Втората снимка е от мача с Удинезе

Коментарът на Томето при този удар: "Грешка в защитата на Левски...Внимание, може би гол, не, не, не... дишайте спокойно, не Господи благодаря ти, няма, аут, аут, аут, аут, аут..ааааааааа леле леле леле няма.. няма гол. дишайте дълбоко, казах ви, ако карате кола, спирайте, отбивайте и слушайте така. Ох чакайте да поема въздух, няма гол"

http://4storing.com/8pwbx/643ec121767a8b7f5b8c398c428eaedf.html

Ето

Аз бях с жената на тоя мач. Остатъкът от компанията, дето иначе са постоянно присъствие се отказаха в последния момент - валяло било! Колко ли ги е било яд и срам после...
Та за жената...тя покрай мен имаше вече някакъв стаж по стадионите, ама чак разбирач не беше. Обаче няма да забравя каки тя дори опули ей такива очища, като врътна БижутерО ония ми ти фалц и като Бардон с цялата си наглост пробва да прехвърли Бартез от центъра, а стадиона направо откачи!
И колкото и субективно да е - най - ярко ми се е запечатало как онези пуснаха Рибери да ги спасява и за нема и пет минути нашите пет пъти го смазаха и прегазиха в калта до тъча - един след друг, един по един! Месеци след това той беше звезда на Световното, игра на финала. Днес е сред най - добрите в света. Някой ден ще достигне до "Златната топка" или Световната титла. Ала докато съм жив, ще го помня как пълзеше безпомощно в калта до тъчлинията на "Герена", натикван през пет минути там от Вагнер или Жиката с цялата мощ и злоба, която отбора набираше тогава пред страховития грохот на трибуните, изпълнени с близо 30 000 невярващи на очите си, безкрайно горди и преоткриващи както отбора, така и себе си левскари и българи!