forum.levski.com

Първите чуждестранни съперници на Левски са руснаци
На 23 август 2006 година Левски спечели бленуваното място в груповата фаза на Шампионската лига. Пътят до европейския елит обаче е дълъг и сложен.
Участието на сините в евротурнирите до 1965 г. е сравнително добре известно и многократно е било подробно представяно на страниците на списание "Само Левски". Много малко обаче се знае за международните изяви на Левски преди 1965 г. А дотогава отборът е изиграл стотици мачове срещу различни клубове от Европа, Америка, Азия и Африка. Било то в турнири, на разменна основа или в подготвителни лагери и турнета. Така ме международният опит на сините е граден от 7-8 поколения футболисти, треньори, ръководители и естествено - привърженици. В следващите броеве ще ви запознаем с първите стъпки на Левски върху сцената, наречена международен футбол.
Първите футболни клубове у нас са създадени при военовременна обстановка. От 1912 до 1919 г. България е почти потоянно в състояние на война. Съвсем закономерно през този период почти липсват международни изяви. Известно е, че през 1915 г. във Варна се играе мач между местната Тича и един отбор от 21-ви померански полк(Германия), завършил 4:4. През 1916 г. е регистрирана и среща между столичната Славия и тим на намиращите се по това време у нас германски войски. Белите падат безславно с 0:4.
След края на Първата световна война през есента на 1919 г. у нас пристига Кубанският тим, както всички го нарича. Това са белогвардейски офицери, избягали от болшевишкия режим в Русия- За тях се носят легенди, че са школувани футболисти. Софиянци бързо им лепват прозвището "страшилището". Два от реномираните софийски отбори - Славия и АС 23, отказват да се срещнат с гостите. Или по-скоро не им стиска!
Левски по това време е в процес на подмяна на селекцията. Повечето от играчите в първия тим са преустановили кариерите си и състават е попълнен с юноши на секторните клубове Скобелев и България. Става дума за 17 - 18-годишни момчета без опит. От старите е останал единствено Цветан Генев - Цеко, който е и капитан. След бурно заседаниев млекарницата на бай Трайче Жиковск, която се е намирала на ъгъла на бул. "Патриарх Евтимий" и е служила за клубна канцелария, се взема решение Левски да приеме предизвикателството и да се изправи срещу руснаците. Желанието за игра и любопитството взимат връх върху страха от поражение. Ето какво разказва един от най-младите участници в мача - 16-годишният Гено Матеев, пред футболния журналист, статистик и изследовател Димитър Попдимитров.
"Гостите пристигнаха с високи калпаци, меки ботуши и... огромно самочувстие. Бяха все едри мъже. Особено внушително изглеждаше централният нападател Балдин. За отбора им се разказваха какви ли не митове и легенди. Даже и тази, че десният им бек може с шута си да повали вол. Мачът се игра на плаца на някогашните артилерийски казарми, намиращи се в днешния парк "Оборище" на бул. "Янко Сакъзов". Присъстваха около хиляда правостоящи зрители. Ние бяхме настръхнали и готови за битка до последен дъх. Скоро обаче разбрахме, че съперниците ни са тромави и неопитни. Още на почивката им поведохме с 5:0, а крайният резултат бе 6:0.
Така приклюва първото международно изпитание за Левски.
Съдбата е определила и вторият съперник на сините да е от Русия. Той е от много по-висока класа. Става въпрос за скитащия се руски емигрантски тим Галиполи, който през есента на 1921 г. пристига у нас от Истанбул. В него участва Фридрих Клюд, който остава в България и играе за ФК 13, а през 1927 г. даже записва участие в националния отбор. Руснаците побеждават с 1:0 и нанасят първата загула на сините в международен мач.
Малко по-късно, през пролетта на 1922 г., Галиполи отново е в София, и то с обновен състав, в който присъстват много добри футболисти като централния нападател Бохемски, централния защитник Михаил Борисов, Мартинов, Кючумов, Рибак и др. На път за София те вече са разгромили варненския Тича с... 11:0. В столицата обаче руснаците срещат един преобразен Левски, който излиза в състав: Петър Иванов - Вертер, С. Янков, Ал. Христов - Шкубата, Гено Матеев, Иван Радоев - Баба Рада, Димитър Дражев - Дичо, Димитър Мутафчиев - Мърцо, Никола Мутафчиев - Количето, Цветан Генев - Цеко, К. Мазников - Дяволето и Кирил Йовович. Нашите показват отлича игра и побеждават с 2:0. След този мач мнозина от руснаците заминават за Чехословакия, а други остават у нас, от което Левски се възползва и ангажира централния защитник Миша Борисов за играещ треньор. Миша става феноменален стълб в отбраната, а след това като треньор въвежда колективното начало в играта, загърбвайки самоцелите солови акции и безмислените далечни шутове- Смело може да се каже, че той е архитектът на големия син отбор от началото на 20-те години.
Емигриралите в Чехословакия руски футболисти създават в Прага професионалния клуб Рус през лятото на 1923 г. Новосформираният отбор гостува в София, подсилен с чешки играчи, сред които известният Ян Ваник. Той притежава невероятен дрибъл и буквално подлудяна софийската публика. Руснаците играят три мача в София. Най-напред прегазват ФК 13 с 11:2. След два дни обаче СК Рус се изправя срещу Левски и губи с 2:3. Сините действат с изключителна борбеност и жар, като особено добре се представя воденото от Цветан Генев нападение. Накрая срещу гостите се изправя и Славия, но губи с 1:2. Въпросният СК Рус впоследствие се базира в Ужгород, който град до 1940 г. е в рамките на Чехословакия. Клубът се утвърждава като един от най-добрите в републиката.
Така в първите си международни мачове Левски постига три победи и една загуба с голова разлика 11:3.
Началото е поставено
Георги МАНОВ
(Следва)

