forum.levski.com

Форум на привържениците на ФК ЛЕВСКИ
Дата и час: Нед Дек 16, 2018 9:39 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]





Напиши нова тема Темата е заключена, не можете да променяте мнения.  [ 27 мнения ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: Нед Дек 12, 2004 11:48 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Дек 12, 2004 4:44 pm
Мнения: 5023
Местоположение: София
Тука ще се постват ценни материали отнасящи се до Левски и неговите врагове! 8)

Ако смятате, че имате нещо добро и искате да се добави свържете се с някой от модераторите :wink:

_________________
"Нека запомним и се съобразяваме и за в бъдеще с факта, че загубата в 1913 и в 1918 година за българщината е по-малка от тая в 1944 година."
Иван Михайлов


Последна промяна Brannik на Пон Окт 02, 2006 11:34 pm, променена общо 10 пъти

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Сря Дек 15, 2004 3:39 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Дек 12, 2004 4:44 pm
Мнения: 5023
Местоположение: София
Левски е идея,
лит(*кс-етрополе е цел


През последните години се наблюдава интересна тенденция в умозаключенията на червените идеолози и техните млади последователи от сектор “Г”. В желанието си да се забрави комунистическото минало на техния клуб и да направят по-привлекателен образа на червения отбор за младите му симпатизанти , червените шамани четат историята както дяволът Евангелието. Следващи законите на коминтерновската пропаганда, бившите идеолози на комунизма разчитат, че многократно повтаряните лъжи ще станат истини. Радващото в случая е, че четвъртото поколение чорбари най-после разбра нещо изключително важно и основно. То е, че всеки новопокръстен във футболната магия желае любимия му отбор да има нормална за човешките разбирания история. Но притеснени от факта, че историята им е маркирана от сърпа и чука, те решиха да си измислят нова.

Преди години запалянковските спорове се водеха в градинката до ЦУМ и опонентите имаха възможност да се гледат в очите. Навлизането на съвременните технологии и в тази област на живота ни отне тази възможност. Приемам, че споря с обобщен образ на червения запалянко, който ще нарека Стойчо. След като Стойчо разравя вонящата яма на недалечното ни комунистическо минало и преиначава фактите от историята на двата гранда, ще му отговоря така:
“Но трябва да знаеш, Стойчо, че ровиш ли в стара яма , тя се размирисва. Без да те познавам, съм сигурен, че дядо ти или баща ти са комунисти, военни или “нови” софиянци. А може би и трите заедно. Ти, Стойчо, имаш късмета, че не си живял в онова ваше “червено” време, когато любимият ти отбор печелеше титла след титла, но твоето комплексирано чорбарско съзнание за пореден път доказва, че печеленето на титли и купи не е най-важното. Искате и вие, като всички други привърженици на футболни отбори в България, да знаете имената на тези, които са ви основали. Във вашата история такива хора няма. Има указ на комунистическото правителство за създаването на клуб, чиито цели са облъчване с комунистическа идеология и показване на превъзходството на комунизма. Личи желанието на младите чорбари да изтрият петното на комунистическото си минало, но типично по ленински през последните години вашите идеолози се опитват отново да си правят гавра с историята и фактите. След като успешно промиваха мозъците на бащите ви, сега са на път да направят същото и с вас. И ако и вие им позволите, винаги ще си останете с комплексирано съзнание. И понеже искаш да коментираме историята на двата футболни гранда, чети внимателно и запомни. За да е точно и ясно, ще сравнявам. Група ученици през май 1914 година в градинката до НДК основават синия отбор с идеята да се прославя българският дух. Чак през 1933 г. Е спечелена първата титла. През май 1948 г. с указ на комунистическото правителство се създава по подобие на лит(*кс-етрополе Москва клуб на военната общност с цел прослава на комунистическата идея. Обединяват ги със Септември, който отбор по това време е начело в класирането, и само след месец стават за първи път шампиони. Ето ти и първата разлика. Левски е идея, а вие сте цел. След основаването сините близо две десетилетия със собствени средства строят стадиона си, който се е намирал на мястото на сегашния национален стадион. На вас ви дават веднага готов стадион в центъра на София. Разбирайки, че отборът с най-многобройна публика ще е основна пречка на изпълнението на задачата, поставена на новия клуб, комунистите отнемат стадиона на сините и ги принуждават близо 15 години да играят на игрище без трибуни до сегашния басейн “Спартак”. Как бихте реагирали, ако сега ви вземат стадиона и ви изпратят да играете в Требич? Това е в отговор на непрекъснатите ви споменавания на Подуяне. Знаеш ли защо двете агитки са разделени в “Б” и “Г” сектор? Защото в онези години кореняците софиянци идваха на ст. “Юнак”, а след това и на ст. “В. Левски” откъм сектор “Б”, и така естествено се пълнеше стадионът. А новоизлюпените столичани идваха от новопостроените комплекси около “Цариградско шосе” (тогава бул. Ленин). И така се обособиха двете агитки. Да допълня, че на дербитата по правило вкарваха войници във вашия сектор , за да изглежда по-пълен. Казваш, че след 1944 г. сините са взели куп играчи. Да, взеха ги, но в лагерите на смъртта, а някои дори ги убиха. Поразрови се във вашата история и виж кога за първи път ваши юноши са спечелили републиканска титла. Смешно е да говориш за взимане на чужди играчи, при положение че преди1989 г. при подготовката за всеки нов сезон започвахте с 40-50 футболисти. Да ти припомня ли за уникалния случай в световния футбол, когато наказаха за две години Георги Йорданов – Ламята, защото не остана по принуда да играе при вас, а искаше да дойде на “Герена”? Да ти напомня, че в онези години нямахте и отбор на ветераните, защото след като приключваха с футбола при вас, играчите се прибираха по родните си места. За уговарянето на мачове ще уточня само факта, че в “А” РФГ имаше АФД Тракия, АФД Сливен, АФД Черно море, ГУСВ Славия, а в отделни периоди и АФД Ботев(Враца) и АФД Дунав. И се знаеше, когато се спусне заповедта по гарнизона, какво ставаше. В тези години белите играеха с полуекип при среща с по-големия брат. А за да разбереш как се действаше с останалите отбори, ще ти разкажа една история. В началото на 80-те години престоеше гостуване на чорбата на Марек. В отбора от тогавашния гр. Станке Димитров играеха Кирил Сергиев, Валери Кулинов и Асен Арсов. И тримата бяха войници и служеха в поделението в с. Самораново. Няколко дни преди мача домакините бяха предупредени, че ще им откомандироват веднага тримата войници, ако не се поделят двете точки. Мачът завърши 0:0, Безински контузи тежко Димитър Димитров – Мики, а на другата година и тримата футболисти бяха привлечени във вашия отбор. А когато се налагаше, се взимаха и запас футболисти на противниковия отбор. Включително и футболисти на Левски. Признавам, че след 22.01.1969 г. това беше вече невъзможно. След като споменах тази година, да ти отговоря и на политическите ти въпроси, касаещи спорта и в частност футбола. Колко толериран е бил Левски преди 1944 г., вие най-малко може да знаете, защото не сте съществували. Но е факт, че Славия през този период от 20 години печели 6 титли, а сините само 3. Комичното е, че в желанието си хората да забравят кой, как и защо ви е създал, ти и идеолозите ви се опитвате да прехвърлите на Левски вашето комунистическо минало. Споменаваш за мемоари и спомени, за Цола и две-три други имена. Няма да обърна внимание на тези глупости, защото, ако се напишат имената на половината от вашите партийни почитатели и застъпници през годините, ще се получи цял телефонен указател. Ще ти отговоря и за насилственото обединение на Левски с отбора на милицията. След като червената власт осигури безметежно десетилетие на червения отбор и той спечели десетина поредни титли, в началото на 60-те години благодарение на някои народи от източния лагер се усети леко отхлабване на комунистическата примка. В българското първенство няколко отбора се изредиха като шампиони. Това веднага оказа благотворно влияние и на социалния живот на хората. Дойде и пражката пролет. На състоялия се младежки фестивал в София чешката делегация при обиколката на терена скандираше “Дубчек – Левски – свобода”. След като въстанието в Прага беше удавено в кръв от комунистическите главорези, на 17.11.1968 г. Левски разби червените със 7:2. На другия ден спортната емисия на българската секция на радио ВВС – Лондон, започна с информацията, че отборът на народа победи отбора на властта. Това явно беше капката
която преля чашата. И след като през 50-те години прекръстиха синия отбор на Динамо, отнеха му стадиона, наложиха му 12-годишна суша без титла и въпреки това видяха, че левскарската идея е непобедима, червените идеолози смениха тактиката. Обединиха ни с отбора на ченгетата, за да настроят хората срещу сините. Не закъсняха и оперативните разработки. Инсценира се скандалът в Стара Загора, след който освен елиминирането на неудобни за властта персони се получи и така желаният ефект – настройване на неутралните привърженици срещу Левски. Колко желано е било това обединение показва и фактът, че при първата възможност след 1989 г. левскарите си върнаха гражданския статут на отбора. И вместо ти, Стойчо, да четеш спомени и мемоари на бивши партизани и комунистически дейци, намери начин да изгледаш българските филми от 50-те и 60-те години, в които се разказва за борбата на комунистическата власт срещу диверсантите и шпионите от гнилия Запад. Във всички тези филми се намираше начин да се вмъкне епизод, в който така наречените врагове на народа и предатели слушат мач по радиото и показват, че са привърженици В тези години придоби популярност разпространяваната от Държавна сигурност безумна сентенция, гласяща, че не всеки българин е левскар, но всеки левскар е фашист. Този пример ти го давам, за да разбереш до каква степен е била разработена операцията за дискредитиране и унищожаване на синия отбор и неговите привърженици. Да ти припомня и че след смъртта на Гунди и Котков дълги години червената власт преследваше хората само за това, че на панихидите поднасяха цветя на гроба им. Последователите на същите тези червени шамани сега промиват и вашите мозъци. Твоето поколение привърженици на червения отбор има шанса, че живее във време, когато чл. 1 от конституцията го няма, БКП не е ръководна сила в държавата и отборът ви е поставен на равни начала с останалите. Вярно е, че ги няма “грандиозните” евроуспехи, че вече не можете да взимате футболисти по заповед, а за да уредите мач, трябва да платите, нямате гарантирана възможност да сте постоянно в евротурнирите, за 15 години станахте само 4 пъти шампиони. Но пък ще ви бъде по-сладка всяка победа или успех. В заключение, Стойчо, ще ти припомня, че Левски го имало преди вас, има го и по ваше време. Ако искате да не ни дадете повод да казваме, че Левски ще го има и след вас, трябва да спрете да се облъчвате от червената радиация на бивши редактори във в. “Работническо дело”. Защото ще си останете със заблудата, че имате повече победи в директните мачове срещу Левски, както е написано в статистиката на вашия сайт. Ще си внушавате, че историята ви започва от войните на хан Аспарух, след като вече ви убедиха, че сте приемници на АС 23 и ред други лъжи и измишльотини. Добре, че другарят с мустаците не се е сетил за ви убеждава, че червената планета Марс е кръстена на ваше име. Може би не му е дошло времето. Както сме чакали 34 години да ви създаде БКП, така ще изчакаме и следващите лъжи на вашите идеолози. И ще се забавляваме. Защото вашата историческа мисия е да доставяте удоволствие на милионите левскари.

Пепи Димитров

_________________
"Нека запомним и се съобразяваме и за в бъдеще с факта, че загубата в 1913 и в 1918 година за българщината е по-малка от тая в 1944 година."
Иван Михайлов


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Сря Дек 15, 2004 3:40 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Дек 12, 2004 4:44 pm
Мнения: 5023
Местоположение: София
Изгониха Левски от центъра на столицата

Контакт с редакцията на “Само Левски” потърси запален почитател на синия отбор. Той е от така наречените публични личности. Но поради това, че смята, че гражданската му позиция може да бъде некоректно интерпретирана във връзка с настоящата му работа , той настоя да не бъде цитирано името му.

Нашият гост поиска не само да сподели негодуванието си по отношение на една историческа несправедливост, но чрез това да събуди и дебат около нея. Става дума за една от най-значимите репресии срещу Левски, извършена по времето на комунистическия режим – отнемането и разрушаването в края на 40-те години на миналия век на клубния стадион. И изместването по този начин на централата на синята публика от центъра на столицата в покрайнините й. Което пък е и досега повод за долнопробни манипулативни интерпретации от страна на някои от недолюбващите най-популярния български футболен клуб. Събеседникът ни каза, че неговите спомени и размишления са били провокирани от скорошно телевизионно интервю на председателя на Българската федерация по гимнастика г-н Проданов, в което той говори за споровете между федерацията и Министерството на спорта относно терена, където са били стадион “Юнак” и останалата клубна база – собственост на едноименното най-масово физкултурно дружество в България, основано в края на 19-ти век. Дружество, унищожено от комунистическия режим, като съответно цялото му имущество е национализирано.
Ето какво сподели гостът ни за аудиторията на сп. “Само Левски”:

“Аз съм от Гара Перловец, така се казваше тази софийска махала до Перловската река. Баща ми беше левскар. Аз също станах такъв. От дете баща ми ме водеше по мачове. Спомням си и истинското игрище на Левски. То беше на мястото на сегашния национален стадион “Васил Левски”. Една алея го отделяше от тогавашния национален стадион “Юнак”. Първо разрушиха игрището на Левски, а малки по-късно и “Юнак”. Спомням си стадиона на Левски – имаше една трибуна, която се намираше от страната на Перловската река, беше доста голяма. Въобще стадиона го помня като голяма постройка. Маже би защото на децата сградите им се виждат по-високи и големи. Игрището беше от сгурия. Там съм гледал Кардашев, Хранов. И след това – някъде 1949-1950 година, това игрище изчезна. Не знам как са го взели тогава – вероятно с някакъв държавен акт. Репресивен, разбира се. Сигурно са го национализирали. През 1947 година беше приет Законът за национализацията. Левски тогава не беше на мода сред новите управляващи. Водеше се като отбор на буржоазията. И стадиона отнеха, и името на Левски също. Станахме Динамо. И ни дадоха някакво игрище в едно дере зад кино “Петър Берон”. Там ни натириха. Игрище “Динамо” беше една дупка – боклуците на кв. “Иван Вазов” се изхвърляха там, на края на София. После ни пратиха в Подуяне, на “Герена”.
Другият най-популярен тогава столичен клуб – Славия, имаше същата съдба. Те имаха игрище, където е сега МВР болницата, до Руски паметник. Спомням си, даже ходихме на игрището на Славия да гледаме вратаря им Минко Детелината, след като направи голям мач с националния ни отбор срещу големия тим на Унгария. Тази среща беше на сгурията на препълнения стадион “Юнак”, тогава бихме унгарците с 1:0. След това обаче и Славия ги натириха в “Овча Купел” и им смениха името. Славия я разделиха на две – на Ударник и Строител. Даже играха малко в “Б” група, ако не се лъжа.
Така на Левски и Славия – тези два стари софийски клуба, не само им взеха игрищата, които бяха в центъра на София, но и имената им смениха. В същото време ЦДНВ, по-късно ЦДНА(сегашното лит(*кс-етрополе) – един отбор, който влезе в “А” група заради някакви управленски машинации – мисля, че зае мястото на Ботев (Пловдив), изведнъж се настани на игрище “Чавдар”, сегашната “Българска армия”. А там беше игрището на старото АС 23. От една страна, те се разграничаваха от АС 23, защото бил клуб на бившите фашистки офицери, а в същото време им взеха игрището! Просто става дума за репресивни актове. А тогава това игрище беше с единствения затревен терен. И сега аз не знам на какво основания този Васил Божков иска да вземе стадиона – той си е държавен. Построен е с парите на данъкоплатците. Нека Божков си прави казина, но да не претендира за тоя стадион! А и базата им в Панчарево. И тя е правена с пари от бюджета. От парите на левскари, слависти, на всички.
лит(*кс-етрополе е отбор дошъл във футбола ни с репресии, с не чак до там законни държавни актове. И сега, ако се действаше с ония разбирания, би трябвало лит(*кс-етрополе да се натири. Да отиде на стадион “Септември”.Нали те самите казват, че са наследници на Септември и Спортист. Просто Септември го изхвърлиха. Взеха им играчите . Симолията, Якимов и т.н., и го изхвърлиха. Те нали все казват: “Ние сме отборът на “Красна поляна”. Добре, ето я “Красна поляна” – играйте си у “Красна поляна”.Та как тогавашната ЦДНА, по-късно лит(*кс-етрополе събра своята публика? Като отбор, подкрепян от ЦК на БКП, започна да печели непрекъснато шампионски титли. И естествено децата гледат кой е първи – все армейците. И така ставаха привърженици на лит(*кс-етрополе. В началото червените нямаха публика.
А с Левски продължаваха да се случват други неща. През 1969 година ни обединиха със Спартак – отбора на МВР. Направиха го, защото искаха многобройната публика на Левски по някакъв начин да я озаптят, да сложат ръка върху нея. Когато бихме лит(*кс-етрополе със 7:2, то гръмна България! И те тогава се озъбиха. Истинските левскари това събиране със Спартак не го приеха. Това беше един акт, с който властта искаше да върже устата на публиката на Левски. Това беше целта на оня режим, а машата в случая беше Солаков.
И сега просто се дразня, че всичко това младите не го знаят. Левски не е отбор от покрайнините на София. Нека да го знаят хората – че Левски не е “Герена”! Подуяне беше една махала изхвърлена накрая на София. Казвам го при цялото ми уважение към хората, които живеят там. Но нека да се знае, че игрището ни беше в центъра на София. И изведнъж изчезна.
И досега никой не се е заинтересувал за това. А би трябвало...”

_________________
"Нека запомним и се съобразяваме и за в бъдеще с факта, че загубата в 1913 и в 1918 година за българщината е по-малка от тая в 1944 година."
Иван Михайлов


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Сря Дек 15, 2004 3:41 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Дек 12, 2004 4:44 pm
Мнения: 5023
Местоположение: София
Момчетата от Левски и развлекателния бизнес

Досега винаги съм се чудил, кои са тези футболисти, които винаги попадат в устата на Тодор Батков, когато той говори за живуркането в Левски. Адвокатът винаги е бил дипломатичен и не назовава имена, като нарочените от него винаги са обединени в графата "някои". Та тези играчи, които не си дават много зор, но си стоят в Левски заради високите заплати, вече ще трябва да променят нещо. Защото Батков рече " Пари няма, действайте". Ето първият се издаде сам. Казва се Тодор Колев. Той искал да остане в Левски, но не и при предложената му нова заплата. Разбирам Колев да е добър футболист, да е завезда, да го искат от други отбори, нека иска пари. Но точно той, който има два гола и половина ( хайде, нека са три) за Левски, иска по- голяма заплата. Ами ако Наско Сираков намира пари на улицата, нека му вдигне възнаграждението. Но се съмнявам, че това ще стане, защото Сираков никога няма да клекне пред Тодор Колев. Как си я представяте вие тая. Наско да се пазари с някой си Тодор Колев. Затова бягай да въртиш обиколки и навръх Нова Година. После прави цяла пролет коремни преси и лицеви опори до тъчлинията, когато останалите тренират. И като ти свърши договорът Тошко довиждане. Колев е от тези футболисти, които утре ще отидат в лит(*кс-етрополе и ще изтъкнат, че са професионалисти и Левски вече е затворена страница за тях. Или в Литекс например. Ама в Ловеч са злопаметни и няма да забравят как футболиста на Етър Тодор Колев през 1999г. подписа договори едновременно с Литекс и Левски. Ех, ако Тошко можеше да заиграе в единия отбор и да взема заплата и от двата. Онзи ден мениджърът на Нюкясъл Греъм Сунес припомни на аудиторията, защо всъщност хората се събират по стадионите и защо милиони зрители гледат футбол. " Холандецът трябва да разбере, че ние сме развлекателна индустрия, който не развлича няма да го гледат.", заяви Сунес. В тази връзка, аз предпочитам да гледам с екипа на Левски Милан Коприваров, вместо Тодор Колев. Коприваров поне ще ме развлича, защото знам, че никога няма да рекетира Левски заради пари и винаги ще дава всичко от себе си. Спомням си онзи случай, когато Родопа взе под наем от лит(*кс-етрополе Айхан Хамдиев и той поискал да играе титуляр, защото идва от лит(*кс-етрополе. И Коприваров като го хванал " какъв си ти ве чорбар" и бой, бой, докато на оня му дойде акъла в главата. Ето такива хора ми трябват в Левски. Да ме развличат, както казва Греъм Сунес. Така или иначе Левски скоро няма да заиграе като Челси, поне такива пичове като Коприваров може да ме държат близо до стадиона. Новата политика на Левски изглежда не е следствие от недоимък. Стратегията е явно изградена, съгласно волята на запалянковците, които са неразделна част от развлекателния бизнес. В тази връзка леко изключение бе офертата към Пантелич. Един сърбин, който вече е надхвърлил 30 години. Ама бил остър. Ама няма що. И като излезе сам срещу вратаря става тъп. Видяхме срещу Щурм Грац. Е, мерси. По- добре да наточим на шмиргела някой от сегашните и те да станат остри. Ама да се дават луди пари на Пантелич- по-скоро не. По- добре 300 000 евро за още един изскуствен терен, където да се заострят юношите.

Жельо Станков

_________________
"Нека запомним и се съобразяваме и за в бъдеще с факта, че загубата в 1913 и в 1918 година за българщината е по-малка от тая в 1944 година."
Иван Михайлов


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пет Дек 17, 2004 7:17 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Дек 12, 2004 4:44 pm
Мнения: 5023
Местоположение: София
ИДЕ СИНЬО РОБСТВО!

