Финалът за купата на България – 1985 г.
Финалът за купата на България, игран на 19 юни 1985г., и до ден остава като най-черния ден в историята на Левски, а в много отношения и на българския футбол изобщо. Мрачните събития последвали този мач са най-категоричното и тъжно доказателство за драматичната и “полудесидентска” съдба през време на комунистическия режим на най-популярния клуб у нас. А името на бившия партиен функционер Милко Калев Балев остава не само като това на най-големия маниакален враг и злосторник на Левски, но и като символ на нетърпимостта, стигаща до неприкрито желание за пълно заличаване на “отбора на народа”.
Известна е и “крилатата” фраза на Балев - болен привърженик на Ц(*КА: “НЕ ВСЕКИ ФАШИСТ Е ЛЕВСКАР, НО ВСЕКИ ЛЕВСКАР Е ФАШИСТ!”. Именно този човек е почти единодушно сочен като главния фактор за разбиването на “синия” тим, връхлетяло като гръм от ясно небе, само часове след завършване на финалния мач за купата на България през 1985 с Ц(*КА. Ударът на Балев е прикрит зад “колективната отговорност” на решение на Секретарията на ЦК на БКП, но подбудителят е ясен на всички. И до днес обаче технологията на това по същество престъпно деяние остава в сянка, точните подробности продължават да бъдат неразкрити, впрочем подобно на още хиляди бели петна от тоталитарната ни история.
След финала през 1985 (спечелен с 2:1 от Ц(*КА) следва разформироването на Левски, смяната на името му - новото е Витоша, както и жестоки наказания за ръководители, треньори и състезатели. Изхвърлени са изобщо от спорта с презумпцията “завинаги” председателят на футболния клуб Кръстьо Чакъров, старши-треньорът Васил Методиев и четирима основни футболисти - Боби Михайлов, Пламен Николов, Емил Велев и Емил Спасов. За една година са наказани Наско Сираков и Мирослав Байчев. Какво толкова е станало? Формално: един мач изпъстрен с много грубости и нерви, един бързо потушен сблъсък между няколко играча от двата отбора и няколко прояви на безцеремонно оспорване на съдийски решения (най-фрапантната - блъскане на рефера в гърдите от страна Боби Михайлов). Т.е налице са т.нар. непристойни сцени, но без да има нещо нечувано или невиждано, просто случили са се неща наблюдавани десетки пъти по нашите и световните стадиони. Безспорно подобни инциденти заслужават и строги санкции - като резултат от един подробен и справедлив анализ на случилото се. Нищо подобно обаче няма. Наказанията са повече от драконовски и показват абсолютно безпринципен и тенденциозен подход.И те идват не от футболната федерация, а от един запалянко от партийната върхушка. Кои са фактите, зад които можем да открием желанието пътят на Левски да бъде спрян и отборът разрушен? Тези факти са наистина болезнено жестоки за един зареден с “революционна омраза” човек от противниковия лагер". През 1985г. Левски става за втори пореден път шампион на България, нещо което не е правено от друг клуб освен Ц(*КА от десетилетия. Но най-страшното за противниците на “отбора на народа” е класата и перспективата пред този състав. Левски вече трайно се е утвърдил като безспорно водещия и най-силен отбор в България за момента, набрал е скорост и е натрупал опит. До злополучния финал “сините” имат 7 (седем!) поредни победи над Ц(*КА, което до тогава е абсолютен и немислим рекорд. Също така, предишния сезон Левски става и първия отбор спечелил и трите купи за една година. “Сините” са детронирали и безапелационно доминарат над този състав на Ц(*КА който в самото начало на 80-те не само е спечелил четири пъти поред първенството но бележи и сериозни успехи в турнира на шампионите като елиминира отбори като първенците на континента Ливърпул и Нотингам както и силния Реал (Сосиедат) а в София побеждава на полуфинал и Байерн (Мюнхен), макар да спира до тук. Именно Левски на Искренов, Спасов, Николов, Михайлов, Велев, Вълчев, Гочев, Ники Илиев, Сираков, Пламен Цветков, Петров и пр. предвождан от треньора Васил Методиев няма проблеми с тази генерация на “европейския клуб” Ц(*КА и го праща във “втора глуха”.