Браво приятел,благодаря ти много отдавна не бях писал но сега просто нямам думи!Велик си!
Доколкото знам поредицата на великия Георги Манов не се изчерпва само с тази уникална статия,чувал съм,че имало и още няколко такива събрани в поредицата "От могилката до шампионската лига"/дай Боже пак да сме там!/,така,че ако някой от потребителите случайно има и другите статии от другите броеве нека пусне и тях тук!
Това изследване на нашия историк Георги Манов е уникално и неоценимо и си заслужава да го има и в Интернет!

Левски мери сили със северните ни съседи
Най-неочаквано през май 1923 г до ръководството на спортен клуб Левски пристига предложение от букурещкия шампион Триколорул за гостуване в София. Офертата е добре дошла, но румънците искат за посещението си 20 000 лева, а в касата на сините има едва 200-300 лв.
Положението изглежда безнадеждно, но част от шефовете не искат да изпуснат удобния случай. Все пак се е очертавал първият официален международен мач в столицата, ако не се броят гостуванията на белогвардейските отбори, за които стана дума в предишния брой на списанието. След бурно заседание на ръководството до среднощ най-после се намира изход от ситуацията. На сутринта седем души от управата се явяват пред вратите на тогавашната Популярна банка още преди да започне работното време. Срещу собствения си имот те подписват полица и получават исканата от румънците сума. На северните ни съседи е изпратено потвърждение за гостуването. Съобщението в пресата за визитата на румънците предизвиква страхотен бум сред спортната общественост. Само за един ден всички билети са разграбени и в касата на клуба изведнъж постъпват 50 000 лв. Така взетата на кредит сума е възстановена. Румънците пристигат в София и още в първия си мач оставят отлични впечатления, като побеждават Спарта с 6:0.
За двубоя с Левски интересът е огромен. Стадион "Юнак" е претъпкан и мнозина от зрителите остават извън него. Между неуспелите да влязат са френският пълномощен и секретарят му, въпреки че разполагат с едни от най-скъпите билети.
Буквално преди първия съдийски сигнал вратите и оградата са пометени с щурм и пъбликата сяда до самата тъчлиния. След много напрегната игра сините побеждават с 1:0. Броени дни по-късно същото прави и Славия, при това с 2:0.
В навечерието на столичния шампионат (сезон 1923/24) до Левски пристига покана от Триколорул за връщане на визитата. След "благословията" на ССФ на 11 октомври 1923 г. Левски се отправя на първото си задгранично турне. Освен играчите, в делегацията са включени 60 привърженици и за пръв път - журналисти. Групата пристига с влак в Русе и се отправя към пристанището, за да вземе парахода до Гюргево. Ранобудните русенци гледат с недоумение веселите младежи, които озвучават града с песни. Когато параходът се отделя от българския бряг, пространството около великата река се оглася от "Тих бял Дунав".
След почти двудневно пътуване групата пристига на гара Букурещ Норд доста изморена. Там обаче ги очаква изненадваща и трогателна гледка. Повече от 500 души, предимно студенти с цветя в ръце, устройват на левскарите незабравимо посрещане. След приветствените речи, българските спортисти отсядат в хотел "Палас Роял". Така довчерашните "ритнитопковци" са посрещнати като официална спортна делегация.
