forum.levski.com

Форум на привържениците на ФК ЛЕВСКИ
Дата и час: Вто Мар 19, 2024 10:36 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]





Напиши нова тема Отговори на тема  [ 161 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Сини легенди
МнениеПубликувано на: Нед Яну 15, 2006 11:48 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пет Дек 02, 2005 8:41 am
Мнения: 39030
Хрумна ми една идея в тази тема всеки да представи по един футболист от Левски играл през годините в отбора няма значение дали е легенда или е бил закратко при нас ще бъде интересно .
Аз ще започна първи

Павел Панов
Павел Панов е роден през 1950 г.
Юноша на Септември/София/ , но за 13 сезона със синята фланелка се превръща в легенда на клуба . Състезава се в Левски от 1969 - 1981 г. Изиграва общо 383 мача във всички турнири и е отбелачал 177 гола ,което го нарежда на трето място по участия и втори голмайстор в историята ни за всички времена .
Четирикратен шампион на България / 1970, 1974, 1977, 1979/
Пет пъти носител на купата на България /1970, 1971, 1976, 1977, 1979/.
Футболист № 1 на България през 1977 година.
Голмайстор на България през 1977 година.
Има 44 мача в националния отбор на България. Отбелязал е 13 гола.
Европейски шампион с България за юноши през 1969 година в Берлин. На шампионата Панов е капитан на България.
През 1981 преминава в Арис /Солун/, Гърция, а по - късно играе и за Хасково.
Старши треньор на Левски през 1987 и 1990 година. По - късно продължил треньорската си кариера в "Ботев" Пловдив и "Септември" София.
Незабравими за нас ще останат головете му срещу Аякс и Барселона .
Павел Панов


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пон Яну 16, 2006 1:42 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 21, 2004 1:21 pm
Мнения: 7177
Кирил Ивков1946



Кирил Ивков е роден през 1946 година. Централен защитник. 11 сезона с екипа на "Левски"! Футболист на клуба в периода 1967 - 1978 година. Има 375 мача с екипа на "Левски" /за първенството, купата на страната и европейските турнири/, вкарал е 15 гола. Четири пъти шампион на България /1968, 1970, 1974, 1977/. Три пъти носител на купата на България /1971, 1976, 1977/. Два пъти Футболист № 1 на България - през 1974 и 1975 година. Носител на купата за спортсментство през 1975 година! Има 44 мача в националния отбор на България. Носител на сребърен медал от Олимпиадата в Мексико - 1968. През 1978 преминава в Етър /В. Търново/ Старши треньор на Левски 2 сезона - 1985/86 и 1986/87. Носител на Купата на България през 1986 година. По - късно директор на ДЮШ на Левски. През 1998 година ст. треньор на Етър /В. Търново/.

Кирил Ивков


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пон Яну 16, 2006 1:52 am 
Offline

Регистриран на: Пет Авг 05, 2005 11:15 pm
Мнения: 28
Христо Илиев - Патрата
1936-1974

Христо Илиев е нападател, халф. 14 сезона с екипа на "Левски"! Футболист на клуба в периода 1954 - 1968 година. Има 326 мача с екипа на "Левски" /за първенството, купата на страната и европейските турнири/, вкарал е 132 гола. Два пъти шампион на България /1965, 1968/. Четири пъти носител на купата на България /1956, 1957, 1959, 1968/. Голмайстор №1 на България през 1957 година. Спортсмен №1 на България през 1966 година. Има 24 мача в националния отбор на България, вкарал е 9 гола. През 1974 година загива нелепо в автомобилна катастрофа

Изображение


Христо Илиев - Патрата 1936 - 1974


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пон Яну 16, 2006 2:12 am 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 12, 2004 10:18 pm
Мнения: 538
Асен Пешев е нападател на Левски 13 сезона в между 1924 и 1940. Участва в 90 шампионатни мача за Левски с 81 гола, 62 международни мача с 52 гола и около 50 други срещи с над 60 гола. Двукратен шампиона на България(1933 и 1937), трикратен столичен шампион(1925, 1929, 1933), четирикратен носител на Купата "Улпия Сердика"(1926, 1930, 1931, 1932). За Националния отбор на България има 41 мача и 11 гола. С националния отбор печели Балканската купа от турнира в Белград през 1932. С всички тези успехи Асен Пешев определено е най-добрият нападател на Левски и Националния отбор преди 1940 г. Притежава отлична техника, чувство за комбинативност и силен удар. Известен е като един от най-големите майстори на волета по това време. През 1931 година в първата анкета на в-к "Спорт" за футболист на България, е обявен за No.1 на страната. Като студент в периода 1934-1938 в Чехословакия играе за професионалните клубове "Моравска Славия" и "Жиденице"(Бърно).

Асен Пешев - Капуй 1908 - 1969


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пон Яну 16, 2006 2:36 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Окт 09, 2005 9:41 pm
Мнения: 13788
Изображение
Николай Илиев (1964)


Защитник. Юноша на "Левски". Републикански шампион с отбора старша възраст (1981). За мъжкия тим на клуба играе маежду 1982 и 1993 г., общо 8 сезона. Участва в 196 шампионатни мача с 25 отбелязани гола, 40 мача за Купата на България със 7 гола, 69 международни мача с 8 гола и повече от 48 други срещи с 11 гола. Шампион на страната 4 пъти (1984, 1985, 1988, 1993). Носител на Купата на България два пъти (1984, 1986). Футболист №1 на България за 1987 г. За "А" нац. тим има 53 участия с 4 гола, а за младежкия нац.тим - 8 мача. Централен защитник, отличаващ се с перфектна игра с глава, агресивност и висока ефективност в персоналните двубои. Играл още в "Болоня"(Италия), "Рен"(Франция) и "Херта"(Берлин). Рано прекъсва кариерата си през 1994 г. поради серия тежки контузии. Носител на бронзов медал от СП'94 в САЩ

_________________
"Писна ми на кура да чета за тия смешници от да българия или както им е там фьешан името дейба майка му да еба."
dabulgaria.bg


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Кирил Миланов
МнениеПубликувано на: Пон Яну 30, 2006 5:25 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Чет Окт 20, 2005 4:00 pm
Мнения: 7925
Местоположение: София
Кирил Миланов

Кирил Миланов е роден през 1948 година. Нападател. 5 сезона с екипа на "Левски". Футболист на клуба в периода 1973 - 1978 година. Има 110 мача с екипа на "Левски" (за първенството, купата на страната и европейските турнири) и е отбелязал 55 гола (средно по 0,5 гола на мач)! Два пъти шампион на България (1974, 1977). Два пъти носител на купата на България (1976, 1977). Юноша на "Марек" Дупница. Има 21 мача в националния отбор на България и е отбелязал 4 гола. Европейски рекордьор по най-много вкарани голове в един официален международен мач. Той прави това постижение през 1976 година срещу "Рейпас" Лахти, Финландия, мач завършил при резултат 12:2, а7от головете са дело на Кирил Миланов! В "Левски" идва през 1973 година и веднага става голмайстор на отбора. Изключително силен и мощен централен нападател! Нерядко двама и трима защитници се наемат с опазването му. Така Кирил Миланов, освен, че бележи много голове, освобождава пространства в атаката на "синия" отбор за своите съотборници. Притежава неограничен спортен хъс и заразителна страст за победа. Част от легендарния "син" тим справил се с "Аякс", "Боависта", "Дуисбург" и направил знаменити мачове срещу "Барселона" и "Атлетико" Мадрид. Превръща се в жертва на ЦК на БКП през 1978 година, когато е наказан до края на живота си да не се занимава с футбол! Предтекста е сбиване с футболиста на "Локомотив" София Бумбо Стойков. Така ненавършил още 30 години, кариерата на Миланов е прекършена завинаги. Дълги години след това на "Герена" публиката продължаваше да пее за своя кумир и любимец. Върнете Киро,Киро Миланов -любимецът на нашта публика-години се пееше този рефрен без ефект!

Кирил Миланов


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Войн Войнов
МнениеПубликувано на: Пон Яну 30, 2006 5:35 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Чет Окт 20, 2005 4:00 pm
Мнения: 7925
Местоположение: София
Войн Войнов- Суяка е роден през 1952 година. Нападател - дясно крило. 10 сезона с екипа на "Левски"! Футболист на клуба в периода 1971 - 1981 година. Има 295 мача с екипа на "Левски" /за първенството, купата на страната и европейските турнири/, вкарал е 50 гола. Три пъти шампион на България /1974, 1977, 1978/. Три пъти носител на купата на България /1976, 1977, 1979/. Има 32 мача в националния отбор на България. Юноша на Левски. Работи като треньор в ДЮШ на Левски. По - късно ст. треньор на Академик (София), Искър (София), Хебър (Пазарджик), Беласица (Петрич), Родопа(Смолян),Гърция.И при най-слаба форма,дойдеше ли мач с Чорбата ,Суяка се възраждаше и ставаше неуловим!

Войн Войнов


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
МнениеПубликувано на: Пон Яну 30, 2006 6:37 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Чет Окт 20, 2005 4:00 pm
Мнения: 7925
Местоположение: София
Божидар Искренов - Гиби(1962)
Малко са играчите, които са оставяли толкова ярка следа в историята на един клуб. Още по-малко са играчите, който освен в историята остават и в сърцата на феновете след като приключат кариерата си. Това в пълна степен може да се каже за Божидар Искренов - Радостта на народа! Така го наричат всички, които поне веднъж са могли да се докоснат до неговото творчество. И като става въпрос за творчество, това не е преувеличение - Гиби е един от най-големите артисти, които футболните терени са виждали някога. Феновете никога няма да забравят перфектните финтове, невероятния дрибъл и изключителната атрактивност и въображение, с които Гиби отиграва всяко едно отделно положение. Освен обичта на претенциозната левскарска публика Божидар Искренов печели и редица трофеи през 10-те години, в които се състезава на Герена. Прави дебюта си за Левски едва 18 годишен. Става трикратен шампион на България (1984, 1985, 1988), трикратен носител на купата на страната (1982, 1984, 1986). От 1980 до 1990 изиграва цели 208 шампионатни мача с фланелката на Левски, в които бележи 41 гола. За купата на страната записва 40 мача с 12 гола. На международна сцена е не по-малко впечатляващ - записва 66 мача и 17 гола, като е в основата на отбора достигнал до 1/4 финал на КНК през 1986. За националния отбор изиграва 52 мача с 5 гола.За Гибона каквото и да се допълни все ще е малко!Кокъла има какво да каже!

Божидар Искренов - Гиби


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пон Яну 30, 2006 6:45 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Окт 09, 2005 9:41 pm
Мнения: 13788
Иване, разкажи нещо за прословутия мач в Сплит, Югославия - България 3:2...Чувал съм, че това е бил един от най-силните моменти на Гибона...

_________________
"Писна ми на кура да чета за тия смешници от да българия или както им е там фьешан името дейба майка му да еба."
dabulgaria.bg


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пон Яну 30, 2006 7:08 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Окт 14, 2005 10:48 am
Мнения: 107
Местоположение: София
Борислав Михайлов /Боби/

Роден през 1963 година. Вратар.

9 сезона с екипа на ЛЕВСКИ! Футболист на клуба в периода 1981 - 1989 година. Има 227 мача с екипа на ЛЕВСКИ /за първенството, купата на страната и европейските турнири/.

Три пъти шампион на България /1984, 1985, 1988/.

Два пъти носител на купата на България /1982, 1984/.

Футболист № 1 на България през 1986 година.

Юноша на ЛЕВСКИ.

Има 102 мача в националния отбор на България - рекордьор по участия! Бронзов медалист и капитан на българския отбор на световното първенство в САЩ - 1994.

През 1989 преминава в Беленензес /Португалия/. След това играе в Милюз /Франция/, Ботев /Пловдив/, Рединг /Англия/, Славия /София/.

Син на друг известен вратар на ЛЕВСКИ - Бисер Михайлов.

Най-големият вратар, за мене, в историята на българския футбол изобщо :!:

Борислав Михайлов

_________________
Изображение
Само ЛЕВСКИ!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Мишо Вълчев
МнениеПубликувано на: Пон Яну 30, 2006 10:19 pm 
Offline

Регистриран на: Чет Дек 16, 2004 11:52 pm
Мнения: 32
Мишо Вълчев:
Започнах да гледам Левски именно когато той водеше атаката, и си го спомням (смътно, разбира се), като невероятен техник, хладнокръвен голмайстор, и майстор на паса. Въобще, фин играч.
Сега се поразрових из статистиката, 203 мача и 128 гола със синята фланелка си е постижение, което а приори нарежда М. Въчев сред най-добрите играчи на Левски в историята на клуба.
Вече бях писал за него в тоя раздел..

_________________
rage against the machine.


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пон Яну 30, 2006 11:52 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 13, 2004 10:25 pm
Мнения: 1920
Местоположение: София
Наско Сираков
1962

Изображение

Нападателят на Левски Наско Сираков определя облика цели 2 деситилетия, за които е запомнен с изключителния си голов нюх, физически данни и игра едновременно с двата крака и глава. Състезава се в клуба от 1980 до 1994, общо 10 сезона. Участва в 205 шампионатни мача в които постига рекордните за клуба 165 гола. За купата на страната изиграва 31 мача за Купата на България, в които отбелязва 32 гола. Играе в 59 международни и 50 други мача, като в тях вкарва съответно 33 и 37 гола. Наско Сираков е един от футболистите на Левски които имат най-впечатляваща витрина на успехите - 5-кратен шампион на страната(1984, 1985, 1988, 1993, 1994), 3-кратен носител на Купата на България(1986,1992, 1994), 4-кратен голмайстор на "А" РФГ(1987 - с 36 гола, 1988 - с 28 гола, 1992 - с 26 гола и 1994 - с 30 гола). За националния отбор има изиграни 82 мача и 23 отбелязани гола. Наско Сираков е част от златния отбор на България през 1994, който достига полуфинал на световното първенство в САЩ. След завършването на спортната си кариера той се заема ръководни постове във ФК Левски до пролетта на 2003, когато подаде оставка като изп. директор по спортно-техническите въпроси.

