Топчо си е легенда вече... заедно с Гонзо. Аз лично това поколение 1995-2005 най-много с тях ще го запомня

Лъжеш се .... забрави , Сашо Александров - Кривия , убеден съм , че и за теб той е легенда ...
Кривия ... може би любимия ми играч в Левски за всички времена ?

Той не вкарва голове и за разлика от Наско Сираков и Георги Иванов - Гонзо никога не е бил любимец на публиката. Но с престоя, успехите и лоялността си през тези години спечели уважението на сектор "Б".

Изпълнителният директор по спортно-техническите въпроси в Левски Наско Сираков заяви, че няма да разреши на никой да изгони Елин Топузаков от клуба, защото Топчо е дал много на отбора.

„Преди един месец имах доста сериозен разговор с него и съм му обяснил как стоят нещата. Никой от Левски не го гони и няма да позволя някой да го гони. Той е дал достатъчно на Левски и ако прецени може да си тръгне”, сподели Сираков.

„Ако той е в по-добро състояние от другите централни защитници треньорът ще залага на него, но ако не ще бъде изваждан от групата. Това е новата ни политика. Аз лично съм му обяснил, че ще подмладяваме отбора, но всичко зависи от него”, добави легендарният футболист на Левски.

Елин Топузаков: Напуснах Левски, за да играя футбол

След повече от 11 години в Левски Елин Топузаков напусна клуба и премина в Апоел (Тел Авив). Доскорошният капитан на сините вече дебютира за новия си тим в Израел. След 6 месеца пълно мълчание Топузаков даде интервю за "7 дни спорт".

- Елине, колко мача записахте вече за Апоел?
- Четири. Играх 45 минути при загуба 1:2, а останалите три мача записах по 90 пълни минути. В тях имаме загуба, победа и равенство.

- Каква е вашата позиция?
- Централен защитник, както в Левски. Единствено в събота като гости на Ашдот при ремито 1:1 бях десен бек, но за мен не е важна позицията, щом съм на терена.

- Какъв отбор е Апоел?
- Един от най-титулуваните в Израел. Апоел, Макаби и Бейтар (Йерусалим) са най-известните и обичани отбори в страната.

- Защо тогава сте толкова назад в класирането?
- Факт е, че Апоел е на 10-о място, а изпадат 11-ият и 12-ият. Вярвам, че това с нас няма да се случи. Първите 12 кръга отборът е имал спечелени едва 6 точки. След това дойдохме ние, а преди това е сменен и треньорът и сега начело е Ели Гудман.

- Как се отнася той с вас?
- Нормално, с уважение. Ние сме футболисти, но заради опита ни се случва да се допитва до нас. Тренира се всеки ден по два часа. Тренировките са доста интензивни, натоварващи и има всичко в тях - тактика, заучени положения, физически натоварвания.

- Разликата с Левски, с България?
- Апоел по-често сменя схемата на игра. Всичко зависи от противника. Може да играем като Левски 4-3-3, или 3-5-2 с либеро и двама защитници. Нещата се променят в зависимост от резултата, противника, играта ни. С България е трудно да правя сравнение, тъй като съм съвсем отскоро, дори Тел Авив не успях много да разгледам. В началото бях на хотел, времето бе и по-лошо. Иначе съм приятно изненадан от агитката.

На гостуванията ни идват 7-8 хил. души
което е супер, отборът е обичан. На мачовете като домакини зрителите не падат под 15 000. Усещам, че отборът е много популярен.

- Колко са чужденците в отбора?
- Всеки един отбор има право да картотекира петима чужденци. Освен мен и Телкийски в отбора има двама бразилци, а опорният ни халф е от Конго.

- На какъв език комуникирате?
- На английски. Всички го говорят. На иврит зная около 20 думи, а и е доста труден за научаване.

- Какъв е футболът в Израел?
- Тук се играе по-агресивно, има остри сблъсъци и доста качествени чужденци. От тактическа гледна точка има какво да се желае.

- Защо взехте №5, а не любимия си 11?
- Още с идването ни треньорът Гудман обяви пред медиите тук, че приличам с играта си на Канаваро и затова трябва да взема същия номер. Телкийски не е с 21 от Левски, а с 31.

- На каква позиция играе той?
- Дясно крило или зад нападателя, но пак всичко зависи от схемата.

- Къде ви настаниха?
- Вече сме в апартаменти и двамата. През един блок живеем. Заедно ходим на тренировки. А и вече половинките ни са с нас. Дадоха ни служебни автомобили - Субару. Всичко от битова гледна точка е наред. Инсталирах си и сателит с български програми и гледам всичко.

