Сега разглеждах темата за легендите и видях това интервю на Кирил Миланов...
Цитат:
Кирил Миланов: Вкарах 13 пъти, но не ми дадоха дори флагче
- Г-н Миланов, какво помните от мачовете с финландския Рейпас?
- Вкарах 10 гола в двата мача. Можех и повече, но се стараех да работя за колегите около мен. Тъкмо бях възстановен от операция на коленни връзки. Чудех се дали да играя. Докторът ми каза, че не иска да рискува с мен, но аз пожелах да играя. Треньорът каза: "Щом поемаш ангажимента, взимай фланелката и излизай." И като ги почнахме финландците, един, два, три, та 12:2.
- След това Левски стигна четвъртфинал за КНК, но бе отстранен от Атлетико М.
- Да, точно така. Победихме 2:1 в първата среща, но в реванша отпаднахме. Завърших с 13 гола и станах голмайстор на турнира. За съжаление тогава и едно флагче дори не ми дадоха. Впоследствие Раванели вкара 5 гола на лит(*кс-етрополе и каза: "Съжалявам, че не успях да изравня рекорда на Киро Миланов от Левски." Сега съм господин Никой.
- Какви са сегашните шансове на Левски срещу евентуалния финландски съперник Тампере?
- Скандинавските отбори напреднаха много в сравнение преди 15-20 години. Вече не са слабаци. Дано всичко е с нас и сега и да се класираме за групите на Шампионската лига. Един Бог знае докъде ще стигнем. Зависи и от жребия. Според мен миналогодишният жребий бе благоприятен, защото срещнахме най-добрите, от които само можем да се учим.
- Днес се навършват 36 години от смъртта на Гунди. Какви са спомените ви за него?
- Току-що се връщам от фенклуба на Гунди в Редута. Почетохме паметта му, ходихме до гроба му. Той е първият футболист, който става и спортист на България. Преди време бяха питали Гунди: "Един ден, като се откажете от футбола, кой искате да ви замени?" Знаете ли какво отговори той? "Има едно момче в Марек - Киро Миланов." А аз бях само на 17! Още изтръпвам. Къде ме е видял, къде ме е чул? По стечение на съдбата наистина стана така, че аз отидох в Левски.
- Вярно ли е, че сте скрили фланелката с №9?
- Абсолютно. На първата контрола треньорът по физическа подготовка ми даде деветката на Аспарухов. Почуствах, че не мога да я облека посмъртно. Който е по-достоен, нека я носи, аз не можах. И я хвърлих зад шкафчето! Излъгах домакина, че нямам екип. Той се учуди, но ми донесе фланелка №14. Само тя беше останала. Затова играех с нея.
- През 1966 г. като играч на Марек подарявате шампионската титла на лит(*кс-етрополе.
- Ооо, това ми тежи още на съвестта и оттогава не съм стъпил на стадион "Българска армия". Тогава Левски водеше на лит(*кс-етрополе с една точка. Сините гостуваха на Черно море, а червените - на Марек. Мачът беше уреден. Умишлено започна с 20 минути закъснение, за да знаем резултата от Варна. Титулярният ни нападател Трайчо Спасов не излезе нарочно. Аз бях само на 17, но им шибнах два гола и ги поведохме 2:0. На почивката ме извика първият секретар на партията Станоев: "Кире, недей така. Догодина влизаш войник. Оставаш в Станкето, при нас. Ще служиш в КЕЧ. Всичко сме уредили. Ние с тях не бива да се караме." По телефона разбрахме, че Левски губи. Взехме да им пускаме. Накрая биха 3:2 и станаха шампиони. С нашата аванта участваха и за КЕШ. Стигнаха полуфинал! На следващата година ние изпадахме. Те вървяха четвърти-пети и не играеха за нищо. За мерси ни праснаха с 4:0. Пощурях от тая неблагодарност.
- Едва на 28 години кариерата ви е пречупена. Защо се стигна до това пресилено наказание?
- Това бе едно еднолично решение на Милко Балев. Той си мислеше, че ще бъде вечен, ама... Случи се, скарахме се с Йордан Стойков от Локо (Сф). Има си съдилища, ако съм сбъркал нещо в живота. Но той каза да го няма този повече по терените и толкова. Балев замина на официално приятелско посещение в Япония. От Левски издебнаха момента и внесоха нов указ за помилване. Заместникът го парафира. Като се прибра, Милко побесня: "Издебнахте, че ме няма, и амнистирахте най-големия хулиган!" Изключиха ме завинаги от физкултурното движение. Уволниха ме и като офицер от МВР. Балев нареди на шефа на клуба: "Тоя гаден хулиган повече да не го виждам!"
Поклон!