... Че публиката на Левски е най-великата и достойна в България го признават дори някои цесекари. Отборът се подкрепя докрай, независимо от резултата и съперника. Футболистите и шефовете на клуба понякога са критикувани, но никога не стават обект на омраза. Стадион "Георги Аспарухов" е свещено място и той не може да бъде осквернен от сините привърженици. Песните на феновете са предимно за възхвала на отбора, a тези кoито не са, се пеят само в подходящ случай. Основната причина за всички положителни явления се корени в начина на мислене на запалянковците. И Левски, както всеки клуб изпада в кризи, но това по-никъкъв начин не влияе на подкрепата от трибуните. Напротив феновете се сплотяват повeче, защото знаят, че и те могат да допринесат с нещо за подобряване на положението. Всеки от нас разбира, че когато тимът е затруднен (било то игрово, финансово и пр.) публиката е тази, която може да направи нещата по-безболезнени и дори да реши проблема. За да бъда честен трябва да кажа, че и между запалянковците на Левски се срещат хора, които не винаги докрай стоят зад отбора.
... За Гунди е писано и говорено много, но винаги има какво още да се каже. Желанието ми е да акцентирам върху измисленият спор, кой е най-големият футболист в цялата българска история - Георги Аспарухов или Христо Стоичков. За тези, които имат съмнения кой е той, трябва да кажа нещо. Нека предположим, че идеалният футболист има 10 качества, като физика, дрибъл, скорост, игра с глава, пас, силен и точен удар, използване на двата крака, контрол над топката, феърплей и отнемане на топката от противника. На всички е ясно, че Гунди покрива поне девет от десетте критерия. Искам да попитам, някой да е виждал Стоичков да играе с глава или да прави задни и странични ножици? Десният му крак е като патерица. A и индивидуалната техника на Ицо не отговаря на претенциите му (нека си спомним голът на Гунди на "Уембли", останал в аналите на митичният стадион). За феърплей при Стоичков изобщо не може да се говори. Някои хора не могат да правят разлика между най-титулуван и най-добър играч! Безспорно Христо Стоичков е българският играч с най-много отличия засега. Нека погледем фактите. В официалната класация на ФИФА Стоичков е с 22 места след Г. Аспарухов. Световни историци, статистици и медии поставят синята легенда на 40-то място, докато Стоичков е 62-ри. Христо Стоичков има шанса да играе в един от най-силните отбори в света - Барселона, а треньор да му е Йохан Кройф. Стоичков се състезва във времето на телевизията, многото зрители, медиите и интернет. Всичко това дава възможност да бъде видян и оценен от всеки жител на планетата. Но това не му помагa да се нареди преди Гунди.
Смея да твърдя, че Георги Аспарухов е звезда, а Стоичков метеор (свети докато изгаря)!
Гунди е може би единственият футболист, който се превръща в своеобразен обществен феномен за България. Въпреки огромната любов на запалянковците (не само от Левски) и уважението на колегите си фуболисти, официалните власти имат към него ясно изразена неприязън! Може би причината се крие в това, че името на Гунди се смята за символ на ФК Левски. Тогавашните управници имат поговорка: "Не всички левскари са фашисти, но всички фашисти са левскари!". Поради тази причина лит(*кс-етрополе е толериран неистово, а Левски низвергнат. Особено показателен е следният факт.
Българският представител в гласуването за носител на "Златната топка" за 1965 г. е правителственият "Работническо дело". Вестникът не посочва Гунди в петицата!? Ако го беше поставил на първо място, което той несъмнено заслужава, ставаше трети в крайното класиране. Забележете при това без да е играл в супер отбор, а само и единствено в България.
... Най-голямото доказателство потвърждаващо комунистическия принцип, че всички фашисти са левскари е погребението на Гунди и Котков. Когато през 1971 г. над 550 хил. души излизат по улиците на София, властта се втриса от ужас. Не е далечна "Пражката пролет" от 1968 г. и съмненията за повторение на събитията от Чехословакия тревожат болните комунистически мозъци. Хиляди полицаи, пожарникари, военни и хора от Държавна сигурност са мобилизирани. Според властта левскарските редици са пълни с представители на "опозицията". Те трябва да бъдат обезвредени, защото има опасност да разбунтуват народа. Само за седмица са арестувани по-видни левскари като Рихард Езра, Пиолата, Любо Ангеловски, Сашо Моряка, Мунис, Гошо Национала, Коно, близнаците Булдоци и много други. Някои от тях се отървават с предупредителни протоколи, а останалите са изселени от столицата. Най-гнусното, което върши властта, обаче остава късането на некролозите на загиналите футболисти, всекидневното прибиране от гробовете на Гунди и Котков на листове със стихове посветени на тях, събирането на снимките им и тъпкането на цветята оставени в тяхна памет!!
Желая да хвърля светлина върху създаването на лит(*кс-етрополе. От разговорите ми с привърженици на различни отбори разбирам, че този въпрос е съвсем неясен. Най-заблудени са онези, които смятат лит(*кс-етрополе за пряк наследник на АС-23. Това най-често са чорбари, осъзнаващи комунистическата същност на отбора си, но нямащи възможност да се отрекат от него. Какво казва историята по този въпрос?
След деветосептемврийският преврат през 1944 г. се премахват всички дотогавашни спортни структури. Още на 25.09.1944 г. е създаден Временен спортен съвет. Той отстранява не само ръководителите на спортните клубове, но и редица бивши и действащи треньори и футболисти. Причината за това са налудничевите обвинения "за профашистка дейност". Нещо повече, последвалата реорганизация на клубовете довежда до ликвидирането на много от тях, а останалите са прекръстени с нови имена. Така Левски е обединен с Княз Кирил, който преди това е преименуван на Пощенски спортен клуб. Новото име на клуба е ПСК Левски. ЖСК става Локомотив, Славия е обединена с България и Бежанец и става Славия 45 и т.н. АС-23, Шипка и Цар Борис III са претопени в един клуб на армията, наречен Чавдар. През сезона 1946/47 г. Чавдар изпада от Първа дивизия, след което е преименуван на ЦДВ. Тъй като отборът на партията не може да играе във Втора дивизия, той е обединен със силният за времето си Септември от Първа дивизия. Това става в края на сезона 1947/48 г. като името на новият отбор е "Септември" при ЦДВ. Така без да е извоювал участие при най-добрите, лит(*кс-етрополе започва съществуванието си.
За да не бъда голословен ще цитирам дословно извадка от "Задочни репортажи за България" (Георги Марков, 1990, София, 40): "... От друга страна, футболът беше добре прикрит повод човек да изрази своята ненавист към режима. Разполагайки с власт да правят каквото си искат, другарите създадоха отборът на лит(*кс-етрополе, който трябваше да бъде символ на партийната непобедимост. Това естествено тласна огромната маса футболни зрители към "Левски", който логично се превърна в символ на стара България. Мачовете между двата отбора бяха истински войни. Спортът се командваше от военните и те взимаха мерки да подсигурят падането на "Левски". По игрищата често можеха да се видят сблъсквания, които в основата си бяха политически. И досега ми е пред очите един юначен хлапак от Коньовица, когото милицията се опита да измъкне от стадиона по време на мач и който просна на земята половин дузина милиционери. Преди друг мач на тези два отбора майорът от МВР, който ръководеше охраната на стадиона, събра всички, които трябваше да пазят реда, и им дръпна една реч, в която най-важен беше пасажът: "Днес играят нашите срещу буржоазно-капиталистическата сбирщина на "Левски". Ние ще докараме цяло поделение. Ако някой от ония се надигне, то веднага го приберете." За еволюцията на стиловете може да се съди от факта, че години по-късно популярността на "Левски" бе ликвидирана по най-безобидния начин - направиха го отбор на Държавана сигурност..."
Феновете на разформированите отбори (които не са били малко) се насочват към останалите оцелели тимове. Една част от тях си избират новият отбор на лит(*кс-етрополе, който ги привлича с победите си. Към тях трябва да прибавим комунистите и военните, които по "задължение" стават цескари. Появяват се и други поддържащи този комунистически отбор. Това най-често са хора, които страдат от липса на победи в личният си и служебен живот и търсят да избиват комплекси на друго място. Тъй като изборът не е бил голям, значителна част от тези хора се насочват към футбола. Там вече има един отбор победител, зад когото изцяло стои партията-държава, т.е. тук не можеш да бъдеш губещ. Така се създават привържениците на лит(*кс-етрополе. Днес имаме прекрасната възможност да наблюдаваме колко несполучлива смес се оказват феновете на лит(*кс-етрополе. Но най-любопитното е, че и новото поколение цесекари е наследило изцяло недъзите на предходното. Разбира се има и изключения. Аз самият познавам качествени хора, които са се заблудили, но според мен те не са повече от 20% от всички, които подкрепят лит(*кс-етрополе.
В действителност привържениците на лит(*кс-етрополе не обичат истински отбора си. Тяхната омраза към ЛЕВСКИ ги обединява. По този начин червените фенове признават категорично, че В БЪЛГАРИЯ ИМА САМО ЕДИН ОТБОР И ТОВА Е ЛЕВСКИ - огромна част от народа го обича, а останалата го мрази. Ще посоча няколко примера за казаното по-горе. Нека започнем с най-очевадното - песните "възхваляващи" армейския отбор. Феновете на комунистическият клуб имат около петнадесет най-популярни песни и забележете, че над десет от тях са насочени срещу отбора на ЛЕВСКИ. Тези антилевскарски измислици се пеят постоянно, независимо кой е моментният противник на лит(*кс-етрополе. Друг е въпросът, че голяма част от споменатите песни са взаимствани от синята агитка. Всеки средно-интелигентен човек го разбира, ако внимателно следи текста. Една песен измислена за възхвала на даден отбор, е градивна. Когато позитивните пасажи са заменени от негативни, а името на Левски остава, е ясно кой е първоизточникът. Това от своя страна говори за липса на вдъхновение, което би трябвало да предизвиква всеки тим у феновете си. В чорбарските редици съществува практика да се слагат различни предмети пред "Българска армия" осмиващи отбора на Левски. Ако някой обича клуба си, то той би трябвало да поставя пред собствения си стадион символи въздигащи отбора му, а не такива, които хулят противника.
Има един неоспорим факт, потвърждаващ горните редове. Това e фактът, че привържениците на лит(*кс-етрополе са единствените в България, които са се радвали неистово при загуба на "любимия си тим" (ЦСКА-Литекс, 1999). Този начин на мислене е напълно разбираем, защото запалянковците на лит(*кс-етрополе са южняшки тип. Само по времето на моят недълъг живот си спомням, че неколкократно феновете на червените посягаха срещу своя клуб. Те оскверняваха собственият си стадион като чупеха седалките му и рязаха гредите му. Отнасяха се с омраза към футболистите на отбора си - многократно ги замеряха с домати и яйца, но най-фрапиращо беше желанието да ги пребиват.
... А какво да кажем за психиката им. Те, "родените да побеждават" имат психика на губещи. Конкретен пример ще ви посоча. Имам приятел цесекар, който ми е казвал - "Когато ви поведем с 2:0 в цялата агитка настъпва тягостно очакване. Отвсякъде се носи - "Говедата ще ни обърнат". В същото време отсреща се чува "Хей чуй лит(*кс-етрополе 2:0, 3:2". Направо си умирам от яд човек!"...
Спомняте ли си многобройните мачове, когaто единствените цесекари на стадиона остават играчите на лит(*кс-етрополе. Не ви ли се пълни душата като гледате как червените привърженици се блъскат да напуснат стадиона, далеч преди края на мача, защото не понасят загубите. Това последното ще го защитя с песента "Победа и пак победа, ние пеем само за победа!" Свещена глупост! Що за запалянковци са това?...

_________________
"Нека запомним и се съобразяваме и за в бъдеще с факта, че загубата в 1913 и в 1918 година за българщината е по-малка от тая в 1944 година."
Иван Михайлов


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Съб Яну 15, 2005 10:19 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Дек 12, 2004 4:44 pm
Мнения: 5023
Местоположение: София
Васил Левски

Изображение

Васил Иванов Кунчев е роден на 6 юли 1837 г. в гр. Карлово. Има двама по-малки братя – Христо и Петър, по-голяма сестра – Яна, и Мария, която е най-малка в семейството. Още от ранна възраст бъдещият апостол опознава тежкия и напрегнат живот на занаятчийското семейство. Баща му, Иван Кунчев, буден гайтанджия и бояджия, запада и умира, когато Левски е едва четиринадесетгодишен. Настъпилата сиромашия хвърля мрачната си сянка върху юношеската душа.

Грижата за препитанието на четиричленното семейство ляга изцяло върху майка му. Над чекръка и стана Гина Кунчева робува ден и нощ, за да осигури хляба на децата си. След като Васил завършва трите отделения на взаимното училище в родния си град, материалното положение на семейството подтиква Гина Кунчева да предаде своя син на грижите на брат си хаджи Василий, калугер от Хилендар-ския манастир, изпратен на служба в Карлово и неговата околия. Така момчето става послушник на вуйчо си, който го учи на църковна служба и две години го издържа в класното училище на Стара Загора.

Младият Васил проявява голяма любознателност, която става основен стремеж на юношеските му години. Тя се подхранва от любовта му към народа, която расте и укрепва толкова по-силно, колкото по-пълно опознава робската неволя и непосилните страдания на своя народ.

Тоя стремеж го ръководи през тежките години на послушниче-ството, той подхранва надеждите му по време на неговото дяконство, което той приема след уверението на вуйчо си, че ще го изпрати на учение в чужбина. Левски мечтае да служи на народа си чрез повече знания, чрез по-голяма наука, която иска да добие в Русия.

Но той вече е двадесет и четири годишен мъж. И вижда, че вуйчото не възнамерява да изпълни обещанието си. И когато търпението му се изчерпва, скъсва със своя роднина, вече станал архимандрит, и с надеждите, възлагани на него.

А между това народната борба се разгаря и обхваща все по-широки слоеве. Заедно с устрема към духовна независимост се разпалва и жаждата за политическа свобода. Недоволните народни маси започват да разбират необходимостта от организирани действия. Революционната идеология на националноосвободителното движение прави първите си стъпки. Раковски издига знамето на организирания бунт и изработва своя план за освобождение на България.

Животът сам разкрива пред наблюдателния поглед на младия дякон нови полета за дейност. Досегашното само е приспивало неговата воля за истинска служба на народа. Сега тоя народ го зове на решителна работа в името на свободата. Стремежите на най-онеправданите народни маси стават и негови стремежи.

Очевидно, преди още да постъпи в легията, в резултат на личните си усилия възмъжалият дякон намира смисъла и назначението на своя живот в беззаветната преданост, във всеотдайната обреченост на народа и на неговото освободително дело. „Аз съм посветил себе си —" пише той по-късно в едно свое писмо — на отечеството си още от 61-во лето (година) да му служа до смърт и да работя по народната воля."

Революционното дело ще стане за него най-голямо училище, в което ще израсте с цялото величие на своята прекрасна личност. Сега вече неговата цел е ясна и определена.

Убедил се в необходимостта да скъса с досегашния си живот и да се посвети на отечеството си, Левски смело и спокойно пристъпва към действие. През нощта на 3 март 1862 г. той напуска Карлово и през Пловдив се отправя за Белград, където Раковски организира вече легията.

Легията не постига своята крайна цел. Тя успява обаче да подчини за момент произволните и лични действия на организация и план и по този начин отбелязва началния момент в съзряването на една нова обществена мисъл у българина: борба за свобода чрез организиране на големи чети, които под единно ръководство да вдигнат народа на въстание.

Под стените на Белградската крепост Левски преминава първата обществена школа. В легията той оценява ролята на организацията и дисциплината. В лицето на Раковски открива идеален образец на беззаветен борец, готов на всички жертви в името на свободата и добруването на своя народ. А когато се опознава с повечето дейци по народното дело, той разбира цената на вътрешното единство, на единомислието, което сближава борците и ги прави силни в превъзмогване на пречките.

Така обществената мисъл, заедно с влиянието на Раковски и развитието на събитията определят по-нататъшното развитие в светоглгда на Левски. Отсега нататък борбата за народна свобода става негова висша цел, смисъл и съдържание на живота му. Организирането на чети, чрез които да се подигне народът на въстание, в момента за него е най-сигурното средство за постигане на освобождението.

Под стените на Белградската крепост е и бойното кръщение на Левски. В сраженията с турците той проявява голяма решителност и смелост. Тук при един скок получава и своето историческо прозвище Левски, с което живее в историята и в съзнанието на поколенията.

През пролетта на 1863 г. Левски се завръща в родния си град и след тримесечен затвор в Пловдив скъсва окончателно с дяконството. Решението му да захвърли расото, което фактически извършва още през 1862 г., е естествен резултат на неговото идейно развитие, а начинът, по който го прави, добива значение на обществена демонстрация на новите идеи, които го вълнуват.

На Великден, отрязал дългата си коса, в гражданско облекло, заел мястото на певеца, дякон Игнатий пее за последен път в църквата „Света Богородица". Изненадата и ефектът са огромни. Свикнал да обмисля внимателно всяко свое действие, очевидно празничният ден и начинът, по който Левски се отказва от дяконството, не са избрани случайно. Затова още Зах. Стоянов вижда в разстригването един смел протест срещу „пустото калугерство" и същевременно „нещо агитационно: нови хора и нови идеи са нужни на България".

След това събитие Левски не е могъл да остане повече в Карлово. Легалният период от своя живот той приключва като учител: близо две години прекарва в близкото село Войнягово, разположено в полите на Средна гора, и една непълна година в добруджанското село Ени-кьой, на пътя между Тулча и Бабадаг.

Годините на учителствуване, в които той се разкрива като вещ педагог, внесъл нови неща във възпитателната практика и училищната традиция, са години на изчакване сгодния момент за борба. През това време той работи за политическото осъзнаване на народа, вниква по-дълбоко в неговата душа и разбира още по-добре тежкото му положение.

От Еникьой той отива за кратко в Яш, откъдето прави опит, както се вижда от първото му запазено писмо, да се свърже с Раковски, за да се осведоми за неговите намерения.

Четири години след легията Левски е знаменосец в четата на Панайот Хитов, която е създадена в противодействие на политическата линия, следвана от образувания по това време Таен централен български комитет. Рожба на волята за съвместна борба на българи и ру-мъни, този комитет застъпва класовите интереси на средната търговска буржоазия и възлага надеждите си не на българския народ и неговата революционна борба, а на наивната вяра в добрата воля на султана и в съчувствието на великите европейски сили. Наистина той пръв изнася пред народните маси идеята за комитет и предвижда създаването на вътрешна организация, но не успява да приложи своята програма и освободителното движение продължава да следва бунтовната традиция на организираното хайдутство.

Когато Раковски се завръща в Румъния и узнава за извършеното в негово отсъствие, той се обявява против комитета. Събира разпръснатата революционна емиграция и разпалва борческия устрем на масите. Той изработва закон, с който подчинява хайдутските чети на организация и планова дейност. Въздействието, което упражнява пламенният патриот върху хайдутите, е огромно. Неговите идеи извършват преврат в душите и умовете на смелите борци. Планът за действие остава същият: към четите отвън ще се присъединят готови ядра, от съчувственици, за да поведат народа към обща въоръжена борба.

Започват се трескави приготовления за въоръжаване и подготовка на четите.

Четата на Панайот Хитов, главният войвода на всички чети, е първото от проектираните бойни ядра на Раковски. Оценил големите качества на Левски, той го налага на Панайот Хитов за знаменосец. Направеният избор е израз на доверие и на чест. На 28 април 1867 г. четата минава Дунава при Тутракан. Походът из Балкана е школа на издръжливост, на дисциплина, на организация. Левски навсякъде е пръв. Но масите са неподготвени, четите са малки и слаби и народът остава ням зрител на усилията на шепата храбреци. Тези мисли оставят дълбоки следи в съзнанието на Апостола и подготвят пътя за отричането му от четническата идеология.

Началото на последния и решителен прелом у Левски започва от Втората легия. Идеята за славянска федерация на Балканите ражда тази нова школа. Тя е едно от най-големите дела на Добродетелната дружина, която изразява интересите на богатите български търговци и земевладелци в Румъния и Русия. Наричана още Комитет на старите, Дружината съобразява дейността си с външната политика на руското царско правителство и образува отделен политически лагер сред българската емиграция. Заедно с договора за откриване на военно училище в Белград пратениците на Дружината се споразумяват със сърбите да образуват навсякъде из България комитети. Тия проекти обаче остават само на книга. И Добродетелната дружина, както и Тайният комитет нямат ясна представа за ролята и значението на вътрешната организация в борбата за свобода. Те възприемат тази идея под чужд тласък, без тя да отговаря на действителните цели на старите.

Легията трябва да подготви първия офицерски кадър за освободителната борба. Работата започва трескаво, с вяра и надежда в бъдещето, при пълната материална и морална подкрепа на Русия. И тук Левски е пръв. Но политическите сметки и шовинизмът на господствуващите клики в Сърбия провалят твърде скоро и този опит. Сръбските власти, които до първите успешни изпити крият неприязнените си отношения към легията, започват да полагат всички усилия да направят положението на легистите нетърпимо.

Левски, сериозно обезпокоен от работите в легията, в едно свое писмо до Найден Геров дава израз на мислите, които го вълнуват-. Загрижен за участта на другарите си, както и за съдбата на родината, той иска събраните патриоти да се използуват като революционна сила, която да вдигне народа на въстание. Тази задача беше поставил и Раковски на Първата легия. Но все пак желанието на Левски пръв да влезе в страната, за да посети и подготви предварително познатите си, е решителна стъпка напред в неговите разбирания. Той вече е дошъл до убеждението, че предварителната подготовка, макар и само за нуждите на четите, е необходима. Това му е подсказал и личният опит, придобит от похода из Балкана. При това предварителната подготовка, която иска да осъществи чрез доверието и най-широкото съдействие на познатите си, би подсилила възможностите за въстание, чийто главен двигател, разбира се, ще бъдат пак четите.

Левски не успява да осъществи намеренията си. Още същия месец той заболява тежко. Докато е на легло, той има възможност и време да се съсредоточи, да направи равносметка на придобития опит и да прозре бъдещата насока на освободителната борба. „Но пак Ви моля и познавам — пише той на Панайот Хитов -за най-искрен и пръв любимец български, да дойдете при мен. или да ви пиша какво аз мисля да правя и ще го направя, ако рече бог. . ., ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя, губя само мене си."

Апостола загатва на Хитов за оная мисъл, която изпълва съзнанието му и която предпочита да сподели в личен разговор с него. Той е прозрял не само насоката на освободителната борба, но и пътя на своята бъдеща дейност. Докато в писмото си до Н. Геров желанието му да отиде в България е във връзка с голямата му загриженост за участта на легията, а изпълнението му зависи от чужда воля, в писмото му до П.Хитов това желание е прераснало вече в решение. Левски е в началото на нов идеен прелом, който го довежда до съзнанието за необходимостта от предварителни действия вътре в страната. Новото не е уяснено в подробности, но те не са и съществени в случая. Бъдещият апостол е застанал пред идеята за една вътрешна революционна организация. Той е решил да отиде между народа и него най-напред да подготви за решителна борба. Той съзнава, че задачата, с която иска да се заеме, е тежка и отговорна, но ако сполучи, ще спечели за целия народ, ако пък не успее, ще погуби само себе си. За тая жертва той всякога е готов.

През втората половина на април 1868 г. Втората легия не съществува вече. Изгонен от Сърбия, Левски отива в Румъния, а после се връща отново в Сърбия, за да потърси приятелите си, забавили се, поради арестуването им от сръбските власти. В Зайчар обаче арестуват и него. В затвора той приключва равносметката на своя опит. Убеждава се окончателно, че на чужда помощ отвън не може и не бива повече да се разчита. Освободителното движение трябва да се облегне изцяло на своите собствени сили. Така съвсем естествено, по пътя на личния си опит Левски идва до съзнанието за необходимостта от самостоятелни действия. Ходът на събитията, от друга страна, затвърдява у него мисълта, че са необходими предварителна организация и революционна подготовка на народа вътре в страната. Трябва да мине още малко време, да узрее замисленото, за да може да ликвидира окончателно със старата тактика и да тръгне по нов път.

От Сърбия Левски се озовава във Влашко, където сред българската емиграция споделя с близки и познати своите мисли и търси почва за идеите, които го вълнуват. Тук, в кръга на младите, събрани около „Българското общество" в Букурещ, които се приближават до мисълта за самостойни организирани действия, Левски е разбран, тук той намира съчувствие и подкрепа. „Българското общество" в Букурещ, което подпомага всеки патриотичен почин, подкрепя и него, като му дава средства за пътуване и прехрана.

Към това време трябва да се отнесе запознаването и дружбата на Левски с Ботев. Двамата приятели живеят в една запустяла мелница край Букурещ и заедно споделят неволята и мизерията на изгнаническия живот.

Съвместният живот и дружбата им не са могли да не окажат влияние върху двамата великани на националноосвободителното движение.

На 11 декември 1868 г. с параход през Цариград Апостола предприема своята първа обиколка из България, която прекъсва, като се връща отново в Румъния, за да се снабди с прокламации, подписани от „Привременното правителство в Балкана", и някакво пълномощно. На 1 май 1869 г., след двумесечен престой в Румъния, той минава Дунава при Никопол и извършва втората си обиколка из България. Сега Апостола идва окончателно до убеждението, че в борбата за освобождение българският народ трябва да разчита преди всичко на собствените си сили и че за успеха на революцията е необходима продължителна, упорита и системна организационна работа сред самия народ. През тая обиколка той поставя сега основите на революционната организация в България, като изгражда първите революционни комитети в редица градове и села.

Проникнат от мисълта за изключителната роля на вътрешната организация, Левски се завръща в Румъния на 26 август 1869 г. с установено мнение по всички въпроси, които емиграцията би повдигнала във връзка с неговата работа, освен това той не говори вече само от свое име, а и от името на организирания народ. Облегнат на него и изпълнен с вяра в успеха, той желае да убеди емиграцията в правотата на своето дело и в необходимостта да се следва избраният път. Главната му грижа сега е да обедини усилията на революционната емиграция, за да се осигури успехът на освободителното дело.

Усилията на Левски не отиват напразно. Продължителните разисквания и спорове с идейните течения от кръга на младите го сближават с групата на Любен Каравелов, която споделя неговите идеи и му дава своята подкрепа и сътрудничество. Каравелов и другарите му първи от емиграцията оценяват историческата необходимост на избрания от Апостола път, присъединяват се към неговото дело и с това подпомагат укрепването на престижа му сред народа.

Новият и най-важен етап в развитието на националноосвободителното движение - полагане основите на комитетската мрежа в страната - сближава двамата водачи и извиква на живот Българския революционен централен комитет (БРЦК), чието начало трябва да се отнесе към есента на 1869 г. Създаването на Централния комитет е дело на Левски и Каравелов, които най-добре са разбирали необходимостта и значението на един централен ръководен орган на национално-освободителното движение. Неговото създаване е неразривно свързано с възникването на вътрешната революционна организация, чиято необходимост като най-висш етап в развитието на революционното движение Каравелов напълно е споделял.

