forum.levski.com

Форум на привържениците на ФК ЛЕВСКИ
Дата и час: Чет Мар 28, 2024 6:12 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]





Напиши нова тема Отговори на тема  [ 4 мнения ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: Вто Окт 21, 2008 12:51 am 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 12, 2004 10:18 pm
Мнения: 538
http://levskifc.com/page.php?p=news&t=show&tid=1189
Цитат:
Аплодисменти за един железен боец - Бобата Жечев
публикувано на: 2008-10-21 00:32:43

Изображение
LevskiFC.com стартира нова рубрика в сайта - "Сини Легенди". В нея ще се постараем да ви срещнем с някои от най-популярните ветерани на синята лавина и да ви дадем техния поглед върху миналото, настоящето и бъдещето на клуба.

В първата ни среща ви представяме Добромир Жечев.

Добромир Георгиев Жечев е български футболист и треньор по футбол. Роден е на 12 ноември 1942 г. в София. Играе като защитник в Спартак (София) от 1959 до 1968 г. (216 мача и 7 гола) и в Левски от 1969/пр. до 1975 г. (153 мача и 13 гола). Шампион на България е през 1970 и 1974 г. с Левски, носител на купата на страната през 1968 със Спартак и през 1970 и 1971 г. с Левски. Има 369 мача и 20 гола в „А“ група. За Левски има 14 мача и 3 гола в евротурнирите (3 мача за КЕШ, 7 мача за КНК и 4 мача с 3 гола за купата на УЕФА). Има 73 мача и 2 гола в националния отбор, като 9 пъти е негов капитан. Дебютира на 16 юни 1961 г. при победата с 2:0 над Финландия в Хелзинки. Последният му мач е на 1 юни 1974 г. срещу Англия в София (0:1). Има 2 мача за "Б" националния, 2 мача за младежкия и 9 мача с 1 гол за юношеския национален отбор. Участва на СП-1962 в Чили (в 1 мач), СП-1966 в Англия (в 3 мача), СП-1970 в Мексико (в 2 мача, вкарва гола срещу Мароко, за равенството 1:1) и СП-1974 в Германия – той е единственият български футболист с 4 участия на световно първенство, въпреки че през 1974 г. не влиза в игра. Европейски шампион за юноши през 1959 г. Играе сигурно и всеотдайно, с висок спортен дух. "Заслужил майстор на спорта" от 1965 г. Завършва ВИФ “Георги Димитров” и след края на кариерата си през 1975г. започва треньорската си кариера. Начело на гръцките Арис, Янина, Верия. Помощник-треньор на националния отбор, а веднъж е начело на тима заедно с Цветан Илчев, Янко Динков и Йончо Арсов – на 6 юни 1979 г. при загубата с 0:3 от Англия в София. По-късно е треньор на Левски от 1981 до 1983 и през 1988/1989 г. (носител на купата на страната през 1982 г.), Хасково, Беласица, Локомотив (Горна Оряховица), Дунав, Ботев (Враца), Академик (Свищов), а също и на отбори в Кипър, Саудитска Арабия и Алжир.

СПАРТАК (СФ) – НАЧАЛОТО.

Юноша съм на Спартак (Сф). В годините, в които тренирах футбол като юноша, съществуваше районно деление. Поради тази причина, въпреки че съм левскар от дете, се наложи да започна с футбола в Спартак. Моят район – Благоевски беше към този клуб и логично започнах там. Заиграх в мъжкия отбор на Спартак през 1958 г. на 16 годишна възраст. Защитникът, от който съм взимал пример в играта е Манол Манолов – Симолията. Макар и да играеше в лит(*кс-етрополе, беше постоянен пример за мен и безспорно много коректен и интелигентен защитник. През следващата година влязохме в А група. За щастие нямаше вариант да бъда отмъкнат в лит(*кс-етрополе като войник. Моят клуб Спартак беше част от МВР и всички футболисти карахме казармата във Вътрешни войски, но само на документи. Бяхме силен отбор, макар никога да не се намесихме реално в борбата за шампионската титла. Липсваха ни феновете, Спартак имаше малко публика, която беше тиха. Общо взето на мачовете ни идваха основно милиционери и роднини на футболистите. Когато ни обединиха с Левски се зарадвахме, че най-после ще играем пред голяма и многобройна публика.

ОБЕДИНЕНИЕТО ПРЕЗ 1969Г. И ГОДИНИТЕ В ЛЕВСКИ.

