|
Материал на в-к "24 Часа"
През 1985 година БКП насилствено смени имената на лит(*кс-етрополе и "Левски"
"Спомням си рутинно спречкване на тъча пред сектор "А", няколко юмрука, ритници, душене, героично синьо-червено меле от тела. В мелето - част от бъдещето златно поколение. Беше 1985, малко след "Хейзъл".
На следващия ден България се събуди съвсем различна - ококорена и превъзбудена. По кръчмите и кафенетата излизаше гъста пара от приказки, догадки, шушукания, клюки, цъкане с език. Мила родна картинка, корените й някъде при Каравеловите и Вазовите герои. Но и за децата, които хрускаха обикновенните си вафли, дъвчеха дъвките "Идеал", и за по-големите, които се наливаха с обикновена гроздова и лежаха събота и неделя под москвичите си, и за жените им, които два пъти на година пазаруваха от "скъпия магазин", просто беше ясно, че нещо с е случило там на дербито.
Нещо необичайно, извънредно, което не се вписва в пейзажа, манифестите на онази дейвствителност, в нищо.
Май футболът, онзи мач, дербито, леко подхлъзнаха устоите на държавата. Или поне така изглеждаше отстрани. Държавата се опули, но за малко. Отговорните фактори взеха нещата в свои ръце, явно сега им се беше паднало. Сякаш цял живот са чакали онзи ден и накрая "о, пролет". Сега трябваше да дадат всичко от себе си. Трябваше да покажат пред още по-отговорните фактори, пред най-отговорните фактори, че нещата са овладени, че винтчетата и гайките на държавата, на системата, са си по местата. Може само тук-там да са пренатегнати, но само толкова. Рапорт даден... Рапорт приет.
И после разформироване на двата отбора - все едно разфасоваш телешко. Някакви доживотни наказания заради едно меле - все едно си изнасилил или убил. Все едно че си затлачил Родината към светлото й бъдеще. Наказания, които можеха, ей така заради лакейство на този или онзи, да лишат България от Ицо, Боби и от другите там в мелето. Най-вероятно заради някакви будоарни плъхове можехме никога да не преживеем американското лято - едно от най-приказните неща, които се случиха в живота ни. Една от съвършените ни илюзии, които просто се сбъднаха, ей така напук на всичко.
После смешните заглавия "Средец" и "Витоша". Срамът..Гадното..Миризмата на мърша във въздуха. Все едно някой е отрязал жива плът. И я вее - с доволство и сласт. Какъв човек трябва да бъдеш, за да измислиш тази глупост... Какви дискурсии и фабули трябва да са протичали в мозъка ти, та изобщо да се сетиш за това. И не само да се сетиш, а и да го реализираш в обществото. Най-вероятно не човек...
После първите надписи по вестниците, подлезите, стените - на новите имена на Левски и лит(*кс-етрополе. Имена, които отдавна са се врязали в историческото - непреходни, вечни. Просто да повърнеш.
Първите заблудени, които започнаха да викат "Витоша" и "Средец", но дори и на тях буквите им лепнеха по зъбите като локум с отдавна изтекъл срок за годност. Просто тези думи се заклещваха някъде между езика и ченето, и не можеха да излязат от устата. Не се получаваше. Не идваше отвътре. После всичко си дойде по местата, имената се върнаха, някои от тези в мелето днес са си направо в учебниците. Но и до днес стои нещо във въздуха - голямо, колкото футболна топка. Стои, за да ни напомня, че глупостта е безгранична. И както би казал един световен поет, "за нея бронебойни патрони няма открити." Няма ваксина. Няма нищо."
Жестокото стана после в тунела
Съдииската тройка в паметния финал за купата на България преди 20 години бе в състав Аспарух Ясенов (малко преди това той се казваше Ахмед Яшаров), Величко Цончев и Димитър Шарлачки. Ясенов е покойник, а Цончев категорично отказа да говори за злополучния финал. "24 Часа" откри другия помощник - Димитър Шарлачки, и ви предлага неговите спомени едно към едно.
