forum.levski.com

Форум на привържениците на ФК ЛЕВСКИ
Дата и час: Чет Мар 28, 2024 12:40 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]





Напиши нова тема Отговори на тема  [ 7 мнения ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: Пон Ное 13, 2006 7:35 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Ное 02, 2005 6:00 pm
Мнения: 4339
НИКОЛА КОТКОВ

Роден на 9 декември 1938г. В гр.София. Записва 286 мача в “А”РФГ с фланелката на “Локомотив” (143 гола) и 36 мача в тима на “Левски-Спартак” (20 гола). Два-пъти шампион на страната. Играл е общо 59 мача и отбелязва 33 гола в националните отобори: 15-А, 10-Б, 11-ол, 7-мл, 16-юн.

Наричаха го Котарака,Котето, Котков. За младите почитатели на футбола, които не са го виждали, искам да кажа, че той много приличаше на актьора от филма “Денят на чакала”. За тези, които са го гледали, когато футболът имаше ниво и то беше високо, колкото прожекторите на стадиона - той беше техничен, имаше силен удар с левия крак, изключителен майстор на фаловете. Всъщност фаловете му приличаха на изпълнение с пиротехника - ако ударът се спреше в “стената”, някой падаше в “нокаут”, а ако беше във вратата, изваждаше я с коловете... Вкарвал е голове и от центъра - пернишката публика може да свидетелствува за това. Започна от юношите на “Локомотив” - София, кьдето беше водач и звезда. По-късно много футболисти израснаха, вгледани в играта му - елегантна, финна атрактивна. За кариерата му не е без значение, че негов партньор бе Спиро Дебърски - футболист като динамит, взривоопасен. Влекач - казано на езика на онези, които са го виждали пазен от четири-пет бранители.
Сигурно някъде не съм прав и ще разваля настроението на специалистите но нашата цел е да разкажем за Котков съпруга, бащата, сина... А такъв най-добре го познава КАТЯ КОТКОВА - майката на децата му. Зад вратата така свирепо лаеха две кучета “джобен формат”, че ако им паднеше глутница вь.щи, сигурно щяха да я направят на парцали. Затова разговорът стана в редакцията. А нашите прозорци гледат в тези на Футболния съюз. Както се казва, въпросът сам се завъртя на езика ми: кои футболисти заслужават днес вашето внимание? “Не са много - отвърна Катя. - Стоичков, Трифон Иванов и понякога Ники Илиев.”
Вечерта предстоеше мачът за квалификациите на световното пър венство с Дания. Попитах я какъв ще бъде резултатът. Два на един за нас - отвърна тя, - иначе ще е срамно... Срамът си е факт, но встрани от него остана разказът й за оня, когото наричаха Котарака, Котето, Котков:
- Ако беше жив, щеше да е подхванал петдесет и първата си година. Беше рус и сигурно белите му коси нямаше да личат. Едва ли щеше да напълнее - някаква пещ имаше у него, в която той хвърляше дните, годините и огорченията си. Живееше само с радостите си. Затова все го сънувам усмихнат, пълни някакъв багаж в голяма спортна чанта, целува децата и от вратата им казва: “Аз няма да се върна...” И все срещу Задушница. Като тръгна да раздам, който ме види с чинията, се разплаква. А минаха осемнайсет години!... През декември миналата зима на рождения му ден един от приятелите му отля от чашата си и каза: “Нека живите забравени да изпием по глътка за незабравимия...”
От ученичка ми викаха Маца. (Обясняваха ми, че се галя на думите. разтеглям ги, свързваха го и с очите...) И един ден (вече бях студентка английска филология) мой познат, Георги Мархолев, ми каза, че иска да ме запознае с хубав мъж, който също бил “маце”. Не го попитах кой е, да не развалим вкуса на изненадата. Беше слънчев ден, може би празник, защото хората носеха цветя, а на мен ми беше малко притеснено и много любопитно. Вървяхме по “Раковска”. Гого протегна ръка напред и видях под едно дърво усмихнат и лъчезарен Котков. Аз също спортувах тогава и бях гледала много от мачовете му. Беше облечен с костюм, вратовръзка и бежов шлифер, в ръцете му - цветя, а на ревера на сакото - малка значка на “Мерцедес”. Очите му бяха синьосребристи, от такива очи е по-добре да стоиш далеч, ако играта ти не е честна. Подаде ми ръка и в този момент някой поздрави: “Мац, здравей!”. Обърнахме се и двамата. После се разсмяхме. Котков каза: “Това е знак, че оттук нататък заедно ще се обръщаме на този поздрав”. Не отговорих нищо. Дотогава не харесвах руси мъже.
