Регистриран на: Сря Апр 23, 2014 10:32 am Мнения: 23
С Враца на Герена. 6:0 ги бихме ако не се лъжа. Бях малък, ако правилно помня валеше някъв дъжд и бях най горе под козирката и нищо не виждах на терена На път към Герена в рейса ни хванаха едни големи и ми взеха двата лева за билет. Баба ми живееше в Хаджи Димитър и минах да и се оплача и да искам нови два лева, после май и билет не ми трябваше. Втория ми мач паднахме от свинете с 5:0. След този мач години по - късно присъствах на всички унижения които им причинихме. По това време от квартала тръгвахме по 50 човека минимум за големите мачове. Добри времена бяха:)
...20 години вече. 9-10 годишно лапе се занимавам с албуми със стикери на Панини, къде що издания книжни за световното...
Ще има ли форумно 'менкане'?
Баща ми ми е казвал, че първият ми мач е 98 или 99 година срещу Пернишките на Герена, бием с 2-0 мисля. Завел ме е в сектора, аз съм бил още в количка. На полувремето обаче е завалял някакъв дъжд и ушев му е помогнал с количката да отидем в А под козирката.
Иначе, първият ми спомен от мач е от домакинството на Беверен.
Регистриран на: Нед Юли 02, 2017 7:40 pm Мнения: 427
L8699 написа:
...ако някога и аз напиша книга, тя ще започва по същия начин...
"Левски, Оле, Оле-оле-оле!" В класната стая на централно столично училище, по време на междучасието, няколко чина пред мен, съученикът ми Иван развяваше с двете си ръце шал на равномерни бели и тъмносини раета. Предстоеше час по руски език при другарката николова, дърта и съсухрена кокалеста и костелива комунистка с прическа на ритана зелка, специализирала в москва, ленинград и разни други такива коптори в "империята на злото - ссср"–, която същевременно ни се явяваше и класна. - "Клас стани, клас мирно!" - "Иване, намираш се в класната стая, а не на стадиона, освен това такъв отбор "Левски" няма, има "Витоша"!" – "каква витоша ма?", "ти луда ли си?", Това е ЛЕВСКИ!" - над 2/3ти от класа беше наскачал, повечето прави, ядосани крещяха един през друг и почти всички в яростта си за пръв път се обръщаха към учител на "ТИ" и "МА"... и това си беше просто спонтанна реакция на децата. Излишно е да споменавам, че огромна част от класа бяхме все Левскари, имаше разбира се и няколко чорбари (при съотношение горе долу 4 към 1) и даже един Локомотивец така колкото за цвят. По правило всеки, който беше къдрав, рижав, кривоглед, разноглед, с едното ухо по-голямо от другото, с неправилна форма на главата или просто непропорционално несъразмерна спрямо тялото му - беше чорбар. Такива бяха те тогава - рожби на инцеста и кръвосмешението или в другия случай просто плачевният резултат в следствие на съвокупляването на уродливите им родители... а после ония от Перник били орки... Също така за някои от тях родителите ни предупреждаваха "недей да дружиш с еди кой си, понеже родителите му са партийци и той веднага ще им каже какво сте си говорили и може да навлечеш огромни неприятности на цялото семейство". В такива времена живеехме, а само след броени дни предстоеше "Мачът". – "Иване, след часът в учителската стая!" Обичах футболната игра, обичах Левски, вече бях гледал първия мач (в който паднахме с 2:0) по телевизията, а сега предстоеше реванша. Резервният ни вратар Владо Делчев го осакатиха в този първи мач при 0:0 на чужд терен, на негово място влезе титуляра Михайлов, който също беше контузен (а по онова време дори на снимката на календара нямахме трети вратар) и ония педераси ни биха с 2:0. "Няма проблеми - щом Гибона ще играе - биеме ги 3:0 и готово!"- мислех си аз.....!
Регистриран на: Нед Юли 02, 2017 7:40 pm Мнения: 427
Моя първи мач на живо е с Черно море 1993г. 5-1 на Васил Левски. По телевизията имам спомен но много блед за мача с ОФИ в Крит и то главно пропуснатата дузпа на Емо.
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта
Вие не можете да пускате нови теми Вие не можете да отговаряте на теми Вие не можете да променяте собственото си мнение Вие не можете да изтривате собствените си мнения Вие не можете да прикачвате файл
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
На път към Герена в рейса ни хванаха едни големи и ми взеха двата лева за билет. Баба ми живееше в Хаджи Димитър и минах да и се оплача и да искам нови два лева, после май и билет не ми трябваше. Втория ми мач паднахме от свинете с 5:0. След този мач години по - късно присъствах на всички унижения които им причинихме. По това време от квартала тръгвахме по 50 човека минимум за големите мачове. Добри времена бяха:)
Гиби, Наско, Боби, Ники, Георги Йорданов-Ламята ми бяха любимци от шампионския отбор на Левски от 1988 г.
