Mного ми се спойлва и се ядосвам за някои неща от филма, но ще си ги запазя, за да мине известно време и стига да не забравя, ще си споделя впечатленията за нещата, които не кореспондират с истината, говоря чисто визуално и на места невярно.
За историята и начина на поднасяне на филма е направено достатъчно и е въздействащо. Разплаках се поне 4 пъти, ама тайно.
Сега - за "разгулния" живот на Гунди и това дали е бил доносник на ДС. По мои спомени карам.
София него време е около 800 000 души, още няма крайни квартали за селяни, които искат софийско жителство и бачкат в Кремиковци и градския, само Надежда мисля вече е построена и повечето най-известни локали не са примерно в Студентски или Люлинград, а по центъра.
Та, Гунди ако беше бохем и сваляч, цяла София щеше да знае за това и да има клюка кои са му любовниците и това щеше да е стигнало бързо до ушите на Лита. При положение, че е в центъра на вниманието и няма да може да се скрие по никакъв начин. Майка ми ми е разказвала, че жените са били луди по него и влюбени, но той е бил режимлия и не е чувала да е имал връзки с други жени, а жените по онова време и особено местоработата на майка ми си беше страшен клюкарник и ако нещо е имало, цяла София щеше да го знае и да е известно.
Второто нещо, ако е бил агент на ДС, партията щеше да му организира грандиозно погребение, да, в същия ден умират и некви руски космонавти или летци, та е можело да изчакат 2-3 дни и след това да му организират погребение като "техен" човек - нещо, което не се случва, а точно обратното - опечаленият и обичащ го народ организира невиждано по мащабите си погребение, баба ми разказваше като бях дете, че е било почти толкова голямо, ако не и повече, колкото на цар Борис III, но той е развозван на влак из цялата страна (обичал е влаковете и често сам е карал локомотиви, затова и така). Наистина са късани некролози, а те са печатани по всички печатници в София и е било невъзможно да се унищожат всичките. Някои семейства си ги пазеха като очите, виждал съм напечатан такъв.
Трето, във връзка с второто. В София не можеше навреме нищо да остане скрито, дори уличните котки в квартала знаеха кой е уше и снася, освен кварталния. Дали ако Гунди е бил такъв, нямаше да се знае, от неговите съотборници в Левски и националния, съседи, приятели... Ако е нанесъл щета на някой, след 10.11.89 г тоя или те щяха да са първи, които да излезнар и да го накиснат какъв е бил Георги Аспарухов. Няма и архиви. Нищо. Това не може да се скрие, това е петно за цял живот и щеше веднага да стане известен факт. Но няма нищо такова.
Накрая: майка ми е прескачала оградите на Герена с моя милост в корема, за да гледа мач на Левски с Гунди, и разказваше, че движението му по терена, играта с глава и шутовете са били наслада за окото, като човек, който нищо не разбира от футбол, говореше сякаш е завършена симфония и няма нито една излишна нота, и всичко си е на мястото и само гледаш и се наслаждаваш. И да ръкопляскаш от възторг с още 50 000 човека.
Пазете спомена за Гунди и го предавайте на децата и внуците, разказвайте винаги, когато можете на децата увлекателно, ако трябва хиперболизирайте, но поколенията тряба да знаят за този велик и страшно скромен Човек.