На 27 май 1870 г. след близо едногодишен престой в Румъния Левски прехвърля Дунава при Гюргево, за да започне своята трета и най-продължителна обиколка из страната. Сега той разширява ко-митетската мрежа, укрепва революционната организация, провъзгласява комитета в Ловеч за Централен комитет на вътрешната организация, изработва революционния проектоустав - основния закон на организацията — и въвежда в работа двамата си помощници — Димитър Общи и Ангел Кънчев.

За четвърти и последен път Апостола прекъсва своята дейност и отива в Букурещ през пролетта на 1872 г., за да участвува в общото събрание на представителите на комитетските организации в България и чужбина.

На това събрание, организирано най-грижливо от Левски, се одобрява и приема уставът на организацията, изработен от него. На последното заседание, състояло се на 5 май, събранието избира Караве-лов за председател на Централния комитет, а Васил Левски - „за главен апостол на цяла България, Тракия и Македония". Като член на Централния комитет Апостола получава неограничена власт в България да подготви революцията.

Събранието възприема неговите схващания и делото му намира всеобщо признание. Пътят, по който той вече бе повел народа към свободата, се утвърждава като историческа необходимост. И пак на Левски е възложено да доведе докрай делото на народното освобождение.

Доволен, той се завръща на 1 юли 1872 г. в България и веднага разпраща отпечатания вече устав и специалното окръжно на Централния комитет до местните комитети. Неговите по-нататъшни усилия се насочват към укрепване на революционната организация, която сега той групира в отделни окръжни комитети, на които предоставя голяма свобода на действие и възможността да проявяват инициатива.

Своеволното нападение на държавното съкровище от Димитър Общи в Арабаконашкия проход и разгромът на организацията турят край на удивителната дейност на великия Апостол. Неукротимият и безстрашен сеяч на революцията е заловен и завършва своя героичен живот на бесилката край София.

В цялата си извънредно богата дейност, която протича при най-сложни и тежки обстоятелства, Левски се разкрива като велик организатор, идеолог и вожд на националната революция. Той поразява с дълбокия си реализъм, с голямата си проницателност, с изключителното си съзнание за дълг и отговорност пред освободителното дело на своя народ. Бележитият революционер не изневерява на себе си и на своя революционен дълг до сетния си час, когато при крайно тежки обстоятелства е изправен пред извънредния съд в София, а след това на бесилката.

Великият син на народа извежда освободителното дело на нов и широк път. Следвайки развитието и практиката на националноосвобо-дителното движение, самостоятелно, по свой път, той поставя основите на нов етап в идеологията на революционното движение. Левски изтъква, че в борбата за свобода народът ще успее, ако разчита на собствените си сили и ако предварително се подготви, организира и въоръжи. Идеята за общонародно въстание, подготвено от вътрешната революционна организация, принадлежи на Левски. Тя назрява в развитието на освободителната борба, но неговата заслуга е, че той прозря историческата й роля и я осъществява със замаха на голям народен водач.

Никой преди него не схваща значението и ролята на вътрешната революционна организация, защото никой не разчита в освободителното дело само на собствените сили на народа. Апостола провъзгласява пълната независимост на освободителното движение, което занапред трябваше да разчита на вътрешната революционна организация и боевата подготовка на поробения народ. Левски полага върховни усилия да възпита, организира и въоръжи народа за решителната борба.

Организационната система, която той изгражда, има следния вид: върховното ръководство принадлежи на Централния комитет, който е избраник и пълномощник на народа и революционната организация. Частните комитети по села и градове са непосредствените изразители на революционната идея сред народа. Те творят организационния живот в страната и са преките деятели на революцията. Те са равноправни помежду си и се намират в преки отношения с Централния комитет. По-късно Левски преминава към децентрализация на организацията и създава първите революционни окръзи или окръжни центрове, както той ги нарича. Извършената промяна е един по-висш етап в развитието на организацията. Тайната полиция е екзекутивната сила на организацията, а войводите, избрани чрез състезателен изпит, са военните ръководители на народа.

Тая най-обща схема, почиваща на принципа на демократичния централизъм, не изчерпва огромното значение на организацията. Тя не дава ясна представа за голямото богатство от подробности, нито за оня живот, който организацията осъществява в своето развитие. Като цяло обаче тя разкрива не само организационния гений на Апостола, но и революционната стихия на българина, защото бе рожба на българската действителност.

Левски съчетава организатора и човека на делото с идеолога и стратега. Той е не само велик организатор и масовик, но и призваният законодател на революцията. Пръв от всички схваща необходимостта от един писан закон и се заема да го изработи. Той създава революционния проектоустав, в който неговата мисъл и дело намират конкретен израз. Затова и този устав е не само един организационен правилник, а цяла политическа програма, в която обществената мисъл преди Освобождението се издига до най-големите си върхове.

Три основни двигателя вдъхновяват мисълта и ръководят дейността на Апостола: любов към народа, култ към свободата и дълбока вяра, че освободеното отечество ще има най-съвършена уредба.

Любовта към изстрадалия народ е единственото чувство, което вълнува неговото сърце, и главният подтик, който възпламенява волята му за подвиг. Пред любовта към народа — според него — трябва да се смири „и най-малката гордост"; пред тая любов няма място за тщеславие и суета. Левски гори само от едно желание — да види отечеството си свободно, па после „ако щат го нареди да пасе и патките". Неговата възвишена и дълбока обич към народа не очаква и не търси признание, облаги, привилегии. Неговата жертвена готовност е все-отдайна, безгранична. „Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв" — заявява големият революционер.

Излязъл сам от народа, Апостолът разбира най-дълбоко неговата душа и нито в един миг от своя живот не се дели от него. Още в началото на своята дейност той се убеждава, че всеки революционен почин без предварителната подготовка на народа е обречен на неуспех. По-късно при всяко свое по-значително действие той изхожда, както сам се изразява, от „свободното народно решение". Убеден и последователен революционер демократ, Левски вярва преди всичко в „естествената сила на народа". От друга страна, той е убеден, че революцията не може да успее, ако народът не стане сам господар на собствената си съдба.

И затова той иска всички почини да излизат от народа, т.е. от този, който е готов да умре за своята свобода, а не от емиграцията отвъд Дунава, чието значение и роля обаче той не подценява. Чувството за дълг и отговорност пред народа го правят естествен враг на всяко самовластие и убеден привърженик на съзнателната дисциплина и единството между дейците и работниците на освободителното дело.

Твърде характерен е в това отношение случаят с проектоустава. Още преди да пристъпи към неговото изработване, Левски споделя замислите си с най-близките и предани дейци на движението. След написването му той го разпраща до отделни дейци и комитети в страната и чужбина да изкажат писмено мнението си и да направят предложение за изменения и допълнения. И чак след това свиква общо събрание в Букурещ от представителите на цялата организация в страната и чужбина, което да разгледа и приеме революционния проектоустав.

Великият Апостол определя ясно и категорично целта на борбата „С една обща революция да се направи коренно преобразование на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление)."

Едновременно с борбата за политическа свобода Левски иска „с един труд", както сам се изразява, да се осъществи и нов съвършен обществен строй, на чието знаме да пише „Свята и чиста република".

Борбата е насочена не само срещу господствуващата турска феодална класа, но и срещу нейните крепители — българските чорбаджии. Обръщайки се към тях, той казва: „Чакаме ви да усетите горчивите сълзи на бедния ни народ, който е вече в крайно тегло. То не! Вий му пиете още кръвта и го предавате на мръсния мъчител. Решили сме се: или да ви съберем, или да ви поразим!"

По своему, със свойствената си яснота и сила на израза, Левски разкрива същината на своята идеология. „Време е - пише той -с един труд да спечелим онова, което са търсили и търсят братята французи, т.е. млада Франция, млада Русия и пр. Колко скъпо и с какви загуби? Брат брата, син баща, бащата сина да убива? Сега е време да преварим това зло. Защо да водим втора борба?" Народните усилия според него трябва така да се насочат, че с един труд, с едни и същи жертви, без да става нужда да се води втора борба, да се извоюва едновременно с политическото и социалното освобождение. Той мечтае, както се изрази на времето Георги Бакалов, „с един удар да освободи България от бъдещата класова война, да разреши едновременно и задачата на своята епоха, и задачата на бъдещето". Народната революция според Левски трябва да извърши коренно преобразование, като не само срине феодално-крепостническата обществена система, но и завинаги избави народа от всяко робство и от всяка социална несправедливост.

И затова, когато говори за „свята и чиста република", Левски има пред вид не толкова формата на управлението, а самия обществен строй; неговата република е „демократска" република, в която народът ще бъде пълен господар на собствената си съдба, тя е „многотрайна държава, изградена по новото зидане", както той се изразява в едно от писмата си. И както Ботев се бори да се построи животът на народа „по принципите на най-новата наука за свободата", така и Левски воюва за едно общество, в което ще бъдат унищожени експлоатацията и социалното неравенство.

Чужд на шовинизма, Апостола заявява: „Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност." Всички народи в България ще живеят „под едни чисти и свети закони", без да се изключват и самите турци: „Ние не гоним турския народ, ни вярата му, а царя и неговите закони." Всички народности „ще бъдат равноправни във всяко отношение", а след освобождението „ще спадат под един общ закон", който „ще се избере с висшегласие от всичките народности". Възненавидял всяка тирания, Апостола смята републиката за най-съвършена форма на управление. В устава той отправя категорично предупреждение към враговете на републиката и демокрацията: „Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система — демократска република — и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна (монархична) система, то и такива ще се считат за неприятели на отечеството и ще се наказват със смърт."

Въпреки горчивия си опит Апостола е убеден привърженик на задружната борба на славянските и балканските народи за свобода и демокрация. „Ръката си подаваме всекиму, който ще пролива кръв с нас заедно за живот и свобода човешка" — пише той на Каравелов, като има пред вид „нашите братя сърби", както сам се изразява в същото писмо. Велик реалист, Левски не се отказва и „от помощта на дявола", но разчита преди всичко на собствените сили на своя народ.

Като заявява, че на българското знаме ще бъде написано „свята и чиста република", той допълва: „Същото желаеме на братята сърби, румънци, черногорци и пр." Като краен идеал на балканските народи той посочва осъществяването на една обща „Балканска република", както сам я нарича.

Изпълнен с безгранична вяра в силите на народа, срещу които „не може противостоя и най-силната стихия", великият Апостол си представя освободеното отечество като една съвършена страна, която, както той се изразява, „ще гърми най-бляскаво като единична държава в цяла Европа".

Пътят към това светло бъдеще е само един -- „Свобода чиста или смърт". Свободата е върховно благо. Тя е „най-святата работа на човека" — бележи Левски в едно свое писмо — и от раждането до смъртта му трябва „да му бъде едничката му грижа". Робството е „най-противно на човечеството". Във „века на свободата и равноправието всеки притеснен и потъпкан", заявява Апостола, се стреми да разкъса робските вериги от врата си и напъва всички сили да отхвърли от себе си „жа-лостното и срамно име роб".

Кървавите и сирстински сълзи на поробения народ се леят върху главите на всички, които търпят робската неволя. Тежестта на задачата и несигурността на успеха в борбата за свобода не оправдават бездействието. „Чисто народният човек - пише Левски на Панайот Хитов — се бори, докогато може, да избави своя народ и ако не сполучи, трябва да умре в народната си работа." Пред „чистата свобода" според Апостола и най-голямата жертва е малка. За да се издигне обаче „храмът на истината и правата свобода", трябва преди всичко да се събори “деспотско-тиранската система" на потисника.

Васил Левски е докрай последователен революционер-демократ, Апостола влага своя голям принос в революционно-демократичната идеология на националноосвободителното движение. Велик патриот реалист, той вярва безгранично в силите на народа и поставя успеха на революцията в пълна зависимост от организацията, дисциплината и цялостната и системна подготовка на народа. В изграждането, а по-късно и при преустройството на организацията той изхожда от принципа на демократичния централизъм и я подчинява на волята и разума на колектива. На отделния деец той поставя нови изисквания в зависимост от новия етап от освободителната борба: съзнателност и дълбока убеденост, революционна бдителност и постоянство, преданост и чистота, проверка и изпит на хората, критика и самокритика в отношенията и работата на дейците.

Васил Левски издига на по-висок етап и военно-революционната идеология на националноосвободителното движение. Той ратува за изграждането на боеспособна въстаническа армия, която според него трябва да почива на здрава организационна основа, да има добри командни кадри и да бъде добре въоръжена и подготвена не само за партизански, но и за редовни бойни действия.

Апостола на свободата е привърженик на настъпателната стратегия с оглед да се постигнат бързи и решителни резултати. Той схваща голямото морално значение на своевременното вземане и задържане на инициативата от въстаниците.

В областта на тактиката Левски също придава решаващо значение на настъпателния бой, но предвижда при необходимост прибягването и до отбрана и изтъква особеното значение на селищата като упорни пунктове. Той предвижда провеждането и на партизански действия в тила на противника с цел да се постигне неговото разстройване

Апостола е най-съвършен синтез на мисъл и воля, на живот и дело. Затова у него няма колебания, няма раздвоение, няма връщане назад. Вдъхновен от безгранична обич към България и от желанието да види отечеството си свободно, той работи с ненадмината прозорливост и такт, с непостижимо себеотрицание и с неизчерпаема воля за борба и подвиг.

Неговото безстрашие, ловкостта, с която излизаше невредим от опасностите, естествената му скромност, нравствената му чистота, голямото му търпение и великодушие заедно с величието на подвига и жертвата му превърнаха неговото дело в легенда. Неговото име стана най-скъп символ на народното съзнание. А самият той израсна като един от най-съвършените изразители на българския народностен дух.

Идеите, делото, легендарният живот на Васил Левски, Апостола на свободата, са велик и вдъхновяващ патриотичен пример за българския народ. Великото му дело и светлият пример на неговия живог ще останат завинаги в съзнанието на българския народ и ще изпълват поколенията с най-дълбока обич и признателност.



Горд съм, че като привърженик на Левски защитавам идеите на толкова велик човек! Поклон пред паметта му!

_________________
"Нека запомним и се съобразяваме и за в бъдеще с факта, че загубата в 1913 и в 1918 година за българщината е по-малка от тая в 1944 година."
Иван Михайлов


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Нед Фев 06, 2005 6:34 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 12, 2004 2:52 pm
Мнения: 5
Местоположение: България
В ОСНОВАТА Е БУНТЪТ

Нека поясним в началото, че Левски е създаден на 24 май 1914 година и няма нужда от сложни схеми, които да обяснят неговото идване на бял свят. И понеже всяко правило си има изключение, през 1978 година вестник "Поглед" информира, че е открит старият устав на Левски, от който се разбира, че клубът е основан на 24 май 1911 година. През 1992 "Старт" намира препис от протокол, че Левски е създаден пак през 1911-а, но на 10 май. А през 1994 г. в-к "Футбол" пък твърди, че е намерено клубно знаме, на което е извезано 1911 г. В тази връзка най-меродавна си остава книгата "50 години футбол в България", в която има факсимиле от корицата на оригиналния устав и от чл. Първи, който гласи: "Основава се на 24 май 1914 г. софийски спортен клуб Левски".

Да се върнем сега към клубната философия на Левски. Да си левскар винаги е било синоним на антиконформизъм, на бунт. И в това няма нищо случайно. Несъгласието се корени още в създаването на клуба. По онова време в София директори на гимназии са заплашвали ученици от изключване, ако ходят да играят футбол. И понеже винаги забраненият плод е бил най-сладък, основателите на Левски са били предимно ученици. Този дух на романтика и понякога неизживяно юношество помага по-нататък и на отбора да практикува волен, атакуващ футбол.

Да се върнем обаче към самото създаване на Левски. За него говори описателно и подробно Зафир Абрашев в книгата на Стефан Нойков "С Левски по дългия път през времето".

"Идеята да основем свой клуб все повече назряваше и у нас, момчетата от квартала около булевард "Патриарх Евтимий", улиците "Витошка", "Цар Асен", "Парчевич" и съседните около тях. Бяхме приятели и повечето от нас, ученици от Втора мъжка гимназия, ритахме топката на празното място в квартала, наречено "Могилката". Името му беше такова, тъй като игрището бе разположено на издигнат терен. Основаването става от момчета между 15 и 18 години", спомня си Абрашев.

Предчувствието за нещо по-особено витае във въздуха. Всички, които ритат футбол в махалата, вече искат да се създаде футболен клуб и да му изберат име. Първоначално се спрягат имената Рапид, Олимпик, Глория, Мажестик.

ЛЕВСКИ ЩЕ ГО КРЪСТИМ!

Скача 17-годишният ученик Борис Василев - Боркиша, един от най-запалените инициатори за основаването на клуба. За председател е избран Владимир Григориев, Георги Манолов е подпредседател, Крум Динков - секретар, кръстникът Борис Василев е касиер. А Стефан Тошков и Антон Янков са членове. По-късно в съвета са избрани Зафир Абрашев, Асен Байнов, а в контролния съвет - Крум Траянов и Любомир Чавдаров. Първият капитан на отбора е Спас Стоянов - Папа Люро, който освен футболист и художник.

Състезателите на първият представителен отбор, формиран през 1914 година, по постове са:
голкипър: Кирил Григориев, бекове - Константин Манолов и Крум Динков, халфбекове - Кочо Апостолов, Спас Стоянов и Борис Василев, дясно крило - Владимир Григориев, десен инсайд - Цветан Генев, център форуард - Петър Стоянович (по-късно първият президент на клуба), ляв инсайд - Георги Манолов, ляво крило - Димитър Сираков. За първия тим играят още Георги Събев, Манол Васев, Зафир Абрашев и Стефан Тошков.

Любопитен епизод от началната история на "сините" е местонахождението на първата "канцелария" на отбора. Това е млекарницата на Бай Трайче, на ъгъла на "Патриарх Евтимий" и "Витошка". Там са се обсъждали проблемите на отбора. Идва време за първия мач. По онова време респект вдъхват тимовете на ФК 13 и Славия. Все пак левскарите решават да изпратят покана до първия създаден в България отбор, през 1909 година - този на колежаните от лицея в Цариград. А именно ФК 13.

Лицеистите пращат своя трети отбор, който през лятото на 1914 година побеждава току-що сформирания тим на Левски с 2:0. Мачът се играе на старото игрище на Славия. През 1915 година се полага началото на най-старото столично дерби между Левски и Славия. Двубоят завършва 1:0 за "белите". "Сините" трябва да чакат първата си титла чак до 1933 година.

Следващите трофеи са през 1937 и 1942 година. Левски вече е отбор с публика и влияние не само в София, но и в цялата страна. И не случайно"сините" са притегателен център за играчи от по-малки софийски отбори.

Третата титла (от 1942) е спечелена основно с такива футболисти. Публиката на отбора вече е обособена. Освен представители от висшите кръгове и интелектуалци, така и обикновени люде са пристрастени към синия цвят.Тимът е набрал инерция и за кратко време след 9 септември 1944 година става шампион 4 пъти - 1946, 1947, 1949, 1950 година. По онова време отборът на Локомотив (Сф) е много силен и е основният съперник на "сините".

Тук трябва да се направи едно отклонение - на 5 май 1948 година е основан лит(*кс-етрополе, известен тогава с първото си име Септември при ЦДВ. Същата година новият отбор печели титлата точно срещу Левски след два финални мача (1:2,3:1). Оттук започва непримиримото съперничество между двата клуба, което продължава и до днес.

В началото на 50-те, по подобие на съветската футболна действителност, започват реорганизации на клубове и поставянето на нови имена. Локомотив, който преди е носел името ЖСК, е разцепен на Торпедо и Локомотив. Славия пък на Ударник и Строител. Левски е прекръстен на Динамо и натирен от старото игрище, което се намира между "Юнак" и половината от сегашния стадион "Васил Левски" от сектор Б до центъра на терена. Новият "дом" на отбора се намира между сегашния басейн Спартак" и бившето кино "Петър Берон".

Ето какво пише във "Вечерни новини" през 1954 година за мач на Левски на въпросния "стадион": "Съветвам ви да си вземете най-старите обувки, най-износеното палто и неограничено търпение... След като се снабдите с билет (често пъти с цената на измачкани обувки и дрехи, пред вас изниква въпросът как да гледате играта. Малкото място е буквално претъпкано от няколко хиляди души. Ако имате спортни дарби, можете да се покатерите на близките дървета и телефонни стълбове, да увиснете на съседните разклатени баскети, като си поемете целия риск."

Толкова емоционално е било ходенето на мачове на "сините" по онова време.

За двубоите на игрище "Динамо" обикновено афиши няма, вестниците рядко съобщават за тях. Стопаните на игрището се молели да не се пише нищо, защото капацитетът му бил за 1500, а идвали над 10 000. През това време ЦДНА без никакви проблеми от създаването си играе на стадиона в Борисовата градина (тогавашен Парк на свободата), който е наследен от царския офицерски клуб АС-23.

След 1957 година Левски отхвърля името Динамо до 1969 година, когато се правят нови реорганизации. Най-безумната безспорно е обединението на Славия и Локомотив за година и половина под името ЖСК - Славия. лит(*кс-етрополе се обединява пак със Септември и става лит(*кс-етрополе "Септемврийско знаме". А Левски е обединен със Спартак (София) и футболистите му се вливат в органите на МВР.

Истината е, че милиционерският Спартак чийто стадион "Раковски" се намираше на идеално място в центъра на София (където е и днес, но западнал), страдаше от недостиг на публика, освен когато софийските отбори му гостуваха. И тогава се роди "гениалната" идея тимът да бъде съюзен с Левски, който беше символ на голяма публика. Вярно е, че "сините" привлякоха почти целия, при това отличен потенциал на спартаковски играчи като Васил Митков -Шопа, Добромир Жечев - Бобата, Милко Гайдарски - Пилето, Людмил Горанов, Михаил Гьонин, Георги Цветков - Цупето, Иван Стоянов - Типеца. Голяма част от тях бяха в основата на по-сетнешните успехи на Левски - Спартак у дома и на международното поле.

Но левскарската публика е по-различна. Особено онази от оня романтичен период на отбора от 60-те години.

Със сигурност главната заслуга е на гениалния Георги Аспарухов - Гунди, който прави невероятна 1965 година. Когато става голмайстор с 27 гола, футболист и спортист номер 1 на България. А в края на годината на стадиона, на който сега играе Валери Божинов - тогава "Стадио Комунале" във Флоренция, Гунди бележи два гола за 2:1 в трети допълнителен мач между България и Белгия. Паметен двубой, след който България се класира за Мондиала през 1966 година в Англия.

Отделно Левски притежаваше атомно нападение. Освен Гунди другите бяха Стефан Абаджиев-Теко (по-късно Цветан Веселинов - Меци) Жоро Соколов - Йогата, Христо Илиев-Патрата и Сашо Костов. За публиката от този период в пълна степен важеше тезата, че Левски не е отбор за печелене на златни медали на всяка цена. И шампионските титли от 1965-а и 1968-а имаха значение на титли, спечелени от един свободен отбор. След въпросното обединение през 1969 година цяло едно поколение не посещаваше мачове на отбора от началото на 70-те до 80-те години (дори и международни) с изключение на двубоите срещу лит(*кс-етрополе, в които постоянно се скандираше "Левски, оле - нищо общо с МВР".

Не случайно за тези фенове победата над лит(*кс-етрополе с 7:1 (23 септември 1994 г.), не е толкова ценна, колкото тази от 17 ноември 1968 година със 7:2. За разлика от 7:1, когато в тима на "армейците" има сериозни раздори, през 1968 "червените" (в този мач с бели екипи), са страхотен отбор, който неслучайно в края на сезона 1968/69 става шампион. Това е чисто спортната страна. Другото е, че по-скорошната победа на Сираков и компания става през 1994 година-след 10 ноември 1989. А тази от 1968-а идва и след Пражката пролет от 21 август - същата година, когато съветски танкове навлизат в Чехословакия. Преди това на младежкия фестивал студените скандират "Левски, Дубчек, Свобода".