Една сутрин рано вкъщи се позвъни. На вратата съучастнически се усмихваха Гого и Котето. Поканих ги, направих чай, сложих бисквити. Разприказвахме се. Разговорът някак се завъртя за басовете. И Котето веднага ми предложи да се хванем на американски бас: ако изям десет бисквити за две минути, той ще ми подари, каквото поискам, ако не - да се омъжа за него. На седмата бисквита избягах в банята. Той дотича след мен и каза:
“Спечелих!” Сега си мисля, дали не исках нарочно да загубя...
Оженихме се и вечерта замина с отбора за Кипър. Седяха две седмици. Един ден получих девет писма наведнъж. Месец след това започнаха телефонните обаждания. Звъняха ми всякакви и всички с добри намерения... “Котков в момента е в ресторант “България” с руса жена”, “Снощи беше в бара с две студентки”, “Виждам го в момента да се целува с платинена красавица...” и затварят телефона. В някои случаи той си беше вкъщи, но когато го нямаше...
Седим в сладкарница и чуваме едната сервитьорка да казва на другата. “Довечера имам среща с Котков.” Поглеждам го, той вдига рамене. Повика сервитьорката и я попита: “Познаваш ли Котков?” “Да - отвръща тя - обядвахме за едно в ресторанта на ЦУМ.” Котето си показа паспорта, онази клати глава. “Ти - вика може да си Котков, но аз имам среща с футболиста...” Оказа че, че някакъв мъж приличал на Котето и се представял за футболист. И до днес го срещам - винаги минава на отсрещния тротоар, защото приживе Котето го беше издирил и “разговаряли” насаме...
Беше ревнив. Излезе ли на терена, озърта се да види дали съм на мястото си. Защо закъсня десет минути? Казвам му - автобуси, трамваи, народ, докато се дотът ря... Ще тръгваш по-рано!
Като бях бременна с дъщерята, ставаше сутрин в пет да ми купи мекици, та ако ми се доядат.. . Много помагаше вкъщи. Когато дойдеха футболисти с жените си - гогава живеехме дружно,- той слага престилката, а те го будалкат: “Ще ни развалиш семействата...” Можеше да си сготви, да се изпере, само за пазар не го биваше. Пратя го за пет пържоли, той донесе двайсет - месарят му ги препоръчал. След мача с лит(*кс-етрополе, на който вкара четири гола, непознати деца му подариха бяло коте. Не даваше на никой да се грижи за него. Ядяха си двамата, къпеха се. В деня на смъртта му котаракът изчезна и никой не го видя повече.
Котето беше милозлив човек. Нямахме кола и когато трябваше да ходим някъде, приятели ни услуж-ваха. Та когато сме пътували, никога не стигахме навреме. На всеки, който му махне, спира и го взема дори и съвсем да не е в нашата посока. Войник не пропускаше, особено пък някой с аварирала кола. Кой за сервиз, кой за “Пирогов” - не оставяше никого. Майка му така обясняваше неговата човечност: “Котето е бил близнак с друго момче, което почина при раждането. И все си го търси - казваше тя, - а човек се намира с добро.” След смъртта му тя отслабна четиридесет килограма и за една година си отиде. Не съм чула Котето да й каже дума насреща или да й възрази...
Бяхме в магазин да купуваме нещо. Гледам някакъв се озърта, святка с очи в огледалата, грабва една чанта и хуква. Бях до вратата, сложих му крак и той падна. Котето се обърна, помисли, че ми е направил нещо, скочи отгоре му, ще го убие... Обикновен крадец се оказа. Викнаха ни в съда да дадем показания и още преди да се приберем вкъщи, тръгна слухът, че се развеждаме. А той умираше за нас, особено за дъщеря ни. Слагаше я на коленете си и казваше: “Татко ще си купи шмайзер и ще я пази от лошите хора...”
Веднъж на мача с “Ботев”, Враца, му счупиха носа. Докараха ми го със шита горна устна на кръст и кръгче около него. Не можеше да говори, затова ми написа. “Събирам за мердедес, започваме от емблемата.” После започнахме да ‘събираме” много: комоциум (а публиката реве, че е пиян на терена), отлепване на надкостницата, шест дена след операцията го накараха да играе...