Наско Сираков
http://www.levskifc.com

_________________
И САМО ЛЕВСКИ, ОБИЧАМЕ ТЕ!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Вто Яну 31, 2006 4:01 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Чет Окт 20, 2005 4:00 pm
Мнения: 7925
Местоположение: София
Змей Горянин написа:
Иване, разкажи нещо за прословутия мач в Сплит, Югославия - България 3:2...Чувал съм, че това е бил един от най-силните моменти на Гибона...
Интересно,че всъщност това е от тези луди мачове,които искаш да ги гледаш пак и пак,и не можеш да разкажеш кой знае какво.Мачът се игра около Коледа 1983 и беше последен в групата за класиране на ЕП във Франция.Беше много драматично,защото 3 отбора можеха да се класират-УЕЛС,Югославия-при задължителна победа над нас и ние,но ни трябваше победа май с 3 гола!Гибона беше невероятен ,мисля че това му беше най-добрия мач за нац.отбор ,откри резултата през 1-вото полувреме,скоро сърбите изравниха и така свърши полувремето!Второто започна като 1-вото -с непрекъснати атаки и към 2-те врати и с един магьосник Искренов-финтираше така както само той умееше,даваше пасове,абе всичко му спореше-голяма звезда,а беше само на 21 г.А иначе за мача сърбите поведоха с 2:1към 60мин.,не след дълго Георги Димитров изравни и до края на мача непрекъснати голови атаки и към 2-те врати и в последната мин. сърбите отбелязаха и се класираха!
По това време треньор беше Ив. Вуцов и нали Гиби си беше палавник от малък,го взимаше да живее в тях-опити за пълен контрол,а на Гибона на ташак почнаха да му викат синът на Вуцов!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Вто Яну 31, 2006 4:10 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Чет Окт 20, 2005 4:00 pm
Мнения: 7925
Местоположение: София
Добромир ЖЕЧЕВ- Бобата
(1942)
Дългогодишен футболист на столичните Спартак и Левски. Два пъти е шампион на България със "сините" (1970, 1974). Носител на Купата на България със Спартак (София) през 1968 г. и с Левски (София) през 1970 и 1971 г. В "А" група има 369 срещи. С екипа на националния отбор е записал 73 участия, влючително на три Световни първенства (1962, 1966 и 1970). Изключителен спортсмен,дълги години капитан.Беше и треньор за малко


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Вто Яну 31, 2006 4:57 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Окт 09, 2005 9:41 pm
Мнения: 13788
Ivan63 написа:
Змей Горянин написа:
Иване, разкажи нещо за прословутия мач в Сплит, Югославия - България 3:2...Чувал съм, че това е бил един от най-силните моменти на Гибона...
Интересно,че всъщност това е от тези луди мачове,които искаш да ги гледаш пак и пак,и не можеш да разкажеш кой знае какво.Мачът се игра около Коледа 1983 и беше последен в групата за класиране на ЕП във Франция.Беше много драматично,защото 3 отбора можеха да се класират-УЕЛС,Югославия-при задължителна победа над нас и ние,но ни трябваше победа май с 3 гола!Гибона беше невероятен ,мисля че това му беше най-добрия мач за нац.отбор ,откри резултата през 1-вото полувреме,скоро сърбите изравниха и така свърши полувремето!Второто започна като 1-вото -с непрекъснати атаки и към 2-те врати и с един магьосник Искренов-финтираше така както само той умееше,даваше пасове,абе всичко му спореше-голяма звезда,а беше само на 21 г.А иначе за мача сърбите поведоха с 2:1към 60мин.,не след дълго Георги Димитров изравни и до края на мача непрекъснати голови атаки и към 2-те врати и в последната мин. сърбите отбелязаха и се класираха!
По това време треньор беше Ив. Вуцов и нали Гиби си беше палавник от малък,го взимаше да живее в тях-опити за пълен контрол,а на Гибона на ташак почнаха да му викат синът на Вуцов!

Точно преди последния гол на югославяните, нашите са имали чисто положение...Гиби извежда Ради Здравков сам срещу вратаря, обаче Ради се осира нещо и ония ни хващат на контра и вкарват...После в съблекалнята Гиби му се развикал:Що не я вкара, бе цървул?!? :lol:

_________________
"Писна ми на кура да чета за тия смешници от да българия или както им е там фьешан името дейба майка му да еба."
dabulgaria.bg


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пет Юни 02, 2006 12:04 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Май 10, 2006 12:28 pm
Мнения: 542
Местоположение: София
Така е,бяха трима срещу вратара но Здравков се полакоми и следващата атака им пуснахме да вкарат.Наистина беше супер мач, а Гиби беше в стихията си.Изобщо Гиби беше нещо невиждано от отдавна,луди ги правеше.А с Наско каква двойка бяха на терена,яко двойни пасове,супер се разбираха.А Гиби беше и голям артист.Имаше и навик да ходи с някакъв червен шушляк не знам що,ама как да му се сърдиш -голям Левскар беше и много му се кефехме.Изобщо колко радости ни донесе Гиби,не е истина.Аз тогава бях 2 курс в средното,а през тия сезони 1983-1985/до мача за купата/ имахме 7 мача подред само победи над свинете,а и две шампионски титли поред.

_________________
САМО ЛЕВСКИ, ОЛЕ !!! " СМЪРТ НА ЧОРБАТА, ВРАГ НА ЗЕМЯТА, УНИЩОЖИЛА ФУТБОЛА У НАС " !!! САМО ЛЕВСКИ, ОЛЕ !!!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Съб Юни 10, 2006 2:48 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Май 10, 2006 5:38 pm
Мнения: 13116
Местоположение: Града
Ivan63 написа:
Добромир ЖЕЧЕВ- Бобата
(1942)
Дългогодишен футболист на столичните Спартак и Левски. Два пъти е шампион на България със "сините" (1970, 1974). Носител на Купата на България със Спартак (София) през 1968 г. и с Левски (София) през 1970 и 1971 г. В "А" група има 369 срещи. С екипа на националния отбор е записал 73 участия, влючително на три Световни първенства (1962, 1966 и 1970). Изключителен спортсмен,дълги години капитан.Беше и треньор за малко


Бе сред 22-та и 74год. в ФРГ.Имаше шанса да един от малцината играли на 4-ри световни първенстава.Срещу Холандия
загряваше,но Христо Младенов нему позволи да запише участие в мача.А Бобата заслужаваше.Мисля че не са повече
от 5 човека в света.


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Съб Юни 10, 2006 3:33 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Май 10, 2006 5:38 pm
Мнения: 13116
Местоположение: Града
Георги Соколов-Йогата.
1942-2002год. Играе за Левски от58 до69год.185 мача и 56 гола.Шампион 65 и 68 год, купата 59 и 67.Най младия фут-
болист в историята на национала,ненавършил 17год.Участвал и на световното в Чили и играл като титуляр срещу
Унгария.Един от най големите ни таланти,за него съм чувал,че е прекарвал топката през вратите на 3-ри паркирани
москвича.Много си приличаха по стил на игра с Гибона.Артисти и на терена и извън него.

Георги Соколов - Соколето 1942 - 2002


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Съб Юни 10, 2006 10:02 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Мар 31, 2006 3:12 pm
Мнения: 90
Местоположение: ПЕРНИК!
Георги Иванов - Гонзо
Роден е на 02 юли 1976г. в Пловдив. Юноша е на местния Локомотив до месец Юни 1997г., след което е привлечен в Левски. Там остава до 2002г. като през периода е ставал Шампион на България 3 пъти - през 2000, 2001 и 2002г. Три пъти е печелил и Купата на България - през 1998, 2000 и 2002г. Гонзо е футболист №1 на Бълагрия през 2000 и 2001г., като втория път е и голмайстор на първенството.
През месец Юли 2002г. е продаден във френския Рен за 4 100 000 евро, където не успява да се наложи и е преотстъпен за 1 година в Левски. Тук обаче неговата магия е позабравена, изгубил е доверието на повечето фенове(не и моето) и август 2004 е продаден в Самсунспор, а през 2005 преминава във Газиентепспор. Януари 2006 идва като свободен агент за трети път в Левски и не пропуска да накаже вечния враг(за кой ли път). От тук нататък мисля, че не е нужно да казвам каквото и да било. :D

Георги Иванов - Гонзо

_________________
...но само един - ЛЕВСКИ - футболен тим!
САМО ЛЕВСКИ!!!

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пет Авг 18, 2006 10:14 pm 
Offline

Регистриран на: Пон Фев 21, 2005 1:36 am
Мнения: 116
Михаил Лозанов
Нападател на Левски (София), преминал в Моравска Славия (Бърно, Чехословакия), а в периода 1937-1939 играе за Байерн (Мюнхен) и е негов капитан. За националния отбор има 38 срещи и 10 гола. Дебют на 19 април 1931 г. срещу Югославия (0:1). Последен мач на 22 октомвти 1939 срещу Германия (1:2) Отбелязва решителните голове за нашия отбор на финала на Балканската Купа през 1935 г. и напрактика осигурява трофея за България.


Попаднах на това случайно и се чудя дали в това подчертаното има грешка :smt105

_________________
Красотата в играта... цел №1


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Нед Дек 31, 2006 1:22 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 13, 2004 10:25 pm
Мнения: 1920
Местоположение: София
Георги Пачеджиев, роден на 1 март 1916 година, е едно от най-известните имена в българския футболен в периода преди и след Втората световна война. Започва да играе през 1935 година в Спортклуб /София/, през 1937 година преминава в АС-23 /София/, с който през 1941 година печели Царската купа на България, а през 1947 година преминава в Левски /София/. Три пъти е шампион на България като футболист на Спортклуб и Левски. Завършва кариерата си след тежка контузия през 1950-та година като играч на Строител /София - сегашен Славия/.
Дребничкият /160 сантиметра/ нападател се откроява с изключителна енергия и физически качества, заради които е наречен от запалянковците Чугуна. Негова запазена марка са и майсторските финтове, както и безпогрешното изпълнение на дузпи "по 12 начина", както се шегуват любителите на най-популярната игра.
Георги Пачеджиев дебютира в българския национален отбор на 20.10. 1935 година срещу Германия /2:4/. На 7 ноември 1937 година България печели първата си точка в квалификации за световно първенство по футбол - завършва наравно със световния вицешампион Чехословакия на наш терен - 1:1, а автор на гола за България е Георги Пачеджиев.
Георги Пачеджиев има 9 мача в българския национален отбор по футбол.
След приключване на футболната си кариера Георги Пачеджиев става треньор. Най-големият му успех на това поприще е, че заедно с Кръстьо Чакъров извеждат България за първи път на финали на световно първенство по футбол - през 1962 година в Чили.
Георги Пачеджиев е бил старши треньор на българския национален отбор по футбол в 21 мача, а в 4 мача е ръководил "Б" отбора на България.
Като треньор на "Левски" печели три пъти купата на Съветската армия. В продължение на 18 години работи като треньор в Кипър, където извежда местния Омония до шампионската титла на страната.
Георги Пачеджиев - Чугуна, предава своя богат футболен опит и като хоноруван преподавател във ВИФ "Георги Димитров".

( :arrow: http://www.sportni.bg)

_________________
И САМО ЛЕВСКИ, ОБИЧАМЕ ТЕ!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Нед Дек 31, 2006 2:22 am 
Offline

Регистриран на: Чет Окт 27, 2005 5:51 pm
Мнения: 2042
Местоположение: София
ИзображениеСтефан Павлов - Фифи Перото

Живата легенда на Левски Стефан Павлов - Фифи Перото има 435 мача с екипа на столичани и отбелязани 46 гола в А група. В продължение на 12 сезона Павлов радва привържениците на сините във футболния елит. По 5 пъти е вдигал шампионската титла на България и Купата на страната. В националния отбор има 7 мача, в младежката ни формация има 28 участия, а в юношеските формации записва 13 срещи. Заради партийни интереси в кариерата си има 3-годишна забрана да играе за Левски и националния отбор.

_________________
WE ARE LEVSKI SOFIA


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Сря Юни 06, 2007 11:46 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Ное 02, 2005 6:00 pm
Мнения: 4339
Александър Александров - Кривия
Бисер Михайлов
Божин Ласков 1922 - 2007
Даниел Боримиров
Елин Топузаков - Топчо
Златко Янков
Илиян Илиев
Илиян Стоянов - Коловати
Кирил Ивков
Мариян Христов
Петър Хубчев
Пламен Николов
Станимир Стоилов
Стефан Абаджиев - Теко
Христо Илиев - Патрата 1936 - 1974
Цанко Цветанов

В тази тема ще се добавят имената на сините легенди .Без излишни коментари :!:


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Сря Юни 06, 2007 12:13 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Ное 02, 2005 6:00 pm
Мнения: 4339
Виктория написа:
тази статия е доста стара, но пък наистина е добра - заслужава си човек да отдели малко време и да я прочете....
Вики

------------------------------------------------
Картини от една кариера

Васил Колев

Изображение
Едва ли някога ще забравя един от дните, след като стана ясно,че Далибор Драгич и Левски се разделят по взаимно съгласие. Обадиха ми се по телефона фенове на Левски от Варна и ми обясниха, че искат да опънат транспарант по време на турнира в Албена, на който ще пише “Драгич – завинаги един от нас”. Не това обаче беше най-важното. Един от тях ми каза,че левскарите биха простили само на двама души, ако облекат някога фланелката на лит(*кс-етрополе – Димитър Иванков и Далибор Драгич. Разбира се, подобно шокиращо признание, непонятно за мнозина от нас, сигурно има своите мотиви. “Ще знаем,че съдбата ги е принудила и не им е оставила друг изход. Те завинаги са левскари в сърцето, а всеки може да попадне в неконтролируемия клъговрат от човешки обстоятелства”, казаха те. Лично на мен съдбата пък ми даде един невероятен шанс да бъда добър приятел с вече бившия железен защитник на сините още от първия му ден на “Герена” и дори не се замислих върху възможността, за която запалянкото ми каза. Просто аз съм уверен, че с цената на дори на най-ценните неща Драгич винаги ще се постави над съдбата, над житейските обстоятелства и ще доказва, че в човешкото сърце има място само за един отбор. Той в лит(*кс-етрополе? Някога? За каквито и да е пари, слава или нещо друго? Пълен абсурд!

Първа картина

Емоциите сега, когато Драгич вече има повече от три сезона в Левски, и първите му дни при нас са съвсем различни. Беше октомври 1999г., няколко дни след загубата с 0:1 от лит(*кс-етрополе на “Българска армия”. Тогава все още бе времето, когато твърде малко чужденци бяха обличали екипа на Левски и появата на всеки един от тях будеше огромен интерес. Прочетох информацията,че Далибор е започнал тренировки с Левски и естествено потърсих начин да направя интервю. Срещнахме се в ресторанта на хотел “Рила”. Изглеждаше притеснен и объркан, включително и от медийното внимание. Разказа детайли от кариерата си, в която най-знаменитият миг до този момент бе голът срещу френския Бастия с екипа на Войводина – за турнира Интертото. Обикновен гол, но отбелязан в деня, в който се е родил синът му. Замислих се, че съдбата понякога е твърде благосклонна към хората, но вероятно към добрите хора, и си казах, че не зная що за футболист е Драгич, но сигурно е добър човек, за да има този шанс – да бъде защитник и да вкара един от редките си голове в деня на раждането на сина си.