"Това беше една паметна за мен година, защото същата станах международен съдия. От този двубой зависеше кой взима купата, Левски вече бе шампион. Отказаха се всички международни съдии - едни бяха болни, други бяха свирили, а трети наказани. Извикаха ме в БФС и казаха: "Ти ще свириш нача." Аз още не бях стнал международен съдия. Казах им, че преди мен има 7 международни рефери, а аз още не съм станал. Но тогава, както казах, се отказаха всички. По това време разпоредбите бяха такива, че големите дербита трябваше да се свирят от международни съдии, а ръководещите в "А" група можеха да са помощници.
Отидоха при Мечо Яшаров (Аспарух Ясенов), който по това време почиваше в Бургас, намериха го и го извикаха в София. Беше им казал, че е болен и не може да ръководи двубоя, но понеже всички други се изпокриха - го оставиха него. Мен и Величко Цончев ни назначиха за помощници, а Богдан Пеев за делегат. Самият Пеев бе много свестен, интелигентен, ерудиран човек, също бивш международен съдия.
Видяхме се с колегите преди мача. Аспарух Ясенов бе видимо напрегнат. През цялото време преди мача му правих масажи на десния крак, защото бе отишъл на морето да си го лекува. Величко Цончев го сложиха главен помощник, а аз бях от другата страна. "Момчета, изкараха ме от водата. Казаха, че нямало кой друг да свири този мач. Нямам подготовка, така че помагайте и вие. Ако се случи нещо зад гърба ми, сигнализирайте веднага", обърна се към нас, сякаш предусещаше, че ще стане нещо. Точно това и стана.
Спомням си, че беше в половината откъм Величко. Видях че Георги Славков си поведе топката с ръка и футболистите на Левски спряха да играят. Боби Михайлов започна да жестикулира нещо, Величко Цончев остана безмълвен. Вкараха лит(*кс-етрополе гол и стана скандал. Жестокото стана в тунела. Това, за което се говори толкова години вече.
Футболистите на Левски се нахвърлиха срещу Мечо. Аз се опитах да го загърбна с тяло. Той се беше свил между мен и стената, а юмруци се сипеха отляво и отдясно - от Наско Сираков, Боби Михайлов и други. Почнаха да го удрят и малтретират, а аз, доколкото успявах, се опитвах да го предпазя. Мечо почти се стовари на земята. После слязохме в съдийската стая. Мълчахме около 2 минути. В този момент със страшна сила при нас влезе тогавашния главен секретар на Министерския съвет Иван Шпатов. Скочи срещу нас и каза: "От утре Левски и лит(*кс-етрополе няма да има. Аз ги разформировам. Но и вие повече няма да сте съдии. Вземайте си шапките и куфарите, и се махайте."
Иначе като цяло съм бил главен съдия на два техни мача, и съм помагал на още четири. Спомням си мача между 2-та отбора на следващата година, когато лит(*кс-етрополе станаха шампиони, а аз вече бях международен съдия. Над 60 000 души бяха на стадиона, ръмеше дъжд. Помагаха ми Любе Спасов и Евгени Геров - двама много свестни хора, прекрасни приятели. В 74-тата минута Христо Стоичков напредна и вкара един много красив гол, а червените станаха шампиони. И тогава обаче се късаха съдииски глави. И пак някои мои колеги се скриха. И сложиха мен - провинциалиста. Защото е по-лесно да се ликвидира съдия от провинцията, отколкото някой от София. Богдан Дочев, Жежов, Аспарух Ясенов, Тони Василев, Недялко Тахтаджиев, Димитър Димитров от Бургас и аз - това бяхме 7-те международни съдии, а аз бях най-неудобен. Бях самичък, и зад мен не стоеше никой, затова ме чакаха да сгреша.
Аз обаче се справих перфектно, и след 2 месеца ми дадоха олимпийска квалификация Дания - Румъния, след това световна квалификация Кипър - Англия, и така тръгнах към голямото съдийство. Гордея се, че съм свирил всички големи дербита у нас - софийски, пловдивски, варненски, и пазя спомени от всеки един."
