Цитат:
"Стига вече с тоя Гунди!"
Репликата е и от едноименния филм - който гледах снощи със сина си - но и от реалния живот.
И онзи, от онова време...ама и от сегашния. Щото на много дребни душици им писна...
Дребните душици най-много се дразнят от хората, дето са били човеци - с главно Ч.
Ако ви е писнало да четете за този филм - просто не четете. Просто е.
И без това, всичко написано по-долу не е за вас. Вие няма как да го разберете...
На 17 години скочих с парашут от 800 м. После се скъсаха да ме питат как е било това преживяване.
Аз пък се уморих да им обяснявам, че някои неща не могат да се опишат с думи - трябва да се изживеят.
(То е като да разказваш за секс на монахиня...)
Почва се още преди година - когато научаваш, че въобще ще има такъв филм. После почваш да четеш все повече и повече за филма. Излизат и първите трейлъри...
После гледаш кадри от грандиозната му премиера и цъкаш с език. След това се опитаваш да закупиш билети онлайн за теб и за сина си - и успяваш чак на четвъртия път, защото всички билети вече са изкупени...
После отиваш в мола и по пътя си към кинозалата се разминаваш с десетки хора, облечени със сини тениски на любимия ти отбор - и знаеш къде отиват.
Ти също си в синьо и виждаш отсреща как се задава сина ти - облечен в синя блуза, без да си му казвал изрично. Сам се е сетил и ти става едно хубаво...
Хубавото леко се разваля когато плащаш на касата на Cinema City 9 лв за две малки бутилки минерална вода. Щото не ти е толкова за парите - колкото мразиш някой да те прави на балама...
После влизате в кинозалата и виждаш, че половината от хората в нея са много, ама много възрастни... и се сещаш, че повечето от тях са гледали Гунди наживо (като бившата ми тъща)...
...но пък другата половина от киното е пълна с млади, много млади хора... и това също те стопля по необясним начин.
А после започва филма и изтръпваш от ужаса, че пак ще се разочароваш от поредния български опит да се направи читав филм и първите реплики ти се струват много "дървени" и нагласени...
...но след това филма те увлича, а и си даваш сметка, че в онези години хората са говорели по начин, който сега наистина ще ни изглежда странен и леко "дървен" - но за тях е било нормалния говор на хора с друго мислене и идеали.
А после започват кадрите, заради които тайно бъркаш в джоба на якето си и вадиш от там кърпичка, за да бършеш скришом сълзите си...
...и не усещаш как са минали 2 часа и нещо и ти се иска филмът никога да не свършва, а Гунди никога да не тръгва за тази пуста Враца...която ти е и родна.
(И Ботев така е тръгнал и намерил смъртта си по пътя - и той като Гунди на 28 години...дали е случайност?)
И когато накрая зазвучава онова изпълнение на "Синева" (май е на Мария Нейкова...поне това открих в "тубата" - линка ще сложа в първия коментар) и душата ти е съдрана на две, а в салона вече всички плачат без да крият сълзите си...
...а после се появават финалните надписи и разбираш, че филма е свършил по ръкоплясканията в залата и неволно се сещаш как пляскаха хората в самолета ти на път за Лисабон когато - след доста силна турболенция - най-после кацнахте на португалска земя.
И си тръгваш от киното, и сядате със сина си на по бира, и той започва да те разпитва за Гунди - и за онова време...
...от което и ти си закачил достатъчно - за да го разбираш. А за него е не само далечно, но и почти неразбираемо...
И след това си тръгваш бавно към вкъщи и по пътя се сещаш за оная откачалка Тарантино, дето обича да прави филми като "Гадни копилета", в който Брад Пит убива Хитлер или "Имало едно време в Холивуд", в който Брад Пит убива копелетата, дето са тръгнали да разпорят корема на бременната жена на Роман Полански, надъхани от гуруто си - откачалката Чарлс Менсън...
...и си даваш сметка, че общото между двата филма не е само Брад Пит - а разказа за това какво би било, ако историята се беше развила по съвсем различен начин и доброто беше победило злото...
...и неминуемо ти идва желанието тоя пич Тарантино да вземе да направи филм за Гунди (дори ако трябва пак с Брад Пит в главната роля), в който пак да промени така историята...
...и във филма Гунди да приеме щедрата оферта на "Милан" и да зареже страната, която и тогава - и все още - е управлявана от Държавна Сигурност...
...и да заживее с Лита и Анди в нормална държава, в която пак да стане идол, да спечели всички купи и отличия с екипа на "Милан", да стане национал на Италия и да ги поведе към световна титла...
...а един ден когато и двамата са над 80-годишни да се завърне тук и да гостуват на оня водещ с мишата физиономия, дето много обича да фамилиарничи със знаменитостите...
...и да разказват за живота си като специални гости на "120" минути, а във финалния кадър на филма да снимат двамата в гръб и после камерата бавно да слезе надолу и да се види, че под масата двамата се държат като влюбени за ръце...
...две много стари и сбърчкани ръце, хванати една за друга...защото всичко друго на този свят е второстепенно...
...и чак тогава да видим надписа
THE END
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
:
Прочел съм няколко книги за Гунди и имах щастието да чуя истории за него от Сашо Костов – Бог да го прости, също голям левскар. Бях запознат с голяма част от историите, а някои липсваха във филма, но да ги преживея по този начин беше много емоционално за мен. Не знам просто Андрей и Лита какво са изпитали, но сигурно за тях е свръх емоция. Според мен всеки млад български футболист и спортист, независимо дали е от Левски или не, трябва да гледа този филм. Подобни филми имат силата да напомнят какво означават любовта и отдадеността към играта и спорта, да служат за пример и да вдъхновяват. За нас, левскарите, които обичаме Левски, е ясно, че славната деветка завинаги ще остане в сърцата ни и винаги ще бъдем благодарни и помним! 
И пак няма да те разберат.
Както и не слушах интервюта и подкасти.
и Александра Свиленова с невероятното пресъздаване на образа на Лита. Между другото, тя буквално е все още студент, никой не беше чувал за нея, това ѝ е първия филм в живота, но направо изяде тази роля, беше блестяща! 