Втора картина

Дербитата с лит(*кс-етрополе винаги са били централна тема, когато си говорим за Левски. За първи път стана дума точно на онази среща в хотел “Рила”. Споменах му,че ни е доста мъчно и тежко от поражението и донякъде то вгорчава иначе прекрасната есен, в която бихме Хайдук и направихме равен срещу Ювентус на “Деле Алпи”. Той само поклати глава и каза:”Знам, знам, сега ще дойдат само победи”. В онзи момент си помислих,че едва ли един чужденец ще разбере тези неща, след като вчера е дошъл отнякъде си. Едва ли преди това е имал понятие какво точно означава Левски или лит(*кс-етрополе и че “Герена” за него е просто спирка от кариерата му.
А за нас победите срещу лит(*кс-етрополе са животът ни.
Първото му дерби с лит(*кс-етрополе беше мачът за Купата на България на “Българска армия”, когато спечелихме с 1:0 след гола на Гонзо. Драгич игра като десен бек и не се представи никак добре. През второто полувреме бе сменен заради контузия, но като цяло отзивите сред агитката за играта му бяха предимно негативни. Видях го няколко дни по-късно, ходеше като болен. “Просто не мога да се примиря, че бях слаб. Контузията не е оправдание”, каза той. Този мач като че ли го вдъхнови за по-нататък. Може би е странно, но Драгич е единственият футболист на Левски в последните четири години, който никога през живота си не е губил от лит(*кс-етрополе със синята фланелка. Пръст на съдбата? Може би да. И факт, който вероятно ще остане завинаги.

Трета картина

Голът му срещу лит(*кс-етрополе. Беше малко след като Люпко Петрович си тръгна от “Герена”. Двамата с Пантелич изглеждаха твърде притеснени за бъдещето си в Левски след оставката на своя сънародник. Няколко дни преди мача се видях с тях в една сладкарница и те дори не вярваха,че повече ще бъдат титуляри. Казах им само, че добрите хора винаги имат късмет.
Около самия мач нямах ангажименти, свързани с отразяването му, имах и почивен ден и отидох на стадиона като обикновен зрител с приятелката ми. Малко преди центрирането за гола само й казах:”Сега Драгич ще ги зашие!”Следващите секунди са объркани: центриране, удар с глава, топката е в мрежата, някакви хора около мен ме прегръщат и крещят нещо в ухото ми. В първия момент не бях видял кой точно в купа от играчи бе нанесъл удара, а и слънцето светеше точно оттам в един от последните топли есенни дни. Кой знае защо, казах:”Е, той наистина ги заши!” И след това дикторът на стадиона добави:”1:0 за Левски след гол на Даааааааалибор...”
“Драгич”, отвърна ехото
.

Четвърта картина

Винаги съм се смял от сърце страшно много при спомена за един мач с Миньор на “Герена”. Чудех се как Драгич не получи червен картон. Беше след една от поредните кориди в Перник, а кой знае защо той беше насъбрал страшно много на Миньор – най-вече заради своите съотборници, защото лично аз не помнех той да е бил малтретиран. В един момент започнах да броя неговите жертви на “Герена” . Шпагати със засилка от няколко метра, борба тяло в тяло, немислими въздушни схватки в стил “Шумахер от Севиля”. Докарах ги до девет от титулярния състав. Като по чудо оцеляха само вратарят и другият десен бек (той също игра отдясно), като вратарят беше на косъм. След мача видях Далибор пред съблекалните и само му казах,че е напълно луд. Той не изглеждаше доволен, вероятно по две причини. Първо,че не е бил централен защитник, което безспорно му дава по-голям простор на действие и вероятно щеше да доведе до пълен и необратим успех на неговата “мисия”. И второ,че съдията дори не му бе направил забележка. “Не можех да разбера защо точно в Перник мразят Левски, нали са Миньор, а не лит(*кс-етрополе... Е, сега сигурно поне имат причина.”
По-късно други участници в мача ми разказаха следната забавна картина. Като изискан джентълмен и последовател на феърплея Драгич подавал ръка на всеки един от пострадалите и го изправял на крака. Обикновено при такъв момент от другата страна трябвало да се чуе порой от закани. Какъв е този, който вероятно не е бил в Перник и не знае какво ще го чака там за този шпагат или онова нарушение. От другата страна имало само объркан поглед и футболистите на Миньор чували следната реплика:”Не ми казвай нищо! Ще дойда в Перник и там няма да е по-различно.

Пета картина

Помни ли някой последния мач на Драгич в Левски? Финалът за купата срещу лит(*кс-етрополе. Тогава си вкара автогол, а Левски просто съсипа червените, които неочаквано и за самите тях бяха поели глътка въздух с попадението на Драгич. Всъщност за автогол е нелепо да се говори, защото сърбинът беше скочил за една висока топка и падайки на земята, тя се бе ударила отзад в крака му при разбъркването. Не е имало насочване, удар или каквото и да е. Когато си прави равносметка обаче, Драгич твърди,че има два гола в мачовете срещу лит(*кс-етрополе.
И наистина, силните си позволяват тази самоирония. Ако се замислим, може би този гол бе в основата на отприщването и нагледната лекция за това кой кой е, която последва. Пък и защо някой от лит(*кс-етрополе да ни вкарва гол,нали?
Няколко дни след мача някъде се написа, че лит(*кс-етрополе обмисляли да го ангажират от следващия сезон. Той беше твърде разпален.”Честно ти казвам! Когато дойдох в Левски, бях играл в клуб, където редовно не си получавахме заплатите. Имало е моменти в Босна, когато не можех да излизам с момичета, защото нямах пари да ги почерпя дори едно кафе. Ако сега изпадна в същото положение и отново нямам пари дори за кафе, това изобщо няма да е причина да отида в лит(*кс-етрополе.

Шеста картина

Последните дни на Драгич в Левски. Помня,че се бяхме събрали с приятели в един ресторант. Пуснаха една от любимите му сръбски песни, която се казва “Зора”. Казах на висок глас:”Това е специално за Драгич заради онзи велик момент, в който той заши лит(*кс-етрополе!” После тази песен се въртя още 10 пъти без пауза. Малко преди тръгване поисках да я пуснат пак, но човекът с уредбата ми каза:”Драгич взе диска, за да го слуша.” Самият Драгич пък в следващите няколко дни говореше за песента като “онази за победата над лит(*кс-етрополе”. Беше се превърнала в своебразен химн на сектор “Б”.
Драгич ми се обади няколко дни след мача с Черно море от тази пролет. Знаех,че му е трудно да отиде в друг български отбор поради емоционални причини, но все пак нали и той е човек, и той гледа семейство и трябва да работи. Твърде много се надявах за негово добро да завършат с успех преговорите с Легия (Варшава), но така или наче не се стигна да споразумение. Така че онзи ден ми каза, че отива в Черно море. Попитах го защо точно там. Имаше приготвен аргументиран отговор. “Шест месеца са това. Няма никакъв шанс да изляза срещу Левски, защото мачът мина. Но пък идва този с лит(*кс-етрополе. Не зная дали ми вярваш колко много искам именно с този мач да помогна на Левски. Може да се окаже, че и без да съм играл в Левски този сезон, съм помогнал с нещо за титлата. Нямам никакво намерение да падаме от лит(*кс-етрополе”.

Завръщане в бъдещето

При празнуването на първата от трите титли по стечение на обстоятелствата бях в Белгия и в Холандия, където започваше Евро 2000. Няма да забравя ранната утрин в един Интернет-клуб в Амстердам. Отворих онлайн изданието на “Меридиан мач” и първото, което видях, беше една огромна снимка на Драгич заедно с Пажин и Топузаков, на която държат факли, сребърната купа и крещят от радост. В този момент вече бях сигурен,че Драгич е един от нас.
А сега вие си предствете друг момент. В края на пролетта и началото на лятото едно синьо море празнува 24-ата титла на “Герена”. И отново ги има факлите, песните, радостта, крясъците. По същото време от другата страна на България един мъж ще тръгне към морския бряг. Ще запали ритуално две факли, ще вдигне ръце, а след това и глава към небето и само ще промълви:”Господи, благодаря ти, че ме изпрати някога в Левски!”

Из сп.”САМО ЛЕВСКИ” бр.5, 2003 година


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Сря Юни 06, 2007 12:14 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Ное 02, 2005 6:00 pm
Мнения: 4339
Виктория написа:
Пантелич – левскар за цял живот!

Васил Колев

Изображение

Мрачен софийски ден през пролетта на 1992 година. Сръбски автобус спира на един от паркингите до Лъвов мост и от него слиза шумна група привърженици на Цървена звезда. “Първото нещо, което си спомням от София, са именно железните лъвове – признава Миодраг Пантелич, който няколко години по-късно вече ще бъде една от големите звезди на своя любим Цървена звезда. “Тогава за първи път дойдох в София. Бяхме на организирана екскурзия за мача със Сампдория в Шампионската лига, който се игра на “Българска армия”. Помня целия път – през площад “Славейков” и парка. Честно казано, тогава София ми се видя доста мрачно място.”


