Велко Йотов: Пената никога не прости на баща ми
Бившият национал учи американците на футбол, надява се някой ден да се върне в България
Велко Йотов започва кариерата си в Левски, където е до лятото на 1993 г. Когато договорът му изтича, той преминава в Ботев. Така и не записва участие в официален мач за пловдивския тим, тъй като след 20 дни е продаден на испанския Еспаньол. След две години в Барселона Йотов заминава за Аржентина. После се връща за кратко в Берое, а от 6 години е в Америка. Миналата седмица Йотов се върна в България за празниците. "7 дни спорт" го откри на Герена.
ЛЕВСКИ
Моментът с моето напускане на Левски е много тънък. Като юноша на клуба ми предложиха договор, който не ме удовлетворяваше. Водех разговори с тогавашния президент Томас Лафчис и с техническия директор Андрей Желязков. Предложиха ни апартаменти и коли. Исках да взема кола - Лада Нива, докато Жоро Донков, който като мен премина в Ботев, настояваше за апартамент. В крайна сметка взех въпросната кола, но се наложи да си я платя. Имаше интерес към мен от страна на Вердер, Борусия, но те ме искаха на проби. Водех разговорите с Левски, защото нямах нищо против да остана. Бях млад, но не и загубен. Разговарях с Левски, а Донков след изтичане на договора му направо премина в Ботев. Дадох срок до четвъртък и чаках да се обадят. Не го направиха, след което отидох и се разбрах с Ботев. Не мога да се съглася, че съм предал Левски, защото до последно чаках да се разбера с клуба. Тогава всеки, който идваше от провинцията и стоеше резерва, взимаше по 50 000 долара. Бях обиден на Лафчис и Желязков след всичко, което наприказваха за мен по вестниците. Сега, ако ги видя, ще ги поздравя, но не им прави чест начинът, по който изкараха нещата. Заболя ги, че ме изпуснаха и загубиха пари, но това не е по моя вина.
Сега продължавам да следя изявите на Левски и се радвам на това, което се случва. Отново се залага на юноши, това е пътят. Чувам се с Цанко Цветанов, Мъри Стоилов. Желая им успех от сърце.
БОТЕВ
Там бях точно 20 дни. Разговарях с т.нар. брокери, след като изчаках до последно Левски. Разбрах се бързо за условията, но в договора ми имаше клауза при интерес от чужбина да си тръгна веднага. Еспаньол ме поискаха и аз приех. Ботев взе за мен 1,25 млн. долара. Преговорите тръгнаха от 800 000, а можеше да вземат и повече. По договор трябваше да получа от Ботев 300 000 долара за две години плюс 50 000 за баща ми, който ми беше мениджър. След като подписах с Ботев, върнах парите, които ми бяха дали за първата година. Единствено баща ми взе неговата комисиона. Христо Данов ми обеща 20 000 долара премия след трансфера, но така и не ми ги даде. Виждахме се преди години, но пак се измъкна.
НАЦИОНАЛНИЯТ ОТБОР
Съжалявам, че не записах и минута игра на световното в САЩ през 1994 г. Бях изключително горд, че твърде млад попаднах сред 22-ата в разширения състав. Всички бяха имена в Европа, а аз се учех от тях. Наско и Боби, с които сме били съотборници в Левски, ми помогнаха много. Бяхме единни, колектив и затова вероятно се представихме добре. Всички бяхме мотивирани след 0:3 с Нигерия на старта. Тогава бе такава жега, че на пейката имаше климатици. Радвах се като малко дете на всяка победа, не изпитвах грам завист. Бях резерва на Стоичков и Костадинов. Нямаше как да пробия в състава. Само аз, Петьо Александров, Георги Георгиев, Николай Илиев и Ивайло Андонов не записахме и минута игра. Михтарски има една минута. Изненадахме целия свят. Срещу Италия имаше подпиране, иначе можеше да играем финал.
