forum.levski.com

Сини легенди: Иван Вуцов
публикувано на: 2008-11-21 13:36:35

След като в първото издание на рубриката "Сини легенди" на LevskiFC.com ви срещнахме с Добромир Жечев, сега ви представяме друг защитник, белязал почти цяло деситилетие от синята история - Иван Вуцов.

Иван Колев Вуцов роден през 1939 г. Български футболист (централен защитник) и треньор, известен още като Вуцата. Възпитаник на Янтра (Габрово). В Левски (София) играе от 1960 до 1968 г. Има записани 213 срещи за първенство с 4 отбелязани гола, 41 мача за купата на страната и 60 международни срещи. Шампион на България с Левски (София) през 1965 и 1968. Печели купата на страната през 1967 г. За "А" националния тим има 24 участия, а за "Б" националния тим и младежкия национален отбор е изиграл по 2 мача. Носил е екипите още на Янтра (Габрово), Ботев (Пловдив) и Академик (София). Участва на Световното първенство през 1966г. в Англия. Като старши треньор ръководи Левски (София) 5 сезона - 1974/75,1975/76,1977/78,1978/79 и 1979/80. През този период печели шампионската титла (сезон 1978/79) и 2 пъти купата на страната - 1976 и 1979 г. Под негово ръководство Левски (София) елиминира Аякс Амстердам за Купата на Уефа и достига до четвъртфинал с Барселона през 1976 г.,където успява да запише победа с 5:4. Бил е треньор още на Спартак (Варна), Славия (София), Локомотив (Пловдив), Хайдук (Сплит) и националния отбор на България. Класира страната ни на Световното първенство в Мексико през 1986г., където стигаме до осминафинал и отпадане от отбора на домакините. Дълги години е изпълнителен директор на Българския футболен съюз.

КАКВО Е ЛЕВСКИ ЗА ИВАН ВУЦОВ?

Левски е на първо място една голяма притегателна сила. Левски обаче е преди всичко за мен една голям любов, която се породи в мен още в детска възраст и която изпитвам и до днес. В Габрово нямахме силен местен клуб и затова всички деца си избирахме да бъдем от някой от силните отбори в страната – Левски, ЦДНА, Славия и др. Върху избора ми да стана привърженик на Левски оказа влияние и моят баща. Той не беше спортист, но много обичаше футбола и подкрепяше именно Левски. Окончателно се оформих като левскар по време на трите легендарни мача за Купата на Съветската армия, в които Левски спечели срещу лит(*кс-етрополе.

НАЧАЛОТО НА ФУТБОЛНАТА КАРИЕРА

Започнах да тренирам футбол в Габрово и още на 16 години и половина дебютирах за първия състав на Янтра. По това време разполагахме с добро поколение и имаше още 3-4 добри футболисти. След като завърших училище трябваше да вляза в казармата. В Габрово нямаше военно поделение и по традиция местните футболисти отбиваха военната си служба във Велико Търново. Мен обаче очевидно ме бяха харесали от Ботев (ПД) и по настояване на тяхното ръководство изкарах казармата в Пловдив, поради което две години бяха футболист на Ботев. През лятото на 1960г. имах предложение да премина в лит(*кс-етрополе. Аз обаче отказах да заиграя в този клуб, тъй като имаше интерес към мен и от страна на Левски. Две бяха причините да предпочета Левски пред лит(*кс-етрополе. Първата беше, че в Ботев играх заедно с Христо Илиев – Патрата, Сашо Костов и Димо Печеников, които също като мен отбиваха военната си служба в Пловдив и играеха в Ботев. Може да се каже, че те изградиха предмостието по пътя ми към Левски. Втората е, че аз бяха вече привърженик на “сините”. Така през есента на 1960г. станах футболист на Левски.