Подобни картини сигурно са нахлули в главата на сръбския нападател и през зимата на 2001г., след като получава покана от Люпко Петрович да облече екипа на Левски. “Откровено казано, бях доста изнервен от това, което се случва с мен – признава Пантелич. – Току що бях станал шампион на Китай с Далиан и бях обявен за най-добър футболист в лигата. С треньора ми Косанович обаче отношенията ни не се развиваха по най-блестящия начин. Не зная защо, но чувствах, че той не ме желае в отбора и бях решен да си ходя.”
Люпко Петрович, както винаги, е показал добрия си нюх. Двамата с Косанович са приятели и са били конкуренти със своите Далиан и Шанхай Шенхуа в първенството, което току-що е завършило. Петрович е наясно с проблемите на Пантелич и просто се обажда на своя приятел, обяснява, че е готов да даде на футболиста заплата, равностойна на тази в Китай, и така Миодраг се озовава на “Герена”.
“Не съм се колебал изобщо. Думите на Люпко за мян бяха достатъчни. А и знаех твърде много за Левски. Когато сините направиха изключителната си серия, елиминирайки Апоел и Хайдук преди мачовете с Ювентус, ние играхме с Монпелие на “Герена”. Тогава Люпко ми подхвърли, че би искал да ме види в Левски и аз се отнесох много сериозно към думите му. Оттогава започнах да следя Левски, който определено е най-популярният български отбор в Югославия. Особено сега, след като има и почти непрекъснати успехи.”
Пантелич трябва да дойде в София в началото на януари 2001г. Но понеже е момче, което обича футбола много повече от парите, прави една грешка, която едва не му коства огромен скандал с Петрович.
Точно в края на декември Пантата решава да се включи в демонстративен мач в Китай между Далиан и сборния отбор на звездите, където вкарва двата гола за своя тим и печели приза за най-добър играч в мача. И една контузия.
“Казах му да идва в България и да се готви за много тежка пролет, в която ни предстоят битки с Литекс и с лит(*кс-етрополе” – спомня си Петрович. “Той обаче решил на своя глава да играе за Далиан, независимо че вече беше наш футболист. Освен това е естествено да си почине и да съхрани силите си. Пантата обаче играл и се контузил. В началото се ядосах страшно, но после си казах, че искам футболисти, които се пускат с желание и стръв във всеки мач, при това без да играят за премии или някакви други стимули. Сигурен бях, че с такива играчи Левски ще върви напред.”
“Чудех се как точно да кажа на Люпко за контузията. Предпочетох да си мълча и да се включа направо в тренировките. Можеше да ме упрекне в предателство” – казва Пантелич. ”Той обаче бе научил за този мач, викна ме един ден настрана и просто ме попита дали съм добре. Кимнах утвърдително и така всичко се размина.”
Пантелич остава силно впечатление още в първия домакински мач на “Герена” срещу Берое. “Когато излязохме на терена, видях,че на трибуните има около 20 000 души. Ако дотогава съм имал някакви съмнения, колкото и спорно да е това, то в този момент си казах, че съм се озовал на точното място”.
Когато говори за Левски, Пантелич винаги е разпален. “Приятелите в Югославия се чудят защо водя истинска агитация да ги убеждавам колко голям клуб е Левски. Някои от тях дори се сърдят, като им казвам, че за мен Левски е много по-голям от Цървена звезда. Вярвайте ми, наистина е така. Лесно е да се каже, че Звезда е европейски шампион, а Левски не е печелил такъв трофей. Сега обаче ситуацията се е променила значително. Просто Левски се е доближил твърде много до големите европейски клубове. Тук има всичко, за да се направи един успешен отбор – страхотни условия за подготовка и тренировки, отлични треньори, добри мениджъри. Пътуванията ни за мачовете като гости са истински лукс – всичко е уредено до най-дребните детайли. Реално футболистите трябва да мислят само за мачовете. Не смятам, че това го има някъде другаде в България и дори в почти всички страни от Източна Европа. Левски, без съмнение, е най-големият клуб, в който съм играл. Да, в Китай например можеш да спечелиш повече пари, но тръпката не е същата.”
В такива моменти сигурно изниква един въпрос. Защо? Защо Левски все още не е там, където му е мястото? Защо Левски не е в Шампионската лига! “Отговорът е лесен. Не се класирахме, защото играхме срещу по-силни противници. Шампионската лига и идеята за нея е нещо, което е в ума на всички, свързани с Левски. Според мен трябва да се гледа по-философски. Няма неща, които трябва да стават на всяка цена. А цената, личната цена, която се плаща в Левски от всички, е много висока. Само вижте колко треньори се смениха, колко нови играчи се купиха, колко очаквания и емоции имаше. Играх в две квалификации за Шампионската лига и мога да кажа, че те ни изтощаваха тотално в емоционален план. Аз съм сигурен, че рано или късно Левски ще играе там, защото е клуб от доста сериозен ранг. Ние обаче не трябва да се състезаваме с този или онзи и не бива на всяка цена да искаме да бъдем първият български клуб в лигата. Това е лудост, която изтощава.”
А дали изобщо Левски е бил близо до Шампионската лига и дали наистина има потенциала да играе там? ”Има един мач, който завинаги ще остане за мен като спомен за това, колко близо сме били – срещу Галатасарай в Истанбул. Тогава Левски бе отбор, с който феновете могат да се гордеят. Отбор като тези, които гледаме във вторник и сряда вечер от надпреварата в Шампионската лига. Ние загубихме от Галатасарай, но надиграхме напълно турците и трябваше да ги победим с поне два гола разлика. Не казвам, че сме били по-силни. Напротив, Галатасарай ни показаха в реванша колко голям отбор са, но аз разглеждам този мач сам за себе си – да усетиш тръпката, че можеш да наложиш волята си над един наистина страшно силен отбор, както се видя по-нататък, когато Галатасарай победи почти всички отбори, които срещна. Аз си мисля, че феновете на Левски, а те бяха страшно много на “Али Сами Йен”, винаги ще си спомнят за онази вечер.”
Тази есен също донесе не по-малко емоции. Сигурно мнозина са и тези, които помнят Пантата, отделен от останалите футболисти в центъра на стадион “Васил Левски”, гледащ към небето, докато на вратата до сектор “Б” се разиграваше драмата на дузпите срещу Щурм. “Боже Господи, какъв мач беше това! Исках да се класираме, просто го исках повече от всичко. Мислех си за пропуска ми в Грац, който можеше да сложи край на спора още тогава. Мислех си за положенията в София. Когато Бачков пропусна последната дузпа, се разплаках. В началото обвинявах себе си и си казвах, че трябваше просто да бъде малко по-съсредоточен. Прибрах се вкъщи в много лошо настроение. На следващия ден обаче се събудих с една-единствена мисъл – велико е да бъдеш от Левски, велико е да си футболист на Левски. В крайна сметка при нас го има този чар, който не е част от победите или загубите – просто Левски е велик отбор с велика публика. Замислих се и си казах,че дали сме или не в Шампионската лига, ние направихме няколко страхотни мача в Европа – този в Киев, след това двата с Брьондби и домакинството с Щурм. Особено с Щурм. Може би за публиката някои детайли са останали скрити – това,че Муслин едва успя да събере отбор от единайсет полуздрави футболисти, които обаче искаха да дадат всичко от себе си за победата. Симонович, който бе невероятен, повърна в съблекалнята на полувремето, защото играеше с температура, но каза на треньорите, че излиза отново на терена и ще играе, докато издържи.”
Пантелич има няколко мача, които са по-особени за феновете – тези срещу лит(*кс-етрополе. Финтовете срещу Томаш, който не знаеше къде се намира, отиграванията, нахлуванията на скорост, пасовете... “Свикнахме да бием лит(*кс-етрополе навсякъде. В Левски това е другата голяма идея, която я няма никъде. За мен Левски – лит(*кс-етрополе е повече от дерби, да не кажа, че е едно от най-големите дербита в Европа. Тук не става дума само за футбол, тук говорим за семейни традиции, политика и какво ли още не. Около дербитата можеш да прочетеш, чуеш и видиш всичко. Направо съм се чудил. Левски – лит(*кс-етрополе е направо лудост, особено за нашите фенове. Победите срещу лит(*кс-етрополе са много, но няма да ги запомня, защото когато триумфираш, чувството е много измамно. Никога няма да забравя загубата ни с 0:3 през миналата есен. Тогава почувствах нещо много истинско, почувствах се обичан от феновете. Направо не мога да си обясня какво се случи с нас, че записахме това 0:3. Беше голям срам. Казвах си, че сме унижили хората, които дойдоха в Борисовата градина. В крайна сметка те бяха почти колкото публиката на лит(*кс-етрополе, която не показа кой знае колко голям интерес към мача. За моя изненада обаче феновете плачеха и пееха за Левски, независимо от това, което им поднесохме. В този момент и аз станах левскар за цял живот, а не само наемникът, дошъл от Югославия, поиграл малко, дал каквото могъл и си тръгнал.
В този момент Пантелич е развълнуван, но следващият ми въпрос е на път да го обърка тотално и дори ме прекъсва:” Не, не, аз не искам да си мисля дали някой в Левски ще си спомня за мен след време. Пантелич е твърде малък футболист за клуб като Левски. Крило в Левски е бил футболист като Божидар Искренов. Къде съм аз, къде е той. Всъщност с Искренов е свързан първият ми спомен от Левски. Беше в мача Югославия – България в Сплит през 1983г., когато победихме с 3:2. Помня драматичния край, когато първо вие пропуснахте, а след това ние вкарахме решаващия гол в последните секунди. Коментаторът на югославската телевизия беше прегракнал и нарече двубоя “най-великия мач за всички времена на Югославия”. Това за нас е нещо като “Парк де Пренс”, Костадинов и Франция за вас. Искренов бе направо феноменален тогава, знаех,че този футболист играе в Левски.”
Ден след интервюто ни Пантата тръгва за Китай към новата авантюра с тима на Сичуан. “Е, светът се промени, сега лесно се научават новините. И в Китай ще бъда близо до Левски. Колко бързо се изнизаха тези две години. Времето минава бързо, когато е свързано с нещо хубаво.”
И някак си така, между другото, като с онези свои финтове, които побюркваха съперниците, Пантата споделя една своя мечта. “Аз ще се върна в София – може би като обикновен човек, който иска да види своите приятели. И ще отида на дербито с лит(*кс-етрополе на “Герена” в сектор “Б” заедно с тях. Искам там да си спомня за прекрасните ми преживявания със синята фланелка.
И накрая една картина от бъдещето. Група чужденци спират някъде в София, през някакъв сезон и за неопределено време. За един от тях София със сигурност няма да бъде мрачно, а много, много синьо място...

Из сп.”САМО ЛЕВСКИ” бр.2, 2003година


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Сря Юни 06, 2007 12:19 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Ное 02, 2005 6:00 pm
Мнения: 4339
pe3ucTop написа:
В днешния брой на ММ е публикувана интересна статия за Димо Печеников, един от най-големите таланти на българския футбол, който почина преди 2 седмици:

Димо Печеников е роден на 26 февруари 1936 година. Звучи невероятно, но той изиграва първия си мач при мъжете, без да има и една минута при юношите. Печеников е типичен самоук футболист. На 14-годишна възраст е привлечен в отбора на завода за захарни изделия "Малчика". По онова време е в сила така наречената система на Доброволните спортни организации - ДСО, смисълът на която е, че клубовете са организирани не на териториален, а на производствен принцип(т.е. всички заварчици могат да са само в рамките на едно ДСО). Завод "малчика се води колективе на ДСО"Динамо", чийто представителен отбор пък е Левски.

След "Малчика" Печеников попада при юношите на Септември. Той окончателно влиза в полезрението на "сините" на един финал с Левски, който се преиграва два пъти. След две равенства Септември губи в третия мач. Печеников вкарва по един гол и в трите срещи и това е решаващо за по-нататъшната му съдба.

Междувременно Левски има сериозни проблеми със смяната на поколенията. В началото на 1954 г. ръководството решава да прибегне до ударно подмладяване. От отбора са освободени 2/3 от титулярите - Иван Димчев, Амедео Клева, Драган Георгиев, Димитър Дойчинов, Георги Кардашев, Арсен Димитровм Любен Хранов и Йордан Томов. Васил Спасов-Валяка пък прекаратява кариерата си и става треньор на тима. Резултатите не са никак въодушевяващи. Това води след себе си до по-усилено налагане на юноши и от следващата година. Печеников е твърд титуляр по дясното крило.

Същата година нападателят е включен в състава на юношеския национален отбор на турнира на УЕФА в Италия. Той е нещо като експериментално европейско първенство, защото се играе по групи, но няма полуфинали и финал. Печеников участва и в трите мача(2:2 срещу Испания, 6:1 срещу Северна Ирландия и 5:1 срещу Полша), като се отчита с два хеттрика. Българинът получава специалната награда от президента на ФИФА сър Стенли Роуз. Малко след това младежът води един значително по-съществен разговор с президента на Фиорентина Монтанари. Италианеца му предлага договор и доста солидна заплата. Изкушението е голямо, рискът също. В крайна сметка крилото заявява на Монтанари, че е готов да играе за Фиорентина, но при условие че италианците уредят преминаването му по легален път. И с това всичко свършва. За протокола: следващата година Фиорентина става шампион на Италия, а през 1957 играе финал за КЕШ.

Две години по-късно Печеников дебютира за "А" националния отбор. Това става на 21 юни 1957 г. в контролата срещу СССР в София. нападателят влиза като смяна на мястото на Спиро Дебърски. Като че ли бъдещето му принадлежи, но съдбата е решила друго. На 13 октомври същата година Печеников претърпява зверска контузия. При сблъсък с ватаря на Спартак(Пл) Стойнов кракът му е счупен на 2 места. Фрактурата е особено тежка и вместо обичайните 40 дни лекарите гипсират крака на Печеников за 5 месеца. Нападателя се завръща на терена близо година по-късно в контрола срещу Партизани(Тирана). Той остава още сезон в Левски, но вече не е същият.

През есента на 1959 г. идва и повиквателната за казармата. Първоначално дясното крило трябва да замине за Сливен, но впоследствие в наддаването се включва командващият Втора армия генерал Величко Георгиев и Печеников отива в Ботев(Пд). Той остава там до края на военната си служба, играейки с постоянни болки в глезена и коляното.

След уволнението опитва за кратко в Академик(София), но послеици от контузията се оказват непреодолими. Така човекът, който можеше да играе финал за КЕШ с Фиорентина, окачва обувките на пирона, за да започне треньорските митарства из второстепенни отбори като Миньор(Бургас) и Миньор(Враца). Единствената му утеха остават трите купи на България, спечелени с Левски и признанието, че е бил един от най-големите таланти на своето време.

(ПЛАМЕН ПИНДРАКОВ)
----------------------------------------------
аз добавям малко статистика с отбора на Левски:

Играе 4 сезона в Левски.
58 мача за шампионат с 22 гола
9 мача за купата на България с 3 гола
20 международни мача с 6 гола
------------------------------------------------
87 мача и 31 гола в официални мачове с Левски.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------

Поклон!


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Сря Юни 06, 2007 1:07 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Ное 02, 2005 6:00 pm
Мнения: 4339
Никола Мутафчиев - Бисер в националната огърлица




“Кой е най-добрият български футболист на всички времена?
- Нападателят на “Левски” от най-ранните му години – Никола Мутафчиев” /в. “Спорт-тото”, София, 21.09.1964 г./2004 г. за света е година на футбола, в България е годината на олимпиадата в съседна Гърция. Тази година съвпада с 80–годишнината ог първото участие на български футболен отбор в 8-та Парижка олимпиада, когато Никола Мутафчиев впечатлява световната публика със своите “бомбени” шутове, които, ако попадаха в самата мрежа, биха я разкъсали. Това е 90 год. от основаването на спортен клуб “Левски”, 10 год. от небивалото чудо, сътворено от българските футболисти - тогава, когато, се нареждаме на 4-то място по футбол в света
Всичките тези годишнини съвпадат с 90 години от раждането на Никола Мутафчиев – първият от поредицата големи футболисти на България, предизвикали интереса и възторга на наши и чужди футболни капацитети /между които на първо място Пиер де Кубертен при възстановяването на олимпийските игри, подписал олимпийската му диплома; също и Дим Чудоф от австрийския национален отбор, Хуго Майсен, Леополд Питс, както и френските любители на футбола, които дълго са споменавали във френската преса за невжданите “бомбени” шутове на Никола Мутафчиев.
Във връзка с всичко това предлагаме кратка справка /сборник от коментари в българския и чуждестранния печат за Н. М./
Да се пише за този футболист, първата звезда на българския футболен хоризонт, е толкова по-необходимо, колкото повече се отдалечаваме от времето, когато той е играл. Повечето от неговите съвременници, с впечатления от неговата игра, са вече покойници , а младото поколение не го познава. А да се забрави първия български футболист на международна сцена е равносилно на това Америка да забрави за Колумб.
Тези първенства съвпадат с 90-годишнината от раждането на Мутафчиев, от чийто образ, както е видно от тогавашната преса, нашите футболисти са черпили вдъхновение. Това е важно, както е важен дъхът на първото налято в бъчвата вино, който остава завинаги.
Народ без история не може, както и футбол без история на футбола не може да се радва на успех. А и вингаги в големите битки със сенките си са участвали и славните предшественици, както това много добре е описано в баладата на Пушкин в “Нощен преглед”.
Всичко това има особено значение не само за българския футбол, но и за футболната история на държавите, с които България за първи път има досег - Русия, Австрия, Турция, Германия, Франция, Румъния, Унгария и Украйна.


ВИЗИТНА КАРТИЧКА

НИКОЛА МУТAФЧИЕВ – Колишчето е роден е на 10 август 1904 г. в Стара Загора. Семейството му се преселва в София и той от дете живее в квартала на “Левски”. Бързо преминава през възрастовите поделения на Сините, за да се утвърди като юноша в представителната клубна единайсеторка. Завършва Втора мъжка гимназия.
В енциклопедичния справочник на Георги Манов, издаден по случай 85-годишнината на “Левски”, справката за Никола Мутафчиев е следната: “За първия тим играе общо 8 сезона. Участва в повече от 55 шампионатни мача с над 44 гола; 24 международни мача с над 12 гола. Столичен шампион 3 пъти /1923,1924,1925/. За националния тим има 4 мача с 1 гол /гол № 1/ Участва на Олимпиадата в Париж /1924/. Много техничен и атлетичен нападател,един от идолите на “Левски” и националния тим в периода 1920-30 г. Рано преустановява състезателната си дейност поради тежко заболяване.”
Ето кариерата му с държавния герб на гърдите:
1. 21 май 1924 – Виена, Австрия - България 6:О (Пр)
2. 28 май 1924 – Париж, Ейре - България 1:0 (ОИ)
3. 10 април 1925 – Истанбул, Турция - България 2:1 (Пр), 1 гол
4. 31 май 1925 – София, България - Румъния 2:4 (Пр)
Автор на първия гол в историята на националния ни отбор, Никола Мутафчиев е и първият негов рекордьор с 4 между-държавни официални мача.
Прекратил състезателната си кариера, отдава сили като наставник на младите.През 1928 г. завършва I държавен курс за преподаватели по телесно възпитание. Издава списание, пише статии.
Почина в София на 24 март 1963 г. Покойникът остана до сетния си час от своя живот с цялото си сърце близо до любимия му спорт и клуб.
В сборника са поместени с някои съкращения публикации, съхранени в личния и семеен архив.




