forum.levski.com

Стегнете се вече. Загубихме просто един финал, ония другите губят всичко.

Едва днес се освестих за да напиша няколко реда. Страхотно изкарване с изключение на мача. По магистралата купон. Пичове разцъкват футболче. Всяка втора кола със синьо шалче и не пропуска да поздрави с клаксон като види друга такава. Отиваме към плажа, а там веднага от първото заведение ни привикват наши за да купонясваме. Цял ден купон. Идва време за мача там е ясно каква простотия сътвори отбора ни. Много хора мислят, че Господ ни е отнел купата, но истината е, че господ ни пази онзи ден. От вас научих за случая със стъклото. При мен пък на влизане едва не се смазаха няколко деца. Добре, че имаше доста здрави момче които удържаха натиска за да се предпазят децата. После вътре някакъв мята пиратки по децата на пистата. Добре, че всичко се размина горе долу добре. На връщане закъсахме с колата, ама това не попречи да слезем на магистралата и да си пеем. От много коли питаха хората дали имаме нужда от помощ. Радваха ни се и се включваха с нас в песните. Живи и здрави се прибрахме. Благодаря на хората които са замесени в организацията за пребиваването ни в Бургас. Та това е братя в любовта има и болка, но няма да се отказваме.

Снощи пак го сънувах, днес май мога да напиша нещо, що годе, трезво. Едно минорно настроение ме е обзело и въпреки това се опитвам да се усмихвам. Емоцията, която изпитахме всички и там на стадиона и пред телевизорите неможе да се опише с думи. Вероятно, един поет романтик от ранга на Ботев, би изваял бледо копие на любовта ни в рими със всичките и епични моменти. Стоя втори ден и размишлявам, във всичко казано по-горе от съфорумците има и истини и не чак толкова големи истини, породени от Емоцията. Осъзнах обаче, че немога да дам определение на Емоцията като положителна или отрицателна, просто Емоцията - Левски, някакво отделно чувство, без аналог. Катарзисът започва да става прекалено дълъг, наподобява вече така наречения преход и не осъзнаваме, че за пасивността ни след време може да бъдем съдени, защото са ясни всички от управата до лелката за водата, а и зад тях вече лека полека почва да се изяснява и е добре, щом претендираме да се наричаме "Синя общност" всеки да си направи равносметката и да помисли с какво може да е полезен. Явно пълненето на стадион, зала в точно определени моменти не е достатъчно. За хората, които ще зададете веднага въпроса: "ами какво да направя, предложи някаква алтернатива" - алтернативи има. Тръст, НКП, Инициативи като "Усмивки за нашите деца", дори всеки сам може да измисли нещо, като баннатия Васил(driven by passion), който организира търг и дари събраните пари после. "В движението е решението", а ние стоим и чакаме. С чакане не става.
След жалкия опит да си излея болката искам да благодаря и на НКП за организацията по места и в частност на момчетата от BBS в Симитли, пътуването беше на ниво без никакви забележки. Жертваха си по около два часа в двете посоки, за да ни вземат от София въпреки, че знаеха за задръстванията по магистралата, а те имаха обходен маршрут - Левскар в нужда се познава. Доста хора реваха от НКП за билети и подобни простотии, но ако не бяха те, за хората от провинцията щеше да е доста трудно, а и те са хора, както се казва.
Емоцията беше двигател за мнението ми и напълно осъзнавам, че емоцията понякога не е добър съветник. Само Левски! Нито капка страх, нито крачка назад!

_________________
Да дуушиииииш!!!

Ебал съм го мача Беше лудница - по магистралата мошно коли, в морската и на плажа бомби, пеене, бира, море от наши хора, баси кефа Аз дадох всичко от себе си, изпих колкото можах бири, снимах се с Ивс Оставих си гласа, другото е ясно. Дано се повтори скоро такова ходене, беше баси шоуто.

Все още отказвам да повярвам, че това се случи.

_________________

Дайте инфо белгиеца как си е изкарал

_________________
Сектор Б не се отказва!

Айде стига с тоя белгиец дееба Нищо против човека немам ама при тва че имаме хора дето се върнаха от всички краища на Европа,имаме хора дето прелитаха океани,ние се занимаваме с некви белгийски пенсионери Кога ше почнем да ценим първо нашето преди да се занимаваме с чуждите неща?

Сега излитам и митничаря като му давам паспорта ми го върна без да го гледа въобще. Виде ми полото на Левски,каза "в събота трагедия ама само Левски и така"

_________________
"Нека запомним и се съобразяваме и за в бъдеще с факта, че загубата в 1913 и в 1918 година за българщината е по-малка от тая в 1944 година."
Иван Михайлов

Перфектно гостуване с приятели. Толкова по темата. След Славия нищо не е в състояние да ми развали настроението.

P.S. 'айде вярно стига с белгиеца. Малко туу мъч идва.