ПЕРИОДЪТ В ЛЕВСКИ

В Левски прекарах осем години и мога да заявя, че това бяха най-хубавите години в моята кариера. Два пъти спечелихме шампионската титла, а веднъж победихме и в турнира за Купата. През този период отборът беше характерен най-вече със силното си нападение. Само вижте какви играчи играеха в “синята” атака тогава – Димитър Йорданов – Кукуша, Христо Илиев, Георги Соколов, Стефан Абаджиев – Теко, Сашо Костов и разбира се Георги Аспарухов. Това беше нападение, за което всеки треньор можеше да мечтае. Играчите, които бяхме в защитата, представлявахме по-слабото звено. Стараехме се във всеки мач, но офанзивните футболисти на Левски бяха по-класните играчи. През този период отбора беше ръководен от доста треньори. Започнахме с Костадин Георгиев, после Боби Петров, Георги Пачеджиев, Кръстьо Чакъров и накрая върхът беше постигнат с Рудолф Витлачил. Последният беше невероятен специалист. Умееше по изключителен начин да ни мотивира, да ни вдъхне психическо спокойствие. Витлачил беше с основна заслуга за спечелването на шампионската титла през 1965г. Тогава по-категоричен начин изпреварихме Локомотив (Сф), като през пролетта ги победихме с 3:0. През следващия сезон водехме в шампионата, но преди последните четири кръга заради световното първенство в Англия извикаха по четирима играчи от Левски и лит(*кс-етрополе в националния отбор. “Армейците” обаче имаха по-добра резервна скамейка, а в Дупница счупиха крака на Жоро Соколов и отборът ни допусна да бъде изпреварен от лит(*кс-етрополе с една точка в крайното класиране. След обединението през 1969г. беше взето решението мен и Иван Димитров като по-възрастни централни защитници да ни изпратят в Академик (Сф). Не се сърдя на никого за това, според мен беше нормално да се предприеме подобно нещо.

КРАЯ НА КАРИЕРАТА И ТРЕНЬОРСКИТЕ ПЕРИОДИ В ЛЕВСКИ

В Академик (Сф) играх до края на 1971г., когато взех решение да прекратя състезателната си кариера. Мотивът ми беше, че отборът нямаше потенциал да се бори за нещо сериозно, поради което не бях амбициран да продължа да играя футбол. След края на кариерата ми получих предложение да работя като технически директор в Левски и го приех. През есента на 1974г. отборът ни записа лоши резултати в шампионата, които доведоха до смяната на Димитър Дойчинов с мен. Първият си период като треньор в Левски ще запомня с онази паметна серия в турнира за Купата на УЕФА през сезон 1975/1976г., когато елиминирахме Дуисбург и Аякс. Отстраняването на холандците беше извършено по категоричен начин след прекрасна игра на нашия отбор и в двата мача. След това играхме с Барселона, която тогава разполагаше с великолепни футболисти като Кройф, Неескенс, Марсиал, Рексач и др. В първата среща гостувахме и мисля, че несправедливо паднахме с 0:4. На реванша обаче спечелихме драматична победа с 5:4. Не смятам, че тази среща наподобява двубоя на лит(*кс-етрополе с Байерн през 1982г. Ние вече бяхме отпаднали на практика след тежкото поражение в Испания, докато “червените” изиграха първо двубоя си в София. През 1976г. в клуба имаше противоречия между Данаил Николов – председател на футболната секция на спортното дружество и техническия директор Васил Спасов – Валяка. Това навреди на играта на отбора и допуснахме в последните три кръга да пропилеем преднината си от четири точки пред лит(*кс-етрополе. Веднага след края на сезона бях сменен от Васил Спасов, който следващата година постигна дубъл с отбора. През 1977г. обаче Валяка прекрати треньорската си кариера и отново бях назначен за старши-треньор на Левски. През втория си период спечелих шампионската титла и купата през сезон 1978/1979г. Следващия сезон завършихме на трето място. Имаше противоречия между мен и играчите, които недоволстваха открито от натоварените тренировки, които провеждах. През 1977г. бях на специализация в чужбина и разговарях с големи имена като Хенес Вайсвалер, Гюла Лорант, Вуядин Божков и Томислав Ивич. Опитах да приложа наученото от тях в работата си в Левски. Тренировките ми бяха насочени към по-голяма издържливост, бързина, което не се хареса на футболистите и през 1980г. напуснах Левски. По време на двата си периода в Левски като старши – треньор и времето, през което бях технически директор, имах възможността да осъществя някои сериозни трансфера на качествени футболисти като Красимир Борисов, Кирил Миланов, Йордан Йорданов (юноша на Левски), Бранимир Кочев, Руси Гочев, Пламен Николов, Иван Тишански, Николай Грънчаров, Тодор Барзов. Определено извършването на всеки един от тези трансфери беше трудна задача и ми коства много усилия. За успешния им завършек голяма заслуга имаше и Иван Славков, който според мен е един от най-успешните ръководители на Левски.

