В Литекс при Люпко, ако отиде - нема да ме е яд, ама у чорбата - нема да го преживея...

В Литекс при Люпко, ако отиде - нема да ме е яд, ама у чорбата - нема да го преживея...

Александър Александров - Кривия: Отказвам се от футбола


Една клубна легенда си отиде. Друга не иска и да чуе за връщане в своя любим тим – Левски. Това е тъжната равносметка за миналата седмица. В този период Гонзо за пореден път напусна сините, а един от най-големите любимци на сектор “Б” Сашо Александров-Кривия призна пред don balon, че предпочита да се откаже от футбола, вместо да се върне в Левски. Разбира се, с условието, че от клуба проявяват интерес към него. Това накара нашето издание да се свърже със Сашо, който си почива в къщата си в Пловдив, за да разбере неговата истина за Левски, Христо Стоичков, за проваления трансфер в Ювентус и за седемгодишния му футболен период в Турция.


– През последните дни се изписа доста за теб в българската преса. Били са те изгонили от Турция заради бой със съотборник. Ще обясниш ли защо напусна Коняспор?
- Вече го казах на ваши колеги. Заради пари. Обадих се на моя мениджър Лъчо Танев и двамата преценихме, че за мен е по-добре да напусна. Но не съм се бил, нито карал. Ако искате, звънете на шефовете в Турция. Разделихме се съвсем приятелски, без скандали. Разбрахме се аз да се откажа от известна сума пари, а те да ми върнат жълтата карта. Това е всичко. Ако исках, можех и да продължа в този отбор, но прецених, че няма особена полза лично за мен.
– Тогава откъде се появи информацията за побоя?
- Откъде да знам? Не е от турските вестници, защото в тях не пише нищо такова. Измислиха я ваши колеги.
– В кой отбор ще продължиш кариерата си?
- Нямам представа. Ще почивам още една седмица и тогава ще мисля.
– В Левски...
- Не ми се вярва. Със сигурност няма да е в България.
– Феновете на Левски те обичат, защо изключваш възможността да приключиш кариерата си на “Герена”?
- Защото така съм решил. В момента това е моето решение и не виждам причина да го променя.
– Това е окончателното ти решение. Така ли?
- По принцип няма нищо окончателно, но вероятността да се озова в Левски е изключително малка. Да не кажа нищожна.
- А ако не намериш клуб в чужбина, какво ще правиш?
– Най-вероятно ще се откажа от футбола.
– Отново действаш емоционално, а като че ли в твоите думи има и някаква тъга....
– Винаги така действам. Знам, че ми пречи, но съм си такъв. Не мога и не искам да се променям.
– Тази емоционалност обаче ти спечели любовта на синята публика...
- Така е, но ми спечели и много врагове. Имам такива както сред началниците в БФС, така и сред тези на клубно ниво.
– Кого визираш в Левски? Наско Сираков, Станимир Стоилов, някой друг...
- Не искам да коментирам повече този въпрос. Благодарен съм на Левски за това, че ме изгради като футболист. Три години и половина са дълъг период и никога няма да чуете от мен лоша дума срещу клуба. Знам, че в момента съм това, което съм, благодарение на този клуб. А постигнатото от мен не е никак малко. Доволен съм от своята кариера и по тази причина се смятам за успял футболист. Най-малкото заради тези седем години, прекарани в турското първенство. Повярвайте ми, това не е никак лесно постижение. Много българи си опитаха късмета в Турция, но малко се задържаха за по-дълъг период.
– Защо заяви, че нямаш приятели сред настоящите играчи на Левски?
- Така е. Футболистите, които ми бяха съотборници, вече не са в тима. Изключвам Телкийски и Топузаков. С тях сме приятели.
– А със Станимир Стоилов...
- Играх заедно с него, но в момента той не е футболист, а треньор. Това е съвсем различно нещо.
– Предполагам следиш изявите на твоя бивш отбор. Какво мислиш за неговото представяне?
- Какво мога да кажа? Левски постигна изключителен успех. Успя да набере необходимото самочувствие с достигането до ¼ финал в турнира за купата на УЕФА и след това се възползва максимално от открилия се шанс в ШЛ. Вярно, в групите тимът загуби всичките си срещи, но това не трябва да омаловажава успеха. Радвам се, че най-накрая моят клуб достигна до заветната цел. Очаквам и през настоящия сезон да дублират успеха.
– Как ще коментираш твърдението: Сашо Александров – любимецът на Стоичков?
- Щеше да е прекрасно, ако бе вярно. Никога не съм бил любимец на треньорите, включително и на Стоичков. Както казах по-горе, в България повечето началници не търпяха моето мнение и затова си създадох доста проблеми. Що се отнася до играта ми на терена, винаги съм се борил за мястото си в отбора и съм разчитал единствено на собствените си сили. За Стоичков ще кажа, че беше великолепен футболист. Постигна много и заслужава уважение.
– Какво мислиш за треньора Стоичков?
- Не знам. Не искам да се бъркам в неговите дела. Отдавна съм далеч от отбора и нямам представа какво се случва в него.
