forum.levski.com

Форум на привържениците на ФК ЛЕВСКИ
Дата и час: Сря Дек 13, 2017 9:49 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]





Напиши нова тема Отговори на тема  [ 60 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: Пон Ное 13, 2006 7:37 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Ное 02, 2005 6:00 pm
Мнения: 4352
ГЕОРГИ АПОСТОЛОВ СОКОЛОВ – СОКОЛЕТО




Животът на звездите е безкраен и безсмъртен. За футболните звезди той никога не свършва с напускането на терена и остава завинаги в сърцата на горещите любители.

Един от гениите в „Левски" и националния отбор, който повече от десетилетие правеше от футбола изкуство е Георги Соколов. Нелепа съдба прекърши твърде рано футболната му кариера и на 27 години, в най-прекрасната възраст за футболния майстор, го изхвърли от терена.

Наскоро, за първи път при приятелските сбирки на ветераните от няколко поколения левскари, се появи и Жоро. Не взел нито патерицата, нито бастуна, защото просто не искаше да носи тъга на останалите, не искаше и да го съжаляват. Останала е гордостта му, в пълно съзнание са останали и спомените, които за него имат само едно име - футбол. Белите коси не са угасили огънчето в живите очи, усмивката, желанието с всеки приятелски да се пошегува.

И до днес Георги Соколов не отстъпва от своя житейски девиз:



“РОДИЛ СЪМ СЕ ЧОВЕК, А НЕ ФУТБОЛИСТ!”



Георги Апостолов Соколов е роден на 19 юни 1942 г. в столичния квартал “Иван Вазов”. Баща му Апостол - Поцо е на 25 г. по това време и вече е сред най-добрите български вратари. С “Левски” Поцо три пъти е шампион - 1946, 1947 и 1949 г., а в същите шампионски години клубът прави златен дубъл и побеждава за Купата. В спомените си Жоро казва, че е бил на 3 годинки, когато Апостол Соколов на игрище “Юнак” облича и националната фланелка. По футболния коловоз на Соколови от дете Жоро се помни с футболна топка. Поцо е неумолим, понякога съвършено строг към сина си, дори когато нормалната футболна топка е още тежка и голяма за крехките детски удари. Но бащиното спартанство в детството ще изгради по-късно един от най-железните физически играчи, а то в атака. Още в миналото имаше немалко спекулации с живота на двамата. Говореха се нелепости, че с бой бащата е карал да тренира неговият син, че с малтретиране се е създала бъдещата звезда.

- Никога не ми е посягал даже. - Днес с особена тъга Жоро разказва за покойния вече баща. - Той не даваше и от другите “перце” да падне върху мен. Това в никакъв случай не значи, че ме е глезил. Когато наближи времето на големия футбол и Апостол вече беше треньор на “Спартак” (Пловдив). Когато другите тренираха два пъти - за мен имаше още една тренировка. Ако в това някой е намирал неговата “жестокост” към мен, я признавам и съм му благодарен. Това, което после правех на терена, бе силата и умението, които той изгради у мен. Отношенията ни бяха невероятни. Всички, дори и непознати, му викаха “Поцо”, а аз единствен се обръщах към него с “Апостоле”. Така си останахме и до последния му ден. Любовта и уважението ми към него бяха нещо повече от синовни чувства. И сега страшно ми липсва, но вече го няма 16 години...



“ПРЕСТАНЕТЕ ДА МЕ НАРИЧАТЕ ТАЛАНТ!”



Останах много изненадан, когато с нотка на обида Жоро каза тези думи. Но обяснението на тази тема бе повече от ясно.

Соколето добре знае, че е роден футболен талант. И не се прави на интересен, когато оспорва футболната си кариера единствено като роден талант. Неговият труд, безкрайните дни, месеци и години от детството до големия футбол той противопоставя на всички, който започваха да пишат или говорят само за неговия талант, като че ли паднал от небето.

У Георги Соколов талантът е доказан. Статистиците сгрешиха, като “пресметнаха”, че младата екс-звезда на „Левски" Хр. Йовов е подобрила “рекорда” на Соколето. Те са четири и вече близо 4 десетилетия остават неподобрени! Жоро е най-младият футболист дебютирал в майсторската група - на 15 години и 5 месеца играе за “Спартак”(Пд) в Плевен (1957 г.). Сред пловдивчани са звезди като Т.Диев, братя Манолови, Барбов... На 17 август 1958 г. Соколето е на 16 г. и 2 месеца и прави два дебюта срещу английския “Челси” в София за най-млад играч в международна елитна среща и с фланелката на “Левски”. На 13 май 1959 г. в победата с 3:2 над Холандия в София Соколов играе първия си мач в “А” отбора на България на 16 г. и 11 месеца и до днес остава най-младият футболист обличал националната фланелка. При това дебютира като титуляр в нападението с Абаджиев-Теко, Колев-Ването, Панайотов-Гацо и Василев-Чоко!

Дори само тези “рекорди” достатъчно силно говорят на младите днес колко ярко изгрява звездата на Жоро в българския футбол.

Между куриозите в неговия живот и кариера е и това, че преди да стане шампион на УЕФА с юношите (есента на 1959 г.), вече е бил титуляр в представителния тим, а след като триумфира с “Левски” за Купата на Съветската армия също в 1959 г. - след това е и републикански юношески шампион с юношите в 1960 г., водени от Чори Петров!