И вече 7:2 през ноември се явява капак на нетърпимостта към дисидентството. След което следват реорганизациите на отборите в началото на 1969-а година.

За последно през 1985 година Левски е преименуван на Витоша. лит(*кс-етрополе също пострадва, като е прекръстен на Средец. Всичко това заради злополучния финал за купата на България, игран през същата година на 19 юни. Тогава се сбиват играчи от двата отбора и личният съветник на Живков, Милко Балев, който е болен цесекар, този път решава да не прости и на своите. И до ден днешен левскарите твърдят, че това е лицемерен ход на Балев, за да спре възхода на хомогенния тим на "сините", съставен изцяло от собствени юноши като Гиби Искренов, Наско Сираков, Боби Михайлов, Ники Илиев, Емо Велев, Краси Коев. От лит(*кс-етрополе смятат, че този ход на Милко Балев е зле премерен и противници на отбора се възползват, за да затрият изгряващата звезда на Христо Стоичков, който е наказан до живот. Също както Сираков и Боби Михайлов, които после са помилвани и извикани за Мондиал'86.

След 1989 г. битката между Левски и лит(*кс-етрополе продължава. Характерното за тези мачове си остава. "Сините" и сега продължават традицията да обръщат вечния си съперник, след като поведе с 2:0...


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пет Апр 01, 2005 7:55 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 13, 2004 10:25 pm
Мнения: 1048
Местоположение: София
Щастливите мутанти на червения клонинг

През 1997г. учените клонираха едно животно. Ще минат години и човечеството ще разбере дали създаването на овцата Доли е било ползотворно или вредно за живота на планетата ни. Половин век преди Доли едни други “учени” с петолъчка вместо мозък в главите си клонираха български вариант на лит(*кс-етрополе(Москва). Като всяко изкуствено същество червеният клонинг от София се нуждаеше от животоподдържаща система,за да съществува. Докато системата действаше, отрочето вършеше отлична работа на създателите си, като едновременно с това възпроизвеждаше мутанти. През последните 15 години системата изключи и клонингът рухна. Но останаха мутантите.

Родоотстъпниците винаги остават сами

Историята на България е пълна с предатели. Но те винаги са действали сами. Във вечерта на 3 март, националния ни празник, видяхме техните правнуци, събрани накуп. През последните години многократно ставахме свидетели на доказателства,че мутантите на червения клонинг са изключително комплексирани. Това,че на стадиона им по-често се скандира името на синия отбор, си е техен проблем. Фактът,че единственият контакт на клуба им с международния футболен живот остана проблемът с избягалите бразилци, ги кара да обикалят като чергари стадионите из Европа. И когато благодарение на Левски им се отдаде възможността да видят на живо Ливърпул, обремененото им съзнание се трансформира в невероятна злоба. То не бяха “пробиви”, то не бяха закани. Но всичко бледнее пред случилото се на трибуните в празничната вечер. За първи път на наш стадион хора с български паспорт организирано подкрепяха чужденци при съперничеството им с български отбор. Страшен е и фактът, че в дните преди мача тази подкрепа бе афиширана, рекламирана и толерирана от български журналисти, работещи в български медии. Заслепен от клубните си пристрастия, един закръглен репортер директно призоваваше от екрана на националната Нова телевизия да бъдат поддържани британците.
В миналото предателите са били наказвани със смърт и обричани на позор. През последните десетилетия ценностната система в българското общество се промени благодарение на създателите на червения клонинг. Но в онази мартенска вечер мутантите получиха най-справедливата присъда. След привържениците на сините стадиона напуснаха и запалянковците на Ливърпул. На трибуните останаха само предателите, охранявани, без никой да ги заплашва, с изпълнени от щастие мозъчни кухини. Родоотстъпниците винаги остават сами.
Нека Господ да спаси душите им!

Бе-не-те, Бе-не-те, Бе-не-те


Мачовете с английския колос дадоха поредното потвърждение на факта,че шефовете на определени медии са си поставили непосилната задача да наложат пълно затъмнение за всичко положително, свързано с Левски и неговата публика. Зрителите на Канал 1 бяха принудени да се взират в рекламите и програмата на националната телевизия, докато на митичния “Анфийлд” двата отбора вече бяха започнали мача. Каналджиите не успяха да скрият двехилядната “синя лавина” на трибуните, дала достоен отпор на световноизвестната агитка от “Коп”. На реванша в София хората от “Сан Стефано”29 бяха направо неудържими. Максимално бе ограничена възможността да се види импозантната гледка от трибуните на “Васил Левски”, обагрени в бяло, зелено, червено и естествено – в синьо. Интересно е и друго. Защо държавната телевизия нито един път не показа сбирщината от предатели? На началниците в БНТ ще припомним, че те се издържат с парите на данъкоплатците. Както е известно, по-голямата част от тях са привърженици на Левски. Неприятно за разни хора,но факт.

НФК “Левски”
Из сп.”Само Левски”,бр2,март 2004

_________________
И САМО ЛЕВСКИ, ОБИЧАМЕ ТЕ!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пет Апр 01, 2005 7:57 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 13, 2004 10:25 pm
Мнения: 1048
Местоположение: София
Да обичаш Левски

Витомир Саръиванов, Ринг ТВ: Да обясниш защо си привърженик на Левски, изглежда най-лесното нещо на света. Защото е толкова просто и естествено. Ако си роден в центъра на София, ако си израснал в семейство, коeто е доста над средното ниво на интелигентност, ако предците ти са били хора с високо образование, с голям авторитет и позиции в обществото, ако си възпитаван в дух на свободомислие, то Левски е логичният избор за любим футболен отбор.Защото обичта към сините не се измерва с титли и купи. Нито в класирания в евротурнирите. Левски е много повече. Той е идея, вяра, пристан, упование... Моралната принадлежност към синята идея е задължаваща. И същевременно изпълваща с гордост. Защото Левски е за хората с вяра, за тези, които са убедени в бъдещето, за силните, които са готови да бъдат подложени на безброй тежки изпитания, за смелите, приели тормоза и униженията заради любовта на живота си , и още, и още, и още....Разбира се ,тези доводи са напълно неразбираеми за хора,които смятат,че силата на фуражката движи света, че единствената форумла на човешка комуникация е “заповед” – “изпълнение”, че Партията е над всичко и единственото верую е пълното и безпрекословно подчинение. Съжалявам, просто аз не мога така. Искам да имам мнение, да мисля, да вярвам, да се радвам свободно, да тъжа и да плача, изобщо – искам да бъда човек. И това определя избора ми да бъда от Левски. Защото е така, откак се помня. А може би дори отпреди това

Ростислав Русев, в.”Дневен Труд”: (...) за Левски – човек първо се влюбва и после евентуално формулира мотивите. Може би ми е харесало името, може би трепетът, с който околните са произнасяли името на Гунди. Струва си да обичаш Левски. Защото в този отбор талантът много, много често се съчетава с “лудостта” – от Жоро Соколов през Гиби до Митко Иванков. Защото все фучат харизматични деветки. Защото има чара на близо вековната история.

Николай Николаев, Сп. “Само Левски”: (...) Сигурно съм бил на не повече от 6-7 години,когато баща ми ме заведе на стадиона. Не ми каза за кого да викам, но някак си инстинктивно разбрах,че синият отбор е този, с който оттук нататък ще празнувам и ще страдам. Левски е орисия, радост, болка и вечна надежда. За милиони българи този отбор е важен също толкова, колкото важни са любимите хора. Клубът е бил и винаги ще бъде обичан, защото е създаден с любов и със свободна воля.

Из сп.”Само Левски”, бр1, феврурари 2004

_________________
И САМО ЛЕВСКИ, ОБИЧАМЕ ТЕ!


Последна промяна Виктория на Съб Юли 23, 2005 12:09 am, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Чет Апр 28, 2005 11:33 am 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 12, 2004 2:52 pm
Мнения: 5
Местоположение: България
Левскар да си, батко, е дума голяма, Левскар да си, батко, е чест!

Николай Лачков, 2005-04-28 02:59:39

Бил Шенкли: "Някой хора смятат, че футболът е въпрос на живот и смърт. Не разбирам подобно отношение. Мога да ги уверя, че става въпрос за нещо много по-сериозно от това".

Казвам се Николай Лачков и съм Левскар. Левскар съм до мозъка на костите си. И съответно за мен мачът срещу лит(*кс-етрополе е едно от най-важните, ако не и най-важното събитие в живота ми.

Ставаш сутринта в деня на мача и знаеш, че нещата изобщо няма да са както в един обикновен ден. Идват приятели от цяла България, отивате в някое заведение да загреете преди дербито, хапвате, пийвате, започвате да пеете песни за "синия любим отбор" и не ви интересува, че повечето останали посетители ви гледат като изтребители от Марс и ви се чудят на акъла.

Тръгвате към стадиона и по улиците виждате много други хора, които са избрали същия начин да прекарат деня си. Не ги познавате, но пеете с тях и ги чувствате близки, въпреки че вчера може да сте се заяждали с тях в градския транспорт или докато чакате на светофара.

Влизаш на стадиона и вече ти настръхва косата, особено, когато футболистите на двата отбора излизат да загряват. Хората около теб подемат песен и ти пееш и пляскаш с ръце. Поглеждаш надясно където е сектора с чорбарите. Яко дразнят, че дори имат наглостта и те да викат нещо.

Псуваш ги, освиркваш ги и им показваш среден пръст с риск да попаднеш под ударите на някой от новоизмислените закони. Знаеш, че е неморално, просташко, комплексарско и какво ли още не, но точно в този ден не ти пука за такива глупости и изпитваш огромно душевно задоволство да го правиш.

Ако бием - светът е прекрасен. Веднага звъниш на някоя посърнала червена душичка с надеждата да не си е изключила телефончето, за да я унижиш и смачкаш още повече. Една седмица ходиш със самочувствие по улиците и през пет минути се сещаш за сладкия съботен ден и за победния гол.

Ако паднем - трагедия. Веднага си изключваш телефона, прибираш се умърлушен вкъщи и не си показваш носа три-четири дни, а когато все пак някой чорбар те открие просто проклинаш всичко наред и му затваряш. Една седмица работата ти се струва два пъти по-гадна и изтощителна, мизерията и простотията по улиците - два пъти по-потискащи, а времето тече два пъти по-бавно. Точно така стана и тази събота и последвалите няколко дни.

Сигурен съм, че всичко това важи с пълна сила и за всеки верен фен на лит(*кс-етрополе, само където по-голямата част от горните понятия са обърнати на 180 градуса.

Но най-интересното е друго. Ето вече мъката от загубата взе да поотминава и все по-често се хващам да си мисля за евентуалния нов мач с лит(*кс-етрополе на финала за Купата. Нашите ще излязат като преобразен отбор, ще покажат съвсем друго лице, ще им отмъстим и ще ги смачкаме с огромна разлика. Знам, че няма да стане, но го вярвам. Ама пък ако стане, а?

Болният ми мозък стига дори по-далеч и си представям, че лит(*кс-етрополе ще се издъни в Ловеч и Пловдив и ще станем шампиони. Знам, че няма да стане, но това едва ли ще ми попречи другата седмица да беснея пред телевизора и да се надявам Литекс да измъкне нещо. А дори и да стане, какво значение ще има една титла, когато не сме били "кръвния враг."

През лятото ще дойдат евротурнирите. В първия кръг ще изтеглим някакви градинари и сервитьори, ще им напълним кошницата и вече ще започна да избирам подходящи съперници за групите, че даже и за следващата фаза. Знам, че няма да стане и че най-вероятно първият средностатистически европейски отбор ще ни отстрани, но го вярвам.

Въобще футболът е много странно явление. Тичат разни запотени типове след едно кръгло нещо, а милиони хора по цял ден си мислят за това и вярват в неща, които почти никога не стават. Абсурдна история, погледнато от "нормална" гледна точка.

Но май точно абсурдността на футбола ме привлича. Нищо не зависи от теб, а си толкова подвластен на него. Защото ако ще се явяваш на изпит, ще започваш нова работа, ще сваляш някаква мацка, ще се опитваш да откажеш цигарите или ще се пробваш да направиш сам палачинки и нещата се прецакат, то вината си е единствено твоя и може да се сърдиш само на себе си.

Докато като идеш на стадиона и чакаш Мечо Телкийски да развинти двама и да изстреля една бомба от 35 метра в сглобката на вратата е съвсем различно. Можеш да си чакаш цял живот и това да не стане. Но все пак нещо те тласка отвътре да отидеш на мача и си викаш "Ама пък ако стане, а?"

Българският футбол е толкова слаб, бавен и предвидим, че чак вече започна да ми харесва. Вече години наред гледам едно и също в Левски. Блъскаме топката безидейно наляво и надясно и чат-пат някой я изсипе напред към наказателното поле, където сме заболи един "тролейбус" тип Чиликов и очакваме от него да направи чудеса.

Дори в някой мач като се опитаме да вържем що годе свястна игра ми става малко неестествено. Откъде накъде ще ми лишават от правото да гледам 90 минути безидеен хаос и прехвърляне на топката с дълги пасове от защитата към "тролейбуса." Аз ако искам да гледам бързина, техника и комбинации винаги мога да си пусна по телевизията някой мач от Англия, Испания или Италия.

И все пак като направим нещо по-значимо умирам от кеф. Защото съм Левскар. И вярвам в много неща, свързани с отбора, които обикновено не стават. Защо трябва да ми пука, че младата ни надежда Мариан Огнянов в 85-та минута на мача в Смолян се разхождал спокойно и си лафел по телефона и не слушал двубоя даже по радиото, след като в 93-та аз се въргалях от щастие на пода у нас.

От Левски, пък и от лит(*кс-етрополе, отдавна е останало само една идея. Хората, обвързани с тези отбори за мишки, дребни душици, търсещи свето мимолетно място под слънцето и своите три-четири години изкуствена слава. Дори не си заслужава да ставам прекалено дребнав и да търся кусурите на всеки един от тях.

Пък и наистина не ме интересуват. На мен вярата и любовта към отбора ме правят достатъчно щастлив. Може би трезво мислещите ще ме обявят за наивен глупак, но аз ще продължавам да обичам футбола, да си мисля с оптимизъм за нещата, свързани с Левски, които обикновено не стават, да си викам "Ама пък ако стане, а?" и да вярвам докрай в думите на следната песен, за която съм сигурен, че едва ли значи нещо за някой от футболистите в отбора:

България има природни богатства,
България има народ несломим
България има от всичко по малко
Но само един – Левски, футболен тим.

Мъждукат и други тимчета разни,
Мъждукат, но Левски блести.
Опитват се с Левски да крачат,
И крачат но Левски лети.

Към седем милиона Левскари
Да прибавим и още един.
В нашата столица София
На Гунди роди му се син.

Разправят, че в чуждите речници пише,
Че българин значи Левскар,
Разправят, че някакво племе Бразилия поканило Гунди за цар,
Но той казал "Не, аз съм Левскар!"

С тебешир, вар и креда
„Само Левски” да напишем днес
Левскар да си, батко, е дума голяма,
Левскар да си, батко, е чест!


Николай Лачков, "Топспорт.бг"
E-mail: lachkov@topsport.bg


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пет Юли 22, 2005 10:41 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 13, 2004 10:25 pm
Мнения: 1048
Местоположение: София
Синя ода за народа

Васил Колев

Трудно човек може просто да си избере да бъде от Левски. Това не е нещо, което ти хрумва някой ден, докато се разхождаш по улицата или седиш на дивана вкъщи. Да си от Левски е нещо естествено, което нахлува в живота ти още в първите съзнателни години. Вероятно се предава от поколение на поколение, защото да си от Левски, означава да изповядваш някакви определени ценности, идеи, които времето не може да трансформира.
Да си от Левски означава също така много прости неща. Да отиваш на стадиона и да се забавляваш. Но така е с привържениците на всеки футболен отбор по света. Да си левскар обаче е и нещо различно.
Не зная, понякога си мисля,че съм от някаква по-особена порода левскари, вероятно “облъчени” от някаква идейна тежест, която е наследена от едно минало, което така или иначе не съм имал нещастието да преживея в цялата му зрелищност. Семейството ми обаче е от левскари, а ценностите, за които говоря, не са станали част от някакво мое възпитание само като левскарски. Но покрай Левски и приятели, които съм срещнал и с които дълго сме си говорили по тези теми, съм разбрал, че всъщност те са част от левскарската философия.
Какво и кой всъщност е Левски. Първата представа, която човек вероятно добива, е още от ранните години, когато в детската градина другарките/госпожите четат приказките за премеждията на Апостола. Тогава в живота отсъства понятието “лит(*кс-етрополе”. Левски присъства като героя, такъв, какъвто го има само в човешките фантазии. Гордостта да осъзнаеш един ден, че всъщност си от Левски, е една от първите гордости в човешкия живот, която се изпитва от левскаря.
Много дискутиран въпрос е дали всъщност името Левски е трябвало да бъде “употребено” за название на футболен клуб. Общо взето ни се втълпяваше, че от една страна поругаваме национален герой, а от друга някаква група хора са си присвоили национална икона. Защо пък трябва някакви лумпени да си татуират образа на Апостола на ръката? Ами много просто – защото се чувстват част от някаква идея. Според мен няма нищо по-нормално от това човек да се идентифицира с един от най-големите национални герои в историята на България. При това като свободен израз на волята си.
Историята на България обаче се е развила по особено драматичен начин за няколко поколения и може би заради това никой от “идеологическите” опоненти не може да се сърди за това, че името “Левски” е станало част от живота на огромна група хора със съвсем ясна конкретика. Да, Левски бе символът на някаква, макар и често мнима, съпротива срещу комунистическия режим в България в продължение на 45 години. Нещата са елементарни: комунистическата вихрушка, овладяла чрез преврат властта, налагаше своята идеология посредством различни лостове. Един от тези лостове беше създаденият изкуствено отбор на лит(*кс-етрополе, който трябваше да прославя страната и строежа на социализма навсякъде по света. И който трябваше да доказва превъзходството на строя. Ако тези идеи не са се харесвали на някого, той по съвсем естествен път е оказвал съпротива, като се идентифицира с някакъв друг отбор. Ако съпротивата му е била достатъчно силна, той се е идентифицирал с най-големия съперник – в случая Левски. Левски се оказа в ролята на антипод на лит(*кс-етрополе по чисто спортни причини, такива, каквито можеха да изтласкат в неговата роля и други отбори – Славия или Локомотив София. Съдбата обаче избра това да бъде Левски.
Твърде спекулативно в този ред на мисли е разбирането, че Левски е бил другият отбор на властта. Не,беше направен опит той насилствено да бъде внедрен в подобна роля чрез една от безкрайните глупави приумици на режима – обединението със Спартак, което в продължение на толкова години остана неприемливо за левскарите, които никога не се нарекоха левскаро-спартакисти, или както и да е там.
България, за разлика от Полша, Унгария или Чехословакия нямаше привилегията да организира народа си в политически протест срещу режима. Заради това никой не може да съди тези, които избраха Левски като своя индивидуален акт на протеста. Да, в София нямаше танкове, но не можеше да има танкове срещу хората, чиято най-голяма смелост бе скандирането, че Левски (разбирай националния герой) всъщност означава свобода. Идеята за Левски обаче оцеля през годините, сякаш поставен в някакъв инкубатор, който трябваше да я съхрани за по-добрите времена. Чиста и неопетнена, въпреки усилията, въпреки обединенията и сливанията, въпреки закриването на клуба през 1985г. и унищожаването на най-силния отбор в неговата история.
В миналия брой на “Стадион” си позволих да тиражирам мои мисли за това какво всъщност означава да си от Левски в спортен план. Ще ги преповторя накратко – да намираш най-добрият и елегантен начин да побеждаваш на терена, когато един друг отбор е създаден и толериран с целта да прави това. И да разполага с всички необходими средства. Ето заради това Левски роди артистите – Аспарухов, Соколов или Искренов. Артисти имаше и в лит(*кс-етрополе, но при тях далеч по-важният етикет и много по-видим белег беше “победители”.
Левски обаче постигна немалко и на терена, колкото и това да е отричано от тези, които не го харесват. Подчини напълно лит(*кс-етрополе в преките двубои, записа немалко за европейските мащаби шампионски титли и трофеи (на практика Левски има най-много спечелени трофеи от национално значение в България, което по пътя на формалната логика го прави и най-титулуваният български клуб), постигна и ред престижни международни победи. Да, от другата страна на елиминациите на Аякс, Ливърпул и Нотингам се намира например само една фигура, Георги Аспарухов, успял да спечели признанието на целия свят, при това във времена, когато нямаше интернет и дигитална телевизия. Той го направи с един екип и този екип има син цвят, както и красноречивата емблема с буквата “Л”. Левски даде немалко причини на своите фенове да се гордеят. И мигове, каквито заслужава една славна история.

На 24 май 2004г. Футболен клуб Левски навърши 90 години.

Из сп."Стадион" бр.15, 2004 година

_________________
И САМО ЛЕВСКИ, ОБИЧАМЕ ТЕ!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Чет Юли 28, 2005 8:07 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 13, 2004 10:25 pm
Мнения: 1048
Местоположение: София
Великата синя любов


Олег КОВАЧЕВ
Борислав КОЛЕВ


“Левски” празнува 90 години, милиони фенове отварят шампанско

9 от 90 Това е субективният избор на авторите за най-паметните играчи, мачове и голове за 90-годишната история на “Левски”. Подреждането не е на принципа на класацията – всеки от футболистите, мачовете, головете е със своята непреходна стойност. Само за играчите правим едно изключение – спор няма,че Георги Аспарухов – Гунди, светинята на “Левски” и българския футбол, е най-великият.

Има любов и любов .А има и любов към “Левски” – най-великата.
Това само истински левскар може да го разбере. “Левски” не е просто клуб, не е статистика за извоювани шампионски титли и вкарани голове. “Левски” означава култ към красотата, романтиката, артистизма, фантазията. “Левски” е съзаклятие на хора със свободен дух.
Да сте чували за левскар, чието дете е станало привърженик на друг клуб? Не сте, разбира се. Няма и да чуете. Истинският левскар не изневерява на своята любов. Вече 90 години – от онзи 24 май 1914, когато група гимназисти от София създават клуба, а Борислав Василев – Боркиша, му дава името на Апостола. За да се превърне в отбора на народа. За да роди неистови мигове на триумф и горест. За да възпита у поколения гордост и достойнство.
Много големи българи са обрекли живота си на синята религия. Ние обаче няма да парадираме с изброяване на имена. Левскарите, освен че сме най-добри, сме и скромни. А и пред “Левски” всички са равни. Защото “Левски” – това са милионите сини сърца, които бият с най-великата любов.
И така завинаги.

Футболистите

Много е трудно да изберем девет футболисти на деветдесетилетието. В "Левски" са играли изключителни спортисти: Борис Василев - Боркиша, Михаил Лозанов - Танка, Асен Панчев, Любомир Хранов - Мистри, Борислав Цветков - Жук, Асен Пешев, Васил Спасов - Валяка, Иван Радоев, Божин Ласков, Теко Абаджиев, Меци Веселинов, Иван Вуцов, Бисер Михайлов, Кирил Ивков, Добромир Жечев, Стефан Аладжов, Войн Войнов, Стефан Павлов, Тодор Барзов, Руси Гочев, Емил Спасов, Михаил Вълчев, Пламен Николов, Георги Йорданов, Николай Илиев, Илиян Илиев и много, много други. Публиката ги помни. А нашият избор е върху тези, които в различни периоди са доставяли най-голяма радост на феновете, дълго са били обвързани с клуба и са най-обичани.