– Да се върнем по-назад, в ерата “Чорни”. Какво ви попречи тогава да завоювате мястото си в групите на ШЛ?
- Опит и време. Аз лично участвах само през първата година. След това дойде офертата от Коджаелиспор и ръководството на тима ме продаде.
– Защо избра Турция, нали се говореше, че имаш оферта дори от Ювентус?
- Тя беше реална. Но тогавашното ръководство на Левски реши, че има нужда от мен и я отхвърли. Следващата година си промениха решението, но Ювентус вече бе минало. Между другото не само аз, но и доста мои колеги не бяха продадени поради същата причина. Мотивът на управниците бе “жизненоважен за целите на клуба”.
– Значи се озова вместо в Ювентус в Турция...
- Така ми е било писано. Не се сърдя на никого. Знам, че ръководството е в правото си да защитава интересите на клуба и ги разбирам. Получиха добра оферта за мен от Турция, аз се съгласих на нея и така вече цели седем години се подвизавам в местното първенство.
– В България гледат леко скептично на турското първенство...
- Това е голяма грешка. Техният шампионат е изключително силен и е много по-добър от българския. Клубовете разполагат с огромни финансови средства. Във всеки тим играят по пет-шест чужденци, най-вече от Бразилия. Ако не им изнася, те първи щяха да си тръгнат. Но стоят. Значи всичко е наред.
– Знаем, че животът в Истанбул е добър, но разкажи как стоят нещата в дълбоката турска провинция...
- Не съм пребивавал в тимове от Анадола, но знам, че там животът е изключително тежък. Трудно се свиква, но пък условията за игра са прекрасни. Всичко е на професионална основа и скоро местните клубове ще се приближат съвсем близо до западноевропейските. Е, някой път стават грешки. Има клубни босове от тези градове, които се изхвърлят с парите, решават да се мерят с Фенербахче, Галатасарай и Бешикташ, заради което впоследствие закъсват. Но в общи линии насажданото в България мнение, че турците лъжат с парите, е погрешно.
– Колко плащат в местните тимове?
- Доста повече, отколкото в Левски и лит(*кс-етрополе по мое време. И в Коджаелиспор, и в Истанбулспор, и в Кайзериспор, и в Коняспор финансовите условия са несъизмеримо по-добри от тези в България.
– Да предположим, че Левски ще се срещне с Фенербахче или Галатасарай в следващата надпревара на ШЛ. Кой е твоят фаворит?
- Нещата са несъизмерими. Левски постигна невероятен успех, но все още е далеч от Фенербахче и Галатасарай. Тези два клуба могат да си позволят почти всеки футболист по света. Например фенерите. Купиха Кежман от Атлетико Мадрид, купиха Анелка. Дали подобен трансфер ще се осъществи в България? Ще ви кажа и още нещо. Доколкото може да се вярва на турската преса, бюджетите на тези отбори са в пъти по-големи от този на Левски. Горе-долу от порядъка на 50-60 милиона евро. На Левски е около три пъти по-малък..
– Невъзможно. Бюджетът на Левски не е толкова голям...
- Говоря за този по мое време.
– Защо все по-малко футболисти от България се подвизават в турското първенство?
- Заради високите цени на нашите играчи. Лично аз съм препоръчвал няколко млади момчета от България, но техните президенти им слагат огромни цени. От порядъка на милиони евро и средните турски тимове се отказват.
– Кажи имена?
- Например Домовчийски. Тамошните тимове го следят, както и това момче от Локо Сф – Цветан Генков. Ако са бразилци – ще платят, но те са българи и турците се дърпат.
– Славиш се като човек с широко скроена душа. Посещавал ли си дискотеки и ресторанти в Турция?
- Разбира се. Особено в Истанбул. Градът е прекрасен. Огромен, с 24-часов живот. В другите градове е малко по-сложно. Там все още действат религиозни порядки и на дискотеките не се гледа с добро око. Общо взето, Турция - това е Истанбул. Грешката им е именно тази, че с един мегаполис искат да влязат в Европа. Така не става. Разделението е прекалено голямо.
– Да се върнем към българския футбол. Ти си един от последните родни играчи, които успяха да спечелят наградата “Футболист №1 на България”. През последните години това е невъзможно. Защо?
- Обяснението е просто. Футболистите, играещи в чужбина, са по-добри от тези в родния шампионат. Логично призът трябва да отиде в някой от тях. Всичко останало са спекулации и нереални неща.
– Кажи няколко думи и за отбора на лит(*кс-етрополе. Ти често влизаше в словесни схватки с тях...
- Ами да ти кажа, не мога да си направя генерални изводи за тяхното състояние. Гледах ги срещу Бешикташ. Хванаха ги в трагична форма и пак не можаха да ги отстранят. В този сблъсък най-добре се видя разликата в класите между турските и българските тимове. Мога да им пожелая познатия рефрен “вечно да са втори”. Това в кръга на шегата. И щом пожелах нещо на лит(*кс-етрополе, ще го направя и за Левски. Силно се надявам отново да са първи в България, а след това е ясно. Пак в групите на Шампионската лига.