НАЦИОНАЛНИЯТ ОТБОР – ИГРАЧ И СЕЛЕКЦИОНЕР

Играл съм във всички възрастови формации на националния отбор на България. Дебютирах като футболист в националния отбор по времето, когато начело на тима бяха Георги Пачеджиев и Кръстьо Чакъров. Бях включен в разширения състав за световното първенство през 1962г. в Чили, но не заминах с отбора, защото бях сред наказаните за “нивалиновата афера”. Като национален състезател участвах обаче на следващия шампионат в Англия през 1966г. Там за мое нещастие си вкарах автогол при загубата Португалия, за който научиха дори големия ми син да се шегува с мен. Що се отнася до думите на Иван Давидов, че аз съм автор и на другия автогол, а не той, само ще отбележа, че с него сме в лоши отношения и не се учудвам, че говори подобни неверни неща. След първенството в Англия повече не бях викан в националния отбор. Според мен това бяха общо взето възможностите ми, но имаше и странична намеса от човек, чието име не желая да спомена.

През 1982г. ме назначиха за национален селекционер. Поех отбора по време на европейските квалификации за първенството във Франция през 1984г. Нещата се развиха така, че се стигна до онзи прословут мач в Сплит, който загубихме 2:3 от Югославия. И до днес, само като се сетя за пропуска на Ради Здравков в последната минута, белите коси на главата ми се увеличават. Въпреки това изиграхме един много силен двубой срещу “плавите”. Следващите квалификации за Мондиала в Мексико през 1986г. бяха изиграни чудесно от отбора, като победата с 2:0 срещу европейския шампион Франция в София, беше най-добрият мач на този тим. Незабравим спомен за мен остава мача с Италия на световното в Мексико. Надали скоро ще се случи отново България да играе на откриване на световно първенство. Тогава ни гледа цял свят, постарах се да опознаем добре противника, изиграхме правилно двубоя и постигнахме престижно равенство, което беше добър резултат за българския футбол. За жалост завършихме 1:1 с Република Корея и това предопредели негативното отношение на обществеността срещу мен и отбора. Трябва да отбележа, че не ни достигна и късмет в тази среща. Вторият ми период като национален селекционер беше по време на квалификациите за Евро 1992. Вървяхме добре в групата, но за жалост загубихме драматично от Швейцария, след като допуснахме обрат от 2:0 до 3:2 и след срещата подадох оставка.

РАННОТО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРЕНЬОРСКАТА КАРИЕРА

Последният отбор, който ръководих беше Локомотив Пловдив. През 1994г. обаче в един мач с Ботев (Пд), който загубихме с 1:3, разбрах че съм бил предаден от свои футболисти (не искам да казвам имена) и напуснах клуба. В този момент ми предложиха административен пост в БФС. Доста размишлявах дали да приема, не бях сигурен, че ще се справя. Успях като ръководител благодарение на хора като Грую Юруков, Ст. Боцев и Стойчо Банчев. Постепенно израснах в йерархията на БФС и повече не продължих с треньорството.

