forum.levski.com

Скоро едвали ще има подобен незабравим мач,уникално беше!

От тва сме били, ша знаиш! Поздрави майка ти за хубавия акъл, който ти е дала и пикай по-често срещу отбори от типа на БАТЕ, Жилина и Тампере

_________________
Жаба жаборана
100 чорбара хвана,
на всичките главите спука,
но я хвана кука...

ОФТОПИК!!

Сетих се за един виц като го прочетох това

Полицай спира джип G класа. Вътре седи мръсен просяк.
- Какъв си ти? Откъде взе този джип?
- Мой си е. Подариха ми го.
- Как така на теб ще ти подарят такъв джип!Признай си откъде го открадна!?!
- Мой си е, подариха ми го, защото имам дарба да помагам на хората.
- Каква дарба?
- Ами лайното ми е специално и лекува какво ли не и винаги действа.
Полицаят се замислил и казал.
- Абе знаеш ли, аз нещо оплешивявам и не знам какво да правя, можеш ли да ми помогнеш?
- Мога, само се наведи ей-там, аз да ти пусна малко на главата.
Просяка се изсрал на главата на полицая. Полицаят си метнал фуражката отгоре добре да замаже и пуснал просяка да си ходи. От другата страна на пътя от храстите изкачат две мутри и се хилят:
- Абе, тоя ако се изсере на главата на още една кука, апартамент ще му купя!

_________________

Колко е кратък пътя от върха до падението
Къде бяхме преди 4 год.,къде сме сега....

един от най-великите дни в живота ми ... незабравими емоции на стадиона еуфория
четири години по-късно сме на дъното и сърцето ми се къса

Днес Гонзо да им пусне запис на мача в съблекалнята

_________________
"Има една страна България, и в тази страна България има един отбор Левски! В този отбор съм се родил, в този отбор ще умра!" ГЕОРГИ АСПАРУХОВ

Онова беше истинският Левски...

_________________

Тоя мач днес ми струва като един далечен блян и ми се вижда илюзорен шанса скоро да изпитаме нещо подобно. Обаче много неща се промениха от тогава.

_________________
Левски беше силен,
когато бе цивилен,
върнете старият любим отбор!

Изобщо не помня нищо от тоя мач

_________________
The words of the prophets are written on the subway walls and tenement halls

Най-добрият подарък за 18ия ми рожден ден. После в Ескейп колко поздрави пускаха...

_________________

ignore: sin, багдатката

От целия сезон имам само откъслечни спомени, които са ми като насън...

_________________
When all are one and one is all
To be a rock and not to roll

моля те качи го и на някое друго място, че от тук вече не може(че и тия нещастници вигнали СМС-а на 5 кинта) ...този коментар го търся от панти века

Ще си останем само с хубавите спомени...

_________________
ЛЕВСКИ СОФИЯ!

Сега се прибирам от работа и първото нещо което направих е да си пусна клипчето на БатГонзо и коментара на Томислав.Доста често го правя,но винаги настръхвам,а дори някога се и просълзявам.Не напразно и картината над леглото ми е точно от този мач ( http://img691.imageshack.us/img691/4839/530nz.jpg ).Каквото и да се каже за този мач ще е малко.Едвали някога ще забравя това което изпитах.Какво ли не видяхме на този мач.Мъка и страшна битка първото полувреме.Това на таблото само направи приказката още по-красива.Второто полувреме беше велико....радост,сълзи,а при вторият гол на моменти не можех да си поема въздух.Другото красиво и чудно в този мач беше момчето на пистата.Всички се спряха и му казаха по нещо или поне го помилваха и поздравиха.Томислав го описа с точните думи в коментара си :"Валери Домовчийски му даде фланелката и шалчето на врата му.Гошо Петков целува това момче и виждаш как то е с най-щастливото си изражение на лицето си.Сякаш е проходило отново.Това момче знае,че няма да проходи може би никога или много трудно някога,но то с снощи с душата си не ходеше тичаше.Така се чувстваха всички останали,които обичат Левски.....".Както каза някой в темата,никой не искаше да си тръгва от стадиона.