То пък остава и някой да освирка Сашо Александров в Б... ще има после бой и ритуално изхвърляне през оградите към сектор В.

'' Какво мога да кажа? Левски постигна изключителен успех. Успя да набере необходимото самочувствие с достигането до ¼ финал в турнира за купата на УЕФА и след това се възползва максимално от открилия се шанс в ШЛ. Вярно, в групите тимът загуби всичките си срещи, но това не трябва да омаловажава успеха. Радвам се, че най-накрая моят клуб достигна до заветната цел. Очаквам и през настоящия сезон да дублират успеха. ''

Мисля че това говори достатъчно
Винаги добре дошъл в Левски!!!

...
db - А не те ли търсеха други български отбори. Все пак нямаше да струваш никакви пари?
- Не, нямах никакви запитвания. Така било писано. Държа да отбележа, че в лит(*кс-етрополе не бих играл, а Литекс едва ли биха се сетили за мен, тъй като селекцията им е ориентирана към млади футболисти и това е правилно.
db - А Левски?
- E, Левски си ми остава на сърцето, признавам си. Цял живот ще съм си от Левски.
...
db - Ти имаше лични контакти с прочулия се по-късно Лучано Моджи. Дори той лично беше посрещнал приятелката ти Миглена на летището, когато преговаряхте. Защо с Юве нищо не се получи?
- Това с Лучано Моджи е самата истина, но нали знаете, че в България никой не признава дори фактите. Не искам да се хваля сега с кого съм вечерял, какво сме си говорили и така нататък. Сърцето не позволи да напусна Левски като свободен агент, а условието на Ювентус беше такова. Аз обаче преподписах и казах двата клуба да се разберат. И след като не са се договорили, аз си продължих с Левски. Това е.
...