С всичко това става ясно, че



ЖОРО СОКОЛОВ ЩЕ ОСТАНЕ ЛЕГЕНДА



За големия успех на юношите ни с европейската купа в София (1959 г.) се е писало много. Помнят се изгряващите Котков, Якимов, Величков, Кръстев, Китов. Но малцина знаят за една недостойна манипулация около Соколов тогава. Президентът на ФИФА, незабравимият сър Стаили Роуз, е така впечатлен от качествата и младостта на Жоро, че за футболния турнир на олимпийските игри в Рим на следващата година му изпраща лична покана като почетен гост. За жалост тази покана никога не стига до Соколов. Между живите са вероятно онези, които са участвали в недостойната история, а и след толкова години би трябвало да се зачервят от срам.

Невероятните обрати на съдбата продължават да съпътстват живота на младия футболист. Може би като “рекорд” трябва да се отбележи и това, че в България едва ли има друг мъж, който



ДВА ПЪТИ Е ДАВАЛ ВОЙНИШКА КЛЕТВА



В онези години на неговата младост вече с голяма сила се организираше противопоставянето на “Левски” и военния тим с различни абревиатури – ЦДНВ, ЦДНА, ОНВ, лит(*кс-етрополе... Армейците се афишираха като носители на прогреса, на новото време и техните приятели и поддръжници бяха в коридорите на висшата власт. “Левски”, отборът на народа, на българските интелектуалци, бе заклеймен като “фашистки”. Ятаганът на властта най-често и болезнено падаше върху “сините”, когато неговите таланти трябваше да влязат в казармата. И ако не успяваха да прекършат младите левскари да облекат червената фланелка или ги “подаряваха” на военния пловдивски отбор, където принудително играеха най-големите звезди на “Левски” – Попдимитров, Аспарухов-Гунди, Илиев-Патрата, Сашо Костов, или ги забиваха някъде в поделенията само и само “врагът” на лит(*кс-етрополе да бъде по-далеч от футбола. Между тях е и националният нападател Соколов. През 1960/1961 г. той може да бъде в отбора, който играе квалификации за световните финали в Чили, но го няма. Оказва се, че точно в този момент той е най-необходим на... флотата!? Макар и ученик в VI вечерна гимназия законът се чете както дяволът - евангелието, и Соколов е изпратен да служи във Варна, футболният живот тече с пълна сила покрай него. Но отборът ни стига до първия си апогей – допълнителния мач с Франция в Милано. През лятото Жоро вече е дал новобранска клетва. Все пак някой нормален човек го измъква от казармата, за да се включи в подготовката. В навечерието на големия мач в Милано националите играят с бразилския “Гремио”, Соколов е сред най-силните, но за нещастие получава тежка контузия. Остава в София и край телевизора в диспансера изживява радостта от нашата победа.

И понеже стана дума за „Гремио", идването на бразилците е свързано с още един тъжен спомен за Соколето освен травмата. След мача треньорът на гостите Родригес лично изказва съжаленията си за инцидента, а и каква е изненадата на тогавашните ни футболни ръководители, когато от името на „Гремио" бразилците предлагат една година за обмяна на опит Жоро да играе в Южна Америка! Това може би също е “рекорд” – първият българин, 19-годишен, е поискан в елитен отбор в Мека на футбола – Бразилия.

Какъв е отговорът? Българската федерация е категорична:



“ТОВА Е НЕСЪВМЕСТИМО СЪС СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯ МОРАЛ”



Затова пък сблъсъците на Жоро с този “морал” продължават. Всичко друго освен футболът е така подредено, че две години след флотата, понеже не бил служил като “нормален войник”, Соколов отново е новобранец. Само че този път в Сливен и сменя моряшката барета с каска на танкист! Пак целува знамето, пак дава клетва за вярност пред народа и само тихият шепот остава нечут: “Заклевам се, като се върна в “Левски” отново да друсам мрежата на червената врата.”

А неговата “попара” армейците вече бяха сърбали. Още в първия си мач, току-що станал юношески шампион в “Левски” - на 9 септември 1960 г. вкарва феноменален гол и “сините” побеждават лит(*кс-етрополе с 1:0. Спомням си едно признание на големия защитник на армейците Манолов-Симулията, изречено години по-късно. Знаеше се, че да надбориш Манолов физически не са успявали и най-големите нападатели в света. Но точно при този гол, в сблъсък за високата топка, в дъгата пред наказателното поле, скачат Манолов и 18-годишният Соколов. Борбата е мъжка, силова, но в рамките на правилата. Симулията отскача като топка, а топката остава в Жоро и след секунда Найденов я вади от мрежата.

- Почувствах се слаб и малък при този сблъсък - споделя Манолов. Сякаш някакъв експлозив изригна от това момче...

Тези думи на признание, но казани с достойнство между съперници, ми напомня и за нещо, което днес Соколето с болка коментира:

- Ако има нещо, което силно не харесвам в сегашните футболисти, е липсата на взаимно уважение, а дори и на приятелство. Някога около мачовете ни с лит(*кс-етрополе “битката” започваше от Политбюро и стигаше до последните малчугани. Само че тогава не се биеха, а се надприказваха.

