|
ЧЕСТИТ 16 МАРТ, СИНИ ФЕНОВЕ!
Нед, 2008-03-16 04:37
Помните ли какво стана преди две години? Помните ли къде бяхме тогава? Спомняте ли си как се чувствахте? Припомнете си. И забравете това, което видяхте преди броени часове. Забравете бездушната игра, брака във всяко второ действие, червения картон, пропуснатата дузпа, загубата...
В момента Левски е на дъното и това е видно за всички. "Сините" са жалки и правят един от най-слабите си сезони от много години насам. Но нека това не ви натъжава точно днес. Все пак е... 16 март!
Преди 731 дни, или точно две години, на тази дата тимът от "Герена" осъществи един от най-значимите си успехи на европейска сцена – този срещу италианския Удинезе в осминафиналния мач-реванш за Купата на УЕФА.
За едни победата над фриуланите е най-великата, която са виждали. За други тя е "измислена", осъществена срещу резервите на борещ се да оцелее в Серия "А" състав. Да, италианската Серия "А". И да, същият отбор на предния сезон завърши четвърти в първенството и заслужено игра в групите на Шампионската лига, където бе на десетина минути от класиране за следващата фаза.
Е, макар да не стигнаха осминафиналите в най-комерсиалния турнир на Стария континент, играчите на Серсе Косми се добраха до участие на същия етап в Купата на УЕФА, преодолявайки Ланс (не можем да кажем, че този тим е слаб, нали?).
Ала там ги чакаше техният палач – Левски. Един отбор, нямащ нищо общо с тъжното си подобие в настоящето, макар и тогава никой да не очакваше нещо особено от възпитаниците на Станимир Стоилов, достигнали до осминафинала с голяма доза шанс. Тим, в който единствената голяма прилика със сегашния състав бе един невероятен Георги Петков.
И сега пазарджиклията всява респект у противника и продължава да ни изумява с изявите си под седемметровата рамка. Е, може би има зрънце истина в поговорката, че добрият вратар е половин отбор. Но каквото и да прави, Гошо не може да бъде толкова влиятелен и да нахъсва другите пред него постоянно. Когато Левски преодоля италианците, той бе просто един от героите, едва ли най-големият, но определено сред най-значимите.
По ирония на съдбата освен Жоро "Вратаря" при "сините" все още са и двамата голмайстори от онази паметна дата – Даниел Боримиров и Игор Томашич. Но първият вече издъхва, а хърватинът прави най-слабия си сезон, откакто е част от тима на Мъри. Наистина, тогавашният и сегашният Левски се различават коренно.
Няма го Мечо Телкийски, който постоянно тормозеше отбраната на Удинезе в онзи велик двубой. Няма го Домовчийски, заради когото съдията пожали бранител на гостите от "Ботуша" и не го изпрати предсрочно под душовете. Не е при нас и Бижутера, да развърти няколко отляво и да прати кълбото в облаците, когато е на 4-5 метра от празната врата...
Тук не е Топузаков, готов да изяде чимовете по терена, само и само след мача надменните "бианконери" да ронят сълзи съзнавайки, че са аут от надпреварата; само и само да види същите сълзи от радост в очите на феновете, правещ последната обиколка, преди да се прибере в съблекалнята и да се присъедини към синьото море от радост.
В настоящия състав на Левски вече не намира място и Лусио Вагнер. На фона на алтернативите на поста си, в сравнение с тях той си е своеобразен Паоло Малдини. Срещу италианците натурализираният българин с бразилска кръв бе просто перфектен. Нищо нямаше да е същото и без поливалентния Станислав Ангелов, тичащ по 50 метра от единия край на терена до другия да помага ту в отбрана, ту в атака...
Дали не забравих някого? Бардон и Ричард, разбира се. Че може ли да не бъдат запомнени финесът на французина, страхотната му импровизация и отигравания? Може ли да бъде пренебрегнат безкомпромисния Ричи, който в онази вечер направи ужасна грешка, но стисна зъби и бе част от големия обрат впоследствие? Не, всичко, случило се тогава, ще живее в умовете и сърцата на хората много, много дълго...
Дори и грейналото въпросително изречение на таблото - "Нина, ще се омъжиш ли за мен?" по време на почивката. Някой млад човек поиска ръката на любимата си и след това през цялото второ полувреме той имаше двоен повод за щастие, след като изгората му каза "да", а другата негова любов му направи подарък, какъвто допреди няколко месеца едва ли е сънувал.
Надали ще бъде изтрит от съзнанието на левскарите пропускът на Йовов, който по думите на самото ляво крило е бил дело на желанието му да успокои италианците на почивката... Шега, разбира се. Ицо умееше да повдига настроението на своите съотборници и изобщо на хората около себе си.
Така този Левски – тимът, воден от гореизброените фигури, осъществи много мечти на феновете си. Отборът, макар и закратко, се озова сред последните осем в турнира за Купата на УЕФА и остана да се подвизава по европейските терени след много големи клубове в европейския и световния футбол. Съставът игра агресивно, нападателно и очевидно правилно към онзи момент, което се харесваше на всички.
Светът дочу за нас, "сините" бяха достойни "посланици" на родината ни на Стария континент. "Томашич короняса Левски", написа CNN след детронирането на Удинезе и ни накара поне замалко да се чувстваме част от нещо голямо. Класирането на четвъртфиналите дори провокира сравнения с незабравимото американско лято и отприщи небивала радост; изкара хората на улиците и те надуха клаксоните на автомобилите си и тромбите на победата. Човек намери смъртта си на пътя, след като цяла нощ не спа от щастие... Пиянството на половин народ завладя България.
Днес се питаме – има ли сили сегашният Левски за нещо подобно? Могат ли момчетата на треньора Стоилов да ни накарат отново да се гордеем, че сме българи? Могат ли пак да ни екзалтират с подвизите си по европейските терени? С тези играчи – отговорът по-скоро е "не". Но кой знае – нали "разказвачът на приказката" е същият...
Златан Любиянкич
_________________ 
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
