Да почива в мир !
това е едно от последните му интервюта (за блиц с известни съкращения)
Цитат:
Димитър Дойчинов е роден на 15 октомври 1919 г. в София. Халф. Играе в “Левски” от 1938 до 1953 г. Петкратен шампион и четири пъти носител на купата.
Завършва ВИФ, специалност “Футбол”. Като треньор е европейски юношески шампион през 1969 г., както и шампион с “Левски” през 1974 г. Рекордът му от 12 поредни победи в първенството през 1973-1974 г. и 29 от 30 възможни точки е ненадминат цели 29 години! Бил е още треньор на националите, лит(*кс-етрополе, “Спартак” Варна и “Бдин”.
Макар и вече почти на 90 години, той все още е жизнен и изпълнен с оптимизъм.
- В какво вярвате?
- В живота. Вечер, като си лягам, си казвам: “Димитре, сега си на 90 години. В най-скоро време нещо ще стане и ще си отидеш”. Питам се от какво ще си отида?! (смее се - б.а.). Силно вярвам в Бог.
Само здраве не можеш да си купиш. Ако се разболееш, си е за твоя сметка
Живял съм, без да участвам в голямо пиене, без цигари. Така съм намерил за добре, така си живея.
- Как се държите към околните?
- Към всеки приятел се старая да бъда добронамерен. Уважавам онези, които заслужават това. С никого не съм на нож, на обиди или на кървища.
- Искате ли да станете на 100 години?
- Ако ме завладеят лоши мисли, изпадам в депресия пред тази перспектива.
- Какво правите, когато сте в депресия?
- Казвам си: “Защо ли не взема да скоча от 20-ия етаж?” (смее се - б.а.).
- Кой е най-големият стрес, който сте изживявали в живота си?
- Бях на фронта като пехотен взводен командир на първа линия в окопа. Германците бяха на 300 метра от мен. По-голям стрес от този не съм изпитвал. Сутрин ни казваха: “Атака!”. Ставаш, викаш “Ура!” и тръгваш.
Срещу теб стрелят. Отвсякъде се чуват стонове на ранени
- Къде воювахте?
- В Унгария. Не зная как останах жив.
- Какво място заема отборът в живота ви?
- Второто. Семейството ми е №1.
- Вие сте абсолютният доайен в историята на “Левски”. Какво е мястото на синия отбор в живота ви?
- Откакто съм се родил, винаги съм търсел спорта. “Левски” е единственият отбор, в който съм играл и на който симпатизирам. Този отбор остава мечтата ми за цял живот. Дано да имам здраве да му се радвам по-дълго.
- Кой ваш треньорски успех цените повече - когато станахте европейски юношенски шампион през 1969 г. или когато бяхте шампион с “Левски” през 1974 г. с рекордните за времето 12 поредни победи?
- Ценя ги еднакво. С “Левски” на българска почва спечелих голям авторитет. Този отбор е моята гордост и радост. Никога няма да забравя успеха на европейското първенство в ГДР. Да победиш домакините на финала и да станеш европейски шампион за мен беше голяма радост. Тогава ме интервюираха много чуждестранни журналисти. Те бяха безкрайно учудени от факта, че България печели. Бях много щастлив, че станах шампион на Европа!
- Говорите ли немски?
- Да. Но тогава казах: “Сега искам да чуете езика на победителите!”
- Какво е вашето пожелание за читателите ни?
- Да са живи и здрави! Когато човек е здрав, може да върши всичко - да спортува, да работи по-качествено, да расте в кариерата си и т.н.