Георги Аспарухов - Гунди
Тук думите са излишни. Поклон!
Александър Костов
За майтапите му на терена и извън него се носят легенди. И все пак най-голямата сила на Сашо Костов е в чисто футболните аргументи. Вкарал е повече от сто гола, а асистенциите му са безброй. Любим партньор и приятел на Гунди. Изключително хитър и техничен. За някои от изпълненията му старите фенове говорят и до днес.
Борислав Михайлов
Той заключи синята врата за много години. Изумителен е още като юноша, а продължението го знаят всички. Боби е страшно важна част от онзи луд, луд тим, който ни подари американското лято на 94-а. Той е и рекордьор на България със 102 мача за националния отбор.
Божидар Искренов
Радостта на народа – така феновете нарекоха Гиби. Невероятният артист, за когото красивото изпълнение е по-важно и от гола. Той е единственият, на когото синята публика е прощавала всичко – дори преминаването в лит(*кс-етрополе. Тя знаеше, че душата на Гиби си остава на “Герена”.
Христо Илиев – Патрата
Изключителен спортсмен, майстор на великолепния пас, страхотен голаджия. Патрата е душата на титаничния отбор на “Левски” от 60-те години.
Георги Соколов – Соколето
Магьосникът с топка, който докарва трибуните до екстаз с нестандартните си ходове. За него казват, че е най-големият футболен талант, раждан в България. Соколето определено не е любимец на съдбата, но футболните естети никога няма да го забравят.
Наско Сираков
Роденият лидер – вдъхновител за своите, кошмар за съперника с огромното си самочувствие, подплатено с много умение. Голмайстор на “Левски” за всички времена и герой от САЩ`94. Обича да повтаря :”Където съм аз, там е победата”. Стократно е доказвал, че е абсолютно прав.
Георги Иванов – Гонзо
Кой каквото ще да говори, Гонзо вече е в синята митология. Футболистът на годината на България за 2000 и 2001 постигна това с мъжкарския си характер, непримиримостта и головете в най-решаващите моменти. Голямата фигура на “Левски” в последните години.
Павел Панов
Плеймейкър от световна величина. Павката е съчетание от интелект, ерудиция, фина техника, брилянтен пас и неотразима левачка.
Футболист №1 на България за 1977, той е символът на “Левски” през 70-те години.

Мачовете

“Левски”
– лит(*кс-етрополе 7:2, 1968

Няма какво да се добави към датата 17 ноември 1968 и това,което пише на таблото. И досега агитката възпява подвига на “синята лавина”, въпреки че има и по-изразителен резултат в следващите години.
“Левски” – “Триколорул”(Букурещ) 1:0 и 4:2, 1923
В далечната 1923-а в София идва много силният по онова време отбор на “Триколорул” от Букурещ. Интересът към мача е небивал. След победата на “Левски” с 1:0 радостната публика нахлува на игрището и помита гредите на вратите. Реваншът в Букурещ се очаква с огромно вълнение. Привечер на Руската църква е залепена телеграма:”Победихме 4:2. Боркиша.” Опиянението е неописуемо. Футболистите са посрещнати на гарата и са носени на ръце до центъра под звуците на духови оркестри. Изведнъж “ритнитопковците” добиват огромен авторитет, а футболистите на “Левски” стават гръбнакът на националния отбор.
“Левски” – “Аякс” 2:1 (с дузпи 7:4), 1975
В студената есен много зрители поради липса на места седят на циментовите стъпала на националния стадион и виждат триумфа на “Левски” срещу отбор, пълен със световни звезди, извоюван по изключително драматичен начин с продължения и дузпи след 2:1 в редовното време.
Епопеята “Левски” – “Щутгарт”, 1983 и 1984
Обединяваме тези исторически успехи, защото са общо емоционално изживяване. В две поредни години “сините” елиминират немския тим в европейските турнири. Първата серия от трилъра започва с 1:1 в Щутгарт. Следва героичен мач в София. Боби Михайлов прави чудеса на вратата. С гол на Мишо Вълчев в последните секунди “Левски” печели мача.
Следващата година първият двубой е в София – 1:1. На реванша “сините” изравняват на два пъти, като вторият гол на Пламен Цветков е шедьовър.
“Левски” – лит(*кс-етрополе 7:1, 1994
Пак армейският тим е съсечен от “Левски” със същото култово число. Наско Сираков става третият, след Димитър Йорданов – Кукуша, и Никола Котков, футболист на “Левски” с четири гола в един мач срещу лит(*кс-етрополе, а Илиян Илиев прави “червените” на маймуни.
“Левски” – “Барселона” 5:4, 1976
Колко отбора могат да се похвалят с пет отбелязани гола във вратата на “Барса”? “Левски” е един от тях. След отчайващото 0:4 в първия мач в София претъпканият стадион очаква чудото. И сякаш Господ е прострял ръка над игрището. Още в 12-та минута фамозният отбор на гостите с Кройф, Сотил, Неескенс и Рексач в редиците си губи с 2:0. Невероятни голове на Панов и Данчо Йорданов взривяват стадиона. Няколко минути левскарите са в зоната на нереалното. За съжаление големите играчи на “Барса” успяват да се върнат в мача и “Левски” не успява да ги елиминира, но победата с 5:4 носи наслада на милиони българи.
“Левски” – “Бенфика” 2:2, 1965
“Сините” не печелят този мач, но играят феноменално, а Гунди засенчва дори Еузебио. Изключително красив и драматичен мач, истински еликсир за ценителите.
“Левски” – “Динамо”(Киев) 0:0 и 1:1, 1980
Елиминиран е европейският колос, предвождан от легендарния треньор Лобановски. “Левски” го прави точно с тактиката на украинците, донесла им не една континентална купа – без външни ефекти, но с желязна дисциплина и прагматизъм. Тази победа, освен че е голям международен успех, има и изключителна емоционална стойност – луд кеф беше в ония години за българския фен да види на колене отбор от “любимия” бивш Съветски съюз.
“Левски” – “Глазгоу Рейнджърс” 2:1, 1993
Претъпкан стадион “Васил Левски”, велик гол на Николай Тодоров – Кайзера, в последната минута. Шотландският колос е елиминиран, горят десетки хиляди факли на радостта.

Головете

Николай Тодоров – Кайзера, срещу “Глазгоу Рейнджърс” за 2:1, 1993
Който е бил на този мач, знае какво означава взрив. Голът на Кайзера е нещо средно между фантастика и пръст божи. Отбелязан от тридесет метра, улучил сглобката на гредите, елиминирал велик отбор.
Кървавият гол на Гонзо срещу лит(*кс-етрополе за 1:0, 2000
Този гол е златен за “синята” история – синоним на характер, хъс и майсторлък. При това шампионски гол.
Пламен Цветков срещу “Щутгарт” при 2:2, 1984
Тридесетметров пас, засечен от въздуха с топовно воле в обратния ъгъл на вратата. Световна класа!
Илиян Илиев при 7:1 срещу лит(*кс-етрополе, 1994
Със странична ножица, великолепие! Това е най-красивият гол в този епохален мач.
Пламен Гетов при 3:2 срещу лит(*кс-етрополе, 1993
Когато губиш с два на нула и победиш с 3:2, винаги е велико. Но когато головете, с които обръщаш резултата, са красиви, това вече е изкуство. Не може да бъдат описани бродерията, която изплитат трима играчи на “Левски”, и хладнокръвието на Гетов, за да прехвърли с компютърна точност вратаря.
Искренов на лит(*кс-етрополе при 3:1, 1985
Навързва няколко човека в неповторимия си стил и я забожда без пощада. След този гол в решителен мач, донесъл шампионската титла на “Левски”, излиза следният виц ”Къде изчезна конят на Ханко (героя от тв сериала “Златният век”)? Братята Димитрови от лит(*кс-етрополе го взеха, за да гонят с него Гиби по терена".
Йордан Йорданов – последната дузпа срещу “Аякс”, 1975
Този гол е с историческа стойност, защото носи победата над европейския гранд. Пред погледа на 70 000 зрители на “Васил Левски” и милиони пред телевизорите Данчо Йорданов издържа на нечовешкото напрежение и отбелязва хладнокръвно и елегантно.
Панов при 2:2 срещу “Шльонск”, 1977
Гениално изпълнение! На 35 метра от вратата поема топката на гърди, не я пуска да падне на земята, прехвърля я от десния крак на левия и със страховита тупалка я праща под гредата.
Гунди
Да се избере най-красивият гол на Гунди е все едно да се избере най-хубавата песен на “Бийтълс”. Така че оставяме избора на всеки един фен.

Из сп.”Паралели”, бр. 20,2004 година

_________________
И САМО ЛЕВСКИ, ОБИЧАМЕ ТЕ!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пет Ное 11, 2005 3:13 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 13, 2004 10:25 pm
Мнения: 1048
Местоположение: София
Традиция!

Жаклин Михайлов

От години наблюдаваме един интересен феномен – в навечерието на всяко вечно дерби червеният сектор от обществото говори преди мача, а синият – след него. А в редките случаи, когато червените имат основания да говорят и след мача, ни залива катастрофална, природно неудържима “Катрина”. В лит(*кс-етрополе, позовавайки се на някакви спомени на очевидци, много обичат да говорят за “сините комплекси”, но голата истина е,че единственият постоянен константен комплекс на непълноценност е червеният страх от синята хегемония в преките двубои. Фактите да налице – за 15 години лит(*кс-етрополе има 7-8 победи срещу Левски, и всичките са чествани като национален празник от привържениците на армейския колос. Обратно, в лагера на подуенци победите над лит(*кс-етрополе се приемат сдържано и резонно, дори се гледат с недоволство, ако не са постигнати с готин резултат – 7-2, 7-1, 5-0.
Сините фенове са толкова изнежени от постоянния терор на своите, че често са прекалено критични, когато любимците им бият измъчено с 1 или 2 на нула. Те дори си позволяват да се вглеждат в играта на отбора, нещо непознато за горещите глави от отсрещния лагер. Там, отсреща, просто искат победа, каквато и да е – с дузпа, със съдийска подкрепа, със слаба игра. Те, горките, са се специализирали в създаване на героична обвивка на всеки свой успех. Историята помни всякакви периоди във вечното дерби. лит(*кс-етрополе са са били слаби – тогава се е стигало до 10 поредни победи за Левски. лит(*кс-етрополе са били силни – пак доста победи на Левски! Сега ситуацията по външни белези е по-добра за лит(*кс-етрополе. Поне като визитни картички играчите им изглеждат по-впечатляващи от тези на Левски. В лит(*кс-етрополе го дават ларж, взимат футболисти, броят печалбите от Европа, спонсорът е развързал кесията. В Левски са по-скромни, тръгнали са по нов път с техния митичен “план 2007”.
На 11 септември лит(*кс-етрополе има шанс да победи Левски, но той не е повече от 50 на 50. Няма как армейците да реализират предимството си, защото срещу тях е факторът “традиция”. Естествено, ще си дават кураж, ще ги помпат със самочувствие, но на самия мач треньорът им пак ще им даде команда всички зад центъра.

Из сп. “don balon”, бр 5, 2005

_________________
И САМО ЛЕВСКИ, ОБИЧАМЕ ТЕ!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пет Ное 11, 2005 3:18 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 13, 2004 10:25 pm
Мнения: 1048
Местоположение: София
Безсмъртният син дух
Ефрем Димитров

Синята публика изпрати Левски с аплодисменти и скандирания, червената прогони лит(*кс-етрополе от терена с освирквания. Контрастът на стадион “Васил Левски” от неделя вечер красноречиво показа какво притежава единият отбор и какво другият никога няма да има. Велик син дух, който прави тим и фенове едно цяло. И тази красива и вдъхваща респект комбинация заедно върви през успехи и неуспехи.
Левски е обречен да печели и за този отбор временният брой на титлите и купите няма толкова голямо значение. Идеята, харизмата, бъзсмъртието не мога да бъдат измерени с трофеи. Впрочем – както правят в клуба от Борисовата градина, откъдето ни умориха със сложната си аритметика за 30 титли и три звездички на пагона (тази склонност към казармени порядки сама по себе си вече е твърде притеснителна диагноза). Еснафският принцип на кантара никога не е намирал място в синята ценностна система. В нея по-важни са себераздаването в отделните важни битки, каквито по правило са двубоите срещу лит(*кс-етрополе. Привържениците на Левски се радват, когато отборът се раздава и се бори до последен дъх, когато усещат, че за играчите е жизненоважно да надвият вечия враг. В неделя на сцената излезе и изнесе представление именно този дух, който Левски носи със себе си от годината на своето създаване. Себераздаване, уважение и отдаденост към изначалната кауза. Затова голът на Телкийски и това реми донесоха повече радост, отколкото някои от резонните сини победи над вечния враг в последниге години. Сините фенове показаха,че са уникални и неповторими. Въпреки тежката ситуация в клуба те дойдоха и подкрепиха любимия си тим. Не се поддадоха на перманентните манипулации, вещаещи финансова смърт и изтощен ресурс във всеки един аспект. За тях нямаше значение и че лит(*кс-етрополе (защо ли им трябваше на армейците да бият на “Анфийлд” превъзхожда като качество техния тим. Те искаха да видят своя Левски, играчите усетиха подкрепата им. И заедно – футболисти и публика, си извоюваха поредните мигове на щастие и слава.
Какво следва от това ли? В бъдеще и титлите ще си дойдат на мястото. Въпрос на време...

Из сп. “don balon”,бр.6, 2005г.

_________________
И САМО ЛЕВСКИ, ОБИЧАМЕ ТЕ!


Последна промяна Виктория на Нед Ное 13, 2005 1:33 am, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пет Ное 11, 2005 3:24 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 13, 2004 10:25 pm
Мнения: 1048
Местоположение: София
“Нашият Левски”

Желю Станков

Французите не се начуиха, че когато приемат българи несериозно, после си скубят косите. Преди беше “Парк де пренс”, сега – “Герена”.
Това,че Жак Сатнини се яви на реванша с Левски в облекло, подхождащо на соцтруженик, ремонтиращ жигулито пред блока си, си е за негова сметка. Следващият път треньорът на Оксер, ако иска може да замени комбинацията долнище на анцуг в синьо и пуловерче в бежово с костюм на Хуго Бос. Но следващ път няма. Засега.
Моментът е друг. Всичко свърши в българско (а не бургундско) синьо. Левски изстрада своята порция гордост не без необходимата доза шанс, а след мача в четвъртък вечер хиляди зрители останаха на стадиона, след като всички герои от терена се бяха прибрали в съблекалнята. Едни търсеха сърцата си между седалките, други танцуваха на фона на ритмите на “Бони Ем”, трети бършеха бавностичащите се по лицата им радостни сълзи. Нещо се бе случило. Левски изригна, а Синята България ликуваше. Въпросът изобщо не бе в това, че любимият на милиони отбор влиза в някакви си групи на някакъв турнир. Различното бе, че същите милиони имаха нужда да видят един нов Левски, който се развива в една нова среда, при едни нови условия, нямащи нищо общо с лукса и разточителството. Онзи, скъпият Левски някак си не бе част от тях, защото го свързваха с всичко мръсно на този свят.
Сега, когато ръководството и младият треньор Стоилов държат на своето, на синьото, нещата идват на мястото си. Този отбор вече е припознат от феновете като “нашия Левски”. Същите фенове, които вероятно още търсят сърцата си между седалките на стадиона, заслужаваха всичко това. Защото евтиният Левски е истинският. И им е много много по-скъп.
Няма как да е иначе, след като вече виждат, че онези долу на терена са готови да умрат. Не за пари и слава, а за това, което обичат.
Този успех е не само за тези, които играха. Той е и за онези млади момчета от школата, които не избягаха подобно на Гаджев, Бандаловски и Чипилов. Бъдещето на Левски – Балтанов, Ники Димитров, Огнянов, Ники Петров, Митрев, Иван Тодоров..Този успех е и за тях. А те останаха, защото обичат Левски. И след време ще усетят, че много по-ценно е да имаш не пълен джоб, а пълно сърце.

Из сп. “don balon”, бр 9, 2005

_________________
И САМО ЛЕВСКИ, ОБИЧАМЕ ТЕ!


Последна промяна Виктория на Нед Ное 13, 2005 1:35 am, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пет Ное 11, 2005 3:27 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 13, 2004 10:25 pm
Мнения: 1048
Местоположение: София
Спасени

Жаклин Михайлов

Победата на Левски над Оксер е знак, че макар и рядко доброто може да се противопостави на злото. Че честността, достойнството, коректността все пак могат да бъдат възнаградени. Победата на Левски над Оксер предотврати във всяко едно отношение надигналата се червена стихия, която бе готова да помете всичко по пътя си. Омразата, изригнала на стадиона в Борисовата градина, бе консолидирана повече от всеки път и бе подготвена за последната и решителна вендета срещу отбора на свободата.
Левски трябваше да спечели срещу Оксер, защото в противен случай спасението щеше да бъде много трудно. Нещата този път опираха до оцеляване. Противопоставянето щеше да намери чудесна опорна точка в сравнението между великите постижения на червения клуб и несъстоятелността на жалкия отбор от Подуене. Левски успя да прекрати параноята в зародиш, макар че дори успехът срещу Оксер не успя да спре вербалните словоблудства от сорта на “лит(*кс-етрополе - гордостта на България” и други подобни шизофренични видения.
Благодарение на Левски нормалността във всичките й измерения бе спасена. Иначе следваше потоп на съзнанието, особено след като вторият оранжево-червен клуб продължи в групите. На параноиците ще им се наложи да се занимават с чисто футболни въпроси а не с виденията и комплексите си. А и им трябва време да се прегрупират, защото инфантилното “ние първи се класирахме” може само да предизвика смях. Окончателното унищожение на Левски, което е смисълът на техния живот, временно се отлага. А може и доста да почакат. Толкова по лиричната част. Левски вече не е същият отбор, след като колосът Оксер си тръгна победен от София. Благодарение на изключително успешната и упорита работа Левски е превърнат в клуб, който може да играе отличен футбол и да печели големи мачове. Всичко, което е постигнато в последната година и половина в Левски, е въпреки. Въпреки постоянните медийни спекулации, въпреки атаките на вътрешния и външен враг, въпреки трудностите с контузените, въпреки проблемите с БФС, въпреки устойчивите обществени нагласи, въпреки политическата подкрепа към новия стар любимец на властта, въпреки недоверието на собствената публика. Още няколко вътрешни трансформации и Левски има шансове да си възвърне определението “отбор на народа” в една модерна модификация. В четвъртък Левски подари комплексите на другите, за себе си остави истинските и реални неща. Левски не падна на колене и излезе с чест от най-комплицираната ситуация в своята история. Пръстът на съдбата сочи нагоре!

Из сп. “don balon”, бр 9, 2005

_________________
И САМО ЛЕВСКИ, ОБИЧАМЕ ТЕ!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пет Ное 11, 2005 3:29 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 13, 2004 10:25 pm
Мнения: 1048
Местоположение: София

Жаклин Михайлов

А кой сега е НОМЕР 1
В четвъртък Левски отговори на въпроса...

В четвъртък вечер освен приятните и неприятни емоции, които привържениците на двата български гранда изживяха, рухна предпоставената теза за огромното превъзходство на лит(*кс-етрополе. В последните месеци под път и над път куцо и сакато се изказа за страхотните достойнства на сегашния армейски тим. Тръгнаха нелепи сравнения с предишни славни формации, едва ли не се начерта пътят до финала, който формално трябваше да бъде изминат от командата на Йешич. Самият сърбин пък получи толкова незаслужени суперлативи, че чак се чудя как този човек не го хвана срам. Както често се случва в спортните състезания обаче, подцененият участник показва по-големи достойнства от надценения. Оказа се, че мижавото (какво прекрасно сравнение) тимче на Левски не само побеждава, но и може да играе страхотен футбол. При това срещу съперник победил само преди два месеца Евертън с 5:1.
Левски по силата на различни обстоятелства се превърна в боксова круша за своите многобройни врагове и недоброжелатели. И се оказа,че приказката за единия бит и стоте небити сработи и в този случай. Постоянните медийни атаки, нападките от всички страни, тенденцията в отношението, двойният стандарт, страхотният натиск оказаха неоценима услуга на тима от Подуене, който е на път да излезе като победител от ситуацията. И сега неграмотните пишурковци с още по-голяма страст могат да продължат да се упражняват върху синия отбор, неговия “безсрамен треньор”, “злото във футбола” Сираков и разни други несъществени неща. Отговора го получиха в четвъртък, видя се кой играе футбол и кой е жалък. Видя се докъде се стига с голяма уста и големи приказки. Дори се видя,че покрай вербалната логорея и безкрайните пресконференции Йешич не намерил време да гледа един мач на Славия Прага. Явно той е единственият гений в света, за когото неща като футболно разузнаване не съществуват. Нещо, което не си е позволил дори гениалният Димитър Пенев, който за цялата си кариера така и не запомни едно име на противников състезател.
Преди 5 години, когато Левски тормозеше лит(*кс-етрополе с поредица от победи, а в добавка направи и няколко запомнящи се мача в Европа, излезе приказката за арогантните и недосегаеми гамени от Подуене. Малката разлика между тогавашните сини гамени и сегашните червени е,че първите бяха силни на терена, а вторите само в приказките. Като се изпъне Стойко Сакалиев или Велизар Димитров пред камерата, човек се чуди Диего Марадона ли гледа или Дейвид Бекъм?! Момченцата в червено с една разходка до Ливърпул и с едно опълчение срещу Леверкузен наистина повярваха, че са от друга планета. Още след мача с Хамбургер, в който бяха напълно надиграни, се видя,че вече разминаването между илюзии и реалност нараства главоломно.
Спортно-технически разликите между представянето на Левски и лит(*кс-етрополе са шокиращи. Срещу Динамо Левски показа най-доброто от съвременния футбол, особено през първото полувреме, когато сините направо играеха по ноти. Дълго притежание на топката и инициатива в играта, предимство в единоборствата, затваряне и прегрупиране в свободните пространства, вариативност в креативните ходове. През второто полувреме пък извлякоха почти всички възможни ползи от по-откритата игра на гостите и създадоха три стопроцентови голови положения. Всичко това срещу един изключителен по класа съперник, в който има няколко футболисти наистина от друга планета. Естествено на страната на Левски бе и спортното щастие, но се намери и един треньор – етнически българин, най-после да признае джентълменски, че шансът е бил на страната на неговия отбор.
И едно лирическо отклонение. Преди седмица благодарение на телевизия Диема гледахме мача между Оксер и Пари Сен Жармен. Този отбор, който си тръгна победен от “Герена” и който стигна до падението да подава смешна контестация, просто размаза столичния гранд. Оксер играха извънземен футбол и човек наистина може да си даде сметка какво реално е направил Левски в евротурнирите.
(...)
А сега за въпроса от песента на шампионите на България. Ясно е,че с представянето си, мисленето и манталитета Левски е много по-близо до прозвището евробоец, което обаче е чисто символично. Един отбор преди всичко трябва да носи радост на публиката си и да играе правилен футбол. С много работа, завидна упоритост, поставени под непрекъснат натиск и напрежение в Левски успяха да постигнат един забележителен резултат. И тук абсолютно не е важно с какъв ресурс разполага отборът, време е да спрат приказките как този ставал или онзи не ставал.Победите над Оксер и Динамо бяха постигнати точно от тези момчета и те вече заслужиха своята страница в историята на Левски. Мачовете с Родопа и Македонска слава ще бъдат забравени, но епопеята от 2005 година никога. Неслучайно мотото на кампанията е “Мечтата продължава”.
Разликата между Левски и лит(*кс-етрополе в Европа намери и едно чисто фактологично доказателство. Както са казали мъдрите, фактите са свещени, тълкуванията свободни. Точно преди 30 месеца Левски направи равенство в Прага срещу по-силна от сегашната Славия Прага. Да не говорим,че Левски почти бе спечелил мача, след като водеше в последната минута с 2-1. Тогава някои симпатяги нарекоха Славия Прага средняшки отбор. Е, сега този още по-средняшки отбор победи нашите извънземни от Борисовата градина.

Из сп. “Don balon”,бр.14,2005 година

_________________
И САМО ЛЕВСКИ, ОБИЧАМЕ ТЕ!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Сря Ное 16, 2005 12:18 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 13, 2004 10:25 pm
Мнения: 1048
Местоположение: София
Обичай!

Ако за Мъри и играчите мачът с Оксер бе искрицата, то този с Динамо бе кръщението.


