forum.levski.com

" Господи, благодаря ти! Ти чу молбите ни снощи! Ако не разбирате от футбол и ме слушате сега със сигурно ще си кажете "тези са абсолютно ненормални хора". Как може един мач да ги прати в такова състояние и толкова много да говорят? Ако не разбирате от футбол и не знаете какво ви говоря значи не сте изпитвали най-големия кеф в живота си. Не сте изпитвали истинското удоволствие, истинското щастие. Няма по-голямо щастие от това да видиш твоята публика със запалени факли и сияещи лица. Загледайте се в снимките, увеличих ги на компютъра у нас към 3 през нощта, не ме ловеше сън. Няма такива лица. На млад до него възрастен човек, на човек от града, на човек от село, на момиче, на момче, на тинейджър, на чичо му, на леля му. Всичко това - едно море от хора. Събрани само от едно - от обичта си към футбола, от обичта си към ЛЕВСКИ! В чужбина заедно, мокри до кости сядат банкера и безработния, те са заедно в един и същи автобус така ги е събрала съдбата. Само обичта към любимия отбор ги е накарала да бъдат заедно и те са заедно и се подкрепят. Къде другаде можем да бъдем така заедно? Никъде за съжаление! За това, разказвачо, моля те, нека приказката продължи... "

Томислав Русев...

Баси, колко време мина!

_________________
"Когато стане трудно остават най-верните."

Просто не е истина колко време мина. 7 години са супер много време. Този коментар на Томислав съм го слушал толкова пъти и всеки път едно и също чувство на гордост ме обзема.
За самия мач даже не помня преди и след него какво беше. То товва бяха есен и пролет, където като идваха тези мачове от предишния ден се почвахме за него.

_________________
Само Левски.
http://vbox7.com/play:f5b4fb7c05

Ревах от мъка при пропуска на Ицо , след това ревах от радост при гола на Томашич.

_________________
"И след като години наред от страх мълчахме, сега защо не замълчим от срам?"

Най-точните думи

_________________
Не признавам системата големи-малки , има два вида хора - достойни и жалки!

_________________

Велика нощ, велик мач, велика и незабравима победа! За всички които тогава бяхме на стадиона това ще остане един от най-хубавите ни спомени до края на живота!

И помнете футболистите са преходни, мустака е преходен, дори и ние сме преходни, но ЛЕВСКИ СИ ОСТАВА ВЕЧЕН!!!!

САМО ЛЕВСКИ!!!!

_________________

_________________
"С гняв и дързост днес да издигнем глас,
времето няма все да чака нас!"

9 години днес Все по-далечен (и предвид състоянието, в което сме - носталгичен), но приятен спомен

_________________

Снощи, без да се замисля че наближава годишнината, пусках на жената репортажи и коментари да види защо се паля от мачове... Прирева ми се.

Беше хубаво, дано да стане пак.

Бях на Артмедия и Шалке, но този мач го пропуснах. Нямах паре и сутринта преди даскало (бях 12-и клас) викам на майка ми: "Дай пара за куверта за бала". И тя добре. Ама гледа, че си сложих шала на врата и вика - абе айде утре..Планът беше да гепя там 50-те лева такси и автобус за София, че нямаше време за влак. А на връщане щях с влака, че имах намаление, иначе за рейс нямаше да стигнат

Гледах мача на машинките в квартала. Моите приятели 90 минути блъскаха черна червена, а аз без малко да счупя едната ротативка при пропуска на Йовов. Дойде сота - корави чички, но пак квартални и нямаме драма. При головете целувах въпросната машинка, която ритах по-рано.

Като бихме черпих дъртите пиянки по една голяма водка - струваше 60 стотинки После имах среща с един приятел в центъра на Русе и моите ме зарязаха та 15 минути по пътя си крещях простаци не спете, шампиона поздравете

А бяхме млади

_________________
Само Сините

Русито е по-малък от мен... А аз мислех, че е поне на 35

Така шансовете да го познавам рЕзко намаляха.

Как минава това време и колко много път имаме да изминем за да се върнем пак там. Липсва ми еуфорията за билети, седмица по-рано. Вечерта преди мач, всички жалкари завряни в кучи гъз, опитвайки се да изцвилят нещо от рода на "ще ви разсипят бе", а след мача тишина и навряни жалкари по дупките, а синята Лавина заляла София. Определено ми липсват тези нощи и дните след тях..

_________________

Велик мач! Никога няма да забравя усмихнатите хора около и на стадиона!

Няма да забравя еуфорията след мача.

_________________
Не е важна истината, важен е имиджът.

Това беше едно от най-великите преживявания в живота ми Уникално изживяване на стадиона и след мача по улиците

Накрая ми потекоха сълзи от радост

_________________
11101111010

Това беше един от последните мачове с огромна еуфория преди,по време и след мача.Целият пламтящ стадион от запалените вестници и спомен за цял живот.

След този мач имах чувството, че всичко на този свят е възможно, стига човек истински да го иска 7-мо училище буквално се изнесе в посока "Васил Левски", такава голяма група бяхме
И на този ден мисля, че всички усетихме вкуса на истинското щастие

_________________
И САМО ЛЕВСКИ, ОБИЧАМЕ ТЕ!

Направо ми се плаче еййй

_________________
За ЛЕВСКИ - всичко! От ЛЕВСКИ - нищо!

Велик ден! Картините от моментите след гола на Томашич никога няма да се изтрият от съзнанието ми - летящи хора през редовете и навсякъде. Лудост в най-чист и неподправен вид.

А, и пропуска на Бижутера

Сега гледам мача... в момента не играем футбол ако го сравним с тогавашното.