Всички бяхме много изненадани от това решение на тогавашните ръководители. Помня, че тъкмо се завърнахме в София от мач на националния отбор срещу Бразилия и научихме за обединението. От наша страна реакцията беше повече от положителна. Събрахме се в един доста силен отбор. Неслучайно още в първия си пълен сезон заедно спечелихме дубъл. Гордея се с факта, че през 70-те години бях капитан на Левски. Съжалявам, че прекратих кариерата си още през 1974г. Можех да изиграя поне още една – две години на високо ниво. През есента на 1974г. старши треньор на отбора беше Димитър Дойчинов, а негов помощник стана Сашо Костов. Като техен ръководител беше назначен Иван Вуцов. В края на годината прецениха да ме оставят един мач като резерва. Аз категорично отказах да съм резерва и когато в началото на 1975г. Вуцов смени Дойчинов, понеже искаха да ме извадят от титулярния състав против волята ми, решиха да ме назначат за помощник треньор на Левски.

НАЦИОНАЛНИЯТ ОТБОР

Дебютирах за България на 16.06.1961г. в световна квалификация срещу Финландия, която спечелихме с 2:0. По това време треньор на националния отбор беше Георги Пачеджиев – Чугуна, който и до днес поставям на първо място сред треньорите, които са изиграли най-важна роля в кариерата ми на футболист. Гордея се с факта, че съм бил участник на четири световни първенства, въпреки че и до днес съжалявам за това, че не бях пуснат в игра в Германия през 1974г. Тогава аз и Ивков като централни защитници изнесохме квалификациите, особено двете решаващи гостувания на Португалия и Северна Ирландия. Малко преди шампионата играхме контрола с Англия, аз паднах и ми се възпали стара рана под мишницата. Хирургът Христо Златарски, който беше голям фен на Локомотив (Сф) предложи да ме оперират и аз се съгласих. Известно време не тренирах и ръководството на отбора го използва като повод, за да пуснат вместо мен в игра Димитър Пенев, който тогава не беше във форма. Шефове на делегацията за световното бяха Митко Колев (виден цесекар), Стоян Орманджиев и Георги Димитров – Червения. Срещу Уругвай при 1:0 за нас загрявах за влизане, когато ни изравниха и Христо Младенов се отказа да ме пусне в игра, понеже вече нямаше нужда да пазим резултата. Сещам се, че след световното Борис Велчев, който беше голям левскар, ме питаше как съм могъл да се контузя точно преди шампионата- дори и него бяха го заблудили, че заради това не играх. Не мога да кажа категорично защо 32 години нямахме победа на световно първенство. При първите участия нямахме опит, липсваше ни донякъде самочувствие. Срещу Перу през 1970 г. започнахме силно, но през второто полувреме в игра влезе един техен нападател Хуго Сотил и ни обърнаха, а той беше най-добрият на терена. В определени случаи и късметът не беше с националния отбор.

ОБВИНЕНИЯТА ЗА ГРУБА ИГРА

Знам за биографията на Пеле, в която казва, че съм играл грубо срещу него на Световното в Англия през 1966 г. Като национал и футболист на Левски съм играл срещу почти всички големи нападатели в онези години – Герд Мюлер, Еузебио, Стрелцов, Мацола, Лобански. Много от тях са имали ядове с мен, но не защото съм бил груб на терена. Винаги съм играл твърдо с топката, но не брутално. Срещу всички от тях ми беше трудно, но излизах на терена с мисълта, че ще се справя, защото бях патриот, само като чуех химна и настръхвах от вълнение и желание за победа.

ТРЕНЬОРСКАТА КАРИЕРА

През 1975г. ми предложиха да поема гръцкия Арис и работих в този клуб като старши треньор. След като се върнах в България ме назначиха за помощник- треньор на националния отбор. Там работих за кратко, след което се преместих във Враца. С местния Ботев влязох в “А” група. В Левски се завърнах през 1981г. Първоначално ме назначиха като методист. След мачовете с Динамо Букурещ за Купата на УЕФА Христо Младенов подаде оставка и го замених като старши треньор на Левски. Първият ми треньорски период в “синия” клуб продължи две години. По мое време в първия състав се наложиха Искренов, Сираков, Борислав Михайлов, Ники Илиев, Велев, Коев. За нещастие обаче и двата сезона останахме на второ място, което за Левски означава провал и логично ме смениха с Васко Методиев, който е много добър треньор. От този период ще помня спечелената Купа на България, когато на финала разгромихме лит(*кс-етрополе с 4:0. Вторият ми треньорски престой в Левски беше много труден. Когато поех отбора в началото на 1989г., той беше в тежка криза. Успяхме да завършим все пак втори. През есента на 1989г. се изиграха двата ми най-ужасни мача като треньор. Първо загубихме от Антверпен с 3:4 в онази драма в Белгия. Този шок, заедно с очевидно по-класните играчи, които имаше лит(*кс-етрополе доведоха до тежката загуба с 0:5 от “червените”. Лошите резултати доведоха до смяната ми в началото на 1990г. с Павел Панов. След Левски бях треньор на Хасково, Локомотив ГО (вкарах ги в “А” група и се задържахме в елита), в гръцки, кипърски и алжирски клубове.

