Интервюто е уникално, заслужава си да го прочетете!!!Цитат:
Владислав Радимов: Дните ми в България минаха в алкохолен несвяст
В уникално интервю за руското издание "Спорт Експрес" бившият футболист на Левски Владислав Радимов разказва как е прекарал престоя си при "сините" в постоянен запой със своя съотборник Константин Головской, как двамата са опитали да подкупят наши полицаи, какво са правили на един от подготвителните лагери на отбора и още куп неизвестни до ден днешен подробности.
Преди време бяхте казал, че животът рано или късно си взима всичкия кредит, който дава.
- Да, така е. И все пак, би било грях да се оплаквам от кариерата си. Повикаха ме за първи път в националния отбор, когато бях само на 18 години, а последния си мач изиграх на 31. Не се отдава на всеки да играе 13 години в националния отбор. Аз съм един от малкото, които играха в първия шампионат на Русия и до този момент все още съм във футбола. Често казват, че не съм имал късмета да се реализирам в Испания. Да, не станах Карпин или Мостовой, но аз също имам запомнящи се мачове. Просто по онова време бях по-мек, не се нервирах, че оставам резерва. А повечето от титулярите успяха. Вместо това, аз направих грешка и отидох в Динамо. По онова време треньорът на Сарагоса ми беше казал: "Ние имаме 42 мача на сезон само в испанското първенство. В поне 20 от тях ще си абсолютно сигурен титуляр..." Аз обаче бях твърдо убеден, че трябва да съм твърд титуляр във всичикте 42. След това направих още една грешка - развалих нещата със Сарагоса и се набутах в Левски. Начинът на живот, който водех тогава, беше пълен провал. Не излизах от нощните клубове, напивах се до припадък...
Страшно, а?
- В България бях 120 дни. Почти всичките ми минаха в алкохолен несвяст. Утре си на тренировка, а предната вечер се мъчиш до разсъмване в дискотеката. Там със замах поръчваш двоен джин с тоник, девойки, бях див ерген... Представяте ли си как съм изглеждал на тренировките. Честно да си кажа, тогава исках да сложа край на кариерата си. Слава Богу, намериха се хора, които ме измъкнаха от калта.
Кой ви измъкна?
- Ткаченко. Затова и сега работя с него. Герман ме взе от Левски и ме заведе в Самара. Там приятелите ми ме изпращаха всеки път, следяха ме да не кривна в някой нощен клуб. Ткаченко и генералният директор на Динамо Дима Иванов ме подкрепяха в този труден момент. А имаше и такива, които ме зарязаха веднага след като провалих нещата със Сарагоса и като се разведох с първата ми жена. "Разведе се, провали живота си, затъва все повече, кво да го съжаляваме...". Така говореха за мен. Обаче после като се върнах в националния отбор и станах капитан на Зенит, тези хора се върнаха при мен. Но аз зная, че не трябва да им вярвам и да разчитам на тях. А има и такива, като Хохлов, на който, ако му поискам $100 000, той земята ще преобърне, но ще ги намери и ще ми ги даде на заем.
Какво щяхте да представлявате сега, ако Ткаченко не ви беше уговорил да отидете в Самара?
- Не мисля, че ме очакваше нещо добро. Направете си сами сметка - аз бях един от най-добрите играчи в Русия. Ако бях отишъл в Испания, щеше да бъде друго. Тогава всички ме смятаха за един от най-талантливите млади играчи на Русия. Сравняваха ме с Дел Пиеро и Де ла Пеня. Обаче ме връхлетяха проблемите, нещо се счупи при мен.
Българските вестници постоянно пишеха за вас и за Константин Головской?
- От една страна, те доста преувеличаваха, но от друга... Бяха ни дали на мен и на Костя служебни автомобили. Върнахме се от някакво пътуване с отбора, автобусът ни докара до стадиона. Метнахме се на колите и тръгнахме към казиното. Само успяхме да помахаме на автобуса и ето ти проблем - спря ни полицията. Ровихме по джобовете, отнякъде изнамерихме 10 германски марки. Всичко останало беше по картите ни, нямаме кеш.
Опитахте ли се да преговаряте с полицаите?
- Да. Как си отворихме устите и те моментално надушиха алкохолните пари. Обясняваме им: "Ама ние сме от Левски", а те: "Ооооо, и сте се напили дажеее!? Е, сега ще ви арестуваме вече!" Даже не се сетихме да си вземем ключовете от колите, зарязахме ги със запалени двигатели и си плюхме на петите. Побягнахме. Полицаите бяха сащисани. Докато се опомнят, ние се метнахме в едно такси и драснахме. Като се усетиха ченгетата, скочиха в полицейската кола, пуснаха лампата и сирената и подгониха нещастния таксиметърджия. Настигнаха ни и ни спряха. Прибрижиха се до нас и ни викат: "Слизайте от таксито, дайте по 10 марки и се махайте с вашите коли!". Това и направихме. По този начин се развличахме всеки ден. Не ни беше скучно.
Най-голямата сума, която сте потрошил в казино в България?
- $16 000... А знаете ли защо ме изгониха от Левски?
Защо?
- Бяхме на лагер в Швейцария. Третият ни треньор имаше рожден ден. Пихме по глътка шампанско. Имаше една бутилка за всички. После гледахме видео по стаите. Стана ни скучно. Мислехме си: "За кво ли седим така тука?" Решихме да излезем и да напазаруваме нещо за пиене. А долу, във фоайето на вахта виси да ни пази едно от ченгетата в отбора. Вика ни: "Връщайте се по стаите си, не може да излизате!". Какво, мислите, на наше място би направил всеки руснак?!
Би се сбил с това ченге.
- Аха. Головской грабна един стол и го метна с все сила по оня. Аз също не си губих времето. Пазачът ни нападна, извика и помощ от гаража. Гонихме се и се бихме из целия хотел. На следващия ден треньора научи всичко.
Изгони ли ви?
- Естествено! Аз имах договор до края на годината, но те го прекратиха. Костя обаче имаше за 3 години и се смилиха над него. При мен беше лесно, аз бях ерген. А Костя живееше с едно българско момиче. Тя прочете в софийските вестници, които пишеха, че в нашата стая имало четири проститутки.
А нямаше ли?
- В този високопланински швейцарски хотел беше невъзможно да намериш четири проститутки дори на теория. Историята имаше и продължение. На сутринта ни донесоха билети, трябваше да летим за София. С прекачване. А в подобна ситуация какво би направил всеки руснак?!
Би се хванал за бутилчицата.
- Точно така! А на аерогарата в София ни чака тълпа журналисти - минимум 50 човека! Юрий Гагарин се върна от Космоса! Костя все още беше футболист на Левски затова се дръпна от журналистите и се измъкна. А аз бях наясно, че с българския футбол вече съм се простил завинаги и реших да се наприказвам хубаво. Избълвах всичко, каквото ми хрумна. И събрах тълпата около мен. Истинска пресконференция. Поне 30 човека бяха само с камери. Засипаха ме с въпроси. "Вярно ли, че с вас е имало четири проститутки?", "Вярно е", отговорих им аз и продължих: "Така като ме гледате не ви ли приличам на достатъчно способен човек, който може едновременно да бъде с четири жени?!". И продължих да се гавря с журналистите...
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
... замислете се само... Локо Пловдив редовно ги убиваше, на Берое май вкара терца, некви други голове случайни имаше... мамата си ебало, еййй!!! Що трябваше да го продаваме 
........ама как се объркА тогава Гочето та го доведе тоя плешив пеерас' дееба мама му... 
) пак беше по-добре от Вальо Дъртилов... 