Спореха дори с озлобление, но не помня да съм чул “синя кочина” или “червени боклуци”. А колкото до играчите - ние бяхме приятели. Дори като куриоз ще кажа, че след такъв мач, аз често съм бил в “Плиска”, където си ходехме с Митата Якимов, с Пената и Гаганелов, Имаше и други синьо-червени приятелски компанийки. Един черпеше за победата, друг поливаше загубата, но нямаше злоба - имаше приятелство.



КМЕТИЦАТА НА РАНКАГУА СЕ ВЛЮБВА



Да се върнем към футбола на Соколов с първото му и единствено участие на световните финали - Чили (1962 г.). За тийнейджъра преживяването в огромно. Не само заради голямата футболна неизвестност, в която България дебютира на световната сцена, но и даже заради емоциите с пътуването над океана. С машината на КЛМ отборът ни се отделя от Европа в Лисабон.

Светлокосите холандски стюардеси щъкат назад-напред и любезно предлагат. Най-малкият си позволява дързостта да си купи една бира “Туборг”. Също легенда за неговите български връстници тогава. Но почти не успява да я изпие, когато чува сърдитата реплика на тартора на тима Иван Колев към треньорите Пачеджиев и Чакъров: “Къде сте ги повели такива?”

Едва ли биричката на Соколето попречи на българите в Чили, но срещу Аржентина титулярът Соколов записа името си в световните финали – за първи и за последен път. А след неговия пас Гунди вкара и първия наш гол в историята на участията ни в Мундиала.

Чили остави в спомените и с още емоции за 20-годишния юнак. Българите са настанени в хотел на курорта Мечали, на 15 км от Ранкагуа, където се играеха мачовете. Един ден, за голяма изненада, младият българин получава сензационна покана. Трийсетгодишната вдовица на кмета на Ранкагуа, майка на две (5- и 7-годишни) момиченца, любезно и влюбено кани Жоро в резиденцията си. Видяла го е на терена и нещо щракнало в сърцето й. Жоро е объркан. Разбира се, страх го е да напусне лагера без разрешение, а в онези години да го получи би било химера. И все пак побеждава желанието да “не излага българина”. Взима за кураж Димитров-Лейката, след вечеря прескачат от балкона на стаята, а в тъмната алея ги чака червеният “Форд” с кметицата зад волана.

Преживяването в някакъв напълно непознат свят е невероятно. Домът е като замък. Дори езиковата бариера не може да развали настроението. Но мигът е кратък, разумът взима връх и двамата прекъсват визитата, за да се върнат при отбора. Отвежда ги поръчаното такси, а в един момент за шофьора настъпва празник. Разбира, че са български футболисти, получава автографи и ненадейно спира пред един павилион, купува бутилка уиски и я подарява на българите. В лагера всичко е спокойно. Всичко е на мястото си. Жоро не избра охолството в замъка край красивата, макар и по-“опитна” чилийка. А уискито става повод дни по-късно животът на Жоро да бъде спасен от Жоро Найденов и Патрата. След отлитането от Чили отборът ни трябвало да направи 24-часов престой на остров Кюрасао. В това райско кътче край басейн в хотела, свързан с океана, момчетата изпили по глътка от подарената шотландска “ракия” и решили да се разхладят. Само Жоро останал на брега, защото и тогава, и до днес



НЕ ЗНАЕ ДА ПЛУВА



Никой не му повярвал и толкова го майтапили, че решил да скочи, защото все пак има дъно. Но басейнът се оказал дълбок. Започнал да пляска, да потъва, да гълта вода. А около него другите се смеели и мислили, че това е един от поредните “номера” на Жорето. В един момент Жоро Найденов и Патрата се усетили, че работата е сериозна и го измъкнали на брега.

Краят на експедицията в Чили се оказва и край на футболните финали за Соколов. Четири години по-късно, преди Англия, кракът му е счупен лошо - едновременно счупване на “фибула” и “тибия” малко над глезена. Така е пропусната възможността да се сблъска на терена с Пеле, а и още веднъж да даде повод на Еусебио да си спомни за него след знаменитите мачове на “Левски” с “Бенфика” (2:2 и 2:3).

Може би най-чудато е отпадането му от отбора за следващия Мундиал '70 в Мексико. За този пропуск вече Жоро си е виновен сам. Всичко опира до там, че той вече НЕ СЕ КАЧВА НА САМОЛЕТ

И тази уплаха идва от новогодишната нощ на 1969 г. “Левски” е на турне в Мароко, а последният мач, в който побеждаваме националния им отбор с 2:0, е на връх Нова година. Бързат да се приберат при близките си в празничната нощ, но по пътя за София ги връхлита снежна буря. Летището на София е затворено. За известно време кацат принудително в Будапеща, но нито пътниците, нито екипажът желаят да прекарат така странно и тъжно нощта. Идва дръзкото решение все пак да се опитат да кацнат в София. Продължението е кошмарно. След много перипетии и още толкова страх все пак се прибират по домовете живи и здрави. Но у Соколов този страх остава завинаги. Оттогава той повече не се е качвал на самолет и точно по този повод сам напуска лагера на националния отбор преди Мексико.

Всъщност този Мундиал можеше и да промени бъдещето на Георги Соколов, което точно тогава мълниеносно се сгромолясва.