Съставът на “сините” е изключително балансиран, млад (през юни 1985г. със средна възраст 24 години и 8 месеца) и до днес се смята за комплексно най-силния отбор в историята на клуба. Именно тази перспектива за дългосрочна доминация на Левски на родната сцена, както и очертаващия се пред отбора европейски пробив ужасява Милко Балев и подобните му. И с действията си те наистина успяват да “променят хода на историята”. Защото когато говорим; за европейските измерения на Левски от това време трябва да отбележим двете поредни елиминирания на, “Щутгарт” (единият път като шампион на ФРГ}, драматичните отпадания от първенеца на Съветския съюз Днепър {начело с Литовченко и Протасов) след 3:1 в София и 0:2 навън, както и от вицешампиона на Антлия Уотфорд след продължения, Левски, показал за две поредни години в евротурнирите класа и потенциал нареждащи го сред елитните клубове на Стария континент е натрупал вече и опита, необходим, за да стигне по-далеч и очаква следващото си участие в турнира на шампионите през есента на 1985г., но му е отнета титлата без финалът за купата да има отношение към първенството!}, отборът е полуразрушен и той е лишен от възможността да направи нещо голямо, а с това са осуетени и реални шансове за изява и евентуални значими трансфери в чужбина на “сини” играчи. Преди този погром именно футболистите на Левски са и гръбнака на националния отбор, който преждевременно се класира за световното първенство в Мексико, като буквално прегазва в София и европейския шампион Франция (без щастливи развръзки в последните секунди). С наложените наказания на трима национали е нанесен удар и върху националния отбор, може би защото негово лице в голяма степен е Левски, а помощникът в представителния тим е старши-треньорът на “сините” Васил Методиев. Освен това три дни преди “черния финал” Емил Спасов е подписал срещу 80’000 долара перфектен 4-годишен договор с португалския Порто. (А Пламен Николов пък е в процес на преговори със същия клуб). Разбира се, след наказанието на Спасов дошло след първия червен картон в кариерата му! - на него не му е разрешено да замине. Две години по-късно през 1987г. “Порто” печели купата на европейските шампиони и по-всяка вероятност първият българин, който щеше да я вдигне над главата си щеше да се казва Емил Спасов (може би и в тандем с Пламен Николов).
Нека се върнем отново на самия мач и видим, доколко ОБЕКТИВНИ, според показаното на терена, са наказанията. Ц(*КА също е разформирован под някаква форма, шефът на футболния клуб Боби Станков и старши-треньорът му Манол Манолов са уволнени (без изключване от редиците на БСФС) и са наказали трима футболисти - никому неизвестния тогава юноша Христо Стоичков (ISP) - завинаги, Васил Тинчев - за 1 година и Костадин Янчев - за З месеца. А от Левски четирима основни футболисти (сред най-добрите в България тогава) – завинаги, плюс още двама - Сираков (национал) и Байчев - по една година. Какво излиза от наказанията - че наистина футболистите, треньорите и ръководителите на “синия” клуб са в основата на този скандал, че те са го провокирали, че те безспорно са доминирали в “хулиганските и несъвместимите със социалистическия спортен морал прояви”. Каква е истината обаче? Всичко в този мач тече нормално до 26-ата минута, когато Георги Славков си повежда топката с ръка - Николай Илиев и Борислав Михайлов спират да играят с вдигнати ръце, но “арменецът” бележи гол. Главният съдия Аспарух Ясенов и помощникът му не реагират - 1:0 за Ц(*КА, А човекът запалил искрата на пожара - Георги Славков изтичва веднага да поздрави “синята” публика с неприличен жест. Славков обаче - основен футболист на “червените” - изобщо не е наказан. А другият главен провокатор Костадин Янчев, макар и получил червен картон, е с най-малката санкция от всички потърпевши -З месеца. Янчев, който през целия мач малтретира безобразно Емил Спасов и има нарушения поне за три червени картона. В същото време, когато