|
Аз като свръх мазохист изгледах мача преди малко... не ми се коментира играта, но имаше един момент, който реши мача, а именно измисления фал преди гола на скиорите и последвалата ръка при спиране на топката от страна на голмайстора им... може да кажете ,че не това е най-важното, че играта на нашите не е вървяла и не сме заслужавали да продължим, но аз не мисля точно така... а и да не забравяме как играхме срещу Публикум до гола на Йовов, същата история, притеснение, скованост, лек страх и т.н.... както Мъри каза, това е нулева година и като такава най-доброто, което може да се направи е следното: разкарват се всякакви лебедари като шуменския Деко, Коприваров, Джаейоба, Стойчев и т.н. , след това при първата оферта се продават Валери, Мечо, Ричард... пред всички останали се задава въпроса "Искате ли да играете в Левски", кой мечтае за чужбина прав му път... изкореняват се бурените от ръководството, не ми пука кой точно ще го отнесе, само треньорския щаб не трябва да се пипа... както Змейо отбеляза много правилно, не може на подготовката да бият който хванат и да създават десетина чисти положения на мач, да смажат шампиона на Израел, който е с 5-6 пъти по-голям бюджет от нашия, а срещу некви скиори (никой не може да ме убеди, че тея са нема такъв отбор) да не могат да вкарат веднъж шибаното кожено кълба зад оная бела линия... За публиката какво да кажа, може да отстъпваме на много други в пиротехника, хореографии, манталитет, но умеем до подкрепяме отбора до край въпреки всичко... а най-гадното от всичко е ,че половин България си легна и се събуди с онова гадно чувство на нещо изгубено, защото най-малкото всичките ми познати левскари, няма значение живеещи в България, някъде из Европа или далечна Америка, всички те събираха кинти, смазващи се от работа само и само да подкрепят Левски в чужбина... не забравяйте ,че въпреки състоянието на страната в последните 3-4 години, няма сериозен мач в Европа на който да не е имало поне хиляда сини... знам ,че това което написах няма никаква последователност, но нахвърлях най-важните неща, които не ми дават мира в момента... Снощи отново се надигаха халбите, но от мъка, не ни се беше случвало от доста време, но такъв е живота - РАДОСТ И ТЪГА...
|