SINIOTO SARCE
Регистриран на: 23 Ное 2005
Мнения: 29
Местожителство: Sofia
Пуснато на: Съб Май 27, 2006 12:27 am Заглавие: ...Да запеем дружно песента...
--------------------------------------------------------------------------------
...ДА ЗАПЕЕМ ДРУЖНО ПЕСЕНТА...
...Някога, много някога, преди малко повече от 20 години, макар да живеех на близо 200 км от столицата не пропусках домакински мач. А бях едва 12-13 годишен. Цялата ми седмица бе подчинена на съботната тръпка, за чието изживяване не харчех дневните за закуска. За да мога да съм там - в сектор "Б", да се слея с поколения левскари и подражавайки им без да осъзнавам - да се чувствам по-Голям. Защото един хлапак си е мъж, когато е Левскар. Когато е рамо до рамо с поколения левскари. И до днес редом със спомените от незабравимите победи в съзнанието изплуват редица преживявания от живота на сектора, на агитката, които гордо разказвах на съучениците си. Изплуват и безброй лица на всякаква възраст. Останаха ми и силни, мъжки и верни приятелства от запознанства именно там - в свещения сектор. Защото само Левскар може да бъде истински приятел!!!
Затова, Сини Момчета - не се делете на млади и стари. Та Великия Левски е шампион, а Вие спорите дали старите имали място в сектора?! И че стадионът щял да се напълни с хора, неидвали през годините! Спрете, това е тъпо! И Вие ще пораснете и ще Ви завърти живота. Както мен...Зарекох се на мача с "Бран" да не стъпя повече - и го направих! Знам, че ще ме укорите. От суеверие не ходих и в евротурнирите, макар да си знам как преживявах мачовете....
Но се случи НЕЩО. Случи се ОНОВА, което се случи с мен преди малко повече от 20 години. Когато единственият подарък, който си пожелах за рождения ден бе да отида на мач на Левски. И дядо ми, лека му пръст, дето все ми разказваше за Гунди, ме заведе....За да останат финтовете на Искренов, песните на агитката и магията на Левски завинаги в сърцето ми...
Но какво се случи малко повече от двадесет години по-късно? Осемгодишната ми дъщеричка неистово желае да е утре там, както някога татко й. И естествено във син екип със синьо шалче тя ще бъде утре там - във сектор А, където е мястото на едно невръстно дете. Но тя ще усети нещо друго, неописуемо, величествено, магическо...В сърцето й ще нахлуе онази магия, която се разнася само на метри вдясно от нея. От сектора на най-Големите, от сектора на поколенията, от свещения сектор Б. И тя завинаги вече ще иска да бъде и ще бъде там - под таблото!!! За да пренася в поколенията Великата Синя Любов.
Дъщеря ми не е кръстена. Утре ще бъде нейното Кръщение. Нейното Причастие към Вечната Велика Синя Обич. На която ще се обрече, за да я пренесе в поколенията...
Да запеем дружно песента....
Честита 24 Шампионска Титла
_________________
НЯМА ПО-ГОЛЯМА ПРИВИЛЕГИЯ ОТ ТАЗИ ДА БЪДЕШ ЛЕВСКАР!!!