Запалянковците го обичаха и не можеше да се откъсне от тях. Къщата ни беше пълна с железничари - кого уволнили, на друг дали стар локомотив, - тичаше да им оправя бакиите.
Помагаха му и на него. Харесваше треньора Витлачил, към когото всички хранеха особено почитание и симпатии. Интелигентен, приятен човек, с него можеше да споделиш и сълза, и радост. Той не ги събираше преди мача на лагер, а ги оставяше вкъщи. Минаваше на проверки да контролира спазват ли режима. При нас все се случваше, че когато дойде, аз храня малкия. Вземаше го от ръцете ми, слагаше го на коляното си и довършваше храненето. Ако станеше с мокро топло коляно, казваше, че това е знак за победа в предстоящия мач.
На тръгване нареждаше на Котето, но достатъчно силно, да чуя и аз: “Да затваряш гардеробите...” Преведено от езика на спортния режим.означаваше: всеки да спи поотделно...
А на него как му се живееше... Не беше монах, пушеше “Слънце” и пийваше... Имаше предчувствие, че ще си отиде рано. Не наблягаше твърде на режима, а напоследък все ми викаше: “Хей, Муцо, да си носим новите дрехи!” Беше винаги изряден, с костюм, чиста риза и връзка. Обичаше да хапва сърми с лозов лист, торти и агнешко. Няколко дни след смъртта му не помня кой от приятелите ни позвъни и ми каза: “Муцо, видях ги. Спекли се като агнета...” От тогава агнешко не влиза у нас.
Винаги се е разговаряли за спорт в нашата къща. Котето харесваше Джани Ривера, а за Кройф казваше, че е по-голям от Пеле. Уважаваше Лев Яшин, но еталонът му за играч беше Гаринча. “Муцо - казваше ми, - като млад умирах от радост и бях горд, ако някой от по-възрастните футболисти ме накара да му донеса обувките. Ще си счупя краката да бързам, а по пътя все ще намеря някакъв парцал да ги лъсна. А сега можеш ли да накараш някой да ти донесе обувките? Той ще ги напълни с кабърчета...”
Четеше и купуваше всичко, което излиза. Следваше задочно двигатели с вътрешно горене и нямаше оценка, по-ниска от петица. Напразно...
Последния ден бяхме неразделно двамата. Не бях добре и сутринта той ме заведе в поликлиниката. Оттам минахме при една приятелка, която гледаше на кафе, и аз поисках да ми види чашата – през дъното й минаваше широка бяла линия, а встрани - натрупана утайка като две могили. Тя погледна, погледна и мен, стана внезапно и я изми на мивката. “Днес не съм разположена - каза, - ще ти гледам друг път.”
След седмица щяхме да заминаваме на морето и затова го помолих да минем през пазара да купя шапки за децата. Като се върнахме, в пощенската кутия имаше съобщение, че дъщеря ни е приета за манекенка на “Лада”. Беше осемгодишна, добре сложена и щеше да представя детски облекла. Аз се зарадвах, а Котето се разсърди. Не му се видя сериозна тая работа, той имаше други планове за нея.
“Ботев” Враца, имаше бенефисен мач. Беше поканен да гостува националният отбор. “Ние сме се разбрали с бате Йончо - ми каза Котето, - аз няма да ходя. Нека заминат младите момчета...”
Сутринта Гунди го взе за тренировка. (Освен големи приятели, бяха и братовчеди по майчина линия.) Чакаше го долу на улицата. Помахаха ми от колата и тръгнаха. Към девет и половина Котето се обади, че трябвало непременно да замине за Враца. За първи път националният отбор пътуваше без автобус, а всеки, както намери. Към единайсет и половина през пет минути зазвъняха познати по телефона да ме питат как съм, какво правя? Явно бяха научили за катастрофата. Само аз още нищо не подозирах. После започна да се звъни на вратата. Отварям, няма никой. След това дойде съседката, прегърна ме и се разплака...
Отидохме на Витиня. На петдесет метра от нас, на завоя, бе покритата с брезент кола...
Сега непрекъснато си повтарям мисълта на Чаплин: “Има нещо по-неизбежно от смъртта - това е животът.” От осемнайсет години Котето го няма и целият ни живот е мъчително укротяване на разрухата. Над хиляда души са ми разказвали, че са били с него в последния му ден. Не им се сърдя. Годините ми са пълни с любовта на хората, които го обичаха.