“ТОЙ БЕШЕ СТЪЛБ В ТИМА
И ГО КРАСЕШЕ С ИГРАТА СИ”


В семейния архив на НИКОЛА МУТАФЧИЕВ, звездата на “Левски” и националния ни отбор през 20-те години, се пази очерк, написан от ГЕОРГИ ГРИГОРОВ (Фурланата), съосновател и състезател на “Славия”, футболен съдия в миналото.
“Известно е, че футболът не е изкуство и все пак не може да се отрече, че тези, които добре го владеят, таят в себе си нещо вродено, някаква особена талантливост. Хубав пример в това отношение е Никола Мутафчиев. Във всяко негово движение на терена се долавяше нещо, което стои над школата, над тренинга, над заученото. Нещо което е в кръвта му и го поставя във високата класа на светилата.
Роден е в Стара Загора. През 1923 г. завършва Втора софийска мъжка гимназия. Година по-рано е включен в първия тим на “Левски”, където се оформя като напълно завършен играч. Надарен щедро от природата с красиво тяло, идеално очертани мускули, той приличаше на Аполон. Играта му бе коректна, изпъстрена с красиви движения и маниери. Подаванията и ударите във вратата бяха изпълнявани с рядко изящество.
Изключителните му технически познания и умения
го поставиха на най-горното стъпало по сравнение – той бе един от първите майстори на ударите от въздуха. Работеше и с двата крака, без каквато и да е разлика.
Много подвижен, повратлив и издръжлив, той бе първият футболист, ориентирал се към ансамбловата игра и правилно изпълняващ задълженията си на свръзка. Всяко негово движение, всяка негова крачка, притичванията му, оставяха у зрителя неотразими впечатления. Нападенията му бяха стремителни и опасни, умело изигравани и в повечето случаи превръщани в гол.
Незабравим за мен ще остане следният случай, който като съдия на мача имах възможността да наблюдавам отблизо. Топката идва от високо. Мутафчиев е с лице към вратата на съперника. Внезапно се обръща, изчаква топката и така се нагажда към нея, че поемайки я във въздуха, със страшен шут я отправя в целта. Вратарят не мръдна! Той не само не предполагаше изпълнението на волето, но смяташе, че Мутафчиев ще се опита да спре топката, защото тя се движеше много бързо. Това ме порази, дълго не напускаше мисълта ми. Та колко време е необходимо за техническата подготовка и поддържането на такива изискани и шлифовани до съвършенство състезатели? А тогава Мутафчиев бе само на 18 години.Един е отговорът:
Играчите се раждат, т.е. те са предопределени за такива. Необходимо ли е да споменавам, че онези тежки за “Левски” мачове бяха извеждани на добър край благодарение на него и головете му? Той беше душата и сърцето на тима и ако “Левски” по това време бе на завидна висота, това се дължеше преди всичко нему. Той беше стълбът на отбора и същевременно го красеше с играта си.
“Левски трябва да се гордее, че в него се роди, отрасна и се прояви като ненадминат играч Никола Мутафчиев”.

(Вестник “Спорт” от 5.08.1994 г.)




“НЕГОВОТО ИМЕ СЕ НОСЕШЕ С
ЛЮБОВ ОТ УСТА НА УСТА”



Най-щедър дар е било да познавам този човек – само две улици ни деляха, след като се бе преместил да живее в нашия квартал. Запомнил съм го в разговори с други свещенослужители на спорта. Виждал съм да води за ръка невръстния си син Константин и да привлича симпатиите на околните, които бяха тръпнали от подвизите му на футболния терен и тачеха приноса му като преподавател по физическо възпитание. Притиснат от тежко заболяване, не се предаваше, поддържаше бодър духа си, а на лицето му – осенено от благия поглед – бе изписана самата човешка доброта. Винаги бе готов да е в помощ според силите си. Като знаеше, че обличам състезателната фланелка, веднъж ме посвети в тайните на тактиката: “За размаха на нападението е нужен широк периметър. Колко пъти съм карал моя брат Димитър, на фланга от дясната ми страна, да застане до самата странична линия, да се придвижва дори извън нея, за да играем разперено!” Можем ли да не приемем за чиста монета думите му, изразени така образно и убедително? Та това беше НИКОЛА МУТАФЧИЕВ, наричан миловидно Колишчето, дясна свръзка на “Левски”, един от най-добрите нападатели на клуба за всички времена, участник в първия национален и олимпийски отбор, открил голмайсторската ни сметка в междудържавен мач срещу Турция в Истанбул през 1925 г. – 1:2.
Един от най-големите
През лятото на 1956 г. на стадиона “Васил Левски” се стече многобройна публика, за да се срещне с любимци от миналото. По-възрастните зрители възстановяваха лентата на най-старото дерби – между сините и белите, - защото на терена бяха ветераните на “Левски” и “Славия”. А по-младите имаха възможността да се запознаят с живи легенди, като Симеон Янков (Симето), Александър Христов (Шкубата), Димитър Манолов (Найдо – Боянската мечка), Димитър Байкушев (Мими), Никола Стайков (Толето), Асен Пешев (Капуй), Асен Панчев (Панчето) и др. Тогава към някогашните си партньори и уважавани съперници се отправи – бавно пристъпвайки – Никола Мутафчиев, друга знаменита находка. Поздрави ги и им раздаде знаменца, изработени собственоръчно. Всички бяха трогнати от появата на този корифей, за да се подсили внушението: “Не оставяйте старите ценности под праха на забравата!” Да прозвучи то и като укор към закъснялото внимание.
През 1964 г. в. “Футбол” (тогавашно издание на спортния ни вестник) уреди анкета за идеалния отбор на “Левски” по случай половинвековния му юбилей.
Интервюираните от мен клубни ветерани посочиха Никола Мутафчиев, а Васил Спасов изтъкна: “Питате дали е имало и по-технични предшественици. Такъв е бил именно той!” Наложи се да подбирам снимки за избраната почетна колона (от тогава играещите намериха място Георги Аспарухов, Хр. Илиев, Ст. Абаджиев). И бях удивен от красивото телосложение на бай Кольо, за съжаление малко известен сред широката част от по-младото поколение.
В интервю Михаил Лозанов – друг колос на миналото ще сподели: “Да ти припомням ли първия ученически шампионат на София през 1929 г., когато в различните клубни състави участваха толкова много млади играчи – ученици? Да ти припомня ли за нашите победи и шампионската титла на тима за техническото училище, предвождан от учителя ни Никола Мутафчиев – един от най-големите ни футболисти?”
Наистина плеяда млади таланти израстват под грижите на този наставник, когото впрочем виждаме на снимка от 1925 г. и като треньор на втория тим на “Левски”.
В полет като птица
Миша Борисов, гостувал у нас през 1922 г. с руския “Галиполи”, става играещ треньор на “Левски” и оценява младия талант като го включва в първия тим, който след година е респектираща сила, печели международни срещи у нас и в чужбина. Надиграна е с 3:1 и “Славия”, за да бъде прекъсната продължителната й хегемония и спечелено градското първенство. Колишчето е “гордостта на “Левски”, “сърцето и душата на отбора.”
На път за Олимпиадата в Париж през 1924 г. представителната ни единайсеторка има последен тест във Виена срещу Австрия 0:6. Но четем и ласкав отзив: “Най-добрият техник е по-младият от братята Мутафчиеви…” Хуго Майсъл (създателят на “Вундертима”) предлага на Н. Мутафчиев да играе в отбора на Австрия, като му се осигурява добро възнаграждение, а и възможността да следва… Похвално е представянето на “единствения ни играч от европейска класа” и срещу ирландците в олимпийския ни прощъпалник – 0:1. И същински разкош – сравнението, с което е удостоен: “Наполеон на българския футбол!” И тук е поканен да остане, като професионалист. И тук отказва.
Един от най-обичаните
Още са свежи впечатленията от лебедовата песен срещу Средна Унгария през 1925 г. – 2:0 (с гол на Н. Мутафчиев от воле, смаяло и специалистите). Ишиасът е сигнал, че здравето му е в опасност. Блестял на състезателната арена, трябва преждевременно да я напусне, да потърси друго поприще. Не само учителствува, но е и автор на компетентни публикации, включително на голямата статия “Тяло и дух”, под каквото заглавие излиза и списание за физическото възпитание на учащата се младеж с активното му участие. Но през 1933 г. печатът е разтревожен. Отбелязва: “Неговото име с любов се носеше от уста на уста… Влизаше ли в тима осигуряваше победата”. И апелира да му бъде оказана морална и материална подкрепа от каквато така много се нуждае. За подпомагането на болния тогава наистина е проведен мач между “Левски” и студентския отбор. Но страданието, в което го крепи и дълбоката му набожност, си остава “Светая светих…”, за да тежи и вината, че грохнал приживе, а и по-късно е бил оставян не рядко в сянка и отминаван…
Увличаше с великодушието и богатата си култура, с предаността си към спорта (бил е също добър гимнастик, волейболист и кънкьор). Наистина един бисер – както се отбелязва и в прощалното слово от приятелите – в сияйната огърлица на “Левски” и националния ни спорт.

ДИМИТЪР ПОПДИМИТРОВ
(Вестник “Спорт” от 24.08.1993 г.)



“НАПОЛЕОН ЧАКА ПРИЗНАНИЕ”

Едно от най-ярките имена в зората на родния ни футбол, преминал като метеор, но оставил трайни следи, бе Никола Мутафчиев – Колишчето. Десен инсайт на “Левски” и националния тим. Личност, свързана и с първите международни успехи на сините на чужд терен (1923 г. срещу “Трикольор” – първенец на Румъния – 4:2; 1925 г. в Париж с френския претендент “Стад Франсе” – 2:0 и др.).
За спортно-техническите му качества, европейските специалисти тогава не пестяха суперлативи. Ето някои от тях: Леополд Нич – “единственият футболист от европейска класа”. Австрийската публика възторжено го акламира: “С топката сякаш танцува виенски валс!” Хуго Майсъл (стратег и наставник на австрийския “Вундертим”) му предлага да играе в националния тим срещу голяма сума и издръжка, за да следва във Виена.
Какъв е отговорът? Обръща се към своя брат Димитър Мутафчиев (дясно крило): “Бате, какво ще правят мама и тате? Не. Оставам в “Левски”!” Тази синовна и клубна преданост звучи като, приказка, легенда!Предложената оферта и висока цена за “Ник” (Никола Мутафчиев – б.р.) го правят предтеча на българския професионален футбол. Блестящата му игра на стадион “Коломб” (Париж) срещу Ирландия на Олимпиадата (1924 г.) го утвърждава като голям футболист.
Неговият стил на игра и усилията на останалите допринесоха за овациите на френската публика, която ги нарече “уругвайците” на Балканите. Така в този прощъпалник на световната сцена България се класира на 12-о място пред такива отбори като Белгия, Испания, Румъния, Полша, Югославия и др.
Никола Мутафчиев бе богато надарен спортист – отлични физически качества, прекрасна скоростна техника, отличен дрибъл – “бродиращ” на терена, с “артилерийски” удар, необичайна интуиция за пласиране, завладяващо вдъхновение, неудържима настойчивост и решителност, устрем към победата.
Колишчето бе чужд на спортния хазарт. Той нямаше врагове. Никола Нинов (един от резервите – олимпиец) си спомня как през 1924 г. в срещата “Левски” – “АС 23” преодолява цялата защита, включително и вратаря. И казва: “Като потърпевши първи го приветствахме, очаровани от играта му. Никола Мутафчиев се раздаваше без остатък.”
Като учител и треньор обучаваше много, станали по-късно известни, футболисти: Асен Пешев (Капуй), Михаил Лозанов, Мими Байкушев, Тодор Конов (Бакиш), Климент Симеонов, Георги Пачеджиев (Чугуна) и др.
Радетел бе за преуспяване на юношеския футбол, устройваше средношколски блицтурнири преди големите мачове.
Универсален спортист – волейболист (един от основоположниците на волейболната игра), атлет (член на атлетическия комитет при СОСО), особено забавен при фигурното пързаляне и активен гимнастик.
С будна гражданска съвест бичуваше неблагополучията в спортната политика. Остави ценен архив. Написа и свои “Записки по футбол”, използвани и разпилени от недобросъвестни приятели.
Колишчето се славеше със своя чудесен глас. Участник в хоровете на “Славия”, “Гусла” и др.
Една от любимите му теми бе благонравието. Подобно на бразилците Жарзиньо, Пеле и Тафарел бе дълбоко религиозен, ерудиран и ревностен защитник на вярата.
Прицел за идеологическа бдителност. В споровете не отстъпваше. Съпругата му – учителка по математика, имаше за кадрова справка – жена на “заклет мистик – черковник”, унижавана по конференции и съвещания.
Този класик на българския футбол бе съзнателно пренебрегван и отминаван във футболната ни история. Тоталитарното зловещо мислене, липсата на морален кураж, лансираше реверанс към посредствени състезатели и спортни дейци. Всичко обаче за сметка на фигури с реален принос в отечествения ни футбол.
За Н. Мутафчиев продължава да се говорят легенди от тези, които го помнят. Някои от останалите живи съвременници твърдят, че е написал “Рибния буквар” на футболното майсторство. А Никола Мутафчиев просто чака своето подобаващо признание.

АЛЕКСАНДЪР ТАКЕВ
(вестник “Анти” от 1.09.1994 г.)



