Онова "изпълнение" на Везалов не го гледах наживо (че и изобщо - пряко), понеже не бях в България, но вече съм 100% сигурен как са се чувствали хората, които са го видели на Герена. Вече трети ден пред очите ми е сто и четвъртата малоумност на Домофона в тоя мач, а именно да загуби по най-идиотски начин топката от оня тъч....бутни я в тъч бе, Домофоне прост, в тъч, напред я продължи....все тая! Само не я спирай към терена, където са 3 еклера

Че и точно пред мен стана.....А после успя и простотия номер сто и пет да направи....
Иначе чистосърдечно си признавам, че от момента, в който тия вкараха втори гол, ми се губят доста неща до момента, в който си търсех колата на паркинга. Като влезе втория, слязох до оградата (бях на втория ред) с празен поглед. Постоях там, около мен почнаха да падат разни неща - парчетии и бомбички. Явно съм решил, че не е добра идея да стоя там, щото само помня, че съм "изгледал" (в кавички, щото е твърде пресилено да се каже, че съм гледал) края на мача някъде от високо. Дори не разбрах, че са изгонили Минев.... После някак излязох (не помня дори откъде), но толкова хора с напълно празен поглед и така смазани психически на едно място не бях виждал..... Чак Ушеф стоеше и гледаше невярващо и леко уплашено как около него вървят някакви сомнамбули. Обаче чак днес се сетих нещо, на което тогава в ступора просто не обърнах никакво внимание. Плета аз крака между блоковете, а пред мен вървят няколко души, от които единия води за ръка детенце на 5-6 години. Естествено, почти гробна тишина. В един момент детенцето пита "Татко, ми сега като загубихме - повече няма да играем никога, така ли? И няма да ходим пак да викаме?". Баща му се поколеба за секунда какво да отговори, явно съвсем смазан, на малкия очите едва тогава аха да почнат да се пълнят със сълзи, и тогава човека, който вървеше от другата му страна (вероятно познат или също роднина) му каза "Глупости! Пак ще играем, пак ще викаме, и тогава ще сме още повече и ще бием". А малкия се ухили и почна да подскача.....
Това е, пичове! Умряхме онази вечер, обаче ние сме Левски и трябва да станем! Просто ТРЯБВА! Въпреки всичките лайна (защото загубената тенекия, и дори Европа, е най-малкото, което загубихме), въпреки това, че ще сменим Тодар с нещо далеч по-страшно, въпреки че шансовете да изплуваме намаляха драстично, въпреки, че тая загуба ни обрича на посредственост и за следващия сезон, а след него не се знае какво ще стане и дали няма да сме в свинската ситуация! ТРЯБВА да се изправим! Ние, ония 14 000, които заляха Бургас, и ония, които не можаха, но искаха да дойдат. Няма друг! Само ние останахме.....