Ax тоз, лошия Херо какво приказва, не го е срам
Г-н Димитров, с извинение за клишираното начало на разговора ни, но надмина ли ученикът Станимир Стоилов своя учител и ментор в треньорския занаят?-(Смее). Нека се знае, че с Мъри се познаваме много отдавна, нормално е да се радваме на успехите си един на друг. При мен блаженството е още по-голямо, защото по някакъв начин съм спомогнал за развитието му и съм видял в него потенциала, който сега демонстрира. Ти си от по-младата генерация журналисти, но може да попиташ по-старите ти колеги какво им бях казал, когато Стоилов беше още играч - „Ще видите, че този човек един ден ще стане голям треньор“. Не съм се и съмнявал, че ще изляза прав. Колкото до отговора на въпроса – да, ученикът отдавна надимна учителя си, и го казвам с най-голямата усмивка на лице.
Докато гледахте двубоя на Астана срещу ХИК Хелзинки какво си мислехте?- Мислех си, че няма как Астана да не спечели този мач. Бях убеден в успеха, дори когато губеха с 0:2, защото виждах играта на отбора, но футболът понякога може да бъде много нелогична и коварна игра, защото в интерес на истината Астана стигна до обрата през второто полувреме, когато по мое мнение, отборът демонстрира по-ниско ниво спрямо показаното в първата част. Хубавото е, че накрая и късметът ги покри. За да бъда докрай честен, чак когато резултатът стана 3:3, буквално 4-5 минути преди края на мача, загубих увереност, че нещата ще се получат. Хвана ме яд, но Господ си знае работата. Радостта ми при четвъртия гол беше неописуема, като на малко дете. Не за друго, а защото Мъри го заслужава и аз смея да твърдя, че съм от малкото хора, които го познават много добре. Знам как се труди, какво му е мисленето и към какво се стреми. Затова получи това намигване от съдбата, тя си знае работата и винаги ни изпраща знаци. За някои може да звуча налудничаво, но от дистанцията на времето и житейския опит, който натрупах, вярвам че до голяма степен има закономерност в нещата, които ни се случват. Затова Мъри успя в този голов трилър. Защото винаги е бил честен спрямо футбола, никога не се е бъзикал с играта.
Смятате ли, че неговият успех начело на Астана, е предизвикал повече положителни емоции в Казахстан, отколкото у нас като българи?- Не смятам, а съм сигурен. Ние, българите, не сме лош народ, но в някои отношения сме много злобни и завистливи. Спорно е дали у нас вчера разочарованите са били повече от радостните, особено за определени хора във футболните ни среди. Но това не ме учудва, защото като цяло ние не ценим личностите си. Попитайте Христо Стоичков, Митко Бербатов, сега Григор Димитров, и кой ли още не, който по някакъв начин с работата си е поставил България на картата.
В Казахстан с какво око гледат на случващото се? Не само към Станимир Стоилов, а и към вашата работа в Иртиш?- С риск да прозвучи нескромно, но в Павлодар, а и в Астана, гледат на нас с голямо уважение. Хората ни ценят, поздравяват ни, снимат се, искат автограф, пожелават ни успех. Преди няколко дни дори един от шефовете на клуба ми каза, че когато са ме наели са имали около 1 % надежда, че ще влезем в първата шестица, което е разбираемо, защото бяхме в зоната на изпадащите, имахме прекалено малко точки. Но с много работа, упорит труд, съчетан със знания, стигнахме до момент, в който ни се отваря шанс да се борим дори за класиране в евротурнирите. Същият този мой шеф ми каза, че ми търси място, за да ми построи паметник в Павлодар (смее се). Радващото е, че заедно с Мъри пробиваме път за българската треньорска школа, която често е критикувана и подценява – къде заслужено, къде не.
Повечето финанси ли са причината казахстанският футбол да претърпи такава рязка промяна в рамките на година и половина?- Парите са важни, но не са най-важното, защото например Астана няма по-малък бюджет, откакто игра с Ботев Пловдив, но тогава си спомняте, че загуби катастрофално с общ резултат 0:6, нали? Хубаво е, когато клубът е финансово обезпечен, но това съвсем не е гаранция за успех, повярвайте ми. Водещото са знанията, уменията и преценките за дадени ситуации. Може да разполагаш с пари за селекция, но когато нямаш усет и око, за да знаеш кого да привлечеш, пак ще се провалиш. Да, конкурентът ти може да купи футболист за 10 лева, ти да купиш за 5 лева, но това невинаги значи, че по-малко струващият футболист е по-лош, дори напротив. Нещата са относителни, важна е пресявката. Тук вече треньорът е този, който компенсира разликата с конкурента, който има по-голям бюджет. Давам пример с начина на селекция, която заедно с моя екип правехме в Черноморец. Той обаче изисква двойно повече работа от необходимото. Повече гледане, следене, търсене. Но както виждате, Черноморец се издържаше доста време благодарение на продажбата на футболисти. Виждате къде са днес някои играчи, които бяха в Бургас – Жужу е основен футболист в Стяуа, не спира да бележи голове, Галатасарай от една година се опитва да измъкне Атиф Шаешу, който стана голмайстор в турския елит миналия сезон. Държа контакт с мениджъра му, цената му е над 10 милиона евро, следен от редица отбори, сред които и Наполи. Яник Боли е титулярен нападател на Анжи Махачкала. Само аз и моят екип знаем колко безсънни нощи в гледане на мачове, дискове сме имали, докато направим подбора и убедим тези играчи да подпишат с Черноморец.