ВНУКЪТ НА ЦАРСКИЯ ТЕЛЕГРАФИСТ



Дошло е времето, когато “Левски” става милиционерски отбор. Обединението със “Спартак” трябваше да задоволи пак нечии болни амбиции. Истинските левскари не го приеха. “Фашисткият” отбор трябваше да бъде пременен в офицерски униформи със сини пагони.

Никой и до днес не е казал на Соколов кой и защо е решавал съдбата му. Едно от нещата, които той коментира, е, че тогавашната власт в никакъв случай, дори с жертвата на този виртуоз във: футбола, не е можела да приеме внука, на Златан Соколов да бъде офицер от Държавна сигурност. А дядото е бил най-обикновен телеграфист и телефонист в двора на цар Борис III. Оттам в досиетата на Жоро пише, че е от “царско семейство”.

И все пак, стреснати от гнева на милионите левскари, които и без това бяха готови да не стъпят повече на мачовете на новоизлюпения “Левски-Спартак”, управниците се страхуваха от скандал и не се решиха веднага да ликвидират Соколов.

Правят го бавно и мъчително. С Гунди Соколето е втората суперзвезда на тима, но на официалната среща при обединението - не се ръкуват единствено с Жоро. Може да е случайно, с много резерви си е помислил тогава Соколов. Но никак вече не е било случайно, когато при формирането на щата в отбора, той получава най-ниския чин – младши лейтенант, докато някои и от резервите са удостоени с “капитан”. Приятели между големите левскари, сред тях и най-възрастният днес член на клубния съвет г-н Марчев го предупреждават, че около него нещата в МВР не са розови.

Жоро Соколов получава първите „телеграми", предвещаващи буря. Но той не мечтае за пагони и звезди, не мисли и за пари. В лудата му глава, макар и вече на 27 години, е само футболът. Той просто не може да повярва, че гилотината на някакви хи-мерни политически причини може толкова бързо да се стовари върху главата му. За съжаление последният му час е настъпил. При една свада в заведение, на която с приятели той е само свидетел, а не участник, още на следващия ден е



УВОЛНЕН ЗА ХУЛИГАНСТВО



Това за него завинаги затваря вратите на единствения и любим отбор “Левски”. Хилядите привърженици бяха възмутени, но страхът сковаваше действията им, заглушаваше гласа им.

Крилата на Соколето бяха прекършени по най-брутален начин. Обичаше и обича футбола безумно и до днес. Дори и на шега, Жоро казва, че заклева близки и приятели един ден да го погребат с истинска футболна топка.

Приятели като тогавашния треньор на “Дунав” (Русе) Здравко Душанов се опитват да му подадат ръка. Предлагат му и доста пари, за да играе в Русе, но на една от първите тренировки кракът му отново е счупен и това вече е и физическият край на футболната му кариера, завършила в “Левски”. В цифри това са 12 години със 185 мача и 57 гола в първенството, 49 мача и 24 гола за Купата, 61 международни мача с 23 гола. От националните гарнитури най-съществени са 13 мача в “А” отбора. Общо със синята фланелка в 295 мача Георги Соколов е отбелязал 104 гола и досега е в първата десетка на левскарите-голмайстори на всички времена.



ЖОРДАО, ЙОГАТА, БЕЛИЯТ ВОЖД...



Останал зад борда на футбола, на 27, години Соколето търси начин да преживее. Работи като таксиметров шофьор. По-късно вози цистерна с нафта. За кратко време става бога на “факултето”, защото другите избягват да общуват с циганите. А него дълго време го посрещат и изпращат с усмивки и най-често дори хлапетата му казват ту “Жордао”, ту “Йогата”, ту “Белият вожд”...

Може би за тези искрени приятели след футбола му е най-мъчно днес, когато е почти неподвижен. Коварна дископатия и непоносими болки от радиколит почти го затварят в стаята на апартамента при колелото на трамвай № 1 в “Иван Вазов”. Дори патерицата и бастунът не му помагат по-често да е сред хората. Общува с тях най-често от балкона.

- Подсвирват ми приятели, а понякога си говоря дори с непознати. Е, не ме забравят и приятели, които често се отбиват при мен. Един от тях е Михата, с който можа да дойде на “Герена”. Колко е левскар и колко го обича Жоро илюстрира с примера, когато за един мач на “Левски” в Бургас, само и само да гледат Соколето, пътували с влака. Децата на 12-13 години нямали дори пари за билети. При появата на кондуктора се скрили в тоалетната. Когато ги измъквал оттам, той преброил до 18! Станало му и смешно, и весело. Не ги глобил и не ги свалил от влака...



ГИБОНА – КОПИЕ НА СОКОЛЕТО



Минаха 25 години от раздялата с футбола, но Соколето продължава да живее с него. Попитах го за наши играчи от следващите поколения, които са му направили най-силно впечатление.

- Много харесвах играта на Христо Бонев, но над всички бих поставил Божидар Искренов-Гибона. Може би пристрастието ми към него бе и затова, че в известна степен в неговата игра виждах младините си. Сигурно е едно, че и той е много влюбен във футбола и беше един от най-непредвидимите играчи. Даже когато сме били заедно, като по-възрастен и потърпевш, го съветвах да не повтаря моите грешки в живота.