Партията реши:
Решение на Секретариата на ЦК на БКП
"Финалният мач за купата на Народна република България между футболните отбори на "Левски-Спартак" и лит(*кс-етрополе "Септемврийско знаме", състоял се в гр.София на 19 юни т.г., се превърна в недостойно зрелище. Мачът вместо да даде израз на подема в българския футбол след успешното представяне на националния отбор в квалификациите за световното футболно първенство, да бъде пример за спортсменство и другарство, стана проява на футболно хулиганство, на погазване на елементарни норми на социалистическия спортен морал, и груба провокация срещу стремежа на нашата общественост да сложи край на недопустимите явления в българския футбол.
По същество обществеността стана свидетел на намеренията на някои дейци и състезатели да прилагат и занапред подходи и ведомственост, въпреки решението на Политбюро на ЦК на БКП "За поврат в развитието на българския футбол".
С оглед да се изкоренят подобни прояви Секретариатът на ЦК на БКП реши:
1.Смята за целесъобразно да се разпуснат футболните клубове и представителните футболни отбори на дружествата за физкултура и спорт "Левски-Спартак" и лит(*кс-етрополе "Септемврийско знаме".
На досегашните ръководители в тези клубове да се забрани да заемат ръководни длъжности в областта на физическата култура и спорта.
Да се освободят старши треньорите на двата отбора и да им се отнемат треньорските права.
2.Смята за нецелесъобразно по-нататъшното представяне на ведомствени футболни клубове към Министерството на вътрешните работи, Главното управление на Строителните войски и Министерството на транспорта.
На тяхно място да се създадат футболни клубове, изградени на териториален признак, представителните отбори на които в следващото първенство да се състезават в "А" републиканска футболна група.
3.Препоръчва на Централния съвет на БСФС и на Българската федерация по футбол:
а) да не се присъжда футболна купа на НР България за 1985 г.
б) да се извадят от класирането в "А" РФГ за първенството през 1984-85 г. отборите "Левски-Спартак" и лит(*кс-етрополе "Септемврийско знаме". В съгласие с това да се внесат съответните корекции и се утвърди крайното класиране в първенството в "А" РФГ за 1984-85 г.
в) да се потърси персонална отговорност от ръководителите, треньорите и състезателите, виновни за недостойните прояви по време на футболния мач за купата на НР България.
г) съвместно с ЦК на ДКМС да проведат конкретни мерки за решително подобряване на възпитателната работа сред футболистите, треньорите и любителите на футбола.
4. Софийският градски комитет на Българската комунистическа партия, районните партийни комитети на Главното политическо управление на Народната армия в съответствие с високите критерии и изисквания на решението на Политбюро на ЦК на БКП за развитието на футбола да осъдят поведението на комунистите на отговорна работа във физкултурните дружества и футболните клубове на "Левски-Спартак", и лит(*кс-етрополе "Септемврийско знаме" и да потърсят от провинилите се строга партийна отговорност.
5. Ръководителите на средствата за масова информация да вземат мерки за решително подобряване на дейността на спортните журналисти."
Държавата и футболът през 1985 и 2005 г.
От Георги Марков - член на УС на ПФК "Левски" София
1.След социалистическата революция.
След социалистическата "революция" през 1944 г. държавата се идентифицира 45 години с една Партия. Партията превръща държавата в тоталитарна и решава да ръководи всичко. Затова ликвидира другите партии, частната собственост, свободата на словото и т.н. Решава да ръководи и футбола. Разбира се, по съветски образец.
Първият потърпевш от това "ръководство" на партията държава е футболен клуб "Левски". От отбор на народа (основан от ученици от Втора мъжка софийска гимназия през 1914 г.) той става ведомствен и е покръстен по аналог на московския "Динамо". Това е съпътствано с масова чистка на ръководството по политически причини. През 1949 г. с висше партийно решение е отнето незаконно и футболното игрище на клуба, проектирано от арх. Зафир Абрашев, с големия за времето си капацитет от 10 000 души.
"Апогеят" на партийното строителство във футбола си остава обаче 1985 г. Поводът: финал за купата на страната между "сините" и "червените" предизвикал инциденти между състезателите на двата клуба.