Георги КОТКОВ- Баща
“Никола Котков е роден на ул.”405” в софийската Драз махала. Тя се намираше до Локомотивното депо, заключена от улиците “Сливница”, “Мария Луиза”, “Раковски” и да речем – “Колкотница” (където е митницата. Бяхме добро семейство, живеехме в фондовите жилища по-скоро като бедни, отколкото като хора със средни възможности. Баша ни беше шлосер в Катастрофната служба (тогава така я наричаха) на БДЖ. Майка ми никога не е напускала дома ни, тя беше прекрасна домакиня. А пък аз ритах топка в тима на “Победа”от малък, от малък поех и пътя на каменоделеца.
Близо до нашето жилище имаше празно място, на което от дете, както много софийски момчета по онова време, Кольо “овладяваше” топката. Тя най-вече бе парцалена. Той обичаше безмерно тази игра още от дете. Дори си спомням, че криеше топката при махленския бръснар Ангел, за да не я види майка ни. Родителите ни не бяха много възхитени, че ние се увличахме по “ритни топката”.
Наблизо не 13-то училище. Там учеше Кольо. Но никой не го беше видял , за да го привлече в организирания футбол . А когато опря и до това пречката беше голяма. Директорката не даваше и дума да става той да тренира в “Локомотив”, тъй като прогимназията била разпределена към лит(*кс-етрополе(?!?). Озовахме се в трудно положение – ние, потомствените железничари. А братчето ми бе готово да не ходи на училище, но да играе футбол. Та се наложи по едно време за два-три месеца да тренира в лит(*кс-етрополе с ходатайството на известния тогава масажист Насо Богданов, наш братовчет. След това всичко си дойде на място. Записа се в жп института “Г.Бенковски”. Завърши го успешно, мисля дипломата му беше петица. Спомням си, че трябваше за дипломата да се чертае някакъв детайл. Пък го нямаше. Хеле един инженер го намери. Та да видиш какво чертаене падаше. Той – правите линии, аз – кривите, извивките. Имах понятие от чертежи. Стана добре. Спомням си, че от комисията изразили съмнение дали той сам си е правил чертежа. Какво ти съмнение. Те не знаеха колко упорит беше той. От малък та до трагичния си край беше един добряк, но притежаваше твърд характер, не се предаваше пред никакви трудности. Обичаше да лови и басове. Един път се хвана на 200 лева, че ще вкара три гола на “Левски”. Така и стана, но парите не получи никога. Не ги и търсеше много. Та заедно с учението в жп института започна тренировки в “Локомотив”. Това беше иситнско щастие за него. Ние и в червата сме локомотивци. Какво друго – за него като футболист всичко е известно.
А, стана дума за “Левски”. Той уважаваше този отбор, но главната причина там бе, че някак не можеше да приеме обединения отбор “ЖСК-Славия”. По преминаването му в “Левски” нямахме консенсус, но той имаше много силен характер. Когато решеше нещо, никой не можеше да го разубеди. Но и в синята фланелка не беше лош. Много се имаха с Гунди. И на терена, повече в живота. И двамата бяха с добър нрав, Кольо много обичаше децата, на игрището на “Локо” орляци се трупаха около него. Най-много признаваше първия си треньор Тодор Конов, също и Георги Берков.”

