историята на песента >
Цитат:
Песен за Гунди и Котков потъва в забвение
През 1979 г., когато се появява на бял свят, малката грамофонна плоча "Двете девятки" се разпродава само за три дни. На обложката й е снимката на Георги Аспарухов и Никола Котков. Над нея има надпис "Българска телевизия" и емблемата на предаването "Песента на "Всяка неделя". После творбата за двамата футболни гении и плочата потъват в забвение. Според автора на текста към песента, журналиста Иво Божков, това не е случайно. Такива бяха времената, констатира той 34 години по-късно. А историята на създаването звучи така. Потресен от гибелта на любимците си, Иво Божков още същата вечер написва стихотворението "Двете девятки". Иска да го остави на гроба на Гунди, с който се е познавал лично, но в деня на погребението това е невъзможно. Прави го в 5 ч сутринта на четиридесетия ден след смъртта му. Часове по-късно съпругата и синът на футболиста намират стиховете. Година след това Йордан Марчинков, който тогава със съпругата си Стефка Берова представлява един от най-добрите попдуети в България, вижда стихотворението и решава, че то може да бъде в основата на страхотна песен. Композиторът Атанас Косев пише музиката, а Константин Драгнев прави аранжимента. "Двете девятки" звучи за първи път в ефира на Българската телевизия в рубриката на "Песента на "Всяка неделя". И понеже между излъчените там мелодии се води своеобразно състезание, тя излиза начело. Тогава "Балкантон" решава да я издаде. На обратната страна на плочата е песента "Хималайци", отново по музика на Атанас Косев, текст на Орлин Орлинов, вдъхновена от поредната наша експедиция към "покрива на света". Огромният интерес към "Двете девятки" обаче като че ли смущава някого. Подготвяният нов тираж на плочата е спрян, въпреки че тя трескаво се търси от почитателите на Гунди и Котков. Нещо повече, Йордан Марчинков и Стефка Берова са уведомени, че не е желателно да пеят песента за футболистите на концертите си. В същото време една сръбска песен за двете звезди на "Левски" се върти полулегално по кръчми и компании. В годините оттогава Иво Божков няколко пъти се е опитвал да напомни за "Двете девятки", но без успех. Предложил я на феновете на сините за техен химн, но и това не станало. Песента потънала в забвение. Казаното в нея като че ли звучи пророчески: "И макар изгорели/ в пепелта мъченици/ ще ги помним навеки/ като устремни птици."
През 1979 г., когато се появява на бял свят, малката грамофонна плоча "Двете девятки" се разпродава само за три дни. На обложката й е снимката на Георги Аспарухов и Никола Котков. Над нея има надпис "Българска телевизия" и емблемата на предаването "Песента на "Всяка неделя". После творбата за двамата футболни гении и плочата потъват в забвение. Според автора на текста към песента, журналиста Иво Божков, това не е случайно. Такива бяха времената, констатира той 34 години по-късно. А историята на създаването звучи така. Потресен от гибелта на любимците си, Иво Божков още същата вечер написва стихотворението "Двете девятки". Иска да го остави на гроба на Гунди, с който се е познавал лично, но в деня на погребението това е невъзможно. Прави го в 5 ч сутринта на четиридесетия ден след смъртта му. Часове по-късно съпругата и синът на футболиста намират стиховете. Година след това Йордан Марчинков, който тогава със съпругата си Стефка Берова представлява един от най-добрите попдуети в България, вижда стихотворението и решава, че то може да бъде в основата на страхотна песен. Композиторът Атанас Косев пише музиката, а Константин Драгнев прави аранжимента. "Двете девятки" звучи за първи път в ефира на Българската телевизия в рубриката на "Песента на "Всяка неделя". И понеже между излъчените там мелодии се води своеобразно състезание, тя излиза начело. Тогава "Балкантон" решава да я издаде. На обратната страна на плочата е песента "Хималайци", отново по музика на Атанас Косев, текст на Орлин Орлинов, вдъхновена от поредната наша експедиция към "покрива на света". Огромният интерес към "Двете девятки" обаче като че ли смущава някого. Подготвяният нов тираж на плочата е спрян, въпреки че тя трескаво се търси от почитателите на Гунди и Котков. Нещо повече, Йордан Марчинков и Стефка Берова са уведомени, че не е желателно да пеят песента за футболистите на концертите си. В същото време една сръбска песен за двете звезди на "Левски" се върти полулегално по кръчми и компании. В годините оттогава Иво Божков няколко пъти се е опитвал да напомни за "Двете девятки", но без успех. Предложил я на феновете на сините за техен химн, но и това не станало. Песента потънала в забвение. Казаното в нея като че ли звучи пророчески: "И макар изгорели/ в пепелта мъченици/ ще ги помним навеки/ като устремни птици."
Вестник "Стандарт" 7 май 2003 година
http://vbox7.com/play:a61dc90d