Обичай! Защото е несправедливо, най-често любовта се измерва в мигове или сантиметри.
Обичай! Защото твоята любов може да донесе онези вълшебни моменти и гола три секунди преди края.
Обичай ! Защото утре наистина започва днес.
Няколко сантиметра и няколко секунди донесоха съвършенния футболен четвъртък за Левски. Но няколко сантиметра и няколко секунди можеха да направят така, че днес оценките и настроението да бъдат коренно различни.
Каквото и да си говорим Левски изигра най-силния си мач под ръководството на Станимир Стоилов и дори да не беше спечелил, дори да беше загубил мача, тази оценка трудно може да бъде ревизирана. Това е Левски който всички искаме да гледаме.
Отборът, който атакува 90 минути и се опитва да спечели мача, независимо че може да бъде изключително трудно. Левски се държа като голям отбор във всеки един момент в четвъртък вечерта.
Награби прехваления Динамо от първата секунда, изпълни 10тина корнера пред вратата му за 20тина минути, атакуваше го по всички възможни линии. Когато трябваше - пое рисковете които можеше да доведат до загуба. Само и само да се атакува и спечели. И не се отказа дори в последните секунди, когато наредените в своята половина гости сякаш бяха издигнали непробиваема стена пред вратата си. Последния победен мач с цялата условност на подобна оценка бе срещу Брьондби.
Един фен на Левски трудно би могъл да иска повече. В крайна сметка това е клубната философия, тази философия, която неможе да заличи любовта заради няколко мига или сантиметра, които в крайна сметка измерват резултатите.
Тук е мястото да се отделят няколко минути за човека, без когото онази вечер нямаше да я има. Станимир Стоилов не е голям треньор. Но той е роден треньор. И това посочи съдбата в четвъртък вечерта, когато Мъри направи златната смяна, каквата интуицията е дала на много треньори, а мнозина е неправила и велики. Историята е пълна с подобни примери.
На Мъри не му е било никак лесно. Недоверието и съмненията промяната в обстановката, промяната във възможностите, но запазването на очакванията, желанието и настойчивостта за промени. Той бе обграден от всичко това, а не е леко на когото и да е да го понесе. Мъри Стоилов все още не е голям треньор, но обича призванието си. И нищо чудно да не е далеч деня, в който ще стане такъв.
И ако мачът с Оксер бе искрицата, то мачът с Динамо е кръщението, след което вече всичко е възможно.
Когато става дума за възможности, какво може да се очаква от Левски? Със сигурност ще бъде крайно инфантилно да бъде повторен водевилът "Парк на лудостта", в който дори и дърветата всеки миг чакат да пристигне купата на Уефа, но тя остава арестувана на паспортния контрол на реалността. Левски просто трябва да изиграе още три мача на това ниво и оттам - каквото сябя покаже. Отборът вече е достатъчно известен, а въпрос на късмет е да задържи 2 от перлите в състава си - Домовчийски и Ричард, които могат да играят във всеки европейски отбор, защото имат цялото време пред себе, а и нужните качества. Но това няма да е тревожно след като идват другите, които получиха нагледния пример, че когато обичаш винаги можеш да сграбчиш шанса си.
Левски може и да не стане шампион, тъй като за това в България все още не е необходимо само и единствено да си научил да побеждаваш. Но това няма по никакъв начин да намали ефекта на огромната крачка, която бе направена в четвъртък вечер.
Левски има треньор, има млади и талантливи футболисти. Има любовта и цялото бъдеще пред себе си.
Заради това обичай ! Просто обичай този отбор до безграничността!


Васил Колев, Т:С - 05.11.05г.

_________________
И САМО ЛЕВСКИ, ОБИЧАМЕ ТЕ!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Сря Мар 01, 2006 4:03 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Окт 09, 2005 9:41 pm
Мнения: 13788
История на греха II

В далечната 1878 година работниците от едно железопътно депо основават футболен отбор. Кръщават го "Нютън Хиит" по името на депото в което работят. В своята близо сто и тридесет годишна история малкият работнически тим се превръща в страшилище за съперниците си в Англия и по света. Успява да стане шампион на страната ЦЕЛИ петнадесет пъти и печели два пъти Купата на европейските шампиони. През 1902 г. отборът е купен от Джон Дейвис и преименуван на... "Манчестер Юнайтед".

През 1886 г. работниците от военните складове в Улуич - Лондон създават футболен тим и го наричат "Дайл Скуеър" по името на площада до складовете. През 1894 г. отборът е записан в Професионалната лига под името "Арсенал". Стават шампиони на Острова тринадесет пъти и спечелват десет купи на Федерацията.

Собственикът на игрището "Анфилд" Джон Хълдинг основава собствен отбор. Това става през на 15.03.1892 г. Ражда се легендата "Ливърпул" - най успешния английски тим досега. В своята над сто и тринадесет годишна история Мърсисайдци спечелват УНИКАЛНИТЕ осемнадесет титли на страната "подплатени" и пет шампионски титли на Европа.

Преди деветдесет и пет години група ученици от Втора мъжка гимназия запленени от магията наречена футбол, основават футболен отбор. Един от тях предлага да го нарекат с ПСЕВДОНИМА на най-свидното чедо на Майка България и българския народ. Псевдоним, който означава смел, пъргав, борбен, всеотдаен - левски (като лъв). Качества , които всеки младеж мечтае да притежава. По този начин ще отдадат своята почит и към народната светиня Васил Иванов Кунчев - Левски - обесен от турците. Да не забравяме че годината е 1911 и цяла България е обхваната от небивал патриотизъм в трескава подготовка за Балканската война и реванш срещу вековния поробител. Накратко, отборът е наречен "Левски" и под това име е регистриран на 24.05.1914г. В своята близо стогодишна история "Левски" премина през "осанна и разпни го".

Политическите сатрапи и червени кръстници не мирясваха с едничката цел - да го изтрият от съзнанието на обикновения българин . "Обединяваха" го, преименуваха го и накрая му сложиха прангите на МВР. Въпреки всичко "Левски" си остана НОРМАЛЕН отбор. След Десети ноември отборът се отърси от милиционерщината и се върна към своите здрави корени. И днес продължава да се радва на народната любов. Феновете никога не предадоха името дадено на тима от неговите основатели и го скандираха в знак на протест срещу геноцида на Червените варвари. Виковете "Левски, Левски" звучаха в ушите на "другарите" по страшно от виковете "Свобода, Свобода", а синия цвят ги докарваше до бесовица.. Не случайно след промените от 10-ти ноември демократично мислещите хора в България излязоха по площадите предвождани от сините знамена олицетворяващи народния протест срещу тиранията на Червените натрапници. Четири нормални истории на четири нормални футболни клуба. Но, дотук с нормалното.

През 1917 г. Червените варвари се докопват до властта в Русия. След като заграбват и разпиляват всичко създадено преди тях, естествено "посягат" и към... спорта - най краткия път за доказване превъзходството на "най-демократичния строй" над загниващия капитализъм. На 23.02.1928 г. с указ на Министерството на отбраната се създава спортно дружество ЦДКА ( Центральний Дом Красной Армии - какво съвпадение, а?). Основна цел на дружеството е "Да подготви кадрите на Червената армия в борбата срещу контрареволюцията и световния империализъм и да покаже пред света превъзходството съветския спорт". Разбира се НА ВСЯКА ЦЕНА.

Естествено най талантливите спортисти незабавно са "прибрани под знамената" чрез заплахи и облаги. Следват много титли и медали. Във футболният отбор на ЦДКА са събрани най-кадърните играчи от цялата страна и "естествено мачкат наред" в СССР. Стига се до там тимът да бъде изпратен на Олимпиадата в Хелзинки като национален отбор на СССР. Там печелят един мач. Познайте срещу кой? Ами срещу "надупения" ЦДНВ София, прекръстена на Национален отбор на НРБ ( за по младите - Народна Република България). Следва мач с Югославия... "И тогда команда разбила сердце Товарища Сталина". Сърбите ги "опукват" с 3:1, а Сталин не може да им прости, че са паднали от отбора на "смъртния враг" друже Тито. Следват разформироване и наказания за играчи и треньори. След смъртта на "бащата на всички народи", тимът е "възкресен за нови спортни успехи". Та и до днес под името лит(*кс-етрополе Москва.

На 09.09.1944 г. Червените варвари окупират България и предават властта на техните подлоги - българските комунисти, много от които пристигат от Москва. "Закърмени с братския съветски опит", те заграбват и разпиляват всичко създадено преди тях, естествено "посягат" и към... спорта - най краткия път за доказване превъзходството на "най-демократичния строй" над загниващия капитализъм . Под "шапката" на МНО се създава спортно дружество ЦДВ (ЦДНА - лит(*кс-етрополе - какво съвпадение, а?). Дружеството е "Рожба на народната власт под крилото на Партията (БКП)... Под крилото и всекидневните грижи на МНО".

Основни цели на дружеството са: "Главното в дейността на армейския клуб е осъществява политиката на БКП... Да работи за възпитанието на ярки комунистически добродетели у членовете и спортистите... Да формира марксистко-ленински мироглед... Да възпитава в дух на преклонност на делото на Партията (БКП), обич към СССР (не България)" и т.н. и т.н. Горните цитати са от реч на другаря Добри Джуров през, забележете, 1988 г. Както си му е редът, във футболния отбор "доброволно се вливат" най добрите играчи.

По онова време е създаден Национален отбор и е пуснат да се обиграва в А група заради предстоящи международни мачове. ТОЗИ НАЦИОНАЛЕН ОТБОР тихомълком е прилапан от военните, залепено му е звучното име ЦДНВ и... следват единадесет титли на България за дванадесет години. Какъв старт за младият и "невинен" тим, а??? Бравос!!!! Но успехите тепърва предстоят.

Към ЦДНВ се създава военно поделение, в което се подбират най-талантливите момчета спортисти от цялата страна. Докато техните връстници търкат наровете по поделенията или "строят за Родината", избраниците на новия спортен "колос" тренират по цял ден и набиват на корем. Да си ЦДНВ-ист е истинска привилегия. А след уволнението те чакат офицерски пагони и никой не те пита имаш ли осми клас или не. То да не би Тато или бай Добри да имат?

И следват нови успехи, та чак до Книгата с рекордите на Гинес - двадесет и шест републикански титли за четиридесет и две години ( до 1990 г.). Абе можеха и повече да са, ама тогава щяха да се смеят и кокошките по цял свят. То не, че и сега не се смеят. Манчестер, Арсенал и Ливърпул пасти да ядат. Те за сто и двадесет години по двадесет титли не можаха да докарат. Пък и никой от тези богати тимове не може да си позволи да събере най добрите играчи на острова по финансови причини. А "нашата гордост" продължава да събира всички кадърни футболисти от цялата страна, къде с принуда, къде с пари от бездънния армейски джоб, като по този начин обезкървява провинциалния футбол и съсипва вътрешния шампионат. Не случайно един от малкото софиянци играли някога в лит(*кс-етрополе ще сподели пред приятели: "Нашата съблекалня е като ямболско кафене. Всичко живо мйека и бйека". Там където не стигаше майсторство, достигаха дългите ръце на "шапкарите".

Футболните съдии също винаги бяха на разположение - къде с дузпичка, къде с картонче. Въпреки тоталния подбор на играчи и бездънния бюджет, четири неща никога не се отдадоха на армейския "колос".

Първо - за разлика от "братските армейски отбори" в бившия соц. лагер, рожбата на българо-съветската дружба така и не успя да се докопа до някоя от европейските купи.

Второ - да спечели искрената обич на българския народ.

Трето - да пречупи гръбнака на Вечния съперник "Левски". Срещу синия отбор "армейците" излизаха като обречени и претърпяха едни от най срамните загуби в цялата си история. "Абе нашите винаги играят против "Левски" със специални екипи: червени фланелки, червени чорапи... без гащи" - ще възкликне един виден червен фен и известен журналист в края на осемдесетте години.

И четвърто - за петдесет и седем години съществуване военният отбор така и не успя да си "хареса" име, с което да се идентифицира. Докрай си остана безименен.

Покрай "епохалните успехи" отборът на Червените варвари позавъди и "фенове" - група хора обединени не от любов към своя отбор, а от омраза към Вечния съперник "Левски". Независимо срещу кого играят "армейците", името на Левски е най-скандираната дума от така наречените "фенове". Те никога не успяха да създадат песен или лозунг във възхвала на своя любим отбор. Всичко което са "сътворили" започва с долу, уууу, к*р за тоя или оня, Стигна се дотам един "червен" дебелогъ*ец да издигне лозунг в стил "Поп Кръстьо - най големия фен на лит(*кс-етрополе, защото предаде Левски" (без коментар).

В края на 89-та година Червените варвари сдадоха властта в повечето европейски страни. Замириса на демокрация и у нас. Военните отбори в Полша, Чехия, Унгария и бившата ГДР бяха разпуснати. Някои от тях се пререгистрираха като граждански сдружения с нови имена и започнаха на чисто с надеждата хората да забравят порочното им минало. "Славни" имена като "Дукла" Прага, "Хонвед" Будапеща и други изчезнаха в небитието заедно със залповете на "Аврора. Като истинска рожба на БКП обаче нашите се заинатиха и продължиха да претендират за изгубените привилегии. След като ги отбиха от вимето на държавата, родните "армейци" направо ореваха всичко живо.

"Нас ни репресират. Не ни уважават. Ние сме жертви. СДС ни е виновно. Костов ни е виновен. Съдиите са ни виновни. "Левски" е виновен. Еврейска конспирация. Не ни дават да бием в Европа. Синия цвят ни е виновен." и т.н. и т.н. та и до днес. От комунистическия експеримент върху снагата на българския спорт не остана почти нищо. Е не точно - останаха няколко фанатизирани талибани и наплевайковци, криещи се зад псевдонима "журналисти", един дебел простак и поклонник на поп Кръстьо с прякор "Дучето", и неговите последователи. Останаха и четири нищо незначещи вече букви... на изживяване. Просто историята си знае работата и не търпи натрапници.


_________________
"Писна ми на кура да чета за тия смешници от да българия или както им е там фьешан името дейба майка му да еба."
dabulgaria.bg


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Чет Мар 02, 2006 9:18 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Окт 09, 2005 9:41 pm
Мнения: 13788
История на греха

Някога в богато и щастливо кралство имало едно село. Селяните често се събирали и играели простичка игра наречена футбол. Същото правели и в съседното село. Един ден човек от първото (или второто) село казал на кмета: "Защо не поканим нашите съседи да изиграем един мач, та да видим кой е по добър?"

Речено сторено. Събрали се левентите от двете села.За да се различават на терена едните облекли бели ризи, а другите зелени и така се изиграл първият "официален" мач. Всичко минало добре, но се появил сериозен проблем. Тези от първото село, които не могли да вземат участие в мача се разсърдили, че са пренебрегнати и решили да си направят техен отбор. Отишли при кмета на второто село и му казали: " Хайде да изиграем един мач". Кметът отговорил: "Защо? Нали вчера играхме с вашето село?"

- Играхте с ония скапани "Плъхове" с белите ризи и ги бихте. Ние обаче играем с жълти ризи и сме истински "Лъвове" Ще ви смачкаме - отговорили недоволните. Кметът се ядосал на заканите и изревал: - " В неделя да сте на поляната. Нашите зелени "Орли" ще ви разпилеят по терена." Изиграл се и втория "официален мач. Обаче се появил нов проблем. Тези които не могли да взмат участие в мача от второто село също се разсърдили и.....т.н.

Минали години. Постепенно във всички села се появили отбори, а в някои по два или по три. Това ставало доброволно. Просто се събирала група мераклии. Избирали си име, цвят на ризите и се включвали в борбата. Всеки отбор претендирал, че е най добър и опитвал да победи останалите. Появили се оранжеви, лилави, раирани, карирани и какви ли други отбори, а за имената да не споменавам. Започнали да се събират и зрители. Те симпатизирали на различните отбори и ги подкрепяли с викове, а противника ругаели и псували. Наричали се фенове.

Кралят спокойно гледал от балкона на двореца. Той знаел, че щом тълпата е сита и има зрелище, няма за какво да се притеснява.

И тогава в кралството нахлули Червените варвари. Те опустошили страната, избили по умните хора и оплячкосали селата. Поставили на трона един верен на техните интереси диктатор, готов на всичко за да се задържи по дълго на власт. Хората били наплашени, но не се предали. Постепенно нормалният живот се завръщал. Футболните отбори започнали отново да играят помежду си. Заприиждали и феновете. И започнали да скандират. Но по често викали "ДОЛУ" вместо "ГОРЕ". А понякога се осмелявали да викат и "ДОЛУ ДИКТАТОРА". Виковете уплашили и озлобили натрапника и той решил да си отмъсти. Повикал своя военачалник и му заповядал:

- Искам да събереш най добрите играчи от всички села и да направиш от тях футболен отбор. Този отбор трябва да носи червени ризи за да личи отдалече, че това е моят отбор. Измисли някакво име там. Да е нещо свързано с войската, за да знаят всички селяни, че нема лабаво и този отбор ще побеждава наред. Абе наречи го "Войскар" И нека всички да знаят, че това е отбора на власта. На тия играчи които дойдат доброволно, дай привилегии и облаги. Ако някой откаже, вземи го войник и го прати на границата да му се е.е майката от служба.....

Така бил създаден "непобедимият" отбор на войската на Червените варвари. Той побеждавал наред. Отвреме навреме някой друг отбор му се опъвал на терена, но скоро разбирал, че нема лабаво. Той или бивал "разформирован" или бивал "преименуван". Някои отбори "доброволно се вливали" в Големия военен брат "Войскар".

И понеже на никой не му се служи на границата, винаги имало кандидати от другите селски отбори, да играят в Отбора на власта, да не говорим за привилегиите и облагите..... Това позволило на новия отбор да "поотупа" и някои от селските отбори от съседните и по отдалечени кралства. Позавъдили се и фенове. Наричали се Войскари. То кой не обича да върви след силните на деня. А шефовете и играчите започнали да си верват, че са по така, по велики - нали са от войската. За съдиите да не говорим. Показваш им тояга и пачка банкноти и не питаш кое избират. Те си знаят И така 45 години.

В един прекрасен ден диктаторът взе че падна. Хората наизлязоха весело по улиците и заскандираха "ДОЛУ, ДОЛУ". Живота в страната постепенно започна да се нормализира. Футболните отбори започнаха отново да се срещат на спортните терени. И тогава се появи проблем. Отборът с червените ризи беше отделен от вимето на войската и остана "сираче". Дадоха му да разбере, че това вече не е отбора на власта "Войскар". Другите започнаха редовно да до поотупват. А селските отбори от близки и далечни кралства направо спряха да го зачитат и си го бият където го срещнат. По стар навик обаче шефовете, футболистите и феновете с червени ризи се разквичаха: "Ние сме най велики. Ние сме отбора "Войскар". Защо не ни признавате? Защо съдиите вече не свирят за нас, а ни искат да си плащаме? Защо ни карате да купуваме играчи, вместо да ни ги пращате служебно. Абе тия селяни не ни уважават и се осмеляват да ни вкарват голове.....". А отговора е много прост - вие вече сте обикновен отбор като другите. Не сте отбор на власта. Остана ви само позорното име "Войскар" от времето на диктатора. Сменете го и започнете начисто като онези отбори в началото на приказката.

Всяка връзка с личности и събития не е случайна.

_________________
"Писна ми на кура да чета за тия смешници от да българия или както им е там фьешан името дейба майка му да еба."
dabulgaria.bg


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Чет Мар 02, 2006 9:25 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Окт 09, 2005 9:41 pm
Мнения: 13788
Левски - с духа на името

За всеки левскар - съвсем нормално - Левски е нещо лично и различно. И всеки свързва Левски със свои конкретни емоции и спомени. Свързва Левски с различни времена и периоди. От своя живот и живота на Левски. И така Левски съществува вече 90 години. Левски – разбира се, не е Единственият футболен клуб, но при всички случаи е Специалният клуб на България. Клубът, който наистина носи нещо от духа на своя патрон – Васил Левски, наречен и Апостола на свободата.

Както и да звучи - дори и кощунствено като сравнение - това, което е Васил Левски като влияние върху историята на създаването, утвърждаването и развитието на независимата модерна българска държава, това е Левски не само в българския футбол, а и изобщо в обществения живот на България. За дълги периоди от своето съществуване това е Левски в развлекателното, освобождаващо, разтушително измерение на обществения живот в тази малка изстрадала страна. Да, в трудните и мрачни времена на комунизма Левски дълго е бил сърцето на общественото разлечение и утеха.

Отборът, кръстен на името на Апостола на свободата, и до днес остава носител на дух на свобода. И този дух е останал, въпреки многократните опити той да бъде усмирен, обязден или заличен. Или в последните години – в условията на перверзната посткомунистическа демокрация - просто приспан и притъпен. Или пък употребен.

В крайна сметка обаче футболът е само една емоция, една страст по една игра. Но най-популярната спортна игра. И най-яркият, несравнимият носител и изразител на феноменалността на тази игра в България е именно Левски. Затова той е и най-популярният, най-обичаният. Затова и неговата публика е по-различна, затова мнозина от неговите привъженици са по-разкрепостените, по-свободните, по-духовните, по-духовитите, по-напредничавите. Затова и футболният клуб Левски е един от най-значимите социални феномени в България. Въпреки и неговият очевиден упадък от “зората на демокрацията” насам.

Основан преди 90 години от шепа ентусиазирани младежи в кипящото от енергия и пориви общество на нова България, един от десетките и десетки футболни клубове в плуралистичното и динамичноразвиващо се Трето българско царство, софийският Левски много бързо се превръща в един от най-популярните, а в края на 30-те години вече и в най-популярният футболен клуб у нас. Оттогава до ден-днешен Левски никога не отстъпва от този свой статут. За разлика от упадъка на Славия (обезличен в голяма степен от комуническата власт) или пък от отбора на същата тази власт – лит(*кс-етрополе (който така и не успява да спечели подкрепата, на която се радват “сините” – просто защото насила любов няма).

Не са малко тези, които твърдят, че магията на Левски е в неговото име. И сигурно тя наистина се корени в него. Но от там тази магия тепърва започва да расте.

Щом говорим за футболен клуб обаче, това, естествено, означава, че става дума преди всичко за футбол. Но футбол откъм многото му измерения – спортно-технически, естетически, емоционални, духовни. И тук “синият” отбор е Лев-ският отбор. Левски - отборът, в който са израснали и са играли най-големите, най-великите, най-уникалните футболисти на България. Именно те са в основата на величието на този клуб. Но в единство с уникалната за България общност на привъжениците на този клуб.

И когато говорим за най-големите български - и едновременно “сини” - футболисти, когато говорим за дадените от Левски еманационни представители на тази игра в световен мащаб, задължително трябва да напишем с големи букви четири имена: АСЕН ПЕШЕВ – КАПУЙ, ЖОРО СОКОЛОВ – ЙОГАТА, ГЕОРГИ АСПАРУХОВ – ГУНДИ и БОЖИДАР ИСКРЕНОВ – ГИБИ.

Поради опитите на комунистите (започнали на 9 септември 1944 и валидни и до днес) да изтрият и фалшифицират историята на България, българите като цяло нямат развито чувство и необходимост от историческа памет. Поради тези причини и името на световния футболист, най-добрият в българския футбол до Втората световна война – Асен Пешев – остава почти непознато. Капуй е изключително комплексен играч, отличен реализатор, с превъзходна техника, комбинативност, пробивност, бързина, игра с двата крака, негова запазена марка са убийствените изпълнения на удари от воле. Скромен, коректен и възпитан – истински спортен пример. Асен Пешев, освен 13 сезона в Левски, играе и няколко години професионален футбол в Чехословакия, където завършва висшето си образование като инженер.

За Жоро Соколов е писано, но по същество - твърде незадоволително. Неговото име е истинска легенда. Истинска. Не в глупавата и куха журналистическа употреба на тази дума. Соколето е футболен виртуоз, гений и артист. С изключителни физически качества. Неговата дарба и съдба поразително напомнят тези на считаните за най-големите в историята на футбола на Бразилия и на Острова – Гаринча и Джордж Бест. Единствената причина Жоро Соколов да няма тяхната световна слава е фактът, че той играе в тотално изолираната Съветска България.

