Цитат:
Кокала: Престанете да ме обвинявате за прокобата на Левски!
Бившият футболист и треньор на Левски Емил Велев отпразнува 57-ия си рожден ден. Роден е на 5 февруари 1962 г. Велев е юноша на „сините“, като не е играл в нито един друг български отбор. От 1981 до 1989 г. е титуляр в халфовата линия в един от най-запомнящите се периоди в историята на клуба. Тогава в отбора нахлува новата вълна заедно с Боби Михайлов, Божидар Искренов, Наско Сираков, Емил Велев, Николай Илиев, Красимир Коев и тези играчи бяха в основата на успехите през 80-те години.Със синята фланелка Велев става шампион през 1984, 1985 и 1988 г. и носител на купата през 1982 и 1984 г., като в актива си има и Купа на съветската армия през славната 1984 г., когато всички трофеи отидоха в „синята“ витрина. Велев има 176 мача и 19 гола в „А“ група. В евротурнирите стигна до четвъртфинал през 1987 г. за Купата на носителите на купи. След 1989 г. игра дълги години в Израел. Носи синия екип и през сезон 1995/96. Когато се върна отново в родното гнездо, беше помощник на Станимир Стоилов при славния европоход в турнира за УЕФА през 2005/2006 г. (1/4-финал) и при достигането на групите на Шампионската лига през 2006 г. После стана старши треньор на “сините” и ги изведе до шампионската титла през 2009-а – последната завоювана от Левски. Сега е начело на Добруджа, който се опитва да спаси от изпадане от Втора лига.Велев никога не е скучен събеседник, ето какво каза в интервю за агенция БЛИЦ:
– Г-н Велев, как са нещата в Добруджа, където сега сте треньор?
– Трудно е, изграждаме изцяло нов отбор. Една част от досегашните футболисти бяха освободени, други решиха да напуснат и си тръгнаха от лагера ни. В момента имаме 18-19 човека. Задачата е доста трудна, но ще се борим.
– Следите ли какво се случва в Левски?
– Следя, разбира се. Постоянно чета и се интересувам.
– Наблюдаваме обаче чести треньорски смени – първо беше махнат Делио Роси, след това и Славиша Стоянович. Одобрявате ли тези промени?
– Тези неща няма как да са здравословни за отбора. На „Герена“ обаче явно искат да се подобрят нещата. А и беше привлечен Павел Колев, когото познавам добре, приятели сме. Той трябва да направи по-сериозен щаб. Знам, че не му е лесно в момента, желая му успех. Но наистина постоянните треньорски смени и текучеството на футболисти не са здравословни за отбора.
– Имали ли сте разговори с Павел Колев, тъсил ли ви е?
– Не, не сме разговаряли скоро.
– Ще успее ли Георги Дерменджиев на „Герена“?
– Той идва в сложен момент. Трябва да се справя в друга обстановка, която е непозната за него. Знаем къде е бил – в готов отбор на Лудогорец. Там нещата си вървяха доста успешно и без намесите му. Дано се справи в Левски. Отговорността е много по-голяма, публиката ни е много взискателна.
– Дали ще спечели феновете на Левски?
– Има един-единствен начин да го направи. Публиката на Левски ще го приеме само с победи. Много е важно да започне да побеждава.
– Много от левскарите смятат, че Станимир Стоилов е точният човек за Левски. Какво е мнението ви?
– Няма спор, че Мъри е човекът, който в последните години донесе най-много радостни мигове на „синя“ България. Аз също бях в екипа му. Това, което направихме, е нещо запомнящо се. Нормално е хората да искат успехите да се върнат. Затова Мъри е толкова желан на „Герена“. На този етап обаче е нормално да не иска да се върне в Левски.
– След няколко месеца се навършват 10 години от шампионската титла, до която изведохте Левски като старши треньор. (б.р. – прекъсва ме).
– Така е, и тази година ще празнувам юбилей. Ще организирам тържество за десетата годишнина. Явно и този сезон Левски ще е без трофей. И тази година не виждам кой ще детронира Лудогорец. Чакаме да се случи, но… Не е тайна, че съм голям левскар, подкрепям отбора. В началото на сезона бяхме обнадеждени, но сега нещата стоят по друг начин и не виждам как Левски би изпреварил Лудогорец.