Футболният гений, невероятният виртуоз Соколето, вече лети само със спомените и болките в душата от хорската несправедливост и в краката — от противниковите бутони. И в тази фаза на живота му продължава да го крепи девизът: „Родил съм се човек, а не футболист!"


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: ПОКЛОН
МнениеПубликувано на: Вто Ное 14, 2006 12:10 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Ное 23, 2005 2:56 am
Мнения: 47
Местоположение: Sofia
Поклон, че сте се сетили. Трябва да помним и уважаваме миналото си. Какви мъже са носили фланелката ни само...Сега ставам след тежка "среща" с Божидар Искренов - Гиби. Това момче просто не осъзнава колко беше велик и във всичко е над нещата - досущ като Соколов и като всеки Гении!

_________________
НЯМА ПО-ГОЛЯМА ПРИВИЛЕГИЯ ОТ ТАЗИ ДА БЪДЕШ ЛЕВСКАР!!!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Вто Ное 14, 2006 7:12 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Ное 02, 2005 6:00 pm
Мнения: 4352
малко снимки от личната колекция........



Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
ИзображениеИзображение
Изображение
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Сря Ное 15, 2006 3:21 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Чет Апр 20, 2006 10:43 am
Мнения: 55
Благодаря, Станчо! Надявам се никога да не бъдат забравяни играчи като Георги Соколов.


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Сря Ное 15, 2006 3:24 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Авг 09, 2006 10:54 pm
Мнения: 3093
Местоположение: Плевен!
станиславе ще може ли да се използва този материал в sektro-b.com защото сме намислили да има статии за легендите на Левски за такива които не ги помнят ( като мене :wink: )


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Сря Ное 15, 2006 3:26 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Ное 02, 2005 6:00 pm
Мнения: 4352
много ясно
аз вече ги дадох на BW така ,че взимаите..........що въобще питате :roll:


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Сря Ное 15, 2006 3:27 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Авг 09, 2006 10:54 pm
Мнения: 3093
Местоположение: Плевен!
ТуристО написа:
много ясно
аз вече ги дадох на BW така ,че взимаите..........що въобще питате :roll:


епа де да знам ти си си направил труда да я постнеш тая статия и е редно да се пита.Благодаря :smt023


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Сря Ное 15, 2006 6:17 pm 
Offline

Регистриран на: Чет Юли 27, 2006 3:43 pm
Мнения: 10
Спомняте ли си преди около 5 години беше излязла една книга спомени на Георги Соколов за Гунди. Няма да забравя с какво отвращение съм чел някои от редовете. Беше издание на вестник "Шок". Но си я купи все пак... С една книга омаскариха две легенди....

_________________
В случай че сте решили да се отдалечите за малко от стадиона, съберете агитката вкъщи за погребението на прасето.


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Чет Юни 26, 2008 7:45 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Яну 10, 2007 12:22 pm
Мнения: 19927
Местоположение: гр. Голямото село
Утре се навършват 6 години от смъртта на Соколето, а на 19-ти тоя месец трябваше да стане на 66 години. Соколе, Бог да те прости

_________________
АреБеАреБеДаТиЕбаМакята!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Чет Юни 26, 2008 11:06 am 
Offline

Регистриран на: Пон Май 05, 2008 12:03 pm
Мнения: 207
Поклон :fgod


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Чет Юни 26, 2008 8:41 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 15, 2005 4:09 pm
Мнения: 972
Когато си отиде някой много надарен от природата човек-скърбящи и оплакващи много!Въпросът е за отношението,докато е жив!Жоро си отиде почти забравен!Никой не му обърна внимание и онова червено прасе се възползва,изопачи думите му и излязоха онези гнусотии за ГУНДИ!А,сега си помислете за отношението демонстрирано към ГИБИ в момента!Хубаво е да се знае,че за тях двамата има само футбол,ЛЕВСКИ,футбол,ЛЕВСКИ и т.н. Никой от тях не разбира нещата от гледна точка на обикновения човек по отношение на етнос,религия или политика!

_________________
НАЙ-ГОЛЯМОТО ЩАСТИЕ Е ДА ИМАШ СИН!ДА ГО ЗАВЕДЕШ НА ПЪРВИЯ МУ МАЧ!ДА ЗАОБИЧА ЛЕВСКИ,КОЛКОТО БАЩА СИ!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Чет Юни 26, 2008 8:46 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Чет Окт 20, 2005 4:00 pm
Мнения: 7928
Местоположение: София
гил галад написа:
Когато си отиде някой много надарен от природата човек-скърбящи и оплакващи много!Въпросът е за отношението,докато е жив!Жоро си отиде почти забравен!Никой не му обърна внимание и онова червено прасе се възползва,изопачи думите му и излязоха онези гнусотии за ГУНДИ!А,сега си помислете за отношението демонстрирано към ГИБИ в момента!Хубаво е да се знае,че за тях двамата има само футбол,ЛЕВСКИ,футбол,ЛЕВСКИ и т.н. Никой от тях не разбира нещата от гледна точка на обикновения човек по отношение на етнос,религия или политика!
Бях писал в някоя от темите нещо подобно,не толкова убедително,за съжаление кофти хора сме,много бързо забравяме и не обичаме да си задаваме въпроси

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Чет Юли 24, 2008 10:15 am 
Offline

