит на Живков върху хладилника и с носталгията по салама "кучешка радост"...
М. Вешим
|