През лятото на същата година непосредствено след срещата Секретариатът на ЦК на БКП гласува "оздравителни" мерки:
а) да не се присъжда футболна купа за годината;
б) да се извадят двата клуба от класирането в шампионата;
в) съвместно с ЦК на ДКМС да се разработят мерки за подобряване на възпитанието на състезателите;
г) столичният комитет на БКП заедно с районните партийни ръководства да обсъдят поведението на комунистите в отборите;
д) средствата за масова информация да вземат мерки за решително подобряване на дейността на спортните журналисти.
Верни на партията държава, бюрата на ЦС на БСФС и БФФ доразвиват творчески взетите решения. Двата клуба са практически разформировани и прекръстени на "Витоша" и "Средец". Освободени са от длъжност двамата треньори Васил Методиев и Манол Манолов. Изключени от редовете на БСФС са Боби Михайлов, Христо Стоичков, Емил Спасов, Пламен Николов и други именити футболисти. Състезателните права на Наско Сираков, Мирослав Байчев и Васил Тренчев са спрени за една година, на Костадин Янчев за 3 месеца и т.н.
За 45 години социалистическо държавно управление във футбола си останахме без победа на световните финали. Играчи от ранга на Аспарухов, Бонев и много други, вместо да играят в европейските грандове, бяха замразени в социалистическия фризер.
Партийните функционери взели безумните решения през 1985 г., не са мислили, че четири години по-късно българите ще поискат от улицата промяна, нито че Стоичков, Сираков и Михайлов ще прославят България девет години по-късно в САЩ.
За радост тези партийни решения намериха масов вот на недоверие от любителите на футбола. Не се намери нито един луд, който да извика вместо "Левски" - "Витоша", "Динамо", "Левски-Спартак", или вместо лит(*кс-етрополе - "Средец".
2.След демократичните промени.
Станалите в края на 1989 г. промени в Източна Европа и България имаха директен положителен ефект за футбола ни в две насоки - българските футболисти излязоха спокойно на световния футболен пазар, а клубовете от предимно аматьорски, но по същество ведомствени, тръгнаха по пътя на професионално изграждане, единствено познато по света.
Не случайно в зората на демокрацията България постигна единствено зашеметяващо постижение - бронзовите медали от САЩ 1994, извело на улиците небивало множество от хора. Футболът ни, макар и за кратко, бе основателна национална гордост.
Промяната на системата обаче не можеше да реши всички проблеми на спорта, и в частност футбола. Държавата правилно се дистанцира от администрирането на Великата игра, но бе длъжна по конституция да формира държавна политика във въпросната област.
В тези 15 години демокрация национална политика за развитие на спорта не бе изградена. Все имаше нещо по-важно: да се приеме нов основен закон; да се върне земята; да стана привитизацията; да влезем в НАТО и Европейския съюз. Здавеопазването и образованието дишаха във врата на всички управляващи. На този фон футболът им изглеждаше бял кахър.
През 1996 г. се прие законът за физическото възпитание и спорта. Вместо да реши проблемите, той ги умножи. Водещите футболни клубове бяха насила - en lege - превърнати задължително в акционерни търговски дружества. По времето, когато такова дружество ставаше "Байерн" (Мюнхен). Така за 6 години демокрация стигнахме баварците.
Станалите частни клубове обаче останаха без собственост. Стадионите както в комунистическо време си останаха държавни. За разлика от комунистическия ни период, обаче за 15 години държавата не вложи нито лев в стадион "Георги Аспарухов" например. Така не само не се създадоха нови игрища за масов футбол на подрастващите, но почнаха да рухват съществуващите. Вече паднаха трибуни, полетяха и козирки. Професионалните футболни клубове като "Левски" и лит(*кс-етрополе са принудени да отделят милиони за опазване и модернизиране на спортните обекти, които ползват, но фактически подобряват чужди имоти.
На 15-ата година от демократичното строителство държавата е повече от длъжна да предостави спортните обекти в собственост на клубовете, щом не е в състояние да изпълни законовото си задължение да ги модернизира и поддържа. Компромисът може да бъде само дългосрочното и безвъзмездното им отстъпване за ползване.