Регистриран на: Сря Апр 02, 2008 1:21 pm
Мнения: 84
Питал съм много хора,привърженици на различни отбори според тях абсолютният номер 1 на България за всички времена е именно Георги Соколов-Соколето,или Йогата все едно.Защо той,а не Гунди например?При условие че това са ми го казвали фенове и наши и на други отбори, включително и такива на лит(*кс-етрополе! :?: Защо? :?:


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Чет Юли 24, 2008 4:47 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Юни 04, 2006 6:45 pm
Мнения: 6916
blue_sky написа:
Питал съм много хора,привърженици на различни отбори според тях абсолютният номер 1 на България за всички времена е именно Георги Соколов-Соколето,или Йогата все едно.Защо той,а не Гунди например?При условие че това са ми го казвали фенове и наши и на други отбори, включително и такива на лит(*кс-етрополе! :?: Защо? :?:



87 набор съм, но съм чел по въпроса книгата на Рихард Езра (който според мен заслужава тема в този раздел). По-големите тук ще ме опровергаят или подкрепят.


Та ... Гунди безспорно е най-добрия футболист, който България е имала и това си е официално записано на всякъде. За най-голям талант обаче се приема Соколов. Соколето е бил нещо ненормално надарено. Има двама футболисти, които на 16 са играмли при мъжете на националните отбори - нашия Георги Соколов и Пеле :wink: (поне така мисля - тъй пише по кижките). Соколов е бил страхотен талант, но колкото и да ми е тежко да го кажа си се е пропилял. Не го съдя, но такива са фактите. :( Човекътн до колкото знам си е имал проблеми и с пиенето и изобщо не му е вървял много много живота, въпреки това е оставил диря в Левски и във футболната история на България.

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Пон Дек 27, 2010 10:19 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Окт 09, 2005 9:41 pm
Мнения: 13338
http://vsyakanedelya.blitz.bg/video/95


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Пон Дек 27, 2010 11:10 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Чет Окт 20, 2005 4:00 pm
Мнения: 7928
Местоположение: София
Отдавна имам едно предложение,подновявам го,като се постопли малко да отидем и да пооправим гроба му,да посадим някое цвете,защото Соколето си ни е легенда и не говори добре за нас,да допуснем гроба му да не е в добро състояние.Това важи и за други наши легенди

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Сря Дек 29, 2010 7:48 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Юни 04, 2006 6:45 pm
Мнения: 6916
STALKER написа:



В това интервю казва, че е искал да ходи в чорбата, ама от федерацията не са му дали и са му казали, че можел да играе само в Левски :shock: :shock: :shock:

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Чет Дек 30, 2010 12:52 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Окт 09, 2005 9:41 pm
Мнения: 13338
thegboy написа:
STALKER написа:



В това интервю казва, че е искал да ходи в чорбата, ама от федерацията не са му дали и са му казали, че можел да играе само в Левски :shock: :shock: :shock:


е то това се знае. Нещо е имал проблеми с милицията и след обединението със Спартак са му разказали играта


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Нед Яну 02, 2011 11:42 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пет Дек 02, 2005 8:41 am
Мнения: 37997
Вместо да се хващаме за това, че искал да ходи при чорбата, нека се замислим какъв удар е било "обединението" върху отбора и левскарщината :wink:

_________________
"....в крайна сметка Левски е единственото нещо, което остава в сърцата ни и то е завинаги. "


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Сря Апр 27, 2011 12:09 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 03, 2007 7:31 pm
Мнения: 378
Местоположение: Варна
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Нед Юни 19, 2011 6:35 pm 
Offline

Регистриран на: Вто Ное 28, 2006 8:01 pm
Мнения: 2116
Днес се навършват 59 години от рождението на един от най-великите играчи на ФК Левски :!:

_________________
Левски


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Нед Май 13, 2012 1:28 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Окт 04, 2010 8:52 pm
Мнения: 8174
Другия месец се навършват 10 години от смъртта му. Начинът по който си отиде, и последните години от живота му са истински срам за Левскарската общност. Хубаво е да направим нещо по въпроса.

Цитат:
"... Искаха да предам Левски на финала за купата. Да им легна. Или да не изляза срещу отбора на милицията "Спартак"- София. Но аз ги наказах набързо. Набутах им го на два пъти. Направо ги побърках. Отвинтих им мозъците. След единия си гол занесох топката пред полуделия сектор "Б". Не можех да продам такава публика..."

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Нед Май 13, 2012 1:54 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пет Апр 14, 2006 2:18 pm
Мнения: 2827
Местоположение: Sofia
гил галад написа:
Когато си отиде някой много надарен от природата човек-скърбящи и оплакващи много!Въпросът е за отношението,докато е жив!Жоро си отиде почти забравен!Никой не му обърна внимание и онова червено прасе се възползва,изопачи думите му и излязоха онези гнусотии за ГУНДИ!А,сега си помислете за отношението демонстрирано към ГИБИ в момента!Хубаво е да се знае,че за тях двамата има само футбол,ЛЕВСКИ,футбол,ЛЕВСКИ и т.н. Никой от тях не разбира нещата от гледна точка на обикновения човек по отношение на етнос,религия или политика!
:!: :!: :!:

-----------
Цитат:
Едсон Арантес де Насименто, Мануел Франсиско дош Сантош, Валдир Перейра – говорят ли ви нещо тези имена? Най-вероятно не. Това са истинските имена на Пеле, Гаринча и Диди. Големите бразилски футболисти са известни преди всичко с прякорите си. Жое Клемендоре, Алтафини, Йогата – Жоро Соколов има повече прякори от бразилските звезди, защото, ако не беше роден в „Народна” република България, със сигурност щеше да надмине постиженията им.

