forum.levski.com

1986 или там накъде имаше летен турнир на Герена и играхме с Лутън. Ламята беше при нас и биеше уникални фалове

...20 години вече. 9-10 годишно лапе се занимавам с албуми със стикери на Панини, къде що издания книжни за световното...

Сладки спомени и за мен Гиби, Наско, Боби, Ники, Георги Йорданов-Ламята ми бяха любимци от шампионския отбор на Левски от 1988 г.

...ако някога и аз напиша книга, тя ще започва по същия начин...

"Левски,
Оле,
Оле-оле-оле!"
В класната стая на централно столично училище, по време на междучасието, няколко чина пред мен, съученикът ми Иван развяваше с двете си ръце шал на равномерни бели и тъмносини раета. Предстоеше час по руски език при другарката николова, дърта и съсухрена кокалеста и костелива комунистка с прическа на ритана зелка, специализирала в москва, ленинград и разни други такива коптори в "империята на злото - ссср"–, която същевременно ни се явяваше и класна.
- "Клас стани, клас мирно!"
- "Иване, намираш се в класната стая, а не на стадиона, освен това такъв отбор "Левски" няма, има "Витоша"!"
– "каква витоша ма?", "ти луда ли си?", Това е ЛЕВСКИ!" - над 2/3ти от класа беше наскачал, повечето прави, ядосани крещяха един през друг и почти всички в яростта си за пръв път се обръщаха към учител на "ТИ" и "МА"... и това си беше просто спонтанна реакция на децата. Излишно е да споменавам, че огромна част от класа бяхме все Левскари, имаше разбира се и няколко чорбари (при съотношение горе долу 4 към 1) и даже един Локомотивец така колкото за цвят. По правило всеки, който беше къдрав, рижав, кривоглед, разноглед, с едното ухо по-голямо от другото, с неправилна форма на главата или просто непропорционално несъразмерна спрямо тялото му - беше чорбар. Такива бяха те тогава - рожби на инцеста и кръвосмешението или в другия случай просто плачевният резултат в следствие на съвокупляването на уродливите им родители... а после ония от Перник били орки... Също така за някои от тях родителите ни предупреждаваха "недей да дружиш с еди кой си, понеже родителите му са партийци и той веднага ще им каже какво сте си говорили и може да навлечеш огромни неприятности на цялото семейство". В такива времена живеехме, а само след броени дни предстоеше "Мачът".
– "Иване, след часът в учителската стая!"
Обичах футболната игра, обичах Левски, вече бях гледал първия мач (в който паднахме с 2:0) по телевизията, а сега предстоеше реванша. Резервният ни вратар Владо Делчев го осакатиха в този първи мач при 0:0 на чужд терен, на негово място влезе титуляра Михайлов, който също беше контузен (а по онова време дори на снимката на календара нямахме трети вратар) и ония педераси ни биха с 2:0.
"Няма проблеми - щом Гибона ще играе - биеме ги 3:0 и готово!"- мислех си аз.....!