В България бе извършена най-сполучливата реституция в Източна Европа. Симеон II стана първият реституиран цар, а моят подпис стои под това справедливо решение. Защото частната собственост е неприкосновена. Кой ще обезщети ПФК "Левски" за отнетия му стадион през 1949 г. При положение, че е налице стадион "Раковски", въпросът опира до политическа воля.
Пред предстоящите парламентарни избори феновете трябва да чуят управляващи и опозиция как ще бъде решен въпросът за спортната база като миниум изискване за развитие на футбола. И да гласуват по съвест."
Емил Спасов: "Наказа ни Милко Балев - биехме лит(*кс-етрополе"
- Г-н Спасов, какво беше настроението във футболна България в дните преди онзи финал за купата на България?
- Основното, което определяше ситуацията тогава, беше трагедията на "Хейзъл". Не си спомням точно, но мисля, че ексцесиите и жертвите, които се дадоха там преди Ювентус - Ливърпул, станаха десетина дни преди Левски - лит(*кс-етрополе.Това повиши градуса на напрежението в София, и се взеха сериозни мерки да не се повтори и тук. Вечното дерби дава предпоставки за подобно нещо, макар че инциденти по трибуните и на терена чак от такъв характер никога не е имало.
- Как точно се вземаха мерки?[/o]
- Капитаните на двата отбора, заедно с ръководствата бяха викнати на инструктаж в партийния комитет. По онова време такава беше обичайната практика преди всеки мач Левски - лит(*кс-етрополе. Да няма грубости, да няма жълти картони, да няма псувни и т.н. Макар че в ония години правилниците ги нарушаваха главно от лит(*кс-етрополе, защото държавата ги подкрепяше. В интерес на истината в средата на 80-те години обстановката вече беше нормализирана и натиск от страна на съдиите не е имало. Изключвам разбира се, този финал за купата. За него съм разговарял години по-късно с Ахмет Яшаров, който вече е покойник, и той ми е признавал, че е бил подложен на невероятен натиск. Проблемът беше в нашите 7 поредни победи над лит(*кс-етрополе, които бяха докарали до лудост Милко Балев - най-високо поставеният цесекар във властта, това беше публична тайна. От него дойдоха и тези безумни наказания след това. Но нашият отбор тогава беше толкова обигран и с такова превъзходство, че никой не се питаше дали ще бием лит(*кс-етрополе, въпросът беше с колко гола ще го направим.
[i]- Какво си спомняте от часовете преди мача?
- Първенството беше свършило, Левски имаше 3 точки преднина пред лит(*кс-етрополе, а оставаше един кръг до края, в който ние гостувахме в Стара Загора. Тогава обаче се даваха по 2 точки за победа и ние на практика бяхме шампиони. 3 дни преди преди финала за купата на България аз подписах предварителен договор за 4 г. с португалския Порто. Имах вече и снимки за картотеката, а Рибейро беше мениджърът по трансфера. По-късно той проводи в Португалия много наши футболисти, но аз щях да съм един от първите, ако не и първият с изключение на Ваньо Костов, който избяга в Португалия. За мене финалът с лит(*кс-етрополе трябваше да е последен с фланелката на Левски. Няма да забравя никога думите на Шпайдела в съблекалнята: "Днес играем с отбор, който познаваме добре и го бием вече доста пъти. Нека да се стегнем, защото противникът е мобилизирал всички сили за този финал, знаете, че ни викаха в партийния комитет за наставления. Заплашиха ни с наказания, но това го правят всеки път, така че спокойно. Излизаме и бием. Имайте едно наум за удари под пояса от съдията. Днес и поводът е специален, Емо Спасов заминава за Порто, нека това да му е прощален подарък, да не си тръгва със загуба от Левски"
- Футболистите в отбора с какво настроение излязохте на този мач?
- Преди дерби с лит(*кс-етрополе в автобуса бяха песни и танци на народите. На път за стадиона надувахме до дупка "Бойс, бойс, бойс" на Сабрина, "Форинър" също бяха много актуални тогава.