Майка ви да еба гадна, само Левскииииии

_________________
"Нека запомним и се съобразяваме и за в бъдеще с факта, че загубата в 1913 и в 1918 година за българщината е по-малка от тая в 1944 година."
Иван Михайлов

Шервай клипа..."ай, стига толкова.."

Пратил съм го на Бранника майна още вчера,да го пуска в групата мошно

_________________
"Нека запомним и се съобразяваме и за в бъдеще с факта, че загубата в 1913 и в 1918 година за българщината е по-малка от тая в 1944 година."
Иван Михайлов

A с белгиеца кво стана

_________________

Направи 1500 снимки


Sent from my iPhone using Tapatalk

Хората питаха за текста на песента за Венко

_________________
"....в крайна сметка Левски е единственото нещо, което остава в сърцата ни и то е завинаги. "

Само да добавя, че на моменти бяхме надвиквани от 300 кренвирши... при 14000 Левскари, от които 1/3 са под козирката да не можем второто полувреме да изпеем една песен, та даже и при 1:0 си е дъно. Човекът на микрофона (Илия?) - тотал щета. Не успя даже шайката пияни покемони да надъха... Аз лично си изкарах отвратително.

Антонатане, ти си

_________________

Ами според мен се е регнал за да изсере подобно мнение и после ни вопъл ни стон, до момента, в който ще изсере подобно мнение без да го забележат, отново...

_________________
Да дуушиииииш!!!

30 май 2015 - един от най-щастливите ми и в същото време най-нещастни дни. В Бургас бях още от предния ден и сутринта рано отидох на плажа,който започна да се пълни с левскари. Къпахме се в морето,пяхме, викахме и се смяхме,невероятна еуфория. След това в заведението откачихме, имаше евтина бира и цаца, песните продължиха и там (вероятно много от момчетата след толкова много бира и викане през целия ден не си оставиха сила за мача). Относно мача - това беше възможно най-неприятния завършек на ден като този. Въпреки всичко спомените от такива дни остават за цял живот. За мен лично поредния провал направи любовта ми към Левски още по-силна, а това е начина да се справяме с всяка трудност. ЛЕВСКИ или смърт!

_________________
Ние не пеем за победа, ние пеем за Левски!

За 3 години 2 пъти губим финал срещу провинциален отбор. Никога преди това не бяхме губили финал от такива.
Втори пореден финал щяхме да заиграем с 10 човека от почти самото начало, абсолютно същото което се случи предишния финал, просто съдията се уплаши да изгони Стойчев.
Не си спомням преди 5-10 години отбор с човек по-малко да ни е бил. Последните сезони редовно ни се случва такива да ни взимат точки.
В мача на сезона не показахме манталитет, психология на победители, което е най-притеснителното. Отбора с малки изключения играеше без концентрация, със страх.
По същия начин загубихме точките от Славия в онзи мач през 2013-та.
Лично аз мисля, че не е проблема толкова във футболните качества, колкото в психологията на "играчите". С малки изключения.
Явно имаме огромен проблем, и ще чакам да видя как ще бъде разрешен.

_________________

След всимко преживяно, след всимко изстрадано, след всичко чуто и всимко прочетено искам и аз да напиша какво видях, какво изпитах след края на мача.
След последния сигнал, смазан, невярващ, надявайки се това да не се случва отново, обръщайки се назад виждам един приятел плаче, опитвайки се да скрие лицето си със синята фанелка.. Зад мен мъж на около 45 години, приклекнал с насълзени очи...Кой чупи седалки..кой прескача оградата...Седнах на земята и в него момент ми се искаше никога баща ми да не ме беше водил на мач на Левски, да не беше запалвал тая любов, която се убедих, че ще е до гроб. И точно в този момент, когато целия свят се сгромоляса отгоре ни, дойде едно Левскарче на не повече от 7-8 години...Едно Левскарче, което цял мач не спря да пее всяка една песен...Едно Левскарче, което след гола на Аниете беше на оградата...И когато се молих да умра, че да не се мъча повече, дойде това дете, приклекна до мен, сложи си ръката на рамото ми и каза "Не се отчайвай, другия път ще я вземем..". Никога няма да забравя този момент..

_________________
Факлите светят в нощта и бушува морето.
Знамето с буквата "Л" се развява в небето...
Застанали рамо до рамо, в молитва, и Той ни намигва
За секунди спира дъхът ... и после СЕКТОР Б ИЗРИГВА!!!

Ясно е, че никога няма да се откажем, предадем и т.н, че отново ще сме на върха, някой ден?! Но това по никакъв начин не ме успокоява и не променя факта, че понесохме поредния удар, от който излизането е трудно.

