Ацето – неговият специалитет бе да побеждава армейците
Роден: 21.11.1920г., с. Пожарево, Софийско
Починал: 22.07.1991г.
Популярно име: Ацко
Пост в тима: централен нападател и ляво крило
Професия: пощенски служител
Юноша на: Победа (София)
Играе в Левски: от 1045 до 1953г.
Общо в Левски: 9 сезона
Първи мач за Левски: 20.05.1945г. срещу Славия (Сф) 4:1 (столично първенство).
Последен мач за Левски: 26.09.1953г. срещу Славия (Сф) 1:0 („А” РФГ)
Първи гол за Левски: 20.05.1945г. срещу Славия (Сф) 4:1 (столично първенство).
Последен гол за Левски: 22.03.1953г. срещу Славия (Сф) 1:1 („А” РФГ)
Шампион на България: 5 пъти (1946, 1947,1949, 1950, 1953г.)
Носител на националната купа: 4 пъти (1946, 1947, 1949, 1950г.)
Столичен шампион: 4 пъти (1945, 1946, 1948, 1949г.)
Играе в „А” националния тим:1950г., 1 мач, 1 гол
Повечето футболисти от средата на миналия век играеха активно около десетина години. Житейската им съдба бе смесица от полупрофесионализъм и всекидневни ангажименти към работата, с която изкарваха хляба си. На 30 години те вече окачваха обувките си на пирона. Малцина бяха галениците на съдбата, които още на млади години ставаха звезди и припечелваха предимно от футбол. АРСЕН ДИМИТРОВ или АЦКО, както го знаеше публиката, не бе от тях. Израснал в столичния квартал „Красна поляна” , той дълги години е играч на третодивизионния клуб Победа. Като пощенски служител през 1943г. преминава във втородивизионния Княз Кирил, а след обединението му с Левски през есента на 1944г. облича синята фланелка на столичния гранд. Нисичкият, но с много здраво телосложение нападател обикновено е използван в „шпица” на атаката на Левски ту като централен нападател, ту като ляво или дясно крило. Започнал късно в големия футбол (25 години), той дълго време не е любимец нито на треньорите, нито на публиката. Но играе в Левски цели девет години. Често е упрекван за увлеченията си в солова игра, но пък в много случаи това е най-силното му оръжие. Невероятният му дрибъл и рязък демараж с честа смяна на посоката на атаката обезкуражават и най-добрите бранители у нас, които откровено го признават за най-неудобния нападател, срещу когото са играли. Но това, с което Ацето ще се помни завинаги, е пределната му мобилизация, с която играе в решителните мачове. И то в минутите, когато всичко изглежда загубено. За това освен всички други негови качества най-много спомагат твърдият му характер неизтощимата му вяра, че най-после ще дойде и неговият час. И той идва през 1949г., когато, въпреки че е вече е 29-годишен става звездата на Левски. Съдете сами как става това.
16 май 1949г., игрище „Юнак”. Играе се вторият финал за купата. До 70-ата минута Левски е притиснат до стената. След първия мач, завършил 1:1, ЦДНА води с 2:0. За мнозина изход просто няма... и тогава на сцената излиза нападателят на Левски Арсен Димитров. Само за две минути нисичкият Ацко бележи два невероятни гола и резултатът е изравнен- 2:2.
17 май 1949г., отново игрище „Юнак”. Пак пълни трибуни. Играе се трети финал за купата. Пак ЦДНА повежда с 1:0. Чрез В. Спасов Левски изравнява в края- 1:1. В продълженията напрежението е неимоверно – и на терена, и на трибуните. И отново изневиделица изкача Ацко Димитров. Не може да се види даже откъде. На игрище „Юнак” няма трева, а утъпкана от хиляди мачове сгурия, превърната почти в шмиргел. Ацко шутира и- гол ! 2:1 и купата е „синя” !
Левски е и шампион, и носител на купата. И точно тогава едни много- много умни глави правят реорганизация на физкултурното движение. Шампионът и носителят на купата е прекръстен от Левски на Динамо и е принуден да играе квалификационен турнир, за да остане в елитната група, наречена „А” РФГ.
8 декември 1949г., отново игрище „Юнак”. Решаващ мач Динамо- ЦДНВ в предпоследния кръг от споменатия турнир. Който спечели отива в „А” РФГ, който загуби- почти сигурно отпада. Теренът – смесица от кал, вода и лед. Левскарите повеждат още в началото с 1:0. Но вратарят им Сп. Андреев- Паскера е контузен. Червените настискат, но пак Ацко Димитров като на шега се откъсва от центъра, лъже поред двама бранители и резултатът е вече 2:0 ! Нищо повече не може да промени нещата. Сините са в рая, т.е. „А” РФГ, армейците изпадат. През пролетта на 1950г. обаче се оказва, че...не изпадат. Те знаят защо.
Тези събития утвърждават Ацето в състава на Левски и през следващите години той е един от главните герои на тима при спечелването на титлата и купата през 1950г. Дори е повикан в „А” националния тим за мача с Унгария, завършил 1:1. Голът е негово дело. Участва и в „Б” националния отбор, като вкарва 1 гол. Но отново е забравен въпреки добрите си игри през 1951 и 1952г. И когато през 1953-а отново се сещат за него във връзка с квалификациите на представителния тим за СП 54’, получава тежка контузия по време на подготовката на националите. Така на 33 години големият футбол е вече затворена страница за него.
Георги Манов
(
сп. „Само Левски”, брой 14 (60), октомври 2003г).
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
Не изглеждаше никак добре.
Последния дето сме виждали така с лекота да праска головете беше Гарата, ебати. 