– Какво бихте казали на сегашните футболисти на Левски, ако се озовете при тях в съблекалнята?
– Много неща им бих казал, но на този етап нямам намерение да се завръщам в Левски. А и никой няма да ме потърси. Имат си други приоритети. Неприятното е, че нещата си вървят по един и същи начин вече години наред и Левски е без трофей от 2009 година насам.
– Кой ще поканите на юбилея?
– Целият отбор, който спечелихме шампионската титла заедно с хората, които бяха отстрани, помощниците, психологът, който имахме тогава.
– Одобрявате ли политиката с връщането на опитни футболисти, които и преди бяха в Левски – Николай Михайлов, сега се чакат Валери Божинов и Живко Миланов?
– Не е лошо, че се връщат българи. Не да има повече лидери в отбора. Това са хора, които ще играят със сърце и душа и знаят какво означава Левски. По-добре българи, милеещи за „синия“ клуб, отколкото да се търсят непрекъснато някакви измислени чужденци.
– Какво ви прави впечатление у футболистите в днешно време? Имат ли проблем с мотивацията?
– Не би трябвало да имат проблеми. Ако им липсва мотивация, не говори добре за тях. Нещата са ясни и прости – футболът е професия, в която не бива да си разконцентриран и просто ей така да излизаш на терена, за да прекараш 90 минути и нищо да не си направил. Трябва да се раздават не само в мачовете, а и в тренировките.
– Освен спечелената шампионска титла през 2009 година, кои са другите ви най-паметни мигове с Левски?
– Изиграхме редица паметни мачове – двете победи срещу Литекс, равенството и победата срещу лит(*кс-етрополе, вкъщи имахме доста хубави мачове. И с БАТЕ Борисов играхме силно, във втория мач се нуждаехме от втори гол, за да се класираме. И на срещата в София бяхме по-добри, но нямахме късмет, Гонзо изпусна и дузпа. С цялостното силно представяне през сезона показахме, че заслужаваме титлата. А никой не вярваше, че можем да станем шампиони. Дори Тодор Батков учудихме. Помня как отидох при него и му казах: „Ще го направим, повярвай ми! Защото, ако не станем шампиони, ще бъде много жалко“. И наистина успяхме. Силно се надявам Левски отново да има успехи. И като футболист имам много паметни мигове. Играл съм във велики мачове, помня всичките си победи над лит(*кс-етрополе. В Европа имам редица паметни мигове – елиминирането на Щутгарт, Днепър, Вележ (Мостар) – това са моменти, които не се забравят.
– Какво още мечтаете да постигнете?
– Oтдавна съм сбъднал мечтата си. Когато бях юноша, мечтаех да съм в първия отбор на Левски, да стана шампион. И се случи. Нашият отбор имаше доста голяма доминация от 1981 до 1989 година. Обирахме трофеите. Следващата ми мечта беше да бъда треньор на Левски, станах и шампион. Тези неща преследвах, случиха се и съм щастлив. Сега не ми е фиксидея да гоня някакви мечти. Искам Левски да се бори за купи и титли, за успехи в евротурнирите, както беше преди. Последните години обаче не се случва. Заради това аз, Наско Сираков, Гиби Искренов и другите легенди понякога сме малко по-критични към отбора. Защото ние знаем как стояха нещата в Левски преди години, как обирахме всички трофеи и искаме сега отново да бъде същото. Нашата критика е градивна, трябва да се чете и между редовете, а не да се казва, че говорим против Левски. Дори понякога да е болезнена критиката, трябва да се гледа в положителна посока. Искам да кажа също, че ме обиждат обвиненията, че съм бил сложил прокоба на Левски и вече 10 години няма трофей. При положение, че съм толкова голям левскар, как изобщо някои хора си помислят подобно нещо? Да спрат да ме обвиняват за тази прословута прокоба! Не мога да бъда човек, който да е против Левски, и никога няма да бъда против любимия клуб. Да бъдат спокойни – няма прокоба.
– Имали сте редица успехи във футбола. Кое ви прави истински щастлив в днешно време?
– Семейството, приятелите, това са нещата, които осмислят живота на човекатова с какво се занимаваш също ти носи удовлетворение.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
Кокала ни бил проклел МАЙКО МИЛА ! 
Синьо е, братя! 