ПУБЛИКАТА НА ЛЕВСКИ

Левски винаги е имал великолепна и многобройна публика. Не искам да правя сравнения между феновете преди и сега, те винаги са били с отбора, което е най-важното. Колкото до освиркванията, те не са новост. Когато един отбор не се представя добре, е нормално да има и недоволни фенове. По време на първия полусезон след обединението през 1969г. Левски не играеше добре, останахме втори в първенството, загубихме и финала за Купата срещу лит(*кс-етрополе. Дори Гунди беше освиркван, при другите отбори също го има. Важното е, че и днес Левски и феновете са едно цяло.

ЗА “СИНИЯ” ДУХ В НАСТОЯЩЕТО

Не смятам, че на днешните играчи на Левски им липсва онзи дух, който са имали футболистите от предишните поколения. Доказателство за това са и мачовете в Европа през периода 2005-1006г. Сегашният отбор се нуждае от спокойствие, за да събере самочувствие. На Емо Велев също трябва да се даде време, все пак той за пръв път се ангажира с толкова голяма отговорност.

ИДЕАЛНИТЕ ОТБОРИ НА ЛЕВСКИ И БЪЛГАРИЯ

Ще се въздържа от посочване на идеален състав на Левски за всички времена. Нашият клуб винаги е разполагал с големи играчи и няма да е коректно да посоча само по един на пост. Що се отнася до идеален отбор на България, ще посоча само такъв за времето, в което аз съм играл, като за всеки пост ще кажа по няколко имена. Ето и моят избор:

Вратар – Георги Найденов, Симеон Симеонов

Десен бек – Александър Шаламанов, Милко Гайдарски

Централни защитници – Кирил Ивков, Иван Димитров, Димитър Пенев, Манол Манолов

Ляв бек – Стефан Аладжов, Борис Гаганелов

Халфове – Христо Бонев, Димитър Якимов, Атанас Михайлов, Петър Величков, Павел Панов

Нападатели – Георги Аспарухов, Динко Дерменджиев, Гацо Панайотов, Иван Колев, Сашо Костов, Никола Котков, Тодор Диев

ГУНДИ И ЖОРО СОКОЛОВ

Гунди беше най-големият футболист на България. Винаги беше много внимателен с хората, много прецизен в отношенията си с тях, стремеше се да не обиди никого, да е коректен с всеки. Жоро Соколов беше най-големия талант в български футбол. Той обаче имаше проблеми със спортния режим. Малко след обединението получи тежка контузия, която заедно с факта, че редовно нарушаваше режима, доведе до отстраняването му от Левски. Не е вярно, че са го изгонили, защото не е искал да става офицер от МВР. На Жоро много му влияеше и баща му, който постоянно му натякваше, че е недооценяван и това му вредеше много в отношенията с хората.

НЕЗАБРАВИМИТЕ МАЧОВЕ

Много са мачовете ми с екипа на Левски и България, които няма да забравя. Ще разкажа за два от тях. Единият беше на 12.11.1973г. срещу лит(*кс-етрополе. Тогава бяхме страхотен отбор, през есента спечелихме 14 победи и само веднъж завършихме наравно. Спечелихме срещу “армейците” с 1:0, след автогол на Цоньо Василев. Имах рожден ден и веднага след мача отидохме да празнуваме в едно заведение, което се намираше в Ловния парк. Другият мач, за когото ще разкажа е европейската квалификация срещу Португалия през 1967г. Мачът се игра в София пред 70 000 зрители. Победихме след 1:0 и след това отпразнувахме победата със съпругите си. В началото на празничната вечеря Недялко Донски (председател на Българската федерация по футбол) каза:

“Първият ми тост тази вечер няма да е за нападателите, а за един железен боец – Бобата Жечев, който днес показа какво е българският боен дух.”

Материал на Станислав Калчев.


Браво на CHK за интервюто, много добре се е получило... очаквайте още :wink: И ДАВАЙТЕ ВЪПРОСИ като обявиме кой ще е следващия гост в рубриката.


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Вто Окт 21, 2008 12:58 am 
Offline

Регистриран на: Пон Юни 09, 2008 6:06 pm
Мнения: 373
Местоположение: ДРУЖБА Е СИНЯ!
ЕВАЛА! :wink:

_________________
Нека се бият момчетата,важното е че не пушат цигари!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Пон Ное 12, 2012 9:30 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Юли 26, 2006 5:51 pm
Мнения: 214
Честит 70 годишен юбилей, Боба! Жив и здрав да си!

п.п. Интервю с него в днешния 7 дни спорт, много голям http://7sport.net/7sport/h_hora/d6631_4.htm


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 4 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 47 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Форума се задвижва от phpBB® Forum Software © phpBB Group
Преведено от yarnaudov.com