ultrafan_rs написа:
Журналист с опит
Софиянец, от малък в Сектора, според мен дори форона трудно ще намери забележка поне на този етап
Ако става въпрос за същия Ивайло Кючуков, не е голяма философия да му намериш забележка...
Цитат:
В Сектор „Б” властва мракобесие, което трови идеалите на "Левски"
Никога не трябва да се предаваш. Хубаво мото. Но и то си има изключение. Има мигове, в които просто не виждаш смисъл да се бориш поради простата причина, че каузата ти е брутално подменена. Няма я идеята, която те е запалила. Няма ги и познатите лица, с които си се борил за тази идея. Те се предадоха по-рано. Новите лица нямат идеали. Подменят каузата. Тъпчат идеята!
15.09.2013 година бе може би последният ми мач в Сектор „Б”. Едва ли скоро ще стъпя отново у дома, тъй като за пръв път от 15 години почувствах, че това не е моят дом. Мястото е същото, но бетонът вече не е пропит с онази магия, която ме закара на първия мач на "Левски". Няма я! И не заради отбора и неговото бездушие, не заради необоснованите ходове на ръководството. Не заради поредицата от загуби и липсата на победа на „Герена” вече над 4 месеца. Те са преодолими. Те са онзи ръжен, който те изгаря от болка, но калява любовта ти към любимия отбор. Това, което ще ме накара да забия синия шал на пирона, е „колът в сърцето”, който бавно и мъчително разкъсваше идеала на това да бъдеш фен. „Левскар да си братко е дума голяма, левскар да си братко е чест” си казвахме преди години. Сега стоим в сектора и се споглеждаме с недоумяващи погледи кои бяхме и в какво се превърнахме.
В Сектор „Б” властва мракобесие, което е на път да погребе синята идея. Мрачни и празни погледи. Хора, които си мислят, че Васил Левски е играл срещу „комунистическото отроче” лит(*кс-етрополе. Лица, убедени, че с меле край Български извор и тениска със свастика се става привърженик. Уви, факлата не прави агитката. Боят не те прави мъж, когато с 20 човека атакуваш 5, а наркотиците не те правят Господ. Само така си мислиш.
Тези думи обаче не са насочени към онези... изброените по-горе. Тези думи са за тези, с които сме били рамо до рамо на „Герена”, из страната, в чужбина. Тези, за които "Левски" е религия, а Дякона икона. Тези, които правят разликата между двете. Тези, които бранеха името и честта. И знаеха защо го правят. Тези, които заделяха от залъка си, за да са с отбора. Плакаха от радост и тъга. Бореха се. Обичаха и мразеха. Но винаги поставяха синята идея на първо място. Защото бяха левскари.
Отборът, агитката, идеята. Това са стълбовете. Клати ли се един от тях, няма как да вървиш към върха. Когато обаче се клатят и трите, няма как да отлепиш от дъното. "Левски" е в калта. А затова сме виновни всички!
Шансът за промяна е да се извоюват обратно идеалите. Да си спомним кои бяхме, да изгоним търговците от храма и да се борим за нашия "Левски". Да изскубнем децата от ръцете на търгашите. Да им разкажем историите, легендите и поуките. За да разберат защо "Левски" е отборът, който обичаме и с който ще бъдем от люлка до гроб!
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
И бандаловски да си го приберем, няма проблем 