Завинаги Левскар Бравооо много добра снимка

Спомням си само как на почивката казах на братовчед ми: "Спокойно, обръщаме! "

_________________
САААМО СИНИТЕ ШАЛЯЛЯЛЯ

Аз помня как след края никой не искаше да си тръгне. Седяхме сигурно половин час и не защото не вървеше опашката

_________________
Не е важна истината, важен е имиджът.

И аз да напиша спомените си от мача...
Още си пазя билета
Помня когато Йовов тичаше към топката и как от Б сектор се виждаше празната врата и Ицо фронтално срещу нея, всички започнахме да се набираме един на друг да викаме и тогава...........................
Бях го писал тоя мач под 2.5 гола ..на полувремето се молех да загубя но да обърнем мача... Най- гадно ми е че не помня нищо от 1вия гол не знам защо ми се губи... Но за втория гол беше ......чудо истинско чудо.
След края на мача още, все едно ми е пред очите, когато Топчо и Йовов излязоха пред сектора и настървено дирижираха с ръце бии чорбата ааааааа милиони давам за такава вечер

_________________
Sir_J wrote:
Искам тая година да се паднат за купата тирето и числото и да гледаме джихад на сунити срещу шиити.
06.07.2017

Това е може би най-великия мач, на който съм присъствал... Винаги си спомянм с умиление за тези моменти. Помня как падахме 1-0, вкарахме първия гол и един човек до мене ми вика:"Тия ще ги биеме, няма начин..." А колко време стояхме след мача...просто за такива моменти си струва всичко. Жалко, че сега сме на другия полюс и ситуацията е коренно различна. Дано момчетата си спомнят за този мач и малко им се джъгне нещо отвътре....

Аз танцувах как- кан с някакъв от Стара Загора,който много приличаше на Кънчо,каза ми пича спокойно,мача е наш и аз му обещах,че ако биеме отивам на последният ред и ще съм гъвкав като мажоретка

_________________

Е такива мигове наистина ни правеха по добри....

_________________
ONLY GOD FORGIVES

Само като си спомня и като чета в момента настръхвам

_________________

Ех,направо имам чувството че беше в друг живот този мач ,тази емоция,радост.Господи беше толкова хубаво,тогава бях още малък на 13 май,и за съжаление бях пред телевизора ,но никога няма да забравя радоста която ми донесе този отбор тогава.Ето тогава беше истинския Левски,още от сутринта в деня на мача с приятелите ми(пишлеменца на по 12-13 сички тогава)тръпнехме цял ден в очакване до началото на мача и след него в продължение на дни имам чувството,че цяла България беше щастлива,всеки живееше с този отбор тогава.На никой не му пукаше за първенството,за резултатите,просто тогава всички бяхме заедно и обичахме,наистина обичахме.Но пък ся сме раздавачи на курове и Обийци на вратарчета

Toгава и преди мача настроенито, тръпката, пиенето, свинщината, после и на стадиона мазалото.. всичко си беше на 6

Винаги ще го помня този мач !!! И САМО ЛЕВСКИ ОБИЧАМЕ ТЕЕЕ !!

_________________
ЗАВИНАГИ И НАВСЯКЪДЕ !

http://vbox7.com/play:ade3951d
Тогава щех да припадна и доста го псувах, не отричам. Викам: "Ако ни бият и заради тоя пропуск изпускахме поне равен, му ебавах майката!" В последствие забравих, когато се реваншира

Коментара зад кадър на другия коментатор 0:19 е показателен: "Каааак моооже бе?!" Еми може. Е ти...
http://www.vbox7.com/play:ade3951d&start=17

Тва беше най-големия ден в живота ми, такава емоция такава радост никога не е имало! Както повечето и аз не помня първия гол много много, но втория ми е като бял ден. Особено защото бях в сектор А горе и като погледна клипче от камерата на анал 1 се сещам за мойта гледа точка. Помня тогава, че счупих първата си седалка, от радост, бил съм 40ина кила След гола на Томашич се чувствах все едно съм вкъщи, всички хора на стадиона са мои приятели и ги обичам до един. Просто уникално беше. Иначе винаги съм си мислил при паса на Йовов към Лусио какво щеше да стане ако съдията не бе мръднал в последния момент преди топката да го засече и също съм се чудил какво щеше да стане ако Томашич не се бе включил в атака... перфектно развитие на обстоятелствата

_________________
...стадото е там, където правите са криви, а общото мнение - закон...
Къде сте виждали Пеевски или Бойко на стадиона?

Къде беше като циврих на полувремето...

_________________
www.metacafe.com/watch/1136373

Велик мач. Няма такава емоция. След пропуска на Ицо направо не ми се верваше, гледах като застрелян. Но след това всичко беше магия, след головете хората от горните редове ми скачаха на врата, прегръщахме се, щяхме да се срутим десетина човека към долните редове, заради груповите прегръдки След края, стоенето на стадиона, прибирането пеша, викането... Искам пак.

_________________
Feriunt summos fulgura montes.

Точно на този мач бях с баща ми на село и гледахме мача. След втория гол баща ми щеше да събори къщата от кеф, уникална вечер беше, уникални моменти, завинаги в нашите сини сърца ! САМО ЛЕВСКИ !

Не мисля, че има нужда от коментар ! Други фенове не са изпитвали и не ще изпитат такава радост някога !

_________________