Пичове и пички

, чак сега се добрах до нет, та да ви споделя някои нещица.
От 2010 година ходя по мачове на Левски, от 2012г. твърдо в Сектор Б. Това нещо (дори не мога да определя какво се случи) в Ловеч беше един незабравим миг. Може би вторият ми любим мач като тръпка и представяне след Юбилея. При все, че 30 минути преди тръгването ни шибаната кола се развали и цялото пътуване се разпадна. При все, че влязохме в 40-ата минута. За 5 минути в края на полувремето щях да припадна!!! НЯМА ТАКАВА ЛУДНИЦА, ХОРА, НЯМА!
Он тур-а ни го спаси един ОГРОМЕН олд скуул 4и4ак (дано не чете

, а ако чете - бъди жив и здрав, човече, за няколко часа научихме много от теб

) от Люлин, който тръгна в 4 и нещо от София към Пазарджик, за да ни вземе. До 4 без 20 бях буквално с насълзени очи, че няма да бъда до моите братя. Като ми се обадиха, че сме се уредили, направо скочих от леглото, започнах да викам от кеф. Това с пари не се купува! Не можеш! Сълзите, страстта, радостта - те идват от дъното на душата, не можеш да ги притъпиш или да ги предизвикаш изкуствено. Огромна привилегия е да пътуваш с истински енциклопедии на Сектор Б и да ти разказват епични истории, някои от които по-рано си чел и в книгата на Запознат.
Мисля, че почивката на полувремето трябва да стане 30 или 40 минути, щото след подобни избухвации и военни димки (бат георгьее, задушавам сА

), не можеш да си стоиш на краката, майна.

След втория или третия им гол помислих, че ние вкарахме!

Къщата за пиленца буквално щеше да се срути!! След мача бяхме свидетели на издевателства от страна на умри, ушев. Имам чувството, че тия селски помияри чакат единствено гостуването на Левски, за да си покажат идиотските комплекси. Кур и за катаджиите преди микре! След мача мощно бири и 2 часа пеене в колата на "Левски, Левски, Левски шампион".

Левски ще бъде вечен, докато нас ни има, докато чувстваме човека в Сектора до нас като кръвен брат, докато и след смъртта носим идеята, която ни помага да преминаваме през всякакви трудности. Преди време нашият отбор беше силен, тогава той ни даваше, сега ние трябва да бъдем силните и да не го изоставяме!
Я, вече е 28-ми август и съм рожденик, пожелавам си здраве и Левскарите да станем по-сплотени от всякога!