На техническата конференция домакините предлагат да се изиграят два мача и гостите от София естествено се съгласавят. Първият двубой е срещу втория по сила букурещки тим - Ромкомит. Това е отбор на смесенета румънско-италианска банка, съставен от един румънец и десет италианци!
Под ръководството на английския съдия Ролтън и пред 4000 зрители Левски притиска съперника през цялото време, но стига само до 1:1 след гол на капитаа Цветан Генев. На същия стадион след два дни и още по-многобройна публика отново реферът Ролтън подканя Триколорул и Левски за главното представление. Домакините са подсилени с двама футболисти от Кинижи(Тимишоара). Нашите излизат в състав: П. Иванов, С. Янков, Ал. Христов, Г. Матеев, Ив. Радоев, Н. Лозанов, Д. Мутафчиев, Н. Мутафчиев, Цв. Генев, К. Мазников и К. Йовович. Преди срещата председателят на Триколорул Мишитеску подарява на гостите прекрасно изработена сребърна купа.
Веднага след първия сигнал съперниците се хвърлят в люта битка. След голове на Мазников и Н. Мутафчиев левскарите повеждат с 2:0 още в десетата минута. В двайсететата К. Йовович прави резултата класически. Румънците не се предават и намаляват на 2:3. Нима победата ще се изплъзне? Не! В 70-ата минута Д. Мутафчиев не оставя никакви надежди на противника, отбелязвайки гол със страхотен удар - 4:2. След края въодушевените българи носят играчите на ръце до съблекалнята под звуците на "Шуми Марица". След два дни делегацията пристига на русенското пристанище. Целият град се е стекъл, за да посрещне победителите, а военен духов оркестър изпълнява националния химн. Синята идея печели все повече привърженици в провинцията. Още по-тържествено е посрещането в София. От гарата до Военния клуб групата се придружава от факелно шествие. След това отборът се отправя към клубната канцелария на ул. "Витоша" №23, където оставя подарената от Триколорул къпа. Това е първият трофей, спечелен от български клуб на международно равнище.
Официално пролетният сезон се открива на 27 април 1923 г. с двубоя Левски - Ромкомит(Букурещ). Съдийското ръководство е поверено на новоназначения национален селекционер Л. Нич.
Румънците пристигат с подсилен състав в сравнение с този, с който са играли срещу сините в Букурещ. Вратар е Липицер - италианец от АС Торино. Присъстват още и двама унгарци - Симитенди и Бранкар от БДК(Будапеща). Пред 15 000 зрители на Столичния хиподрум(нещо невероятно за онова време) Левски побеждава с 2:0 с голове на К. Йовович и Н. Мутафчиев.
След този мач Л. Нич определя състава на националния отбор за олимпиадата в Париж. В него влизат десет левскари! Те са: П. Иванов, Ал. Христов, С. Янков(защитници), Г. Матеев, Ив. Радоев(полузащитници) и цялото нападение - братята Димитър и Никола Мутафчиеви, Цв. Генев, К. Мазников и К. Йовович.
Георги МАНОВ

Левски бие наред балканските съперници

След успехите на Левски срещу най-добрите букурещки отбори и особено след приемането на България във ФИФА и последвалото сравнително успешно представяне на олимпиадата в Париж(0:1 срещу Ирландия) за нашия футбол започва да се говори и извън граница. За този факт свидетелства статията в германското специализирано издание Fussball от 13 ноември 1924 г., посветена на българския спорт. Особено ласкави са писанията за Левски, придружени с голяма снимка на състава. Подчертава се, че това е най-добрия български отбор, който дава цели десет играчи за националния тим.