- Телкийски е женен, има дете, а вие с Весела Тотева?
- Всяко нещо с времето си.

Не бързам за брак и деца
В момента футболът е №1 за мен.

- Сам ли напуснахте Левски?
- Донякъде се махнах и по-собствено желание. Последните няколко месеца не играех редовно. Единственото ми желание е да се занимавам с футбол. Аз съм на 30 години и исках да упражнявам редовно професията си.

- Какво се промени за вас тези месеци?
- Вижданията в ръководството. Купиха се млади, чуждестранни играчи и те започнаха да се налагат. Влизах само в краен случай и не смятам, че съм се представил по-зле. През всичките години в Левски не съм бил на терена единствено когато съм бил контузен или наказан. Бях свикнал да играя по-често, на по-сгъстен цикъл, а впоследствие загубих ритъм.

- Не потърсихте ли разговор с ръководството, все пак бяхте капитан на отбора?
- Не, не съм говорил с никого. Винаги съм пазил дистанция от треньорите и ръководството. Не съм дете да се оплаквам и хленча. Така са преценили, че е добре, така са направили. Не съм търсил сълзливи оправдания, тъй като съм открит.

- Обиден ли сте на някого в Левски?
- Бях, но не съм злопаметен. Левски винаги ще е на сърцето ми. Гледам напред. Този клуб ми е дал всичко - емоция, титли, купи, тръпка, обичта на феновете, незабравими мигове. Раздялата дойде трудно, аз не съм я търсил, но така е писано да се случи. Винаги ще си остана левскар, каквото и да се случи за в бъдеще.

- Не съжалявате ли, че не отидохте в руския Луч за много повече пари?
- Русия не е по-вкуса ми.

Преди години имах и предложения от Германия
Тогава бях нужен на Левски и не ме пуснаха. Сега аз нямах огромно желание да си тръгвам, но ръководството вече искаше друго.

- Кой ви подкрепи през тези месеци?
- Най-близките, които не са много, но винаги са били зад мен в трудните и хубавите моменти. Винаги съм имал самочувствие, че мога да си върша добре работата и мога да се справя с конкуренцията. Това нещо не ме е плашело. Бях готов да остана до края на кариерата си, но с оглед на ситуацията най-добре щеше да е да сменя отбора.

- Поддържате ли връзка с майка си?
- Не. Тя от 15 години е в Германия и почти не комуникираме. С брат ми, който е в България, чичо ми и леля ми в Хасково, баба ми и дядо ми в Димитровград.

- Ако се срещнете отново с Батков, Сираков, Стоилов, ще се поздравите ли?
- От моя страна няма проблем. Казах ви, че не съм злопаметен. А и с тези хора съм имал изключително щастливи мигове. 4-5 месеца не могат да помрачат емоциите, които съм изживял и които ще помня цял живот.

- Най-щастливите ви мигове в Левски кои бяха?
- Участието в групите на УЕФА и всички мачове там, а така също и в групите на Шампионската лига. Тези емоции не се забравят. Тогава разбрах и какво е да си честен и верен на Левски. Имах оферта от Луч, която я вдигаха няколко пъти, но тогава усетих обичта на феновете. В Русия щях да взема купища пари, но тръпката с Левски от тези мачове в Европа ще я има цял живот.

- А най-голямото ви разочарование?
- По-скоро имах 4-5 тъжни месеца, за които вече ви казах. Гледам напред обаче и не се връщам назад.

- Оставихте ли си екип с №11 от Левски?
- Не, раздал съм много, но нямам нито един за себе си.

- Свикнахте ли с червения екип на Апоел?
- Не. До момента нямах нито една червена дреха в гардероба си, но това е съдбата - поднася ни изненади.

- С някого от Левски поддържате ли връзка?
- Да. В скайпа се чувам постоянно, следя какво става с отбора. Говорих с Мъри Стоилов и Емил Велев. Пожелах им успех.

- Какво бихте казали на младите и нови футболисти в Левски?
- Нека спрат малко с медийните изяви и се съсредоточат върху работата си в тренировките и мачовете. Левски е велик клуб и е нужно повече да се работи, а по-малко да се говори.

- Ще съумее ли почти изцяло новият отбор на Левски да намали разликата с лит(*кс-етрополе и да стане шампион?
- Ще стискам палци това да стане. Нужна е много работа и известна доза късмет. Това е футбол, повратности стават често.

- Забравихте ли за националния отбор?
- Не. Българин съм и винаги ще е чест за мен да играя за родината си.

ЧРД!
Мястото ти е на Герена