Гонзо - големият! Автор: ЖАКЛИН МИХАЙЛОВ
Гонзо има запазено място в сърцата на сините феновеГеорги Иванов е от рядката порода истински герои и третият му престой в Левски го доказва. Гонзо ще остане завинаги в сърцата на сините фенове като един от най-големите
В спорта има личности, чието присъствие не се измерва само с титлите, успехите, головете, точките, купите. Има личности, които оставят ярка следа и карат хиляди деца да искат да приличат на тях. За да си такъв обаче, се иска да притежаваш истинска харизма. Сред най-големите има и такива, които са измислени герои, лъжливи кумири, но има и такива, които заслужават всяка хвалебствена дума по техен адрес.
Георги Иванов–Гонзо е сред истинските герои. Начинът, по който това момче си тръгна за трети път от Левски показа, че той е голям човек и заслужава адмирации. Гонзо прие предизвикателството да се върне за трети път в Левски и да се пребори на равни начала с всички останали за мястото си в тима. Колкото и да е дал на Левски, на него му беше ясно, че при новата ситуация мястото му на терена няма да бъде сигурно. Левски бе стигнал до пролетната фаза на турнира за купата на УЕФА и бе нормално Стоилов да залага на избистрения в победните мачове състав. Гонзо знаеше, че няма запазено място и прие съдбата си хладнокръвно. Нещата обаче не са толкова прости, когато става въпрос за най-обичания, най-популярния и най-заслужилия футболист на Левски в последните 12 години. Хората обичат Гонзо до полуда, те са склонни да му простят и слабата форма, и липсата на голове, и яловата игра. Гонзо си е спечелил правото да не бъде оценяван по нормалните критерии. Той е герой!
От позицията на герой Гонзо можеше да си позволи да се направи на обиден, на примадона и да се включи в масирана игра на интриги и непремерени приказки. Правили са го много големи футболисти в миналото и се е стигало да грозни сцени, а най-грозни са били помиренията. Гонзо не обяви война на никого и остави зад себе си само приятели и почитатели. Да бъдеш толкова над нещата е нещо уникално за тези времена и тези земи. Гонзо е такъв!
Защо Гонзо не успя да се пребори за мястото си в отбора при третото си идване в Левски? Истината е, че нещата са много по-различни. Преди Левски нямаше игрови облик, нямаше тактическа постройка, нямаше идея какво да прави на терена. Имаше Гонзо! И това стигаше за местното първенство, за решителните мачове с лит(*кс-етрополе. За идеите на Стоилов обаче се искаше друго мислене и след много работа треньорът успя да го втълпи на играчите. Тогава Гонзо го нямаше, а когато се върна, се оказа закъснял и неактуален за новите реалности. Мъри не може да бъде упрекван, защото през цялото време бе наясно какво може да очаква от Гонзо. И нито веднъж не изрази претенция към него, дори след като звездата отказа да води лятна подготовка с отбора. Това Гонзо може да си го позволи и пак ще бъде приет.
Толкова за нещата около Гонзо. В този Левски той нямаше основания да претендира за централна роля. Опита се да да бъде един от многото, но точно на него това не му приляга. В спомените на хората Гонзо обаче остава като един от най-големите. Ако срещнете дете със синя фланелка по улиците, то на гърба му ще пише номер 9 и Гонзо или Георги Иванов. Това е голямото признание – безапелационната, безалтернативна и безгранична народна любов. Гонзо я има завинаги!
|