“ЛЕВЕНТЪТ, КОЙТО ПРАВИ ДИВНИ НЕЩА С ТОПКАТА”

Има наистина какво още да се пише за Никола Мутафчиев (Колишчето), красял играта на “Левски” и представителната единайсеторка на страната през двайсетте години! През 1964 г. Любомир Ангелов (Старото) – рекордьор по броя на участията и головете в международните ни срещи преди войната, а и годините след нея, беше категоричен: “Най-добрият български футболист е нападателят на “Левски” от ранния му период – Никола Мутафчиев!” И верен на чувството си за хумор, добавяше: “Колишчето като се засили, слиса отбора си, излъже противника, част от публиката, улучи единия дирек, после другия и вкара топката във вратата…” Не го е отминал в едно интервю и Иван Радоев (Баба Рада) – партньор на бай Кольо както на клубно, така и на национално равнище, възкликвайки: “Правеше дивни неща!”
В храма на голямото футболно изкуство го въвежда руснакът Михаил Борисов, първият треньор чужденец у нас, оставил трайна диря като наставник и състезател на “Левски”. Така овладява технико-тактическия арсенал, необходим за него като десен инсайт; усвоява колективната игра, основана на ниски подавания и триъгълни комбинации, заредена с дълги подавания; правилно се ориентира в ансамблови действия. Подвижен и неуморим е, та чак се чудят на неизчерпаемата му енергия. Впрочем в това лудо изразходване някои виждат и причината за заболяването му по-късно, извадило го преждевременно от строя. Но в своя зенит си спечелва и международно признание.
Но да проследим пътят му с отбора на “Левски” – една кратка, но бляскава диря!
От личните му бележки съдим, че е участвал в почти всички срещи за първенството в периода 1923 до 1926 г., когато болестта подкопава здравето му. Допринася за победата над “Славия” през есента на 1923 г. с 3:1, когато е прекъсната хегемонията на “белите” в градското първенство (след осем годишна борба!). “Спортен преглед” тогава отбелязва: “Левски” надмина “Славия” по замисъл на комбинациите, по пласирането на единиците и най-вече по техника”. След година “белите” пак са принудени да отстъпят, надиграни с 2:1 (с един гол и на Н. Мутафчиев). Той е стрелец и при успеха срещу “АС 23” – 5:2. Мери сили срещу “Владислав” в полуфинала за държавно първенство (0:0), който за жалост не се преиграва и шампион не е излъчен… Една бележка, че заедно с Гено Матеев закъсняват за финала срещу “Славия” за купата “Улпия-Сердика” през октомври 1926 г. (2:1), документира един от последните мачове на бай Кольо за първенството.
В международните срещи си спечелва неувяхващ ореол!
През 1923 г. “Левски” бие букурещкия “Трикольор” с 1:0 и Н. Мутафчиев създава головото положение. Следва победата и над гостуващия от Прага “Рус” 3:2. Ласкав отзив има за него и след минималната загуба от “ФК 33” (0:1) при първото гостуване на унгарски футболисти у нас. След отличното представяне в Румъния (срещу “Ромкомит” 1:1, срещу “Трикольор” 4:2) Русе посреща “Левски” с музика, а в София е устроено факелно шествие и Мутафчиев – носен на ръце!…
В края на октомври 1925 г. е турнето в Германия и Франция. След тежките загуби в Нюрнберг и Дрезден идва ред на мача в Париж със “Стад Франсе”, за да бъде записана една от “златните победи” 2:0.
Сред галаспектаклите на Колишчето е и срещата с отбора на Средна Унгария. В сборния състав на София всъщност само трима не са от “Левски”. Ето описанието: “В 10-ата минута една комбинация между Н.Мутафчиев, К. Йовович и К. Мазников завършва с гол. Невъобразима буря от “ура” и аплодисменти оглушава игрище “Юнак”. При ново нападение Н. Мутафчиев бие от пеналтерията във вратата и предизвиква нови бурни овации от екзалтираната публика: България - 2, Средна Унгария – 0.” За този голов удар дълго ще си спомнят – волето е било фантастично. Вратарят не е мръднал!

ДИМИТЪР ПОПДИМИТРОВ
(Вестник “Левски” бр. 8 (22) от 1993 г.)



“НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО”

“Футболът в България не е от вчера. Именити състезатели в този спорт сме имали и ще имаме. За съжаление малко се знае за онези радетели на българския футбол, които поставиха началото и имат значителен принос за развитието на играта у нас, за първите успехи в мачовете на междудържавно равнище.”
Така седмичникът “Старт” открива рубриката “Назад във времето” помествайки интервю на СИЛВЕСТЪР МИЛЧЕВ с един от живите участници и свидетели на отминали славни времена КЛИМЕНТ СИМЕОНОв – доайен на спортната журналистика в България, автор на няколко книги за футбола, играч на някогашните софийски клубове “Борислав” и “ФК 13”.
- Познавате отблизо десетки футболисти. За кой от тях сте запазили най-хубави чувства?
- За мнозина! Най-напред поставям моя учител по телесно възпитание Никола Мутафчиев, играч на “Левски” и на националния тим, десен инсайт, участник в Олимпийските игри през 1924 г. в Париж. Той притежаваше изумителна способност на футболист. Отличаваше се с достойнството си. Беше моят кумир от детските години.
- Как се сближихте с него?
- Предисторията е дълга. През една от ученическите ваканции баща ми изпрати мен и връстника ми Тома Янакиев като общи работници в новопостроената баня в “Овча купел”, близо до която живеехме. След години играхме с Тома заедно в “Борислав”. После той премина в “Славия” и достигна до националния отбор. Непробиваем бек. Получавахме заплатите си в събота и отделяхме пари за неделния мач. На следващия ден пътувахме с трамвай № 5 до Руски паметник, където причаквахме и тайно придружавахме Н. Мутафчиев Той излизаше от дома си по гащета с футболни обувки и сако върху фланелката на “Левски”. вървяхме подир него до игрище “Юнак”. В детски захлас наблюдавахме как ритмично помръдват мускулите на силните му крака.
- Какъв футболист беше той?
- Герой на всеки мач! Имаше силен удар, умееше да задържа топката, ловко да дриблира . Беше красив човек. Дясно крило на “Левски” играеше по-големият му брат Димитър Мутафчиев (Мърцо), също национал и отличен нападател.
- Кога се запознахте с футболния си кумир?
- Вече играех в “Борислав” и бях ученик в техническото училище “Цар Борис III”. Генерален секретар на Българската национална спортна федерация бе Александър Дякович, който израсна в средата на нашия клуб. Познаваше ме добре и през лятото ме вземаше на работа като временен служител. Имал съм хубав почерк, да помагам… По това време назначиха в спортната кооперация (магазина) на Федерацията Никола Мутафчиев Така случайността ни събра. Административен секретар беше Георги Урумов, най-добрият спортен журналист, който сме имали тогава.
- Потвърдиха ли се първоначалните впечатления за футболиста и човека Н. Мутафчиев?
- Напълно. Понякога поритвахме заедно на игрището на “Борислав”, макар, че той заболя и се отказа рано от футбола. Беше готов винаги да помага на младите. През 1928 г. завърши първия държавен курс за учители по телесно възпитание и го назначиха в нашето техническо училище. Никола Мутафчиев искаше да свърже името си с една голяма идея – да сформира национален ученически тим. Потърси свои колеги. Решиха да организират ученически турнир между отборите на софийските гимназии.

Интервюто на СИЛВЕСТЪР МИЛЧЕВ
е поместено в “Старт” от 14.07.1992 г.



“САМО ЕДНА ЦЕЛ – ДА ПОБЕДЯ!”

В моето юношество бе невъзможно човек да не познава Н. Мутафчиев от “Левски”. Неговата слава бе свързана с българското участие на VIII олимпийски игри в Париж. По време на своя апогей, говореше се, че имал “искрящо здраве”. От състезанията излизал “отморен”, “развеселен” и “някак си отпочинал”. И въобще той бе чудо във всяко едно отношение.
През 40-те и 50-те години ние бяхме станали големи приятели. Мен ме привличаше нещо особено и неопределимо в стария шампион – може би фактът, че въпреки годините и болестта, той бе запазил една чисто юношеска психика. Отмалял и почти грохнал, той пазеше младостта на сърцето се и погледът му бе останал светъл и юношески. Обичаше да говори. Имаше много спомени. Аз го интервюирах редовно. Бяхме замислили с него книга – “Един футболист разказва…” От анкетата в архивата ми са се запазили отделни листа.
Тук давам някои откъси, които са по-характерни или по-интересни.
- Как стана футболист?
- Неизвестно как. Както стават всички. Или по-точно аз не съм играл никога с парцалена топка. Баща ми имаше възможности. По време на войната (Първата световна) получих истински европейски “футбол”. Това реши всичко. Трябва да ти кажа, че от първия ден топката се оказа за мен истинско чудо. Скоро открих, че тя напълно се подчинява на намеренията на играча. Целех се в дървета и навикнах да ги улучвам. През войната ние, младите, бяхме напълно забравени от възрастното поколение. Бащите естествено бяха на фронта или, ако бяха в тила, бяха много заети. За нас войната се оказа безкрайна ваканция. Нямахме учители по редица предмети и празните часове в училището бяха повече от заетите. Буквално нямаше какво да се прави. Тогава София бе много малка. Като тръгнеш от Двореца след двадесет минути си напуснал града. Наоколо имаше големи полета необработвана земя. Те бяха нашите игрища. Поставяш два камъка за врата и след това събличаш ризата си. Играехме по панталони.Още помня пейзажа. В дъното е Витоша. Денят е светъл и като че безкраен. Имам прекрасни спомени от тези дни на полето. Навсякъде цъфтяха диви цветя. Да се движиш бе безкрайно щастие. Ще ти кажа, аз имах особено чувство: буквално летях като птица след топката. Никога не чувствах терена под краката си. Същото чувство запазих и по-късно като състезател. Но най-важното: аз не се уморявах.
- Как така не се уморяваше?
- Противно на всички закони на физиологията. Просто не знаех умора. Нямаше граници за мен, граници, поставени от умората. Защо бе така, не зная. Това стана причина да разбия здравето си. Нямах никога никакъв предупредителен сигнал от организма, че е време да престана... Когато съиграчите ми капваха, аз казвах: “Какво сте се окумили? Сега всичко почва”. Играех много на лоста и паралелката в училището. Леката атлетика почти бе непозната: хвърляне на гюле, диск, копие. Тези неща се разпространиха после. Ние знаехме само лоста и паралелката.- Какво дължиш на Миша Борисов?
- Всичко. Преди всичко вниманието. Футболистът трябва да чувства състоянието на всички на терена. Футболистът трябва да бъде и психолог. Трябва да следиш за рефлексите на всички. Забавеният рефлекс е поражение. Но това възприемане не става зрително. То се чувства. Как да ти кажа – аз добре схващах намерението на противника.
Атаката завършва с шут, което е известно. Но енергията на цялата атака трябва да се акумулира в шута – като влак, който се движи с голяма бързина и после внезапно спира. Това бяха моите “бомбени шутове”. Интересно е, че не успях да науча на моята техника никой колега. Те изпускаха части от секундата, важни части, в двоумение – разсредоточават се, намаляват силата на удара. Всичко трябва да става едновременно – мисълта и намерението се изразяват само в движението. Футболът е не само бързина, а и сила. Сила, която е еднакво физическа и нравствена.
- Какво разбираш под нравствена сила?
- Как да ти кажа. Аз никога не можех да си представя, че някой може да бъде по-добър от мене. Това ми беше просто невъзможно като идея. Дължа я на Миша Борисов, който ме научи да вярвам в себе си. Той твърдеше, че е научил сам това от Пушкин.
- Как така от Пушкин?
- Пушкин някъде бил писал или казал, че той не може да прави нищо друго, освен да пише. Следователно всичките му възможности били съсредоточени в това: да пише. Аз не можех да правя нищо друго освен да играя футбол. Нищо друго не ме интересуваше и за нищо друго не бях способен. Следователно трябваше да правя само това единствено нещо по неподражаем начин. Аз имах само една цел: да победя. Миша Борисов много ни говореше и за войниците на Кутузов. Каква друга цел има войникът, ако не да победи? Затова е и футболистът.От нас чакат да бием. Следователно трябва да го направим.
- Какви спомени имаш от Париж?
- Шемет. Ние не познавахме такава огромна публика . Тя ми се стори голяма като звездното небе.
Но аз никога не съм обръщал внимание на публиката – тя никога не ме е смущавала. Бях популярен и естествено ме окуражаваха. Но, на стадиона ние сме били винаги само двамата: аз и топката. При това дълбоко искам да подчертая – никога не съм бил индивидуалист. Всички го знаят – бях винаги в помощ на колегите си. И на стадиона, и по време на тренировки, и след това. Никога не съм криел каквото знам и мога. Ние всички бяхме просто момчета на Кутузов. Така казваше Миша Борисов и това бе светата истина.
- Вярно ли е, че в Париж са те наричали “Наполеон на българския футбол”?
- Вярно е. Те ме канеха да остана там като професионалист. Имаше дори и наши българи, които ми казваха да остана – за слава на нашия български спорт, да имаме един човек в известните тимове. Но аз не приех. Помнех Витоша със зелените ливади, дивите цветя! А не можех да се разделя и с Миша Борисов. Много ме канеха и във Виена. Отказах и на тях.
Когато се разболях, разбрах, че не съм сбъркал. В къщи и стените помагат.- И все пак твоят успех е необясним. Всички и до днес говорят, че си бил най-добрият състезател в цялата история на българския футбол.
- Щом го казват, може и да е истина. Колкото до моя успех, какво да ти кажа? Преди всичко Борисов много ми помогна, като ме научи да правя дихателни упражнения. Футболистът е преди всичко здрав бял дроб. Има тайни в овладяване на дишането, които могат да разберат само състезателите. Дробът трябва да се развива успоредно с мускулатурата. Иначе мускулатурата просто смазва белия дроб. Но за такова хармонично развитие не се мисли. У нас тогава играеха гимнастика по мюлеровата система. Тя е едностранна и опасна.
Освен това мен ме движеше радостта. Казвам ти, че летях като птица след топката: по-скоро ние бяхме две птици, които летяха една след друга. Има една дума: жизненост. И тя решава всичко.
- Имаш ли някакви ярки спомени от своя спортен живот?
- Много. Но над всички доминира един: ние сме на центъра, разиграваме топката. И изведнъж тя е при мен. Аз тръгвам. Пред мен е късото пространство, което трябва да прекося. Това буди взрив на чудни, познати на малцина сили... Аз правя своя бомбен шут. Стадионът е на крака. Това, прости ме, бе поезия.
- Съжаляваш ли, че стана състезател? Ти разсипа здравето си на стадиона.
- Здравето е нещо много хубаво, здравето е чудно хубаво нещо. Само болните знаят това. Никога не съм съжалявал. Аз живях като в приказка. Искам да кажа не за победите, а за полета след топката, за чувството, че ей сега ще пробием, че ей сега ще бъдем пред противниковата врата, в която топката ще влезе, ако ще на нея да има и решетки!
Мутафчиев бе спокоен човек. Говореше унесено. Бе съзерцателен. На състезание се държеше спокойно, никога не крещеше и не обичаше да обсъжда играта. Най-често го срещах край стадиона. Обичаше да се разхожда край реката. Четеше много и джобовете му бяха пълни вечно с вестници и с книги. Ние говорехме много върху мотивировката да стане спортист, върху психологията на шампиона. Той имаше чудесни наблюдения. Мутафчиев се бе простил със стадиона без драма. Бе запазил светли и несподелени спомени и едва се усмихваше, когато някой, познал го казваше: „А, това е „Наполеон на българския футбол”.

ВЛАДИМИР СВИНТИЛА
(вестник „Антени” от З.10.1979 г.)