ЗА СИНА СИ ВЕЛИСЛАВ ВУЦОВ

Не искам да коментирам дали синът ми е бил готов да поеме Левски. Той е много емоционален, приказваше пред медиите повече от необходимото. Категоричен съм обаче, че Велислав е един от най-подготвените български треньори. Той е човек с изграден стил на работа. Не одобрявам сърдечността му към хората, поради която често бива използван от непочтенни хора. Според мен беше недооценен, приказките, че го тикам напред са напълно неверни. Начинът, по който постъпиха с него в Левски беше непочтен.

ОТНОШЕНИЯТА С НАСКО СИРАКОВ

Аз имам голям дял за въвеждането на Наско във футбола и особено в националния отбор. Той не ме разочарова и винаги беше на ниво. Някой обаче направи интрига между нас двамата, но мисля, че той разбра това. Смятам, че за него има още място в Левски. При този дефицит на качествени ръководители, не е редно да се държи човек като Сираков далеч от Левски. Наско има мнение, което умее да отстоява, има виждане за играта и най-вече характера да бъде успешен ръководител.

ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ЗАВРЪЩАНЕ НА ИВАН ВУЦОВ В БЪЛГАРСКИЯ ФУТБОЛ?

Нямам намерение да се връщам във футбола, нито като треньор, нито като ръководител. Моето време вече отмина, а и не желая да приказват, че го правя поради материални причини. Много хора говорят лоши неща за мен, без да ме познават. Смятам, че правят това от злоба. Давам за пример един Георги Атанасов, който не ме познава, не е изпил с мен едно кафе или вода, но постоянно ме напада, пишейки всякакви глупости по мой адрес. Не желая да се занимавам с него, но ако реша да му отговоря, ще го направя на нищо. За мен Атанасов е един псевдожурналист и типичен футболен запалянко.

ФУТБОЛИСТИ, ОТ КОИТО ИВАН ВУЦОВ Е ВЗИМАЛ ПРИМЕР

Те са двама, единият е българин, а другият е чужденец. Харесвах много Манол Манолов – Симулията, независимо, че с него бяхме съперници на ниво Левски и лит(*кс-етрополе. Той беше изключително интелигентен защитник, който по-късно се реализира и като голям треньор. Мога само да изразя своето дълбоко уважение и голям поклон пред Манол Манолов. От чужденците винаги ме е впечатлявал Франц Бекенбауер. Той извърши радикална промяна в поведението на централния защитник на терена, истинска легенда в световен мащаб.

Той осуети още три участия на тима в ШЛ и 100 милиона приходи, отсече Стоилов
Наставникът на Ботев Пловдив Станимир Стоилов коментира ролята на легендата Иван Вуцов за събитията на "Герена". Мъри сподели, че съветникът е направил някои необратими неща в ущърб на синия клуб. Според най-успешния треньор на сините през новия век, с действията си Вуцов е довел до уволнението на голямото дуо Стоилов-Сираков през 2008 година, след което отборът никога не доби предишния си блясък.

"Респект и уважение към всичко, което е направил Иван Вуцов като треньор. Но някак не ми допада изказването му, че той от 30 години работи за Левски. Според мен, той 30 години работи против Левски. Иван Вуцов има съществен принос за преждевременната кончина на синята приказка в Европа. Със своите действия, довели до моето и на Наско уволнение, той осуети поне още три участия в групите на Шампионската лига и поне 100 милиона европейски пари, с които Левски щеше да построи не само една трибуна, а цял стадион. Чувствам се лично засегнат, тъй като тези постижения биха ми дали и други опции като треньор. Заради него се започва от 4 юли в Европа. Оставих ги на коефициент 34, а сега са на 8. Бяха поставени във всеки кръг. Ето докъде се стигна със съветите на този човек", коментира Мъри в интервю за "Тема Спорт".

Чувствам се лично засегнат, тъй като тези постижения биха ми дали и други опции като треньор.