Людмил Неделчев
Сигурно и сега Кольо Котков щеше да бъде същият - сериозен, дори привидно намръщен, мълчалив и за да почувстваш в него добряка - трябваше да стигнеш до сърцето му.
Няма го вече 30 години. А усещането на близки и приятели е, че като изтичат играчите на терена, ще зърнем сред тях бяло-русата му глава. Толкова беше рус, казва Маца, съпругата, жената, която боготвореше, че си мислех понякога, когато остарее - рус ли ще бъде или бял?
Котето не остаря. Твърде млад - ненавършил 33 години, зла съдба го отне от живота. Скърши крилата на два орела - Котков и Аспарухов.
“Белият орел” си спомням, че го наричаше един от най-близките му приятели Гого Мархолев. А прозвището идваше от орловия поглед, с който по всяко време следеше играта. Във всеки миг знаеше какво трябва да направи, във всяка ситуация имаше свое решение.
Помня го още юноша, през 1959г., когато нашите момчета станаха европейски шампиони. Какви момчета! Величков, Соколов, Кръстев, Александров, Китов, Ботев... но сред тях той бе като “белия вожд”. И правеше играта, и вкарваше голове... за да завърши като голмайстор на турнира. Влезе сред “големите” в “Локомотив” като равен и въпреки младостта си, стана лидер. А когато пожела да играе в “Левски” - всички го разбраха. Дори железничарите не му се разсърдиха, защото уважиха желанието му да застане до Гунди. Само 36 мача изигра със синята фланелка, но вкара в тях 20 гола! Прегърна в 1970 година и шампионската купа. Незабравим в този шампионат остана мачът с лит(*кс-етрополе (5:2), в който Котков вкара 4 гола.
Няма го, за да ни прави щастливи по терените. Няма го, за да огради с невероятна любов съпругата и децата си, няма го, за да вълнува приятелите си... А те бяха много. В приятелството му се кълнеха хора, които дори не го познаваха. Така се носеше и невероятната му “слава” на гуляйджия. В една вечер поне 100 души бяха готови да се закълнат, че са “ударили по едно” с Котето, а в същото време той може и да не е бил в София...
Не беше светец. Обичаше да се разтоварва в заведенията, но не заради ичкията, а за компанията. Случайно станах свидетел на една история. В сладкарницата на „София" Котето, на малка масичка си хортуваше с едно момче и едно момиче. Пред него стоеше бутилка “Кока-кола”. Директорът на комплекса Коста Ангелов, левскар, нервно минаваше покрай него. На другия ден бе мачът с лит(*кс-етрополе. Накрая проверил сервитьорските бележки и разбрал, че в “колата” на Котето вече имало 4 водки. Вдигна му скандал: “Ние, левскарите, душата си изгаряме за този мач, а ти спокойно си пиеш...” Кольо се огледа с неудобство, защото от съседните маси го гледаха всички.
На другия ден се знае какво стана - Котето вкара 4 гола. Веднага след мача потърсил директора в хотела. Коцето го посрещнал с радостни очи и разтворени обятия, щастлив от победата на “Левски”. Поискал да го почерпи. А Кольо с усмивка му отвърнал: “Късно е. Ако вчера ме бе оставил да си изпия и петата водка - щях да вкарам и петте гола!” Такъв беше той - единствен и неповторим.
Някога този случай би бил забранен за пресата, за да не влияе лошо на младите. Днес всъщност доживяхме футболното време на Котков - не е важно как живееш, какво правиш, а как си вършиш работата на терена. Сега никой не шпионира играчите кога си лягат, какво пият, заключват ли се от жените си... Професионализмът, който изисква самоконтрол, имаше много отдавна своя първоучител, защото още преди 20 години Никола Котков бе истински майстор във футболната професия.

