Nakuro Bradata написа:
mech0 написа:
Левски - Литекс 0:0 (пролетта на 1998г.) Помня, че беше адският дъжд и на всичкото отгоре баща ми ме повлачил с червено яке
Метнаха ми бомбичка в краката. После бомбаджията беше настигнат на оградите и едвам спасен от полицаите.
Груби дрескод грешки са това.
Тъй като имам Перфектна Памет:
Този мач се игра точно на 5 Май 1999 година, а не 1998!
Въпросния мач се игра в 26-тият кръг на стадион "Георги Аспарухов" пред 36 000 зрители в един проливен дъжд.
Мачът завърши 0:0, като това беше единственото равенство за отбора воден от Ангел Станков през Пролетния Полусезон на Сезон 1998 / 99.
В този мач срещу Литекс, най-чистото положение за Левски беше създадено през Второто Полувреме на мача по посока вратата пред Сектор-Б, когато Илиан Илиев излъга целия отбор на Литекс тръгвайки от центъра и стигна чак до вратата на Литекс като се опита да влезне сам с топката във вратата, но за съжаление се провали и изпуснахме да победим с 1:0, а след това да излезнем и на 1-во място с 1 точка пред Литекс.
Преди този мач, отбора на Левски беше победил като гост с 1:0 с гол на Милен Радуканов от странична ножица отбора на Пирин Благоевград.
След този мач, отбора на Левски победи като гост коравия отбор на Левски-Кюстендил (3-ти в Класирането) с гол от Дузпа на Димитър Иванков за крайното 1:0 като Левски-София играха със Сини Чорапи, Сини Гащета и Жълти Фланелки с много Сини Кантове. Общо взето това беше последния Резервен екип, който най-много ми харесваше, защото преобладаваше Синьото и на места имаше Жълто, за да се различваме от противниковия отбор.
Веднага след този мач, Левски при удома на Герена отбора на Миньор и го победи, но вече не помня точния Резултат.
След това Левски гостува на Металург и също го победи.
И накрая отбора на Левски прие отбора на Нефтохимик и го победи с 3:0, което беше първа победа на Левски над Нафтата от цели 5 години!
Веднага след мача с Нафтата се насочих към Зала-1 на НДК, където се състоя Концерт по случай 85-годишнината на клуба, на който присъстваха Владо Грашнов, Томас Лафчис, Наско Сираков и всички Футболисти на отбора.
А аз бях точно над тях на 3-тия Етаж на Зала-1, като непрекъснато по време на Концерта "Еблю" ме беше затиснал с лакът и аз едвам се показвах пред камерите. Междудругото това беше периода, в който исках непрекъснато да се изявам на първи ред в Агитката да съм винаги пред камерите и Еблю винаги ме познаваше и все се събираше с мене като по-старши.
По-нататък през годините някъде се загуби, заедно със Свинчо и Кънчо, но те както и Митко Пишимаров винаги са имали уважение към мене когато ме видеха, защото знаеха, че съм един от най-редовните левскари в Агитката, а и бях от младото поколение, на които възлагаха много надежди, че ще съм Бъдещето на Агитката, но едвали тогава са си и представяли, че един ден като порастна ще забягна за Америка и ще зарежа отбора на Левски.
Междудругото предния Сезон през Пролетта на 1998, също се игра мач между Литекс и Левски, отново двата отбора бяха на 1-во и 2-ро място, но този път мача беше в Ловеч и абсолютният Фаворит за Победа този път беше Литекс, но напълно изненадващо отбора на Левски успя да се добере до Равенството в мача, след като Елин Топузакос изравни за крайното 1:1 навръх ВеликДен през 1998 година. И така след мача, който също се игра в 26-ти кръг разликата се запази от 6 точки преднина за Литекс, които станаха Шампиони, а Левски спечели Купата на България.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