Бях в националния до една контрола с Аржентина. Загубихме с 1:3 в Мендоса. Подадох за гола на Наско Сираков. С Димитър Пенев никога не съм се карал, но после той спря да ме вика в отбора. Вероятно се е обидил на думите, казани от баща ми по време на световното. Така и не успя да прости, а баща ми е фен (б.р. - в интервю за "7 дни спорт" през 1994 г. Николай Йотов нарече Димитър Пенев "див селянин").
ЕСПАНЬОЛ
Не съжалявам за престоя си там. През първия сезон станах голмайстор на отбора. След трансфера на Радочою от Милан, за когото платиха 4 млн. долара, разбрах, че трябва да си търся късмета другаде. Треньор бе Камачо и той ме харесваше, бях първа резерва, влизах всеки мач, но това не ме устройваше. Казах на Камачо, че искам да се махна, и го направих. Искаха ме Тенерифе и Албасете, но мениджърът ми каза, че има оферта за мен от Аржентина. В Еспаньол имах притеснение в началото с езика и затова комуникирах с четиримата руснаци в отбора - Корнеев, Кузнецов, Мох и Галямин. С Кузнецов станахме семейни приятели. Няма да забравя един разговор с Камачо. Сядах на лагерите на една маса с руснаците. Тогава Камачо ми каза - не искам групички в отбора, от утре сядаш другаде.
НЮ ЕЛС ОЛД БОЙС
Играх четири години в Аржентина и съм доволен от времето там. Пътувах за четири дни до Росарио, за да видя на място условията. Всичко бе отлично, а и щях да съм първият българин в Аржентина. В началото имаше известно притеснение. Росарио е на 12 000 км от България, но пък преживяванията не могат да се сравнят с нищо. Футболът там е религия. Всички стават и лягат с играта. Всяка победа е празник до зори. Давах всеки ден интервюта и ме питаха за всичко. Европеец в отбора бях само аз, но играх заедно със световния шампион Рикардо Роча, с Гойкоечеа, Луис Сисла, Бусуалдо. Всички отбори тогава играеха с типичен плеймейкър. Имах свобода на действие, макар че бях ляво крило. Градът, в който живеех, е на река Парана, с 1,5 млн. жители. Любимото ми ястие беше асадо - месо на скара, но с много специфичен вкус. Единственото неприятно е, че аржентинците все още ми дължат пари. Това бе и причината да се махна. Сега ги съдя за шестцифрена сума и вярвам, че ще си я взема.
ДИЕГО МАРАДОНА
Два пъти играх срещу него и единия го победихме. Той е повече от Бог в тази страна. Има някакво особено излъчване, страхотен ореол, но това трябва да се усети, не може да се опише. Два пъти съм разговарял с него. Представиха ме като "Ел булгаро" или българина. Диего се държа възпитано и любезно. После всички искаха да се докоснат до мен, защото съм разговарял с Марадона. За мен той остава най-добрият футболист, срещу когото съм играл.
САЩ
От 6 години съм в Америка. Прекратих кариерата си през 2005 г., а преди това играх футбол в Южна Каролина и Атланта. Сега съм треньор в частна школа в Атланта. Имам четири отбора от 10 до 17 г. Ентусиазмът е голям, но всичко е спокойно - биеш, падаш и ти казват супер е. Синът ми Николай е на 11 г. и тренира, но не при мен по мое настояване. Има качества, дано успее. Малкият ми син Аксел е на 2,5 г., а дъщеря ми Стефани е на 14. Жена ми Анна започна работа, след като децата пораснаха. Искам да напредвам в кариерата и един ден да се върна да работя тук. Всеки трябва сам да изкачва стъпалата. В Америка организираме с един партньор и т.нар. летни кампове с деца. Участвах и в турнири за аматьорски футбол, спечелихме три. Старая се всяка година да си идвам, за да не губя връзката с България. Не мога да не бъда доволен от съдбата си, след като навсякъде като човек и футболист съм печелил уважението на хората.
http://www.7sport.net/archive7ds/2006/1 ... 4544_5.htm