Попадна ми интересна книжка – „Тайните на Левски” от журналиста Юри Стефанов. В нея са събрани изповедите на Георги Соколов – един от големите таланти на футбола ни, който буквално е смазан от тоталитарната система. Изчетох книжката на един дъх. После я препрочетох. Потретих. Синьото ми левскарско сърце не можеше да намери отговор на въпроса – как успяхме да унижим и погубим такъв голям футболист и чаровен калпазанин. Нестандартните хора у нас са такава рядкост, че ние, свикнали да маршируваме и да бъдем еднакви, винаги се стремим да им разкатаем фамилията.
Потърсих и други източници на информация за Жоро Соколов. Имам купища футболна литература. Разлистих енциклопедии, справочници, пътеписи. За спортната журналистика в България този човек не съществува! Има по две-три изречения от сорта на „голям талант, ала нереализиран”. „Нереализиран” при положение, че има 58 гола в „А” група, без да е чист нападател, и е европейски шампион за юноши през 1959!
Явно на така наречените спортни журналисти не можеше да се разчита. Потърсих мнението на запалянковците от по-старото поколение.

Левскарите се оживиха веднага:
-За Йогата ли питаш? Че ние пълнехме стадиона само, за да гледаме атракциите му. Проблемът беше, че говореше каквото мисли, и правеше, каквото си иска, а властта такива не понасяше. Пенсионираха го на 27 години след обединението със „Спартак”, а в него имаше още много хляб. Беше много як. През 1966 му счупиха крака, но той се върна по-силен отвсякога.
Цесекарите бяха още по-категорични:
-Соколов ни разказваше играта. Беше по-добър от Гунди, но вие не го ценяхте достатъчно. Милиционерите го изгониха от „Левски”. Тогава Манол Манолов искаше да го вземе в „лит(*кс-етрополе”, но ченгетата не го пуснаха. Изгониха го от футбола, съсипаха му живота, докараха го до просешка тояга. Сектор „Г” мечтаеше да го види редом до Митата Якимов. „Левски” се водеше опозиционен клуб само заради него. Той псуваше властта, а останалите си траеха като мишки. Набедиха го за пияница и ******. А той просто не криеше, че не му пука от ченгетата и комунистите.

Много ми е странно, че в уж демократичния „Левски” не са могли да изтърпят номерата на Йогата, а в уж тоталитарния „лит(*кс-етрополе” успяха да извадят Христо Стоичков от калта и да го превърнат в най-големия футболист на България за всички времена. Всички знаем, че Ицо е тежък характер и когато си отвори устата е по-добре да си запушиш ушите. Но печени треньори като Димитър Пенев и Йохан Кройф успяваха да преглътнат изцепките му и смело го налагаха на игрището. Там Ицо беше гениален и им се отблагодоряваше за доверието с игра и голове.

За жалост Йогата такова доверие никога не получи. На всичкото отгоре, биещите се в гърдите псевдолевскари го оставиха да умре като куче. Един бенефис не му направиха! Така е, защото армейците преди си държаха на играчите, а при нас от 1969 година насам върлуват ченгета и плетат ченгесарски истории. Кой къде и с коя спал, кой къде се напил и с кого се бил и т.н. Сякаш това е по-важно от футболните умения. Затова и днес сме принудени да слушаме обясненията на Батков за славните му изпълнения на тихия фронт и да гледаме играчи, които и „роднините им не биха гледали”, както казваше Йогата.

Георги Соколов се превърна в моя номер 1 за „Левски” на всички времена. Той е символ на непокорния дух, който пълнеше през годините сектор „Б”. Няма лошо да има армейски и полицейски клубове. Този тип система в спорта показа ефективност и напълни страната ни с успехи и медали от големи първенства. Но мечтата ми е моят „Левски” да не бъде такъв тип отбор. В деня, когато и последното ченге си тръгне от „Герена”, с радост ще си сложа синьото шалче и ще се понеса отново към сектор „Б”. Сигурен съм, че тогава и Йогата ще ми намигне усмихнат от синьото небе.

_________________
Изображение
където е текло, пак ще тече!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Нед Май 13, 2012 2:28 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Окт 04, 2010 8:52 pm
Мнения: 8174
Жалко е, че сега няма такива личности, а ѝ надали скоро ще се появят. Истински късметлии са хората, които са имали щастието да гледат онзи отбор на Левски от 60-те.
Не искам да бъда разбиран погрешно, но ако някой заслужава знаме с лика му да се вее редом до знамето на Гунди- това е Йогата.