след поредната “балтия” нервите на Спасов не издържат и той хваща за гушата Янчев - това означава край за кариерата на един футболист, безспорно доказал се като коректен играч. Освен това фаловете извършени от футболисти на Ц(*КА са 42, докато левскарите са направили 29... Случайна ли е тази крещяща несправедливост? Не, тя не само е уродлива форма на запалянковщина, но е и арогантна и цинична демонстрация на сила, тя е показна жестока отмъстителност. Пешкира от Ц(*КА опират Васил Тинчев - само за това, че има жълт картон и някакъв си юноша Христо Стоичков (който е основно действащо лице при схватката между Спасов и Янчев, а в тунела след типична негова “словесна атака” изяжда един шамар от Велев и се прибира разплакан в съблекалнята - според Васил Тинчев). Макар по ирония на съдбата именно този Стоичков да се превърна много скоро след това в безспорния кумир на “червените” и вече дума не можеше да става за наказания свързани с “хулиганство и нарушаване на социалистическия морал”, независимо дали е счупил носа на футболист във Враца и, видял червения картон, едвам е озаптен при опита си за саморазправа със съдията или пък умишлено е контузил тежко Божидар Искренов (лятото на 1987г.) в стила на фала, след който (месец след като вдигна “3латната топка”) бе изведен под полицейски кордон от “Сантяго Бернабеу” и спасен от линча на публиката и играчи на Реал (Мадрид). Но връщайки се на наказанията от 1985 (шест месеца по-късно те ще започнат да бъдат отменяни тихомълком “на партиди”) трябва да отбележим и бруталността на подхода - решени са съдбите на хора, без те дори да са извикани за да се чуе и техния глас, тяхната гледна точка. А колкото до наказанията наложени в Ц(*КА, мълвата, пък и някои свидетелства, говорят, че тук вече Милко Балев няма пръст. Твърди се, че след като вторият тогава- човек в партията влязъл при първия с кадри от мача и искането Левски да бъде унищожен, хитрият балансьор Тодор Живков казал: “И двата, Милко и двата”. Та нямало как.
Немаловажна тук е ролята и на съдията. Дали Аспарух Ясенов е “в играта”? Дори да приемем че не, неговото - в такъв случай неволно - съучастничество в разразилия се скандал, довел до погрома на Левски е безспорно. Ясенов не само не вижда играта с ръка на Славков, не само отсъжда несъществуващ фаул след който Ц(*КА повежда с 2:0, той прави нещо фатално - не пресича още от започването на мача със задължителните картони опитите за груба или неспортсменска игра, където първоначално “сините” футболисти: в никакъв случай не доминират. Дали това е направено нарочно? Колеги на Ясенов твърдят, че той просто е такъв съдия “по-мек” и “миролюбив”, който не обича да си служи с картони. Факт е, че след като изпуска мача, Ясенов не е наказан, Интересно е обаче, дали такъв мек и нерешителен съдия не е бил удобен някому. Човек поставен и под допълнително напрежение и зависимост: Ахмед Яшаров - Аспарух Ясенов – жертва на започналия: тогава “възродителен процес”.
А какво би означавал варианта ала “Дитер Паули”? Много просто -нова купа за Левски, осма поредна победа над Ц(*КА, червен картон за Янчев (както година преди това – за капитана Георги Димитров) и много по-радостни събития; в българския футбол.
Но радостта на едни винаги е мъка за други.
Колкото до широко ширещите се слухове, последвали наказанията за масов побой след мача в тунела на стадиона между футболисти и треньори от двата състава, счупена купа, съдията Ясенов откаран в болница с потрошени ребра и т.н. - всички участници отричат да е имало каквото и да е било (с изключение на краткия инцидент между Стоичков и Велев). Просто тази “достоверна” информация – в стила на тайните служби е - част от реализацията на дълго обмисляния сценарий за “преврат” в българския футбол.
По-малките може и да не знаят причината и подробностите около преименуването ни на В***** благодарение на ония червен червеи Балев
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