С ПЕРОТО НА НИКОЛА МУТАФЧИЕВ

1.СПОРТ И ТУРИЗЪМ
Свещен дълг е всеки с всичките си сили в кръга на своите способности така да работи за благото на своята Родина, че един ден да може да каже за себе си думите на полския поет Мицкевич:
„С цялата си душа съм сраснат със своето Отечество и неговата душа направих моя собствена.”
Първото условие за постигане на тази цел е доброто здраве. Източник на здравето е близкият допир до природата, планините, реките, моретата, слънцето. По-добре един здрав мозък, отколкото един пълен със знания ум, на когото липсва енергия за работа. „Който седи, ръждясва”, а радостта и силата се наблюдават в земеделския труженик, спортиста и войника. Нищо не поддържа тялото така свежо, еластично и елегантно както спорта и туризма. Отдавна е известно разбирането на връзката между дух и тяло. Нагледно то е отразено в известната статуя на Хермес в Олимпия. Еврипид казва: „ На земята смятам за най-съвършен този, който с една и съща ръка може да напише „Ифигения”, и да си сложи венец от Игрите”.
Прекрасни са думите на Тодор Кожухаров - изтъкнат наш журналист:
„България е богато надарена. Езерата на Рила и Пирин са изумрудите на нейната диадема. Вечните снегове на Мусала и Елтепе блестят в нея като диаманти. За огледало на китните Балкани служи лазура на морето. Витоша, както и другите наши планини, са едно приказно приоблачно царство на мечтите и красотата, на прегърнатите скали, обрасли със зеления здравец.”
Колкото повече се разпространява туризмът, толкова повече болниците ще намаляват. Пластиката на тялото става пластика и на душата и хармонията на тялото става хармония на духа.
Големият руски светец, известният Кронщадски чудотворец Йоан (1829-1908 г.) създал за бедните Дом на трудолюбието. Там се отделяло особено време за военната гимнастика, защото той смятал, че „гимнастиката като любимо занятие на юношите способствува за развитието както на телесното, така и на душевното им здраве”. Още Питагор изисквал телесните упражнения да се съчетават едновременно с духовни. Апостолите на Христа, които всеки ден теглели рибарските мрежи са били с мускулести и атлетически тела.

2. УМОРА, ПРЕУМОРА, ИЗТОЩЕНИЕ, ТРЕНИРОВКА
Според лекарите чувството на силна умора се явява като тревожен сигнал, който показва, че работата е напрегнала много си-лите на организма и ако въпреки този сигнал телесната дейност продължава, настъпва остра преумора, на която и специалистите вече не могат да помогнат.В това отношение известен е в историята случат с Маратонския вестител Евклес. Изпратен от пълководеца Милтияд да съобщи за голямата и решителна победа над персите, той без да жали силите си,бягал тъй бързо и безспирно,че дошъл в Атина, могъл да изговори само няколко думи за победата и паднал мъртъв.
Смъртта от преумора се ускорява, когато към последната се прибави и действието на студа. Такива условия съществуват при зимните излети на туристите. Нещастните случаи, които зачестиха у нас стават обикновено през силни бури. В такова време същест-вуват ВСИчКИ условия за голямо пресилване на туриста. Страхът и вълнението от застрашаващата природна стихия го заставят да бър-за колкото се може повече; ходенето става все по-трудно, поради противодействието на силния вятър и засипването на терена.
Що се касае до изтощението, то е резултат на често повтаряща се преумора без да се даде възможност на организма да възстанови напълно своите сили.Подобни случаи имахме напоследък с ня-кои от играчите на “Левски” и тия от националния ни тим.
Във връзка с преумората и изтощението се появяват и ня-кои инфекциозни заболявания. Случаи на ревматизъм, ишиас и сърце в нашата спортна действителност имаме вече доста...
Повишението на телесните сили и издръжливостта е една от големите задачи на физическото възпитание. Това се постига по пъ-тя на тренировката, водена от добър спортен учител.
(Вестник “Слово” от 4.08.1932 г.)

3. ТЯЛО И ДУХ
Когато Рим бил в разцвета на своето величие и заливал стария свят с победоносните си легиони, силата на тялото била въздигана в култ. Управниците мислели, че в силните мишци и здрави крака е най-сигурният залог за закрепване и увековечаване всесветското господство. Ала… величието на един народ се крепи не само в здравото тяло, но и на здравия, облагороден и осветлен дух.
Човек се състои от две същности: тяло и дух, при това тялото е нещо временно, а духът е вечен. Това далеч не ще рече, че не трябва да се грижим за тялото. Напротив - макар и временно, то е необходимо за земния ни живот. Затова грижите, които са си поста-вили организациите по физическо възпитание са полезни, стига те да бъдат направлявани от хора, познаващи делото... Паралелно със здравото тяло, трябва на първо място да се погрижим за здравия и светъл дух. Той е основното начало на живота, той пребъдва и след смъртта...
Най-важното нещо за известна личност или да кажем за спортиста е неговият характер, който се обуславя от физическото му и душевно състояние.Въпросът значи е нашите спортисти и техните ръководители физически здрави ли са и духовно усъвършенствани и работят ли в това направление. Но ръководителите са се занемари-ли, а младежта е в безпътица. Мнозина се питат защо това е така, а онова иначе. Така ще бъде, такава е съдбата на всяко общество, което не цени своите вдъхновени идеалисти, които действително знаят какво трябва да се прави със спортната младеж и как да се възпитава. Общество, което не знае да цени своите първенци, заслу-жава да го управляват друга категория личности ...
Днес на всяка крачка се срещат спортисти здрави, смели, но духовно невежи и умствено неосветени, с доста груби нрави...
Кажете на някой председател от спортните дружества, че при служене на Светата литургия в храма е много полезно да се присъства, защото се излъчват благодатни сили, които са от голяма полза за нашето духовно здраве и вижте какво ще ви отговори той...
Болен дух управлява нашата младеж. А това не е само днес и вчера. Още от преди много години човечеството е имало хора с болен дух, които са го довеждали до задънена улица или са го хвърляли в изтребителни войни. И тогава са се унищожавали много ценности, създадени от мъдри люде,с възвишен дух и прозрение. Ще повторя пак: здравото тяло и силните мишци са хубаво нещо, но са безполезни, ко-гато в тях господства варварски дух. Същото може да се каже и за силния и здрав дух в кекаво тяло.Такова тяло е негоден инструмент…
Когато говорим за физическо възпитание, не бива да забравя-ме, че то ще бъде повече пакостно,отколкото полезно,ако същевременно не работим и за създаване на здрав дух. Силното тяло, в което живее болен дух е опасно за другите, защото често пъти то развива своята сила в разрушителни и престъпни деяния, под повелите на болния дух. А такъв дух е рожба на неразумен живот, на какъвто мнозина са се отдали днес, дори между ония, които ратуват за физическо въз-питание. Не може да бъде със здрав дух оня, който пие и препива, който скита до късно; който изсмуква по две кутии цигари; който таи в душата си завист и омраза...

(Вестник “Левски” от 21.XI.1933 г.)


4. ЗА ЕДИН “АНГЕЛ НА СКРОМНОСТТА“
Пред 200 годишнината от рождението на Винченцо Белини (1801 - 1835) няма да е безинтересно да се отбележи, че Никола Мутафчиев подготвя брошура за световноизвестния композитор, като използува италиански източници. Не случайно в текста се изтъква: “Пошлото лицемерно лустро и маниерничене веднага се усеща и не може никого да залъже, но когато обноските са израз на вътрешна хармония, изисканост и топлота, те веднага привличат.” Гьоте пише, че истински добрият човек е чудо на чудесата.
ОТЗИВИ, СПОМЕНИ, ЩРИХИ