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Пон Май 14, 2012 12:26 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Окт 04, 2010 8:52 pm
Мнения: 8174
Цитат:
На пазара "Иван Вазов" видях поразителна картинка. Георги Соколов нахрани едно бездомно цигане. Помислих, че това е някаква приумица на звездата. Но на другата сутрин сценката отново се повтори. Жоро пак купи нещо за ядене на безпризорното мургаво момиченце. Това продължи месеци наред. Може би играчът спаси детето от гладна смърт. Това ме зашемети. Повечето футболисти бяха надувки. За самия Соколов се тиражираше, че е пияница, побойник и хулиган. Той не опровергаваше нищо и не се оправдаваше. Впечатли ме и друго. Жоро гледаше да нахрани цигането насаме и незабелязан. Не съм сигурен дали малката знаеше кой е всъщност. Ако бе някой друг, щеше да бие тъпаните колко е благороден. Соколето беше от рядка порода. Той се правеше на по-лош, отколкото е.
....................

От четири години вундеркиндът е на легло. От половин- жив труп. Крепеше го едно. Че "сините" или футболният съюз ще се сетят за шейсетгодишнината и ще му направят бенефис. От три години живееше с тази мечта: "Когато станах на 50, от Левски дори не ми се обадиха по телефона. Дано сега не ме забравят." В такива мигове се унасяше, не говореше за пари. Може би си представяше игрището, колегите, топката. И тази публика от сектор "Б", която взривяваше цели 11 години.
Захвърлен сам на леглото си, Соколето събра всичките си сили. Напрегна воля да издържи до 19 юни. Но с всеки изминал ден разбираше, че отново ще остане излъган. Жоро посърна и спря да яде. Той и друг път го е правил, но никога за толкова дълго. Убеди се лично, че идеята за бенефиса е публикувана многократно. Попита колко пари са се събрали в банковата сметка, която му бе открита. Отговорих директно: "Нито една стотинка"!
Ѝогата прие новината спокойно: "Хората нямат пари, едвам хранят децата си. Ама "Левски" не е беден клуб. Футболът е най-богатия спорт. Аз пълнех трибуните, билетите са скъпи. Държавата и дружеството прибираха милионите. Защо ме карат да прося?" На 18 юни му телефонирах. Жоро вече говореше трудно: "Утре ела поне ти да ме видиш. Бенефис няма да има." Вратата беше отворена, Соколето спеше завит презглава с разпокъсаното си одеалце. Не личеше, че отдолу има човек, толкова се бе стопил. Оказа се, че само един човек е посетил рожденикът. Председателят на "сините" ветерани Сашо Манолов сутринта му занесъл плик с 200 лева: " Това са много пари за мен. За пръв път от "Левски" постъпват така. Сигурен съм, че не са се сетили сами. Иван Вуцов ги е накарал, той ме помни още"....
На буренясалия гроб на Ѝогата няма да отиде никой. Идеята стадион "Раковски" да носи неговото име отлетя яко дим. Както и предложението на "Герена" да се гравират имената на Жоро, Кукуша, Патрата и другите славни левскари.

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Пон Май 14, 2012 5:38 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 08, 2008 11:19 pm
Мнения: 3607
Местоположение: Плевен
Някой ден трябва да се погрижим за гроба на Соколето :!: То е ясно, че от клуба никой няма да се сети, камо ли да си мръдне пръста, а и това си е наша работа, на публиката, на Сектор Б.
Нещо по-скромно, не е нужно да е като на Витиня, но трябва да го направим :!:

_________________
losing every battle, winning the war


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Пон Май 14, 2012 7:49 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Апр 26, 2009 1:41 pm
Мнения: 621
До 19 юни имаме достатъчно време да се организираме! От ръководството няма кво да очакваме, а и подкрепата им би била кощунство с Георги Соколов и неговата чест!


Предлагам ви всички които имат желание да променят нещо да ми пишат! Ще направя всичко по силите си да почетем този велик ЧОВЕК!

_________________
За да е Левски - Левски, трябва да има душа и сърца. Трябва да газим, да мачкаме, трябва всеки, особено в България, като чуе името Левски да насира гащите!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Вто Май 15, 2012 4:42 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Ное 01, 2009 7:31 pm
Мнения: 2606
Местоположение: София
Искрено съжалявам, че не съм имал възможността да гледам най-големия талант в историята на българския, а може би и световен футбол. Почивай в мир Соколе.

_________________
05.05.1948-09.09.2016


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Вто Май 15, 2012 4:51 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Ное 01, 2009 7:31 pm
Мнения: 2606
Местоположение: София
niki87 написа:
Другия месец се навършват 10 години от смъртта му. Начинът по който си отиде, и последните години от живота му са истински срам за Левскарската общност. Хубаво е да направим нещо по въпроса.

Цитат:
"... Искаха да предам Левски на финала за купата. Да им легна. Или да не изляза срещу отбора на милицията "Спартак"- София. Но аз ги наказах набързо. Набутах им го на два пъти. Направо ги побърках. Отвинтих им мозъците. След единия си гол занесох топката пред полуделия сектор "Б". Не можех да продам такава публика..."


Не е лошо на последния мач срещу Търговище да се направи трансперант по този случай. Георги Соколов не трябва да бъде забравян, а и малките трябва да знаят за него.

_________________
05.05.1948-09.09.2016


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Вто Май 15, 2012 4:57 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Окт 04, 2010 8:52 pm
Мнения: 8174
Да, даже е задължително. Хубаво е да се помисли и за знаме с лика му.

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 60 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Форума се задвижва от phpBB® Forum Software © phpBB Group
Преведено от yarnaudov.com