Междувременно и софийски клубове се пробват на международното поле. Особено се активизира Славия, която кани у дома съименника си от Прага. Гостите печелят с 1:0, но в онези години резултатът е престижен за белите.
През септември 1925 г. Левски е поканен на турне в Турция. Програмата предвижда сините да изиграят четири мача. Дотогава единствено Славия е мерила сили с отбори от югоизточната ни съседка. През есента на 1924 г. софиянци губят от Фенербахче с 1:2 в Истанбул, но през пролетта на следващата година се реваншират със същия резултата вкъщи.
Водач на левскарската делегация е шефът на клуба д-р П. Стоянович. За съжаление, в групата не е асът Никола Мутафчиев, който е болен. За сметка на това, в отбора са включени довчерашните юноши К. Петрушев, Н. Петрунов, Н. Димитров - Фъц, Ас. Панчев, Ил. Константинов и Ив. Гешанов. Част от тях правят дебют със свещената синя фланелка.
Пътуването започва на 5 септември и се превръща в истинско изпитание. С влак от София до Истанбул, а после с параход до Измир, експедицията трае цели 48 часа. Особено мъчителен е вторият етап, при който по-голямата част от групата тежко понася условията в парахода "Чанаккале". Морската болест довършва и без това уморените играчи. На-младият от тях - Никола Димитров - Фъц, дори не разбира, че параходът е акостирал на прищанището в Измир и чак след слизането на брега ръководителите на делегацията забелязват отсъствието му. Оказва се, че момчето сладко спи на една от пейките на палубата.
На следващия ден(8 септември) предстои първото изпитание - срещу местния Кършияка. Макар и трудно, нашите печелят с 2:1. След три дни е победен с 4:2 и другият измирски клуб - Алтай. В срещата участие вземат младите Петрунов, Димитров, Панчев и Константинов, което за тях е дебют. На 25 септември срещу Левски се изправя обединен отбор на Измир, но и този път българите са безапелационни - 3:0. Едва в четвъртия двубой, отново срещу сборната селекция на града, турците се добират до равенство 1:1. Така след три успеха и едно реми, левскарите поемат обратно към родината. Първо с парахода "Чан Хурият" до Истанбул, а оттам с влак до София. Цялата авантюра трае 18 дни.
Сега турнето за мнозина би изглеждало като някакво банално събитие, но за онези години резултатите от него били преценени като огромно постижение. Затова и клубното ръководство награждава футболистите със специална значка, която днес е изключителна рядкост.
Месец след завръщането на отбора от Турция, в столицата гостува градският БСК. Трите предстоящи двубоя предизвикват солиден интерес сред софийската публика. БСК епо това време един от двата гранда на Белград заедно със СК Югославия. В редиците му се подвизават 4-5 национали, сред които изпъква централнията нападател Благое Марянович -Моша. За него се разказват легенди.
Първо обаче гостите се срещат с ФК 13 и в един атрактивен двубой печелят с 6:4. Мариянович е неудържим и бележи четири гола. На 18 октомври 1925 г. сърбите се изправят срещу Левски. Сините излизат с титулярния си състав, в който присъства излекуваният Н. Мутафчиев, но за жалост поради контузия отсъства вратарят П. Иванов - Вертер. Заменят го с младока Владимир Ватев, който е само на 17 години. Пред 5 000 зрители на игрище "Юнак" и под ръководството на италианеца Уго Марка Левски печели с 1:0 след гол на дясното крило Д. Мутафчиев - Мърцо. Блестящо пази Ватев, който спасява две дузпи на Благое Марянович!
В третия и последен мач от гастрола си БСК лесно побеждава Спортклуб с 4:1.
Така Левски се утвърждава като най-успешния столичен клуб на международното поле.
Този факт повдига доста самочувствието както на ръководството, така и на играчите. Прекалено вирнатите носове обаче ще изиграят лоша шега на сините. Но за това - в следващия брой.
Георги МАНОВ

Когато Локомотив Пд три пъти ни изнуди, вдигаше трансферната сума, дойде в София и ми каза: „Г-н Лафчис, три години ще играя без пари в Левски, дайте моите пари на Локомотив“.