През 1921 и 1922 година в София гостува руският футболен тим “Галиполи”. При първата визита идва Фр. Клюд, който ще остане във ФК 13, а при втората визита - личат имената на големи футболисти, като Бохемски, Борисов, Мартинов, Кучумов, Рибак. За първи път софийските спортни среди виждат постановката на модерния футбол. Миша Борисов е феноменалният стълб на тима. Той се задържа в София, като играч и треньор на „Левски”.
„Борисов въведе колективната игра, поведе борба със соловите изяви и безсмислените силни удари, накара ни да свалим топката долу. Така се научихме да играем с ниски подавания и триъгълници, съчетани с дълги прехвърляния на топката. В отбора ни имаше вече талантливи млади играчи и от тях Борисов създаде много силен колектив. През 1922 година „Левски” гостува във Варна. Игра два мача срещу „Тича” и „Владислав”. Най-силно впечатление ми направи Миша Борисов на втория мач срещу „Владислав”, когато всички нападения на варненци се разбиваха от гранитния централен защитник Миша, който с окървавена глава геройски отстояваше името и честта на своя тим” - това е спомен на Борис Василев, който е дал името на „Левски”.
През лятото на 1923 година се играе мач, който донася за България ценна международна победа. „Кое българско сърце не трепва, когато чуе че ще се играе някаква международна среща. И това е защото играта и борбата са в кръвта ни, в самите нас” - пише някъде в спомените си самият Никола Мутафчиев. На този мач „Левски” побеждава първенеца на Румъния „Трикольор”. Мутафчиев е преодолял отбраната и създава голово положение, което донася победа 1:0. Буря от ура, ръкопляскания и одобрения. Голяма е радостта, защото по това време румънският футбол е вече с име. През август същата година руският тим под името „Рус”, дошъл от Прага, гостува отново на софийските футболисти. Миша Борисов също се включва в състава на поста си централен халфбек. Сред гостите е известният чехословашки играч Ваник. Впечатлението от него е толкова силно, че мнозина наши спортисти признават неговия дрибъл за една рядкост между всички чужди футболисти, които са гостували впоследствие у нас. Първият дебют на „Рус” срещу „ФК 13” му донася победа с единадесет гола, от които осем са в сметката на Ваник. Едрият и внушителен Балдин с отличната си игра като десен инсайт е първият образец за Никола Мутафчиев. Във втория мач на „Рус” срещу подготвяния от Борисов нов състав на „Левски” русите губят с 3:2 в полза на „Левски”, играчите на който играят с висок дух, бързина и умение. Именно играчите от този отбор дълго време имат голямо обаяние и печелят оня престиж, на който се дължи популярността на „Левски” и до днес. Този отбор е актив не само на „Левски”, той тласка напред развитието въобще на българския футбол.
През октомври 1923 година “Левски” се бори в една от официалните международни срещи на столичните футболисти срещу „ФК 33” от Будапеща, който за разлика от командите „Галиполи” и „Рус” е представителен тим на организиран и регистриран спортен клуб. Това е първото гостуване на унгарски футболисти в София и то оправдава повишения интерес. В първия си мач унгарските майстори побеждават „ФК 13”, а във втория - „Славия”. Третият мач е с „Левски”, чиито играчи хвърлят всички сили, за да реабилитират младия български футбол, но не успяват и, въпреки, че тази игра е една от най-хубавите на „Левски” - резултатът е 1:0 за „ФК 33”. В отзивите за мача е посочено, че Никола Мутафчиев се е отличил като е нанесъл опасен удар.
В историята на нашия футбол е отбелязано първото излизане на софийски отбор в чужбина - гостуването на „Левски” в Букурещ. В желанието си да се реваншира за загубата си в София „Трикольор” поканва „Левски” в Букурещ. В Румъния на „Левски” е оказан сърдечен прием. Непредвидено трябва да се срещне първо с “Ромкомит”, в който играят 10 италианци и един румънец. Една загуба срещу тях преди мача с „Трикольор” ще доведе до понижаване на престижа на нашите играчи, от друга страна трябва да се пестят сили за следващия ден. За щастие мачът завършва 1:1. На сутринта румънските вестници съобщават за този резултат, но предвиждат, че победата ще принадлежи на „Трикольор”. Треньорът на същия клуб залага главата си, ако отборът му не бие с 5 гола. Причината за тази самоувереност е в това, че в тима на „Трикольор” личат двама от най-добрите играчи на „Кинижи” от Темишвар. Разчита се и на умората на „Левски” от пътя и предишния мач. За началото на мача в. “Универзул” отбелязва: „Левски”, отнел топката от Физоти, я праща към крилото Мутафчиев. Тук следва една серия от комбинации между двамата братя Мутафчиеви”. По-нататък играчите на „Левски”, добили вяра в себе си, проявяват рядко самообладание и спокойствие, като демонстрират характерната си ансамблова игра с бързи и разнообразни комбинации. Още в 8-ата минута Мазников бележи първия гол за България. Веднага след това „Левски” атакува отново и чрез удар на Никола Мутафчиев вкарва втори гол, който обаче рефера обявява за засада. В 10-ата минута Никола Мутафчиев атакува наново и вкарва друг гол. Сред смълчалата се румънска публика, залята като от студен душ, се процепва „ура” на българите, които присъстват там. С изящна техника Кирил Йовович бележи третия гол. Нов силен удар на Никола Мутафчиев праща топката в мрежата на противника, придружен с гръм от ръкопляскания. Но и този път реферът обявява засада, без да може никой да разбере защо. Така първото полувреме завършва с резултат 3:0. След почивката играчите на „Трикольор”, ободрявани от публиката успяват да вкарат два хубави гола. Присъствуващите българи са обзети от трепет да не би трети да отнеме хубавата победа, но точно тогава „Левски”, чрез Д. Мутафчиев спечелва още един гол. В. “Скоул спортиф”, в специалното си издание пише: „Българите притежават превъзходна техника”. В. “Румъния”: „До турнето на „Трикольор” не се знаеше дали в България съществува някакво спортно движение. В концерта на международния футбол българите не участвуваха нито веднъж, този път те са тук, като поставят на тежко изпитание нашия спорт. Видяхме ги на работа, като играеха чудно красиво, с къси пасове и сполучливи комбинации с великолепна игра с глава. Но това, което най-вече привлече вниманието на публиката беше особената изтънченост в изпълнението на играта”.
Този международен успех на нашите футболисти в чужбина изпълва с възхищение любителите на спорта и у нас. На другия ден срещу Руската църква в София залепват телеграмата със съобщение за победата. Русе посреща „Левски” с музика. В София от гарата до паметника В. Левски е устроено факелно шествие. Никола Мутафчиев бива вдигнат на ръце от стъпалото на вагона и през целия път е носен от възторжените си почитатели. В речта си един от ораторите казва: „Вие заслужавате похвала и благодарност, защото поставихте българските спортисти, българската младеж и българския народ на онази висота, на която ветераните от Шипка я поставиха във войните”.
На отбора победител е връчен лавров венец и София става свидетел на рядко спортно тържество.
В пресата от онова време е описан подробно и мачът състоял се в София през пролетта на 1924 г. с букурещкия „Ромкомит”. По това време тимът на „Ромкомит” притежава големи футболисти - унгарци и италианци, които придават на тима съвсем друг изглед от този, който е имал през миналата година. Поставен пред такъв сериозен противник „Левски” побеждава 2:0, като показва превъзходната си техническа подготовка. На вратата на „Ромкомит” е известният вратар на градския отбор в Торино - Липицер. Към 22-ата минута от началото на играта Кирил Йовович отбелязва първия гол. Публикувана е снимка, на която е показан Липицер, който с умело плонжиране в последния момент под десния дирек на вратата отблъсква топката, изпратена от „опасния удар на Никола Мутафчиев”. През второто полувреме „Ромкомит”, който е решил на всяка цена да се реваншира започва с устрем. След една „темпераментна и отчаяна борба” между двата противника, в 23-ата минута, Мазников пробива и умело подава на Никола Мутафчиев, който с нисък бърз удар вкарва втория гол.
На 25.ХI.1923 г. е мачът между „Левски” и „Славия”. „Левски”, който е по-нападателен побеждава с 3:1. След мача вестниците съобщават, че особено се е отличил Никола Мутафчиев, един от голмайсторите. В. “Спорт” в коментара си пише за двата инсайта на сините, особено десния, които с добрата си техника и бързи движения са били опасни и страшни в своите нападения.
На 20.VIII.1924 год. в София наново гостува ”Рус”. Очакванията на публиката да види една елегантна игра на добри майстори във футболния спорт се оправдават напълно. Двата отбора с красиви комбинации, изразени в непрекъснати атаки през цялото време на играта държат публиката в напрежение и биват бурно аплодирани. „Левски” побеждава с 4:2.
На 22.Х.1925 год. „Левски” предприема голямо турне в Германия и Франция. Борис Василев пише в „Спортен преглед” за първия мач на „Левски” след 48–часово пътуване с „ФК Нюрнберг”, в който играят титуляри на германския национален тим. Въпреки голямата разлика в резултата 7:1 в полза на „Нюрнберг”, отзивите в германската преса са твърде ласкави за „Левски” и конкретно за Н. Мутафчиев: „вратарят Шулфаут хващаше много от умелите удари на десния инсайт”.
На 8.ХI.1925 г. „Левски” играе с парижкия клуб „Стад Франсе” победител над столичния шампион и кандидат за шампион на Франция „Ред Стар”. Красивият стадион „Буфало” е изпълнен до последно място. След хубава и резултатна игра, „Левски” печели с 2:0.
Всички парижки вестници отбелязват със симпатия успеха на „Левски”. „Пти журнал” пише: „Българите предприемат опасни действия. Отличава се техния краен десен фланг, където са двамата братя Мутафчиеви, които играха чудесно, въпреки хлъзгавата почва. Доста дълго нашите гости са господари на положението. Те превземат топката, играят си с нея, като ни напомнят играта на уругвайците в миналогодишната Олимпиада. Накрая в полумрак публиката засвидетелствува победата на “Левски” чрез дълги и горещи овации”.
Но да се върнем малко назад...Взето е решение България да участва в Парижката олимпиада. А и се оповестява съставът на националния отбор, в който е включен и Никола Мутафчиев. В.”Спорт” помества снимките на нашите представители с кратка характеристика за всеки. За Никола Мутафчиев четем: „Идеален тип на инсайт. Специалист на един от най-трудните голове, правени във време на движение, когато топката е още във въздуха. Най-добрият техник в тима”.
За треньор е ангажиран Леополд Нич. За него „Ноес Винер журнал” пише: „Нич, безспорно един от най-добрите играчи, които е давал австрийският спорт, е от най-видните представители на модерния футбол на континента. Той е играл повече от 25 пъти в международни мачове на Виена и Австрия”. Спортният виенски вестник „Абенд” добавя:
„Българският футболен съюз е направил много добър избор, защото Нич е завършен техник и напълно владее комбинационната игра. При неговата интелигентност не ще му бъде трудно, доколкото позволява късото време, да предаде нещо от своите познания на учениците си”.
За подготовката, която Леополд Нич провежда с нашия национален отбор разказва Боян Бянов /зап.генерал/, бивш играч на “Тича” (Вн) и “Левски” (Сф): „Тежката задача, която ни предстоеше изискваше добра материална база и необходимите условия за подготовка. Но... базата беше оскъдна, а условията въобще не бяха създадени. Всички играчи от отбора изпълняваха през деня служебните си задължения без никакво облекчаване, а след работно време, вече уморени отивахме на тренировка. Занимавахме се до късно вечер, а след това всеки от нас се прибираше в къщи. За хигиенни и здравни мерки, за някакъв режим на храна и почивка въобще не се мислеше. За честта на другарите си от олимпийския отбор трябва да подчертая, че всички преодоляваха трудностите и умората и крайно добросъвестно се подготвяха да изпълнят дълга си. Поддържаше ни горещата любов към Родината и безпределното желание да я представим на Олимпиадата. Помежду ни се създаде истинско другарство и здрав колективен дух, поддържаше се висока съзнателна дисциплина. В спорта това са много важни фактори за успеха.”
Рано сутринта на 13.V.1924 год. националният отбор заминава с големия австрийски параход „Сатурнос” за Виена. Там се играе първият мач на националния ни отбор. Състезанието започва от 18 часа на 21.V.1924 год. на виенското игрище “Хое Варте” пред 10-хилядна публика и завършва 6:0 в полза на Австрия. В „Спорт Тагблат” четем: “Можеха да се констатират способностите за един съвсем модерен играч само у Н. Мутафчиев. Той даде и единствения остър удар към вратата”.
Ето и първото ни участие в олимпийския тунир. Точно в 16.00 часа на 28.V.1924 г. българският и ирландският отбор излизат на стадион „Коломб”. В сравнение с едрите ирландци, нашите състезатели изглеждат дребни и слаби. Настроението им е обаче като на войници пред сражение. Целият тим е облечен в красивите бои на българския трикольор със златни лъвчета на гърдите. Военната музика свири българския национален химн. На стадиона наред със знамената на другите участници плющи и българското знаме.
От начало играта е бавна и плаха от страна и на двата отбора. След това българите доминират до известна степен и нападат ирландците. Те имат надмощие през цялото първо полувреме. През това време високоговорителите известяват по другите стадиони и из цял Париж: „Внимание! Внимание! Българите са втората изненада на Олимпиадата”. /Първата са уругвайците, които два дни преди това на същия стадион пред 1000 души публика сразяват Югославия със 7:0/. През второто полувреме трибуните на стадиона се напълват. Любителите на футбола идват да видят онова, което не са очаквали. Нашите играчи са вече с повишена вяра в себе си. При една майсторски създадена изкуствена засада от Александър Христов веднага се организира контранастьпление, завършило с удар на Никола Мутафчиев над горната греда. И през по-голямата част на второто полувреме българите установяват надмощие. Докато „най-сетне - както пише парижкият вестник „Интерсижант” - в трийсетата минута при един от най-красивите офсайди на играта - но съдията не може всичко да вижда - ирландският център Дънкан отбеляза един гол, който българският вратар /виждайки вдигнатото флагче на страничния съдия за засада/ остави да влезе без съпротива. В. “Екселсиор” съобщава нещо повече: „Ирландия надви мъчно България. Център нападателят Дънкан бе напълно в положение на засада, още повече, че той много умело си послужи с ръка, за да нагоди топката на крака си. Българите - активни и смели – се оказаха слаби пред вратата на Ирландия… Впрочем положението на засада ясно личи на документалната филмова лента за мача, която е запазена. За Никола Мутафчиев френският печат пише след мача, че е „футболист от европейска класа”. “Въобще ефектът от резултата на този мач е така силен, както при една победа. Никога до тогава френската преса не е писала толкова за България, която бива класирана на 9-о място във футбола… На другия ден на приема в нашата легация пълномощният министър изтъква, че това, което е направено на “Стад де Коломб” за час и половина, дипломатите не могат да постигнат за няколко години, а често пъти и никога. Никола Мутафчиев получава предложение да остане в Париж, на което ръководен от родолюбиви чувства отказва. Георги Григоров пише в спомените си, че играта, която Мутафчиев даде на Олимпиадата е сравнявана с тази на уругваеца Андраде и на други големи играчи.
Новината за резултата от мача предизвиква истински взрив от чувства в София. Когато се получава вестта по телефона привечер образува се факелно шествие. Пред Военния клуб се произнасят пламенни речи и се изпраща възторжена телеграма на отбора ни в Париж. Нашите олимпийци донасят от Франция медали и дипломи подписани лично от барон Пиер дьо Кубертен.
Ето и други свидетелства за дирята на Колишчето в националния ни футбол:
На 10.IV.1925 г. в Цариград се провежда първата среща между представителните отбори на Турция и България. Ето какво си спомня Кирил Иовович: „На срещата с Турция в Истанбул ръководи местен съдия, макар да ни бе казано, че е англичанин. Той отмени няколко гола - мои и на Никола Мутафчиев. Загубихме с 1:2. Почти през цялото второ полувреме се борихме с играч по-малко - вратарят ни Андреев бе тежко контузен и бе откаран в болница. На вратата застанах аз и спасих няколко удара.”През 1925 год. се образуват два национални отбора в България. „А” отбор, съставен от варненските футболисти, и „Б” отбор от софийските. „А” отборът от Варна играе в София мач срещу румънският национален отбор. В този мач, завършил 4:2 за Румъния в “А” състава ни като най-добър от София, е включен и Никола Мутафчиев.
Постепенно българският футбол задочва да печели почва. На 13.VI.1925 год. в София е срещата България - “Средна Унгария” завършила 2:0. Автор на единия от головете е Никола Мутафчиев. Радостта от победата е голяма… Но … това е и своего рода прощална песен на Н. Мутафчиев като футболист. Големите натоварвания без необходимите условия, режим и хранене, с каквито нашите играчи тогава не са разполагали, казват думата си. Мутафчиев заболява тежко и напуска терена в разцвета на младостта си…
Погребението на Никола Мутафчиев в църквата “Св. Георги” на ул. “Патриарх Евтимий” в София се състоя в атмосфера на всеобща обич и необикновено внимание от страна на спортната общественост, с участието на хористи и артисти от операта, на хоровете “Гусла” и “Славия”. Цялата голяма църква и цялата градинка около нея бяха запълнени със стотици почитатели на изтъкнатитя футболист. До ковчега му, бяха заели места генерал Владимир Стойчев – председател на Българския олимпийски комитет и генерал Крум Лекарски, както и футболисти от националния отбор и от “Левски”. В словото си ген. Стойчев определи Никола Мутафчиев като първосъздател на футбола ни, прославил името на България на VIII олимпиада в Париж. Цялото погребение беше достойна последна почит към многозаслужилия ни футболист.


За този раздел на сборника са използвани откъси от книги на Стефан Нойков и Емил Николов; публикации на Борис Василев - Боркиша, извадки от сп. “Тяло и дух” /редактирано от
Н. Мутафчиев /, сп. “Спортен преглед”, в. “Дневник”, както и други отзиви в чуждестранни и наши вестници.


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Чет Юни 21, 2007 3:31 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 19, 2006 11:47 pm
Мнения: 19468
Кирил Ивков днес навършва 61 години

Изображение

Днес една от легендите на синия клуб Кирил Ивков навършва 61 години. Бате Киро, както го знаят сините привърженици игра в първия тим на клуба от 1967 г. до 1978 г., общо 11 сезона. Участвал е в близо 300 шампионатни мача със синия екип, повече от 50 мача за Купата на страната, като общо във богатата му визитка има близо 500 участия с екипа на Левски. Шампион на България - 4 пъти (1968, 1970, 1974 и 1977) и 4 пъти носител на Купата (1970, 1971, 1976 и 1977). Два пъти е обявяван за футболист номер едно на България през годините 1974 и 1975.

В първия отбор на страната записва 44 мача, носител на сребърен медал от олимпийските игри през 1968 в Мексико. След завършване на активната си спортна кариера е бил треньор в Левски, Етър, Ловеч, Сливен, Спартак (Вн) и Етникос (Кипър) както и шеф в ДЮШ на клуба. В момента е член на Управителния съвет на ПФК Левски.

Ръководството на клуба, футболистите на представителния тим, служителите и всички фенове на сините честитят рождения ден на Кирил Ивков и му пожелават много здраве, щастие, късмет и нови незабравими мигове с любимия клуб. Честито!

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пет Юни 22, 2007 11:40 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 13, 2004 7:33 pm
Мнения: 7374
Местоположение: Sofia
Carthagen написа:
Михаил Лозанов
Нападател на Левски (София), преминал в Моравска Славия (Бърно, Чехословакия), а в периода 1937-1939 играе за Байерн (Мюнхен) и е негов капитан. За националния отбор има 38 срещи и 10 гола. Дебют на 19 април 1931 г. срещу Югославия (0:1). Последен мач на 22 октомвти 1939 срещу Германия (1:2) Отбелязва решителните голове за нашия отбор на финала на Балканската Купа през 1935 г. и напрактика осигурява трофея за България.


Попаднах на това случайно и се чудя дали в това подчертаното има грешка :smt105


Нема грешка

"Аз си бех така по-якичъки кого бутна, кого сгазя, та ме кръстиха Танка"

Вкарай култовия цитат в твоят пост, че моя да го изтрием после да не спамим темата :)


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пет Юни 22, 2007 3:30 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Чет Окт 20, 2005 4:00 pm
Мнения: 7925
Местоположение: София
Топспорт публикува интервю с един много голям футболист Теко Абаджиев,за който съм слушал много и никога не съм го гледал http://topsport.ibox.bg/comment/id_758216130
Ето кой е той

Стефан АБАДЖИЕВ
Роден: 3 юли 1934 г. в София
Пост: дясно крило и халф
Кариера: Левски, Висбаден (Гер)
Започва с децата на Левски от 10 годишна възраст.
1952 г. - шампион с юношите на Левски под ръководството на Любомир Петров - Боби
Шампион на България: 1953,1965,1968
Купа на България:1956,1957,1959
В "А" група: 254 мача, 36 гола
За Купата на България: 41 мача
В "А" нац. отбор: 27 мача, 1 гол
В "Б" нац. отбор: 8 мача, 0 гола
1968: Емигрира от комунистическа България. Играе във Висбаден, завършва треньорска школа в Кьолн. Учи при Хенес Вайсвайлер, Хелмут Шьон. Треньор в Хомбург, Саарбрюкен и Ноькирхен.

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 161 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 33 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Форума се задвижва от phpBB® Forum Software © phpBB Group
Преведено от yarnaudov.com