Когато най-накрая пристигнах в Бургас, нямаше по-щастлив човек от мен, да видиш толкова много Левскари в друг град си е песни, бомби и дим , но когато 100 човека не могат да разберат защо не трябва да блъскат като ненормални половин час преди мача, въпреки че им се обясни 100 пъти, че има жени и деца между нас, та даже и да ти се репчат, ти става много неприятно. Първото полувреме си беше , чак когато се разбра, че купата няма да ни бъде връчена на колене почнаха лошите погледи и псувните. Второто полувреме до гола, може би се е пяло под козирката, но в частта към сектора на хюмнето- гробница. След гола ни естествено имаше подем, но всичко това до гола на черния. Всичко, което се случи след това си беше абсолютно... вместо човека на микрофона да надъха хората, да обясни, че сега само ние можем да спечелим мача, се почна ние сме Левски за 730624324253 път в мача. Нито на терена, нито на трибуните имаше манталитет на победител. Ако казването на тъжната истина е сране - хубаво, ама точно ти най-добре не ми мери мненията, защото вероятно никога не си презаверявал билети по хиляда пъти и не си пътувал повече от 3000км за един мач. В крайна сметка ние сме фенове и представянето ни не се мери в тонове изпита бира и изядена цаца.

Финалът беше супер гостуване. Разбира се, не става дума за резултата на мача, а нещата около него. Пиеш на корем 2 дни, пееш 2 дни, пейки, градинки, плаж, капанчета и кръчми... Готини приятели с теб, виждаш хиляди левскари около теб, заредени с положителни емоции. Местните голям процент с топло посрещане, гледат усмихнати цирка от балконите. Е имаше и такива дето да те замерят от балконите със стъклени бутилки по тъмните часове, но това пак си е част от изживяването и няма лошо.
Такива гостувания си остават като спомен.

Хора, аз ще напиша малко различно мнение...
Първо да уточна - както много хора се сетиха за Левски покрай тоя мач, така някои хора точно в тоя мач не успяхме да сме до отбора - от тази гледна точка не мога да коментирам публика и представяне.
Но ще споделя нещо, което си мислех още преди финала.
Няма как да не искам да я спечелим тая купа - естествено, че всеки фен на каквото и да било иска неговия фаворит да печели всичко възможно. Е - не стана. Какво си мислех обаче преди мача - ако човек мисли трезво, то трябва да му е ясно, че тодор ЖИВЕЕШЕ с идеята да играем за ЛЕ, осигурявайки си място там чрез спечелване на този финал. Целта? Ами много просто - пари, за да закърпи положението за още 2,3,5,7 месеца - т.е. да удължи нашата агония с поне още толкова. Ми... не му се получи. Пари няма да има. Да се надяваме, че благодарение на това и тодор няма да го има.

А Левски ще го има винаги. И твърдо вярвам, че без тошето нещата ще изглеждат по коренно различен начин.

А бе бех се засилил да ти отговарям, за меренето на мнения песни от към сектора на ЧМ и срането и истината ама май съм прекалено афектиран от загубата все още и тона не беше мн приятен. Само искам да кажа че бях във В от към ЧМ и ти гарантирам че не се спираше с песните до 90+2 после се спря по обективни причини независещи от хората. А това с презаверяването на билети и 3000 км - определено не си единствен и не те прави по-голЕм левскар от бургазлията, който е минал 300 метра и не е презаверил нищо. А мача го спираха на 2 пъти защото се пи бира и се яде цаца по трибуните, не от димки и факли. Лек път ти пожелавам на обратно по 3000 км от където и да си пътувал и Само Левски!

_________________
Да дуушиииииш!!!

Абе стига малоумия бе Така не се пя че съм прегракнал още и всички приятели разправят че сме се чували мошно по тв обаче естествено по неква олигофренска логика треа си серем едни други и да се унижаваме,ебати менталитета робски дееба Коя агитка пее повече в такъв напечен финал бе кретени,Лацио ли пеха повече,Ювентус ли или некой друг Айде покажете некво видео да видим от кой точно треа се учим че ми е интересно

Лесно се пее при решен или безсмислен мач,при 0-0 е смърт ама нали треа серем и да се вайкаме Писна ми на кура от мъжки путки честно,ше ви съберем по 3 лева за диазепам,айде натровете се и си ебете в гъза

_________________
"Нека запомним и се съобразяваме и за в бъдеще с факта, че загубата в 1913 и в 1918 година за българщината е по-малка от тая в 1944 година."
Иван Михайлов

Дай сметка да ти преведа и аз пари за диазепам, искам да се включа в благородната кауза.

_________________
Да дуушиииииш!!!

Въобще не ми се чете назад. Ще напиша само, че дори и да знам как ще свърши финалът, пак бих отишла и пак бих изживяла всичко.

_________________
ВЕРЕН НА ОТБОРА СИ ДОКРАЙ! АЗ НЕ ЩЕ ГО ПРЕДАДА, ЗА НИЩО НА СВЕТА!