BSG написа:
Хаха, яка тема... Първият ми мач България - Швейцария 2-3 на 1 май 1991, след като бяхме повели 2-0, колосална драма, само дето мен ми беше супер безразлично и ми беше по-интересно как има некви дето мятат ленти по терена и пистата хахахаа.
На Левски този трябва да е бил първия - 20.03.1994 Левски (София) 2:0 Берое (Стара Загора) след като извадих душата на баща ми да ходим да гледаме ахаххаха... Гол на Наско и на Борето мисля... Не помня, помагайте, срам
Само знам, че очаквах повече голове хахаха, шото тогава рутехме наред.
Следващият беше финалът за Купата на България, 04.05.1994г. Левски - Пирин (Бл) 1:0, гол на Илиан Илиев в края... Помня сектор Б беше доволно празен в интерес на истината, ние бяхме в А, но тези в Б не спряха цял мач... И бащата викаше - е там треа да ходиш ти хахахаа... Оказа се прав и не му се верваше на моменти (и тва продължава) кво си докара с тея думи ахаххаха
А първата провинция беше Стара Загора (гледам пада се 11.09.1999), точният рейс и гол на Легендата със странична ножица, колосални циркове преди, по време и след мача. Никога, никога няма да забравя всички подробности от тоя ден, предполагам много хора си спомнят тоя мач ахахахха
Ах, с това първо гостуване в СтЗ какво ме подсети - първото ми и на мен беше там - 5.08.2000 (този мач ->
http://ultraslevski.org/0001/0001f-round01/index.html ). Заведе ме дядо ми (Бог да го прости - голям Бероец беше) - с ладичката, в която бяхме аз, той, леля ми, брат ми и още един младеж. Та паркира той колата на 7 (
) минути пеша от стадиона и тръгваме към него. Аз си носех шалчето вързано на ръката - на отиване никакви проблеми, влизаме в стадиона, семейството сяда пред сектора за гости (долу - на бетона), обаче аз се качих горе - нямаше как да стане иначе
- целия мач ми мина за може би 5 мин - яко зяене, скачане, простотия - лудница уникална! На края на мача ни държат 30 мин, за да се изнесат домакините, уважаемите г-да полицаи направили кордон отпред и не пускат никой, а леля ми е видимо недоволна от цялото висене и че трябва да ме чакат
Междувременно имаше един куп простотия по ушев - някакъв младеж с камуфлажни панталони, обръсната глава и разни татуировки (бяха много голяма рядкост тогава) подпитваше фуражката за модерния МОБИФОН, който си беше закачил на колана и много държеше да се обади на приятелката си, че ще закъснее, защото не го пускат да си тръгне от стадиона хахаха
След като ни пуснаха - докато вървяхме към колата (шалчето си го бях вързал отново на ръката), някакви юнаци тръгнаха да ми го дърпат да ми го взимат - добре, че се намеси дядото, който беше над 185 сантиметра - бивш баскетболист и като цяло - доста внушителен - ония реват "ама как може такава наглост - смазаха ни и пак си ходи с шалчето да дразни" - тая реплика няма да я забравя
това ми се е запечатало, в общи линии - винаги ми става драго като се сетя за това гостуване