Георги Аспарухов-Гунди е другата голяма легенда на българския футбол. Неговата слава още приживе обаче успява да премине през телените мрежи на полицейския режим в България. Централен нападател от най-висока класа – силен, техничен, елегантен, резултатен, изобретателен, комбинативен. Известен с превъзходната си игра с глава. Неговото майсторство, скромност, обаяние, съчетани с рядка физическа красота, стават причина за истинска Гундимания в тоталитарна България. На подобна популярност комунистическата власт няма как да гледа с добро око. Трагичната смърт на Аспарухов “канонизира” неговия ореол. Затова и по линия на Държавна сигурност се опитват години наред да ограничават публичните прояви на възпоменание за големия футболист. Въпреки това, Гунди е в някакъв смисъл и всеобщ любимец. Приживе той се радва на симпатията и подкрепата и на хора от комунистическата върхушка. Покрепян е и от немалко представители на строго контролираната по това време журналистика. Статутът на Аспарухов е много различен от този на неговия дългогодишен съотборник Жоро Соколов. Соколето, наричан и Йогата, е пълният антипод на социалистическия тип спортист – той е буен, страстен и жизнерадостен индивидуалист, непризнаващ прегради и ограничения, още по-малко пък правилата на милиционерската държава. Неслучайно и кръст на кариерата на този добросърдечен и волен спортен феномен слагат именно фукционерите на комунистическата власт.

Жоро Соколов е човек, който се радва на рядка любов от страна на публиката. 20 години по-късно се появява и неговото напълно “оригинално копие” – Божидар Искренов. Наричан още Гибона или Гиби, известен и с по-късното си прозвище “Радостта на народа”, нападателят на Левски е следващият несъмнен гений на българския футбол - също виртуоз, също артист. Също блестящ дрибльор, финтьор и импровизатор. Независим характер, честен и прям. Не по-малко обичлива душа от Жоро Соколов.

Разбира се, когато говорим за изключителни футболисти в Левски, би трябвало (без никаква претенция за изчерпателност) да споменем имената на: Асен Панчев – знаменитото ляво крило преди Втората световна война. Апостол Соколов-Поцо (бащата на Жоро Соколов) – вратарят-новатор в световния футбол, за когото самият Лев Яшин казва, че се е учил от играта му. Георги Пачеджиев-Чугуна - дребният, но неуловим, бърз, високотехничен и резултатен нападател. Васил Спасов-Валяка – изящният, технически брилянтен халф-нападател с перфектен поглед върху играта.

Така да се каже, в третата редица можем да поставим: Вратарят Ради Мазников – учител на Апостол Соколов в стила да играе в цялото наказателно поле, вратар с осанка и красив маниер. Христо Илиев-Патрата – плеймейкър с отличен поглед върху играта, силен голов нюх, спортсмен. Сашо Костов – крилото с превъзходна техника, финт, пословичен шоумен и зевзек. Павел Панов – елегантният, интелигентен и високорезултатен халф-нападател, дошъл след обединението със Спартак София, но направил своята кариера на “Герена”. Емил Спасов – играч с чудесна техника, финес, финт и тънко чувство и поглед върху играта.

Отлично се вписват в стила и атмосферата на играта на Левски и дошлите от други отбори като вече изградени футболисти, притежаващи изключителни качества - Никола Котков-Котето, Тодор Барзов, Пламен Гетов. (Впрочем, формално и споменатият вече Георги Пачеджиев може да се причисли към тази категория, но той е софиянец, който е левскар по сърце, чията мечта да играе в любимия му отбор се сбъдва чак, когато е 30-годишен)

Интересно е, че Левски е отборът дал на българския футбол и най-добрите изпълнители на едно твърде специфично и ефектно умение – играта с глава. Става дума за майстори като Божин Ласков, Димитър Йорданов-Кукуша, Георги Аспарухов, Наско Сираков. Интересно е, че степента на тяхното умение – макар и различаващо се вече на едно твърде високо ниво – върви по нисходяща линия от Божин Ласков насам. Ласков е известен с ударите си с глава, които имат силата на шут – дори и извън границите на наказателното поле.

Левски е отборът, който вдъхновява и множество футболисти от цялата страна. Левски е и отборът с най-дълбоки корени и традиция. Въпреки водещата си роля, въпреки своя статут не само на столичен, но и на най-популярен клуб, Левски е клубът, който десетилетия ражда своите таланти, той е клубът с най-добрата детско-юношеска школа в страната. Неговото име, история, футболни любимци и атмосфера са най-притегателните за децата. Левски не само черпи от своята школа, но тази школа има съзидателната сила да дава на българския футбол и едни от най-големите играчи в историята му, които обаче по една или друга причина не са успели да продължат изявите си на “Герена”. Достатъчно е да посочим, че юноши на Левски са Пешо Величков, Александър Шаламанов-Шами и Никола Цанев.

Именно този неповторим, демократичен, свободен и горд дух, който носи футболният Левски, е в основата на желанието на комунистическата власт да унищожи и заличи отбора. Многократни са тези опити. И проявленията в тази посока са десетки и десетки. Може би най-крайният представител на комунистическата нетърпимост и - направо казано - омраза и желание за унищожение на Левски е Милко Балев - дясна ръка на Тодор Живков в последните години на диктаторското му управление. Балев е известен с “крилата фраза”: “Не всеки левскар е фашист, но всеки фашист е левскар”. Мнозина комунистически гаулайтери през цялото време на десетилетния съветски режим у нас наричат Левски “фашиския отбор”. Да, юноша на този “фашистки” отбор, играл две години с фланелката на първият тим на Левски, е и “живата торпила”, героят от защитата на София по време на Втората световна война – пилотът Димитър Списаревски.

“Антифашистите” от компартията на няколко пъти се опитват да унищожат клуба, удряйки го в сърцевината - отнемайки името му. В края на 1949 Левски е прекръстен по сталински образец на Динамо. Това става непосредствено след като Левски след три епични финални мача печели Купата на съветската армия срещу новосъздадения отбор на комунистическатна власт - лит(*кс-етрополе (тогава с едно от многото си други имена). Така Левски прави дубъл, тъй като е и шампион без загубена среща. В края на 1949, с извършена тотална реорганизация на спортните клубове в страната - след преминаването им на производствено-териториален принцип - Левски е лишен и от основни свои футболисти като Валяка, Пачеджиев, Апостол Соколов. Въпреки това и през следващата 1950 Левски отново е шампион и отново прави дубъл като отново печели след три мача срещу лит(*кс-етрополе (тогава под името Народна войска) Купата на съветската армия. Този път мачовете от финала за Купата се играят на новопостроения стадион на лит(*кс-етрополе в Борисовата градина (наречена “Парк на свободата”). В същото време “народната власт” отнема клубния стадион на Левски, построен през 1934 в същата тази Борисовата градина до езерото Ариана. Игрището е разрушено и на негово място започва да се строи нов национален стадион – бъдещият “Васил Левски”.

Още в първите дни след черната дата 9.9.1944 Левски дава и своите физически жертви – комунистите убиват вратаря Ради Мазников (32-годишен), както и бившите “сини” играчи Коста Жеков-Боруна (35-годишен) и Кирил Цветков (34-годишен). Любомир Стамболиев - избран в анкета на вестник ”Спорт” за най-популярния български футболист за 1942 г., както и Захари Радев са изключени от физкултурното движение, като първоначалната идея е правата им да бъдат отнети “завинаги”.

Все пак след смъртта на Сталин името Левски отново е върнато на клуба. А от края на 50-те години пък Левски сформира своето легендарно нападение, което е в действие в продължение на десетилетие: Христо Илиев-Патрата, Теко Абаджиев, Жоро Соколов, Димитър Йорданов-Кукуша (впоследствие Георги Аспарухов), Сашо Костов. Този атакуващ екип остава запазена марка не само за ефективност, но и за артистичност, красота и разкрепостеност в играта.

Левски безусловно е заслужил прозвището си “отбора на народа” – в смисъл на отборът, развличащ и даващ надежда и утеха на хората, живеещи под гнета на комунистическата диктатура. Алтернативният отбор, отборът с дух, атмосфера и ценности, влизащи не само в противоречие със законите на терористичния режим, но и уязвяващи и притесняващи дълбоко този режим.

Неслучайно в самото начало на 1969 Левски е “арестуван”, като е обединен с отбора на МВР и Държавна сигурност – Спартак София. Името му съответно стана Левски-Спартак. Това е пряк резултат от Чешките събития от 1968 и страха на властниците от публиката на Левски - като най-масовата опозиционна сила в страната. Разбира се, тук става дума и за параноичен страх. Но са налице и поводите за страх, и за притеснения, и за бяс. Легендите и до наши дни разказват как по време на Световния младежки фестивал в София през лятото на 1968 чехословашката делегация на стадиона започва да скандира “Левски, Левски”, а публиката на “сините” й отвръща с възгласите “Дубчек, Дубчек”. През есента на същата година Левски унизява лит(*кс-етрополе с митичното 7:2, след което следва поредното запомнящо се шествие на привържениците на отбора до паметника на Апостола на свободата в центъра на София. Радио Белград пък съобщава: “Отборът на народа в България - Левски победи отбора на властта - лит(*кс-етрополе със 7-2”. Въпреки насилственото слагане на милиционеро-кадесарски пагони върху раменете на Левски, духът на Левски остава същият. Публиката скандира: “Левски беше силен, докато бе цивилен”, “И преди, и сега Левски значи свобода”. Текстът пък на един от най-популярните рефрени на “синята” публика (“България има много природни богатства...”) е написан от Борис Арсов – политически противник на режима, емигрирал впоследствие в Дания, където развива активна антикомунистическа дейност. За това той е отвлечен от Държавна сигурност и впоследствие е убит в килията си в Пазарджишкия затвор.

През 1985 споменатият вече Милко Балев (известен и като “болен” привърженик на лит(*кс-етрополе) нанася един от най-тежките удари върху “синия” клуб. Към този момент Левски доминира в българското първенство, спечелил е втората си поредна шампионска титла, притежава млад, но, според мнозина, комплексно най-силния отбор в историята си, направил е запомнящи се мачове в евротурнирите, пред прага е на европейски пробив, неговите футболисти са гръбнакът на класиралия се за световните финали в Мексико’86 национален отбор, а помощник-треньор на представителния ни тим е старши-треньорът на “сините” Васил Методиев-Шпайдела. В същото време този Левски е победил и седем пъти поред лит(*кс-етрополе, като на вътрешната сцена e изместил на втори план този отбор на “армейците”, който вече е детронирал европейските шампиони Ливърпул и Нотингам. По инициатива на Милко Балев са наказани с лишаване от състезателни права “завинаги” четирима водещи футболисти на Левски – Борислав Михайлов, Пламен Николов, Емил Спасов и Емил Велев. Наско Сираков е отстранен за една година, както и Мирослав Байчев. “Завинаги” е изхвърлен от футбола и треньора Васил Методиев. Левски получава и новото си име – Витоша. Но клубът все пак печели нещо – губи формалната си връзка с Държавна сигурност. Под давлението на “балансьора” Тодор Живков и лит(*кс-етрополе претърпява – несравнимо по-малко – щети. В “червения лагер” най-сурово е наказанието на напълно неизвестния по това време 19-годишен Христо Стоичков – и той е изгонен “завинаги”. Изгонен е и треньорът Манол Манолов – голямо име в българския футбол. За една година извън терена остава и защитникът на “армейците” Васил Тинчев. В същото време скандалният съдия на двубоя за Купата на България между двата отбора, станал повод за разправата с Левски – Аспарух Ясенов (Ахмед Яшаров допреди “възродителния процес”), както и един от главните провокатори на терена - Георги Славков - изобщо не са наказани. Друг също основен провокатор - Костадин Янчев - получава най-малкото наказание - 3 месеца (просто защото няма как – има червен картон в мача). Именно в тази крещяща несправедливост се крие и умишлената показност на тази репресия срещу Левски. След една година играчите са реабилитирани, но са насени множество непоправими щети. В личен план най-тежката е може би за най-възрастния от наказаните футболисти - Емил Спасов, който за първия червен картон в кариерата си, трябва да плати със забраната да облече фланелката на Порто, с който има вече подписан 4-годишен договор и който отбор става европейски шампион 2 години по-късно. Трябва да се каже, че същият този сатрап Милко Калев Балев е човекът, който няколко години преди това изхвърля - наистина вече завинаги - от футболния терен един от любимците на “синята” публика през 70-те години – Кирил Миланов-Байко. За него публиката на Левски обаче тогава пее: “Върнете Киро Миланов – нашият любимец”. Същата тази публика никога, дори под ударите на милиционерските палки - и на самия “Герена”!, не скандира името Витоша (за разлика от феновете на лит(*кс-етрополе, скандирали новото си “име” Средец).

По този начин Левски не само премина през 45-те години комунистически терор - изправен и със заслужен ореол на опозиционен, различен, свободен отбор, но излезе и още по-популярен и закален от това трагично време за България. Разбира се, илюзия е да се смята, че физическото оцеляване на клуба през този период в страна като България би било възможно и без подкрепата на някои висши партийни функционери - като Цола Драгойчева и Борис Велчев, например.

След 10 ноември 1989 обаче и с “идеята Левски” в немалка степен се случи това, което се случи като цяло с българите и държавата им. Тогава, когато свободата нахлу и по тези земи, Левски - “отбора на народа” – вместо да се въздигне по-високо, падна. С него се разпореждаха еднолично - в лицето на Томас Лафчис, приватизираха го на безценица “свои хора”, прекъснаха трайно традицията отборът да се опира на своята детско-юношеско школа, позорно се изгавриха и не приеха на няколко пъти (по времето на Лафчис) обратно на “Герена” – Божидар Искренов – “синьото знаме” (както тогава го нарече спортният журналист Асен Спиридонов), на фланелките бяха поставени буквите на “борческа” групировка, най-популярният клуб стана инструмент и за правене на политически имидж и упражняване на влияние. И “синята” публика прие всичко това. Срещу някакви титли и някакви победи срещу лит(*кс-етрополе. Но по начина, по който го прие, излеждаше, че би го понесла дори и без титлите и победите.

Сега, за 90-годишния си юбилей Левски остана без отличие. Но... се появи лъч светлина. Волю или неволю – но факт! В зловонното корупционно блато на следдесетоноемврийския български футбол Левски игра честно, когато мнозина, които не го обичат, го обвиняваха, че той - като “новопривилегирования” клуб - ще си изтъргува под масата шампионска купа за юбилея. Мачовете срещу Родопа, Черно море и Ботев Пловдив, естествено нямаха нищо общо с красив, артистичен, майсторски футбол – вече позабравената десетилетна марка на Левски. Тези мачове обаче имаха друга красота. Без която няма истински футбол, няма голям футбол. Няма и Левски. Честната игра!

Тодор Янакиев

_________________
"Писна ми на кура да чета за тия смешници от да българия или както им е там фьешан името дейба майка му да еба."
dabulgaria.bg


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пет Мар 24, 2006 1:16 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Окт 09, 2005 9:41 pm
Мнения: 13788
История на греха III
История на греха III (или когато се "стъкмяваше" статистиката 1945 - 1990)

Преди шейсетина години на власт дойдоха Червените варвари и "великият син на партията" със съветски паспорт Георги Димитров обяви на развален български: "Под вещото ръководство на БКП за 20 години българският народ ще постигне това, което другите народи не са успели за столетие". И като почнаха едни успехиии... леле мале!!! Всяка Петилетка за три години. Най-много жито, най-много домати, най-много метали, най-вълнестата овца, най дебелите прасета, най голям слон, най-много политически затворници (след съветските) и т.н. и т.н. "Постигнаха" това, което всички варвари и нашественици взети заедно не успяха да направят за цялата ни тринадесет вековна история. Или казано с две думи - "мамицата му е*аха" на същия този народ. А, забравих да спомена сред "успехите" на БКП и най-многото спечелени титли за любимия отбор на Партията - 26 броя за 42 години (1948 - 1990 г.), абсолютен световен рекорд. С този невиждан "урожай" звездочелият ни футболен колос удари в земята разни "столетници" като Реал - Мадрид, Байерн - Мюнхен, Ювентус - Торино или Милан, а да не говорим за "посредствените" Барса, Аякс, даже Интер и дори Ливърпул. Не стига само това, ами дадоха "урок" на чешките, унгарските, полските и дори на съветските другари комунисти ( щото те имаха скрупули, че ще им се смее останалия свят - абе на кой му пука бе, аланкоолувци?). После дойдоха промените и . . . . слонът се оказа фалшив, прасетата залиняха, а металите станаха патент на братоците от Факултето. Ония простаци - обикновените българи почнаха да се смеят на "великите успехи" и на всичкото отгоре да задават въпроси. А и тая мръсница Статистиката, мамка и мръсна, се усефери и почна да плюва едни цифри за любимия отбор - да умреш от срам . . . ., ако си честен де. А комунист и честност, все едно Суровянски и смислено изречение. Нема такова нещо, братче.

Но нека видим какво ни показва тази "проклета дама" Статистиката. Да разгледаме футболните шампионати на така наречените Футболни нации в Европа и резултатите на техните водещи отбори, като покажем в проценти съотношението "възраст" и брой шампионски титли. По този начин се доказва класата на "грандовете", а техните фенове могат с чиста съвест да се "изрепчат" на опонентите си - "Ние сме били шампиони 10, 20 или 30 пъти шампиони през нашето съществуване като отбор! А вие?" И така:

Испания - "Реал" Мадрид; официално основан - 1902 г.; или общо 103 г.; 29 титли = 28.16%
Италия - "Ювентус" Торино - - - - - - - 1897 г.; - - - 108 г.; 28 - = 25.92%
Германия - "Байерн" Мюнхен - - - - - - - - 1900 г.; - - - 105 г.; 19 - = 18.10%
Англия - "Ливърпул" Ливърпул - - - - - - - - 1892 г.; - - - 113 г.; 18 - = 15.92%
Холандия - "Аякс" Амстердам" - - - - - - - - 1900 г.; - - - 105 г.; 29 - = 27.61%
Португалия - " Бенфика" Лисабон - - - - - - - - 1904 г.; - - - 101 г.; 30 - = 29.71%
Шотландия - "Рейнджърс" Глазгоу - - - - - - - - 1873 г.; - - - 132 г.; 51 - = 38.34%*

*Всички които се интересуват от историята знаят за жестокото религиозно противопоставяне между католици и протестанти в Шотландия довело до "футболната война" между "Селтик" и "Рейнжърс" и куриозните за футболните стандарти в Европа 51 титли за "Рейнджърс". Тези титли са обект на непрекъснати подигравки от страна на всички други отбори на Острова.
Както е видно от таблицата, в нормалните футболни държави грандовете са "държали титлата" между около 16 и 30% от периода на своето съществуване.

Ха сега да да минем малко по на Изток и разгледаме периода на Червените варвари от 1945 до 1990 г, ивестен като "Период на велики футболни успехи" (за някои отбори де, и по специално за "най-великия"):

Румъния - "Стяуа" Букурещ официално основан - 1947 г. или общо до 90 г. 43 г. 14 титли = 32.55%
Югославия - "Цървена звезда" - - - - - - - - - 1945 г. - - - - - - 45 г 17 - =37.77%
България - " лит(*кс-етрополе" София - - - - - - - - - 1948 г. - - - - - - 42 г. 26 - = 61.90%
България - "Левски" София - - - - - - - - - 1914 г след 1945 г. = 45 г. 14 - = 31.11%

За да не ни обвинят в манипулация нека посочим и данните за целия период до края на 2005 г.

Румъния - "Стяуа" Букурещ - - - - - - - - - 1947 г - - - - -- - 58 г 22 - = 37.92%
Сърбия - "Цървена звезда" - - - - - - - - - 1945 г - - - - - - - 60 г. 22 - = 36.06%
България - "лит(*кс-етрополе" София - - - - - -- - - - 1948 г - - - - - - - 57 г 30 - = 52.63%
България - "Левски" София - - - - - - - - - - 1914 г. - - - - - - - 91 г. 23 - = 25.27%

Както е видно уважаеми непредубедени читателю работите са ясни. И понеже всички разбират "накъде бия" ще направя кратичък анализ. Ясно е, че сред всички изброени по горе отбори, един се откроява като "бълха на челото", "като ла*но в операционна", абе като "сперматозоид в космоса". Родният червен колос "без ничия помощ" за 57 години процентно има повече титли от "столетниците" "Реал", "Байерн" и Ливърпул" взети заедно. Както се казва в такива случаи - без коментар... Един наш "сънародник" нарече родината ни Булгаристан. Сигурно е така... Та има ли друга държава по света, където да някой гьонсурат да има трибуна за изява и една сюрия последователи. Любимият ти отбор да е осмиван в раздел "Куриози" на Книгата на Гинес заради "шампионските" му рекорди, а ти да парадираш наляво и надясно. Това силно ми напомня сцената на бай Ганьо, след като се е метнал в басейна на банята и се бие в гърдите гордо заявявайки: "Булгар, Булгар!!!" Той и бай Ганьо е бил мустакат и "бенкалия". И за него нашата родина си е била Булгаристан...

_________________
"Писна ми на кура да чета за тия смешници от да българия или както им е там фьешан името дейба майка му да еба."
dabulgaria.bg


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Сря Юни 14, 2006 8:04 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 13, 2004 10:25 pm
Мнения: 1048
Местоположение: София
Anarion написа:
Днес се навършват 92 години от основаването на спортен и футболен клуб "Левски".На тази дата клубът,създаден от ученици от Втора мъжка гимназия още през 1911 г. е и официално регистриран.Името е предложено от Борис Василев-Боркиша,който искал отбора да бъде свързан с идеите и примера на Апостола на свободата.За кратко клубът се превръща във водещ в спортния и футболния живот на страната,като печели неоспоримото първо място по популярност не само в София,но и в цялата страна.
"Левски" става основа на първия български национален отбор,създаден за участие в Олимпийските игри в Париж през 1924 г.Година по-рано след успешно турне в Румъния "Левски" става и първият български отбор,спечелил трофей.До Втората световна война футболният клуб е ненадминат по броя изиграни международни мачове и спечелените в тях победи срещу отбори от цяла Европа.
След затвърждаването на тоталитарния комунистически режим в страната (1944-1949г.) клуба изпада в немилост за сметка на новосъздаденото армейско спортно и футболно дружество.Впрочем клубът е в немилост и при бившият режим,особено когато през 1940 г. единствен от спортните дружества в страната отказва да стане колективен член на пронацистката младежка организация "Бранник".Репресиите след 1944г. обаче са далеч по-брутални.Стадионът му е отнет,името-променено по съветски образец,в ход са дори опити за пълното му закриване през 50-те години.Футболисти и деятели на клуба са арестувани и изпращани в лагери по фиктивни обвинения,бившия национал Ради Мазников дори изчезва безследно.Това обаче само сплотява повече неговите привърженици.Въпреки годините без титла (1953-1965),въпреки насилственото отвличане на играчи и "заточенията" им в запас точно преди важните мачове,въпреки милиционерските палки,въпреки заклеймяването на отбора като "буржоазен" и "фашистки" стадионите се пълнят докрай,щом на терена са "сините".Името "Левски" консолидира хиляди хора,за които нормите на живот и поведение в тоталитарна България са неприемливи.Около него почти изцяло гравитират и свободомислещата интелигенция,и обикновените работници.В опит да дискредитира отбора властта го обединява с ведомствения на МВР "Спартак" през 1969г.,но това не намалява неговата популярност и независимия дух на привържениците му.Едно от последните безумия на отиващият си режим е през 1985г.,когато на клуба е натрапено поредното измислено име в нов неуспешен опит за заличаване на неговото идентичност.С идването на демократичните промени през 1989-1990 г. "Левски" възстановява изконното си име и независимия си статут.Именно ореолът на отбора като неудобен опонент на всеки режим го прави толкова обичан от основаването му до днес,когато сякаш само за него няма нито реституция,нито компенсация на заграбеното имущество.
Отборът се гордее с някои от най-добрите и най-обичани футболисти на България-Асен Пешев-Капуй,Асен Панчев-Панчето,Михаил Лозанов-Танка,Божин Ласков,Апостол "Поцо" Соколов и неговия син-ненадминатият Георги Соколов-Соколето,Димитър Йорданов-Кукуша,Цветан "Меци" Веселинов,Сашо Костов,Киро Миланов,Павел Панов,Кирил Ивков,Гиби Искренов,Боби Михайлов,Наско Сираков,Ники Илиев,Емо Спасов.Сред тях обаче се откроява името на Георги Аспарухов-Гунди,най-великият футболист на България за всички времена,загинал трагично заедно с друг легендарен български футболист-Никола Котков.От 1990 г. клубният стадион заслужено носи името "Георги Аспарухов".При безспорно най-големият успех на българският футбол-четвъртото място на Световното първенство през 1994 г. в САЩ-"Левски" също имаше водещ принос.13 от 22-ата футболисти в отбора-медалист бяха тогавашни или бивши играчи на клуба-случай без прецедент в историята.
"Левски" е печелил шампионската титла на България 24 пъти,25 пъти-националната купа,3 пъти Купата на Съветската армия (след като турнира губи статута си на втори по ранг),веднъж-Суперкупата.В клубните турнири пет пъти е достигал четвъртфинал и държи рекорда по брой мачове и победи за сезон-съответно 14 и 7 през току-що завършилия сезон 2005/2006 г.В навечерието на своята 92-ра годишнина футболният клуб получи ново признание-покана от организацията на най-могъщите европейски отбори Г-14 да се присъедини към нейните структури.В ранглистата на спортните клубове "Левски" пък е далеч пред всички останали в приноса си към постиженията на България на олимпиади,световни и европейски първенства.
Това е "Левски".Братя и сестри левскари,докато синият любим отбор съществува ще съществуват и страната и народа.Нека го пазим и обичаме и да завещаем това на онези,които ще дойдат след нас.
Само "Левски"!