- От самия мач какво си спомняте?
- Още в първите минути ни стана ясно, че май е решено да загубим, каквото и да става. Уникално груба игра на лит(*кс-етрополе, за мен се залепи Коце Янчев, който до 20-ата минута ме скъса от ритане. С него сме били приятели, бяхме в една стая на лагерите с националния отбор, но на недвусмислените ми приказки "К'во правиш бе, момче?!", след поредния му фаул, той ме погледна с изцъклени очи и не ми каза една дума. Продължаваше да ме налага, където и с каквото свари по терена. В един момент така ме удари, че коляното ми се наду четворно и на почивката се чудех дали да продължавам. Чел съм статистиката, и само през първото полувреме нарушенията бяха 28 на 13 в тяхна полза.
- Как стана първият гол на лит(*кс-етрополе?
- Срамна работа. Като пред очите ми е. Ники Илиев отне една топка и се опита технично да си я прехвърли. Гошо Славчев я взе с ръка, отиде и вкара гол, докато ние бяхме спрели играта, и чакахме сигнал от Яшаров. Такъв не последва, а на всичкото отгоре Славков след гола отиде, и показа среден пръст на публиката в сектор "Б". Ние се мобилизирахме и започнахме да атакуваме, но пък те продължиха да ни ритат. И до тоалетната не можех да отида без Коце Янчев на гърба. На почивката Шпайдела ни се развика, защото наистина не играехме добре в този мач. "Те ви ритат, вие ги гледате! Какво ги чакате, почвайте ги и вие!" Ники Илиев и Наско Сираков се сдърпаха заради гола. Наско му вика: "Какво се правиш на Бекенбауер!" Ники се оправдаваше и беше прав, че Славков му е взел топката с ръка. Шпайдела ме пита мога или не мога да играя, коляното ми колкото гюле. Сложих една наколенка и викам, майната му, трябва да помогна на отбора. Решихме второто полувреме да извадим и ние томахавките - Пламен Николов, Ники Илиев, Наско Сираков... Има едно положение малко след почивката, когато Ники Илиев така срита Христо Стоичков на тъча откъм сектор "А", че го изхвърли на пистата и санитарите не можаха да го свестят 5 минути. Ники мина само с жълт картон, а беше за гонене. Двамата го гледахме това положение, както и целия мач, преди няколко години. После Пламен Николов трупира Ради Здравков и го изгониха. Ради ми е разправял как искал да се върне на терена, а санитарите насила го държали отвън, за да го снимат, и го карали да лежи в линейката, все едно умира. Върхът беше смешната дузпа, която Яшаров даде на Войнов. Никакво нарушение, но може би беше по-добре да я бяха вкарали. Така ние щяхме да се примирим. Обаче Боби Михайлов спаси удара на Славков.
- Как се стигна до онзи момент, заради който ви излезе прякорът Удушвача?
- Ами малко преди втория гол за лит(*кс-етрополе поех една топка на тъча откъм сектор "А", направих финт на Коце Янчев и я бутнах покрай него. Той естествено, ме трупира зверски и оттам ми се губи какво съм направил. После на кадрите видях, че леко съм го повдигнал даже. Помня, че Стоичков дойде и ме блъсна, но щях да съм му благодарен да го беше направил малко по-рано, за да не извършвам тази глупост. Специално Ицо така и не разбрах за какво го наказаха, той нямаше един фаул до този момент. Стана едно меле, нас с Янчев ни изгониха с червени картони и се прибрахме в съблекалнята. Не е имало нищо освен това на терена. Последвалите наказания за мен са едно безумие, от което аз пострадах най-много.
------
(има и втора част на интервюто с Емо Спасов, но загубих вестника някъде, иначе всички знаете за какво говори той - за проваления трансфер в Порто, който на следващата година става и европейски шампион по футбол!)
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
Дано вникнете и разберете как се е калявал левскарския дух през годините и в наши дни колко разглезени и лигави сме ние 
Който не вярва,да прочете книжлето 
Ако някой знае да каже