Споменахте Жужу, така че да преминем към темата Левски. Преди време той беше на проби, но бе отпратен за сметка на друг ваш играч в Черноморец Наджиб Амари...Защо?-Точно така стана, но държа да подчертая, че изришно казах на Георги Иванов да не се колебае и да привлече Жужу, защото съм работил и с двамата, и много добре познавам качествата му. Не бях послушан и клубът подписа с Амари, който после беше почти постоянно контузен. Сега виждаме къде играе Жужу...
Остана ли нещо недоизказано, което искате „синята“ общественост да чуе и разбере относно причината да откажете на Левски?- Казах всичко на 70-80 %, защото има някои неща, които не е хубаво да излизат в медийното пространство от гледна точка на това, че искам да запазя достойнството на Георги Иванов. Най-лесно е да започна и аз да плюя и да му поставям етикети, както той направи с мен, но не ми е в стила. Разбира се, обидно ми е от това, което каза за мен. Обидно ми е, че поставя под съмнение моята етичност, отношение, коректност и любов към Левски.
Наслагва се мнение, че причината да се откажете от Левски е основно финансова?- Да, и на такива мнения се начетох. Но нека да попитам следното – ако беше финансова щях ли въобще да преговарям и да си стисна ръцете с Георги Иванов? Той това много добре го знае, може и да го потвърди. Няма как да е финансова, защото аз много добре знаех каква е ситуацията в Левски и с какво щях да се захвана.
Добре, какво се случи? Каква е истината пътищата ви да се разделят?- Истината е, че на този разговор, който проведохме с Гонзо, и на който бях запознат с параметрите, му казах следното - „Георги, нека сам си направя селекцията, защото можем да намерим играчи, с които освен, че Левски ще се бори за титлата, ще бъдат конвертируеми и с по-ниски заплати“. И наистина говоря за достатъчно качествени футболисти, които освен, че бяха съгласни, искаха да дойдат в Левски срещу месечни заплати в рамките на не повече от 5-6 хиляди евро. Играчи на по 22-23 години. В същото време в клуба се оплакваха от липсата на финанси, а мнозинството от футболистите прибираха заплати от порядъка на по 9-10 хиляди евро. Та, на този разговор си стиснахме ръцете! Впоследствие мина време, поисках да махна някои от футболистите, защото смятах, че не са за Левски. И така нещата се провалиха. Слушам, че пак се говори за забавяне на селекция, липса на пари, юноши и т.н.. Добре е, че има и хора като Христо Йовов, който много правилно каза, че в Левски няма кой да те чака, искат се резултати и не може постоянно да се слушат оправдания. Не виждам какъв е проблемът с финансите, след като от клуба официално обявиха, че бюджетът в следващите три години е гарантиран – минимум по 6,5 милиона лева на сезон! След Лудогорец, Левски е вторият най-добре финансово осигурен клуб. Това е самата истина, при това потвърдена от клуба.
Защо хора, които по една или друга причина не са желани на „Герена“ се реализират на други места. Вчера освен Станимир Стоилов, и Славиша Йоканович постигна успех начело на Макаби Тел Авив, преди това вкара Уотфорд във Висшата лига...Къде се къса нишата?- Защото у нас средата е сбъркана и отровена. Всеки гледа да направи мръсно на другия, можещите хора не виреят много. През годините освен мен и Мъри, са се опитвали да изкарат и Наско Сираков какъв ли не, а той е от малкото хора, които разбират от футбол и го е доказал с работата си. Неслучайно навремето се спря на Станимир Стоилов, а след това и на Йоканович. Виждаме къде са те сега. Накрая излиза, че най-големият губещ е Левски. Хубавото е, че Мъри не е човек, който да се влияе от хорското мнение. Той е убеден в това, което прави, а и знае как до го направи. Нали знаете - шило в торба не стои, такъв е той.