_________________
И САМО ЛЕВСКИ, ОБИЧАМЕ ТЕ!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пет Юни 16, 2006 10:13 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 13, 2004 10:25 pm
Мнения: 1048
Местоположение: София
Андриян написа:
Привет, Сини!

Истинската Емблема на ЛЕВСКИ и потребността от нея!


Нашият Клуб има вече 92 годишна официална история! Тази история е зачената по възможно най-чистия и читав начин - група софийски младежи наричат творението си на най-святото име сред българското - ЛЕВСКИ, създават му герб, "етикет" или емблема, договарят се, че официалните екипи на Отбора ще са в жълто-червено, и в течение на няколко години успяват и да осигурят собствено игрище, с което всички важни стъпки по оформянето на идентичността на Клуба са постигнати и приключени. Един от атрибутите на Нашата идентичност - официалния жълто-червен спортен екип, бива променен в синьо по силата на необходимостта. Друг от атрибутите на Нашата отлика - официалното игрище, е променен не за друго, ами просто защото Клуба се е сдобил с по-добро от гледна точка градското пространство. Обаче най-ярките отличителни знаци - Името и Емблемата на Клуба, не са пипани, с изключение на няколко периода през комунизма, в които властта насилствено е интервенирала и което е, ако не приемливо, поне разбираемо с оглед тоталитарните дадености; другото изключение е периода от 1998 г. до ден-днешен - периода, в който Истинската Ни Емблема беше подменена. Вярно е, че поради немара от страна на ръководството на Клуба в лицето на Томас Лафчис и ко. юридическите права върху Емблемата бяха загубени и поради тази причина беше извикана за живот емблемата, която получи от Сините привърженици иронично-пренебрежителното прозвище "лопатата". Обаче, проблемът се състои в това, че ФК ЛЕВСКИ отдавна вече си възвърна правата върху Оригиналната си и Истинска Емблема, но въпреки това продължава да не я използва като официална... Официална е "лопатата"! :evil: Е, в демократични и свободни времена, без никаква външна принуда да подменяш един от двата най-знакови атрибута на идентичността на Клуба си е, първо, една дефицитна откъм смисъл постъпка, защото идентичност се бута или когато се срамуваш от нея, или когато търсиш ново начало - не съм чул някой от ръководството да е излагал доводи в двете посоки... Тоест, имаме работа с една осъдителна неосъзнатост, стигаща до малоумие (как другояче се нарича постъпка, която е дефицитна откъм смисъл?)... :evil: Второ, и в това е голямата болка на повечето Сини привърженици, Ние от 8 години съществуваме на официално ниво символно дефицитно, ущърбено! :evil: Защо? Ние сме Клуб, който тачи историята Си, традициите Си, хората, допринесли за тях! Емблемата Ни [онази с формата на квадрат, с жълтия цвят вляво и с червения цвят вдясно в "обятията" на стилизираното "Л", първата буква от Нашето Име, с изписаното име на Нашия град в основата на квадратчето, с изписаните в горния ляв и десен ъгъл съответно буквите "Ф" (футболен) и "К" (клуб), със синьото, което допълва лицето на квадрата], заедно с Нашето Име са "пропити" от тази история, в тяхно име толкова битки сме спечелили през годините не само на терена, което просто означава, че в Нашето Име и в Нашата Емблема е концентрирана Нашата символна и формална същност, нашата идентичност, нашата отлика от останалите... 8) И измяната, и то доброволна, на един от двата Наши отличителни белега е всъщност отричане, зарязване, захвърляне у кошчето на цялата тази История, Традиции, даже нещо още по-лошо - Клубът, който от 8 години се етикетира с "лопатата" е всъщност друг ЛЕВСКИ, започнал начисто през 1998 г. и отрекъл се от 84 годишна история! :evil: Да, това звучи пресилено и страшно;да, Ние, Сините привърженици, никога не сме изоставяли Емблемата Си и с това историята си; да, за Нас Клубът ЛЕВСКИ от 1998 г. до 2006 г. си е Нашия ЛЕВСКИ, но дълбинния анализ и разбиране на символиката говорят именно за това - от 8 години насам Ние сме с "куцукащ" идентитет, направо дори "взривен"! :evil: Ето затова, Ние, ЛЕВСКИ от София, имаме проблем от най-сериозен мащаб - тук става дума за Нашата физиономия, Нашето лице, което някой заради най-просто недоглеждане, неосъзнаване, престъпна незаинтересованост или каквото и да е там, го променя до неузнаваемост! Уважаеми Сини, как бихте реагирали, ако някой си утре реши да Ви смени характерността, отличителността, същността :?:

_________________
И САМО ЛЕВСКИ, ОБИЧАМЕ ТЕ!


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Вто Сеп 18, 2007 2:33 pm 
Елин Топузаков - НАШИЯТ капитан

(в статията заглавието беше излишния капитан, но за мен и мнозина други никога няма да бъде излишен)

Защитникът е пример за лоялност, но не е любимец на треньори и шефове в Левски заради особения си характер

За втори пореден мач капитанът на Левски Елин Топузаков не попада в групата на шампионите. Сефтето бе срещу Локомотив (Пд) преди две седмици, след мача с Беласица вече можем да говорим за тенденция. За мнозина това е голяма изненада, тъй като не се е случвало от 1999 г. Елин Топузаков е символ, част от историята на клуба.

Той не вкарва голове и за разлика от Наско Сираков и Георги Иванов - Гонзо никога не е бил любимец на публиката. Но с престоя, успехите и лоялността си през тези години спечели уважението на сектор "Б".

Топузаков кара своя 12-и сезон на Герена. Спечелил е всичко - има пет шампионски титли и шест купи на България.

"Не си представям, че мога да играя в друг отбор освен в Левски", заяви в разговор със "7 дни спорт" Елин Топузаков преди няколко години. И продължи: "Най-хубавите ми години преминаха на Герена.

Дойдох твърде млад, дълго се лутах

докато намерих себе си. Усещам обичта на хората. Постигнах успехи, за които мечтаех. Чувствам се щастлив, а понякога щастието е по-важно от парите. Те не са всичко, защото съм почнал от нулата. Нямам фиксидея да играя на всяка цена в чужбина. Бих останал до края на кариерата си тук."

Дните му в Левски, изглежда, обаче са преброени. Левски привлече накуп двама марокански футболисти. За тях бяха платени над милион евро, но до момента нито Шакиб Бензукан, нито Юсеф Рабех са убедили, че са по-добри от Топузаков. Предимството им е, че са млади, докато Топузаков кара своята 31-а година.

Преди две години всички в Левски се опитваха да го убедят да премине в Луч-Енергия (Владикавказ). Руският тим се договори с шампионите, проведоха се първоначални преговори с Топузаков, но защитникът отказа. За да играе четвъртфинал за Купата на УЕФА и да изведе Левски с капитанската лента в шестте мача от група "А" на Шампионската лига.

Твърде вероятно е Елин Топузаков да последва съдбата на Димитър Иванков и Илиян Стоянов. Вратарят бе продаден през лятото на 2005 г. в турския Кайзери. Преди години любимецът на агитката бе искан от клубове в половин Европа, но високата трансферна сума, искана за него, провали всичко.
Илиан Стоянов сам не прие предложения договор и след угрозата Левски да не вземе и стотинка за него премина по спешност в японския Джеф.
Ситуацията с Топузаков е идентична.

През 2001 г. Арис (Солун) даваше 500 000 лева

за Топузаков, но тогава парите се сториха малко. Вердер (Бремен) също прояви интерес към Топчо, но и в този случай нищо не стана.
Топузаков идва в София от Димитровград, когато е на 16. Взет е като нападател и такъв играе дълго време, но все е резерва. Трудностите в началото са много, Топузаков чака своя ред за изява, но често рита за дублиращия отбор. Няма пари и се храни с една-две вафли на ден. От съжаление бившият рефер Любе Спасов понякога го кани на вечеря.

Щастливият му момент е лятото на 1999 г. Тогава за треньор на Левски е назначен Люпко Петрович. Сърбинът взима радикално решение и връща Топузаков в центъра на защитата. Съдбата обаче не му предлага нищо наготово. Докато се бори за място в Левски, му се случват куп неприятности. Баща му Калин умира по мистериозен начин във Варна. Няколко дни след нещастието Топузаков излиза срещу лит(*кс-етрополе. Бележи с левия крак. Покойният му баща също е бил левичар. Самият той е отгледан от баба си и дядо си в Димитровград. Именно там губи част от пръстите на дясната си ръка. Топузаков се подготвя да празнува Коледа на 2002 г. и си е купил фойерверки. Един от тях обаче гръмва в ръката му и

откъсва парчета от пръстите му

Негов братовчед го качва в колата и тръгват за София. По пътя д-р Жан Филипов е организирал всичко. Приемат го в болница "Царица Йоанна", където са извършени две операции и ръката му е спасена, независимо че има пирони в нея.
Изживява емоционално всичко, независимо че за повечето хора Топузаков е темерут и чешит. Не обича да се шуми около него, затворен е, не дава интервюта, а и никога не е бил близък на шефове и треньори в Левски.

- Характерът му е такъв. Не е слагач, не прави наколенки на началниците. Затова може да не се задържи много тук - коментират от постоянното присъствие на Герена.

Качествата на Топузаков познава и Станимир Стоилов. Двамата са съотборници няколко години. Тогава Стоилов играе последен, а Топузаков е стопер. Именно Стоилов обаче го извади от състава след загубата от Литекс. При победния гол Фабиен Бударен шутира топката, тя се отклони от крака на Топузаков и спря в мрежата зад Петков. Литекс спечели с 2:1.

Треньорът отрича да е в конфликт с капитана. "Имам четирима стопери, а ми трябват само трима. Прецених, че Топузаков не е в нужната форма", мотивира решението си Стоилов. Дали Топузаков ще продължи да е в немилост, или за пореден път ще се пребори сам с всичко, предстои да разберем. Едно е ясно - той вече е част от историята на Левски.



Върнете се в началото
  
 
МнениеПубликувано на: Пон Май 26, 2008 8:57 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Съб Окт 15, 2005 6:59 pm
Мнения: 31266
Местоположение: София
Реших да възродя темата с този добър пост на хидъна. Слагам го за да не се изтрива
hidden767 написа:
В тия дни на затишие без роден футбол почнах да се замислям и за някои от по-абстрактните аспекти на великата игра у нас. Точно преди 1 час един футболен град с традиции заслужи мястото си в елита след дълги години изгнание. И в съзнанието ми изплува детаилна, сякаш сътворена от самия Леонардо, картината на политналите под жаркото следобедно слънце ... камънаци и бетонни отломки, зад тях смръщените в гневен спазъм мургавеещи лица на коравите миньори, искащи справедливост тук и сега, с едничката мисъл да смачкат и унижат врага, универсалният враг на всеки миньор и въобще на всеки бачкащ за едните цигари мизерен човечец, потънал в потта и прахоляка на сивото си ежедневие, редуцирало с безмилостната си хватка мозъчните функции до необходимия за физическото оцеляване минимум. И разбрах че ние никога няма да се оправим. Точно така, абсолютно, безусловно и във всяко отношение НЯМА. Винаги ще си останем българи, а така ми се искаше, ако е възможно, поне за малко да бъдем германци, датчани, ирландци или шведи... Да сме бели, високи, руси, синеоки, съразмерни, широкоплещести.... Вместо това ше си останем едни ниски, изкривени, с несъразмерно големи глави и с по един тумбак миньорчета. И се сетих за добрата стара песен на Ахат, „Земя на Слепци”, която толкова добре описва милото ни отечество. Ама такива ли сме били винаги? Едва ли, иначе нямаше да оцелеем. Но явно петвековния страх от тиранина и сетне реалността на комунизма, в който оцеляваше този, който умее да пази тайните си, ни превърнаха в едни малки егоцентрични човечета които не виждат по-далече от собствения си праг. Всичко е толкова навързано и започва от „Преклонена глава я сабя не сече”, минава през „Не я да съм добре, а на Вуте да му е зле” и стига до „Моето си е мое ама твоето е общо”, Или иначе казано до пълния триумф на малкото човече. Хм, абе дали Аспарух е чувал сентенцията за сабята и главата? Леле, леле...А всъщност защо на Вуте да му е зле, а не на мен да ми е добре? Ми как, нали много хубаво не е на хубаво. Току виж цъфне реколтата, разплодят се добичетата, нагизди се щерката, разгони се петела, и тъкмо започва да ти става арно, идва агата, рече да му сториш петльо със зелка в котлето, засуче мустак около щерката, земе ти десет глави добитък за из път, тури ти данък половин реколта и ти става едно такова, че да не искаш никога да си се раждал. Туй как да е, ама пък бива ли да си седиш на чердака, да си гледаш едничката проскубана кокошчица как рови червейчета в двора, чума да ти е тръшнала добитъка, щерка си да си харизал в турско за да ти не земат главата в замяна, и в същото време да гледаш на Вуте тримата сина как карат стоте рога на паша и как воденицата му мели брашно, сякаш няма намерение да спира? Как петела му наперен крачи по дувара и даже не благоволява да погледне твоята кокошчица? И да си думаш: А днес да дойде агата, а утре да дойде агата, а други ден да дойде... ами ако не дойде? И тъй не бива. Затова най-добре и на двама ви да е зле, така и двамата ще сте пресити и доволни. Научи ли се веднъж човека да е нисък и малък, после трудно ще го промениш. Защото да си малък е по-лесно - казал храста на дървото. По-лесно е да мразиш големия, отколкото да се стремиш да станеш като него. И така малко по малко да си дойдем на думата. Кои са тези че в изблик на патриотични чувства и с пламък в очите решиха да се нарекат с името Апостолово? Кои са те че като ги сляха с милицията, викнаха с пълно гърло „Нищо общо с МВР!!!” Кои са те че като им викаха „седни” те ставаха, като им викаха „млъкни” те скандираха името на отбора си... истинското. Кои са те , че знаеха как да обичат, докато ти знаеше само как да мразиш? Кои са те, че като ги погледнеше в очите и се чувстваше малък и че вместо да те мразят, безразличието им те караше да се чувстваш още по-жалък и незначителен... Кои са те, че се самообявиха „сами срещу всички”? Ти също си сам срещу всички. Ти и всички други малки човечета сте сами, ужасно сами и парадоксално, само ТЕ го виждат и ви съчувстват... Ти и всички други малки миньорчета, от Север и от Юг, от Запад и от Изток, ВЕРНИ ДО ГРОБ... на омразата си...


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Вто Авг 21, 2012 4:16 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Съб Окт 15, 2005 6:59 pm
Мнения: 31266
Местоположение: София
От стара тема...

Статия писана през 2002г и въпреки че някой от нщата не важат за днес мисля че има място в няшия форум.Препсивам откъсите в нея които ще важат в което и време да се намираме.

РЕАЛНОСТТА ОПРОВЕРГАВА МИТОВЕТЕ

...Сега за историята на Левски.Повреме на Първта световна война група младежи решавата да основат спортен клуб.В духа на патриотичните традиции от онова време се спират на името Левски, светинята на България.Много е спорно колко Левски е бил отбор на "монархофашистката" власт и какво общетвено значения е имало това при положение, че футболът в България по онова време е бил повче екзотика, от колкото реален феномен.Както виждате, драги читатели, Левски е създаден по универсалния принцип на повечето клубове в света.Не така стоят нещата с лит(*кс-етрополе,футболния клуб, създаден с решение на ЦК на БКП "да бъде комунистически авангард в спорта и да налага превъзходството на социоалистическат система над капитализма(цитат).Тази заръка на партията на дело се осъществява много скоро след образуването на клуба, който печели безброй титли в местното първенство и далеч преди останалите български клубове се впуска в съперничество с гнилия капитализъм на спортното поле.Това са фактите и никой не може да ги отрече.Като всеки побеждаващ отбор и цдна бързо натрупва армия от привърженици,защото футболните фенове по свочта природа най много обичат победите.В първите 40 години от съществуването на лит(*кс-етрополе Левски бе проблемен до толкова, доколкото притежаваше симпатията на една огромна част от българското общество.Тези хора кой знае защо не приеха правата вяра(лит(*кс-етрополе), а упорито подържаха фашисткия "син" клуб(Левски).Незавизимо че "сините" фашисти ставаха шампиони само когато лит(*кс-етрополе си позволеше да пропусне някоя година,а в Европа бяха само свидетели на славните "армейски" епопеи.И понеже всчка опозиционност по онава време се режеше от корен, то тоталитарната власт надяна пагоните на ДС, а после му забрани името с декрет, което си беше чиста репресия за милионите фенове на отбора.Всъшност просто е смешно да се твърди, че не лит(*кс-етрополе, а Левски е бил отбор на кръвната комунистическа власт.Върху лит(*кс-етрополе се изливаше с цялата си щедрост златния дъжд на всички възможни облаги в периода 1948-1989 година а за Левски остана превилегията да е ОТБОРЪТ НА НАРОДА.Много читатели които не симпатизират на Левски, се обиждат, когато в пресат се използва това определение.Тяхната услужлива памет обаче ги подвежда,защото те забравят,че преди 12 години бе доста срамно и дори по някога опасно.Всъщност отбор на народа се роди в противовес на отбор на властта в годините, когато да не си от властта бе доста опасно.Жалко е, че трябва да занимават по-младите читатели с тези исторически реалии, но какво да се прави- не можем да избягаме от миналото си.Футболът както и всички други свери бяха демократизирани след 10 ноември.Ореолът бе смъкнат от лит(*кс-етрополе,но не бе качен на неговия основен опонент.Концентрацията на футболната мощ не премина механично от едната в другата посока, защото новите рфинансови реалности наложиха своите правила.Между другото мит е, че ФК лит(*кс-етрополе е бил репресиран в най новата ни история-в последните седем години лит(*кс-етрополе е под крилото на най-богатите български компании.В условията на конкуренция обаче никой не ти подарява първото място и никой не се съобразява с минали успехи.Това е причината лит(*кс-етрополе само два пъти да стигне до титлата, а от големите успехи в Европа да остане само споменът.Ако се абстрахираме от постоянния вой(смесица от мегаломания, истерия и шампиомания),който периодично се надава от Борисовата градина, лит(*кс-етрополе си е направо симпатичен отбор.Но ако в тези 53 години в Левски се научиха, макар и с неудоволствие, да приемат успехите на лит(*кс-етрополе, то за "червените" среди превъзходството на Левски в България и в Европа е непоносима.Те не могат да приемат реалността такава, каквато е, и за да живеят конфортно със себе си, измислят някаква параноична версия, че "Левски е най голямата беда в бългрския футбол в целокупната му история".Ако Левски се завърне към битието на вечно вторив България и брашнян човал в Европа, същите тези среди едва ли ще са толково крайни в оценките.Единствения лек за "синята шизофрения" е нещата да си дойдат на мястото-вечно втори и "олимпия до година пак ела".

ДА РАЗПРЪСНЕМ МИТОВЕТЕ

Няколко са стълбовете на "червената параноя" по които си заслужава да разсъждаваме.
МИТ 1-Левски е отбор на всяко правителство:За миналото бях достатъчно изчерпателен, насточщето говори само по себе си.Шефът на "отборът на всяко правителство" бе екстрадиран от България, а неговите подопечни агитираха активно против Иван Костов на последните парламентарни избори.В симпатии към Левски не може да бъде упрекнато правителствот на Жан Виденов, което бе преди това на власт.Присъствието на Евгени Бакърджиев и на Стефан Софиянски в ложите на "Герена" е донесло повече негативи от колкото активи на "сините".Факт е че "Мобилтел" бе "насочен" към Левски, но кой пък насочи "Мултигруп" и " Нове холдинг" към лит(*кс-етрополе?
МИТ 2-БФС подържа Левски:По време на властта на Славков в БФС шампиони са ставали Славия,лит(*кс-етрополе, Литекс и Левски.Преди три години Лафчис бе обявил война на БФС, сипейки огън и жупел против тях, но какво да се прави вторият е вечно недоволен.Твърдя че в последните 11 години винаги шампионът заслужено е печелил титлата.Независимо дали се е казвал Етър,лит(*кс-етрополе,Левски,Славия или Литекс.Да в българския футбол има задкулисни игри, но те не са привилегия само на един клуб-методите са добре познати и се владеят от всички.
МИТ 3 - Публиката на Левски е фашизоидна:Публиката на Левски не се отличава от публиката на който и да е друг отбор.Не може да се твърди че всички фенове на отбора са интелектуалци както и че всички са цигани.Верочтно сред феновете се намира някой и неосъзнат фашист, но такива има в "червената част на спектъра".Що се отнася за това кой как е бит, то публиката на Левски наистина е водач в тази класация за всички времена.Като започнем от поклоненията след победи над лит(*кс-етрополе пред паментника на Левски до последните кървави сцени пред стадион "Георги Аспарухов".На лит(*кс-етрополе просто не им отива мъченическия кръст само за ради екцецесиите в Петрич.Тук е моментът да се расее и мита, че едва ли не Левскарите а опожарили Партииния дом и разрушили Народното събрание и въобще интерпретацията на тези събития като вандалщина и бандицизъм.Като пряк свидетел на събитията пред парламента най-обедени твърдя, че хората които се бяха събрли там, просто искаха надежда за по добър живот а не бяха дошли в качествто си на левскари,чорбари и слависти а на свободни граждани.И един господ знае ако не бяха там сеха къде щеше да е България.
И в заключение няколко думи за " лудоста и глупостта" която ни заля в кампанията на Левски за влизане в Шампионска лига.Като изключим телевизионния коментар, който бе ужасен, и няколко патриотарски вестникарски заглавия с цел повишаване на тиража, не смятам, че се е стигнало чак до параноя.Не може да има истерия без участието на основния фактор-клуба.През цялото време след срещата в Истамбул от "синия" клуб бяха изпращани изключително умерени послания и никой не е слагал победа над Галатасарй като задължителна.Сега, че феновете са били убедени в успеха, е друг въпрос.Те за това са фенове, ако не вярват в успеха какви привърженици на отбора са тогава."България заспа спокойна" може би защото отделни привърженици на лит(*кс-етрополе щяха да се мятат в кошмари ако Левски бе продължил.Лудоста бяха само в техните параноични видения на предстоящите 6 мача на Левски в "лигата на мечтите".Според мен тези кампании от сорта "Всичко за фронта, всичко за победата" са доста примитивни, но факт е, че вървят в медииното пространство.Не виждам защо е необходимо цесекари да се радват на победите на Левски и левскари на победите на лит(*кс-етрополе под егидата "нали всички сме бългри".Това е футбол всеки има право на симпатии!
Във футбола постоянни неща не съществуват.Консервативните "червени среди" трябва да свикнат с мисълта че дори най-големия враг може да получи своя звезден миг.Някой го назовават като генетичен комплекс на по слабия, но аз само ще спомня два аналогични случая:през 1991 година Цървена звезда спечли КЕШ и излезе от сянката на Партизан, а на следващта година същото стори и Барселона която живееше близо 100 години с комлекса от успехите на кръвния враг Реал.Така че не е изключено някога във времето Левски да засенчи успехите на лит(*кс-етрополе и с това светът няма да свърши, както очевидно мислят някои хора.

Жаклин Михайлов


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Темата е заключена, не можете да променяте мнения.  [ 27 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Форума се задвижва от phpBB® Forum Software © phpBB Group
Преведено от yarnaudov.com