По-младите, по-младите..Аз съм от по-младите. Първите ми мачове бяха започване на един нов живот, живот с цел. Цел с която се осмисляше всеки един ден, а именно целта да отида на следващия мач на Герена. Причината, поради която не можех да ходя на гостувания беше тази, че бях прекалено малък..както и да е, но това определено правеше всеки един мач по-сладък.
Мисля, че моментите, които винаги ще се помнят, за всеки един от този форум са моментите от всеки един мач на който са присъствали.
При мен моментите в които виждам всички щастливи, моментите в които сърцето ми бие плашещо бързо, моментите, които ми спират дъха, моментите в които непознатият човек до теб, пред теб или зад теб те прегръща бясно с изпълнено от щастие лице са ми най-скъпи. Не мога да кажа, че са били толкова много сравнение с "олд скуул" феновете тук и останалите, но мога да кажа, че тези моменти са една от сладостите на живота и се надявам всеки един Левскар, който още не ги е изпитал и всеки един бъдещ Левскар да ги изпита.
(Мача с Удинезе)
Един от най-спиращите дъха моменти беше една 62-ра минута от мача за който като се сетя и душата ми се изпълва. Просто уникално. Не може да се опише по никакъв начин, особено с думи.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
