Весо Сърбаков (на когото съм спасявал дузпа като тренирах в "Славия" - поклон пред мен, а така, благодаря
) го беха пуснали десен бек тоя мач. Атаката водеше един от многото забравени за дни трансфери на Желязков - казваше се Петър Янков, май и някакъв Костурков пречеше по терена.
Абе щом след този мач решихме, че в Станимир Господинов има хляб...И резервният вратар пазеше, Краси Колев - точно неговите контузии дадоха път на Иванков месеци по - късно.
Резнаха ги Илиян Симеонов - Чушката и Ицо Йовов. Един от двамата (не помня кой) влезе резерва на почивката при 0 - 0 и си свърши работата, де. Бяхме в някакъв свръхекспериментален състав, Иван Кючуков - тогавашния треньор (само с хубаво го помня!) пазеше титулярите (поне някои) за един мач след четири дни, няма да напомням кой точно беше...
Вместо да бягаме от Съобщителния техникум на другия край на София, културно поискахме да ни пуснат и ни пуснаха. Бях аз, бъдещия ми кум и кръстник на сина ми и един много точен наш авер, ама...цесекарче. Тръгна си на полувремето, не видя разгрома. Заедно бяхме някъде във "В" към "Г" и там май беше малко омешано - наред с нашите имаше и едни уж леко безразлични типове, дето сякаш се стремяха много - много да не дават израз на емоциите и изобщо да не се набиват на очи...После, за второто си минахме в "Б"...ама как се добрахме в неистовата навалица, не помня. Защото...
Защото по онова време "Герена" беше руина и не играехме там, но хората комай бяха заваднели за митичниО и Лафчис като пусна вход свободен в работен ден някъде към два или три следобед...Толкова народ на мач съм виждал само още два пъти в живота - на една евроквалификация с Уелс година по - рано и като им турихме петица за юбилея с Мишо Вълчев начело, във финала през 98 - а. И излишно е да споменавам, че стадиона докъдето на човек му стига погледа представляваше синьо море - тогава го нямаше Додука да прави дудуци в полицията да му пазят "шествията" западно от "Плиска" и в онзи сектор колко да е имало...две хиляди?! А ние се събрахме ПЕТДЕСЕТ ХИЛЯДИ ДУШИ!!! Па дали не бехме и повече...абе из целия стадион абсолютно плътно, от пътеката долу и пътеките между блоковете до оградата по ръба на трибуните бяхме натъпкани като сардели. Висяха и по дърветата, растящи до самия стадион - каткто е било по времето на Гунди. В ония славни времена нямаше квоти, буферни зони, изисквания за седалки и правостоящи; нямаше организирани фенклубове, фракции, стюарди, хореографии, нямаше фенове. Имаше левскари - помня един, дето явно се беше дигнал сигурно с 40 градуса на мача и вече а - ха да припадне, аверите тръгват да го изнасят да не стане някоя беля а той запъва в хората и крещи да го оставят, защото на "Герена" се е родил и ако трябва - на "Герена" ще умре. Тогава сектор "Б" не беше нещо обособено - като подкрепа и викане той плавно и едва забележимо преливаше в "А", във "В"...абе навсякъде. И звезди кой знае какви нямахме, но имаше отбор. Дето като пусне два глупави гола от свинете вземе, че се отърси, хванат го лудите и им ушие четири парцала насред Кочината - та да режат греди по нощите.
Е след всичко това дори да помня нещо от самия мач...Добре де - помня как Йовов счупи кръста и върза краката на едно ренде, Енгибар Енгибаров и как го караше да лази по калта край тъча. Помня какви жестоки псувни отнесоха бившите ни юноши Попов и Донков, дето през "Ботев" стигнаха до измяна при враговете. Помня как Чушката като предвестник на един същи Гонзо пилееше като кегли де кого къде завари от ония по пътя между себе си и вратата. И помня, че тази победа беше СЕДМАТА от деветте поред в периода 1993 - 1996 г. Три селекции футболисти (от Гетов до Кънчо Йорданов), трима треньори (Вутов, Гочето и Кючуков - втория дочака да участва в тази серия и от двете страни!) и две поколения играчи (от поколението на Наско до това на Йовов, който е при нас и до днес) се смениха за тия три години ала серията не спираше...Помня усещането, че сякаш с война и победа сме си върнали запустелия, ала не и забравен дом. Ала в онези години всяка победа над враговете човешки имаше с какво да се запомни!
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
и дори 10:1 няма какво да се говори...
От този мач помня само, че някъде 15 минути преди срещата броих свинете и бяха точно 12 човека!В този момент изведнъж усетих как започнахме да се притискаме отвсякъде и аз просто стъпих на седалката и така си и останахме, ред на седалките, ред между тях!Помня, че като започвахме да скачаме имах чувството, че не скачам, а ме издигат опрените до мен!
