http://www.blitz.bg/article/21340Цитат:
Той ми говари за Юм Уандие, известен като Ум от Камерун или Юм Белия делфин.
Навремето го доведе от братска Африка Елена Лагадинова,
председателка на Съюза на българските жени. Тогава се вземаха деца от братски африкански страни да се отглеждат в България, за да бъдат възпитани в правилния комунистически дух.
Когато го довеждат тук, Юм е четири-пет годишен. Аз живеех на “малките пет кюшета”, а него го настаниха в Дома за сираци на ул. “Гаврил Генов”, сега “Христо Белчев” – в нашия квартал. Сега там е италиански ресторант, който с подставено лице държи Иван Костов. Слагат го в една стая с Лора Виденлиева. И тя е израснала в този дом.
Юм беше единственото тъмнокожо дете сред нас, ние се грижехме за него, никога не е имало расизъм спрямо него. Научи се да говори перфектно български, владееше дори жаргон.
Цитат:
Защо слагате Юм Уандие в графата “стар тарикат”?
- Това е може би единственият човек в страната, който никога не е платил една сметка! Не става въпрос за сметка в ресторант – нито ток, нито вода, нито нещо някога е плащал! Винаги това са правили приятелите му. Всички! Викахме: “Имаме си един негър, да си го гледаме!”
С жена си Таня живееха в студентските общежития, там им се роди и детето – Алекс, който също сега играе баскетбол. Много често като беше малък, го довеждаше вкъщи при моя син и вика: “Да ти оставя детето за два часа да си играят с твоето!” И се върне след два дни.
След като приключи с баскетбола, Батето го прати да учи в Куба със стипендия, но той дали изкара и една година и се върна. Той не беше по ученето, на него му дай пачанга! Това е може би единственият човек, който
20 години учи за зъболекар.
Преди 2-3 години завърши и се дипломира, но не знам дали някой ще се престраши да си направи при него зъбите, пък и той надали ще тръгне да работи. Той никога не е работил. Както казва Наско Чифлиджанов: “Юм е герой на социалистическия труд!”
Всъщност не е точно така. Като стана Лучано министър на спорта, го взе при него като специалист. Целият си мандат го изкара в ресторант “Гюлето” в Спортната палата. Заедно с шефа си Лучано на чаша бира! Сега Венци Стефанов го е взел при себе си в “Славия”. Сега е там, директор на Конната база.
Целият му живот мина като безкраен купон. По едно време беше дори гадже на Яна, дъщерята на Костов. Но той си е такъв, бохем, един апартамент не можа да вземе от държавата. Преди 4-5 години ходи в Камерун да си види родата. Вика ми: “Насе, какви хубави негърки имаше, ама не можах нито една да прасна!” Казвам му: “Ами ти си ходил по дискотеки за туристи. Там негърките са на лов за бели, а не за негри! Те са те мислили за местен!” Както навремето българките бръмчаха на чужденци, за да избягат от България...