Атанас МИХАЙЛОВ (Начко): “Някога, като гледах майсторлъка на Котков, се възхищавах, учех и вдъхновявах от него. Той беше твърде скромен, за да ми каже: Начко, гледай и се учи от мен!”

Георги БЕРКОВ, треньор: “Котков бе мъж с характер, който никога не се страхуваше от личния неуспех, а винаги бе готов да даде всичко за победата. Той бе изобретателен и интелигентен, властен, усмиритал, с еднакво майсторство вкарваше голове и подготвяше други за партьорите си.”

Георги АСПАРУХОВ (Гунди): “Аз го заобичах от сърце още при първия ни досег. Всичко еснафско, особено вещоманията, му беше чуждо. Беше пет години по-голям и се обръщах към него с “бате Кольо”. Правех го и заради неповторимото му майсторство. Не му беше неприятно. Веднъж ме сряза: Какъв батко съм ти аз? Аз трябва да ти викам така, защото можеш всичко във футбола. Изчервих се от срам.”

Цаньо СЪРНЕВ: Наричаха го Котарака, Котето, Котков. За младите почитатели на футбола, които не са го виждали, искам да кажа, че той много приличаше на актьора от филма “Денят на чакала”. За тези, които са го гледали, когато футболът имаше ниво и то бе високо, колкото прожекторите на стадиона – той беше техничен, имаше силен удар с левия крак, изключителен майстор на фаловете. Всъчност фаловете му приличаха на изпълнение с пиротехника – ако ударът се спреше в “стената”, някой падаше в “ хокаут”, а ако беше във вратата, изваждаше я с коловете... Вкарвал е голове и от центъра – пернишката публика може да свидетелства за това. Започна с юношите на “Локомотив – София”, където беше водачи звезда. По-късно много футболисти израснаха, вгледани в играта му – елегантна, фина, атрактивна. За кариерата му не е без значение, че него в партньор бе Спиро Дебърски – футболист като динамит, взривоопасен. Влекач – казано на езика на онези, които са го виждали пазен от четири-пет бранители.


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: ех
МнениеПубликувано на: Вто Ное 14, 2006 12:14 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Ное 23, 2005 2:56 am
Мнения: 47
Местоположение: Sofia
Разплака ме бе еееййй

_________________
НЯМА ПО-ГОЛЯМА ПРИВИЛЕГИЯ ОТ ТАЗИ ДА БЪДЕШ ЛЕВСКАР!!!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Нед Дек 03, 2006 12:38 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 13, 2004 10:25 pm
Мнения: 1920
Местоположение: София
Изображение

Изображение

Изображение

_________________
И САМО ЛЕВСКИ, ОБИЧАМЕ ТЕ!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Нед Дек 03, 2006 2:33 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Авг 09, 2006 10:54 pm
Мнения: 3093
Местоположение: Плевен!
Браво много радваш с тея статии :smt041


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Нед Дек 03, 2006 6:07 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Окт 22, 2006 3:08 pm
Мнения: 579
subata написа:
Браво много радваш с тея статии :smt041



Е да радват ,добри са а и такива легенди го заслужават

_________________
:drinkb :lsfc4


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Съб Дек 09, 2006 2:46 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Чет Окт 20, 2005 4:00 pm
Мнения: 7925
Местоположение: София
Котето днес щеше да има рожден ден....

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Пет Дек 23, 2011 4:33 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Ное 01, 2009 7:31 pm
Мнения: 5198
Местоположение: Градски стадион Ловеч
.


Прикачени файлове:
котков.jpg
котков.jpg [ 19.02 KiB | Прегледано 5422 пъти ]
котков португалия.jpg
котков португалия.jpg [ 48.03 KiB | Прегледано 5422 пъти ]

_________________
ЦCКА-СОФИЯ=ЛИТЕКС
Изображение
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 7 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 55 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Форума се задвижва от phpBB® Forum Software © phpBB Group
Преведено от yarnaudov.com